2 февруари 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Матиас Унат, експерт от енергийната агенция Rhein-Taunus в Майнц, Германия, разказва, че екологичността на сградите все още не е нор­ма в страната, но ще бъде.

Според него енергийно ефективното строител­ство е непопулярно. Но ще става все по-актуална тема. Германският експерт ко­ментира, че в България за­почва да се строи първият комплекс от еднофамилни нискоенергийни сгради.

По думите му "пасивните къщи" спестяват много, ка­то това се постига с внима­телно планиране и куп спе­циализирани системи и изис­квания към сградата.

Екоархитектите избро­яват следните основни изис­квания към така наречените умни къщи: много добра изо­лация и компактна форма е първото изискване. Това оз­начава дебелини на изолации­те около и над 30 см. Сградата трябва да е уплътнена достатъчно добре, да има системи за вентилация, за да не "изпуска" топлина.

Твърди се, че около 20-25% от загубите на топлина се дължат на лоши уплътне­ния. Високият клас дограма, ориентация на сградата на юг и максимално използване на слънчевата енергия са други изисквания. Повечето сгради са с носеща дървена конструкция и външна обли­цовка от дърво. "Истината е, че строителството на ед­на енергийно ефективна сграда е много по-скъпо", каз­ва строителният инженер от Майнц. Оскъпяването идва от инвестирането в енергоспестяващи строителни материали и техноло­гии, които все още са екзо­тични. В бъдеще тези тех­нологии ще поевтинеят с по-масовото им производство. Собственици на "пасивни къ­щи" казват, че строежът е бил с около 15-20% по-скъп. "В Германия строителство­то на екосгради се насърчава. 2-2.5% е лихвата на потре­бителски кредити за енер­гийно ефективно строител­ство", разказва Унат.

П.К.: Гоподин Пешов, "Главболгарстрой" навършва 40 години тази година - прекрасен повод и юбилей да погледнем назад, но, разбира се, да отправим взор и напред. Сред дългата история са редица обществени, инфраструктурни, промишлени и екологични проекти, с които работите не само в България, но и в страни като Русия, Гер­мания, Казахстан, Африка, Средна Азия, Близкия изток. Какви са интересите ви в ту­ризма?

К.П.: Паралелно с нашия основен бизнес „Главболгарстрой" развива и туристическа дей­ност. Това започна преди някол­ко години, като създадохме и дъщерно предприятие - "ГБС Type". Последното нещо, което направихме в туризма, беше миналата година - на един чуде­сен полуостров, на едно райско кътче между Аркутино и Со­зопол - Св. Тома, открихме но­вия си комплекс "Св. Тома", който е наистина уникално мя­сто за около 700-800 гости.

Работим и по още два нови проекта - Белчин, който се на­мира на около 50 км от София в посока Рила. Там сме инвести­рали вече в определени земи, минерална вода, имаме право на водочерпене и възнамеряваме да направим един наистина раз­личен СПА курорт и комплекс от всичко, което се е правило някога в България. Разчитаме на минералната вода и мисля, че в най-скоро време, в рамките на 6 месеца, можем да разкажем повече за този проект.

И последното "дете" на "Главболгарстрой" в туристическа­та сфера, с която се занимава­ме, е Берковица, където сме ма­жоритарен акционер в един зи­мен туристически комплекс. Знаете, в момента условията са сложни в тази финансова кри­за за развитието на зимния ту­ризъм за големите комплекси, но ние сме убедени, че нещата ще се подобрят, и ще дадем живот на този проект.

П.K.: Докъде стигна реализа­цията на проекта "Супер Боро­вец" и как вие виждате всъ­щност неговото реално стар­тиране във времето? К.П.: "Супер Боровец" тръгна по един много професионален начин, затова и проектът се движи с известно забавяне, ко­ето се тълкува в обществото като недостатък. Това не е така, беше наета най-голяма-

та, една от Топ 5 английски компании за проджект мениджмънт. Те работиха много уси­лено последната година и 3 ме­сеца, преработи се основно це­лият бизнес план, т.е. В рамки­те на 6 месеца, и очакваме да има развитие, което ще се из­рази в старта на първата лиф­това линия, станцията и пар­кинга, който е построен на 80%, остава да се асфалтира.

П.K.: Как оценявате управле­нието на туризма от страна на държавата? Какво означа­ват за вас като един от основ­ните инвеститори в страната липсата на стратегия за разви­тие на туризма, ограниченият финансов ресурс за реклама, сла­бото институционално пред­ставителство? Подкрепяте ли идеята за създаване на мини­стерство на туризма в следва­щото правителство? К.П.: Категорично подкрепяме идеята за създаване на мини­стерство на туризма. Не е все едно дали ще се казва агенция или министерство. Министер­ството дава по-високи финансови възможности, админи­стративен капацитет и опре­делено може да свърши една ка­тегорично по-добра работа за

това, от което има нужда Бъл­гария.

Ако погледнем Турция, която прави масирана рекламна кам­пания на собствените си ку­рорти, пък и други страни -знаете в Швейцария и отвъд океана по какъв начин се рекла­мират дестилациите, опреде­лено има какво да се желае от страна на държавата. На първо място, да се заеме с реклама на българския туризъм, изчиства­не на имиджа ни от така наре­чения алкохолен евтин туризъм и колкото и грубо да звучи - да помага на нас, инвеститорите, да доведем по-качествени и по­вече туристи.

П.K.: Смятате ли, че една диверсификация по отношение на туристическия продукт, вли­зането във вътрешността на страната и една по-активна форма на представяне на Бъл­гария по отношение на голф, ви­но или конгресен туризъм е пра­вилният подход, когато гово­рим за стратегия в сектора? К.П.: При всички случаи тряб­ва да се рекламира диверсифициран продукт, тъй като Бъл­гария е наистина един уникален микс от много продукти. Зна­ете, че летни курорти има

уникални по света, зимни ку­рорти имаме наблизо - напри­мер Алпите. Ясно е, че много трудно можем да се мерим с тях и по географски дадености, но тази съвкупност, която ние имаме - вино, голф, лято, зима, селски туризъм, културен ту­ризъм, трябва да се използва. Да не забравяме и нашите цен­ности и история.

Но ролята на държавата не е единствено в рекламата, има много други косвени неща, кои­то би трябвало да се свършат - например инфраструктура­та. Не може да се развива ту­ризъм без инфраструктура в една страна. Инвеститорът може да направи своето кътче, да бъде добре, да изглежда доб­ре, да бъде добре обслужвано, но подходът към него - вижте ле­тищата в Турция, в други държави - това са инвестиции от страна на държавата.

П.К.: вие подкрепяте създава­нето на национална туристи­ческа камара, аргументите са ви от добрата практика, доб­рия опит при учредяването на Камарата на строителите в България. Как се промениха вза­имоотношенията между държавата и бизнеса в строител­ния сектор?

К.П.: Да, подкрепяме създава­нето на камара на туризма. След създаването «а Камарата на строителите преди две го­дини се създаде ред, на първо място, ред между участници­те в сектора, ред между инве­ститорите и строителите. Така всеки инвеститор може да отбори базата данни, дори и в интернет, да види строите­ля, на който се е спрял, или гру­пата от строители, между ко­ито ще прави търг, с каква ре­путация, с каква техника раз­полагат, работници, служители, състав, какво са изпълнили и т.н. По този начин се постига по-добра информираност на всички участници и ред, а това категорично способства за по-добър продукт за всички. Това трябва да се случи и в туризма. Ако погледнем Швейцария до­ри, Туристическата камара контролира там нивото на об­разованието 6 университети­те по туризъм и още оттам се започва нейната дейност.

U.K.: Имат ли големите инве­ститори реална възможност да използват парите от струк­турните фондове на ЕС? вие проявявате ли интерес към въ­зможностите на някои от опе­ративните програми?

К.П.: Да, това, към което сме се насочили в момента и ко­ето може да ни помогне във връзка с туризма, са средства­та за обучение на персонала.

Това са програми по оператив­ната програма за повишаване на конкурентоспособността на българските компании. По тях, добре знаете, могат да се консумират средства, с които да се обучават кадрите, това е един от основните проблеми в туризма и една от посоките, в които ние сме се съсредото­чили.

Естествено, като строи­телна компания очакваме с ин­терес инфраструктурните проекти, които влияят много на туризма. Не може една ту­ристическа дестилация да се разбива без инфраструктура.

U.K.: Инвестиции в качество­то са водещи в политиката на вашата компания. Нека напра­вим едно сравнение между бъл­гарския туристически про­дукт и онова, което други дестинации правят или предла­гат, защото ми се иска освен недостатъците да видим и добрите практики, които мо­жем да адаптираме у нас. К.П.: Така, бих искал да сравня българския туристически про­дукт с няколко продукта, до­колкото летният туризъм мо­же да се сравни най-лесно с Тур­ция например - близко географ­ски, относително сходен кли­мат. Но защо не и с някои от карибските държави - Домини-кана, защо не и с Венецуела, ко­ито също предлагат летен ту­ризъм... Според мен все още има да учим от тях по отно­шение на качеството на храна­та, качеството на обслужването, съотношението цена-качество на продукта, което те предлагат. Това е нещо, което можем да научим.

От друга страна, България има един уникален микс от един добър климат, не много горещ, не много студен, в съ­щото време - сигурност, коя­то страната дава - както зна­ете, няма терористични актове, няма проблеми от този характер, т.е. ние трябва да използваме тези наши предим­ства, да си подобрим сервиза и по този начин да стигнем кон­курентите ни. Може би не кон­куренти, но другите страни, които са напреднали в това отношение. Зимният ту­ризъм, логично е да се сравни с алпийските страни - Австрия, Швейцария, франция - това е естественото сравнение - раз­бира се, и там има какво да учим още много, но така или иначе България специално в ра­звитието на зимните курорти тръгна в една много добра по­сока.

Интервюто е излъчено във вчерашния "Туризъм тренд" по телевизия Би Би Ти. Със съкращения.

Момчил Андреев е прав за това, че лятото за бизнеса с имоти приключи, сега е есен, а ще дойде и зима. Все пак, за да не настъпят затруднения за негови кредитополучатели - строителни компании, които в момента изпитват сериозни трудности с продажбата на построените вече апартаменти, не би било лошо неговата банка да използва връзките с в Австрия, за да помогне поне част от тези апартаменти да се продадат.

А сега като паднат и имотите с 50-60%, колко милиарда лева ще се стопят в бетонните кутийки?

Главният архитект на София Петър Диков обясни пред "Сега", че предложението за промяна в Закона за движението по пътищата е на Столична община, но ръководството на МВР ще инициира промени в Закона за движението по пътищата. "Идеята е подобни правомощия да имат общинските органи в цялата страна, но все пак предложението трябва да се приеме от парламента", поясни главният архитект.

В момента актовете за неправилно паркиране се налагат и се събират от КАТ, но събираемостта на санкциите е около 10-15%. По данни на Пътна полиция за миналата година са събрани средно под 4 млн. лв. на месец, но няма разбивка колко от тях са за неправилно паркиране. Според общинските наредби за зелените площи местните органи налагат санкции, ако става въпрос за паркиране на такива места.

"Практиката по света е глобите за неправилно паркиране да се събират от общината", мотивира искането архитект Диков. Според него проблемът няма да се реши, дори и общината да разполага с 1000 паяка.

"Колкото и богат да си, ще паркираш неправилно веднъж, ще ти вземат 200 лв., после ще повториш, пак ще те глобят, но на третия път ще се замислиш", коментира главният архитект на София Петър Диков.

Министърът на вътрешните работи Михаил Миков коментира, че заради ограничения ресурс в момента контролът по трафика и паркирането е невъзможен и затова законите не се спазват. "Това са стъпки по прехвърляне на функции върху административните органи на общината", добави Миков. Шефът на националната комисия по безопасност на движението Алекси Кесяков заяви, че не може да коментира идеята, тъй като не е присъствал на срещата. "Но подкрепям всяка идея, която ще ангажира повече хора и институции и ще подобри организацията на движението", заяви той.

Ръководствата на МВР и на Столичната община вчера се обединиха около идеята, че е необходимо по-добре да се контролира спазването на забраните за паркиране по улици, където колите могат да задръстят целия център.

Проблемни според кмета са бул. "Васил Левски" и ул. "Любен Каравелов" в участъка от "Фритьоф Нансен" до завоя на ул. "Г.С. Раковски".

Министър Миков и кметът Борисов се разбраха още теренът за новото РПУ в "Младост" да бъде предоставен от общината. За целта София ще дари 3-4 дка в близост до Академията на МВР в "Младост 4". Управлението ще обслужва "Младост" и Студентски град и ще бъде построено до няколко години. Към него ще има и пожарна служба. Първоначално МОН предложи терен в Студентски град, но според Петър Диков към мястото има реституционни претенции. В "Младост" живеят 220 000 души, а в Студентски град - 60 000. Столична община прави и още един жест към МВР - ще дари 20 мотора за по-добра организация на трафика при посещения на различни делегации. Блокирането на трасета в такива случаи отдавна е повод за задочни пререкания между кмета Борисов и останалите институции, особено президентството.

Борисов съобщи, че с 10 дни се удължава срокът за проверката на заведенията в Студентски град. Тя ще установи каква е собствеността на питейните и нощните заведения в академичното градче. Проверката беше насрочена след убийството на студента по медицина Стоян Балтов пред дискотека "Амнезия", която се оказа незаконна. Според главния архитект удължаването на срока се налага, тъй като излизали интересни имена и интересни нарушения. В някои случаи собствениците не искат да дават документите, а при новостроящи се обекти се оказало, че работниците не знаят кой е поръчител на строежа.

Снимка на 2 колони - МВР проверява 17 случая на измами с имоти на общината или на хора, които са починали и нямат роднини, стана ясно на срещата на Борисов с министъра. Става дума за имоти предимно в центъра на София в района на ул. "Опълченска", които се прехвърлят чрез фалшифициране на подписи.



02.02.2009 г., с. 6
Летвата за първокласен инвеститор пада двойно

Насърчителната агенция не желае привилегии за голф комплексите
Драгомир Николов

За да противодейства на кризата, държавата се готви да разшири обхвата на Закона за насърчаване на инвестициите, така че повече фирми да получат достъп до предвидените облекчения. Българската агенция за инвестиции е пуснала за съгласуване пакет от предложения, в който се предвижда прагът за ползване на преференции да бъде намален повече от 2 пъти, научи "Сега". Сега само компании, които изпълняват проекти за над 70 млн. лева, могат да кандидатстват за специална държавна подкрепа - бързо издаване на разрешителни, предоставяне на терен или право на строеж, прокарване на ток, телефон, вода, улици с бюджетни пари и др.

"Предлагаме инвеститорите да имат право на подпомагане, ако влагат поне 30 милиона лева", съобщи шефът на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стоян Сталев. Агенцията иска също да отпадне сегашното деление на вложителите на две категории според мащабите на проекта - клас А, който има право на пълната гама преференции, и клас Б, който не може да ползва държавната помощ за изграждане на инфраструктура. Според БАИ двата класа трябва да се слеят и всеки проект над летвата трябва да има пълен достъп до различните видове облекчения.

Агенцията предлага още, ако инвестицията е с висока обществена важност, хазната да поема част от нея. Държавата може да съфинансира проекти, които са иновативни, високотехнологични, уникални за България, уточни Сталев. Той подчерта, че ако такава практика се одобри принципно, правителството ще се произнася за всеки конкретен случай.

Шефът на БАИ посочи, че тази схема вече се прилага в Унгария и Чехия, където държавата поема за своя сметка до 10% от инвестицията. За целта обаче са необходими значителни средства. Бюджетът на агенцията за подпомагане през 2009 г. вече е одобрен и не е ясно откъде ще дойде допълнителното финансиране.

Агенцията е против връщането на привилегиите за голф проектите. Миналата година заради бума в строителството и презастрояването на курортите инвестициите в хотелски комплекси, голф игрища и молове бяха премахнати от списъка на дейностите, които могат да ползват облекченията. Въпреки това част от министрите, начело с Асен Гагаузов, не спират да лансират голфа и според новоизлюпената стратегия 30 игрища с луксозни къщи с басейни ще никнат покрай плажовете и ски пистите на терени, осигурени от държавата и общините.

"За голф проектите може да се помисли за по-ускорени административни услуги, но не е редно да получават земя без търг или конкурс. Нека да оставим покупката на земя на пазара", смята шефът на БАИ.


02.02.2009 г., с. 9-10

София прикрива слаб бюджет с високи данъци

Налозите и таксите са основният източник на допълнителни приходи през кризисната 2009-а г., общината не даде гаранции, че ще затегне финансовата дисциплина
"Приоритет в транспорта ще са облекчаването на трафика и ремонтите, ще се работи по велоалеите, ще реконструираме кръстовища, мислим за джобове за кофите за смет", вяло, без много числа и напълно безкритично към изминалата година нарежда зам.-кметът на София по транспорта Александър Цветков. В същия стил, но с по-бодър тон, го кара и зам.-кметицата с ресор "Инвестиции и строителство" Ирина Савина. Изключение прави зам.-кметът по образование Йорданка Фандъкова - единствената сфера, в която София прилага програмно бюджетиране, е строителството на детски градини.

Повод за общите приказки на тема София е новият бюджет на града. Отчайващото представяне на разходите по сектори и множеството въпросителни около приходите не доведоха до сериозен дебат. Което е сигурен знак, че ще има тежки политически спорове в последния момент. Ще успее ли опозицията да убеди мнозинството на ГЕРБ да отстъпи по част от спорните моменти предстои да видим. При първото представяне на бюджета обаче администрацията на кмета Бойко Борисов не даде достатъчно гаранции, че ще направи всичко възможно да затегне финансовата дисциплина.

За столицата

2009 г. ще бъде година на застой.

Икономическата криза прекъсва тенденция за ускорено нарастване на приходите на града, започнала през 2007 г. Градът е силно зависим от състоянието на имотния и строителния пазар - по линия на приходите от разрешителни за строеж, данъците върху имотните сделки, по-високите такси и данъци при пускане в експлоатация на нови сгради и т.н. Днес столицата разчита на 983 млн. лв. бюджет срещу заложени през 2008 г. 893 млн. и реално събрани до декември 972.4 млн. лв. Тоест парите за 2009 г. са с пренебрежим ръст.

Запазването на тези нива е за сметка на данъкоплатеца. Повишаването на данъчните оценки на имотите с 50% и автоматичният скок на постъпленията от данък сгради, сделките с имущество, такса смет са спасителната сламка на бюджета. Данъчните приходи нарастват с 20 млн. лв. (спрямо реално изпълненото към декември 2008 г.), а постъпленията от такси - със 17.8 млн. В сравнение с тях скокът при други пера като приходи от наеми, дивиденти от общинските фирми, продажба на собственост и др. е пренебрежим. Тук трябва да се признае и сериозният принос в бюджета по линия на полученото външно финансиране за строежа на метрото - без този заем сметките съвсем щяха да увиснат.

Срещу нарасналата тежест върху данъкоплатеца администрацията не предложи на свой ред ясни мерки за подобряване на финансовия контрол и оптимизиране на разходите. Тук опозицията с право обвини хората на кмета, че говорят пожелателно и повтарят нереализирани обещания от предходни години. Такъв е случаят с обещанието за привличане на частни съдебни изпълнители за събирането на стари неплатени данъци. Зам.-кметът Минко Герджиков обича да се хвали, че през 2008 г. данъчните са събрали 52 млн. лв., но задълженията към хазната продължават да са големи - други 120 млн. лв. Финансистите не представиха разбивка при кои данъци са натрупани сумите и анализ на какво се дължи това. Събираемостта на данъците и таксите като цяло е мъглява - за 2008 г. има преизпълнения, но не е много ясно на какво точно се дължи това. Обясненията могат да са много - влезли в експлоатация нови сгради, по-добра работа на данъчните служби, по-голям брой сделки и т.н.

В графа "Мечти" може да бъде записано и дежурното обещание за

по-висока събираемост на налаганите в града глоби.

"Инспекторатът трябва да намери механизъм не просто да глобява, но и да събира глобите", лаконичен бе Герджиков. Заложените в бюджета числа говорят точно обратното. За 2009 г. общината прогнозира 2.5 млн. лв. постъпления от глоби срещу заложени през 2008 г. 3.5 млн. лв. По-добри времена се чакат и за приходите от данъка върху автомобилите - с 42% изпълнение заради неуредици в подаването на информация между общината и КАТ.

Показателно за инерцията са възникналите брожения в рамките на групата на ГЕРБ и течащите корекции на числата. По всичко личи, че съветниците не са доволни от прогнозите за минимален ръст в приходите и считат, че администрацията може да събере повече. Така например уж реалистичната прогноза за 55 млн. лв. приходи от данък сгради изведнъж се оказа подценена и от ГЕРБ вече говорят за 67 млн. лв. без да има корекция в самото ниво на налога. Положителен знак е и отблокирането на 7.5 млн. лв. от парите от приватизация, отпускани през годините по проекти, по които не е направено нищо.

От общината обичат да изтъкват, че данъците тази година не се променят, с изключение на този върху автомобилите, който бе завишен с 25% м.г., но не бе събран заради съдебно дело. Истината е друга - 50% реално увеличение на налога върху сделките с имоти и данък сгради, 20% ръст на такса смет. Налозите бяха окончателно гласувани в четвъртък, въпреки че

опозицията обвини ГЕРБ във "финансов импресионизъм",

а логиката на данъчната политика съвсем се разми.

Липсата на последователна политика и добре защитени разходи ясно пролича при гласуването на такса смет. В продължение на 2 седмици администрацията обясняваше, че разходите на града - 147 млн. лв., няма как да бъдат намалени и такса смет трябва да остане 2 промила, за да покрие тези нужди. Тази седмица без никаква корекция на разходите ГЕРБ внезапно предложи и гласува на бюджетна комисия по-ниска такса смет - 1.6 промила. Как е възможно с по-ниска такса да се съберат същите пари така и не се разбра. Остават надеждите за по-висока събираемост. Официалният аргумент за промяната е "да не товарим данъкоплатците в кризисна година".

Внезапното отстъпление за такса смет подкопа позицията на ГЕРБ и за останалите данъци. Тук и СДС, и БСП настояха за по-ниски нива, с различни аргументи. Според Иван Нейков от СДС аргументът "да не товарим данъкоплатците" следва да важи и за другите пораснали заради по-високите данъчни оценки налози. БСП пък настоя данък сгради да падне от 1.875 на 1 промила с обяснението, че така и и така парите ще стигнат. Част от аргументите на ГЕРБ да отхвърли тези искания звучат убедително - като например обяснението, че намалението на данък сгради ще засегне и юридическите лица, при които увеличение на данъчните оценки няма. На фона на съмненията за скрити резерви в бюджета обаче и липсата на гаранции за повишаване на събираемостта принципните аргументи се загубиха.

Разпределението на средствата при ограничен бюджет изисква много сериозна

аргументация за орязването на едни сфери за сметка на други.

Председателят на бюджетната комисия Орлин Алексиев от ГЕРБ твърди, че в разходната част на бюджета има видими приоритети - образованието и строителството на детски градини, управлението на отпадъците, ремонтите на улици. Приоритетите наистина са видими като числа. Въпреки това критиките на опозицията, че липсва сериозен анализ, са основателни.

Едно-единствено изречение заслужи сериозният ръст в бюджета на СКГТ от 33 млн. лв., с които да се покрият увеличените с 20% заплати на шофьорите и натрупания недостиг през 2008 г. Парите формално се превеждат като доплащане за преференциални карти, но реално представляват пряка субсидия на транспорта и онагледяват кризата в модела на финансиране. Управлението на отпадъците пък тепърва ще гълта все повече пари заради проекта за завода и изискването съфинансирането да става през такса смет, но по темата сериозен дебат няма. Този проект присъства полугласно в разходите за чистотата, а детайлна информация за финансирането му и етапите по него досега не е публикувана.

Интересни изводи могат да се направят и от отчета за изпълнението на капиталовата програма за 2008 г. От общината се хвалят, че заложените по нея средства са 356 млн. лв., а реално изпълнените - 335.3 млн. Това високо изпълнение обаче става възможно с отпускането на извънредни средства за метрото - 57 млн. лв., които първоначално не бяха предвидени. Числата ясно показват в кои сектори се е работило добре и къде има сериозни проблеми. Дебати по този отчет не е имало, а той може да е добра изходна точка за леко орязаната капиталова програма за 2009 г. - 326.5 млн. лв. Някои от разходите са безалтернативни - като тези за метрото (135.2 млн. лв.), строителството на детски градини (49.8 млн. лв.), изграждането на инфраструктура около площадката за завода за боклука в Яна (9.9 млн. и др.), но по други може да се спори. Парите за основен ремонт на улици са намалени от 35.6 млн. на 21.3 млн. лв., 4 млн. вместо 8.4 млн. са предвидени за реконструкция на мостови съоръжения.

Как ще харчи столицата бюджета си от 1 млрд. лв. предстои да видим. Споровете по разходите за 2009 г. тепърва предстоят, макар че администрацията традиционно подценява разходната част на бюджета за сметка на приходната. От липсата на детайлни анализи и прогнози и множеството неясноти около числата обаче остана горчивото впечатление, че бюджетът е съставян по метода "копи пейст". Така София за пореден път оставя за бъдеще време обещанието за достоен за европейска столица бюджет.3