2 февруари 2011 г. Тема: здравеопазване

4 болници ще прекратят дейността си, съобщиха от Министерството на здравеопазването. Те не са получили пререгистрацията от ведомството, която беше направена през януари, за да се определи кое лечебно заведение до какво ниво може да работи.

Болниците са в Китен, отдавна прекратилата дейност белодробна клиника в Сливен, лечебно заведение в село Мурсалево и многопрофилна болница във Видин. Последната обаче не е областната клиника, а по-малко лечебно заведение, вероятно частно. Причините за отказ за ново разрешение за дейност са лоши хигиенни условия и непокриване на медицинските стандарти на МЗ, които от тази година са задължителни.

Медицинските стандарти бяха и причината МЗ за започне пререгистрацията на всички болници. Те подаваха документи за специалистите, апаратурата и медицинските звена във всяко едно свое отделение. На таза база пък министерството преценяваше доколко отделенията им отговарят на стандартите и на записаните в тях нива на компетентност - първо, второ и трето. Първо ниво са базови изисквания, на които отговарят масово всички болници. Лицензът за това ниво дава право на леки операции и несложни терапевтични и диагностични процедури, т.е. това е нивото на повечето малки общински и частни болници. Второ ниво е за отделения и болници с по-голям капацитет, с повече специалисти и повече апаратура, а трето е най-високото и на него отговарят основно големите университетски клиники. Нивата на компетентност определят и за кои клинични пътеки различните отделения могат да сключват договори със здравната каса. Тъй като лицензите са за отделения, а не за болници, дадена болница може да има ортопедия например с договори за пътеки от второ ниво, но неврология с пътеки само от първо ниво.

На базата на пререгистрацията ще се направи и национална здравна карта, която ще съдържа максималния и минималния брой на болничните легла по области и медицински специалности, с които НЗОК може да сключи договор. Картата ще е задължителна, т.е. касата няма да може да финансира повече легла от посочените в документа. Тепърва обаче от МЗ ще обяснят колко легла ще има в нея и има ли намаление спрямо настоящите.

Общо 312 болници са кандидатствали за пререгистрация. На 4 тя е отказана, 297 са получили, а документите на останалите 11 все още се допълват. До края на февруари ще има и регистър с всички лечебни заведения за болнична помощ и техните нива на компетентност.

Изпълнихме всички критерии за Ченген... Вицът е хубав, но от него ти става по-скоро тъжно, отколкото смешно. Защото в последния месец държавата живее в СРС скандал. Лъсна как се кадрува в управлението и изобщо как се случват нещата във властта. Засилиха се подозренията, че над комфорта на определени фирми и определени хора е разпънат политически чадър. А съдебният контрол е само формален и не гарантира защита на права. Така СРС-тата, които отдавна са в графата "мръсна дума", тотално изгубиха законовия си смисъл за обществото.

Право да искат използване на специални разузнавателни средства имат МВР, ДАНС, "Военна информация" и "Военна полиция", Националната разузнавателна служба. За използването им наблюдаващият прокурор подава писмено мотивирано искане до съда.

"Специалните разузнавателни средства се използват в случаите, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления по реда на НПК, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин", казва Законът за СРС. Според последните промени в НПК обвиненията и присъдите могат да се базират само на комбинация от тайни доказателства - СРС и показания на свидетел с тайна самоличност. Според зам.-председателя на Върховния касационен съд Гроздан Илиев засега в практиката няма такова дело, а и не би имало съд, който да постанови осъдителна присъда в тази комбинация. "Като всяка оперативна информация, включена в доказателствения материал, и тази винаги поставя голяма въпросителна за своята достоверност. Сама по себе си тя не е достатъчна да се изгради вътрешното убеждение на съда за формиране на осъдителна присъда. Трябва да бъде обезпечена с други доказателствени източници, за да се гарантира нейната достоверност и убедителност. Един разговор например може да се интерпретира различно, ако не е свързан с друг доказателствен материал.

Масовото използване на СРС дава след време обратен ефект

Когато всеки знае оперативните методи, противодейства - има едно наум, че го подслушват, наблюдават", каза неотдавна той в интервю за "Сега". И главният прокурор Борис Велчев не веднъж е обявявал, че не толерира широкото използване на СРС и е взел мерки в прокуратурата то да намалява. Но законът позволява на всеки наблюдаващ прокурор да иска по свое вътрешно убеждение. Това е най-мързеливият способ за разследване, който го демотивира.

От последния скандал с подслушването на Ваньо Танов стана ясно, че оперативните служби избирателно докладват на прокурора всички СРС-та. Поне това твърди сега обвинителят по делото, който е поискал СРС за Танов. От обясненията дори на самия премиер Бойко Борисов за прекомерната натовареност на служба ДОТО, която контролира телефоните, стана ясно, че прокурорът е получил доклад, че Танов говори с други хора във властта по "служебни въпроси" и е спестен фактът, че в разговорите с Борисов, финансовия министър Симеон Дянков, с бившия зам.-шеф на митниците Антоний Странджев е ставало дума за налаган чадър над фирми от вътрешния министър Цветан Цветанов, за лобиране на самия премиер в полза на проверявана от митницата фирма и други подробности. Изводът е, че въпреки задължението по закон

прокурорът трябва да бъде незабавно информиран за това какво протича по линията, това не е правено. А само той може да прецени кое доказателство може да послужи пред съд. Затова сега обвинението търси кой е филтрирал информацията и дали са извършени длъжностни престъпления.

На книга за използването на спецсредствата (наблюдението, подслушването, проследяването, проникването, белязането и проверката на кореспонденцията и компютризираната информация, контролираната доставка, доверителната сделка и разследването чрез служител под прикритие) трябва да е контролирано от окръжния съд. Съдии обаче признават, че няма как да контролират например дали някой телефонен номер, за който се иска подслушване, наистина е на дадено лице.

Според Наказателно-процесуалния кодекс искането за използване на СРС трябва да съдържа информация за престъплението, за разследването на което се иска описание на извършените до момента действия и резултатите от тях, данните за лицата или обектите, върху които ще се прилага, оперативните способи и срока.

Практиката в момента е, че когато няма спазване на процедурата, съдията просто връща оперативния работник с устен или с формален отказ, твърди ротационният председател на парламентарната подкомисия за контрол на СРС Явор Нотев. Той напомни, че съдията трябва да бъде филтърът, който да намали броя на разрешените СРС-та. Парламентарната комисия досега не се е натъкнала на данни за сериозни нарушения при използването и прилагането на СРС. Затова и не се е случвало да сезират прокуратурата или да информират някой гражданин, че е неправомерно подслушван, както изисква законът.

Единственият сериозен проблем за комисията е прекомерно увеличеният брой на СРС-та

За да направи проверка обаче, комисията уведомява вътрешния министър или шефа на ДАНС. Така минава около седмица и на практика контрол няма. Защото това време е напълно достатъчно, за да бъдат отстранени нередности.

Съдебното разрешение обаче може да бъде заобиколено с нулеви усилия. По закон в случаите на непосредствена опасност от извършване на тежки умишлени престъпления или заплаха за националната сигурност СРС-та могат да се използват и без разрешение на съда, по разпореждане на министъра на вътрешните работи или оправомощен негов заместник, както и на председателя на ДАНС или негов заместник. Ако съдът не даде разрешение до 24 часа, използването се прекратява. Но и да не даде, няма никакви гаранции, че събраната информация ще бъде унищожена, преди да бъде удобно размножена.

В същото време съдебните откази се движат около 1-2%

Има и подозрения, че МВР използва като параван някои съдилища и безпроблемно получава разрешения да слухти. Почти сигурно е, че така ще се случва с новосъздадения специализиран съд, който ще се занимава с делата срещу организирана престъпност. Той тепърва ще произвежда статистика. Но и сега данните красноречиво сочат, че има окръжни съдилища, които за цяла година не са постановили нито един отказ.

Наскоро например бяха изнесени официалните данни на Окръжния съд в Шумен. От тях стана ясно, че за година исканията за разрешения за използване на СРС са се увеличили четири пъти и съдът в Шумен не е отказал нито веднъж. През 2010 г. съдът е издал 387 разрешения за прилагане на СРС, през 2009 г. те са били 92, обясни шефката му Нели Батанова. Според нея огромното увеличение се дължи на по-големия брой дела за тежки престъпления, както и разследвания срещу повече от едно лице. Липсата на откази тя обясни с това, че компетентните органи са имали законово основание да прилагат СРС-та.

Подобна е ситуацията и в Добрич. Там за м.г. са направени 476 искания за използване на специални разузнавателни средства. Не са уважени 2, което е 0.4%.

Друг окръжен председател - този на Пловдив Сотир Цацаров, и един от любимите на вътрешния министър Цветан Цветанов и спряган като евентуален шеф на някое от двете спецсъдилища, обяви неотдавна, че системата за контрол над използването на СРС не е достатъчно ефективна и не съдържа надеждни гаранции срещу нарушения и злоупотреби. Цветанов дори цитира Цацаров, когато говори за СРС.

Темата "Специални разузнавателни средства" започва да обслужва нечисти конюнктурни интереси, вместо да се ползва, както е по закон - за разкриване на престъпления. Всеки скандал компроментира нормалното използване на СРС, смята Цацаров. Според него парламентарният контрол върху СРС-тата е добър, но подкомисията трябва да бъде подсилена с хора, които да бъдат избирани от парламента, което щяло да е гаранция за независимост.

Данните и за Пловдив сочат увеличение на употребата на СРС-та. За 2004 г. са дадени 671, а за м.г. - 1753. Според съдия Цацаров увеличението се дължи на факта, че се е повишило нивото на престъпността.

Немалко увеличение има за година и в София - 52%. През 2010 г. Софийската градска прокуратура е поискала 2214 пъти от съда използване на СРС, а през 2009 г. - 1459. "От една страна, увеличението е притеснително, тъй като се разчита основно на този вид доказателства, но от друга, като цяло има повече дела, затова е логично да се искат и повече СРС-та", коментира градският прокурор на София Николай Кокинов. Той обаче

свърза ръста на СРС-тата и с активността на МВР

в последната година. Въпреки големия скок в исканията, няма промяна в дела на тези, които влизат в кориците на делата като веществени доказателства. През 2009 г. те са били 311 (21.3%), а м.г. - 507, което прави 22%.

Друг един добър партньор на МВР шефа - доскорошният председател на СГС Георги Колев, е точно магистратът, позволил подслушването на шефа на митниците Ваньо Танов, от което тръгна последният скандал. Колев, който междувременно бе избран за шеф на Върховния административен съд, не желае да говори по казуса.

Ако отново тръгналият дебат за контрола върху искането, прилагането и използването на данните от специалните разузнавателни средства отново приключи без сериозни и реални констатации и предписания, които да бъдат изпълнени, значи никой нищо не е научил. Нещата ще затихнат до следващата размахана флашка, която да обслужи нечий интерес - политически или икономически.

„С оглед общественото напрежение"

Наблюдаващият прокурор е декласифицирал записите от СРС-т,а „в рамките на своите правомощия и с оглед възникналото обществено напрежение", се казва в съобщението на държавното обвинение. Ако това не се беше случило, Цветанов трябваше да отговаря по чл. 145а от Наказателния кодекс, че е използвал информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за целите на наказателното производство.

Намеци и искания за оставка,

В средата на декември съпредседателите на Синята коалиция Иван Костов и Мартин Димитров декларираха, че ще поискат оставката на Цветан Цветанов, ако се окаже, че е сбъркал. Парламентарната група на Коалиция за България пък внесе в прокуратурата сигнал срещу вицепремиера за това, че е изнесъл неправомерно записите. Още тогава главният прокурор Борис Велчев обяви, че Цветанов не е нарушил правилата.

След като петорната съдебномедицинска експертиза оневини лекарите, Цветанов беше повикан да даде обяснения в парламента, но процедурни хватки на мнозинството провалиха изслушването.

Два месеца след избухването на скандала прокуратурата сложи точка на въпроса има или няма нарушение от страна на Цветанов. Държавното обвинение все още не е приключило проверката за новороденото в болницата в Горна Оряховица.
Случаят „Горна Оряховица"

28 ноември 2010 г. 17-годишно момиче ражда в горнооряховската болница Според лекарите мъртъв

"Клод

30 ноември 2010 г късно вечерта полицаи арестуват дежурните лекари в родилното отделение по подозрение за умишлено умъртвяване на новородено

3 декември 2010 г. - министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов изчита от трибуната на парламента записи от разговорите между лекарите, в които има . реплики като „Всички вкупом сме уморили бебето нарочно. Това к'6о? Това си е умишлено престъпление и убийство."

10 декември 2010 г. - БСП

сезира прокуратурата за разпространените от Цветанов СРС-та

20 декември 2010 г. -петорната съдебномедицинска експертиза по случая излиза със заключение, че бебето е било мъртвородено

22 декември 2010 г. -прокуратурата не признава експертизата за категорична и заявява намерение да поръча допълнителна