2 март 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

5анка вдига с 40% лихвата по потребителски кредит само за една година. Това алармира в. "Атака" пострадал от произвола на банките у нас потребител, пожелал анонимност. Клиентът сключва договор с банката за кредит с лихва 10% през 2009 г. Оказва се обаче, че следващата година лихвата вече е скочила на 14% или с 40 процента повече. Така вноската на получателя на потребителския кредит скача от 180 лева на месец на 248 лева. Разбира се, никой от финансовата институция не смята за нужно да уведоми получателя на кредита, че лихвата се е променила. Нито пък да му обясни защо се налага корекция. Прости сметки показват, че ако по-високата лихва се запази, потребителят ще върне след пет години, колкото е срокът на договора, близо

16 000 лева, при получени 10 00 през 2009 г. или това са 60% оскъпяване на кредита. Виждайки че банката произволно му оскъпява кредита, потребителят се обръща към служител в институцията с въпрос, ако внесе оставащата сума по кредита, дали може да ползва някаква отстъпка. Служител на банката му обяснява, че единственият начин е да изпрати писмо с молба до управителния съвет на банката, но досега такива писма не са имали успех. Конкретният случай показва само едно - българските потребители са превърнати в роби на банката, от която са взели кредит. Какво

казват юристите - според адвокат Веска Волева лихвата е пазарен компонент и за да бъде тя наистина пазарна, трябва да се определя и приема от двете страни единствено при сключването на съответния договор, тогава, когато заемополучателят я знае и си е направил съответната преценка относно обслужването на дълга. Именно в този случай лихвата би била определена на пазарен принцип. Но последващите удари под кръста с едностранното вдигане на лихвата, благословени и закрепени законодателно от Народното събрание, представляват вулгарно банкиране, което в крайна сметка ще срине държавата, категорична е адвокат Волева.

Капанът за кредитополучателя е заложен в Гражданско процесуалния кодекс (публикувано в Държавен вестник 59 от 20.07.2007 година и в сила от 1.03.2008 година). Този член приравнява банките с държавата и общините.

В член 417, т. 2 от ГПКте са извадени от класическия граждански оборот и са

приравнени към статута на държавата и общините

А реално банките са търговски дружества. Те извършват търговска дейност с цел печалба. Съгласно чл. 2 от Закона за кредитните институции "Банка е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възста-новими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск.

От това следва, че като всеки търговски субект банките получават цялата печалба от търговската си дейност, но при лошо търговско управление следва да понесат риска от действията си, респективно загубата, коментира казуса Веска Волева.

За разлика от банките държавата и общините, без да доказват основанията си, могат да поискат и веднага да получат заповед за изпълнение от съда и съответно изпълнителен лист, без да доказват каквото и да било - само по извлечение от счетоводни книги. Съдът веднага издава тази заповед за изпълнение, тъй като законът не му е дал право да проверява каквото и да било, освен формата на документа, т.е. дали той е наречен "извлечение от счетоводни книги". В това производство "длъжникът" изобщо не участва, нещо повече, той дори не знае за него. Той научава за това едва когато съдия-из-пълнителят предприеме изпълнителни действия срещу него. Тези права на държавата и общините и съответно интересите на длъжниците са гарантирани от пакет документи, които регламентират дейността и поведението на държавата и общините. Всички техни представители и служители следва да се съобразяват с тази регламентация под страх от отговорност - наказателна и гражданска. Над тях упражняват контрол редица други държавни и общински формирования с цел предотвратяване на грешки и злоупотреби, твърди адвокат Волева.

Банките, напротив - са търговски дружества. Уредбата им е подчинена на Търговския закон, в частност на Закона за кредитните институции. Те уреждат отношенията си с клиентите на базата на договори, като в тях могат да се предвидят обезпечения като договорна ипотека, поръчителство и други - все институти на гражданското право, които публичните институции не могат да използват.

Ето защо държавата и общините от една страна и търговските субекти, в частност банките, от друга страна винаги са били диференцирани от законодателя и никога не са били предвиждани като равнопо-ставени кредитори от един и същи ред, категорична е юристката. Според нея обяснението на сегашния привилегирован режим за банките може да се търси дълбоко в задкулисните парламентарни договорки, където те участват чрез свои представители, а бъдещите потърпевши - не.

На банките са дадени същите тези права без абсолютно никакви задължения

Те са скандално безконтролни при предоставянето в съда на въпросните "документи и извлечения от счетоводни книги". Това им даде възможност да обявяват за непога-сени задължения на длъжници и такива, които са определени от са-

мите тях в процеса на изпълнение на задълженията по определен кредит, т.е. длъжникът е изправен платец, но междувременно банката е решила, че той дължи друга сума, освен договорената. В зависимост от нуждите си те определят колко им се дължи и под страх от гореописаната процедура длъжниците са притиснати до стената и приемат всички наложени им условия. При несъгласие те рискуват не само заложените имоти, но и всичко останало, което притежават. Законодателят не им е дал никаква процедура, в която да изложат и докажат правата си и изнудването от страна на бан-

ките. В практиката ми случаите на доведени до самоубийство или до напускане на страната набедени за длъжници на банките растат в геометрична прогресия, посочва адвокат Волева.

По думите й наглостта на банки, респективно банкери, е стигнала до там, че лицата, участващи в управлението им, са започнали да правят паралелни свои фирми, които след изнудване по горния начин сключват с длъжниците анек-сите по първоначалните договори за кредит и последните се задължават към тях, без същите да отговарят на изискванията за банкова дейност.


02.03.2012 г., с. 18-19
ДЯНКОВ ВЕЧЕ ОТКАЗА РЕГУЛАЦИЯ В СЕКТОРА
Широко рекламираната кампания на финансовия министър Симеон Дянков да намалява лихвите по кредитите у нас си остава само пиар. Само два месеца преди Дянков да обяви, че ще готви мерки, именно неговото министерство провали гласуването на предложението на АТАКА за регулация на финансовия пазар. В свой доклад финансовото министерство обяви, че регулация на банките ще провали конкуренцията в сектора. Становището на Дянков беше поискано от правната комисия в парламента, която трябваше да разгледа предложенията за промени в Закона за кредитните институции, предложен от Волен Си-деров и депутати на националистите. Министерство на финансите показа, че работи единствено за банковата олигархия у нас, а не за интересите на българските граждани и фирми, коментира лидерът на АТАКА Волен Сидеров, след като правната комисия на парламента отхвърли законопроекта на АТАКА за промени в Закона за кредитните институции, с който да се въведе таван на лихвите у нас. Финансовото министерство е държавна институция, която трябва да защитава интересите на българските граждани и фирми, а не на банките, които са предимно чужди, коментира лидерът на АТАКА.

Чрез законопроекта на АТАКА се иска правно обвързване на размера на лихвите по депозитите с този по кредитите. Възлага се на БНБ, като институцията, на която законът е вменил да осъществява по-голямата част от банковия надзор, да изчислява специален параметър, наречен "средна лихва по влоговете". Тъй като законът постановява лихвените нива да се определят на годишна база, БНБ следва да използва лихвените нива по депозитите със срок от 12 месеца. Изчисленият по този начин среден лихвен процент се явява базата за изчисляване на максималния лихвен процент по кредитите, който не може да бъде по висок от половин път от средния.

Най-сериозно е увеличението на лихвите по заемите за срок над 5 години -12,29% за левовите (9,10% месец по-рано) и 14,95% за тези в евро (12,22% месец по-рано). Лихвите по жилищните кредити също нарастват, но "с по-бавни темпове, като към края на януари заемите в евро и левове се изравняват по цена -8,18% и за дявете валути. Кредитите за бизнеса у нас също бележат оскъпяване през януари. Средните годишни лихви по фирмените заеми в левове достигнаха до 9,53% (9,33% месец по-рано), а тези, уговорени в евро, нараснаха почти с 1 процентен пункт до 9,77% (8,8% месец по-рано). Така за последните 12 месеца фирмените кредити се оскъпиха съответно с 1,94 процентни пункта за тези В левове и 1,27 процентни пункта за тези в евро.