2 ноември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Тежки глоби и санкции чакат общинската администрация при нарушения. Редовно ще се проверяват строежи с национално значение и финансирани от ЕС такива, обеща новата шефка на ДНСК Милка Гечева. Съзнаваме обаче, че няма толкова големи наказания, които да пресекат тези случаи, каза зам. регионалният министър Георги Прегьов.

Необикновената керемида е застрахована срещу градушка, защото е нечуплива и при много по-силни удари от тези на ледените късове. Издържа на слънце и студ, а дъждовете я правят още по-свежа, защото отмиват праха и наносите по нея. Не е опасна и при гръмотевични бури.

Новият покрив е по-лек от традиционния. Един кв. м от него тежи 23 кг, при 45 кг на керамичния. Той може да бъде произведен в цветове по желание на клиента - червени, зелени, сини и т.н.

Съставът на новата керемида е от мраморно брашно и мозайка, полиетилени и стабилизиращ пигмент. Рекламират я, като я хвърлят в краката на клиента. Тя отскача, но не се чупи, обясни кметът Емил Цанков.

Междувременно става ясно, че населението през септември е посегнало на депозитите си, след като в продължение на 15 месеца трупаше спестявания, сочат изчисления на база данните на БНБ. В края на септември влоговете на гражданите са 26,7 млрд. лв., което е с 25 млн. лв. по-малко от края на август, съобщи investor.bg. Освен това при лихва от поне 5% за година тези 26,7 млрд. лв. са донесли над 110 млн. лв. лихви за месец, които също са били изтеглени. Фирмите са намалили депозитите си в банките със 172 млн. лв. през септември и с 283 млн. лв. за последните 12 месеца до 18,8 млрд. лв.

Подменени са 14 км контактна мрежа, на които вчера започнаха 72-часови проби. В момента към гара Видин са включени 5 нови коловоза и 2 нови перона. По два от новите коловози, когато бъде пуснат "Дунав мост 2" ще се движи международният влак. В момента Видин е крайна гара. Отляво на старата приемна сграда на гарата се изгражда ново здание, в което ще се помещава новата международна гара Видин.

Да притежаваш жилище в България става лукс. Поне така излиза от проектите за вдигане на данъка за по-скъпите имоти, който се подготвя от Министерството на финансите и предстои да бъде гласуван от Министерски съвет. За държави като САЩ, където повечето хора живеят под наем, да притежаваш собствен апартамент може би наистина е признак на по-високо социално положение. В България обаче над 90% от имотите са придобити или по наследство, или от спестяване през целия живот. И това, че изплащат заем за жилището си, въобще не прави собствениците богати.

Първоначално имаше идея да се въведе данък лукс заради общественото мнение, че хората, които живеят в имения на по 3-4 етажа с басейн, е добре да плащат и по-висок данък на обществото. Затова се предложи данък лукс да важи например за имоти над 240 кв.м. Така обаче данъкът щеше да засегне и старите просторни селски къщи, чиито собственици едва ли могат да минат за богаташи. Затова сега се отива в другата крайност и с данък лукс ще се удари всеки втори градски апартамент. На среща между представители на Министерството на финансите и общините е уточнено, че по-висок данък ще се плаща за всеки имот, който е по-скъп от средната данъчна оценка за съответното населено място. Но така автоматично идеята за по-висок налог за свръхбогатите се превръща в данък за средната класа. Който притежава жилище в центъра на София, ще трябва да плаща по-висок данък, а ако апартаментът е над 100 кв.м, налогът може да скочи и два пъти. Тази идея официално не е защитена от никой министър, дори от вицепремиера Симеон Дянков, на сайта на чието ведомство е качен проектът. Кметовете също в интервютата си заявяват, че те няма да вдигат данък сгради в кризата. Но на фона на тези коментари проектът за въвеждане на по-висок данък за средната класа е на път да влезе в Министерски съвет, макар официално никой да не го иска. Или може би никой не иска да го защити, за да не си навлече народния гняв. А в същото време тихомълком да се съберат едни пари от хората. Кметовете и сега имат право да повишат данък сгради, но не смеят да го направят. В сезона на приемане на бюджета за 2011 г. всеки дърпа чергата към себе си. Лекари и полицаи искат повече пари. Синдикатите си защитават членовете, работодателите бранят интересите на фирмите и частните пенсионни фондове. Готвят се протести и всеки ден се предлагат различни варианти, така че на всички да се угоди. А собствениците на имоти нямат свой синдикат или асоциация, макар че са най-многобройната част от населението. Затова данък сгради може да се повиши, без да се стигне до стачки. И то при положение, че през последната година цените на имотите вървят само надолу. Лошите кредити се увеличават и все повече хора не успяват да си плащат в срок ипотечните заеми, които са взели за дом.

А въвеждането на данък лукс може да стане много лесно. Двоен или троен данък да се плаща само за имотите, които са например 10 пъти по-скъпи от средната данъчна оценка за съответната община. Така данъкът действително ще е само за най-баровските и луксозни къщи с басейни и хеликоптерни площадки. Но явно не това е целта на промените, а просто пълнене на хазната. Едновременното повишаване на данък сгради, акциза за бензина и на осигуровките, без да се вдигат бюджетните заплати и пенсиите за 2011 г., е сериозен удар по джоба на всяко домакинство. И то при положение, че официално излизаме от кризата и съответно приходите в хазната би трябвало да растат и без повишаването на налозите.

На практика Васев узурпирал домовете и прекарвал голямо време в тях в различни компании.

"За къщата в Несебър в началото на 2009 г. са похарчени около 900 000 лв.", съобщи вчера директорът на Агенцията Ваньо Танов. Той запечата двете станции в Несебър и Банско и нареди пълен одит на дейността им - колко гости са отсядали и какво са плащали за масрафа. На книга те се водят на стопанисване на митниците в Бургас и Благоевград. Според заповед от 2003 г. на тогавашния директор на митниците Асен Асенов, правото да се разпорежда с тях се дава изключително на главния секретар на ведомството. Васев, който е от най-старите и несменяеми висши чиновници в митниците обаче си ги ползвал едва ли не като свои. Според различни източници бившите директори и зам.-директори на митниците не ходели във вилите. Единствено бившият зам.-директорът Христо Арабаджиев е посещавал със семейството си дома в Банско, но си е платил за това. Румен Божинов пък предпочитал да ходи в Гърция.

През 2008 г. Васев успял да вкара в бюджета на министерство на финансите ремонт на къщата в Несебър. Според закона, капиталовите ремонти се извършвали от фирми наети от МФ. "За какво й е нов ремонт от милион през 2009 г., след като бе ремонтирана през 2003 г.", спонтанно реагираха митничари от Бургас. Според тях, обзавеждането на вилата не било луксозно. Къщата била с два етажа и приземен от около общо 300 квадрата. Навремето имало стаи, които по-късно били окрупнени в 5-6 апартамента. Долу на партера била оформена механа с кухненски бокс, където митничарите хвърляли на скарата прясна риба, разказват посетители. Според други, имало апартаменти и с тангенторни вани, на които би завидял дори Вальо Топлото с неговото джакузи.

Впрочем човекът, който на мястото на Васев като главен секретар управлява сега митничарските къщи, също не е случаен човек. Тамара Влайкова е спрягана като много близка на бившия зам.-директор Румен Божинов. Майка й пък е сред хората, които са решавали дали Алексей Петров да стане доктор по икономика.

Затова не е ясно дали ще последва съдбата на двамата вече отстранените финансисти от агенцията - Петър Николов и Радка Стоянова. Официално те трябвало да подготвят заповед къщите да се ползват от всички кандидати в митниците. И точно защото не издали такава заповед, се простили с постовете, твърдят от Агенция "Митници". Въпросът е дали неизпълнението на заповедта не им е било внушено от прекия им ръководител - сегашният главен секретар Влайкова.

Двуетажната къща е построена в типичен бански стил - от камъни и дърво. Дървена табела на входната врата гласи "ГУ-Митници-приемна". Портата обаче е здраво залостена и на нея има две лепенки, като горната е почти отлепена. На тях е следният текст: "Обектът е запечатан в изпълнение на заповед ЗАМ-533/27.10.2010 г. на директора на Агенция "Митници". Две жени минават наблизо и споделят, че напоследък митничарите не идват толкова често както преди. "И те занемариха веселбата, навсякъде е криза", казаха те. Задната част на къщата има съвсем малък двор. Сградата разполага и с гараж. "Митничарите идват най-много през зимата, за да карат ски. Това лято по-рядко ги виждах. По хубавите коли познавам, че са тук. Най-често са по 1-2 коли, но понякога има и по 5-6 и все са лъскави - митничарски. Нямам оплаквания от тях, макар че живеем само през една къща. Никакъв шум, нищо нередно. Дискретни са, идват с жените. Ако са им жени де...", реди 68-годишният Георги Котирков. Той уточнява, че домакин на почивната станция е комшията му Пламен, чиято къща е залепена за митничарската. Никога от него не е чул, че митничарите вършат някакви безобразия в постройката. Друга съседка, Мария Дузманчина, също уверява, че митничарите са кротки и ако не са колите им пред станцията, няма как човек да разбере, че са вътре. Жената разкри, че преди десетина години от Агенция "Митници" закупили имота, върху който имало малка паянтова къщичка с две стаички и на нейното място изникнала двуетажната къща, която е около 150 кв. м. Екипът ни не можа да открие домакина, но намери съпругата му Любов. Тя бе категорична, че няма какво да коментира, мъжът й също. И увери, че писанията за оргии и нередни неща в почивната станция са измислица и в тях няма нищо вярно.

- Първото ми впечатление от работата тук беше породено от огромната администрация, с която бизнесът се сблъсква. Няма никаква логика в модела на българската администрация. Попълваш по 10-20 страници за всяко нещо и всяко действие се документира с множество хартия. Това създава усещане за несигурност. Отиването при чиновник в България е история без край.

- Огромната администрация ли е основният недостатък на страната пред инвеститорите?

- Не, ако си фокусиран върху бизнеса си тук и искаш да го развиваш, тогава доста голям проблем се явява лошата инфраструктура. Но това е нещо, което не се променя за една нощ. Изискват се много усилия в продължение на години, за да се подобри инфраструктурата.

- Законодателството стимулира ли инвеститорите да изберат България?

- Друг проблем тук е несигурността, която създава законодателството, както и регулациите. В България винаги нещо се променя и обикновено регулаторната рамка се мени на 12 месеца. Никой не знае какво се случва днес и какво ще стане утре. А в допълнение - само при сегашното управление здравният министър беше сменян три пъти.

- А имате ли проблем с намирането на квалифицирани кадри?

- Всъщност това беше една от изненадите ми в България. Винаги мога да намеря квалифицирани кадри за работата ни. Това са хора, които живеят с професията, имат добро образование и допринасят за развитието на бизнеса.

- Колегите ви са се смеели, когато са разбрали, че ще работите в България. Още ли е така?

- Ние сме успешна компания и до този момент сме сравнително доволни от развитието си. Но нека дам един пример. България има приблизително същия брой население като Швейцария. Фармацевтичният пазар тук обаче възлиза на 800-900 млн. лв. Там е около 4 млрд. евро. Ако имате 5% пазарен дял, то тогава говорим за печалба от около 200 млн. евро в Швейцария, сравнено с 10-20 млн. тук.

- Какво трябва да се направи, за да се подобрят здравният и фармацевтичният сектор?

- На първо място смятам, че тази страна не е наистина готова да има чуждестранни инвеститори. За тях идването в България е кошмар. Законът не работи ефективно, а администарцията е твърде бавна. Това в никакъв случай не примамва хората да инвестират приоритетно в България. А страната се нуждае от чужди инвеститори. Ние повишаваме заетостта и приходите в хазната с нашите данъци, така има повече пари за инфраструктурата, социалния сектор и др. Правителството трябва да предприеме стъпки, за да се опростят всички административни процедури.

- Как да се оптимизира работата на администрацията?

- Да започне да работи по-бързо и по-ефективно. Например за шофьорска книжка тук се редиш на опашки с часове. Това е безумие и е доказателство, че цялата администрация не функционира. В други страни от ЕС подобно действие отнема 20 минути. Ако тук отида в банка, ми трябва половин час, за да извърша операция по сметката си. В Швейцария например това отнема 30 секунди. За чуждестранен инвеститор всичко това е от ключово значение. Всеки си прави сметката, че ако ще губи толкова време за всяка една операция и ще работи с тази администрация, то това е грешното за инвестиции място.

- Това може ли да изгони вече стъпили в страната инвеститори?

- В демократичните общества правителството прави най-доброто за хората, а не обратното - хората да се раздават за управляващите. Вярно е, че България е сравнително млада демокрация, но тук са нужни общи усилия, воля и желание за бързи промени. За почти 4 години тук не мога да кажа, че администрацията е намаляла достатъчно, а даже обратното - системата продължава да се обременява.

- Как се отрази кризата на сектора и компанията ви?

- Смятам, че докато имаме такива предизвикателства и най-важното - минаваме през тях, работното ни място е сигурно. Ние преминахме през кризата много добре - увеличавахме работните места, инвестирахме в хората. В криза трябва да се опитваш и да се научиш да мислиш за правилното насочване на разходите, за допълнителните инвестиции, а също и да се подготвяш за времето след кризата.

- Като чужденец очаквахте ли номинацията за топмениджър на страната?

- Аз съм само представител на моята компания. Можеш да си най-добрият мениджър в света, но без добър екип и добро управление нищо няма да стане. Вътрешно компанията се крепи на хората, които работят в нея.

- В такъв случай какъв е ключът към успешния бизнес в България?

- Да подбереш правилно хората си е много важно. Но не по-малко важно е да имаш правилната стратегия. Да я прилагаш по най-добрия възможен начин по отношение на клиентите си и да отговаряш постоянно на новите потребителски изисквания. Ако направиш това за клиентите си по-добре от своя конкурент, значи бизнесът ти е успешен.

- Какво се случва с фармацевтичния сектор в България?

- Това е един процес на бавен растеж. Имаме твърде много лекарства на пазара, които се произвеждат и разпространяват без патент. Трябва да се засили контролът върху тях. Другият основен момент е, че нямаме толкова инвеститори в тази област. България има нужда от по-продуктивна индустрия и стимулиране на стоките с висока добавена стойност. Индустрия, която да произвежда стоки за износ. Българската икономика не е достатъчно насочена към експорта. А в световен мащаб конкуренцията е именно за това - позиции на разрастващите се пазари и предоставянето на собствено производство там.

- Колко време ще ни е нужно, за да засилим позициите си на тези пазари?

- Трудно е да се каже. Но докато не се подобри тази бюрократична система и не се гарантира стабилност в законодателството, нищо няма да се промени и да се случи. Защо да инвестирам, ако не съм сигурен, че няма да се спазват правата ми? В този смисъл другите страни са много по-привлекателни.

- Кои са тези страни, специално в региона?

- Например Румъния. Дори в сегашната ситуация много международни и утвърдени марки предпочитат да произвеждат стоките си там. Големите международни компании проверяват изключително внимателно, преди да инвестират на пазара. Те проверяват системата, преди да дойдат в дадена страна. Нужно е да се привлекат в България чуждестранни високвалифицирани медицински специалисти. Това струва пари, но може да помогне на хората.

- Можем ли да очакваме в скоро време разработването на лекарства срещу нелечимите болести?

- В днешно време всичко е възможно, но не всеки може да си го позволи. Просто за компаниите няма възвръщаемост. В момента страните от Централна и Източна Европа се опитват да подобрят своите системи и да правят най-доброто за хората. Много е избирателно кой пациент ще се лекува. Мисля, че има желание от страна на управляващите нещата да се променят, но това е бавен процес и има още много да се прави в тази насока.

- Какво е най-голямото предизвикателство оттук нататък, след като правителството каза, че излизаме от кризата?

- Българското правителство не може да влияе на кризата. Тя удари много тежко страни износителки като Германия например. Бих казал, че тук кризата не се усеща толкова силно, тъй като не сме сред големите играчи на международните пазари. Около 20-25% от кризата в България се дължи само на психологически ефект.

- Къде е най-голям потенциалът на България?

- Страната има потенциал в областта на земеделието. Но ситуацията там е зле - още има случаи фермери да обработват земята с магарета. Как могат да са конкурентни на световните пазари с технологии отпреди 50 години? В България има толкова пустеещи терени, на които биха могли да се произвеждат продукти за хранително-вкусовата промишленост и да се събира продукция два пъти годишно.

- Какво повече трябва да направи правителството, за подобряване на бизнес средата?

- Най-важни са външните инвеститори. Правителството трябва да привлече тяхното внимание. Това ще стане, като направи така, че законът да е еднакъв за всички, всички да имат равни права, да се прекратят схемите, наложени още от времето на комунизма, да се улеснят процедурите и да се ограничи сивият сектор в страната. Нужни са наистина сериозни усилия за ограничаване на неформалната икономика. И всичко това ще помогне много за привличането на инвеститорите и подобряването на бизнес средата.

- Оптимист ли сте, че ще се постигне това от видяното до момента?

- Винаги съм оптимист по отношение на демократичните системи. Но в същото време мисля, че понякога партиите правят неща, водени от лична изгода, а не от мисълта за хората или страната. Има твърде много политика зад всяко взето решение.