2 септември 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница4/9
Дата06.01.2017
Размер1.32 Mb.
#12102
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Николета Цветкова


2.09.2010 г.,с. 21
Сивата икономика вече е 75 % според 1/3 от работодателите
Европроект установява, че работници и работодатели определят неформалната икономика като "необходимо зло" по време на криза
Делът на сивата икономика в България е около 42% и в бъдеще този процент ще се увеличава, смятат работодателите. Общо 36% от тях дори са категорични, че неформалната икономика вече е достигнала 75%. Това показват данните от национално представително проучване на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), което е част от европроект (вж. карето), финансиран от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР). Анкетата е направена през юни и юли сред 1000 работодатели от всички 19 бранша, включени в националния класификатор, т.е. то е представително за цялата икономика. Резултатите са фрапиращи, като се има предвид, че към момента официалната оценка за сивата икономика е, че тя е с дял от около 30%. Колко сериозно е положението Строителство, туризъм и здравеопазване са секторите, в които сивата икономика е с най-голям дял - около 75-80%, казват работодателите (вж. графиката). "Това, което ми направи впечатление, е, че работодателите открито признаваха, че бизнесът им не е на светло. От сектори като строителство или млекопреработване например получихме отговори, че само 30% от сделките им се фактурират. Като се има предвид, че по принцип работодателите са склонни да представят ситуацията в доста по-добра светлина, може би реалният размер на сивата икономика е още по-значителен", коментира за в. "Пари" Емилия Ченгелова, която е ключов експерт социолог по проекта на АИКБ. Според работодателите "най-бели" са бизнесите, в които има чуждестранен капитал. Именно в подобни компании има стремеж нещата да се извършват максимално прозрачно, да се декларират печалби и да се изплащат осигуровки на служителите, казват те. Сивото е нормално Прави впечатление, че и работодатели, и работници смятат, че наличието на сива икономика е нещо нормално, особено в сегашната икономическа обстановка. На неформалната икономика се гледа като на "необходимото зло", коментира Ченгелова. Оказва се, че между 5 и 10% от фирмите са склонни "да минат на сивата страна" и да наемат служители без договор или без социални или здравни осигуровки. В същото време обаче и самите работници са склонни на подобни условия. Около 53% от хората нямат нищо против да работят на черно, главно заради икономическата принуда. Изводите по отношение на служителите са част от второ национално представително проучване на АИКБ, което пък обхваща 1000 души на възраст над 15 години и е проведено през май и юни. Всеки четвърти българин си признава, че за последните три години е бил включен под една или друга форма в сивата икономика. Като оправдание за това им служи икономическата криза. В "сивото" са влезли предимно икономически активните граждани - на възраст между 31 и 40 години и от 41 до 50 години. Разделението им по полов признак е - 14% мъже и 10% жени, т.е. засегнатите са почти поравно. Оказва се, че 10% от българите, които работят без трудов договор, не се определят като част от сивата икономика. Според тях тя се измерва главно с даване на рушвети, контрабанда, укриване на данъци и др., но не смятат за странно, ако работят без договор и осигуровки. Кой е виновен "Едно от основните послания на проучванията ни беше, че държавата е основният генератор на сивата икономика, защото създава средата за съществуването и разрастването й", коментира Ченгелова. Чрез нежеланието на държавата да стимулира светлия бизнес негласно се стимулира "сивият", разсъждават предприемачите. Те се оплакват и от наличието на голям обем нормативни регулации и пречки пред бизнеса. Смятат, че регулациите се променят често, а понякога са противоречиви и с пропуски, което допълнително ги кара да намират начини да заобикалят закона. Понякога те оценяват това, което могат да загубят и да спечелят, и преценяват доколко са склонни да рискуват да направят нещо извън закона, коментират експертите.

Дарина Черкезова
Европроект срещу сивата икономика за 8.9 млн. лв.

Асоциацията на индустриалния капитал в България в партньорство с Конфедерацията на независимите синдикати в България изпълнява проекта "Ограничаване и превенция на ненормалната икономика". Той е на стойност 8.9 млн. лв. и се финансира от Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси .Проектът стартира през септември 2009 г. и трябва да приключи през декември 2013 г.Той цели не само да се изследва обхватът на сивата икономика, но и да се съдейства за нейното ограничаване и създаване на нетърпимост. Вече са проведени две национално представителни проучвания сред работодатели и работещи с цел да се проучат обществените нагласи и толерантността към неформалната икономика, както и оценката им за нейните мащаби. По проекта вече са извършени и вътрешнофирмени одити в предприятия, които работят на светло, с цел да се установи как изрядният бизнес понася вреди от сивата икономика. Освен това са избрани 11 бранша, като с техни представители са извършени дълбочинни проучвания за състоянието на съответния сектор и обхвата на сивата икономика в него. В момента резултатите от одите и проучванията се обработват. Събрана е и вторична информация от публикации и доклади по темата "неформална икономика".
Снимка на четири колони - Строителството е един от секторите с най-голям дял на сивата икономика, смятат работодателите


2.09.2010 г.,с. 3
На разсрочено плащане ще се купуват
държавни имоти, за които при продажба на търг е достигната цена над 3 млн. лв., реши правителството. С допълненията се предвижда и възможност, според пазарната ситуация, при провеждане на търг компетентният орган да може да определи и по-висока цена, от която да тръгне наддаването. В момента първоначалната тръжна цена е данъчната оценка, увеличена с 10 на сто.


2.09.2010 г.,с. 5
Европроекти за над 2 млн. лв. ще получават инвеститорски клас А
Поправката ще бъде записана в закона за насърчаване на чуждите инвестиции
Наделина Анева

За инвестиционни проекти с европейско финансиране на стойност над 2 млн. лв. да се полагат същите привилегии, както при инвеститори със сертификат клас А. Такава законодателна промяна поиска вчера министърът по европейските фондове Томислав Дончев на дискусия по междинния доклад за усвояване на европарите. Поправката ще бъде записана в закона за насърчаване на чуждестранните инвестиции и ще ускори административното обслужване по проектите. "Такива са публични институции, общини и бенефициенти по програмата за околната среда", обясни Дончев. Привилегията за по-бързо административно обслужване ще важи предимно за процедури по закона за устройство на територията.

Клас А стана особено популярен покрай замените на държавни земи, когато някои инвеститори заявиха голям размер на инвестициите срещу право да придобиват земи. "Тук обаче няма как да се ползва тази привилегия, защото не става въпрос за фирми", обясни Дончев. Той допълни, че ще се работи и по промяна в закона за обществените поръчки, а междувременно ще се пише общ закон за еврофондовете.

Вчера правителството реши да се създаде длъжността сътрудник по управление на европейски програми и проекти. Ще бъдат назначени между 160 и 180 специалисти на срочен договор, които ще се финансират с пари от оперативната програма за срока на действието й, обясни Дончев. Той се похвали, че договарянето и усвояване на средства от ЕС е ускорено в пъти и сега седмично се разплащат по 10 млн. лв. Последната седмица на август са платени дори 34 млн. лв. "На фона на всички премеждия има много поводи за оптимизъм", констатира Дончев.



ПРЕЧКИ

В междинния доклад на еврокомисията в НС са отбелязани основните пречки за бавното усвояване на пари по оперативните програми. За ОП "Транспорт" пише, че многократното изместване на прогнозите за реализирането на проектите заплашва изпълнението на програмата и е налице реална опасност от загуба на средства в края на 2011 г. Като най-рискови се сочат проектите в пътния сектор и този за подобряване на корабоплаването по р. Дунав. Ето защо парламентарната еврокомисия препоръчва да започне изпълнението на някои проекти преди окончателно одобрение от ЕК. В областта на околната среда проблеми се очакват с четири от проектите за регионални системи за управление на отпадъците (Кочериново, Пазарджик, Провадия и Стара Загора), които фатално закъсняват с графиците.

По ОП "Развитие на човешките ресурси" като основен проблем се очертава липсата на механизми да се лови двойно финансиране. Подобен проблем е засечен от ЕК по операция "Повишаване гъвкавостта и ефективността на пазара на труда чрез активни действия на социалните партньори". Бенефициенти са синдикатите и работодателските организации. За да се избегне конфузът и евентуални недопустими разходи, със заповед на социалния министър Тотю Младенов е създаден направляващ съвет за координация на изпълнението на договорите по тази ос.


2.09.2010 г.,с. 5
Бургас въведе синя зона и за живеещите в центъра
Божидар Божков

Бургас стана седмият град у нас, въвел синя зона. Такава вече имат София, Пловдив, Варна, Силистра, Перник и Гоце Делчев. А скоро се очаква примерът да бъде последван и от Габрово и Ловеч. От една седмица улиците в суперцентъра на Бургас са разграфени с места за паркиране. Точно те обаче не влязоха в схемата на синята зона при нейното стартиране вчера. Засега тя ще действа експериментално две седмици единствено на територията на съществуващите общински паркинги, които и до този момент си бяха платени.

"Целта ни е да тестваме как работи системата със заплащането с автомати, есемеси и с помощта на телефонен оператор, а от 15 септември в синята зона ще попаднат и всички места за паркиране по улиците в суперцентъра", обясни шефът на дирекция "Паркинги и гаражи" в община Бургас Живко Иванов. Желаещите да оставят колата си в централната част ще трябва да се бръкнат с 1 лев за час. Въвежда се и служебен абонамент, като месечната такса е 200 лева. Той ще осигурява паркиране между 8 и 19 часа.

От 15 септември синята зона ще важи и за живеещите в нейния обхват. Макар и по-ниска, за тях също има определена цена - 3.60 лв. месечно. Общинската администрация защити това с мотива, че така изпълнявала решение, гласувано от градския парламент. Но адвокатът от Бургас Евгений Мосинов обяви, че по този начин е нарушен законът. "През 2009 г. петчленен състав на ВАС излезе с решение по жалба срещу софийската наредба за платено паркиране. Съдът постанови, че никаква законова разпоредба не дава право на административен орган да въвежда безсрочно право на платено паркиране в т.н. "синя зона" и да въвежда различни "преференции" за живеещите в тази зона", каза Мосинов. Той цитира чл. 99 от Закона за движение по пътищата, който допуска само кратковременно паркиране в определени часове на денонощието, но не по-малко от 30 минути и не повече от 3 часа.



ЛОБИ

Столичната община отдавна лобира сред министри и депутати текстът за краткосрочното паркиране да се измени, за да позволи събирането на такси за паркиране от хората, които живеят в центъра на града. Наскоро юристи предупредиха, че същият нормативен акт не допуска и събирането на служебен абонамент, за което "Сега" писа.


2.09.2010 г.,с. 22
Министър Нейков одобри "замразено" оборудване
Широко огласена инспекция направи спортният министър Свилен Нейков на строящата се в София нова спортна зала. Огледана бе тренировъчната част от съоръжението, която вече е напълно готова. И дори напълно оборудвана, макар че няма да се използва най-малко година - поне до официалното откриване на комплекса, насрочено за 1 август 2011 г.

"Това е най-обширната тренировъчна зала на територията на България, висока е 12 м и 40 см. Всички изисквания са спазени, тя е годна за най-различни спортове", одобри свършената работа Нейков.

След огледа стана ясно, че тренировъчната зала е била планирана без съблекални и санитарни възли, но все пак ще разполага с тях заради благородството на изпълнителя "Главболгарстрой". Удовлетворяването на елементарните физически необходимости на спортистите бе представено като "бонус от фирмата".
Снимка на две колони - Министър Свилен Нейков получава информация за строежа на новата спортна зала в София лично от шефа на строителя "Главболгарстрой" Симеон Пешов (вдясно).


2.09.2010 г.,с. 1- 4
Европроектите за над 2 млн. лв. - с облекчения
Министър Дончев предлага те да се третират като първи клас инвеститори. Спецзвено от 180 експерти ще отговаря за реализацията им
Лили Границка

Европроектитеза над 2 млн. лв. трябва да ползват облекчения като първи клас инвеститори. Това поиска министърът на еврофондовете Томислав Дончев от депутатите по време на обсъждане на доклада за усвояване на средствата от ЕС за първата половина на 2010 г. За целта ще е необходима минимална редакция на текст от Закона за насърчаване на инвестициите, като ефектът от това ще е два пъти по-бързо административно обслужване, посочи Дончев. Освен ускорено обслужване инвеститорите първи клас получават право да закупят държавни имоти без търг и конкурс, както и на държавна помощ за изграждане на инфраструктура към обектите им. Бъдещата промяна в закона обаче ще се отнася само за инвестиционни проекти, финансирани по оперативните програми "Регионално развитие", "Транспорт" и "Околна среда". От нея ще могат да се възползват общините, агенция "Пътна инфраструктура", Национална компания "Железопътна инфраструктура" ,както и институциите, свързани с морския и речния транспорт. Първостепенна задача на парламента през този сезон трябва да бъде приемането на нов Закон за обществените поръчки (ЗОП), който да е ясен за всички, каза министър Дончев. Европейската комисия също настоява България да синхронизира ЗОП с европейските правила, а премиерът Бойко Борисов през юли обеща такъв закон да е факт до три месеца. Но според депутати от ГЕРБ това може да се случи най-рано до юни 2011 г. В момента над 80% от европейските проекти се изпълняват, като се прилагат правилата по ЗОП, посочи Дончев. Парламентът предвижда да се приеме Закон за европейските средства, който да бъде в посока на опростяване и ускоряване на процедурите по усвояване на евросредствата, каза Моника Панайотова, председател на парламентарната комисия по еврофондовете.



Тя отчете ръст от 1% на 7% на разплатените евросредства и от 10% на 34% на договорените за една година. Средно на седмица плащаме по около ю млн. лв. по оперативните програми, а за последната на август са платени над 34 млн. лв., каза министър Дончев. Според него това показва, че има устойчива тенденция в ръста на плащанията към бенефициентите. Истината не е толкова розова, защото на 1340-ия ден, откакто България е член на ЕС, са договорени само 34.5% от над 8 млрд. евро, а за договаряне ни остават още 1217 дни (до края на 2013 г., когато приключва сегашният бюджет на ЕС - бел. ред.), твърди депутатът Димчо Михалевски от БСП. Според него, за да усвоим всичките средства, ще ни е необходимо да плащаме не по 11 млн. евро месечно, а по из млн. евро. Любен Татарски от ГЕРБ призова да се направят промени в нормативната уредба, с които да се гарантира равен достъп и справедлив подход спрямо всички общини. В момента общините с население от ю хил. до 25 хил. души нямат възможност да кандидатстват с проекти по европрограмите, каза Татарски. Дебатът за финансирането на общините е по-широк, защото има противопоставяне между големи и средни и т.н. и тези проблеми трябва да намерят решение, отговори министър Дончев. За опростяване на правилата призова и депутатът Владимир Тошев от ГЕРБ. Познавам бизнесмени, които се отказват, защото бюрокрацията прави проекта неизпълним, каза Тошев. Светлин Танчев от ГЕРБ поиска ускоряване на реализацията на проектите в здравеопазването. Скоро ще направим последен четвърти или пети рестарт на схемата за болниците, отговори министър Дончев.

Ново спец звено от 160 -180 души

То ще подпомогне за ускоряване на процеса на усвояването на евросредствата, съобщи министър Дончев. За целта правителството днес е одобрило промени в няколко нормативни акта, с които се въвежда новата длъжност - „сътрудник по управление на европейските средства". Те ще се назначават на срочни турдови договори за времето на изпълнение на проекта. Максималната заплата, която ще получават, е 2500 лв., като средствата се осигуряват от техническата помощ на съответните оперативни програми. Най-много нови евроeксперти ще бъдат назначени по оперативна програма „Околна среда", поне около 25 души, каза министър Дончев. По думите му всяка институция сама ще определи правилата, по които ще избере експертите, но най-вероятно това ще стане чрез конкурси. Липсата на административен капацитет е една от критиките, изтъквана от Брюксел за бавното усвояване на европарите. С назначаването на тези служители се надяваме този въпрос да бъде решен и да се ускори процесът по усвояване на средствата. Създаване на специален бюджетен фонд, от който да се плаща за отчуждения и археологически разкопки, призова депутатът Асен Агов от ДСБ. По него по този начин ще се ускорят инфраструктурните проекти, финансирани с европейски пари.


2.09.2010 г.,с. 4
Агенцията по вписванията, съд или прокуратури могат да се настанят във „Военното НДК"
Националният армейски комплекс, по-известен като „Военното НДК", няма да се продава, собствеността върху сградата се разделя между Министерството на отбраната и Министерството на правосъдието. Това съобщи след правителственото заседание военният министър Аню Ангелов. Според предварителните оценки сградата е подходяща за настаняване на Агенцията по вписванията, Административния съд - София-област, Върховната административна прокуратура, Военно-апелативната прокуратура и Софийската окръжна прокуратура, гласи съобщението на правителствената пресслужба. За техните нужди ще бъде преустроена хотелската част на обекта. Строителството на мегакомплекса на мястото на бившия Военноисторически музей в София досега е струвало на държавата 32 млн. лв. Ангелов съобщи, че ще бъдат отпуснати още 10 млн. лв. за довършването и преустройството му.


2.09.2010 г.,с. 6
Формулата на мегаломанията
Стефан Антонов
Хенри Форд е казал: "Кажи ми къде има дефицит и аз ще ти кажа как да станеш милионер." Съмнително е обаче, че от тази идея е водено българското правителство, което тези дни обяви, че с шейха на Абу Даби е подписан меморандум за смесена компания за изграждане на писта за Формула 1 край София. В това начинание рамо да рамо са уж политическите съперници Бойко Борисов и Румен Петков. Също като спортната зала на Четвърти километър идеята може да изглежда много добра от имиджова гледна точка, но засега липсва отговор на няколко важни въпроса. Главният е колко ще струва изпълнението и дали инвестицията (според участници на срещата с шейха е обсъждано, че трябват 200 млн. за строеж) ще се изплати в такава степен, че България да печели в дългосрочен план. Правителството е длъжно да направи тези сметки и да ги представи публично, за да мотивира участието на държавни активи, както и усилията, които полага да се случи точно тази инвестиция. Засега допълнителните въпроси се избягват с аргумента, че държавата няма да дава пари за изграждането, но какво ще се случи след това е мъгла. Практиката показва, че първо с гръм и трясък започва строеж, а защитата на инвестираните пари на данъкоплатците или липсва, или се пази в тайна. Обосновката на всеки проект в ситуация на бюджетни рестрикции е критично важна. Строителството на спортната зала на 4-ти километър например ще струва на гражданите 90 млн. лв., и то ако не се оскъпи. Решение за заделянето на тези пари кабинетът взе през април, когато стана ясно, че приходите в хазната се дънят и че дефицитът ще трябва да се запълва със средства от фискалния резерв. Точно от него се вадят и средствата за държавни инвестиции, а по ирония на съдбата именно, инспектирайки строежа на залата, премиерът заяви, че ако пролетните антикризисни мерки не сработят, ДДС ще се вдигне без консултации със социалните партньори. Някак си встрани остана фактът, че строежът на сградата ще глътне 20% от това, което се очакваше да донесе по-високият ДДС за втората половина на 2010 г. Все още не е ясно какви пари ще носи такава зала и дали ползите от нея ще са финансови или имиджови. Не се знае и колко ще струва нейното управление, как ще се натоварва, какви ще са приходите от отдаването й под наем и дали те ще са достатъчни, за да се изплати инвестицията, или всяка година ще се наливат пари за поддръжка. Роля на държавата е да плаща и осигурява онези обществени блага, които не носят търговска печалба, но са необходими. Но спортът ни страда много повече от дефицита на базова инфраструктура, отколкото на представителна. Въпросите около пистата се нажежават и заради факта, че зад инициативата "Формула 1 у нас" стои червеният депутат и бивш вътрешен министър Румен Петков, който има опит в това да привлича бюджетни пари към каузите, с които той лично се афишира. В края на 2007 г., когато за първи път тройната коалиция реши да харчи ударно натрупания над очакваното бюджетен излишък, почти половината от всички 8.2 млн. лв., отпуснати за Държавната агенция за младежта и спорта, бяха за Българската федерация по мотоциклетизъм. Сумата покри разходите, които федерацията е направила по проекта за развитие на учебния полигон "Долна Митрополия" близо до Плевен и за мотополигона "Горна Росица" край Севлиево. Отказът на предния проявил интерес инвеститор към строежа на пистата -Кувейт, беше премълчан. "Добрата новина" за интереса на новия обаче трябва да е пакетирана с анализ и числа, за да не оставя впечатлението, че се прави без ясна оценка и(ли) в личен интерес на някого. И така преди всяка идея, която носи усещането за мегаломанска без покритие.

Позиция

Новината, че след подписването на споразумение с шейха на АбуДаби "България никога не е била по-близо до реализацията на писта на Формула 1" (по думите на Румен Петков), предизвика противоречиви реакции. Във форума на "Дневник" читателите реагираха по скалата между "щом няма да се ползват държавни пари, остава да си купя само билет"до повтарящия се въпрос защо за болници, спешна помощ, здравеопазване, образование пари няма, а за писта има. Проблемът е в оскъдната информация за проекта, за който отдавна лобира бившият вътрешен министър. Икономическият министър Трайчо Трайков коментира вчера по темата пред "Нова тв" без детайли, а с обобщение, че "за да постигаш големи резултати, трябва да си поставяш големи цели". Публикуваме две позиции, които поставят съмнения възможен ли е този проект, както и колко е важно да бъде публично обоснован.

Още мнения може да изпращате на dnevnik@ dnevnik.bg или във форума на сайта.


2.09.2010 г.,с. 7
Чета и ме е срам
Иван Тенчев*

За пореден път чета как в България ей сега започва да се строи писта за Формула 1 и ме е срам. Този път било сериозно - шейх от Абу Д аби, който всъщност май не бил никакъв шейх, ами търговски представител или нещо такова, бил подписал меморандум и до две години всичко е готово. Иначе край - изпускаме последния влак. Чета и ме е срам, както ме беше срам, че ще правим писта за Формула 1 край Плевен. После ми звъняха хора от общинския съвет във Варна - ентусиазирани, че пистата щяла да е по морето. Четох и за това как българската делегация била посрещната от Бърни на Нюрбургринг миналата година и работата била вързана на 90%. Всъщност българската делегация си водеше и телевизионери, за да заснемат великото подписване, което обаче Бърни Еклестън или Екълстоун очевидно бе обяснил как точно би могло да се случи. Имаше тогава и разказ, и снимки от въпросната среща и ми е мъчно, че дори хора, които имат претенции да бъдат фенове, така и не разбраха нищо. После четох и ме беше срам за това как сме били имали предварителен договор, нищо, че самият Бърни не потвърди на Монца да има договор. Е, после стана ясно, че то било предварителен контракт и трябвало бързо да се изпълнява. Агресията във всички тези писания и изборът на авторите им бе обаче повече от впечатляваща. При тези условия премиерът Бойко Борисов прояви типичната си гъвкавост и даде... терен в Доброславци, но ако се намерят пари за строежа и всичко друго. Дотук добре, а в играта бяха въвлечени още важни личности и имотни интереси. С катарците уж подписахме междуправителствено споразумение, ама май не било съвсем така. Написа се даже как пистата щяла да е с подгряване, че и световни медии цитираха информацията, какво ли не. Преди месец пък една приятелка ми писа, за да ме попита дали е вярно, че Валентино Роси (световният шампион в MotoGP - бел. ред.) щял да е основен инвеститор и пак ме беше срам. Сега чета дори за това как Бърни даже бил идвал в България и да си призная честно, се мъча да открия дали пък не е кацал аварийно. Спомням си, че идва Жан Тод, който е президент на ФИА и май не беше чувал, че България има амбиции да влиза във Формула 1. Мога да продължа с тези неща до безкрай, но ми се иска да спра и да добавя няколко конкретни изречения. Първото от тях е, че да си в предварителния календар на МотоGP не означава, че имаш нещо с Формула 1. Второто е - аз самият много искам да има Формула 1 в България, но на хората трябва да бъде ясно заявено на каква цена и те да приемат. Строежът на пистата в най-добрия случай ще е между 70 и 150 млн. евро, които приемам, че ще даде някой друг, той си знае. После обаче трябва да се инвестира в инфраструктура, в реклама - още поне толкова пари. След това да се плащат годишни такси за присъствието на Формула 1 -още толкова средства. Да, вярно е, че пистата ще се ползва и за други събития, но те също не само носят пари, но и изискват финансиране и поддръжка. Ще влизат и пари от ДДС, хотели и бирата на феновете, но със сигурност тези приходи нито във Франция, нито в Германия, нито в Канада покриваха разноските, нали. Чета и ме е срам, когато хора като Джо Сейуърд (британски журналист -бел. ред.) пишат как „когато прасетата започнат да летят, ще има Формула 1 в България". Срам ме е, защото те са наясно с всичко за разлика от тези, които пишат глупости у нас. Иван Тенчев е главен редактор на списание Club S1. Текстът е публикуван на http://clubs1. bg/novina.php?n=16146
/Компании&Финанси



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница