20 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Спортният министър обяви пред парламента, че вече е избрано място за нов национален стадион - срещу зала "Арена Армеец". Свилен Нейков не спомена кои други терени са били оглеждани и бързо хвърли папката в кабинета на премиера. С други думи, ритна топката в полето на Бойко Борисов. Премиерът и неговият екип обаче трябва да ревизират хубаво доклада на Нейков, преди да вземат решение. Защото предложението на спортния министър е леко хлъзгаво. А въпросите са сериозни, става въпрос за огромна инвестиция за стотици милиони левове. И е нужен по-задълбочен анализ: къде ще се строи нов стадион и въобще - сега ли е удачният момент да започне проект от подобен мащаб?

Аз лично съм обиколил не малко съоръжения на Запад и съм разбрал едно. Големи стадиони съоръжения се строят в края на града и задължително до ключови спирки на метрото или (и) надземните железници. Мястото до "Четвърти километър" не отговаря на нито едно от двете условия, по които са изградени например "Уембли", "Амстердам Арена", "Алианц Арена" в Мюнхен.

При сегашния капацитет на градския транспорт в района на бъдещия национален стадион, изглежда направо невъзможно да се извозят нормално 20-30 хиляди, да не говорим за повече зрители. Проблемът още е актуален дори при спортната зала. Чу се, ще бъде отворена "тангента" в посока към летището. Но май тя се е въртяла само в коридорите на спортното министерство. Затова е хубаво в правителството да приемат предпазливо идеята на Нейков, като първо огледат другите варианти. Къде стига или ще стигне софийската железница - било то подземна или надземна? Терените около "Метро" на Цариградско шосе? За идеята се говори отдавна и не е лишена от логика. В полята към Божурище? Кметът там отдавна лансира този проект, готов е да подари земя. Също заслужава внимание.

Няма ли ги двете условия - пространство в края на града и метро, става леко безсмислено местенето от "Васил Левски". Друг проблем, който също трябва да бъде решен. Настоящият национален стадион гълта доста средства. Вдигне ли се нов, старият може да се окаже гробница. Със състезания по лека атлетика няма как "Васил Левски" да върже годината.

Лошото е, че при съвременния български спорт, който генерира минимален интерес, проблемът с възвръщаемостта на инвестициите е актуален дори за най-хубавия и модерен стадион. И това е другият основен въпрос, на който трябва да се отговори, преди да започне строителството. И в правителството, и в столична община няколко пъти изчислиха - модерен стадион се нуждае от поне 15-20 "касови" събития годишно, за да бъде рентабилен финансово. За последните 2 години колко пъти напълнихме "Васил Левски"? Концертите на "AC DC", "Металика" и Мадона, толкова! С футбол стадионът не се е пълнил от 2006 година, когато националите посрещнаха Холандия, а "Левски" - "Барселона".

И като знаем какво розово бъдеще се очертава във футбола ни, май с това ще си останем. А новият стадион ще се превърне единствено в тежест на държавния бюджет.

Самият премиер даде за обществена дискусия идеята парите да бъдат разпределени за реновирането до европейско ниво на 3-4 от настоящите. И тя не трябва да бъде погребвана бързо под папката на Нейков, колкото и красиви чертежи да има в нея. Хубаво е, ако в тази криза се намерят сили за изграждане на нещо ново, хубаво. Не се ли премисли всеки детайл поне 10 пъти, цялата тази хубост може да се превърне в паметник на безумието.

- Новата стратегия за България за 2012-2014 г. беше приета от борда на директорите на ЕБВР през ноември 2011 г. след продължителни дискусии с правителството и с частния сектор. Както се очакваше, основните приоритети са същите, с които банката е работила и досега в България. Набляга се на енергийния сектор като основно направление през следващите три години, на инвестициите в енергийна ефективност и възoбновяеми енергийни източници. Приоритет е финансирането на индустрията, основно производството за износ и услуги, набляга се на търсенето на добри инвестиции с частни партньори, което да стимулира растежа. Ясно е, че в България той може да дойде само от износ на конкурентни стоки и трябва да се търсят и насърчават такива производители. Третото важно направление е инфраструктурата, в което партньори са ни основно общините. В последната година имаше два проекта в общинска инфраструктура. Особено добър пример е община Бургас, с която миналата седмица подписахме голям проект за 10 млн. евро за градския транспорт и неговото управление. Проектът има интересни компоненти - изграждането на алея за бърз транспорт, за автобуси последна генерация, които ползват екологично чисто гориво. Общината работи доста упорито дълго време, за да осъществи проекта. В момента текат обществените поръчки за подизпълнителите и финансирането ще тръгне съвсем скоро. Отворени сме за финансиране на водни проекти, за пречиствателни станции. Те са много важни за България, защото много малко селища имат такива станции. В борда държат към всеки проект, който е за сектора, задължително да има сегмент за пречистване на водите. Друг сектор, който се финансира в общинските проекти, е за обработване на твърди отпадъци. Ще се подпомагат концесионни проекти, в т. ч. и за железопътния транспорт в сътрудничество със Световната банка. Ако отделни жп станции искат да минат на концесия, да бъдат обслужвани от частни фирми, ЕБВР е готова да ги финансира. В случая обаче държавата трябва да заяви пред банката своето желание да търси такъв инвеститор. Четвъртият приоритет е подпомагане на банки за въвеждане на нови финансови продукти, както и по-нататъшно развитие на капиталовия пазар чрез емитиране на корпоративни облигации например. По този въпрос се водят консултации с главния икономист на ЕБВР Ерик Берглоф дали в този момент банките във всички страни от региона, не само в България, изобщо имат нужда от подпомагане и ако да, под каква форма.

- Банките са пълни с пари, а няма кого да кредитират, поне у нас е така. Как ще се излезе от тази ситуация?

- И в ЕБВР предпазливо гледаме на ситуацията. Банките също са много предпазливи. Според последните анализи на европейските икономисти процесът на свиване на кредитирането е обхванал не само България, но и цяла Европа. Да не говорим, че много от големите банки - "Комерц банк", "Райфайзен" - дори заявиха, че спират да финансират нови проекти в Централна и Източна Европа. Свиват кредитирането и европейските банки, които оперират в Азия, някои дори се оттеглят от този пазар. На януарска среща във Виена на международните финансови институции този въпрос беше тревожно поставен. Водят се дискусии, следи се ситуацията, но няма кой знае колко чисто финансови възможности за нови гаранции за капитализиране на големите банки-майки. В публикация на авторитетното списание "Банкер" дори се твърди, че на България продължава да се гледа като на рискова страна. Една от причините за това е, че тук има много гръцки банки. Унгария също вече е силно рискова страна, а в България делът на унгарските банки не е малък. Същевременно страната е финансово стабилна и банките ни са добре на фона на европейските, фискалното състояние също е стабилно, но според мен рисковете си остават. Европа е в трудна ситуация - ще има нова рецесия, казват анализаторите. Тази година се очертава много трудна, много по-тежка и от 2011, и от 2007-2008. Във всички страни, включително и в България, прогнозите за икономически растеж са ревизирани надолу. Затова е правилно решението на правителството България да се присъедини към т. нар. европейски финансов пакт.

- Откъде ще дойде растежът, след като всички тези мерки не водят до оживление на икономиката?

- Това е големият въпрос. Съвсем скоро беше подписан финансов меморандум за сътрудничество между правителството на България, ЕК, ЕБВР, ЕИБ и Световната банка за използване на парите от еврофондовете за финансиране на консултанти, които да помагат на правителството за усвояването им. Идеята е още от встъпването на този кабинет на власт, но сега вече е факт. Институциите са си разпределили сферите коя къде ще предоставя техническа помощ. ЕБВР предстои да подпише този меморандум много скоро и има интерес да участва в проектите, свързани с енергийната ефективност, където има доста опит. В тази връзка имаме голям проект, който предстои да се разгледа в средата на март от борда на директорите. Става въпрос за кредитна линия от 150 млн. евро, които трябва да се разпределят от няколко търговски банки и кредитите ще бъдат комплeментарно свързани с грантове от Европейската комисия. Става дума за 200 млн. евро по програма "Конкурентоспособност". С този проект се занимава министерството на икономиката. Почти сигурна съм, че проектът ще бъде одобрен. Той е за индустриална енергийна ефективност на малки и средни предприятия, за обновяване на технологии, машини, на производствен цикъл, не е за граждани. Грантовият компонент по всеки подзаем към фирмите ще бъде значителeн - между 30 и 50% oт стойността на всеки субпроект.

- Финансирането през Банката за развитие ли ще мине?

- Не, директно през търговските банки. Но по него ще има и много техническа помощ. Сега се уточняват параметрите на икономическата политика в тази област. На 31 януари пред борда на директорите на ЕБВР мина и друг български проект, сравнително малък - 10 млн. евро, пак за енергийна ефективност. Той е за общински постройки - термоизолации, сградна инфраструктура за сгради на кметства и общини. Те досега не са получавали финансова подкрепа, а повечето се нуждаят от ремонт. Бенефициент по заема е компанията БЕФ - Български енергоспестяващ фонд, чийто основен мажоритарен собственик е "Енемона" АД. През 2007 г. банката е отпуснала заем към същия фонд за предоставяне на строително-монтажни работи. Схемата е следната - т. нар. ЕСКО компания извършва дейността, общината плаща в бъдещ период - до 7-10 години, като изплащането е свързано с това колко електроенергия се спестява през това време. Т. е. плащането е свързано с резултата, което създава добри икономически стимули работата да се извърши добре. За да има EСКО компанията средства за нови строително-монтажни дейности, предстоящите вземания се изкупуват от фонда БЕФ, който фактически секюритизира бъдещи вземания на ЕСКО компаниите. Идеята на втората фаза на проекта, която сега започва, е фондът да разшири дейността си, да не са само вземания от една компания, както е било досега. За фонда също трябва да се намерят и други инвеститори, като "Енемона" намали участието си. ЕБВР се ангажира да работи в тази насока.

- Как ще се стимулират общините по-пълно да усвояват еврофондовете?

- Интересен е опитът на Румъния. Там има цяла рамкова програма, включваща и малките общини, които невинаги могат да контактуват директно с ЕБВР за участие в проекти. Правителството в Румъния реши да създаде цялостна програма, която да свърже еврофондовете с договор с нас. И вече почти всеки две седмици до борда пристига проект от различни общини за транспорт, за водна инфраструктура...

- Това може ли да се приложи при нас?

- Естествено, че може. Няма споразумение между правителството и банката за такъв вид директно съфинансиране от ЕБВР и еврофондовете за общински проекти, все още работим община по община. Срещаме се сега с новите кметове, търсят се възможности за проекти, но нямаме общо рамково споразумение, което да улесни одобряването на нови общински заеми. Може би има причини за това, например обществените поръчки. Но проблемът може да се елиминира, като се използва законът за ЕС, което е приемливо за повечето акционери в ЕБВР. Мисля обаче, че досега банката е била недостатъчно използвана в общинското финансиране и това трябва да се промени. Още повече като гледаме бедствията, които се случват сега - и в същото време има пари и възможности, чрез които това може да се промени. За тези проблеми може да се мисли и действа превантивно.

Българите отново стягат куфари за Германия, тъй като от началото на април 2012 г. страната ще започне автоматично да признава дипломите им. По данни на германската Централа за международно и специализирано посредничество в Бон над 7000 българи са работили в страната през 2011 г. Основно те са били наети на сезонни договори за 6 месеца в хотелиерството, ресторантьорството и селското стопанство. Една малка част от хората са заминали чрез посредничество от различни фирми. ГЕРМАНИЯ Е ЕДНА ОТ НАЙ-ПРЕДПОЧИТАНИТЕ ТРУДОВИ ДЕСТИНАЦИИ твърдят от социалното министерство. Съгласно данните от последното изследване на броя на населението на Германия, извършвано ежегодно от Федералната статистическа служба, броят на българските граждани в страната е 74 869, като от тях 36 842 са мъже, а 38 027 са жени.Тенденцията за трудова миграция към тази северноевропейска държава ще се задълбочи през следващите години, тъй като правителството предприе редица облекчения на режима за работа на чужди граждани от началото на годината.

Въпреки големия интерес към федералната република обаче към момента най-много българи пребивават в Испания, Гърция, Великобритания и Кипър. Точна информация за движението на български работници по държави няма, тъй като не всички пътуват с договори от Агенцията по заетостта или фирми посредници.

По официални данни на Адресния регистър на Испания към януари 2012 г. броят на българите в Испания е 172 634 души. Най-много нашенци има в Мадрид – 10 000. Любопитен е и фактът, че малко над

4000 НАШЕНЦИ СА ЗАПОЧНАЛИ САМОСТОЯТЕЛЕН бизнес в Испания

По-голям интерес към работа в страната имат мъжете - 92 792, може би защото повечето от тях работят в селското стопанство и строителството, където трудът е по-тежък. Малко под 4000 са жените, които работят като домашни помощнички в заможни семейства. Над 150 000 от всички легално пребиваващи и работещи в южната държава са на възраст от 16 до 64 години. Останалите са деца и възрастни роднини, които семействата са изтеглили от България, показват още данните, предоставени от Испания.

Въпреки кризата, в Гърция дългосрочно живеят и работят около 70 000 българи, като има и голям допълнителен дял на сезонните работници. Така броят им набъбва до 120 000 през лятото. В сравнение с броя на гражданите от други държави,

бг общността е на второ място след албанците

Най-много са нашенците в района на Атика (Атина и Пирея), следват югозападното крайбрежие на Пелопонес, остров Крит и Родос, както и в Северна Гърция. При сезонните работници се наблюдава концентрация в района на Централна Македония.

Основните отрасли, в които работят българите в Гърция, са туризъм, строителство,селско стопанство и предоставяне на услуги. По данни на Центъра за проучване на работната сила в южната ни съседка около 60% от българските граждани са жени, а към 75% са със средно образование. Основната част от жените работят като домашни помощници и камериерки.

Тентата пред Централна жп гара, известна сред столичани като „гащите на Софиянски”, най-вероятно ще бъде преместена в Южния парк. За премахването на шатрата, която в момента покрива подлеза и ротондата, се обяви кметът Йорданка Фандъкова вчера. Под тежестта на снега в събота вечерта платът над част от съоръжението се скъса, а един възрастен пешеходец бе ранен от падналия лед.„Разпоредила съм проверка на случая, която трябва да приключи до 2-3 дни, както и анализ как може да се отводнява подлезът, ако шатрата бъде премахната. Моето лично мнение е, че тя трябва да се махне от входа на Централна гара, тъй като създава опасности за минувачите и има риск от скъсване дори и при по-малко сняг”, обясни вчера кметът на София Йорданка Фандъкова в отговор на въпрос на „Монитор” за съдбата на съоръжението. Тя бе категорична, че още преди 10 дни е започнало чистенето на снега, който се е натрупал върху тентата, но вероятно е останал малко лед, който не можело да се махне. Той е успял да скъса плата и така се стигнало до инцидента. Според Фандъкова шатрата може да бъде махната от ротондата едва след като специалистите кажат, че и без нея няма опасност от наводнения на подлеза на гарата.„Най-добре ще е да преместим тентата в Южния парк. Шатрата спокойно може да покрива лятна сцена за концерти и забавни събития, която да се изгради там”, обясни пред „Монитор” главният архитект на София Петър Диков, който от две години иска „гащите на Софиянски” да бъдат свалени. Според него за демонтирането на тентата ще са необходими специални кранове. Местенето можело да отнеме около 10 дни, като за него нямало да бъдат необходими много средства. Преди това обаче трябва да има решение на градския парламент.„Пространство пред гарата и самият подлез трябва да бъдат ремонтирани с реконструкцията на Централна гара която транспортното министерство предстои да направи. Тогава ще бъде направено цялостно архитектурно решение”, обясни още Йорданка Фандъкова. От думите є стана ясно, че ротондата ще се стопанисва и управлява от държавата.Шатрата е известна като „гащите на Стефан Софиянски”, тъй като бе монтирана по време на един от неговите мандати като кмет. Поставянето є бе част от ремонта на предгаровия площад, който започна през 2002 г. Тогава бяха построени магазините в подлеза и бяха поставени плочките, които са специално направени по копие на жълтите павета от бул. „Цар Освободител”. За ремонта общината плати 20 млн. лева. Самата шатра е с гаранция 30 години, но малко след пускането є в експлоатация се наложи конструкцията да бъде укрепвана.

Дейци на културата и бедни столичани ще бъдат погребвани безплатно в първото частно гробище в София, което се намира в квартал „Бояна”. Това ще бъде възможно, след като вчера ръководството на парка за вечен мир дари две алеи за тази цел. Едната е за Министерството на културата, а другата – за Столичната община. Като дарение към Софийската митрополия бе даден и православният храм „Св. Архангел Михаил”, който е изграден за 10 месеца. В строежа му управата на частното гробище е вложила 2 млн. лева.„Първата алея се нарича „Достойна” и в нея има 10 парцела и 24 урнови ниши. Министерството на културата ще може да преценява кои бележити българи да бъдат погребани там. Другата алея се нарича „Благородна” и в нея Столичната община ще може да извърши 10 социални погребения”, обясни изпълнителният директор на гробищния парк Бисер Христов. Разходите за погребенията на бележите българи и поддръжката на местата за вечен покой ще бъдат поети от управата на парка. За полагането на тленните останки на бедните ще плаща столичното кметство, както прави и в момента в общинските гробища. Поддръжката на алеята за социалнослабите обаче също ще бъде поета от частното гробище.Културата на една нация се измерва с отношението към починалите, каза столичният кмет Йорданка Фандъкова, която прие дарението от името на общината. Неговата стойност е 158 хил. лева, като част от сумата е отишла за изграждането на безплатен паркинг, който свързва частното гробище със съседния общински парк за вечен покой. С част от парите са изградени и ограда, осветление и алеи в общинското гробище.Предстои реконструкцията и разширението на панорамния път който свързва двата парка за вечен мир с бул. „България”, каза още Бисер Христов.Дарението за Министерството на културата, чиято обща стойност е 194 000 лв., бе прието от зам.-министъра Митко Тодоров. От името на Българската православна църква Владика Йоан прие православния храм „Св. Архангел Михаил” за дарение към Софийската митрополия. Председател на църковното настоятелство е протойерей Николай Николов. Двамата отслужиха литургия.