20 февруари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Столичната община пуска обява, че търси в едномесе­чен срок наемател за басейна „Спартак". Това съобщи вчера пред „Преса" председателят на стопанската комисия в СОС Ни­колай Стойнев.

30 000 лв. на месец ще ис­кат общинарите от бъдещия стопанин на 18 000 кв. метра, в които освен плувни коридори има хотел, ресторант и кафене­та. Общо 32 са самостоятелно обособените търговски и спорт­ни обекта в него. Който спечели конкурса, ще управлява всичко това в продължение на 10 г. В момента то се стопанисва от спортен клуб „Левски" без пари. Иначе собственик на ком­плекса е МВР.

По закона за физическото възпитание предимство в кон­курсната процедура ще имат отново спортните клубове.

И след избора на наема­тел ще продължи практиката басейнът да се ползва преференциално от служители на системата и без пари от децата по време на ваканции, увери Стойнев.

Миналото лято конкурсът се отложи, понеже общинарите бяха заковали 55 000 лв. наем за комплекса. Оказа се, че няма кой да ги плати.

- Г-н Петров, вие сте внук на генерал Рачо Петров. Спом­няте ли си мо­мента, в който партизаните дойдоха и се настаниха в дома ви?

- Трябва да кажа, че в това време съм бил много малък, но са останали спомени. Това беше при арестуването на баща ми през 1947 г. по време на разпра­вата с Никола Петков. Баща ми, всички знаят, е кадрови офицер и по силата на конституцията на България той не можеше да бъде член на нито една партия. Семейството ми изобщо няма­ше такъв партиен оттенък, ма­кар че Никола Петков е роднина на баща ми и се познаваха мно­го добре.

Но си спомням, че сутринта някъде към 4 и половина дой­доха вкъщи и ме извадиха от кревата. На две и половина - три годинки не можеш да си пред­ставиш други неща, но в момен­та ми беше много студено и този студ се е запечатал в главата ми. Ходил съм в лагера в Куциян, където беше баща ми.

- Вероятно имате бегъл спомен и оттам...

- На връщане късно вечерта отидохме на гарата в Перник, но нямаше никакъв влак за София. Тогава диспечерът ни прибра вкъщи.

Майка ми разказваше и за млекарките, които носеха пряс­но мляко вкъщи от близките со­фийски села. Една от тях казала: „Госпожа, тя, вашата, свърши вече. И вие ще дойдете да дои­те кравите, а пък ние ще живеем във вашата къща." Майка ми я развела из големия ни апарта­мент. Накрая млекарката раз­

мислила: „Я аз да си остана в Бистрица да си гледам кравата, а пък вие си живейте в къщата, защото май аз няма да мога да се оправям с тая къща." А май­ка ми й казала: „Изглежда и ти няма да имаш мляко, защото аз не умея да доя."

- Съдбата на вашия род е свързана с големи събития. Дава ли това някакъв по-раз­личен поглед към историята?

- Ще ви дам един пример. След 10 ноември

спомените на моята баба Султана

Рачо Петрова, които бяха „арес­тувани" в ДС, се появиха на бял свят. Преди да ги дадем на изда­телството, се обърнах към моята съпруга: „Ирена, какво ще ка­жеш за това, което е написала баба ми." „Рачо, не се засягай,

но ако не знаех, че четеш спо­мените на баба ти, щях да кажа, че нещата и сега са същите", от­върна тя.

По една случайност баба ми Султана е била на около 50 м от църквата „Света Неделя" и е разговаряла с ген. Луков, ко­гато станала експлозията през април 1925 г. Така той е останал жив, а ударът е бил насочен и към него.

За съжаление в историята

повтаряемостта е много голяма и тя е поучителна.

- С какво например?

- Ние сме една, общо взето, малка страна с невероятно кра­сива природа. Но за съжаление има много неща в характера на българския народ, които, из­глежда, също се повтарят.

Ние много умело унищожаваме интелекта си

След Руско-турската война се създава една нова България, в която синовете и дъщерите се образоват за това, за което ба­щите им не са имали възмож­ност. 1944 г. унищожи всичко.

Аз познавам много хора, кои­то бяха съсипани, унищожени. Видях се с тях и с техните деца през 1990-1992 г., когато поех Министерството на промишле­ността. Много от старите индус­триалци, вече на преклонна въз­раст, бяха психически съсипани. Тук не става въпрос дали на тях им е отнето имуществото. Те по­лучиха като реституция руини на фабрики и заводи. Много от тях ги продадоха.

- Вилата на дядо ви се на­мира в резиденция „Бояна". Имате ли претенции към нея?

- Резиденция „Бояна" е от дядо ми и моята леля. Имам пре­тенции към дом 4, 5 и 6 от рези­денцията, но проблемът с нея е типичен за реституцията в Бъл­гария. Резиденция „Бояна" беше възстановена на семейството ми и само след един месец със специален закон беше национа­лизирана отново със задна дата през юли 1996 г. Това е в разрез със самите закони за реституци­ята. На всичко отгоре преди из­вестно време г-н премиерът на България реши да прави

с чужда пита помен

като каза, че едва ли не има намерението да подари част от резиденция „Бояна" на футбол­ната федерация. Като че ли той вкъщи го е изградил, може би когато е гледал картофи.

- А оспорвате ли някъде това, водите ли дело?

- В момента въпросите се раз­глеждат в международния съд в Страсбург. Но като се има пред­вид, че той действа по данни на националните структури, горе-долу може да предполага човек за какво и как става. Ще видим.

- Тази година се навършва един век от първата Балкан­ска война. Какви спомени за вашия дядо събужда тази го­дишнина у вас?

- Дядо ми е генерал, инспек­тор на армията и военен на­стойник на принцовете Кирил и Борис, фактически комендант на Търново Сеймен (бел. ред. - дн. Симеоновград) е баща ми. Той говореше 7 езика. След го­дини цитираше думите на един прекрасен семеен приятел - Си­меон Радев, дипломат, писател, който беше постоянно вкъщи до края на живота си. Той казваше: Българската армия е спечелила всички боеве и всички битки, но за съжаление почти всички ги е губила на дипломатическия фронт.

- Кое е най-важното, което според вас трябва да знаят учениците днес за онази вой­на?

- Дядо ми ген. Рачо Петров е бил началник на Генералния щаб, респективно военен ми­нистър през този период. Бил е министър-председател и е един от създателите на военното разузнаване. Страната е била подготвена за бойни конфликти, защото, реално погледнато, не е завършила и изпълнила свои­те национални цели. Не трябва да забравяме Беломорска Тракия, Ма­кедония, За­падните по­крайнини.

- Но българските цели са постигнати само отчас­ти...

- За съжа­ление егои­змът и висо­комерието на Фердинанд са нанесли много големи щети. Не трябва в никакъв случай да се забравят тези неща, защото фактически ние губим в Балканската война това, което е завоювано с бъл­гарското оръжие.

Веднъж Фердинанд и дядо ми били заедно на фронтовата линия. Тогава Фердинанд питал колко време ще отнеме и какво е разстоянието от там до Истанбул. Той си е представял едва ли не, че като Симеон Велики влиза на бял кон в Цариград.

- Какво мислите за нацио­налните ни идеали днес? А за армията?

- Първо, да кажа, че ние ня­маме армия, защото 26 000 не е армия. С такава численост не сме имали армия даже по Ньойския договор, след разгрома в Първата световна война. Не съм привърженик на това да имаме непременно 100- или 150-хилядна армия, но би трябвало да имаме една нормална - около 50-55 хиляди.

По същество реално нямаме никаква национална доктри­на по никакви въпроси. Имаме единствено дребните сметки на един счетоводител, дали това може да стане, или онова не, за да има няколко стотинки в каса­та. На нас ни липсва най-напред и преди всичко онази обединя­ваща национална цел за всички - няма значение дали вие ще бъдете ляв, десен или в центъра.

- Вие често прелитате от подредена Германия към не­подредена България. Хаосът ли ви привлича тук?

- Интересен въпрос. Защото много хора, дори в самолета, ме питат същото. Всички, кои­то ме познават, знаят, че част от семейството ми е свързано с Германия. По силата на старата българска поговорка „откъдето е жената, оттам е и родата", ми

се налага да бъда там. Но семейството ми отдавна е свързано с България и аз не се срамувам, че съм бълга­рин. Не съм изненадан от това, кое­то виждам. По-скоро съм изненадан от липсата на прогрес. - Разбрахте ли наводнения­та, които се случиха в с. Бисер? Възмож­но ли е нещо подобно да ста­не в Германия?

- Гледам българска телевизия и в Берлин. Не съм изненадан от това, което се случи. Защото в България има проблем с една от най-важните системи - водо­снабдяването, и осигуряването на нормален отток на реките.

Аз самият съм бил член на Националния съвет на водите. Това е междуведомствена ор­ганизация, която се грижеше за водите. За България е известно, че 47-50% от нея е с планински терен. През зимата има висока снежна покривка, а за кратко през пролетта оттокът на води­те е много силен. Първо губим голяма част от ресурса, който изтича в Гърция или в Дунав, а и високите води създават пробле­ми. Чух, че имало язовири, на които са бетонирани шахтите за отваряне. В Германия това е не­възможно, защото контролната им система няма да го позволи.

- Правителството на ГЕРБ се обявява за дясно. Меркел също управлява дясна фор­мация. Какви са разликите между дясното там и дясното тук?

- Дясното в Германия е под­крепено от тези, които са дейст­вително десни. А в България - от тези, които са се записали като десни.

Доживяхме! Бро­кер на имот вече няма да е „куцо, кьораво и сакато". Който иска да продава апартаменти и тере­ни, ще учи занаята (на стр. 2).

Държавата малко позакъсня да наложи образователен ценз. Когато жилищата се продаваха като топъл хляб до 2008 г, всеки се беше закичил със званието „брокер" - кмето­ве, чиновници, адвокати. Дори шофьорите на такси посрещаха клиенти, въоръжени с „най-уникалните офер­ти".

Сега пазарът на имо­ти е бледо подобие на треската отпреди криза­та. Но по-добре късно, отколкото никога.

За много хора покупката на жилище е най-голямата сдел­ка в живота им. Затова е хуба­во насреща им да има подгот­вени хора. Така всички ще са доволни - и хората ще страдат по-малко от измами, и броке­рите ще си заслужат комисионите.


20.02.2012 г., с. 4
БСП: ГЕРБ безчинства в Кърджали
Красимир АНГЕЛОВ

БСП в Кърджали обвини ГЕРБ в безчинства във всички местни държавни структури. По данни на социалистите десетки служители са уволнени, а тех­ните места са заети от „верни" на управляващата партия хора. Всяко ново назначение става само след санкция на областния лидер на ГЕРБ и депутат Цвета Караянчева, заяви Димчо Михалевски, народен представи­тел от Коалиция за България.

За пример той посочи едно от училищата в Кърджали - ОУ „П. К. Яворов", където хигиенистката и една от служителките са получили местата си след раз­пореждане от ГЕРБ. БСП раз­полага с информация за смяна на директори на банки, на слу­жители с дългогодишен опит и доказан професионализъм, на чиито места са назначени хора на ГЕРБ. Михалевски съобщи за среща със собственик на строи­телна фирма, който се оплакал, че местното ръководство на ГЕРБ-ерите му обещало помощ за спечелване на проекти с ус­ловието работниците да бъдат посочени от партията.

Според депутата сред мест­ните жители цари страх, за­щото ГЕРБ ликвидира работ­ните им места и ги оставя без доходи, като същото време прави партийни назначения. Близо два пъти се е увеличи­ла безработицата в Кърджали за последните 3 години. Цвета Караянчева не беше открита за коментар вчера.

В петък в парламента спорт­ният министър Свилен Нейков обясни, че стадион няма да се прави във Враждебна, защото МВР има намерение да строи там. Пистата, която трябва да се построи, ще бъде за нуж­дите на хеликоптерите на Гра­нична полиция за контрол на западната граница, както е и едно от изискванията за член­ството в Шенген.

В момента три хеликоптера от авиобазата в Безмер на­глеждат южната граница на България с Турция.


20.02.2012 г., с. 6
Фандъкова премахва шатрата над гарата
Кметът на София Йорданка Фандъкова настоява да бъде махната шатрата над Централна гара. Заради инци­дента от събота, когато част от съоръжението падна, градоначалникът е разпоредила спешна проверка на цялост­ната конструкция. Предстои да се прави реконструкция и на самата Централна, гара.

„Ще настоявам в рекон­струкцията да се включи и това пространство, защото шатрата не е подходяща за подобни места", каза Фандъ­кова. Очаква се проверката във връзка с инцидента да приключи до два дни. Платни­щето се е скъсало в северна­та си част. Независимо че то беше почиствано през седми­цата, част от него е поддало под напора на снега.

Първият частен гробищен парк в България - „Св. Архан­гел Михаил", който се намира в столичния квартал Бояна, дари едноименния си храм на Софийската митрополия. Даре­нието от името на Българската православна църква получи Знеполският епископ Йоан. Из­граждането на храма струвало на частниците 2 млн. лв.

Право да бъдат погребвани безплатно в парка ще имат изя­вени културни дейци. Вчера на Министерството на културата бяха дарени места за погребе­ние на стойност от 194 хил. лв. Ведомството само ще решава кой бележит българин да бъде полаган в алея „Достойна". Раз­ходите по погребенията и под­дръжката също ще са за сметка на управата на парка.

Общината на София също получи свой дял в новия гроби­щен парк. Той е на обща стой­ност 158 хил. лв. В алея „Бла­городна" ще бъдат погребвани социално слаби хора без близ­ки и роднини, информира кме­тът Йорданка Фандъкова. Зара­ди липсата на свободни места в общинския гробищен парк се предвижда тази година да бъдат отчуждени 25 дка земя, които да решат проблема.

Луксозният парк в Бояна е от 2010 г. Изградени са още голяма ритуална зала, широ­ки алеи с осветление и пейки, безплатен паркинг и видеонаблюдение.

Зам.-министърът на култура­та Митко Тодоров съобщи, че е готов и проект за облагородя­ване на фобищните места на Централните софийски гроби­ща, прехвърлени на министер­ството с решение на Столичния общински съвет.

Както посочва финансовият експерт Бернд Шпренгер, през последните 60 години германци­те постепенно са увеличавали богатството си. През 1960 г., или 12 години след паричната ре­форма, те са имали на разполо­жение 80 млрд. марки. 30 годи-

ни по-късно натрупаните от тях средства стават 1,4 трилиона, а днес - почти десет пъти повече.

Германските банкери посоч­ват, че в актуалните данни за десетте трилиона евро са вклю­чени паричните спестявания и недвижимите имоти на частни­те лица, но не и ценности като автомобилите, скъпите мебели, бижутата и колекциите от про­изведения на изкуството. А дори Да се извадят кредитните задъл­жения от 1,5 трилиона, пак оста­ва чиста сума от 8 трилиона.

България не може да се срав­нява с Германия нито като население, нито като икономическо развитие. Според актуалните данни в средата на миналата го­дина богатството на българите е на стойност 140 милиарда лева. В сумата влизат спестяванията, както и оценката на притежава­ните недвижими имоти. Според анализаторите от „Индъстри уоч" финансовото ни богатство е малко над 40 милиарда лева, или 8000 евро на човек. Голяма част от него са депозитите на българските семейства в търгов­ските банки. В края на миналата година те са за над 30 милиарда лева.



20.02.2012 г., с. 18

Една поредица за милионери
2. Лакомници
Как глътнаха сладкото хапче „Софарма"
В първата част на „Лакомниците" проследихме началните стъпки в бизнеса на бъдещия председател на КРИБ Огнян Донев и неговия политически патрон - бившия шеф на Общинска банка Любомир Павлов.

Осветлихме и схемата, по която действат: приватизация на общински и държавни предприятия чрез работническо-мениджърски дружества, компенсаторки и пари от Общинска банка, която щедро отпуска или гарантира кредити на дружеските РМД-та, Донев и Павлов най-много обичат да слагат в инвестиционния си портфейл нови предприятия. А най-мразят да ги купуват със собствени средства. Традиционно се оказва, че в купените предприятия има повече пари, отколкото е цената на приватизационната сделка.
Няколко души, поставени в точ­ното бреме на точното място, помагат на кръга около Любомир Павлов и Огнян Аонев да завладее фармацевтичния гигант. След като на няколко пъти ощетява държавата, успява да измами и дребните акционери, Конев е изправен пред ново предизвикател­ство - да ограби съдружника си.
През януари 2005 г. председателят на НС на Общинска банка Любомир Павлов (в средата) бе задържан и разследван за причинени вреди на Столичната община. Обвинението срещу него обаче е променено - за нарушаване устава на банката при продажба на акции от капитала й. Когато разбира, че ще бъде задържан за 72 часа, Павлов заявява, че се чувства зле. Преглед на лекар от болницата към софийския затвор установява, че не е необходимо да се премества в МВР клиниката за лечение. След арестуването си банкерът се обадил на главния секретар на МВР ген. Бойко Борисов, като го помолил да ходатайства пред главния прокурор Никола Филчев за освобождаването му.
Димитър Й. ПЕЕВ

Към овладяването на „Софарма" Огнян Донев и Любомир Павлов пристъпват по обичай­наната схема - създаване на работническо-мениджърско дружество и запасяване с ком­пенсаторки. Налице е и третият елемент, характерен за почер­ка на ловките раздържавители - приватизираното дружество е достатъчно богато, така че купувачът може да го изплати с парите, които ще завари. Само че този път не става дума за уни­верситетска лаборатория или за общинско предприятие, ценно главно заради имотите си, а за една от гордостите на българ­ската индустрия.

Какво представлява „Софар­ма" след изваждането й от дър­жавния гигант „фармахим хол­динг" към края на 90-те? Според тогавашни оценки дружеството има отлични финансови резул­тати и солидна позиция на мест­ния пазар. За 1998 г. печалбата на „Софарма" е 23 млн. лв., а за следващата 1999 г. - когато за първи път е приватизирана, 12 млн. лв. По сметките на пред­приятието са налични около 10 млн. долара. Дружеството има да получава 26 млн. долара от клиенти, а от своя страна няма дългосрочни задължения. Още през 1998 г. малък държавен дял - няколко процента, от „Со­фарма" е пуснат за приватиза­ция през прохождащата фондо­ва борса и в един момент цената достига рекордните 73 лева за акция.

В средата на 1999 г. Агенция­та за приватизация сключва до­говор за продажбата на 67% от капитала срещу 32 млн. долара, платими в брой с ирландската компания „Нова текнолъджи", зад която се подозира, че стоят лица от мениджмънта на дър­жавното дружество. Купувачът така и не успява да влезе във владение, тъй като

отказва да преведе дължимата сума

От „Нова текнолъджи" обяс­няват причините със заповед на министъра на промишлеността Александър Божков, с която от баланса на дружеството са из­вадени сгради и машини, което чувствително намалява реална­та цена на „Софарма". Ирлан­дците се чувстват измамени и настояват първоначално дого­ворената сума да бъде намале­на до 23,8 млн. долара, а разли­ката до 32 млн. долара да бъде инвестирана в дружеството, но държавата е непреклонна. Към края на годината сделката е развалена и „Софарма" пак се озовава на тезгяха.

През май 2000 г. за първи път започва да се говори за интерес към повторната приватизация на фармацевтичния гигант от ра­ботническо-мениджърско дру­жество „Софарма 2000". Според публикации във финансовата преса дружеството преговаря за заем от Общинска банка, с който да плати цената.

Любопитна е разстановката на ключовите кадри за подгот­вяната схема. Любомир Павлов управлява Общинска банка, а тогавашният изпълнителен ди­ректор на Агенцията за прива­тизация (АП) Захари Желязков често може да бъде забелязан в неговия кабинет. Както вече писахме, към обкръжението на Стефан Софиянски и неговия банкер принадлежи и председа­телят на надзорния съвет на АП Асен Дюлгеров, който е и секре­тар на Столичната община.

Кръгът е внедрил свой човек и в управата на все още дър­жавната „Софарма". В борда й е поставен общинският съветник Красимир Арсов, който вече е купил „Чистота-София" чрез дру­го РМД. Очевидно е, че бъдещи­те приватизатори на „Софарма" имат достъп до вътрешна инфор­мация за състоянието на друже­ството.

Схемата е осуетена от не­предвидено обстоятелство. В края на 1999 г. министърът на промишлеността Александър Божков е сменен с Петър Жотев.

При Божков „Софарма" е из­вадена от списъка за целева приватизация. В този списък са предприятия, за които се изисква плащане в брой, без разсрочване и използване на непарични платежни средства (компенсаторки). По това вре­ме ремедетата вече са станали популярни като разбойническо-ментарджийски дружества и но­вият министър Жотев предприе­ма опити да позачисти лицето на българската приватизация.

Предприятието е върнато в списъка за целева приватизация въпреки съпротивата на шефа на АП Захари Желязков, който на два пъти се прави на разсе­ян за заповедта на министъра. Играта на нерви между двамата продължава до последния мо­мент, което е на път да създаде прецедент - условията за пла­щане по сделката да не са ясни два дни преди изтичане на край­ния срок за подаване на оферти. Все пак Жотев налага волята си и „Софарма" остава в списъка за целева приватизация, тоест не може да се купи с преферен­ции от РМД или с компенсатор­ки. Нещо повече - Захари Же­лязков е освободен от Жотев с обещания, че ще се проверяват всички сключени от него сделки, и по едно време забягва за крат­ко в ЮАР или Руанда. Горе-долу от това време датират заканите на Любомир Павлов, изричани пред негови познати и подчине­ни, че

ще свали Иван Костов от премиерския пост и ще работи за съставянето на ново дясно правителство. Пав­лов и Донев скоро ще намерят общ език с новия изпълнителен директор на АП Левон Хампарцумян, но към онзи момент им се налага да променят в движение схемата си за придобиване на „Софарма".

РМД-то е изоставено и е ре­гистрирана нова компания - сме­сеното дружество „Елфарма". В него влизат контролираната от Донев „Унифарма" с 40% от дя­ловете и „Електроимпекс" на бизнесмена Борислав Дионисиев с 60% от дяловете.

Интересът към повторната приватизация на „Софарма" пър­воначално е голям.

Близо 15 фирми купуват доку­менти за участие в процедурата, но на 9 юни 2000 г. се оказва, че оферти са подали едва че­тири кандидата. Само два от тях - „Елфарма" и „Балканфарма холдинг", са внесли изисквания депозит от 1 милион долара. Ог­ромният интерес в началото на процедурата и слабият на фи­нала обикновено подсказва, че сделката е готвена за конкретен купувач.

На 16 юни е проведен тър­гът, а на 4 август се подписва договорът за приватизация на 66,9% от капитала на „Софар­ма" с дружеството „Елфарма". Достигнатата цена на търга е 24 млн. долара. Забележете: това е същата сума, която първият купувач „Нова текнолъджи" на­стоява да плати на държавата, но сделката с него е обявена за нищожна!

От АП съобщават, че привати­зацията на „Софарма" ще бъде финансирана с кредит на „Ел­фарма" (Огнян Донев и Борислав Дионисиев) от Булбанк. За да бъде отпуснат заемът, Общин­ска банка (Любомир Павлов) предоставя гаранции за 4 млн. долара. Останалите гаранти също са от обръча фирми около Павлов и Донев. Със свои имоти пред Булбанк в полза на „Елфар­ма" гарантират БКС - „Средец", „Софстрой" и „Софийски апте­ки". За тяхното придобиване от роднински кръгове чрез РМД-та и компенсаторки писахме в пър­вата част от поредицата. Нор­мално е Павлов, Донев и

техните роднини да се разпореждат с приватизираната от тях собственост

както намерят за добре, ако не съществуваше обстоятел­ството, че към този момент и в трите дружества общината все още има остатъчни дялове от по 25%. Тоест Огнян Донев залага пред банка имущество, което не е само негово. Или както се казва в народната поговорка -направил е с чужда пита помен.

Не е известно Столичният общински съвет да е давал съ­гласие собствеността на да­нъкоплатците да служи като обезпечаване на заем за частна компания. В „Софийски аптеки" обаче представителят на об­щината - началникът на отдел „Икономика" в СО Нина Делчева (ключов изпълнител в модела „Софиянски"), дава съгласие 34 аптеки да бъдат ипотекирани в полза на Булбанк по заема на „Елфарма" за купуването на „Софарма".

Тук отваряме една скоба. Ви­дно от протокол от общо събра­ние на акционерите на „Софий­ски аптеки" АД, проведено на 15 юни 2000 г, Делчева е подкре­пила тихомълком и друго важно решение, което тепърва жесто­ко ще ощети общината. Става дума за промяна в устава на дружеството, която позволява на управители'"" г.:, съвет зана­пред да се разпорежда с активи по свое усмотрение, без да иска разрешение от общото събра­ние! Подобна промяна никога не е била предвидена в приватиза­ционния договор, следователно представителят на Столичната община се е отказал от клю­чови права на принципала си съвършено доброволно. Реше­нието ще позволи на „Софийски аптеки" през 2003-2004 г. тайно да придобие ключов пакет ак­ции от Общинска банка и така да постави Столичната община пред свършен факт. Схемата ще лъсне и ще предизвика огромен скандал чак през 2005 г., кога­то именно заради тези акции общината загубва контрола си върху управлението на трезора! А въпросният пакет в крайна сметка ще се окаже в ръцете на бизнесмена Христо Ковачки, ко­муто Любомир Павлов опита да пробута Общинска банка.

Ако се върнем към събития­та от 2000 г. по приватизацията на „Софарма", ще установим, че както общината, така и дър­жавата си е затворила очите в полза на купувача. Защото кре­дитът за „Елфарма" от Булбанк е обезпечен не само с пари на Об­щинска банка и с имоти на трите дружества с общинско участие. Но и със залог на вече купената „Софарма", в която държавата притежава все още около 21%, а останалите 12% са на дребни акционери. Всички те волю-не-волю са принудени да гаран­тират пред Булбанк със своята собственост.

След като по този начин при­добива 67% от „Софарма", купу­вачът „Елфарма" предприема операция по ликвидиране и на остатъчния държавен дял. В следпразничната суматоха око­ло настъпването на новата 2001 година на 8 януари е свикано общо събрание на „Софарма" АД, на което по предложение на

„Елфарма" се гласува увелича­ване на капитала на дружество­то. Решението се взема точно в момент, в който държавата е обявила публично намерението си да продаде през фондовата борса част от своя миноритарен дял - 18,22%. Очаква се с приходите от тях в бюджета да влязат свежи пари. Индивидуал­ни борсови играчи също чакат с надежда продажбата, тъй като финансовите резултати на „Со­фарма" са добри и вложенията в дружеството изглеждат добра инвестиция.

Случаят е описан от в. „Капи­тал" като „поредния разстрел на държавата на пазара на ценни книжа". Вместо да получи пари от акциите си в „Софарма", държа­вата е притисната да внесе още 920 000 лв., ако желае да съхра­ни размера на участието си след увеличаване на капитала. От Министерството на икономиката заявяват, че обмислят начина на действие и търсят най-добрата защита за държавните интере­си, възможен бил и вариант да се отговори с парична вноска на увеличението на капитала. Как­то често се случва обаче,

държавата си остава само със заканите

и в крайна сметка губи своята собственост. Последните оста­тъци от държавно участие в „Со­фарма" - 2,56% (153 875 акции), все пак стигат до борсата през ноември 2001 г, когато са про­дадени на минимална цена от 2,02 лв. за акция. Предположе­нията са, че купувачът е мажо­ритарният собственик на компа­нията или свързани с него лица.

Общото събрание на „Софар­ма" от 8 януари взема и друго скандално решение, станало нарицателно за абсурдите на българската приватизация. За­едно с това то е и емблематично за навика на Донев и Павлов да не пазаруват нищо със собст­вени пари. Събранието решава „Софарма" да встъпи като съд-лъжник по заема на „Елфарма" към Булбанк. Казано с други думи - купуваното предприятие се задължава да погасява дълга на купувача си.

Съществената подробност е, че към този момент около 12% от акциите в „Софарма" са на дребни акционери. Те са заин­тересувани да получават по-го­ляма рентабилност от дяловото си участие, а не да участват со­лидарно в изплащането на дъл­говете на мажоритарния соб­ственик. По груби изчисления нанесената им щета е за около 2,4 млн. долара, тъй като държа­вата (в лицето на Захари Желяз­ков) се е съгласила на подобна клауза в приватизационния до­говор. Това се потвърждава кос­вено и от изявление на Огнян Донев от януари 2001 г., в което той коментира ситуацията с ду­мите: „Изискването за встъпва­не на „Софарма" като длъжник беше поставено от Булбанк в процеса на преговорите и беше одобрено от Агенцията за при­ватизация."

Продължава в утрешния брой Препечатваме от сп. „Тема"
Снимка на три колони - Цитаделата на Вестникарска група „България".
Снимка на три колони - Председателят на КРИБ Огнян Донев е на 10-о място сред най-богатите българи според класация на вест­ник „Пари".