ОБЩ АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО

Оценка на анализа на социално-икономическото развитие

За изведените сфери с най-добри възможности за развитие: преработвателна промишленост, туризъм, земеделие оценката на потенциала и възможностите за развитие следват изводите на анализа и преминават в стратегическата част на Плана за регионално развитие на Югоизточния район за планиране. По отношение на развитието на малките и средните предприятия в частите: развитие на бизнеса, строителство, туризъм, услуги и др. е разгледано мястото, което те заемат като производствени структури, като дял от общата структура на предприятията и като дял от нетните приходи от продажби. В стратегическата част преработвателната промишленост е опредена като приоритет за интервенции, което трябва да доведе до нарастване на дела на нетните приходи от продажби и съответно увеличаване на дела на индустрията във формирания БВП на района, като се преодолее отрицателната тенденция за неговото намаляване в последните години. Представени са анализите и тенденциите за секторите в преработвателната промишленост в секторите: хранително-вкусов, преработка на месо и местни продукти, млекопреработване и производство на млечни продукти, преработка на плодове и зеленчуци, преработка на риби и рибни продукти, винопроизводство, текстил и шивашка промишленост, производство на рафинирани нефтопродукти, производство на машини и оборудване, дървопреработване и мебелна промишленост. Те се определят като най-конкурентноспособни и следва да се поддържа и подобрява конкурентноспособността на предприятията в тези област и да се насърчава развитието им. За същите е изведена възможността дела на производството от МСП да бъде реално увеличен. В стратегическата част са предвидени действия, които са в контекста на предвидените интервенции по ЕФРР за насърчаване на МСП – възможностите за инвестиране в МСП, които допринасят за създаване и запазване на работни места /съгласно предложенията за регламент на ЕФРР за програмния период 2007-2013г./ Делът на износа на гореизброените сектори не е посочен, макар за някои от тях да са посочени добри пазарни позиции извън България.

Развитието на науката, технологията и иновациите е разгледано в аспекта на политиките, които се провеждат на ниво ЕС и акцентът, които се поставя на национално ниво. Направени са изводи относно съществуващия потенциал в сферата на химическата индустрия и земеделието. В детайли са представени всички бизнес центрове и инкубатори, създадени с подкрепата на донори, които могат да насочат своята дейност в помощ на трансфера на технологии. Развитието на ИКТ е посочено като възможност за повишаване на регионалната конкурентноспособност. За целта е необходимо да се подобри цифровизацията на далекосъобщителните услуги, осигуреността с компютри и достъпа до мрежови услуги.

В документа няма нелогични твърдения и необосновани връзки между: потенциала за развитие и предлаганите интервенции, между установените дисбаланси и дефицити и мерките за преодоляването им. Добре е обоснована връзка между: селскостопанство - преработвателна промишленост, природни ресурси - добивна промишленост, развитието на туризма и услугите и наличния природен и културен потенциал, развитието на строителния отрасъл във връзка с разрастването на материалната база по Черноморието.

БВП и БДС са проследени за периода 1999-2002г., като са отразени основните тенденции за намаляване на дела на индустрията и селското стопанство и повишаване дела на услугите. Отразена е отрицателната тенденция към спад на показателите в БВП и в БВП/човек в района, като е посочено, че по тези показатели районът заема предпоследно място в страната за 2002г. Очертани са различията в трите съставни области и е подчертано водещото място на област Бургас, което определя икономическото развитие на района в зависимост от нейното икономическото състояние. Обоснована е причината за спада в икономическото развитие в следствие влошените показатели в индустриалния сектор и в селското стопанство. Посочено е неравномерното акумулиране на преките чуждестранни инвестиции - концентрирани в Бургаска област. По ниво на акумулиране на преки чуждестранни инвестиции и инвестиции в дълготрайни материални активи Югоизточния район за планиране е под средното равнище за страната.

Анализът на подсекторите “Селско стопанство”, “Горско стопанство”, “Рибарство и аквакултури” е подробно направен с достатъчно обосновани изводи. Отразени са тенденциите на спад в добивите, увеличаване на себестойността на продукцията, по-ниски от средните за страната показатели за оперативна рентабилност и рентабилност от продажбите в сектора; намаляване на обработваемите площи. По отношение на животновъдството са дадени отрицателни тенденции в развитието и загубата на добрите позиции, които е имал подотрасълът на пазара. Посочени са реализираните проекти по “Програма Сапард” и Държавен фонд “Земеделие” в областта на трайните насаждения и лозарството. Горското стопанство е разгледано като съществен източник на доходи за някои общини, но като цяло, въз основа на дела, който има в БДС, секторът няма решаваща роля в икономическото развитие на района. Секторът “Рибарство и аквакултури” е разгледан като специфичен ресурс, традиционно развит и от икономическо значение за Бургаска област. Не е разгледан въпросът в контекста на приоритетите и целите, в т.ч. и финансиране чрез Европейския фонд за насърчаване на рибарството, което всъщност досега не е направено и в Националните стратегически и програмни документи.

В анализа на подсектора “Туризъм” екипът е разкрил една от най-силните страни на икономиката на Югоизточния район за планиране - водеща позиция в страната след СИРП по отношение на леглова база и реализирани нощувки. Отчетена е динамиката на развитие на Черноморския рекреационен туризъм чрез инвестициите в дълготрайни материални активи /от 50 млн.лв през 2000г. до 150 млн.лв през 2003г./. Има силна концентрация на туристически услуги в област Бургас, като за целта анализът е направен на ниво реализирани нощувки по общини. С концентрацията на нощувките - над 99.9% в Черноморските общини, от които 73% в община Несебър е поставен проблемът с териториалния дисбаланс в развитието на материалната туристическа база, съсредоточаването й по Черноморското крайбрежие. Акцентирано е върху липсата на цялостна маркетингова, рекламна и информационна дейност, недостатъчно развита туристическа инфраструктура, липса на разнообразие в туристическото предлагане, силна урбанизация на курортната среда – фактори, влошаващи качеството на туристически продукт.

Развитието на туризма в останалата част от ЮИРП е разгледано в контекста на богатото културно-историческо и природно наследство - предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризъм: културен, познавателен, аграрен, екологичен и възможност да се предложи един интегриран, общ туристически продукт в района. Отчетено е крайно нерентабилното използване на ресурси в настоящия момент и силно изразения сезонен характер.

Културно-историческото наследство на ЮИРП е представено достатъчно изчерпателно, подкрепено с информация за културните, исторически и природни ресурси, което е възможност за развитие на алтернативни туристически форми. Анализът оценява потенциала за развитие на средата, възможностите за нейното активно включване в туристическия продукт на района и дава добра основа за идентификация на проблемните и набелязване на приоритетните области за социализация и туристическо развитие.

Представените статистически данни са за 2002 год. Препоръчително е да се допълнят с налични данни за основните показатели за 2003г. и 2004г.

Анализът на частта “Иновации и технологии, центрове за научни изследвания и иновации” е ориентиран към особено важен елемент от конкурентноспособността на регионалната икономика - перспективите за изграждане и развитие на “икономика основана на знанието”. Акцентирано е върху броя функциониращи научноизследователски институти - 20 в района, като по този показател районът е на предпоследно място в страната /липсват структури на БАН/.

Ограничено е придобиването на готови продукти от НИРД, патенти, лицензи, ноу-хау, търговски марки и е нисък делът на разходите за НИРД от БВП (0.15%) на ЮИРП. Изводите са базирани на данни от НСИ и разкриват неблагоприятна тенденция, несъответстваща на Европейските насоки за развитие на “икономика основана на знанието”, както и на Националната иновационна стратегия.

В анализа на информационните и комуникационните технологии е отразено навлизането на информационните технологии в бизнеса. Област Бургас заема трето място след София и Варна на пазара на информационни технологии. Ограничено е използване на Интернет в МСП - с Интернет страница разполагат само 17% от МСП; достъп до Интернет и електронна поща имат около 60% от фирмите, а с компютри разполагат около 85% от предприятията.

Разделът от аналитичната част на Плана за регионално развитие на Югоизточния район за планиране относно социалния сектор /демографски характеристики и тенденции; заетост, икономическа активност и безработица; образование, здравеопазване и култура/ е разработен подробно, отчитайки спецификата на района. Основните демографски характеристики на района са представени с данни за 2003г.: брой на население и гъстота, като е подчертана ниската средна гъстота на населението и неравномерното му съсредоточаване в областните центрове; отрицателния прираст, структура на населението по пол и възраст. Поради застаряване на населението, демографските условия за икономическо развитие се влошават. Анализът на етническата структура показва, че в района делът на малцинствата значително превишава средния за страната. В образователната структура преобладават групите със средно и основно образование, а делът на лицата с висше и полувисше образование е по-нисък с 3 пункта от средния за страната. Делът на неграмотното население е по-висок с 0.9%. Образователната структура е неблагоприятна за икономическото развитие на района, като проблемът е силно изразен в районите с население от турска и ромска идентичност. Област Сливен е с най-ниския за страната индекс на човешкото развитие, съгласно доклада на UNDP за 2002г. По данни на същия доклад общините с най-неблагоприятна образователна структура имат най-висока безработица. В анализа са отразени и показателите за всяка една община, където е критично състоянието. Определени са общините с критично висока безработица, както и тези с най-висок дял на трайно и безработни младежи.

Анализът на заетостта, икономическата активност и безработицата е съсредоточен главно върху вътрешно регионалните различия, при което са установени много неблагоприятни тенденции в редица общини: много висок дял на безработните жени -56.95%; на младежите до 29г.-30.99%; на дълготрайно безработните - 50.46%, които са резултат от ниското образователно ниво или неграмотност.

Анализът за качеството на живот е извършен чрез пълно изследване на структурата и динамиката на дохода - общ доход и общ разход на домакинствата, средна годишна работна заплата, социални дейности и услуги и засяга: брой институции за социално подпомагане с капацитет, разположение и състояние на базата, програми за социално подпомагане на лица и семейства, предоставяне на месечни помощи.

В частта от анализа, разглеждаща образованието и обучението са дадени общите проблеми, свързани с намаляване броя на учебните заведения, преподавателите и учащите се, ранното напускане и неангажиране на децата в образователния процес и особено на ромския етнос, като по процент на записване област Сливен е на последно място в страната по записани ученици и по комбиниран образователен индекс.

Изведени са основните проблеми в образованието: неосигуреност с технически средства, липса на сериозно компютърно и Интернет обучение. Посочените в анализа негативни тенденции към висока неграмотност сред ромската и турската етнически групи са посочени като причина за високата безработица и значителните социални различия в района. Изведената необходимост от ускорено модернизиране на образованието и адаптирането му към нуждите на пазара на труда е основание за предлаганите мерки за изграждане на съвременна база на образователната система и разширяване на мрежата от професионални училища и възможности за професионална специализация след средно образование.

Анализът, разглеждащ здравеопазването включва статистическа информация за здравната инфраструктура и услугите в областта на здравеопазването – брой болнични легла, брой лекари и брой стоматолози. В анализа са установени диспропорции в развитието на здравната мрежа: концентрация на здравните заведения в областните центрове и липсата на такива в някои общини; силни междуобластни различия в осигуреността и във възможностите за ползване и достъп до здравни услуги; обща тенденция към намаляване на броя на болничните легла, увеличаване на населението обслужвано от един лекар, преструктуриране на доболничната помощ.

В анализа на културните и духовни институции са представени: музеите, театрите, галериите, фестивалите, конкурсите, читалищата и библиотеките като основа на културния и духовен живот на обществото. Изведена е тенденция за намаляване на активността на културните институции поради недостатъчни финансови ресурси за поддръжка и обезпечаване на дейността и слаб интерес от страна на местното население.

В третия раздел от аналитичната част на Плана за регионално развитие на Югоизточния район за планиране е представен анализ на съществуващата базова техническа инфраструктура.

Частите, посветени на транспортната инфраструктура: пристанища, летища, пътната и железопътната мрежа дават добра база за разбиране на значението, което имат за икономическото развитие на района и ключовата роля, която играят в отварянето на националното пространство за общоевропейските транспортни коридори № 4 и № 8. В аналитичната част липсва анализ на необходимата дължина километри за рехабилитация от републиканската и общинската пътни мрежи, което е необходимо за определяне на необходимия финансов ресурс в стратегическата част.

Железопътната инфраструктура е представена с обща дължина, дължина на електрифицирани линии, брой ж.п.гари и спирки. Оценена е като слабо развита, без да са посочени елементи и отсечки, които следва да се развиват.

При анализиране на далекосъобщенията са представени основните показатели в комуникационния сектор: изграденост на съобщителната мрежа, респ. телефонна плътност на 1000 жители, степен на цифровизация на телефонните услуги. Подчертани са силните регионални диспропорции в състоянието на сектора в трите области на плановия район. В развитието на мобилните и Интернет комуникациите е дадена тенденцията към постигане на пълно покритие в района и подобряване на Интернет достъпа.

Аналитичната част, разглеждаща водоснабдяването и канализацията на ЮИРП представя: водоснабдителните язовири, пречиствателните станции за питейни води. Средните загуби на вода са около 66%, поради амортизация на водопроводната мрежа. Близо 10% от населението е подложено на режим при водоснабдяването. Екипът, разработващ плана е разгледал териториалните дисбаланси в осигуреността на ЮИРП с ПСОВ и канализации. Представени са основни ПСОВ по Черноморското крайбрежие, които са успешно завършени или са в процес на завършване, или престои тяхното изграждане.

Анализът на енергийната инфраструктура акцентира върху необходимостта от изграждане на допълнителни подстанции по Черноморското крайбрежие във връзка с развитите процеси на урбанизация.

Относно развитието на газоразпределителната система е подчертано значението, което има за битовото газоснабдяване – приоритет, залегнал в общинските и областните планове по енергийна ефективност. Планът не разглежда потенциала за развитие на енерговъзстановяемите източници на енергия.

Част “Териториално - урбанистична структура” - анализът е пълен, разработен с професионализъм и поставя акценти върху специфични особености на селищната мрежа в ЮИРП и вътрешно регионалното й разпределение: дебалансираност на селищната мрежа по отношение на големите градове, съответно неравномерно социално-икономическо развитие, общ спад в урбанистичното развитие на малките и средни градове и силно изявени процеси на урбанизация по Черноморското крайбрежие.