Тежко болните вече няма да са нежелани пациенти

През по-следните го­дини болни­ците в Бълга­рия се финансират основ­но от НЗОК по метода на клиничните

пътеки. Те бяха въведени през 2001 г., за съжаление три години по-късно наред с позитивите бяха отчетени и редица недостатъци на този модел.

Липсата на хомогенност е една от основните слабости на клиничните пътеки. Това означава, че зад всяка една клинична пътека се крият около 20-30 диагнози, за кои­то болниците получават едни и същи средства, въпреки че разходите за лечението са различни. По този начин ле­чебните заведения не полу­чават реално финансиране и трупат задължения. Друг проблем е субективизмът при определянето на цените им. Практиката досега пока­за, че някои специалности -като кардиологичните, имат доста добро финансиране, а други каТоурологичните, пе­диатричните бяха крайно подценени. Освен това кли­ничните пътеки се оказаха лесни за манипулиране и до­ведоха до индуциране на хоспитализациите, което не само точи обществените средства, но създава риск за състоянието на пациентите и изкривява здравната инфор­мация у нас. Всичко това доказа,, че клиничните пътеки не са добра основа за остой­ностяване и финансиране на лечебните заведения, зато­ва смятам, че е крайно време те да бъдат сменени като мо­дел.

Световната практика по­казва, че диагностично-свързаните групи са най-удачният метод за финансиране на болниците. Този ме­тод на финансиране е прило­жен за първи път в САЩ в края на 60-те години на мина­лия век. В момента той съще­ствува в редица страни като Португалия, Ирландия, Сло­вения, Дания, Австралия, Австрия, Белгия, Франция,Швейцария, Швеция, Германия, Италия, Испания и Хо­ландия. България взе реше­ние да приложи този метод на финансиране за болници­те от НЗОК на заседание на МС в края на миналата годи­на. Въвеждането им ще отне­ме една година от началото на процеса.

ДСГ са най-удачният ме­тод за финансиране на бол­ниците, тъй като позволяват

1 средствата да се разлределят по-справедливо и повиша­ват контрола над разходите. При тях заплащането на раз­ходите при, лечението се об­вързва с пила, възрастта, те­жестта на състоянието на па­циентите и придружаващите ги заболявания. По този на­чин болниците получават по-адекватно финансиране за разходите, които правят при лечението на всеки отделен случай. Така дори възрастните пациенти с множество усложнения стават желани пациенти и не се връщат от лечебните заведения. Освен това покриването на реални­те разходи на болниците спи­рат нуждата да се измислят механизми за повторно хос­питализиране на пациентите и допълнително усвояване на обществени средства. Не на последно място справедливото разпределение на средствата между болници­те дава възможност за нама­ляване на ножицата в дохо­дите на специалистите. Всичко това повишава моти­вацията на лекарите за рабо­та, подобрява отношението и грижите към пациентите, на­малява неефективното из­разходване на публичните средства.

По-справедливото и адек­ватно финансиране с ДСГ се постига чрез комбинацията от няколко елемента - базова стойност на лечението, отно­сително тегло и кейс-микс индекс. Базовата стойност представлява средния раз­ход за един случай за актив­но лечение на ниво болница. Относителното тегло на една ДСГ показва относителната тежест на тази група спрямо всички останали диагностич­но свързани групи. То пред­ставлява коефициент, който илюстрира различната те­жест и усложнение на слу­чаите при едно и също забо­ляване. Произведението от базовата стойност и относи­телното тегло дават и окон­чателната цена на ДСГ. Бла­годарение на това могат да се формират над 700 базови групи, по които да се плаща на болниците. За сравнение в момента те получават фи­нансиране по 298 клинични пътеки. Последният елемент - кейс-микс индексът, учас­тва във формирането на средствата на болниците. То­зи коефициент предоставя информация за видовете ле­кувани случаи и консумира­ните ресурси, Колкото по-тежки случаи лекува една болница, толкова no-висок е нейният кейс-микс индекс и те ще получават повече средства. В момента това не е така, защото приходите на болниците се определят като произведение от броя на слу­чаите и стойността на КП, а тя не отчита тежестта на ле­куваните пациенти.

За да се преодолеят въз­можните недостатъци (на­пример необосновано нара­стване на хоспитализациите) от прилагане на подхода за­плащане на случай по ДСГ, се практикува комбиниран метод. Той се състои от слу­чай по ДСГ в рамките на глобален бюджет. При този ва­риант на болниците се запла­ща по цени на ДСГ, но се определя „проспективен бю­джет" за всяка болница. До­пълнителен механизъм за подобряване на ефекта от този комбиниран метод е при­лагането на долна и горна граница на бюджета (т. нар. рискови коридори), чрез кои­то се гарантира, че приходи­те на болниците не могат да бъдат по-малки от или да надвишат съответната горна граница на определения бю­джет. По този начин се осигу­рява финансова защита за изпълнителите на болнична помощ, от една страна, а от друга страна, се намалява финансовият риск за финан­сиращата институция. Каза­но накратко основните пре­димства на ДСГ са следните: 1ДСГ гарантират ефек­тивно и справедливо разпределение на ресурсите между болниците съобразно сложността на лекуваните случаи;

• Реално финансиране на дейност, а не на структури!

• Създадени условия па­циентите да бъдат хоспита­лизирани веднъж, т. е. да спре „точенето" на НЗОК.

2 ДСГ гарантират ефек­тивно и справедливо разпределение на средства­та между отделните ДСГ.

• Намаляване на „ножи­цата" между заплатите на едни и същи специалисти!

33а болничния ме­ниджмънт:

• Преодоляване на на­стоящите затруднения с разходите за издръжка на болниците!

За пациентите:

• По-тежките или по-сложни случай ще преста­нат да бъдат нежелани от болниците!

• ДСГ системата създа­ва условия за лечение на пациента, а не на отделно негово заболяване, т. е. на­лице са предпоставки за повишаване на удовлетво­реността от предоставени­те болнични услуги.

"Можем и сме в правото си да определим минимална цена на медицинска дейност, на лекарски преглед, за да не може някой да си позволи да прави дъмпинг", коментира след събора главният секретар на съюза д-р Димитър Ленков.

От КЗК напомниха, че в Закона за защита на конкуренцията има забрана за всякакъв вид споразумения или съгласувани практики, които ограничават или нарушават конкуренцията на съответния пазар. Тези споразумения и решения са обявени от закона за нищожни. Забраната е не само за фиксирането на задължителни, но също и за определянето на ориентировъчни, препоръчителни и примерни цени.

Комисията имаше решение от миналата година по подобен казус за нарушение от страна на Камарата на строителите в България, която определи препоръчителни цени на строително-монтажните работи в областта на високото, пътното и хидротехническото строителство.

Междувременно от лекарския съюз смекчиха позицията си и обявиха, че цената е препоръчителна. Минималната цена за преглед е извън закона, докато не бъде регламентирана правно, призна днес в интервю пред БНТ главният секретар на БЛС. В тази връзка съюзът щял да поиска промени в законите за здравето и за съсловните организации.

Здравният министър д-р Стефан Константинов предупреди в интервю пред Би Ти Ви в понеделник, че не може да има задължителна минимална цена на прегледите. Той обяви, че като гинеколог в кюстендилската болница е вземал по 20 лв. за преглед, и напомни, че на редовни пациенти докторите могат да правят и отстъпки.

В аптеките ще могат да работят и нефармацевти, които ще имат право да продават само козметика. Това е записано в приетия вчера от правителството проект за промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Това ще е второто изменение на закона за тази година.

Фармацевтичните организации в България са разделени по въпроса дали нефармацевти трябва да работят в аптеките. Асоциацията на собствениците на аптеки настоява такива хора да бъдат допускани до щандовете за козметика с мотива, че е глупаво фармацевтите да консултират за боя за коса. От Българския фармацевтичен съюз пък твърдят, че промяната е в ущърб на помощник-фармацевтите, които ще останат без работа.

С измененията на закона обаче се разширяват правата и на помощник-фармацевтите и те ще могат да продават лекарства, за които не е задължителна рецепта. Предвиждат се и облекчения за разкриването на дрогерии и те ще получават вече разрешение за работа от районните здравни инспекции, а не от Изпълнителната агенция за лекарствата. Предвижда се още да бъдат обединени двете комисии за лекарствата, които определяха кои медикаменти се поемат от държавата и цените им, в Комисия по цени и реимбурсиране. Това ще съкрати срока, в който може да бъде включен един медикамент в позитивния списък, от 165 на 30 дни, твърдят от правителството.

Списък с над 150 електронни услуги, които са определени като приоритетни от държавната администрация е бил одобрен от Съвета за административна реформа (САР). На практика това означава зелена светлина за изграждането им, обявиха от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС). В одобрения от САР, който вече отговаря за развитието на електронното правителство на България, списък влизат 135 приоритетни услуги, които ще бъдат включени в проект "Развитие на административното обслужване по електронен път" на ведомството.

Средствата за реализацията на проекта са около 18 млн. лева, а самият проект е осъществяван с финансовата подкрепа на оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд. На практика решението на САР означава, че съответните администрации, които управляват данните, ще бъдат задължени да сътрудничат на МТИТС в изграждането на предвидените услуги, тъй като списъкът е бил съгласуван първо с тях, уточниха от ведомството.

Сред регистрите, чийто услуги ще бъдат дигитализирани, са Имотният и Търговският регистър, "Булстат" и Кадастър и т.н. Предвидено е електронно издаване на свидетелство за съдимост, български документи за самоличност, електронен болничен лист и др., става ясно от официалното съобщение на МТИТС. Финансирането за изграждането им е одобрено през септември.

Проектът е с дължина 18 месеца, което на практика означава, че до края на годината трябва да бъдат видими първите резултати от изграждането му, обясниха от МТИТС за "Дневник". Крайният срок, в който трябва да бъдат дигитализирани всички над 150 услуги, е юни следващата година.

В момента единният портал на електронното правителство - egov.bg - е недостъпен. Това е второто спиране на сайта, който обединява всички услуги на държавната администрация. През юли миналата година авария с филтри-вентилационната система на контролно-техническия център на е-правителството, който се намира в Бояна, спря сървърите му. Причина за сегашното му спиране е оптимизация на контролните центрове и оборудването в тях, поясниха от МТИТС.

Най-търсени в чужбина са анестезиолозите и хирурзите. Лесно намират работа зад граница още уролозите, педиатрите, ортопедите и гинеколозите. В България вече има остър недостиг на анестезиолози и патоанатоми.

Анестезиолозите са намалели от 1500 на 600 в последните няколко години и липсата на такива специалисти води до закриване на хирургични отделения в малките болници, обясниха от лекарския съюз. Дипломите на българските лекари се признават почти навсякъде, необходимо е обаче да знаят на много добро ниво чужд език. Все пак докторите в България са около 33 000 и няма опасност професията да се "обезлюди" скоро. Усложнение идва от възрастта на лекарите, защото мнозинството от тях са в предпенсионна възраст или скоро ще стигнат до нея.

Над 600 зъболекари са напуснали България в периода 2007-2011 година, според д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз. Според него световна тенденция е все по-малко хора да учат дентална медицина. У нас има един зъболекар на 900 жители, а в Европа един - на 1200 души население.

Много по-голям е проблемът с медицинските сестри и акушерките. (Интервю с председателя на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи очаквайте в следващите дни). Документ от съсловната организация, за да отидат на работа зад граница, през миналата година са потърсили 923 сестри и акушерки, а за първите три месеца на 2011 г. - 120. Те заминават най-често за Италия, Малта, Испания, Кипър, Гърция, Великобритания. В Германия и Швейцария по-трудно признават дипломите на нашите сестри, но пък много отидоха там преди години по междуправителствени спогодби и останаха, обясниха от асоциацията.


За лекарските грешки
Лекарските грешки станаха горчива част от живота на много българи - последните скандални недоглеждания дойдоха от варненската болница "Света Марина". Етичната комисия на лекарския съюз не се справя с търсене на отговорност от колегите си, защото действа на принципа "Гарван гарвану око не вади". Пациентите най-често се отказват от битка с лекарското съсловие, защото у нас все още няма осъден за немарливост. Ето гледните точки на заинтересованите страни:
Пациентите искат фонд за обезщетение

Българската асоциация за закрила на пациентите (БАЗП) предлага създаването на Фонд за обезщетение на пациентите. Парите във фонда ще постъпват от две посоки - от по-високите застраховки "професионална отговорност" на лекари и специалисти и чрез държавното финансиране на фонда, което се предлага да бъде около 10-15 млн. лв., поясни председателя на УС на БАЗП Пламен Таушанов. Според асоциацията интерес от създаването на такъв фонд ще имат пациентите, лекарите и държавата. На година стават около 1000 лекарски грешки. "Настояваме да не се съсредоточаваме върху броя им, а върху това как да не се допускат или да бъдат намалени и как, ако се допускат, да има система за обезщетение", обясни Таушанов.

От Българския лекарски съюз предлагат в болниците да влязат медицински информатори, които да обобщават всички случаи с допуснати грешки, а данните да се изпращат до лекарския съюз и да се оповестяват чрез национален регистър. "Въпросът е да се събира и обобщава информацията анонимно както за заведението, така и за отделния изпълнител. След това в БЛС данните ще се групират, обработват по отделните дисциплини и ще бъдат достъпни 24 часа за всички лекари", заяви шефът на лекарския съюз д-р Цветан Райчинов. Предложението за въвеждане на т. нар. лекари доносници обаче не работи в интерес на пациентите, защото логично е докторите да не допуснат сигнали срещу свои колеги до прокуратурата. Пръв срещу идеята за "лекарски информатори" скочи здравният министър Стефан Константинов: "Не е това начинът. От лекарски грешки кой страда? Страда пациентът, следователно пациентът трябва да се оплаче."

Прокуратурата и изпълнителната агенция "Медицински одит" ще подпишат споразумение, според което прокуратурата ще изпраща сигналите за лекарски грешки в медицинския одит, съобщи зам. главният прокурор Галина Тонева. По този начин проверката ще се извършва от лекари, а не от МВР. "Високорисковият характер на медицинската професия налага въвеждането в Наказателния кодекс на понятието "оправдан медицински риск", каза още заместник главният прокурор. "Считам, че въвеждането на такъв институт би бил изключително полезен най-малко в две насоки. Първото - това е гарантиране на ненужно образуване на наказателни дела. И от друга страна, ще се гарантира на лекарите спокойствието да не проявяват излишна предпазливост в случаи, когато спасяването на пациента изисква действително поемането на по-голяма отговорност", допълни Тонева.