21 февруари 2013 г. Тема: здравеопазване


Какво направи и в какво не успя кабинетът „Борисов”



страница2/3
Дата30.09.2017
Размер392.68 Kb.
#31330
1   2   3

Какво направи и в какво не успя кабинетът „Борисов”
Финансовата стабилност и инфраструктурата са плюсове, ниските доходи и здравеопазването – негативи
Лилия Гюрова

Правителството на ГЕРБ дойде на власт, след като на проведените на 5 юли 2009 г. парламентарни избори получи 39,7 на сто или гласовете на повече от милион и шестстотин хиляди българи. Още на следващия ден Борисов започна да обявява имената на своите министри, а на 16 юли получи от президента Първанов мандат за съставяне на правителство. Кабинетът "Борисов" встъпи в длъжност на 27 юли и започна самостоятелно управление на страната. Тогава новоизбраният премиер заяви, че основната цел на новия кабинет е да гарантира и да осъществи европейското развитие на страната и че политическата му отговорност се състои в това да работи, за да отговори на очакванията на повече от един милион избиратели. По-малко от четири месеца преди края на мандата премиерът Борисов обяви и депозира оставката на кабинета, която трябва да бъде гласувана днес от парламента. Какво обеща, какво успя да изпълни и какво не кабинетът "Борисов" за непълните четири години на своето управление? Сред приоритетите, заложени в предизборната програма на ГЕРБ, бяха повишените постъпления от данъци В голяма степен кабинетът успя да изпълни този свой ангажимент. Една от основните стъпки в тази посока беше връзването на касовите апарати на търговците с НАП, в резултат на което оборотите скочиха с 4,3 млрд. лв. Увеличи се и приходната част в митниците. За да се повиши събираемостта, управляващите въведоха и облагане на доходите от лихви, от което се очакват около 120 млн. за годината. В края на 2012 г. парламентът прие окончателно облагането с 10 на сто на доходите от лихви по депозитите на физическите лица в банките, което обаче хората приеха „на нож”. Необлагаеми обаче засега остават печалбите от хазарт. През цялото време на управлението премиерът и кабинетът акцентираха върху финансовата стабилност Финансовата дисциплина, държавният дълг под 15 на сто от БВП и дефицитът от 0,5% са сред нещата, които действително бяха постигнати. През миналата година кредитният рейтинг на страната беше повишен. Финансовата стабилност на България беше оценена от агенция Moody’s, според която страната ни е втората държава след Естония, която има най-малка необходимост от допълнително финансиране на бюджета си. И в ЕС България получаваше признание за запазването на финансова стабилност и дисциплина на фона на проблемите в други страни от съюза като Гърция и Испания. Самият Борисов, ден преди да обяви оставката си, изреди като постижения на управлението си финансовата стабилност, плащането на „високите пенсии”, наследени от Станишев, вдигането на минималната работна заплата от 240 на 310 лв. На фона на високите цени обаче повишението не се усети. Не се промени и фактът, че България е на последно място по доходи в ЕС както и запазването на висока безработица, и най-вече младежката. За мандата на кабинета „Борисов” по данни на НСИ са били изгубени повече от 270 хиляди работни места. По данни на Евростат към октомври 2012 г. страната ни беше шестата по най-много безработни сред страните в ЕС. В деня преди подаването на оставката си Борисов също изрази притеснение от ниските доходи и цените и обеща промяна в доходите, „когато икономиката започне да работи по-добре”. Фактът е обаче, че слабата социална политика и ниските доходи накараха мнозинството от българите да се чувстват на дъното и засилиха усещането за социална несправедливост. И в крайна сметка бяха в дъното на протестите, които заляха страната в последните дни. Не се състоя и обещанието за постоянни срещи между кабинета, бизнеса и синдикатите. Кадровите гафове, скандалите с „калинки” в администрацията, с кандидатурата на Венета Марковска за конституционен съдия и избора на нов главен прокурор, също не са положителен знак. Въпреки че в предизборната програма на ГЕРБ беше заложено като приоритет възраждането на традициите в селското стопанство, ситуацията и там не е розова. Плюс в тази област е създаването на гаранционен фонд за подкрепа на земеделските производители по Програмата за развитие на селските райони. Фондът обаче се забави изключително много и в действителност се задейства едва броени седмици преди падането на кабинета. Животновъдството също остава в незавидно положение, а забавянето на субсидиите на зърнопроизводителите беше една от причините финансовият министър Симеон Дянков да бъде отстранен дни преди оставката на кабинета. Безспорен успех на кабинета обаче е размразяването на спрените средства по европрограмите „Даването на заден” по редица въпроси пък си остана „запазена мярка” на Бойко Борисов. В обществото остана убеждението, че неговият стил на взимане на решения се състои в това да „опипа почвата” с някакво решение, а след като усети негативна нагласа към него, да смени посоката и да реши нещо друго. Пример за това е наложената пълна забрана за тютюнопушене на закрити места. Позицията на Борисов претърпя еволюция. Първоначалното мнение на премиера беше, че „който ходи на бар, и без това вече за деня си е прецакал здравето, и да пуши няма да му дойде в повече”. В края на 2011 г. обаче обяви, че пушенето на обществени места ще бъде забранено от 1 юни 2012 г. и го определи като подарък за децата. А накрая заплаши с оставка, ако депутатите му гласуват за връщане на по-либералния режим. Именно здравеопазването се оказа една от най-слабите точки на кабинета. Хаосът в него си остава, реформата зацикли, по-добър достъп до по-качествена здравна помощ така и не се получи въпреки четиримата министри, които се смениха на поста. За сметка на това постигнатото в инфраструктурата остава безспорен успех на кабинета ГЕРБ в голяма степен успя да спази обещанието от предизборната си програма за рехабилитация и модернизация на националната пътна и транспортна мрежа и железопътната инфраструктура. И не случайно Борисов винаги е подчертавал направеното от ГЕРБ в тази посока. Автомагистрала „Тракия” е предвидено да бъде готова в края на май и да бъде пусната в експлоатация, макар Борисов да предупреди, че ако кабинетът подаде оставка, това може и да не се случи, както и магистралите „Струма” и "Марица”. Столичното метро и построяването на зала „Армеец” също са сред видимите плюсове на кабинета. В крайна сметка, както и за всички други правителства преди него, и за кабинета „Борисов” ще се изговорят и добри, и лоши неща, а реалната и лишена от емоции оценка за успехите и провалите му тепърва предстои.


Повече минуси, отколкото плюсове
Какво успя и не успя да направи правителството на Бойко Борисов в основните сектори на икономиката
Неслучайно оставката на правителството идва в момент на протести, инспирирани като цяло от недоволството на гражданите от монополите. Регулирането на естествените монополи, както и разбиването им в секторите, където това е възможно и необходимо, е нещо, с което правителството на ГЕРБ очевидно не се справи. Независимите регулаторни органи през повечето време пък (не) вършеха работата си по начин, който оставяше сериозни съмнения в независимостта им. Кабинетът, освен всичко друго, не предприе нищо и по отношение на цели бизнес сектори, в които монополите или олигополите са неофициални, но е публична тайна, че съществуват и че се контролират от едри икономически субекти, често демонстриращи близки отношения с властта. Това се отнася в пълна сила и за медиите.

Отвъд безспорното, но доста скъпо струващо подобряване на инфраструктурата, кабинетът "Борисов" като цяло не успя да постигне много по предизборните си обещания. Съмненията за корупция и предопределени обществени поръчки съпътстваха дейността и на това правителство. Съдебната система е в по-лоша форма отвсякога. Бюджетът на силовото ведомство е исторически висок в последните три години, а ефективността му - тревожно ниска. Корупцията и организираната престъпност все още са думи, съпътстващи ежедневието. Реформи в образованието и здравния сектор не бяха направени. Социалната политика претърпя малки промени, но недостатъчни, за да променят качествено картината. Същото се отнася и за административното обслужване и бюрокрацията.

Големият успех на кабинета е, че не позволи страната да се сблъска с тежки фискални проблеми по време на кризисния период. Големият неуспех - изстискването на малкия и средния бизнес, толерирането на големи икономически играчи и влошаване на бизнес средата. Между тези два стълба статуквото остана почти непроменено.

В каретата е нашата оценка за дейността на правителството в основните икономически сектори за трите години и половина.


Транспорт и съобщения

Министри: Александър Цветков, Ивайло Московски
Плюсове

- Реализация на оперативна програма "Транспорт", по която са договорени над 90% от средствата (заслуга за това имат обаче и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и "Метрополитен", тъй като строителството на магистралите и метрото беше издигнато в национален приоритет от ГЕРБ).

- Опит за подобряване на реда в автобусните превози.

- Опит да се реши проблемът с такситата, които возят на необосновано високи цени.

- Затегнат режим при шофьорските изпити и техническите прегледи.

- Напредък по изграждането на отделни жп отсечки.

- Почти е завършен вторият мост над Дунав.

- Спорни и частични успехи при концесионирането на по-малки транспортни обекти, основно пристанища.


Минуси
- Държавните дружества в транспорта стават все по-неконкурентни, губят пазарни дялове и тежат на бюджета.

- Без успех по оздравяването на БДЖ. Една провалена и една незавършена процедура за продажба на товарното поделение на холдинга.

- Без развитие за "Български пощи", които губят все повече позиции.

- Без видим напредък по електронното правителство.

- Липса на план за концесиониране на летище София или пристанище Варна.

- Провал при намирането на концесионери на малки летища.

- Пълно бездействие по отношение на заварената ситуация с компрометираните търгове за т.нар. мултиплекси - дигиталните платформи за разпространение на цифровия телевизионен сигнал. Заради това Брюксел заведе дело срещу България. Заплашен е целият процес по цифровизация.
Здравен сектор
Министри: Божидар Нанев, Ана Борисова, Стефан Константинов, Десислава Атанасова
Плюсове
- Известно подобрение в работата на Спешна помощ.

- Пълна забрана за тютюнопушенето.

- Подобрения с имунизационния календар.

- Стихнаха скандалите около Фондовете за лечение на деца в чужбина и за ин витро.


Минуси
- Пълна липса на реформи.

- Непрекъснати скандали.

- Растящ брой здравно неосигурени хора.

- Лоша кадрова политика.

- Спорни предложения за промени, като например идеята за наказателна отговорност при неплащане на здравни осигуровки.

- Практическото национализиране на т.нар. голям резерв на НЗОК през втората година от управлението на ГЕРБ.

- Здравната каса се управлява непрозрачно.

- Перманентен недостиг на средства за издръжка на здравните заведения.

- Ниски заплати, които демотивират кадрите в сектора.
Води и околна среда
Министър: Нона Караджова
Плюсове
- Улесняване на бизнес процесите и подобряване на обслужването на бизнеса в сферата.

- Възстановена акредитация на България за участие в международна търговия с емисии на парникови газове.


Минуси
- Огромно изоставане при реализирането на оперативна програма "Околна среда" особено при проектите във водния сектор и специално при изграждането на пречиствателни станции за отпадни води.

- Неубедително представяне на министерството по спорните казуси за изграждане на нови и разширяване на съществуващите ски зони в планините.

- Подкрепа за узаконяването на надхвърлената концесия на "Юлен" над Банско и подкрепа за изграждането на нови съоръжения.

- Неубедително представяне на министъра при скандала "Дюнигейт".

- Скандали около отделни проекти и продължаващо неубедително представяне на част от структурите на РИОСВ в страната.

- "Аутсорсване" на дейности към други ведомства или подопечни структури, които в част от случаите приличат повече на бягство от отговорност.


Земеделска политика
Министър: Мирослав Найденов
Плюсове
- Известно подобрение при усвояването на евросредствата.

- Повече гъвкавост при съфинансирането на отделни сектори от националния бюджет, както и при пренасочването на есвропейски средства.

- Повече контрол при производството на храни.

- Повече подкрепа за сектори в затруднение като животновъдството и зеленчукопроизводството.


Минуси
- Кадрови скандали.

- За пръв път през 2013 г. година България изгуби европейски средства по програмите за селските райони и за рибарство.

- Лобистко законодателство в горския сектор.

- Скандали около нерегламентирана продажба и смяна на предназначението на земи.

- Бурни скандали около средствата, влагани в проекти за комуникация на Програмата за развитие на селските региони.

- Бавни и тромави процедури.

- Свръхрегулация в сектор "Храни".

- Липса на реформи и напредък в поземления сектор.

- Провал при управлението на напоителната инфраструктура.
Регионална политика и инфраструктура
Министри: Росен Плевнелиев; Лиляна Павлова
Плюсове
- Безспорен напредък при усвояването на евросредства за инфраструктура.

- Ускорено изграждане на магистрали и други пътни проекти, както и на метрото.

- Положителни законодателни промени за окрупняването на водния сектор
Минуси
- Липса на визия при развитието на регионите, оскъпяване на голяма част от проектите над първоначално планираното.

- Бавен старт и липса на сериозен напредък по схемата за саниране на сградите.


Икономика
Министри: Трайчо Трайков; Делян Добрев
Плюсове
- Отказът на България от проекта "Белене", макар и с много спорни аспекти.

- Отказът от проекта "Бургас - Александруполис".

- Развитие по проекта "Южен поток".

- Отстъпка в цената на газа от "Газпром".

- Известно намаление на броя на регулациите спрямо бизнес сектора.

- Добра политика в добивния сектор и концесиите на подземни богатства.

- Финализирани промени в Търговския закон.
Минуси
- Твърде противоречива политика в сферата на ядрената енергетиката.

- Незавършени и закъснели процеси в либерализирането на енергийния сектор, включително не е финализирано разделянето на Електроенергийния системен оператор от НЕК.

- Газовите връзки със съседните страни не са изградени.

- Проблемна е прозрачността в енергийните дружества. Непоследователна политика спрямо ВЕИ сектора.

- Висока безработица.

- Свиване на преките чуждестранни инвестиции.

- Проблеми с монополните дружества.

- Международните наблюдатели отчитат влошаване на бизнес средата.

- Нерешен остава въпросът с таксите, които събират различните администрации. По закон те трябва да бъдат разходоориентирани, но не всички ведомства са приели този подход. Проблемни казуси в туристическия сектор; за целия мадат така и не бе окончателно гласуван новият закон за туризма.
Плюс и минус
Известен, но недостатъчен напредък по оперативна програма "Конкурентоспособност"
министър: Симеон Дянков
Плюсове
- Фискална дисциплина – дефицит под допустимия от ЕС максимум от 3% БВП и дълг много под лимита от 60% от БВП.

- Запазване на ставките на основните данъци.


Минуси
- Непоследователна политика по отношение на осигуровките.

- За да се запълни част от дупката в бюджета на НОИ, бяха национализирани и част от парите на частните професионални пенсионни фондове.

- Отложените плащания към фирми и задържане на ДДС с цел да се понижи бюджетният дефицит в края на 2009 г. допълнително задълбочи кризата.

- Повишаването на акциза върху цигарите увеличи контрабандата за сметка на приходите от тях.

- Идеята бизнесът да бъде улеснен чрез въвеждане на единна данъчна и осигурителна сметка тръгна с технически проблеми и без достатъчно информация.


Бизнесът за оставката
Константин Стаменов, председател на управителния съвет на Българската федерация на индустриалните и енергийни консуматори

За бизнеса трябва да има добра бизнес среда, като това зависи от администрацията. За съжаление след последните събития ще има някакво дестабилизиране. Политическата нестабилност може да се отрази и върху лихвите по кредитите. За експортно ориентирания бизнес е много важно да е конкурентоспособен, като това зависи от цената на електроенергията. Ако се постави това условие за намаление на цената на тока с 8%, това ще бъде платено от индустрията. Просто няма от кой друг. Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" от 150 млн. лв. идва от договорите им с нас. Сега те продават на НЕК на 44 лв., а на нас на 75-78 лева. Ако им увеличат квотата на регулирания пазар, означава ние да не купуваме оттам и остава ТЕЦ "Марица-изток 2", която продава на по-висока цена. Отделно в момента има дискусии на европейско ниво да се увеличи и цената на квотите за емисии въглероден диоксид, тъй като сега е ниска и не стимулира инвестициите. В ситуация на криза вдигането на цената на тока за индустрията само ще увеличи хората на улицата. За да могат политиците да увеличават пенсиите и да преразпределят икономиката, трябва да се увеличат приходите, а това може да стане само когато икономиката работи.



Мария Жекова, председател на Клуба на работодателя - Стара Загора, и директор на "Ате пласт":

За съжаление очаквам да има затруднения за бизнеса. Притеснява ме какво ще стане с връщането на ДДС, плащането на субсидии и по различни европейски фондове. Ние сме експортно ориентирано предприятие. Напълно е възможно да се случи блокиране на преговорите за европейските фондове, а ние в производството разчитаме на плащания през 2014 г.


Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим"

Оставката на едно или друго правителство не е трагедия. Държавните институции не бива да се идентифицират с партиите и ако има приемственост в тях, оставките на политиците не биха били проблем. При нас обаче е пирамида. Падне ли шефът, всичко спира, а започне ли дестабилизция и хаос, всичко може да се случи. За бизнеса и износа би имало проблем, ако не си изпълнява договорите с клиентите, което зависи от самите компании.

Друг е въпросът, ако стане така, че цялата енергетика започне да работи на автопилот, а най-лошото е, ако спре подаването на енергия. Това обаче е много малко вероятно. Сега поне банките са добре сложени. Ако настроенията от улицата се приемат, например да се увеличават пенсиите и заплатите, това ще срине тотално финансовата система. Не бива да се стига дотам обаче да се изпразни резервът на държавата. Оттук насетне би трябвало президентът да се намеси. Той е по-земен и идва от бизнеса. Служебният му кабинет трябва да е от експерти, а не от лицата на прехода. От години се въртят едни и същи лица, а проблемите си остават едни и същи както в съдебната система, така и с корупцията. Този тип политическа система явно не работи. Сега който и да дойде на власт, първо се окопава, после създава кръгове и започва разграбване. Ако трябва, да се свика Велико народно събрание и да станем президентска република.
Христо Трунчев, генерален мендижър на "Новартис фарма сървисиз" - България

Novartis е международна компания, която има офиси в цял свят. Бяхме свидетели на сътресения и народни недоволства в много от държавите в Европейския съюз, така че ситуацията не е необичайна. Независимо от обстоятелствата около изборите и това какво ще се случи с управлението на страната силно се надявам, че професионалистите, работещи в администрацията, ще продължат да си вършат работата, защото най-важното в момента е всички нуждаещи се да бъдат лекувани. За медицинските специалисти и управители на болнични заведения това време също е предизвикателство, но съм уверен, че с добър диалог и работа здравето на пациентите няма да бъде застрашено.


Даниела Петкова, главен изпълнителен директор на пенсионно-осигурителна компания "Доверие"

Няма да коментирам политическия аспект на ситуацията. Мога да я опиша с една-единствена дума - тотално объркване на държавата. Не зная кой какви мотиви има, единственото важно в момента е очевидната политическа криза да не се превърне във финансова, което възлага големи отговорности на всички в страната, които имат за основен ангажимент управлението на пари. В този смисъл мога да кажа, че в момента изключително важна роля ще има поведението на БНБ в този, надявам се кратък, но очевидно много объркан период. За влиянието на политическата ситуация върху борсата нямам допълнителен коментар освен това, което се вижда по нивата на индексите. Нормално е в такава ситуация инвеститорите да са по-предпазливи, което се отразява върху цялостната търговия и нейната посока.


Мирослав Хинков, изп. директор на "Мехатроника" - Габрово:

Може би ще има проблеми – най-малкото се създава недоверие и несигурност. Едва ли краткосрочно ще има големи затруднения. Мисля, че в сегашната ситуация (мнението е взето в 15.45 часа) предсрочни избори е единственият реален вариант, колкото и да е неприятен. Ние използваме европейски фондове, вероятно е да има някакви проблеми с тях, но ние не зависим от тези пари. Постоянно правим нови разработки и инвестираме 80% от печалбата си постоянно.


Божидар Данев, изпълнителен директор на Българската стопанска камара

Краткосрочно подадената оставка е много опасна за икономиката, но в дългосрочен план случилото се за мен е положително.

България ще изпадне в състояние на безвремие в период от 6-9 месеца, като през това време няма да усвоява еврофондове, ще се превърне в неатрактивна за чуждестранните инвеститори, ще има смущения във финансовата и банковата система. Ще има висок политически риск и се опасявам, че съществува опасност валутният борд да бъде прекратен за седмица и след това върнат, като девалвира валутата.

Фондовата борса започна да се срива и ще продължи да го прави. Ще се срине и медийният картел - оттук нататък нещата стават непрогнозируеми. Вече забелязваме едно обръщане на позициите на големите медии, периодът на сервилничене е прекъснат от протестите на улицата и наистина не зная как голяма част от тези хора ще имат очи да излязат пред медиите и обществото.

Една от възможностите в този период е примерно валутният борд да бъде прекратен за една седмица и след това отново върнат да девалвира валутата, не зная как това би могло да се получи в правен смисъл.

През последните три години имаше слаба чуваемост на бизнеса от правителството, не бяха изпълнени антикризисните мерки, предложени от бизнеса, имаше бизнес организации, които също сервилничеха и бяха съгласни с национализацията на здравния фонд, евентуалната на Сребърния фонд, частичната национализация на пенсионните фондове. Освен това не бяха изпълнени множество обещания, направени в началото на управлението - например 5% намаление на осигурителните вноски, намаляване с 2% на ДДС, комасация на земята и т.н., да не говорим за погрешните прогнози, че 2010 ще излезем от кризата, 2012 ще има ръст 2.3% на БВП, че двигател на икономиката вече е износът.

Тези 4 години бяха огромен шанс за българската нация, защото на практика ние имахме един собственик на държавата, който притежаваше и Министерския съвет, и Народното събрание, и накрая и президентството. Ако беше заобиколен от петима умни хора с умения, съзнание и опит, тогава може би държавата, защото имаше невероятен кредит на доверие и много добри финансови параметри, щеше да се развие по друг начин. Този шанс беше пропилян и в замяна на това имаме растяща безработица, пълзяща престъпност, която залива страната, бягство на инвеститорите и недобро преструктуриране на икономиката ни - разви се един неясен банков капитал, инвестиционно насочен, и част от българските банки се занимават със спекулативни операции. Така вместо големия шанс "Борисов" получихме собственик на държавата, а българинът не обича собственици.

Протестът на улицата в момента ясно показва, че хората не искат нито една политическа партия - това е гласът на гражданското общество, въпросът е как да се прехвърли мостът с партиите. България трябва да се пази от анархизма и от крайнолевия комунизъм. Този вакуум трябва да се запълни с разум, на който страната е показала, че е способна.




Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница