22 март 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

НАПОСЛЕДЪК всички се занимават с бъдещето на БАН. Последната идея е тя да се приватизира. На практика - да се ликвидира.

Приватизацията наистина е решение за същинските бизнес организации, защото те се развиват по-добре, ако са в частни ръце. Но науката е дейност, при която винаги има една част, финансирана от бюджета, поради спецификата на нейния продукт. Така е в България и навсякъде по света.

За разлика от бизнессектора, ние нямаме стратегически инвеститор, който да иска да купи академията, да я реорганизира и да печели, запазвайки основния й предмет на дейност.

Така че касова приватизация на БАН не е възможна. Звучи твърде екзотично и предложението за приватизация чрез РМД - най-малкото затова, че работническо-мениджърските дружества се оказаха неефективни собственици.

Идеята за реорганизация или приватизация на БАН е благовиден начин за нейното ликвидиране. Изявления в тази посока вече се чуват както от високопоставени политици, така и от членове на правителството. Целта е академията да се унищожи, а имотите й да бъдат разпродадени, за да се дозакърпят някои дупки в бюджета. Но когато нещата се кажат по този начин, се вижда "голият" паричен интерес и идеята по-трудно може да има обществена подкрепа.

Истината е, че всяка държава има нужда от бюджетна институция за наука. Ако не беше така, преди година и половина германският министър на образованието нямаше да предложи създаване на академия, която да обедини съществуващите институти. С аргумента, че Германия и нейните граждани се нуждаят от независима и обективна експертиза, каквато може да даде само държавна структура. Дори в САЩ съществуват институти, финансирани от бюджета, и в тях работят 49 000 изследователи.

Структура по подобие на БАН има във всяка развита държава. Да, академията може да бъде преструктурирана, може да заработи още по-ефективно и с по-голяма обществена полза, отколкото сега, но това е нещо различно от приватизация. Защо да я ликвидираме сега, за да създаваме подобна институция наново?

Извън приватизацията съществува и друга идея, не по-малко манипулативна. И преследва отново същия интерес - разпродажба имотите на БАН. Тя е институтите на БАН да преминат като структури към държавните университети. Уж защото такъв бил моделът във всички развити страни.

Да, в Западна Европа и САЩ утвърдените висши училища имат силни институти, но това не означава, че не съществува и бюджетно финансирани изследователски институти, обединени в национални центрове или академии на науките. Това, че в българските университети има съвсем малък изследователски сектор, е проблем на организацията и управлението на ВУЗ, както и на държавната политика във висшето образование. С прехвърлянето на институтите на БАН към висшите училища няма да се реши основният проблем - повече преподаватели да се мотивират да се занимават едновременно и с обучение, и с научни изследвания.

За да се решат проблемите на висшето образование и наука у нас, не трябва да се противопоставят едни звена на други, нито да се гони краткосрочният материален интерес. Трябва да се търси балансът и университетите да се отворят към изследванията, а научните институти - към обучението. Тогава конкуренцията за проекти и обществената и професионалната оценка ще решат кои от тях са жизнени и могат да останат да съществуват.

Друг проблем е приложимостта на научното знание в реалния сектор. В света съществуват т.нар. технологични центрове, които свързват бизнеса с изследователите. Създават се рискови фондове за финансиране на науката с участието на частни фирми, които след това имат правото да внедряват иновациите и откритията. Защо подобни възможности да не се използват и у нас?

- Да. Още като дойдох в МВнР, някои се изненадаха, като казах, че искам България да погледне малко по-сериозно на Близкия изток. Това е район, в който имаме традиционни отношения, които сме забравили през последните години. А в условия на икономическа криза не можем да си позволим да пропускаме възможности за привличане на инвестиции. В момента страните в Персийския залив иматсвободен ресурс и интерес към България като вход към ЕС. Затова и с министър-председателя преценихме, че първото негово посещение в арабските страни трябва да бъде в Кувейт и Катар. Идеята на това посещение е част от цялостна логика. Онзи ден при нас беше турският външен министър, сега отиваме в Персийския залив. После предстои визита на ливанския премиер в София. През април ще поканя на обяд всички арабски посланици. Готвим споразумение за културен обмен с Египет. Въобще, ще се опитаме да направим отваряне към тази част на света, която досега малко бяхме загърбили икономически, но и политически.

- Кувейт и Катар ли са вече най-близките ни арабски страни?

- С Кувейт имаме традиционно добри отношения от много десетилетия. През последните години обаче не сме им предлагали достатачно интересни проекти за инвестиции. Ще отбележа и нещо, което като че ли остана незабелязано - в началото на тази година Кувейт едностранно премахна визите за български граждани - един жест на приятелство от тяхна страна. Катар е сред новите "тигри" наЗалива. Страна, която проявявя интерес към нас и където имаме доста идеи. В отношенията си с Близкия изток България трябва да се оттърси от две неща. Първо, от "комплекса" на съветската школа. И на второ място от абсолютно погрешното разбиране, че ние трябва да сме или приятели на арабите, или на Израел. Не знам друга страна, в която да битува такава дилема. Сега логиката на посещението е много ясна: да предложим на Кувейт и Катар потенциални проекти, към които те могат да проявят интерес.

- В какви области?

- В инфраструктурата и в енергетиката. Проекти, достатъчно големи и дългосрочни, за да могат нашите партньори да видят държавна инициатива зад тях. С Катар ще подпишем споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, а с Кувейт - споразумение за сътрудничество в икономическата област. Важен е обаче и политическият диалог. А и ние имаме нужда да градим нова експертиза по арабските страни, коетоможем да направим с хора, които да се обучават сега в тези страни, както и да водим по-сериозен диалог за проблемите на сигурността и развитието на региона. Има и трети аспект, който е особено важен - да надградим над това, което президентът постигна по време на последното си посещение в Катар през 2007 г.

- Оттогава са минали две години и половина и нищо не се е случило...

- Да, наистина, малко е реалното свършено от тогава насам. Сега разговорът е поставен в по-широк контекст. Премиерът Борисов имаше среща с Ердоган и тогава подписахме меморандум за различни енергийни проекти с Турция. Там на първо място е работата ни по "Набуко", но има и възможност за разширяване на LNG терминала в Мармарис. И вече имаме няколко различни опции.

- Какво печелим от разширяването на този терминал за втечнен газ?

- Искаме да го разширим, за да поемаме доставки на газ от Персийския залив. Другата опция е Гърция. Президентът е отворил някаква възможност, започнал е диалог. За нас е важно сега да конкретизираме. Затова министър-председателят отива на посещение заедно с министрите на транспорта, на икономиката и на външните работи, за да можем на правителствено ниво да задвижим отношенията. В Кувейт, знаете, работят 200 български военни лекари. Там също има възможности, които трябва да се разработят от правителството.

- Имаше идеи за закриване на някои посолства и откриване на други. Например в Оман за сметка на мисията в Йемен...

- Трябва да погледнем по-стратегически и да решим какво правим в този регион. Да, вярно е, че в Йемен нямаме такива активни отношения, както едно време, но Йемен е важна страна за стабилността на целия регион. Така че не е толкова безполезно да имаме посолство там.

Не трябва да забравяме традиционните си партньори Египет, Сирия, Ливан, Йордания. Да погледнем и Алжир, една страна, която е не само пазар за нас, но и най-големият производител на газ в Северна Африка. Затова с Алжир също трябва да възобновим активния диалог Трябва да спрем да се правим, че светът включва само ЕС, САЩ и Русия.

- Какво правим в Ирак? Любима ваша тема...

- О, да, Ирак! Ирак е съвсем отделен случай. Участвахме, всички знаят, в коалицията. Но досега един грам полза не сме извадили от факта, че бяхме там и подкрепихме създаването на новия Ирак. Нещата там се успокояват, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска. Надявам се сега, когато минаха изборите, в най-скоро време да има правителство и да погледнем по-сериозно на възможностите там, включително и за "Набуко". Ирак е един от възможните източници на газ. Но трябва да бъдем по-активни.

- Имаме ли посланик в Багдад?

- Преди два дни му изтече мандатът. След като в Багдад бъде сформиран кабинет, имам намерение да установим много бързо контакт с тях и да видим доколко е реалистично да поддъраме мисия там.

- С Либия всичко е замразено, трябва ли ни още посолство там?

- С Либия имаме нужда от още време, за да потърсим начин и да преодолеем горчивината от всичко това, което се случи в отношенията ни. Не трябва да затваряме посолството си в никакъв случай, но трябва още време да мине.

- Доколко сериозна е амбицията за стратегически преглед на посолствата?

- Имаме нужда от сериозен анализ на политиката ни към цели райони. Трябва по-внимателно да осмислим къде е нужно да поддържаме посолства. Отделно трябва пълен преглед на имотите зад граница. Защото дори да имаш имот, който не ползваш, той ти е разход само заради поддръжката. Има случаи, в които е по-разумно да се лишим от определени имоти, но този процес на преглед е много сложен, защото сградите са придобити по различен начин. Някои са дарени от държави, други са купени. Трябва да се прецени случай по случай.

- В края на миналата година бе огласено едно разследване срещу посланика ни в Бразилия, докъде стигна този процес?

- Срещу него има дисциплинарно производство и предстои скорошното му завръщане.

- Доста посланици ще се завърнат тази година. Безпроблемно ли очаквате да мине ротацията?

- Дефинирайте какво разбирате под проблем.

- Очевидно има забавяне. Ключови столици като Вашингтон, Париж, Анкара и Скопие са без титуляри месеци, половин година и повече даже.

- Още с идването си тук се заех с тези ключови столици и мисля, че скоро ще имаме посланици.

- Колко скоро?

- Процедурата трябва да е финализирана до две седмици.

- Търсен ефект ли е и в САЩ, и във Франция да изпращате хора, чиито предишни мандати са били там?

- И Вашингтон, и Париж са ключови места, на които наистина дълго време нямаше посланици. И на двете места трябва да изпратим дипломати, които буквално кацайки, от летището, трябва да започнат да работят. И няма да загубят шест месеца да опознават хората и средата, преди да започнат активна дейност. Затова преценихме, че така ще е най-добре.

- Онази стенограма и всичко, което последва между президента и изпълнителната власт, не ви ли пречи в диалога за изпращането на посланици?

- Мисля, че когато има разумни предложения, диалогът ще бъде нормален.

- Защото си спомням два периода, веднъж с президента Желев и външния министър Пирински, и следващия път с президента Първанов и министър Паси, когато имаше големи спорове по списъците.

- Надявам се да сме пораснали и помъдрели достатъчно, за да не стигнем пак дотам. Това не би било в интерес на никого. Трябва предложението за посланик да е обосновано. Когато предлагаш някого и логиката е абсолютно ясна, би следвало всички институции, включително и президентството, да го подкрепят. Затова сега се съсредоточихме върху най-спешните назначения, а когато почне редовната ротация, очаквам да имаме спокоен и нормален разговор. Надявам се да се получи нормален диалог с правителството, президентството и с Народното събрание. Защото тази практика, която министър Паси беше въвел - преди да заминат, посланиците да идватна консултации във външната комисия в парламента, е добра. Трябва да има контакт между посланиците и народните представители.
CV
Роденна 5 май 1972 г. във Варна

Завършиле международни отношения в УНСС, има магистърска степен по военни науки от Кралския колеж в Лондон

Депутат в 39-ото народно събрание (2001-2005 г.), заместник-председател на Комисията по европейска интеграция

Член на Европейския парламент (2007-2009 г.), председател на Делегацията за връзки с Ирак и член на делегациите за отношения с Израел и Афганистан

Министър на отбраната от юли 2009 г. до януари 2010 г. На 27 януари е избран за министър на външните работи


22.03.2010 г., с. 16
Започваме на чисто.Не живеем и не управляваме в комфорт
С Петко Атанасов, лидер на ВМРО-НИЕ, разговаря РАДКО ПАУНОВ
- Г-н Атанасов, защо създадохте ВМРО-НИЕ? Говори се, че част от ВМРО не се примири с това, че кметът на Пловдив Славчо Атанасов не оглави ВМРО-БНД и затова създадохте нова партия.

- Не беше проблемът с избирането на Славчо Атанасов, а с развитието на ВМРО. Трябваше да има коренна промяна, за да не бъде оставена партията без бъдеще. На конгреса м.г. самият Славчо Атанасов обясни, че трябва да има смяна на целия ръководен екип на ВМРО начело с Красимир Каракачанов. При условие че председателят остана същият, това ни накара да се оттеглим.

- Хората няма ли да си помислят, че правите партия, за да сте й лидер?

- Още преди конгреса имаше семинар в Стара Загора. Там ни предложиха ръководни постове във ВМРО-БНД. Никога не сме ламтели затова. Обезсмисля се да стоиш в партия, чието ръководство дегенерира.

- Работехте заедно с Красимир Каракачанов, защо се скарахте?

- Не се разбрахме принципно. Още преди 10 г. заявихме, че трябва да водим самостоятелна политика и да излизаме сами на парламентарни избори. Въпреки че веехме знамената през 1996 г., ВМРО имаше само двама депутати в ОДС. Когато Иван

Костов погреба българския национализъм, голяма част поискахме да излезем от ОДС Красимир отказа. Оттогава почна идейното ни различие, което се задълбочаваше. Чашата преля, когато ВМРО се яви в коалиция с РЗС на последните избори. Трябваше да обясняваме на хората да гласуват за Яне Янев.

Лично с Каракачанов не съм се карал, нито имам лошо отношение. Просто не се разбрахме.

- Но той твърди, че сте си купили партия, визирайки НИЕ на Никола Николов. Така ли е?

- Не виждам как сме я купили. С Николов се познаваме пак от изборите. Водехме интересни разговори. Неговата политическа платформа се препокрива с нашите разбирания. Седнахме, направихме общ документ и видяхме, че ни пасват и идеите. За какво купуване на партии става въпрос?

- Пазарлък ли беше коалицията ви с ГЕРБв Пловдив, която ви изстреля в управлението на града?

- ГЕРБ видяха, чеСлавчо Атанасов има най-висок рейтинг в Пловдив. И затова подкрепиха неговата кандидатура. Но излязохме на местните избори с отделни листи. ГЕРБ вкараха 13 общински съветници, а ние - 10. А Славчо Атанасов получи 20 000 гласа повече, отколкото ГЕРБ и ВМРО, взети заедно. Да, бяхме в коалиция с ГЕРБ, участвахме и в управлението на града.

- Каракачанов ви призова да махнете БСП от управлението и да възстановите коалицията с ГЕРБ. Не го направихте.

- ГЕРБ в момента води война с нас. Това е загуба на голяма енергия, която може да се вложи в управлението на Пловдив. Ние не воювахме с ГЕРБ, а тръгнахме да се защитаваме от бившия председател на общинския съвет Йордан Кюмюрджиев. Пловдивчани помнят, че той искаше да бъдат отнети правомощията на кмета.

- Как ви хрумна да създадете новата партия в с. Царацово?

- Идеята е моя. Сетих се като историк как навремето Вътрешната революционна организация на Васил Левски е правила своите сбирки и комитети в това село.

- Бяхте казали: “При нас са идеите, при тях (хората на Красимир Каракачанов - б.а.) - имотите.” Така ли остава?

- При нас не е имало намерение да съдим ВМРО-БНД за имоти, защото те не са негови. Притежание са на фондацията и на една организация по закона за юридическите лица с нестопанска цел. Няма такъв спор. Може би е опит да ни изкарат сметкаджии, че водим борба за имоти. Ние искахме пълна промяна, а не имоти. Това не се осъществи и затова приемаме създаването на ВМРО-НИЕ като едно освобождение. Да, ще почнем на чисто. Дали ще успеем, е друг въпрос.

- Билбордовете за Трети март, на които се появиха името на новата партия и карта на Санстефанска България, изиграха ли си ролята?

- Тези билбордове бяха по случай националния празник. Това, че сложихме Вяра, Морал, Родолюбие и Отговорност, може би допринесе за някаква известност, но не сме търсили евтин пиар за новата партия.

Тогава още не беше регистрирана и не се знаеше какво ще стане. По-скоро този девиз ни харесва. Той ни обединява. Може би трябва да добавим към четирите думи и Разум. Смятаме да налагаме разумното говорене като стил на поведение, тъй като българският политически живот все повече заприличва на чалга. Създават се непрекъснато скандали, писъци и крясъци, което тотално умори хората.

Може би това е била целта на кукловодите през тези 20 г. - да обезверят интелигенцията.

- Защо кметът Атанасов не стана председател на новата партия?

- Така преценихме, за да не се забелязва отвсякъде. В България, както се казва, враговете дебнат отвсякъде. Славчо Атанасов заедно с останалата част от структурата на ВМРО-БНД ще решат дали да се присъединят към нас.

- Той намекна, че ще дойде.

- Надявам се.

- Вярно ли, че сред членовете ви ще преобладават служители от общинската администрация на Пловдив?

- Ако има такива - най-много да се един-двама. Как да стане? Ние не сме подменили повече от 20% от апарата в местната власт. Повечето са експерти, а не политически представители.

- Каракачанов се закани да ви съди за абревиатурата ВМРО. Ако загубите?

- Нека ни съди, не се опасяваме. Нашата работа е да вървим напред и да не отговаряме на груби нападки.

- Не съжалявате ли, че може да изоставите работата си като зам.-кмет по общинските имоти за сметка на партийното строителство?

- Може би в личен план не си струва, но за жалост невинаги действам по лични сметки. Във ВМРО съм от 18 г., бях още студент, като влязох в нея. И сега съм в новата партия заради идеите. Ясно е, че един зам.-кмет има повече изпълнителна власт, отколкото един партиен лидер.

- Ще съвместявате ли двете длъжности?

- Засега да. Натрупах доста умора, но съм инат и държа да изкарам някои важни проекти за Пловдив.

- Твърдите, че един ден ще управлявате България?

- Преди 10 г. Бойко Ватев казваше, че един ден ще управляваме Пловдив. И даже обясняваше, че властта сама се търкаля по земята, стига да си умен и да знаеш как да я хванеш.

Преди 12 г. ВМРО в Пловдив наброяваха 15-ина човека с изключение на бежанската ни организация. Всичко, което сме постигнали, се дължи на работата ни. Никой не е стоял зад нас, нито големи групировки, нито мастити бизнесмени.

- Каква роля ще отредите на Славчо Атанасов?

- Конгресът ще реши. Той е кмет на Пловдив.

- До изборите за кмет остава година и половина. Кой ще ви е кандидатът - Атанасов или вие?

- За моята кандидатура не искам да говоря. Не е стояла на дневен ред.

Пловдив си има добър кмет въпреки атаките, които получава отвсякъде.

Разликата между сегашния мандат и предишния е коренно голяма. Работим в трудна обстановка, но за интересите на Пловдив.

- В съюз с БСП ли ще изкарате този мандат?

- Работим с всички, които са застанали зад нашата програма, не само с БСП, а и с част от разбитата “Атака”.

- Прав ли е Красимир Каракачанов, като казва за вас: “Докопаха властта и се самозабравиха”?

- Не. Толкова е трудно, като “докопаш властта”, че въобще нямаш възможност да се самозабравиш. Нито живеем, нито управляваме в комфорт. Побеляха ми косите и отслабнах с 20 кг в общината.

- Какъв е планът минимум за ВМРО-НИЕ?

- Добро участие на местните избори и спечелване на властта в Пловдив и в повече общини. А план максимум - дай боже един ден да управляваме България.
Портретна снимка на четири колони - Петко Атанасов е зам.-кмет по общинската собственост в Пловдив и председател на новосъздадената партия “Вяра, морал, родолюбие и отговорност - Национален идеал за единство” (ВМРО-НИЕ).

Роден е през 1971 г. в Пловдив. Завършил е история и география във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Член е на ВМРО от януари 1990 г. Работил е като организатор за Централна и Северна България, а също и за Пловдивска област.

Бил е пълномощник на изпълнителния комитет за Централна Южна България и изградил структурите на войводите там.

Влиза в местната власт на Пловдив като зам.-кмет в управлението на синия Иван Чомаков, продължава да заема поста и при Славчо Атанасов.

Женен, има две деца.


22.03.2010 г., с. 20
Нови пазарни ниши, без сделки на всяка цена
Когато фасадата на една сграда се пропука, е ясно, че все някога й предстои ремонт. Когато основите на един бранш са разтърсени от криза, фирмите от него нямат време за губене. Управителят на “Баумит България” Николай Бъчваров знае в детайли какво следва и в двата случая. В единия - от натрупания опит, във втория - от спешните мерки, които се налага да вземе с първите признаци на икономическата буря.

“В края на 2008 г. и през миналата година беше въпрос на време - не на месеци, а на седмици, за да се предприемат правилните стъпки”, казва мениджърът, който ръководи от 10 г. фирмата - производител на строителни материали и топлоизолационни системи.

Кризата бързо сковава строителния сектор - чуждите инвеститори се оттеглят, банките спират да кредитират, търсенето замира, обемите от времето на строителния бум през 2007-2008 г. се сриват.

По-рано строителният продукт не се разглеждаше като състоящ се от тухли, цимент, изолация и т.н., а като квадратен метър инвестиция. Всяка година, независимо от начина на строителство, цената се вдигаше и растеше с по 10-15%, описва ситуацията преди кризата Бъчваров и допълва с днешната картина: “В момента има много непродадени жилища. Естествено, тези, които са построени качествено и на добри места, ще бъдат продадени и поддържат цената си. За жалост обаче хоризонтите на нашите инвеститори са били много къси и строителният бум беше спекулативен.”

Като част от сектора “Баумит" няма как да се изолира от сътресенията в него. Спрямо 2008 г. отчита 20% спад в обемите. В различните сегменти на бранша пораженията са много по-тежки - над 30-40 на сто понижение.

Въпреки неизбежния отпечатък на кризата компанията, която е дъщерна на Baumit Beteiligungen, част от “Шмид Индустри холдинг - Австрия”, е сред успешно завършилите 2009 г. Отчита печалба и натрупани резерви, за да посрещне трудностите и през тази година. Прогнозата на Бъчваров е, че раздвижване ще настъпи в края й, изход от кризата може да се очаква догодина, но следващите месеци няма да са леки.

Без компромиси при разплащането, развиване на нови продукти

Първата стъпка, която направихме още в края на 2008 г., бе ревизия на нашите длъжници. Приложихме изключително рестриктивни мерки за начините на разплащания. Не сключвахме сделки на всяка цена. Това спаси ликвидността ни, казва управителят на “Баумит”. Тогава мярката води до около 15-20% спад на оборота, но не позволява компанията да изпадне в омагьосания кръг на неясните срокове, в които може да получи вземанията си. Сега пък й осигурява необходимия капитал.

Успява да приключи 2009 г. на печалба и благодарение на разнообразието от материали, което предлага. “Спаси ни богатата продуктова гама, ние имаме материали не само за ново строителство, но и за саниране”, казва Бъчваров. Отделно през миналата година фирмата разширява палитрата от предлаганите материали. Ориентира се към нови ниши и влиза на пазара на гипсовите мазилки.

В кризата има нови възможности - там, където не сме били активни. Това се оказа удачно решение. „Баумит" досега е бил познат само с фасадата и топлоизолацията. Направихме анализ и установихме, че нашите продукти влизат в 13-14% от строителството на една къща. Фасадите представляват само 2-3%. Хвърлихме нашите усилия в останалите материали, след като направихме обучение на персонала, за да предложим качествен продукт и услуги, обяснява Бъчваров.

Детайлна ревизия на всеки разход

Неминуемо е - минахме през всички непопулярни мерки, разказва управителят на „Баумит" и прави паралел с посочените в появилия се миналата седмица черен списък на действията, които се кани да предприеме правителството.

Налага се служителите да излязат в отпуск през неактивния сезон, от две смени работата в завода в Елин Пелин минава на една, премиите са премахнати, служителите са съкратени от 98 на 90, към останалите изискванията са завишени. „Това са трудни процеси, но все пак съкратихме не повече от 10% .

Сега всеки трябва

да се доказва ежеминутно, да се чувства съпричастен към това, което се случва. Надявам се, че персоналът го осъзнава", казва Бъчваров.

За да се оптимизира дейността, е направена детайлна преценка на всеки разход - от купуване на материалите и суровините до транспорта, технологиите, тока, колко харчи всяка една машина, пътуванията и командировките.

Компанията променя намерението да изгради нова офис сграда на производствената площадка на завода в Елин Пелин. Преценено, че тази инвестиция не е приоритетна. Това в момента е от т.нар. луксозни разходи, казва Бъчваров. А и „Баумит" има предимството да изпревари кризата с важните за производствената дейност инвестиции.

Работи основно за нашия пазар, тъй като австрийската компания майка е представена във всички балкански страни, а и самите материали не търпят дълъг транспорт. “Опитваме се да правим синергия с другите колеги. Например част от нашите продукти изнасяме за “Баумит Турция”, оттам внасяме други, които не произвеждаме тук", обяснява Бъчваров.

Оцеляват фирмите с визия за бъдещето

В кризата ще оцелят фирмите, които имат визия за развитие, дълъг хоризонт за 3-5-10 г., убеден е Бъчваров. Това е един от четирите важни фактора, които и “Баумит” съблюдава. Останалите са: производство и предлагане на качествен продукт или услуга, постоянни инвестиции в ноу-хау и нови технологии; качествен и мотивиран персонал, в който да се инвестира, и финансова стабилност и ликвидност.

Дългосрочната визия за развитието на „Баумит България" е да бъде лидер на пазара у нас, уточнява управителят й и посочва изследване на GFK от 2008 г., което нарежда марката сред най-разпознаваемите в България. Проучването, направено сред архитекти, строителни фирми и търговци, начертало и насоките, в които компанията да работи занапред - какво да развие и доизгради.

Според Бъчваров и в кризата конкуренцията продължава да влияе градивно и допълва: Сега е време или на разширяване, или на стесняване на пазарни дялове. Ще останат тези, които на 100% се вглеждат в детайлите и работят целенасочено. Не можеш да бъдеш едновременно производител на строителни материали и да се занимаваш и с транспорт, и с реклама. Ние сме 100% концентрирани в дейността си и се опитваме да го правим най-добре на пазара, без да имаме излишни други бизнеси."

Като част от виждането на компанията за популяризиране на добрите практики и инвестиции в кадри тя от 2 г. дава стипендии на студенти в строителния и архитектурния факултет на УАСГ. Условието е да са завършили първия семестър на трети курс и да имат отличен успех. Пресяването след това е с интервю. За да получат стипендия, бъдещите проектанти, архитекти и строителни инженери трябва да убедят компанията, че искат да инвестират в образованието си. Стипендии вече вземат 11 студенти. Те са до завършване на следването, при условие че успехът им не падне под много добър.

“Ще се опитаме да им помогнем с нашето ноу-хау в цяла Европа. Не ги обвързваме с тази стипендия да работят след това задължително при нас. Най-висшето право на човека е на избор. Но от морална гледна точка се опитваме те да бъдат наши пропагандатори на добрите европейски практики в строителството", обяснява Бъчваров. Студентите имат право на глас и при традиционно организирания от “Баумит” конкурс “Фасада на годината”. В седмото му издание тази година техният избор чрез онлайн гласуване съвпадна с този на журито.

Без компромиси в качеството

За 15 г. на пазара у нас с материалите на компанията са изолирани над 7 млн. кв. м фасади. Топлоизолационните системи са с 10 г. писмена гаранция, която се дава след строго контролиране на изпълнението. С продуктите на “Баумит” са санирани емблематични сгради - Народното събрание, БАН, Военният клуб, министерството на земеделието, Художествената академия. „Радвам се, че не влизаме в графата саниране на ново строителство. Това понятие го има в България.

Както казват моите колеги от Австрия: “Бъчваров, Бъчваров, с начина на строителство в България ще има работа и за твоите внуци”, казва с усмивка управителят на „Баумит" и допълва сериозно, че за съжаление инвеститорите са правили много компромиси при строителството през последните години.

С продуктите на компанията вече се ремонтират хотели, построени след 2002-2003 г. За да пестят средства, строителните фирми не обръщали внимание на наглед „дребни" детайли като добрата топло- и хидроизолация, качествени лепилни и шпакловъчни смеси и дюбели, задължителните профили за оформяне на фасадата и т.н. Истинските професионалисти се вглеждат в детайлите, държат на качеството, казва Бачваров. Според него страната ни има много красиви градове, сгради с прекрасни фасади. Собствениците им обаче ги занемарявали и те се рушат. „Българинът още не е осъзнал, че собствеността е отговорност - не само към себе си, но и към другите и околната среда", казва управителят на „Баумит". Затова компанията обмисля и нови инициативи, с които да стимулира поддръжката и връщането на красивите лица на сградите. (За една от тях - виж карето - бел. ред.)

По света инвестират впестене на енергия

Кризата не е удачен момент да се влагат средства в акции, облигации или имоти. Сега е подходящо да се инвестира в енергоспестяване. С това послание производители на топлоизолационни системи и строителни фирми успяват да убедят правителството на Австрия през 2008 г. да отпусне средства за саниране на еднофамилни къщи. Програмата стартира през 2009 г. със 100 млн. евро от държавата. Грантът е до 20% от разхода на собствениците за топлоизолация и дограма, но не повече от 5 хил. евро. Процедурата за усвояване е опростена - енергиен консултант обследва къщата, предписва мерки, които след това се изпълняват от строителна фирми. После консултантът удостоверява, че са изпълнени. С документа за това и фактурите за разходите се отива в банката и тя ги осребрява.

За 3-4 месеца програмата предизвикала огромен интерес. Оказало се, че 100-те млн. евро, извадени от държавата, са развързали 900 млн. евро частни инвестиции. Само от тази операция в бюджета влезли около 300 млн. евро преки и косвени данъци. Създадени са около 7 хил. допълнителни работни места. За тази година се предвижда в Австрия да бъдат отпуснати около 500 млн. евро.

За да отключат процеса на саниране и у нас, от „Баумит" обмислят да предложат австрийския модел. Пилотен проект може да бъде приложен в малък град. Ако държавата и общината осигурят част от финансирането, фирмите - производители на сертифицирани топлоизолационни системи, можели да предложат поносими цени. В момента у нас се топлоизолират основно общински и държавни сгради. По демонстрационната програма „Обновен дом" досега са санирани едва 30-40 жилищни блока. Законът за енергийната ефективност пък изисква до 2013 г. всички сгради да имат енергиен паспорт.