23 април 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Ловешката фирма Велга е ярък пример как систематичността и целеустремеността водят до реални успехи. В момента компанията е абсолютен лидер в износа на тапицирана мебел за България, като 25% от продукцията й са насочени за Франция, Холандия, Кипър, Гърция, Хърватия, Черна гора и др.

Собственици са тримата братя Веселин, Лазарин и Гавраил Дочеви, като първият е най-тясно свързан с производството. Той освен мениджър е професионален мебелен дизайнер, възпитаник на руската школа.

Маркетинг

Две са нещата, с които фирмата се отличава. Едното е дизайнът, в който личи собственият почерк, другото е системата на продажби. Освен че имат магазин от 700 кв. м в центъра на града, покриват националния пазар с дистрибутори. Стоката се продава чрез брошури, които се актуа­лизират и отпечатват всеки месец.

Най-важното е, че мебелите ни излизат на пазара с цената, която е крайна и актуална. Тя включва както процента на търговците, така и ДДС, разказва Веселин Дочев.

Той допълва, че не работят с търговците, които не са съгласни на тези условия. Не сме променяли цените след увеличението през септември, няма да вдигаме и в следващите няколко години, увери собственикът дизайнер. Компенсират с бързо изработените нови мебели, които са с актуална цена, и така старите остават по-евтини, разкрива маркетинговия подход на фирмата Дочев.
Общността

На чуждия пазар навлизат първо в Австрия. Забелязват ги на международни изложения. Работихме няколко години за една от най-големите търговски вериги и тогава делът на експорта беше 70%, но се отказахме.

Тези магазини като лами буквално те изсмукват, пошегува се Дочев. Французите ги канят по препоръка на италиански търговец. Това е солидна оценка, като се имат предвид високите естетски критерии на италианците.

Дейност

Производството е насочено главно към средния сегмент, но има разработени и луксозни колекции за високата ценова група.

Началото

Компанията се ражда през 1989 г. по прословутото тогава 35-о постановление. 19 години успешно преминава през всички политически и икономически трусове в държавата, а в момента е във възход. Първоначално собствениците работят при крайно тежки условия, в помещения под наем в близките села. Постепенно с реинвестиции успяват през 1993 г. да закупят помещение и терен в Ловеч, които във времето се увеличават. В момента продължават да строят, освен производствени помещения ще имат изложбена зала. Над 100 хил. лв. са вложените инвестиции в строителство в годините.

Нашите мебели се състоят от модули.

Това, към което се стремим в разработването на новата колекция, е изцяло да наложим собствен стил, тя ще е за по-високия ценови сегмент от пазара.

Най-скъпите ни мебели са с холандски плат, силиконов пух, подложката е с двоен тегел.

Когато работим за Франция, сменяме пропорциите, тяхното чувство за симетрия е по- различно от нашето, но много от мебелите, изработени за там, се харесват и от българи.

Братята инвестират във вятърни генератори за диверсификация на риска. Засега имат три генератора от по 650 киловолта, вложили са близо 3 млн. EUR в съоръженията.

До три години ще бъде открито най-голямото казино на Балканите с петзвезден хотел към него в Ловеч. Инвеститорът е Гриша Ганчев, който ще вложи над 10 млн. EUR в строежа. Теренът е в центъра на града до реката, предвижда се пускане на водни лодки и колела.

Близо 200 хил. лв. по проект Красива България са използвани за създаване на светлинни и звукови ефекти на крепостта Хисаря с подобен ефект като на хълма Царевец във Велико Търново. В празничните дни се преразказва древната история на града. Открита сцена действа вътре в самата крепост. Спектакълът „Възкръсна от пламъци” пресъздава историята на българите по тези земи.

Това е скъпо удоволствие, признават общинарите, но пък има невероятен ефект. Струва близо 120 хил. лв., а най-големите разходи са за реквизит, който се купува от Киноцентър Бояна.

В момента се търси решение за създаване на собствен реквизит. Целта е постановката да се възпроизвежда по-често и да е една от туристическите атракции. Все повече чужди туроператорски фирми са се интересували от нея.

Покритият мост на Колю Фичето, символът на града, е изрядно поддържан от общината и осветен.

За жалост все още не са се намерили търговците мераклии, които да върнат старата атмосфера на уникалното и вечното съоръжение. Отдавна вътре не се продава ароматното кафе на пясък, нито пък ловешката боза, която отклоняваше от пътя за морето дори колите от столицата.



23.04.2008 г., с. 23
Интервю: Минчо Казанджиев, кмет на Ловеч

Не бавим бизнеса с бюрокрация
Общината е инвестирала над 35 млн. лв. в инфраструстура
Светлана Трифоновска

Господин Казанджиев, коя е свободната ниша за бизнес в Ловеч?

- Развити са почти всички направления, водеща е тежката промишленост, като имаме няколко структуроопределящи предприятия. Спарки Елтос в електрониката, Бони холдинг в хранителната индустрия, Балкан за производство на велосипеди, мотокари и електрокари, Завод за високоякостни чугуни, мебелна и кожарска промишленост, Винал Ловеч, вече с нови собственици, също и Литекс Джус, който премина в ръцете на полска фирма, и разбира се, секторите на строителството и туризма, на които им предстои подем. Общината отдели около 500 дка земя, която ще предоставим за закупуване от фирми. Очакваме, че една от тях ще изгради завод за автомобили.
Как работите с бизнеса?

- Имаме консултативен съвет към кмета с членове на бизнеса, както и щаб за работа с инвеститори. Опитваме се да помагаме, както можем, но не кметът и общинската власт решават проблемите на икономиката на страната. Иначе при нас бизнесът поставя условията си и ние извършваме необходимите им документални услуги и разрешителни в максимално кратки срокове, позволени от закона.

- Над 35 млн. лв. сме инвестирали в последните 4 години в инфраструктура. Те са за основен ремонт на над 30 улици. Инвестираме в жилищно строителство.

Предстои влагането на 18 млн. EUR по ИСПА за пречиствателна станция и изграждане на канализация на кварталите от източната и северната промишлена зона, където никнат малки и средни предприятия от текстилната промишленост и складови бази.

В момента правим поръчка за над 7 млн. лв. за цялостна реконструкция на града и прилежащите села за улично осветление.

- Въвели сме GPS система и единствената информация, която не получаваме, е по колко килограма боклук изхвърля един камион.

В момента Лазаров притежава заедно със съпругата си туроператорската фирма Царяна и хотела Царяна в подножието на Вароша. Само от хотелиерството е практически невъзможно да се издържат и сериозно залагат на близките и атрактивни дестинации основно в съседните страни и Италия. Иначе роман може да се напише за придобиването и най-вече за ремонта на хотела.

По-важното е, че до 1996 г. Лазарови се впускат в хотелиерството и наемат Царяна - тогава собственост на Орбита. Печелят добре, най-вече от стотиците руски и украински туристи и бесарабски българи. След това бизнесът замира, типично за времената до 2001-2002 г. Междувременно се явяват на търг и успяват да купят хотела. Ремонтът бил грандиозен, само за него отиват над 200 хил. лв. Налагало се е да създават вентилационната система, защото се оказва, че съществуващата била фалшива, изградена набързо за заблуда на контрола по времето на „ловешкия корпус” през 1985 г. Не ме питайте колко сме дали за хотела, защото още го изплащаме и затова, ако някой си мисли, че съм богат, жестоко се заблуждава. Аз съм като всички останали, простенва Лазаров.

Все пак той е убеден, че туризмът има страхотно бъдеще в града. Иначе екскурзиите на предприемача не са никак скъпи. 165 лв. за три дни до Гърция, със закуски и вечери. На въпроса как успява да се оправи с такива цени, Лазаров отговаря така: С много всеки може, изкуството е с малко да направиш шедьовъра.

Светлана Петкова


23.04.2008 г., с. 24
Търговия

Нови услуги предлага Теразид
За да улесни клиентите при избора и получаването на фасадни мазилки, фирма Теразид ЕООД осигури свои машини в различни търговски обекти. Машините дават възможност за оцветяване на декоративни фасадни мазилки с марка Теразид на място в търговския обект без допълнително време за приемане на поръчката и доставка. Машините са снабдени със софтуер за тониране по каталога на Теразид на акрилполимерната мазилка SmartLine в 69 цвята. Повече - www.terazid.com



23.04.2008 г., с. 4
Влаковете с 200 км в час
580 млн. евро до 2013 г. ще реализира Национална компания „Железопътна инфраструктура"
Проекти на обща стойност 580 млн. евро до 2013 г. ще реализира Наци­онална компания „Железо­пътна инфраструктура" (НКЖИ) по Оперативна програма „Транспорт", съ­общиха от компанията. Средствата ще бъдат отпус­нати за развитие на жп транспорта в България и за подобряване на жп инфраструктурата в страната. Проектите представляват близо 29 % от общия бюджет на ОП „Транспорт". Това превръ­ща НКЖИ във втория най-голям бенефициент по европрограмата след Фонд „Републиканска пътна инфраст­руктура". Основните проекти по приоритетна ос са за модернизация на жп линията „Видин-София", електри­фикация и реконструкция на жп линията „Пловдив-Свиленград"-турска граница, модернизация на жп линия „Со­фия - Пловдив", модернизация на жп линия „София -Перник - Радомир".

Най-мащабен проект е модернизацията на жп лини­ята „Видин-София", за която са предвидени 320 млн. евро. След реализирането му се очаква времето за пътуване от Видин до София да се съкрати с над 2 часа. В момента разстоянието се пътува за около 5 часа и 10 минути.

За модернизацията на жп линията София-Пловдив ще бъдат инвестирани 120 млн. евро, обещават от НКЖИ. Плановете са след приключване на работите по проекта времето за пътуване от София до Пловдив да се намали с 1 час и ще може да се стига за 1 час и 30 минути. НКЖИ ще инвестира 100 млн. евро и в модернизацията на жп линията София-Перник-Радомир и съкращаване на пътуването до 35 минути.

За реализирането на проекта за електрификация и реконструкция на жп линията Свиленград-турска гра­ница ще бъдат инвестирани 35 млн. евро, като времето за пътуване да бъде намалено от 2 часа и 40 минути на 1 час и 30 минути.

Ръководството на НКЖИ е подготвило и 4 алтерна­тивни проекта по ОП „Транспорт", които могат да бъдат реализирани, ако при непредвидени обстоятелства бъ­де създадена опасност от неусвояване на средствата, предвидени за железопътна инфраструктура.

Алтернативните жп инфраструктурни проекти са на обща стойност 329 млн. евро.

С промените се създа­ват правила, които детайлизират извършването на замени на земи от държав­ния поземлен фонд със зе­ми на граждани или юри­дически лица.

Документът урежда и уедряването на имотите по споразумение на собстве­ниците, което се подпомага от държавата (добровол­на комасация). Процедура­та за изработване на пла­на за уедряване се открива от министъра на земеделието и продоволствието по заявление на заинтере­суваните собственици. Учас­тието на собствениците е из­цяло доброволно. Изработ­ването на плана се възлага и финансира от собствени­ците на имоти, които са по­желали да се включат в не­го. Държавата чрез органи­те по поземлената собстве­ност предоставя необходи­мите материали и данни за изработването на плана. Тя оказва и експертна помощ при съставяне на техничес­кото задание и осъществя­ва методическо ръководст­во посредством участието на експерти от Министерст­вото на земеделието и про­доволствието.

За улеснение на собстве­ниците на земеделски имо­ти с признато право на собственост да идентифицират границите на земите си се предвиждат облекчения в тарифата за таксите, събира­ни от органите по поземлена собственост.

Министерствата на зе­меделието и горите, на вът­решните работи и на обра­зованието все още не са утвърдили наредбата за движението на тракторите и комбайните по обществе­ните пътища, съобщи Иван Вълчев, директор на Добричката регионална служ­ба „ Контрол но-техническа инспекция". Закон за това има и той регламентира придвижването на земедел­ска техника по шосетата. КАТ обаче глобява собстве­ниците и ползвателите на такава техника, макар че те нямат вина за забавя­нето на наредбата.

Предстои промяна в За­кона за регистрация на земеделската и горската тех­ника, като към него ще бъде включена и земекопната техника. От миналата година по този проблем те­че дебат за регистрацията на багери и товарачи. В КАТ обаче я отказват. Добричката регионална служба също не прави ре­гистрация, макар че става въпрос за стотици маши­ни, които работят на раз­лични обекти. Друга про­мяна в този закон е, че от 2009 г. тракторите и извън-пътната техника трябва да бъдат снабдени с двигате­ли тип „Евро 4". Това изис­кване ще важи за маши­ните, внасяни от 2009 г. През т.г. може да става ре­гистрация на трактори и комбайни с двигатели „Ев­ро 3".

По думите на Вълчев над 95 процента от земеделската техника в Добричка област вече е про­верена и резултатите от техническото състояние са много добри. Това се дъл­жи и на факта, че в пос­ледните години в Добру­джа са закупени нови ком­байни и трактори с пари по САПАРД и други прог­рами. От колесните трак­тори, които според регис­трацията са 3900, над 60 на сто са минали годишни прегледи, но те продължа­ват и през следващите ме­сеци. Проверени са и се­ялки, култиватори, машини за растителна защита и то­рене. За последните се очаква наредба, според ко­ято ще се следи при тях да няма предозиране, течове по полето при работа или изливане на препарати на неподходящи места. В то­ва отношение контролът ще е завишен сериозно, кате­горични са от службата. От м.г. всеки собственик на зе­меделска техника, която не използва, може да я спре от експлоатация по собст­вено желание.

Служба „Контролно-тех­ническа инспекция" предс­тои да получи сертификат ISO 1-2000. Проверени са били осем регионални ди­рекции, сред които и доб­ричката. „В началото на май предстои последната европроверка за издаване­то му. Засега оценката е добра", съобщи още Иван Вълчев.
Снимка на две колони - Инспектори ще проверяват дали машините за растителна

защита нямат предозиране, течове по полето при работа или изливане на препарати на неподходящи места.

Призракът на бившия градоначалник Стефан Со­фиянски още броди из кметските дела в столицата.

На път е паркът на Руската църква да бъде застроен от властите на Москва, които искат да си вдигат там биз­нес център. Руският напън идва от факта, че още по времето на Софиянски две­те столици са подписали до­говор, чрез който са разме­нили по два имота.

Единият терен е точно то­зи до Руската църква, къде­то сега има малък парк. От руската страна обаче искат да си вдигнат в градинката триетажна сграда и се осла­нят на клауза в договора и решение от 2001 година, според което те имат право да пристрояват сградите в района, които са тяхна собственост. Теренът е много апетитен, тъй ка­то се намира в перфек­тния център на София - в историческата част, до жълтите павета. То­ва обаче е една от малкото зелени площи, останали в центъра на столица­та, възмущават се от гражданските организации, които се заканиха да протестират до дупка, ако там започне строителство.

В писмо до кметството и до шефа на общинарите, Борис Громов в качеството на пъл­номощник на правителство­то на Москва предявява ис­кания в парка на Руската църква да се надстроят сградите. Според техния проект се предвижда изг­раждането на триетажна сграда със застроена площ 475 квадрата и разгърната около 2775 квадрата. Иска се и надстрояване с един етаж на съществуващата административна сграда, собственост на московската администрация. От руските власти се основават именно на решението и договора от 2001 година от времето на Стефан Софиянски, с което им се дава право на строеж (виж факсимилето вдясно).

След бурната реакция на граждански организации и общински съветници главният архитект Пе­тър Диков, който бе внесъл предложението за строителство в гра­динката на Руската църква, оттегли докладната си от комисиите. Тя беше за безвъзмездно учредяване право на строеж на съ­ществуващата административна сграда в полза на Московската град­ска администрация "Дом на Москва в София". Пред съ­ветниците от коми­сията по околна среда Диков обяс­ни, че не е бил за­познат с приложе­ните скици към док­лада. Според тях вместо правото за надстрояване на съществуващата сграда с един етаж се оказва, че сгра­дата ще бъде с до­пълнително изгра­дени 4 етажи - над­земни и подземни, обясни Диков.