23 август 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 23.08.2012 г.,с. 12 60 млн. лв. за 3 км околовръстно
- 23.08.2012 г.,с. 13 „Алея Първа ще се застроява
- 23.08.2012 г.,с. 16-17 Софийски мечти и реалности ГЕОРГИ ПАПАКОЧЕВ Дойче веле
- 23.08.2012 г.,с. 19 Как да направим спорта нормален НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ
- 23.08.2012 г.,с. 28 Укрепват река срещу наводнение ЦВЕТА ВЛАДОВА
- 23.08.2012 г.,с. 2 Командироват министър в Перник заради труса
- 23.08.2012 г.,с. 3 Напролет започва строителството по нови проекти от Околовръстното Триетажно кръстовище бори трафика на бул. „Сливница"
- 23.08.2012 г.,с. 3 Бутат последните опасни общински сгради в София
- 23.08.2012 г.,с. 3 Лот 3 на „Струма” готов след 2015 г.
- 23.08.2012 г.,с. 3 Борисов командирова Дончев за 2 месеца в Перник Инициативният комитет продължава да чака адекватна реакция от държавата Юлия КУЛИНСКА
23.08.2012 г.,с. 12 Скъпите горива бавят пътищата Строителните фирми не могат да получат отстъпки от цената на битума ХРИСТО НИКОЛОВ Високите цени на горивата и по-специално поскъпването на битума са на път да ударят много сериозно пътното строителство. Това стана ясно от думите на шефа на управителния съвет на пътната агенция Лазар Лазаров. Около 70-80% от цената на асфалта зависи от стойността на вложения битум. Преди около месец цената му мина психологическата граница от 1000 лв. на тон, а голяма част от договорите са сключвани по времето, когато се продаваше за по-малко от 900 лв. „При рехабилитацията на малки отсечки от първокласните и второкласните пътища, когато договорите са за по-малко от 1 година, фирмите почнаха да бавят темпото и да създават проблеми", каза вчера Лазаров. Причината била, че в техните договори, които са финансирани предимно по оперативна програма „Регионално развитие", няма клауза за промяна на цената на договора \ при поскъпване на горивата. По думите на Лазаров при договорите за магистрали, финансирани по програма „Транспорт", „няма такива проблеми", защото има клаузи, които защитават фирмите. Това означава, че те могат да поискат и програмата ще им изплати допълнително пари при повишаване на цените на горивата. Практиката показва, че обикновено до това се стига след много преговори с държавата, което също може да забави скоростта, с която се изграждат аутобаните. В края на април строителната министърка Лиляна Павлова организира среща между ръководството на „Лукойл" и собствениците на 12-те най-големи пътностроителни фирми у нас по повод поскъпването на битума. След срещата бе съобщено, че заедно ще търсят варианти за отстъпки от цените в зависимост от големината на обектите. До момента няма официална информация за подобни отстъпки. От думите на Лазаров вчера се разбра, че схемата, по която повечето пътни фирми купуват битум, не включва „Лукойл" като пряк доставчик. „За съжаление фирмите ползват доставчици на битум,на които плащат с огромни закъснения, поради което трудно могат да получат допълнителни отстъпки", каза Лазаров. Шефът на пътната агенция съобщи още, че в петък се отварят за движение поредните 17 километра от магистрала „Тракия". С тях аутобанът ще стига до Зимница и няма да се налага шофьорите да минават през Петолъчката. Този участък е част от последната отсечка на магистралата до Карнобат, която се изгражда от консорциум с водеща фирма „Холдинг Пътища". Цената му вече бе увеличена заради откритите на място преовлажнени почви. Заради това оперативната програма плати допълнително към 30 млн. лв.
изобщо не е била обсъждана", каза Павлова. Общият устройствен план беше атакуван от граждански организации основно заради „Алея Първа". Във вторник Националният експертен съвет по устройство на територията към строителното министерство разгледа плана и излезе с малки корекции по него. След отразяването им в 7-дневен срок документът ще бъде одобрен от министъра. Павлова каза, че кметът на Варна Кирил Йорданов трябва да наложи строителна забрана за увеличената територия на Морската градина и да възложи изработването на подробен устройствен план на парка.
Още с пристигането си в София през 1879 г. чешкият историк Константин Иречек отбелязва в своя дневник първите си впечатления от града: „Крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село." Шестнайсет години преди тази дата в Лондон вече се е движело първото в света 5-километрово метро, а четири години преди него в построената от френски инженери подземна линия в Истанбул вече се чували подвикванията към конете, теглещи вагоните в тунела. В края на август с очакваното височайше присъствие на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу в българската столица ще потегли втората линия на метрото. която пресича не само пластовете на „Иречекова" София, но и каменните останки на антична Сердика, където първият приел християнската вяра римски император Константин Велики е прекарал цели 12 месеца в търсене на нова столица. Общинските власти на обявения през м. г. „най-добър за живеене" град се надяват археологическата атракция да привлече повече чуждестранни туристи. Мъчителното 33-годишно строителство на софийския метрополитен все пак реши някои проблеми, но постави и много нови. Кметството въведе ново данъчно „зониране" за определени квартали под претекста, че имали удобна връзка с метрото и повиши драстично данъците за сгради и таксите за смет в тях. След пускането на първия лъч очакванията бяха, че подземната железница ще намали чувствително броя на автомобилите в столичния център, но това не се усети - тежките задръствания и паркираните навсякъде автомобили останаха неразделна част от нелекото битие на софиянци. Поради което общинарите измислиха да повишат двойно таксите за паркиране в различните градски зони и да въведат платени стикери за автомобилите на живеещите в центъра. След гневни улични протести на стотици засегнати граждани, които нарекоха мерките „откровен рекет и беззаконие", въвеждането на стикерите временно беше отложено до октомври. Естествено паркирането в милионен град с инфраструктура на „голямо село" (по Иречек) е тежък проблем. Колите са навсякъде. Тази абсурдна гледка удивлява немногобройните чуждестранни посетители, които се питат дали местните общинари някога са виждали многоетажните и подземни паркинги в европейските градове с исторически център. „Може и да сме виждали, ама в кризата пари за такива глезотии няма", биха отвърнали съветниците в трепетно очакване на празненствата (засега изчислявани на 30 хиляди евро!) по повод откриването на втората метролиния. И на мечтаните печалби от 320-те хиляди туристи, които се очаквало да посетят археологическите останки в софийския център само през първата година! (Със съкращения) 
23.08.2012 г.,с. 19 Как да направим спорта нормален НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ Обществената дискусия за принципите, на които да се опре българският спорт при функционирането си, набира скорост. А рецептата не е сложна - спортът просто трябва да стане нормален. Защото спортът е нещо по-велико от олимпийските медали и световните рекорди. И когато се превърне от прост поминък (както е у нас сега) в кауза и начин на живот, няма как след време да не се роди и някой голям шампион или отбор. Чак тогава продуктът му става обект на т.нар. елитен спорт. Който може и да живурка без широка пирамида отдолу-с централизирана подготовка на малки групи, в които може да има и натурализирани чужденци. Но това не прави нацията по-здрава и по-щастлива Елитният спорт сякаш може без толкова много и скъпа база. И в момента много национални отбори тренират в чужбина въпреки ремонтите на Балмекен и Спортпалас. Да не би винаги да сме имали модерни стадиони и мрежа от басейни и спортни обекти? Вижте Катар - там може да се направи олимпиада веднага. Но да сте чули един добър катарски спортист, който да е местен? Затова базата е важна, но не и определяща в елитния спорт. Тя обаче е жизнено-необходима за детския и масовия спорт. Но не за скъпи обекти, а басейни, малки зали и игрища. Това е нормалният акцент в бъдещото спортно строителство у нас. Както Столичната община например вече има план за реновиране на 35 училищни салона и няколко басейна. Но каква е спортната доктрина на България? Имаме ли я въобще? Какво искаме от спорта - масовост, медали, или и двете? И склонни ли сме да платим цената и за едното, и за другото? Преди олимпиадата в Лондон президентът на МОК Жак Рох каза, че родната му Белгия си е поставила цел да повтори постижението от Пекин 2008 г., когато взе два медала. Спечели три. С един повече от България. У нас истеризирането след провала в Лондон удари тавана. Нищо, че в таблицата с медалите сме съседи с половината Европейски съюз -Естония, Финландия, Словения, Словакия, Литва, Латвия, Белгия, Дания, Португалия, Гърция... Не е ли по-нормално първо да настигнем тези страни икономически да подредим държавата си и тогава да чакаме повече медали от тях? А не да въздишаме от спомени по седмото място на игрите в Сеул 1988 г. в пика на соцспорта с всичките му хубави и доста нелицеприятии страни. Спортът ни ще стане по-нормален, когато най-после се намери правителство, което да направи социологическо проучване и да установи кои спортове иска да практикува българинът и за какво би платил, за да спортува детето му. Но и без изследване е ясно, че в първата петица от индивидуалните спортове ще са плуването, леката атлетика, тенисът, ските, може би колоезденето. Като се добавят безспорните национални приоритети - борба, художествена гимнастика, вдигане на тежести, бокс, може би и гребане, картината се дооформя. Задължителен е и специалният статут на игрите с топка, най-обичани от децата - футбол, волейбол, баскетбол, водна топка, хандбал... Тук отбори шампиони се правят най-трудно, но пък ефектът от заниманията е най-голям, а спортната искра - най-силна. Точно тази искра пали малки и големи, вълнува, зарежда с емоции. И основните обществени усилия да се насочат именно към тези три групи спортове (списъкът, разбира се, е дискусионен) - най-желаните, традиционните и спортните ифи. Това носи и политически риск, защото ще породи недоволство сред хората от други спортове. А точно евентуалните протести плашат до смърт настоящето правителство... В момента също има категоризация на спортовете - на базата на успехите от последните 3 олимпиади преди Лондон. Но какво правиш днес, ако имаш талантливо поколение, но не си имал медали след 1996-а? Само едно - не разчитай на държавна подкрепа и се оправяй сам. Има и обратен пример - като гребането, което с олимпийски шампион от Пекин 2008 г. добруваше финансово през целия 4-годишен цикъл до Лондон. Но сега не класира олимпиец, а преди година дори безпрецедентно не участва на световно за първи път от 4 десетилетия. Значи сегашната система на категоризация най-малкото е спорна или поне доста несъвършена. Оттук логично следва да бъде доразвита вече започнатата схема за финансиране на подготовката на перспективните спортисти, които имат потенциал за участие в следващите олимпийски игри. И когато се намери баланс между масовост, популярност, социална значимост, традиция и се даде специален статут на игрите, може да се стигне до златното сечение на формулата за нормализиране на българския спорт. А държавата трябва да се научи само да администрира спорта, а не и да го управлява. Да създава условия на клубовете да функционират нормално, като ги подпомага при ползването на базата. Създавайки норми, които стимулират (дори принуждават) общините да влагат пари в спортна база за детски и масов спорт и тя да се ползва от местните клубове, вместо да издържат професионални отбори. И сега на доста места е така, но не и в София - в нея общината все още е мащеха за столичните клубове. Най-нормалното нещо е спортът да се върне при децата и младежите - в училищата, гимназиите и университетите. Където са потенциалните бъдещи шампиони - там най-лесно може да бъдат открити. И после отгледани в клубове и федерации с държавна подкрепа. Сега часовете за физкултура най-често са последна грижа за повечето училища. На тях се гледа като на забавление, на много места те допълват норматива на учители по други дисциплини. И се провеждат формално. Тоталната промяна тук няма как да тръгне от Спортното министерство, което за почти цял мандат изстрада и едва подсигури стартирането на 7 спортни училища из страната. И често добрата инициатива срещаше явната или тайна съпротива на хората от просветата. Добрите ни треньори пък основно са в чужбина - там раздават знания и опит, и печелят пари и медали. Нормално е да искаме да ги върнем у нас. Как? Само с добри заплати и условия в елитния спорт. Без големите си специалисти няма как да прескочим регионалното ниво. А парите? Те всъщност никак не са малко. С около 60 милиона лева разполага българският спорт през 2012 г. От тях целево за подготовката за Лондон са дадени 4,5 млн., общо 23 млн. са харчовете на всички спортни федерации. Още 11 млн. са отишли за масовия спорт. И15 милиона - за домакинства на международни първенства. Сега над 100 федерации и национални спортни организации чакат държавата да подсигури дейността им. Най-нормалното нещо е след въвеждането на новите приоритети най-популярните у нас спортове, най-българските дисциплини и спортните игри да бъдат подсигурени за целия си държавен спортен календар. А останалите в олимпийския списък 26 спорта да получават подкрепа за състезанията си у нас при подрастващите. А всякакви участия в турнири, световни купи и други големи надпревари извън приоритетните спортове от трите групи да са грижа само на съответните федерации. Над 15 милиона лева струват и домакинствата на големи шампионати, кой от кой по-престижни според шефовете на съответните централи. Те канят световния елит у нас, плащат масрафа основно с държавни пари, а прибират печалбата. Не е ясно по какъв критерии властта избираше кое домакинство да подкрепи и с колко пари. Надделява мнението, че някои спортове са си осигурили политическо лоби И колкото по-нагоре е твоят фен политик, толкова по-добре си като дисциплина, поне що се отнася до държавното финансиране на домакинствата. Независимо от чисто спортните ти успехи. А колко по-нормално е да имаме написани и ясни правила точно какви големи първенства у нас ще подкрепя държавата. И за всяко конкретно домакинство, което получим, се прави смесено търговско дружество между държавата и съответната федерация. Уточнява се кой какво дава и накрая печалбата се разпределя. Печалбата на държавата може да се заделя в общ фонд за подкрепа на следващи големи шампионати у нас. А не както досега -да си плащаме скъпо и прескъпо (такси и наградни фондове), за да приемаме големи състезания в ,Арена Армеец". Нали я построихме с надеждата, че ще печели, както печелят големите зали в нормалните страни. И у нас „Арена Армеец" някога ще печели. Но само ако станем по-нормални - и като държава, и като спорт. Снимка на четири колони - Спортните игри палят най-много децата. През 2012-а заради сериозно намаления бюджет федерацията по водна топка съкрати почти наполовина състезателния календар. А при най-малките (родени през 2000-2001 г.) са картотекирани над 200 ватерполисти от 15 клуба, 13 отбора пък играха при момчетата (1998-1999).
23.08.2012 г.,с. 28 Укрепват река срещу наводнение ЦВЕТА ВЛАДОВА Започва укрепване на най-уязвимата част на река Драгоевска в шуменското село Драгоево, което беше потопено от придошли води през 1999 г. Община Велики Преслав спечели над 1 милион лева по ОП „Регионално развитие" още миналата година, но заради обжалване на обществената поръчка първа копка бе направена едва тази седмица. Започва градеж на 4 подпорни стени в продължение на 620 м. Те ще се свържат с други, построени през 2001 г. Изпълнител е русенското сдружение „Евро строй", което трябва да приключи до януари 2013 г. Преди 13 години на 4 срещу 5 септември след поройни дъждове язовирът преля, а реката не можа да поеме водите. Запя над 100 къщи, разруши 20, издави стотици животни. В стихията загина и 41 -годишен мъж 
23.08.2012 г.,с. 2 Командироват министър в Перник заради труса Министърът по управление на европейските средства Томислав Дончев в продължение на два месеца ще бъде всекидневно в Перник, докато се решат проблемите след силното земетресение в края на май. Това бе решено след среща на премиера Бойко Борисов с Инициативния комитет от града. Борисов е избрал именно Дончев, тъй като според него той е добре подготвен, бил е кмет и ще помогне на миньорския град да кандидатства за евросредства, с които да преодолее щетите от бедствията. От Инициативния комитет обявиха, че са подадени 8507 молби. От тях 3600 са предадени на междуведомствената комисия по бедствия и са разгледани 288. Обезщетения пък са получили само 63-ма души. Близо 90 къщи са предвидени за тотално разрушаване, над 1000 перничани имат частичен покрив или не смеят изобщо да влязат по домовете си.
До пролетта на следващата година ще започне строителството на още два участъка на Околовръстното в столицата, каза още Павлова. Тя уточни, че предстои да се обявят тръжните процедури. Целта е накрая да има изцяло завършен пътен участък, а именно скоростен път София - Калотина и северна скоростна тангента. По този начин ще се довърши участъкът от Околовръстния път и ще се направи връзка с магистрала „Хемус" и магистрала „Тракия". Инвестицията е в размер на 200 млн. лв. Надявам се, че тази цена ще се понижи, за да може още в този програмен период да довършим инвестициите, които са-изцяло финансирани по оперативна програма „Транспорт" и са съфинансирани от държавния бюджет, изтъкна строителният министър. Така ще се направи връзка със Сърбия, с другите две магистрали и ще има завършена пътна инфраструктура.
предстои подаването на документи за издаване на акт 16. Савина обясни, че е направена външна топлоизолация на фасадата откъм двора, а външната фасада от : страната на ул. „Леге" е боядисана според изискванията за паметниците на културата. Поставена е и вътрешна топлоизолация, настилките са подменени, а енергоспестяващото осветление и конвекторната климатична система ще намалят разходите с 20 на сто. Сградата е достъпна за хора с увреждания.
Строителството му ще излезе близо 1 млрд. евро. Министерският съвет даде мандат на министъра на регионалното развитие и благоустройството официално да потвърди ангажираността на страната ни с успешното завършване на проекта за изграждане на автомагистрала "Струма". В момента се строят лот 1 Долна Диканя-Дупница и лот 4 Сандански-Кулата, а за лот 2 Дупница-Благоевград е проведена процедура за възлагане на проектиране и строителство.
Бойко Борисов е командировал министъра по усвояване на еврофондовете Томислав Дончев за 2 месец в Перник с поръчението да координира на място действията на държавните и общинските институции по отпускането на финансовата помощ за бедстващите хора, стана ясно на срещата на представители на инициативния комитет в подкрепа на пострадалите от трусовете в Перник с премиера Бойко Борисов в Министерския съвет вчера, когато се навършиха три месеца от бедствието. Премиерът определи именно Дончев, защото смята, че той е доста добре подготвен - бил е кмет и освен това, за да помогне Перник да кандидатства за евросредства за преодоляване на щетите от бедствията, уточниха по-късно от правителствената пресслужба. Продължаваме да чакаме адекватна реакция и мерки от държавата за преодоляване на щетите от земетресението от 22 май, заяви говорителят на комитета Валентин Пешев. По думите му има изключително лоша координация между институциите, но бедстващите перничани нямат вина за това. Досега има подадени 8507 молби за помощ, поясни Пешев. "От тях в Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане са предадени 3600 молби. Комисията е разгледала само 288 и е излязла със 194 решения, като 94 са с отказ за помощ, без да са ясни причините. Досега едва 63 души са получили някакави пари", поясни той. Земетресението е нанесло необратими поражения на 5 училища, в които учат по над 1000 деца и не е ясно дали ще бъдат ремонтирани до първия учебен ден, отбеляза с тревога Пешев. В резултатат на трусовете напълно са разрушени 80-90 къщи, стотици други са негодни за живеене, а над 1000 жители ще останат под открито небе през зимата, ако държавата не помогне, подчерта той. Според представителите на комитета не е ясно и колко са парите, отпуснати за преодоляване на щетитете. Говори се за между 11 и 13 милиона лв., а по медиите се пише и за суми от 2 до 20 милиона. Пешев напомни, че преди няколко дни перничани са изпратили до всички институции у нас писмо с настояване за бързо и адекватно решаване на проблемите на пострадалите от труса. В него е записано, че ако до 14 дни не се получи отговор, ще бъдат сезиран Европейският парламент. "Помогнете ни! Много разчитаме на вас!", помоли медиите леля Павлинка от Драгичево. ДУМА припомня, че инициативният комитет бе създаден в края на миналата седмица след като дни преди това общински съветници от ГЕРБ и кметът Росица Янакиева, издигната от БСП, влязоха в остър конфликт за помощта, необходима на перничани.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|
