23 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Полетите с хеликоптер в търсене на разкошни палати не доведоха до образуването на нито едно дело в Пловдив. Година и половина след като

данъчните заснеха луксозни имоти в града и селищата от Родопската яка, се оказа, че няма разминавания между до­ходите на притежателите им и стойността на имуществото. Проверени са 38 случая. Има

преписки, по които работата не е приключила, уточниха от окръжната прокуратура. Акция „Хеликоптер" стартира през ок­томври 2010 г., като на мушката бяха имоти на стойност над 250 хил. лв.

Турски, гръцки и руски граж­дани купуват земеделска земя в България, съобщават участници на пазара на ниви.

Турските и гръцките селско­стопански производители са ак­тивни в пограничните райони на Южна България, особено край Хасково, заяви Борислав Петков, председател на Българската асо­циация на собствениците на зе­меделски земи.

Земята в"^Хасковския регион е качествена, а в същото време е сред най-евтината в страната. Нивите с площ до 150 декара се продават между 170 и 290 лв./ дка към третото тримесечие на 2011 г. по данни на асоциацията. А рентите за стопанската година 2011/2012 се сключват на нива между 17 и 25 лв. на декар.

Руски граждани също регис­трират фирми в България и купу­ват земя, заяви Орлин Владиков, бивш председател на Национал­ното сдружение „Недвижими имоти". Интересът е сериозен на фона на масовото изтегляне на инвеститорите от другите секто­ри на недвижимите имоти.

Според Владиков най-атрак­тивен регион за покупка на чер­нозем е Дунавската равнина. Погледът на инвеститорите се спира и на терени около Пловдив, Ста­ра Загора, Пазарджик и Ямбол.

Китайска компания сключи през миналата година впечатля­ваща сделка за наем. Държав­ната „Тиенджин агробизнес къмпани" взе под аренда от частно дружество близо 20 000 дка в Бойница.

Владиков посочи финансовите проблеми на хората като основна причина те да се разделят с на­следствените си земи. През 2011 г. се е засилила и тенденцията фирми да разпродават ниви зара­ди борчове и липса на оборотни средства.

Г-н Костов, вчера но­вият президент Росен Плевнелиев влезе на „Дондуков" 2. Дали това е позитивен сиг­нал за ново начало, или из­бираме поредния държавен глава без особени надежди за промяна?

- Зависи от президента и не­говия екип. Винаги има надежда във всички, които са гласували за него. Така е устроено обще­ството, че вярва в тези, които встъпват в длъжност. Дори и тези, които не са дали вот за Плевнелиев, първоначално от­пускат толеранс на доверие. Аз искрено желая на новия прези­дент да оправдае очакванията.

Какво не може да е той, за съ­жаление - не може да е иконо­мически и социален президент. Това не е в неговите прерогативи. Казвано е много пъти и на Първанов. Той не го чу и ката­строфира във всички свои напъ­ни да бъде социален президент или да бъде емисар в сферата на енергетиката. Така че по-добре и неговият наследник да не пра­ви това. Просто да поеме своята роля - на човека, който предста­влява нацията.

- Първите заявки на новия президент обаче са точно та­кива - че ще бъде икономиче­ски президент.

Президентът

ще се разочарова

Няма как да бъде.

- А смятате ли, че битката му за връщане на посланици­те с досиетата ще се увенчае с успех, предвид конфликта

между външния министър Николай Младенов и премие­ра, за шефа на разузнаването Кирчо Киров?

- Да, вероятно ще се увенчае. Този въпрос не е сложен. При наличие на воля от двете стра­ни, от президента и от правител­ството, не може да не се реши въпросът по начина, по който искат и двете страни.

- Само че очевидно у пре­миера липсва воля да се от­каже от кандидатурата на Кирчо Киров за посланик.

- При премиера никога не е ясно какво му е последното мнение, така че трудно е да се коментира.

- Като сме на президентска вълна, връщането на Първа­нов в левицата ще промени ли политическия пейзаж?

- Не, няма. Той няма свои

идеи. Това, което направи като президент, е да предаде изця­ло позициите на бившата ко­мунистическа партия, нарочно дефинирам така тази част от привържениците на БСП, би­вшите комунисти, които бяха ка­тегорични противници на НАТО. Предавайки тази позиция, той се самонагърби или го натова­риха с ролята да превърне Бъл­гария в троянски кон на Русия в НАТО и в Европейския съюз.

Първанов направи това усилие, може би половинчато. Времето ще покаже дали ГЕРБ ще реа­лизира това негово политическо намерение. Но историческата му заслуга е, че успокои, или по-точно предаде крайните про­тивници на НАТО в България. Но това е изживяно отдавна. Отто­гава Първанов няма нови идеи.

Никой не го е чул да казва нещо сериозно и валидно към днеш­ния момент, не е показал дъл­боко разбиране на проблемите на страната нито в сферата на икономиката, нито в сферата на заетостта, на социалната поли­тика. Така че с какви идеи наис­тина той ще се върне и ще усили БСП като опозиция?

Извън президентска­та тема аз си спомням една ваша реплика преди време

- „Няма мафия, която да победи държавата, тъй като властта раз­полага с всички инструменти, за да я смачка". Това беше по времето, когато се борехте с „Мултигруп" t. Петнайсет години

по-късно на какво сме свиде­тели? Дали държавата успя да спечели битката, или ма­фията се пребори с държава­та?

- Това е постоянна конфрон­тация. Един път печели едната страна, друг път - другата. Кога­то има колеблива воля на дър­жавата да се справи с мафията, тя от време на време удържа някоя победа, например в сфе­рата на заобикаляне на зако­ните, контрабанда, трафик на наркотици, търговия с човешка плът и т.н.

Мафията къса от обществото

своя пай, но това е постоянно напрежение, то затихва, когато правителството е слабо и няма воля да се бори.

- Дали не живеем в пара­доксална ситуация - всички говорят за полицейска дър­жава, всички говорят за за­силване правомощията на МВР, а МВР не може да се справи с едно убийство като това в Перник, например?

Аз говоря не за полицейска, а за милиционерска държава. Милиционерската държава е мафиотска сама по себе си. Тя толерира такива представители на елита, които са извън прави­лата, защитава ги, помага им. България прилича все повече на милиционерска държава. Вижте един много важен момент - ме­сеци след отвличането на Ми­рослава в Перник от най-високо ниво се твърди, че тя е избягала и едва ли не участва в изнудва­нето на своето семейство и най-близките си кръгове. Дава ли си сметка ГДБОП, че по този начин създава тежки травми от мо­рална и от обществена гледна

точка върху семейството? Това е трайна практика на милицио­нерската дър^ав^а, която гледа на всички катодна престъпници и не зачита достойнството на никого. Ние сме поданици на милиционерската държава, не сме граждани, и затова тя си позволява да хвърля върху гър­ба ни такива обвинения. Отно­шението към хората е лакмусът, който удостоверява каква е сре­дата. Не можеш да обвиняваш гражданите, не можеш да газиш съдбите, да погазваш честта им, достойнството им по този начин. Това не прави никоя истинска полиция. Това е тежка злока­чествена ситуация, която харак­теризира самата държава. У нас има господство на милицията, а не на закона.

- Говорейки за безобразие, не е ли безобразие това, кое­то се случва в парламента с независимите депутати и суб­сидиите?

- Разбира се.

- Директно купуване на де­путати? Не е ли подсъдно?

- Говорим за официална

нагла покупка на гласове

която е осъдителна по закон, когато гласовете са на граж­даните. А в същото време е възможна, когато се отнася до гласовете на народните представители.

- Очевидно тези гласове са нужни на ГЕРБ. Предстоят два сериозни изпита на пар­ламента - пактът „Дянков" и споразумението „Евро плюс". И в двата случая трябват промени в конституцията. На практика това, което говори­те от парламентарната трибу­на по тези теми, няма смисъл, тъй като нужните гласове са напазарувани.

- В политиката много често човек се съпротивлява, защото брани истината, отстоява пози­ции. Защото зад него има едно знаме, което той не е готов да предаде. Независимо какво има отсреща и какъв е шансът битката да бъде спечелена или да бъде изгубена. По това личи достойнството в политиката, че се бранят и позиции, които са обречени.

- Вие конкретно водихте няколко битки - срещу моно­полите, срещу АЕЦ „Белене" и срещу „Бургас - Александруполис". Засега сте спечелили една - за нефтопровода. Ще спечелите ли другите две?

- Всичко зависи от способ­ността ни да предизвикаме действия от страна на упра­вляващите. От тяхната сила да прилагат инструмента на власт­та зависи доколко ще успеем ние в каквото и да било. Но ние сме подложили на много силен натиск правителството с всички възможни достъпни средства.

Това по отношение на

„Белене". По-нататък кабинетът със сигур­ност ще разбере, че политиката в облас­тта на монополите е прокризисна. Тя уни­щожава българския бизнес, фактът, че 1/3 от фирмите създа­ват заетост, а лоугата

третина са загинали напълно. А 1/3 са живи, но спят дълбок сън, тоест няма никакви заети. Това показва, че пораженията от господството на монополите в България стават все повече и повече. Ако това не се разбере, каква антикризисна политика води това правителство? То по-скоро унищожава икономиката и ще я сведе до няколко моно­пола, които накрая ще тръгнат да се самоизяждат.

- Жест към монополите ли е решението за шистовия газ?

- Безспорно е концесия на Ру­сия, за мен. Това е прегръщане на риска Русия да ни продава на чутовни цени газ, а ние да не го добиваме, дори ако го имаме. Даже не ни се позволява да раз­берем имаме ли такъв газ. Което показва до каква степен е обре­чена позицията на България с това правителство пред руските интереси.

- Дали не се предаваме и пред европейските интереси, например никой не знае ще плащаме ли и колко за спася­ването на еврото?

- Аз зададох този въпрос на министър-председателя, той каза „не". Ама от място. Той от място казва най-различни неща. Един път казва едно, друг път казва друго. А може би прави трето. Това не може да се про­следи. Защото очевидно той не носи отговорност за подписа си, камо ли за другите.

Община Русе, като за­почне да прави нещо, да го върши както трябва. Става дума за преместването на част от павилионите за цве­тя в градинката пред бивше­то кино „Аврора". Тук има­ше декоративна оградка, иззидана от камъни, а сега всичко е развалина. Хора­та, които минават оттам, се възмущават. При монтажа