24 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

Споровете на софиянци с държавни и общински чи­новници от вчера се решават в нова сграда - синята зад Централните хали, между катедралата, джамията и си­нагогата.

36-те столични админи­стративни магистрати се преместиха от Съдебната палата на ул. „Георг Вашингтон" №17 през почив­ните дни. Това не им попре­чи да решават дела. 26 казу­са бяха разгледани до обяд в една от 6-те съдебни зали.

Новият адрес не затрудни гражданите, потърсили за­щита от чиновнически произвол. Навсякъде в па­латата имаше съобщения за сегашния адрес на Софий­ския административен съд. В новата сграда двама слу­жители посрещаха граждани и адвокати и ги насочва­ха. На първия етаж са реги­стратурата, където се пода­ват жалби, и деловодството. Помещението е просторно, сравнително луксозно,

папките са наредени на огромни лавици. Служите­лите обслужват на пет ги­шета. 12 бюра има в адво­катската стай - докато четат казусите, по които ще пле­дират, защитниците могат да видят и кой излиза от за­дния вход на Централните хали.

На втория етаж са 6-те съ­дебни зали. Две от тях са по-големи от останалите и в тях ще се решават спорове, за­сягащи повече граждани -незаконно строителство, преобразуване на помеще­ния, отчуждаване на имоти за държавни нужди.

В двете по-големи зали ще заседават състави от по трима съдии. Само в тях има по три черни кожени кресла зад банката и по 16 стола, на които гражданите ще чакат реда си.

В останалите четири зали магистратите ще отсъждат по споровете сами. Там ме­стата за сядане са по 12. За­лите са доста по-малки от тези в Съдебната палата и не позволяват в тях да има много правостоящи. Все още пред тях няма светлинни табла, от които граждани и адвокати да се ориентират кое поред дело се гледа

в момента. По принцип за час се разглеждат по някол­ко административни спора. Кабинетите на съдиите са на самостоятелен етаж - работят по четирима в стая. Въпреки че още се пренас­ят, повечето са създали уют­на атмосфера - подредили са саксии, слушат музика от радио, донесли са си кафе-машини.

Един от "дефектите" на сградата е, че няма кафене, но пък в Халите има някол­ко, шегуват се магистрати и служители. Няма достатъч­но стаи за секретарите - слу­жителите, които водят про­токолите от заседанията, пишат призовки, изпращат жалбите на насрещната страна по спора. Разполагат само с две помещения - те са за по четири работни места, но сега в тях са настанени по деветима секретари.

Целият съд се отличава с удобен и модерен дизайн

Тъй като разностилието е едно от нещата, които дразнят в сградите на маги­стратурата, ръководство­то на съда е поръчало пред­варителен дизайнерски проект. "Имахме идея как искаме да изглеждат неща­та. Коригирахме проекта два-три пъти, получи се ", каза шефът на съда Лозан Панов. Бюрата, закупени още миналата година, са били монтирани от служителите на съда. Компютрите на съдиите също са нови - 35 са предоставени от правосъдното министерство, а 20 - от Министерството на държавната администрация, и то вчера. "Ще поискаме средства от Висшия съдебен съвет, за да има компютри и за служители­те", каза Панов. Въпреки че стаите и за­лите в новата сграда са не­достатъчни, условията за работа на 36-те магистрати са несравними с досегаш­ните. В продължение на

9 месеца те работеха в два кабинета в Съдебната палата - 16-те бюра в тях се ползваха само от дежурните съдии и тези, които имат насрочени засе­дания. Останалите работе­ха по домовете си, на лични­те си компютри - всеки ден отиваха до съда, взе маха възложените им дела и ги връщаха, когато напишат решенията по тях.

36-те магистрати разпо­лагаха в палатата само с ед­на зала - случвало се е в нея на ден да се обсъдят по сто­тина казуса. Въпреки нечо­вешките условия магистра­тите, които са сравнително млади, не се бавеха и поста­новяваха решения в срок.

Да се намери сграда в цен­търа на София за най-голе­мия от 28-те нови админи­стративни съдилища, бе ед­на от първите задачи на правосъдния министър Миглена Тачева при встъпването й през август м. г. С пробле­ма се ангажира лично и пре­миерът Сергей Станишев. Държавата купи сградата на „Георг Вашингтон" №17 в края на м. г. На последните два етажа работят съдебни­те ревизори.
Снимка на три колони - Гражданите подават документи и правят справки в обширно помещение на първия етаж.
Снимка на три колони - 26 дела бяха разгледани вчера до обяд в една от залите (снимката вдясно) в новата сграда на административния съд зад Халите (снимката горе).
Две снимки на по две колони – 36-те съдии работят по четирима в кабинет, а допреди три дни разполагаха само с две стаи в Съдебната палата (на снимката долу)



24.09.2008 г., с. 14
Подобрения

Сградата е в сърцето на стара София - на мя­сто, удобно за граждани, юристи, адвокати, експерти. Не мога да си представя как сме се справял и досега, с два кабинета и една зала. Всички сме доволни, въ­преки че сградата не е доста­тъчно голяма, за да правораздаваме ефективно. Съдът пулсира с ритъма на София -колкото повече хора живеят в столицата, толкова повече са и претенциите към адми­нистрацията. Това означава повече дела, както и повече зали, съдии, деловодители, секретари. Не се ли осигурят условия, в бъдеще ще е трудно да решаваме в срок увели­чаващия, се брой казуси. Със заповед на правосъдния министър от декември м. г. един от етажите на съда бе предоставен на ведомство­то. Сезирахме премиера. По негово предложение междуведомствена комисия раз­гледа помещенията и пред­ложи въпросният етаж да се върне на съда. До този мо­мент това не е станало, стои празен. Надявам се минис­търът да отмени заповедта си. Само тогава ще разпола­гаме с още три големи съдеб­ни зали, а колегите ще работ­ят по двама в кабинет. Тряб­ва да осигурим стаи и за со­фийските градски прокуро­ри, които се явяват по административни дела. Сега те няма къде да оставят връх­ните си дрехи - държат ги в залите. Нормално е да имат помещения в тази сграда, а -не да идват от Съдебната па­лата, притичвайки едва ли не по тоги.

За удобство на граждани­те трябва да има и банков офис, където да плащат не само съдебните, но и таксите за ксерокопия на документи.
Снимка на една колона - ЛОЗАН ПАНОВ


24.09.2008 г., с. 15
6,7 млрд. лв. ще решат проблемите

на околната среда и здра­вето. Това предвижда разработена от здравно­то министерство програ­ма до 2013 г. Тя съдържа редица мерки за подобря­ване на околната среда за общо 6 674 090 220 лв. По-голямата част от сред­ствата в размер на 5,3 млрд. лв. е предвидено да бъдат от фондове на ЕС. Така например за пре­махване на нерегламен­тираните сметища и почи­стване на участъци до международни автомо­билни и жп пътища ще са необходими 7 млн. лв., а 760 млн. лв. за изгражда­не на съоръжения за уни­щожаване на отпадъците. 130 млн. лв. ще трябват за извеждане на обходния трафик извън градовете с цел намаляване на авто­мобилите в тях. 1 млрд. лв. ще струва въвеждането на модерна технология в "Лукойл" за намаляване на сярата в горивата. 2,6 млрд. лв. са разчетите за подобряване на водната мрежа.

Дали това не означава, че един от най-големите фондове у нас с дейност в различни сфери, се изте­гля? И дали действията му няма да бъдат последвани от още инвеститори?

Отговор на първия въ­прос дава един от шефове­те на" Екуест" Георги Крумов. (Виж интервюто с него вдясно). На второто питане отговорите ще си ги дадем сами в бъдеще. Какво се случи досега? Преди ден беше обявено, че "Екуест" има договорка за продажбата на "Сити Център София". Амери­канците от "Хайтман" купуват мола срещу хотел "Хемус" за 101,5 млн. евро. Той премина в ръцете на "Екуест" през 2006 г. сре­щу 94 млн. евро. Неотдавна стана ясно, че с нов собственик ще е и хо­тел "Сердика" в столица­та. Офертата на "Уника риъл естейт" явно е била примамлива, защото "Екуест" се отказа да го пре­върне в търговски и адми­нистративен комплекс.

В края на 2007 г. магазини "Фамилия", които бяха собственост на "Екуест",

също бяха продадени на латвийците от "Т-Маркет".

В момента се водят пре­говори с потенциални ку­пувачи и за две кина в Со­фия - "Сердика" и "Из­ток", както и за завод "Родакар" във Варна. Идеята за кината бе да се реконструират и превър­нат в смесени комплекси с магазини и офиси. Плановете на "Екуест" за друг

салон - "Урвич", е да бъде продаден или даден дъл­госрочно под наем. "Евро­па Палас" вече е отдаден на модна къща. В процес на продажба са имотите в проектите, раз­работвани от дъщерната на "Екуест" компания "Иммофинанс". Там вли­зат "Ембасисютс", "Бояна парк", "Бояна дипломати­чески клуб" в София, два проекта в с. Баня и по един край Созопол й Каварна. " Цитадел", румънска фирма, която държи 127 хектара земеделска земя, също е обявена за продаж­ба. "Екуест" обаче запазва печелившите си компании. Една от тях е дилърът на автомобили "Авто Юнион", където държи над 80%. Добри резултати е имало и застраховател­ното дружество "Уника",в което 1/3 от акциите са на фонда. Положително е и разви­тието на "Техномаркерт-Домо", създадено от едноименните фирми за елек­троника от България й Ру­мъния.

Очакват се печалби в следващите години от концесионера на софий­ския боклук " Новера", макар досега резултати­те да са били разочарова­щи. Големи надежди се възлагат и на проекта "Супер Боровец", в кой­то "Екуест" държи 33%, въпреки че в момента е в застой.

- Не, и е нямал такова намерение, никога не е обсъждал подобна опция.

- Защо тогава продава активи?

- Активи се про­дават и купуват непрекъснато в хода на нормал­ните бизнес прак­тики. Решава се какво да се прода­ва или купува в за­висимост от кон­кретния проект.

"Екуест" се ос­вобождава от компании или ак­тиви само когато могат да донесат добра възвръ­щаемост в кон­кретната обста­новка на нашите акционери и инве­ститори.

- Може би ще се насочвате към съседни страни - Македо­ния, Албания, Сърбия, Тур­ция?

- Работим актив­но и там, сравняваме различните възможно­сти. От самото начало "Екуест" има мандат да инве­стира в целия регион, а не само в България.

- Имал ли е намерение "Екуест" да инвестира в кината, или още първона­чалната идея е била да се изчака няколко години и да се продадатс печалба?

- "Екуест" изпълнява пла­новете си във всички проекти така, както ги е обявила в началото на дейността си. Както във всеки нормален бизнес, когато се появи въз­можност за изход от проек­та в началото му, по време на изпълнение или в края, се разглежда и се взема ре­шение, което е най-добро в конкретната икономическа ситуация за нашите инвеститори и акционери.

- Продажбата на проек­тите в сектора на недви­жимите имоти могат ли да се тълкуват като излизане от пазара заради очаква­ния той да се развива не­гативно оттук нататък?

- Не излизаме, но раздутите цени тук правят нашия пазар на недвижими имоти

доста по-непривлекателен в сравнение с други страни, не толкова далече от нас.

- Какви са плановете за концесионера на софий­ския боклук "Новера", след като резултатите й били разочароващи. Да­ли и за нея няма да търси­те купувач?

- Още в началото "Екуест" обяви, че ще търси във всич­ки бизнес начинания стра­тегически партньори,които могат да допринесат с про­фесионализма и опита си за увеличаване на стойността на дадена^ инвестиция.

Успешен пример за такава инвестиция с последва­ща покана към стратегиче­ски инвеститор е застрахователната компания "Вито­ша", в която влезе най-голе­мият австрийски застраховател "Уника". Днес "Уника България" е между най-успешно разви­ващи се и професионални компании със стотици хиля­ди доволни клиенти.

Подобно е намерението ни от самото начало към "Новера" - да привлечем стратегически партньор. В преговори сме отдавна с най-големите в този бранш в Европа. Имахме да извър­шим преструктуриране, да направим нови инвестиции по желание на общината, които натежаха на резулта­тите, но сме оптимистични в плановете* ни и тепърва ще се усетят добрите резулта­ти.

- "Супер Боровец"се ба­ви. "Екуест" остава ли в проекта?

- Да, разбира се, но това е много сложен проект. В гла­вите на някои хора би тряб­вало да се втурнем да строим както в други места с плачевни резултати, без да се взема под внимание лип­сата на подходяща инфра­структура, канал, вода огромните изисквания за необходимата електрое­нергия. В момента се оценяват всички изисквания - еколо­гични, възможните риско­ве, и тогава ще вземем ре­шение кога, как, колко ще инвестираме, за да бъдем отговорен инвеститор и да не повтаряме грешки на свръхзастрояване, отлив на купувачи, превръщането постепенно на иначе краси­вата ни държава в нискока­чествена дестинация. До­статъчно от това видяхме. Ако искаме тук да имаме нов тип всесезонен курорт с всички съвременни изиск­вания към опазване на околната среда, ще под­хождаме изключително внимателно и няма да се поддаваме на слабоумните напъни на някои хора да започваме на всяка цена.

Иначе вече платихме много пари за придобиване на акции от фирмата, нямаме намерение да ги загубим, но искаме да направим нещо хубаво и различно. Но имаме много малко подкрепа за иначе един национа­лен проект.

"Екуест" има дял в застрахователна компания "Уника". Имотното дружество на застрахователя в Австрия е купувачът на хотел "Сердика". Не се ли получава вътрешна размяна на собствеността между свързани фирми?

- Не, с "Уника" имаме джойнт венчър в България, а поделението и за недвижими имоти е в Австрия. Просто ни предложиха много добра сделка при определени условия, но договори още нямаме.


24.09.2008 г., с. 16
Напуска ли „Екуест”
Фондът продава активи у нас, но запазва добре работещите фирми
Разпродажба на акти­ви в България започ­на "Екуест". Вече намери нови собственици за част от проектите си, но планира да се освободи от още няколко инвестиции тук.

Дали това не означава, че един от най-големите фондове у нас с дейност в различни сфери, се изте­гля? И дали действията му няма да бъдат последвани от още инвеститори?

Отговор на първия въ­прос дава един от шефове­те на" Екуест" Георги Крумов. (Виж интервюто с него вдясно). На второто питане отговорите ще си ги дадем сами в бъдеще. Какво се случи досега? Преди ден беше обявено, че "Екуест" има договорка за продажбата на "Сити Център София". Амери­канците от "Хайтман" купуват мола срещу хотел "Хемус" за 101,5 млн. евро. Той премина в ръцете на "Екуест" през 2006 г. сре­щу 94 млн. евро. Неотдавна стана ясно, че с нов собственик ще е и хо­тел "Сердика" в столица­та. Офертата на "Уника риъл естейт" явно е била примамлива, защото "Екуест" се отказа да го пре­върне в търговски и адми­нистративен комплекс.

В края на 2007 г. магазини "Фамилия", които бяха собственост на "Екуест",

също бяха продадени на латвийците от "Т-Маркет".

В момента се водят пре­говори с потенциални ку­пувачи и за две кина в Со­фия - "Сердика" и "Из­ток", както и за завод "Родакар" във Варна. Идеята за кината бе да се реконструират и превър­нат в смесени комплекси с магазини и офиси. Плановете на "Екуест" за друг

салон - "Урвич", е да бъде продаден или даден дъл­госрочно под наем. "Евро­па Палас" вече е отдаден на модна къща. В процес на продажба са имотите в проектите, раз­работвани от дъщерната на "Екуест" компания "Иммофинанс". Там вли­зат "Ембасисютс", "Бояна парк", "Бояна дипломати­чески клуб" в София, два проекта в с. Баня и по един край Созопол й Каварна. " Цитадел", румънска фирма, която държи 127 хектара земеделска земя, също е обявена за продаж­ба. "Екуест" обаче запазва печелившите си компании. Една от тях е дилърът на автомобили "Авто Юнион", където държи над 80%. Добри резултати е имало и застраховател­ното дружество "Уника",в което 1/3 от акциите са на фонда. Положително е и разви­тието на "Техномаркерт-Домо", създадено от едноименните фирми за елек­троника от България й Ру­мъния.

Очакват се печалби в следващите години от концесионера на софий­ския боклук " Новера", макар досега резултати­те да са били разочарова­щи. Големи надежди се възлагат и на проекта "Супер Боровец", в кой­то "Екуест" държи 33%, въпреки че в момента е в застой.

- Не, и е нямал такова намерение, никога не е обсъждал подобна опция.

- Защо тогава продава активи?

- Активи се про­дават и купуват непрекъснато в хода на нормал­ните бизнес прак­тики. Решава се какво да се прода­ва или купува в за­висимост от кон­кретния проект.

"Екуест" се ос­вобождава от компании или ак­тиви само когато могат да донесат добра възвръ­щаемост в кон­кретната обста­новка на нашите акционери и инве­ститори.

- Може би ще се насочвате към съседни страни - Македо­ния, Албания, Сърбия, Тур­ция?

- Работим актив­но и там, сравняваме различните възможно­сти. От самото начало "Екуест" има мандат да инве­стира в целия регион, а не само в България.

- Имал ли е намерение "Екуест" да инвестира в кината, или още първона­чалната идея е била да се изчака няколко години и да се продадатс печалба?

- "Екуест" изпълнява пла­новете си във всички проекти така, както ги е обявила в началото на дейността си. Както във всеки нормален бизнес, когато се появи въз­можност за изход от проек­та в началото му, по време на изпълнение или в края, се разглежда и се взема ре­шение, което е най-добро в конкретната икономическа ситуация за нашите инвеститори и акционери.

- Продажбата на проек­тите в сектора на недви­жимите имоти могат ли да се тълкуват като излизане от пазара заради очаква­ния той да се развива не­гативно оттук нататък?

- Не излизаме, но раздутите цени тук правят нашия пазар на недвижими имоти

доста по-непривлекателен в сравнение с други страни, не толкова далече от нас.

- Какви са плановете за концесионера на софий­ския боклук "Новера", след като резултатите й били разочароващи. Да­ли и за нея няма да търси­те купувач?

- Още в началото "Екуест" обяви, че ще търси във всич­ки бизнес начинания стра­тегически партньори,които могат да допринесат с про­фесионализма и опита си за увеличаване на стойността на дадена^ инвестиция.

Успешен пример за такава инвестиция с последва­ща покана към стратегиче­ски инвеститор е застрахователната компания "Вито­ша", в която влезе най-голе­мият австрийски застраховател "Уника". Днес "Уника България" е между най-успешно разви­ващи се и професионални компании със стотици хиля­ди доволни клиенти.

Подобно е намерението ни от самото начало към "Новера" - да привлечем стратегически партньор. В преговори сме отдавна с най-големите в този бранш в Европа. Имахме да извър­шим преструктуриране, да направим нови инвестиции по желание на общината, които натежаха на резулта­тите, но сме оптимистични в плановете* ни и тепърва ще се усетят добрите резулта­ти.

- "Супер Боровец"се ба­ви. "Екуест" остава ли в проекта?

- Да, разбира се, но това е много сложен проект. В гла­вите на някои хора би тряб­вало да се втурнем да строим както в други места с плачевни резултати, без да се взема под внимание лип­сата на подходяща инфра­структура, канал, вода огромните изисквания за необходимата електрое­нергия. В момента се оценяват всички изисквания - еколо­гични, възможните риско­ве, и тогава ще вземем ре­шение кога, как, колко ще инвестираме, за да бъдем отговорен инвеститор и да не повтаряме грешки на свръхзастрояване, отлив на купувачи, превръщането постепенно на иначе краси­вата ни държава в нискока­чествена дестинация. До­статъчно от това видяхме. Ако искаме тук да имаме нов тип всесезонен курорт с всички съвременни изиск­вания към опазване на околната среда, ще под­хождаме изключително внимателно и няма да се поддаваме на слабоумните напъни на някои хора да започваме на всяка цена.

Иначе вече платихме много пари за придобиване на акции от фирмата, нямаме намерение да ги загубим, но искаме да направим нещо хубаво и различно. Но имаме много малко подкрепа за иначе един национа­лен проект.

"Екуест" има дял в застрахователна компания "Уника". Имотното дружество на застрахователя в Австрия е купувачът на хотел "Сердика". Не се ли получава вътрешна размяна на собствеността между свързани фирми?

- Не, с "Уника" имаме джойнт венчър в България, а поделението и за недвижими имоти е в Австрия. Просто ни предложиха много добра сделка при определени условия, но договори още нямаме.


24.09.2008 г., с. 17

Гадаем за броя на софиянци, а политици и бандити печелят
Слободията с адресната регистрация ражда чудовища
Главният архитект на София Петър Диков:

Тая слободия с регистрацията по местоживеене?

Бетонирахме държавата и презастроихме курортите?

Българската икономика е като икономика от третия свят?

„24 часа” започна една поредица на арх. Петър Диков, който си зададе важните въпроси от дневния ред на обществото и търси трудните им отговори. Редакцията ще публикува и други мнения по темите.

Когато се започна изра­ботването на общия устройствен план на София в далечната 1998 г., един от основните въпроси бе кол­ко е населението на общи­ната към момента - каква прогноза да дадем. Така пише във всички учебници по градоустрой­ство, така бяхме практику­вали през целия си трудов и творчески стаж (за мен по онова време той беше 20 г.). Оказа се, че това е въ­прос без отговор. В зората на демокрацията бе отме­нено софийското жител­ство,

бяха унищожени

социалистическите

домови книги

и тоталитарният контрол и бе установена всеобща сво­бода на личността. Надми­нахме далече страни като западноевропейските, че дори и САЩ, по степента на демокрация.

Сега по стечение на об­стоятелствата като общин­ски служител и отговарящ за общия устройствен план в администрацията на Сто­лична община, трябва да отговарям колко е населе­нието на София и защо действащият общ устройствен план е разчетен за население 1 300 000 след 15 г., т.е. 2020 г., а всъщност хората, които живеят в града към 2008 г., са 1 600 000, 1 800 000, два милиона, два ми­лиона и нещо (това са раз­лични интерпретации). Всъщност през 2003 г. де­мографската прогноза за развитие на София до 2020 г. бе разработена в два ва­рианта- "тенденциален"-1 300 000 жители "реали­стичен" -1450 000 жители.

При съгласувателните процедури Министерство­то на икономиката катего­рично, отхвърли "реали­стичния" вариант с мотива, че това създава опасност от обезлюдяване на съсед­ните области и прекомерна концентрация в столица­та" и

ни съгласува 1 300 000 жители

Както се вижда, това не по­могна да намалее прито­кът към София. Но успо­кои " статистиците", че " по документи" всичко ще е на­ред.

През цялото време се пи­там защо аз трябва да отго­варям, а не тези, които и в момента държат по офи­циални данни София под милион и двеста хиляди ду­ши (по статистика тя към момента е 1 170 000 жите­ли). И защо Столична об­щина трябва да гадае за колко население следва да се оразмеряват столичните вода, канал, боклук, ток, детски площадки, зелени­те площи, детските гради­ни, училищата, болниците

и т.н., когато държавата, която е длъжна да осигуря­ва тази информация, нехае. В същото време в София се шири

масова "малка" престъпност - апартаментни кражби, улични обири, кражби на коли, джебчийство и т.н. Роми от цяла България си правят биваци по паркове­те, в изоставени сгради жи­веят хиляди" новодошли", в някои апартаменти не се знае колко хора и кой точно живее. А по света се случват раз­ни интересни неща - атента­ти, тероризъм, отвличания (някои от тях идват и тук).

Преди месеци, когато за­питаха един австралиец, убил жестоко и непредизвикано български младеж в центъра на София, къде е адресно регистриран (ка­къв смешен въпрос за съ­временна България), той отговори - в Борисовата градина.

И понеже в днешна Бъл­гария като че ли и най-голе­мите недоразумения не ста­ват случайно, се замислих каква ли би могла да е при­чината за продължаващата слободия у нас с регистра­цията по местопребивава­не. Може ли управлението на една нормална държава да не вижда, че липсата на всякакъв контрол за това

стимулира незаконната ми­грация, подпомага пре­стъпността, отнема въз­можността да се вземат вер­ни управленски решения, руши сигурността на стра­ната, създава условия за тероризъм, подбива респекта от властта.

Държавата губи, общи­ните губят, гражданите губ­ят. Вероятно все пак някой печели. И този, който пече­ли, е във властта или има

много сериозно влияние върху властта.

Има най-малко два отго­вора кой е възможният пе­челивш:

1. Политическият и пар­тиен елит или част от него, за когото цената на всичко това са политическите въз­можности при избори -

"мъртвите души”, "мобилните" избиратели, онези граждани, които гласуват с адресна регистра­ция по паспорт или лична карта от преди много годи­ни, тези, които се вписват, пък ги няма, тези, които живеят на едно място, пък гласуват на друго, тези които живеят в една дър­жава, пък гласуват в друга. 2. Организираната пре­стъпност, която е толкова силна, че не допуска ефек­тивен контрол на държава­та върху местопребиваването на гражданите. Другият отговор би мо­гъл да бъде управленска слепота и тежка властова импотентност на държава­та. Може би съм мнителен, но смятам, че всеки българ­ски гражданин по този въ­прос има основание да е мнителен. Мисля, че все пак спокойствието на 8 млн. граждани е важно. Или поне така ми се струва. А на вас?
Снимка на четири колони - Хиляди българи идват да работят и живеят в София всяка година. Точно колко - не се знае.