24 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

На 4 октомври изтича срокът, в който фирми могат да закупуват документи за участие в конкурса за избор на концесионер на Централната софийска баня, а после в продължение на три месеца кандидатите ще подават офертите си. След това комисия, в която влизат общински съветници от всички политически партии и представители на общинската администрация, ще избере кой ще стопанисва един от символите на София през следващите 20 години. Дебатът за какво точно да се използва банята тече в публичното пространство още от началото на 90-те години. През годините имаше идеи банята да се превърне в музей, в рехабилитационен център, в двете едновременно и дори в казино или МОЛ.

В средата на 80-те години заради лошото си състояние софийската баня престава да се използва по предназначение и оттогава бъдещето й е неясно. Подобно на други симптоматични за столицата проблеми
съдбата й се политизира при всеки удобен случай
а всеки следващ кмет идва със свой проект за нейното стопанистване. Нито едно предложение обаче не се реализира докрай. Факт е, че повече от 20 години след затварянето й сградата, която е паметник на културата, е оставена на произвола на съдбата и не се използва в пълния си капацитет. Ако общината не вземе бързо решение, в следващите години сградата може да стане конструктивно опасна и без значение, че е паметник на културата, ще трябва да се събори, казва зам.-кметът по строителството и инвестициите Ирина Савина.

Банята е построена е по проект на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и българския му колега Петко Момчилов в началото на 20-и век на мястото на стария турски хамам, който бил залепен до джамията. Тържественото откриване е на 13.05.1913 г., а според архивите чужденци, които присъствали на тържеството, споделят, че

След затварянето й през 1986 година сградата бързо започва да се руши. В началото на демократичните промени куполите й са ремонтирани по инициатива на Националния институт за паметниците на културата (НИПК), но цялостно решение за използването й така и не се взима. Вторият кмет след промените Александър Янчулев пръв заговаря за концесия на банята, даже твърди, че има оферти от финландски и австрийски фирми. До решение обаче не се стига. През 1898 година Стефан Софиянски обявява национален конкурс за адаптация на сградата за музей на София с активно присъствие на минералната вода. Печели го проектът на арх. Станислав Константинов. Той предлага централното крило да стане музей, а северното – балнеоложки център. Същата година НИПК включва Централната минерална баня в категорията „Паметници на културата с национално значение”. В края на 2004 г. по проект "Красива София" започва пълната реконструкция на банята. Отпуснати са 2,7 млн. лв., но ремонтът така и не се осъществява докрай заради лоша организация на петте фирми, които трябва да осъществят работите. По време на миналия общински съвет също имаше опит да се отдаде банята на концесия, тогава обаче съветниците не одобриха параметрите на договора.

В средата на юни тази година процедурата за откриване на концесия беше одобрена от сегашния общински съвет. Обект на договора са северното и източното крило и два от вътрешните дворове с обща площ 5603 кв. м. Идеята е там да се помещава
модерен СПА център с ресторанти и кафенета
Освен пред общината новите стопани ще трябва да кандидатстват и за концесия пред държавата, за да получат правото да използват минералната вода. Останалата част от сградата ще подслони Музея на София, чието изграждане ще се финансира от общината. Концесионерите ще трябва да реконструират и достроят части на банята, но заради статута на сградата е недопустимо да се нарушава фасадата и художествено-декоративната пластика или да се да се разрушават художествено-декоративните елементи в интериора – цялостно запазените теракотни настилки и мозайки, железните парапети, мазилковата пластика и др. Администрацията иска
бъдещият концесионер да превежда в общинския бюджет по 12% от годишните си приходи
но не по-малко от 375 хил. евро на година за това, че използва сградата на банята. По изчисления на консултантите по изготвянето на параметрите на концесията първоначалната инвестиция ще е поне 7,3 млн. лв. Кандидатите ще трябва да предоставят гаранция за участие в процедурата в размер на 300 000 лева под формата на внесен депозит или банкова гаранция. По проект в частта, отдаден на концесия, ще има ресторант и кафе-сладкарница, фитнес и козметичен център. Според консултантите по изготвянето на документацията основните приходи на концесионера ще идват от ресторанта и баровете. Очаква се дневният капацитет на центъра да е около 300 души. Според зам.-кмета по строителството и инвестициите Ирина Савина слабото място на проекта е липсата на паркинг и хотелска база.

В останалите 7000 кв. м от банята, които няма да са част от концесията, ще се помещава Музеят на София. Общината ще избере фирма, която да направи ремонт със средства от общинския приватизационен фонд. В момента голяма част от експонатите на музея скитат по различни хранилища, някои от тях се намират и сега в басейните на банята.

Проблемите с експонатите и тяхното съхранение съществуват почти от самото начало на учредяването на музея през 1928 г. Тогава се формира една организация, обединяваща градски музей, художествена галерия, библиотека и архив. През 1941 г. е уредена сграда за постоянна експозиция, но тя е напълно унищожена след бомбардировките през 1944 г. Музеят подновява функционирането си две години по-късно, а през 1952 г. Софийският исторически музей се отделя като самостоятелна организация, но без да има определена сграда, където да се показват многобройните експонати. И така 80 години.

Снимка на три колони - Керамичната декорация с растителни орнаменти тип "майолика" може да се забележи навсякъде по сградата.

Снимка на три колони - Сградата на Централна минерална баня е построена през 1913 г.

Снимка на три колони - Част от експонатите на Музея на София и сега се намират в банята.

- Имаше опити за отдаването на банята на концесия, но все неуспешни. Защо решихте отново да пробвате?

- Спряхме се на концесията, защото все още няма закон за публично-частното партньорство, който да регулира отношенията между частника и съответно общината или държавата. В момента съществува само закон за концесията. Тъй като сградата на Централната минерална баня е публична общинска собственост, ние бихме могли, позовавайки се на този закон, да я се отдадем на концесия, за да я съхраним. При предишните администрации са правени опити сградата да се даде под наем за някаква цел, но за съжаление не се е появил нито един инвеститор. Правейки предпроектните проучвания, стигнахме до извода, че трябва да е концесия, защото, ако я отдадем под наем, това е огромна инвестиция и едва ли ще има фирми, които да искат да я наемат. Бъдещият концесионер ще трябва да вложи над 7 млн. лева само за довършване на строително-монтажните работи. Като се калкулира и обзавеждането, годишната концесионна такса съм общината, таксата, която трябва да плати за минералната вода, за да се вземе концесия от държавата, като се направят всички тези изчисления, се оказва, че наистина говорим за огромна инвестиция. Трудно е да се намери фирма с добър имидж, която да вложи толкова много средства и да се съгласи да вземе банята под наем само за пет или десет години. Визията и стратегията трябва да са по-дългосрочни и затова се спряхме на концесията. Така и инвеститорът може да е сигурен, че ще направи нещо добро и ще си възвърне инвестициите, и общината ще е сигурна, че ще си запази сградата и ще има добър стопанин. Защото банята стои така повече от 20 години, правени са опити да се ремонтира, но те винаги са били половинчати и сградата се руши с всеки изминал ден.

- Как ще изберете фирмата? Софиянци са чувствителни, като чуят концесия.

- До 4 октомври е срокът за закупуване на документи за участие. След това по закон три месеца се подават оферти и едва след това специална комисия започва да гледа документите и избира тази оферта, която е най-изгодна за общината и отговаря на всички критерии. Комисията, в която има общински съветници от всички политически партии и общинска администрация, ще избере концесионера и после ще го предложи за одобрение на Общинския съвет. Комисията за концесията вече усилено работи. Опитваме се да популяризираме идеята не само в България, но и в чужбина, за да има възможно най-много кандидати.

- Има ли други примери в Европа за подобни концесии?

- В Будапеща има примери за подобно публично-частно партньорство, като по този начин се съхраняват сгради, които имат особена историческа и архитектурна стойност. Успешни практики има известната френска фирма за минерална вода "Ейвиан", която стопанисва стари сгради - паметници на културата на Френската Ривиера. Такава е формата, която се ползва в цял свят. Общината сама няма капацитет за поддръжката на банята, защото се изискват прекалено много средства, а също и подходящ персонал.

- Каква част от сградата ще бъде отредена за Музей на София?

- Музеят на София няма нищо общо с концесията и тези 5603 кв. метра, които се дават за срок от 20 години. Останалите 7000 кв. метра ще са за Музей на София. За ремонта вече имаме обявен конкурс. До началото на октомври е крайният срок за подаване на оферти и после ще изберем строител. В рамките на година, година и половина трябва да бъде завършен музеят. Средствата за музея на София са от бюджета на Столична община, нямат нищо общо с концесията.

- Появиха се вече брожения, че смесвате история и бизнес на едно място - музей и СПА.

- От години има дискусия по темата – дали да е само музей, дали да е музей и баня. Обществеността се раздвоява и дори разтроява между различни мнения и възгледи. Ние стигнахме до консенсус, че трябва да има и СПА, и музей. Аз мисля, че сме постигнали добър баланс – опитваме се да запазим една сграда паметник на културата. 20 години банята се бавно се разрушава. Ако в следващите години не предприемем нещо, тя ще стане конструктивно опасна и без значение, че е паметник на културата, ще трябва да я съборим. През последните години имаше различни предложения какво да се прави там - дори имаше идеи за построяването на МОЛ, все пак това е едно от най-атрактивните места в центъра на София. Но аз смятам, че тази сграда трябва да се запази именно като балнеоложки център и музей на столицата.


23.09.2008 г., с. 3
Разчистват книгите от пл. Славейков
Общинари искат там Единен билетен център
Да се бутнат четири сергии за продажба на книги в източната част на площад Славейков иска главният архитект на Со­фия Петър Диков. Идеята е на тяхно място в зоната до ул. Раковски да се из­дигне Единен билетен център за театър и опера. Там ли му .е мястото, ще решават общинските съ­ветници на заседание на СОС в сряда.

"Смятам за" подходящо местоположението на по­добен обект на пл. Сла­вейков поради наличието на значителен брой кул­турни институции в бли­зост", мотивира се в до­кладна до СОС арх. Диков. Продавачите на книги от набелязаните за гоне­не сергии вчера не бяха много изненадани. "Знам за тази идея за билетния център. Ясно е, че искат да се продават гащи и дрехи и на пл. Сла­вейков", коментира пълна продавачка на книги, по

желала анонимност.

Струва ли си да се разбутва атмосферата на културното средище пл. Славейков? Ако е толкова важно там да е билетният център, може да го "мон­тират" в сградата на Град­ската библиотека, където е общинският театър Въз­раждане.