24 септември 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура

В момента в страната има рекордни нива на натрупан бюджетен излишък, който не трябва да бъде допускан. Това означава, че имаме слаб бюджет и неадекватно изпълнение на задълженията на финансовото министерство - прекомерно изземване на средства и занижаване на очакваните приходи. По този начин настоящото правителство си осигурява предизборен комфорт и пари за популистко харчене.

Ние сме категорично против бюджетния излишък да бъде харчен за социални цели извън създаването на Сребърния фонд. Парите трябва да се инвестират в инфраструктура, образование, в провеждане на реформи, в това число и данъчни, но и в никакъв случай в харчене на калпак.

Натрупаният излишък трябва да бъде инвестиран в дейности за развитие на националната икономика, а не да се харчи за потребление, тъй като това би довело до увеличаване на инфлацията.

Ето и конкретни предложения за разходване на излишъка:

1. Въвеждане на задължително обсъждане и гласуване в Народното събрание на предложенията за излишъка - приемане на задължение правителството да внася за обсъждане, гласуване и одобрение в Народното събрание цялата предвидена сума за харчене от бюджетния излишък. Нещо повече, практиката от 2007 г. показва, че явно трябва експлицитно да е записано и в какъв срок се внася информацията, каква детайлност е задължителна и колко време най-малко има за обсъждане на предложените проекти.

2. Извършване на анализ разходи-ползи - всяка структура, която иска да бъде получател по преразпределението на допълнителните средства от формирания бюджетен излишък, трябва да кандидатства пред Министерския съвет и/или парламента с конкретен проект, включващ цел, необходимост, очаквани ефекти и т.н. Особено важно е тези анализи да бъдат на разположение на народните представители и обществото по време на обсъждането им.

3. Намаляване на данъчноосигурителната тежест - икономически най-ефективният и рационален вариант за управлението на формираните бюджетни излишъци е използването им за намаляване на данъчноосигурителната тежест в България. През 2007 г. правителството похарчи допълнителни над 1 милиард лева от излишъка. Абсолютно възможно беше използването на тези средства за намаление на осигурителната тежест, като вместо сегашните 33,7% осигуровки можехме да плащаме само 10% осигуровки.

4. Фискален резерв - на базата на стабилността, която дава на общата макроикономическа рамка съществуването на фискален резерв, той практически (и теоретически) може да се използва като инструмент и/или предпоставка (буфер) за постигане на няколко основни цели в определени области, а именно:

* Изкупуване на външен дълг;

* Намаляване на данъци и осигуровки;

* Намаляване на системни рискове, демографски и структурни, свързани например с проблемите в пенсионната система и функционирането на НОИ. Следователно цялостна реформа в пенсионната система би могла да бъде финансирана отчасти от фискалния резерв. Излишъкът в държавния бюджет е толкова голям, че позволява не само да бъдат значително намалени, но дори и да бъдат отменени данъкът върху доходите и осигурителните вноски и бюджетът ще продължи да има излишък (всеки работодател и служител, който плаща данъци и осигуровки, знае за колко много пари става дума).

Ако просто се похарчи излишъкът, без нищо да се промени в икономиката, ефектът ще бъде еднократен и скоро ще изчезне. Затова и са нужни реформи - либерализиране на икономиката, намаление на данъците и осигуровките, подобряване на институциите (съд, администрация, полиция), ограничаване на бюрокрацията. В този смисъл и пенсионерите би трябвало да са по-активни в подкрепа на реформите. Да не забравяме, че именно заради реформи като плоския данък и ниския данък печалба днес има излишък и могат да се увеличат пенсиите.

Една малко дискутирана ситуация е връщането на част от събраните данъци на хората под някаква форма. Това няма да е лесно осъществимо от административна гледна точка, макар че се е случвало в други страни по света. Икономическият ефект ще бъде по-високо потребление и натиск върху цените да се повишават.

Телефонните палати в големите градове ще се превърнат в молове и казина. Много от тях ще бъдат срутени, за да бъдат построени бизнес сгради и небостъргачи на апетитните терени. Това прогнозират брокери, след като стана ясно, че БТК слага на тезгяха 2000 апетитни имота. Те се отделят в дружество, за да могат да се търгуват по-лесно. Преди да започнат продажбите обаче, трябва да се изчистят отношенията с "Български пощи", където двете дружества са съсобственици.

Продажбите няма да повлияят съществено на имотния пазар у нас, твърдят експерти от бранша. Атрактивни ще са тези сгради, които са в големите градове и с добра локация. Те ще се продадат лесно, защото са атрактивни като терени, обясниха брокери. В момента обаче пазарът, особено в големите градове, е гладен за парцели. Затова тези продажби ще са капка в морето и няма да променят цените.

Безспорно най-голям интерес ще има към палатата на ул. "Гурко" на пъпа на столицата. Още преди две години, когато тръгнаха първите слухове за разпродажбата на имоти на БТК, стана ясно, че родни бизнесмени са готови да броят 60 млн. евро за сградата.

Голямата 4-етажна сграда на БТК в центъра на Враца вече е полупразна, а персоналът е силно редуциран. В града обаче няма никакви шефове - компанията се ръководи по интернет, разкриха служители. Наскоро бе сменена и охранителната фирма. Гардовете не допускат пиле да прехвръкне по етажите без магнитна карта. Всичко е скрито-покрито. Видно е само, че касите за плащане на сметките са изнесени в луксозни офиси извън основната сграда.

Зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски, кметът на Аврен Митко Антонов и областният управител на Кърджали Ангел Коджаманов (от дясно на ляво) огледаха пустото трасе към Гръцко край пирамида 115.

„Имаме си вече и нов православен храм, всичко си имаме в Аврен. Голямата ни болка обаче е пътят към Гърция. Ако той беше отворен, днес и в храма, и на площада щеше да кипи от народ, щеше да има безброй гости от Гръцко". Така кметът на родопското село Митко Антонов отново бръкна в старата рана на авренци - 6-7 километровият черен път към отсрещното село Мертински е буренясал отдавна, а тук от всяка къща имат роднини и близки отвъд българо-гръцката граница. Той сипа сол в раната на всички местни само минути след тържественото освещаване на новопостроената църква „Св. Николай Чудотворец". И сякаш радостта от необикновеното за тези географски ширини събитие - градежът и освещаването на първия православен храм в Източните Родопи от началото на прехода насам, остана на заден план.

Въпросът за ремонта и за официалното отваряне на пътя е поставян неведнъж пред големите държавни мъже на България. Преди години президентът Първанов се зарече, че път към Гръцко ще има. Миналата година зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски и областният управител Ангел Коджаманов заедно с орляк журналисти огледаха трасето. Онзи ден пък външният министър Ивайло Калфин проводи поздравителен адрес и също обеща свободно движение на авренските европейци до гръцките им комшии.

Болката на местните жители

Според кмета Митко Антонов до края на 2006 г. село Аврен се е считало за края на България. „Ние обаче винаги сме казвали, че от Аврен започва родината. Но вече Аврен е по средата между две европейски държави. Нямаме си път, който да свързва България и Гърция", казва той. Имат си духовните храмове - и църква, и джамия, но без пътя до тях няма как да дойдат близките им от Гърция, както и туристите. „Едничко нещо остана да се направи за Аврен - да се асфалтира това пътче! Ние не искаме да говорим за КПП-та, ние искаме пътна връзка", уточнява кметът. От Аврен до Александруполис са 65 км, а през Свиленград - 430. Затова според него ги няма и съседите, те нямат достатъчно средства и време да пътуват по обиколния път. „Какво пречи до края на тази година да направим първата копка, а в средата на другата - да открием готовия път? Значението му ще бъде огромно. За нашите бащи и дядовци портата беше отключена и те са преминавали свободно през него. Сега ключът е в МРРБ, искаме го!", настоява той.

„Смятам, че районът действително ще живне, ако се отвори пътят към Гърция. В отсрещното село са все наши роднини и близки. Ние сме им ходили на гости, но по дългия път. А и морето ще ни е близо. Искаме излаз на море! А ако пътят не стане, няма да има и в църквата кой да влиза". Това категорично мнение изразява Милка Алекова, бивш секретар в управата на селищна система Аврен. Така мисли и Ангел Антонов, ексобщински съветник в Крумовград и кореняк авренец. Той още помни как общинските комитети на БКП добре са си свършили работата за атеизирането на целите Родопи. „Със създаването на ТКЗС, през 1957 г. е закрита старата черква. Това е първият удар на тоталитаризма върху традиционното християнство в нашия район", разказва Антонов. През 70-те години с възстановяването на имената на българомохамеданите е закрита и джамията. Читалището е изградено именно на това място, за да закрива черквата. А за да се премахне джамията, е отворена улица към бившата комендатура на Граничната полиция.

"Ам, разбира са, ма, знаеш ли откога чакаме, що толкова ни лъжат! Де да знам, гърците ли, българите ли, ама някой лъже за тоя път", надприказват се две лели на характерния за този край напевен диалект, слезли на събора от близкото село Егрек. Сестрите Айше Аптулова и Фатма Хатипова имат десетки роднини в съседните гръцки села, с които отдавна не са се виждали, а не искат да забравят родата си. Насядали върху каменните парапети пред читалището в Аврен, жени с пъстри забрадки една през друга се надвикват, за да изкажат мерака си да минават свободно през Порта Аврен. Всички имат близки отвъд границата, само кльонът разделя нивите им. "Искам ей така, с торбата на рамо да мина по пътя и да ида на гости на родата в Гръцко, че се забравихме, ей го къде е отсреща селото им", хили се беззъба баба. "Моите дядовци са имали земи и кошари в Гърция. Имаме много кръвни роднини там, но не се познаваме", разказва Таня, преселничка от Егрек в Крумовград.

В крайграничния район младите хора нямат никакъв шанс за реализация, освен тютюна и добитъка по баирите друг поминък няма. Таня също отглежда тютюн, преди е работила като шивачка. „Нямаме никаква перспектива в този край, надеждата ни е в отварянето на пътя към Гърция", казва тя. Жената обаче уточнява, че не гледа към този път с намерението да тръгне на гурбет в южната ни съседка. "Един международен път по нашите места отваря възможности за развитие на малкия и средния бизнес - магазинче, ресторант, мотел, а защо не и селски, и етнографски туризъм. Районът ни е богат на млади хора, които все още вярват, че и в България може да се вадят пари и да се оцелява", казва 33-годишната Таня.

Пирамида 115 на Порта Аврен

Старият коларски път край пирамида 115 ще стане модерна асфалтова връзка за разделените родове от двете страни на границата, ако двете съседни държави най-после се споразумеят. И ако нашето правителство все пак заложи Порта Аврен като един от поне малките си приоритети. Гранична пирамида 115 край село Аврен е още една точка, която маркира къде свършва България и откъде започва Гърция. Тя е само на 4 км от селото, но стърчи като забранителен знак и за българи, и за гърци. Точно край нея се извива старият коларски път, свързвал двете съседни села и многолюдните роднински фамилии до 1946 г. За жителите на Авренския район през последните години отварянето на този път е повече от мечта.

Близо 7-километровата отсечка е с пръстена настилка, след 1944 г. никой не е дръзвал да се грижи за нея и тя се извива през гората към отсрещното село Мертини тревясала и прашна. "Пътят е функционирал до 1948 г., по него са минавали дори гръцките партизани, пък и помощите от нас за тях", разказва най-осведоменият от този район - Крум Ватев. Българското име на гръцкото село е Мертини, а турското - Мусаджик. Там живеят около 300 души и всичките са с български корен. През планината, по стария път Органи, община с габаритите на Аврен е на не повече от 18 км. Там също живеят роднини на хората от Крумовградския край и до един говорят български. "Докато беше мурабето (войната - от архаичен турски), пътят си работеше, свърши и работниците се вдигнаха, вече никой не стъпва по него. А долу в Гръцко има още начукан чакъл, стои си неразстлан и никой не го е откраднал! Ако беше на наша земя, щяхме да си чакълираме даже и пътя към лозята", казва всезнайкото Крум. Той твърди, че и гърците действат активно за идеята.

Снимка на две колони- Пловдивският митрополит Николай освети преди дни първия новоизграден православен храм в Източните Родопи.

Част от 76-те млн. швейцарски франка, които Швейцария отпуска на България като безвъзмездна помощ, да бъдат вложени в съвместен технологичен парк. Това предложи министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров по време на официалната си визита в Швейцария.

Швейцарският му колега Дорис Лойтард заяви, че идеята е много добра с оглед на това, че България притежава висококвалифицирани и образовани кадри. Българският министър на икономиката и енергетиката посочи още, че е възможно част от тези средства да бъдат използвани за съвместни проекти, свързани с енергийната ефективност. За да се гарантира пълната прозрачност за изразходването им, министър Димитров предложи те да се управляват съвместно, по аналогия с международен фонд „Козлодуй". От него България е усвоила 350 млн. евро, без нито една забележка от страна на Европейската комисия. Дорис Лойтард и министър Петър Димитров се споразумяха разговорите да продължават на експертно равнище в двете министерства, за да бъдат конкретизирани точните параметри за бъдещо икономическо сътрудничество.

В разговора с федералния съветник и ръководител на Федералния департамент по околна среда, транспорт, енергетика и комуникации Мориц Лойенбергер министър Димитров подчерта, че за България е важно участието на швейцарски фирми в големите енергийни проекти, които страната ни ще реализира. Както и в изграждането на магистрали и насърчаването на малки и средни предприятия от Швейцария да инвестират в България.

През това лято се забелязва и увеличение на интереса към покупка на жилище от по-младите българи. С 5% са се увеличили покупките на жилища от хората на възраст 26-35 години. Възрастовата група от 18 до 25 години съставлява 9% от купувачите през това лято, което е с 2% повече от миналото. Без промяна остава броят купувачи на възраст от 36 до 45 години - 27%. За разлика от тях намаляване на интереса има от страна на българите на възраст над 46 години.

Мъжете са преобладаващата група купувачи в страната през летния сезон не само тази година, но и през миналата. Техният брой нараства през 2008-ма с 1% и достига 52% от общия брой купувачи. За сметка на това жените намаляват като купувачи на имоти от 49% на 48, макар че практиката показва, че те имат решаващата дума за избора на жилището. Не навсякъде у нас обаче дамите са малцинство от купувачите на апартаменти. В Благоевград например те са повече от мъжете купувачи и водят с близо 18%. Подобна е ситуацията във Видин, Бургас, Пловдив и Русе.

Високите цени и общата финансова нестабилност насочиха интереса на купувачите на имоти към по-малките апартаменти. Това сочи анализът на "Адрес" на база реално сключени сделки за изминалите летни месеци - юни, юли и август. Покупките на гарсониери през това лято в София са се увеличили със 17% в сравнение със същия период на миналата година. За сметка на това обаче намаляват сделките с двустайни апартаменти, които са спаднали от 50 на 28% от общия обем. Сравнително постоянен остава делът на тристайните жилища, който е спаднал само с три пункта.

Промяната в предпочитанията на купувачите е продиктувана от няколко натрупващи се през последните месеци фактора. Първият и основен е последваната от промяната на банковите лихви световна икономическа криза, в съчетание с по-високата инфлация и покачването на цените на горивата. Това накара голяма част от потребителите да действат по-премерено и да внимават да не надхвърлят своите финансови възможности. Втората причина е във възрастовата характеристика на купувачите. През този период те са били предимно млади хора на възраст от 18 до 35 години. За голяма част от тях това е първо жилище, което купуват с помощта на ипотечен кредит. В съчетанието на тези два фактора се крие причината през последните три месеца маломерните жилища да изпреварват като процент двустайните апартаменти. Защото изборът на апартамент е предопределен от финансовите възможности и възможността да се подсигури заемен капитал от страна на банката. При по-трудния и по-скъп достъп до банкови кредити потребителите разполагат с ограничени възможности за финансиране и избират по-малко жилище за по-малка сума.

Тенденция за ръст на сделките с едностайни апартаменти отчита и пазарът във Варна. От юни до август 2008-ма гарсониерите са 22% от сделките, сключени чрез "Адрес" Недвижими имоти, докато през миналата година са били 13%. Слабо увеличение се наблюдава при тристайните апартаменти, където ръстът е 5%. Двустайните апартаменти бележат спад в общия брой сделки в града, който е в рамките на 17%.

Сделките с едностайни апартаменти в национален мащаб нарастват от 14% през лятото на миналата година до 17% през този сезон. Три процента е и ръстът при тристайните апартаменти, които през 2007-ма са били 30% от сделките, а през тази 33%. Двустайните апартаменти намаляват с близо 8%, като достигат 46 на сто от броя сделки през това лято.

Очакванията на анализаторите от "Адрес" са през следващите месеци пазарът да се движи от един основен фактор - достъпа до финансиране. Решенията на банките за финансиране на сектора като цяло и офертите към физическите лица, купувачи на жилища, ще предопределят развитието на пазара през месеците до края на календарната година.

06-08.2007 г. 06-08.2008 г.

Едностаен 14% 17%

Двустаен 54% 46%

Тристаен 30% 33%

Мезонет 2% 4%