25 – 27 април 2009 г. Тема: здравеопазване открихме 15 празни банкови сметки

Рецептите, издадени на пациент във всяка страна от ЕС, ще се признават в останалите. Това означава, че българите могат да се лекуват у нас с медикамен­ти, предписани от лекар в Германия, Франция, Испа­ния и т.н. Аптеките ще са длъжни да ги отпускат, стига да са регистрирани у нас.

Такова улеснение пред­вижда проектът за дирек­тива за правата на пациен­тите при трансгранично лечение в ЕС. Той бе приет на първо четене в Европарламента вчера.

Идеята е свободно дви­жение на услуги, но при га­рантирана стабилност на здравните фондове, обясни Жермена Въткова, шеф на дирекцията за междуна­родно сътрудничество в Националната здравноо-сигурителна каса (НЗОК). Евродепутатите са на път да забранят ограниче­нията в признаването на индивидуални рецепти, ос­вен ако има дискримина­ция или има

съмнение, че не са легитимно издадени

За да стане това, трябва да има гаранция, че изписалият и отпускащият медикамента разбират на­пълно лечение­то. При лекар­ствата това е трудно, тъй ка­то много от тях при еднакъв съ­став се регистрират с раз­лични търговски имена в страните. Затова се пред­вижда и общ лекарствен списък, в който всички продукти ще фигурират с кодове.

Новата директива осигу­рява равнопоставеност на пациентите, но разрешава на всяка страна да въведе

национален регламент за ползване на медицински услуги зад граница. Той те­първа ще се изготвя, обяс­ниха депутати от здравната комисия.

За момента е ясно, че ле­чението в чужбина ще се плаща от здравното осигу­ряване по цените, въведе­ни за същата услуга в страната на пациента. В проекта е записа­но, че никоя страна няма право да взема повече

от болния, откол­кото струва опера­цията или процедурата за местните граждани. Това означава, че ако българин избере Германия за резекция на панкреаса на­пример, първо ще плати сумата, която полу­чават болниците от здрав­ния фонд там - около 40 000 евро. После обаче здравна­та каса тук ще му възстано­ви 3696 лв., колкото струва пътеката за българските болници. Разликата в цени­те на операциите е поне 10 пъти, за някои и много по­вече, коментираха лекари. Заплащане до размера, предвиден за услугата от българската здравна каса, се предвижда за плановото медицинско обслужване в ЕС, обясниха от здравното министерство. Освен това проектът гласи, че такова лечение по избор ще се раз­решава предварително от здравната каса по опреде­лени условия, добавиха от МЗ. Работна група от двете ведомства изработва на­ционалното становище по новата директива. Пред­стои още много работа преди финализиране на текста, защото системите на здравеопазването в ЕС се различават съществено, обясниха от здравното ми­нистерство. Ако правила­та не са добре разписани, има риск за здравния бюджет,

твърдят още експертите. Според тях достъпът на българите зависи от окон­чателния вариант на ди­рективата.

Заради големите разли­ки в цените на услугите в ЕС пък се водят дискусии за утвърждаване на среден разход за всяка процедура, каза Жени Начева, шеф на финансовата дирекция в НЗОК. Целта е да не бъдат ощетени страни като Бъл­гария с по-малки финансо­ви възможности, без обаче компромисът да се отразя­ва на обслужването.

Обсъжда се още страни­те да гарантират, че реги­стрите на работещите в здравната система ще бъ­дат ползвани от компетентните органи на друга страна членка. Предложе­нието е страните да си пре­дават веднага информация за наказателни производ­ства върху медици, когато те се отразяват на правото им да практикуват. Бълга­рия все още няма национа­лен регистър на лекарите, нито регистри на медицин­ските процедури.* Не е приета и Национална

здравна карта, която тряб­ва да определи вида и броя на лечебните заведения по региони. Тя въвежда и минимален брой медицински процедури

за структура, които гаран­тират качество на услуги­те. На тази база се очаква част от над 300-те болници у нас да променят предназ­начението си.


Всяка услуга ще бъде кодирана от 2010 г.
Всички медицински услуги, медицински изделия и устройства, които се импланти­рат, ще имат общи кодове в Европейския съюз. Тенденцията е това да стане от 2010 г., за да се премине към електронни плащания, съобщи Жени Начева, шеф на финансовата дирекция в здравната каса.

Националните здравни фондове, сред които и българският, работят по пилотни проекти за въвеждане на улеснението. Целта е да се избегнат различните наи­менования, всичко да се чете по един и същи начин в 28-те страни членки и да

се обработват по-бързо документите. В момента исковете за плащане на лече­ние се разменят между страните на хар­тия, което допълнително забавя провер­ките и превеждането на парите.

Новата директива предвижда и условия за ползването на електронните здравни досиета. У нас те трябваше да бъдат въ­ведени с първия вариант на информа­ционна система, но тепърва се въвеждат. В европроекта е записано, че достъпът до данните се осигурява със съгласието на пациента.

В списъка има отделен раздел за лекарствата на ка­сата, в който е посочена само цената, на която тя трябва да плаща дадения медикамент. Нито в този до­кумент, нито в инструкции на здравното министерство пише точно колко дължи пациентът. Досегашният спи­сък на касата, който е валиден още месец, съдържаше цената с точните дялове за осигуряването и за болния.

Приключваме анализа на позитивния списък, съотнесен към бюджета на здравната каса, и в понеделник той ще бъде разгледан от управителния съвет, каза Жени Начева вчера. Почти готови били и договорите с дистрибуторите и аптеките, които трябва да отразяват снабдяването с новите лекарства. Те са с около 400 по-малко спрямо досегашните, като най-впечатляваща е липсата на инсулинови препарати от „Ново Нордиск". Компанията не подаде заявление за работа с касата поради ниската цена на инсулина, формирана в пози­тивния списък.

Членове на управителния съвет на касата вече обя­виха, че тя може да изгърми заради новите по-скъпи лекарства, които е длъжна да плаща. Правим всичко възможно да се поберем в бюджета за лекарства за 2009 г., уточни Начева. Според нея обаче трябват поне 3 месеца работа по новия списък, за да се разбере как се отразява на разходите. Общата предвидена сума за годината е 330 млн. лв.

Най-много пари за лечение дължим на Германия -2,6 млн. лв., или над 31% от общия разход. Следват Франция и Австрия.

За плащанията няма срокове. Процедурите по проверка и потвърждаване на исковете за всички страни могат да продължат с години, уточни Жени Начева, шеф на финансовата дирекция в НЗОК.

През миналата година са изплатени 1 003 000 лв. за 20 пациенти, лекувани в 11 страни. Над 90% от парите са за болнична терапия. Става дума за спешна и неотложна помощ, на която всеки редовно осигурен има право, ако си носи Европейската здравноосигурителна карта.

Документът се издава след подаване на молба в утвърдени пунктове на фирмата изпълнител „КИМ-2000" в цялата страна. Попълва се бланка, слага се снимка като за лични документи и се подписва лично от заявителя. Картата се издава след проверка на осигурителния статус и важи по 1 г. за работещите и 10 г. за пенсионери.

Извън този ред има и регламент за планово лечение в чужбина. То се разрешава с формуляр Е 112 по из­ключение за процедури, които не се правят, или ус­тройства, които не се поставят у нас. От януари насам е разрешено за двама души, от които единият е дете с ортопедичен проблем. Най-често заминават хора, на които преди са били поставени става или устройство в сърцето в страна, където са живели. След години те трябва да се подменят и ако у нас това е невъзможно, за да им го направят в чужбина, ат се чужденците, които декларират по жителство у нас. В момента са 708, имат личен лекар и ползват пълните права на нас. Ако им се наложи лечение, касата ще изпрати документите за възстановяване на разходите , които ги осигуряват в родината им.

Националната здравноосигурителна каса е осъдена да връща пари на аптеките и търговците на лекарства на едро със стара дата, съобщиха от Съюза на фармацевтите в България.

Върховният административен съд я задължи да им плаща надценки в пълен размер за лекарствата, отпускани с намаление или безплатно на болните. С разпореждане на нейната директорка Румяна Тодорова те бяха намалени наполовина. От 0 до 22 на сто варират те според Закона за лекарствените средства в хуманитарната медицина.

След едноличното решение, с което тя погази закона, те бяха орязани до 14 на сто, изчисли председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев.

НЗОК трябва да започне да заплаща на търговците на едро и на аптеките по определените в закона надценки, коментираха магистрати. Вчера обаче касата още не бе започнала да изпълнява решението на ВАС.

Това дава основание на търговците на едро и на аптеките, които са ощетени с милиони левове, да потърсят защита на правата си. Българският фармацевтичен съюз ще предприеме допълнителни мерки, като е възможно да сезира отново Комисията за защита на конкуренцията, категорични са от съсловната организация.

Фармацевтите смятат, че здравната каса трябва да изпълни решението на ВАС и да започне да изплаща парите на аптекарите и търговците по по-високите надценки след 10 април, от когато е решението на Върховния административен съд.

Няма да опростим надвзетите суми от касата преди тази дата. За тях собствениците на аптеки и търговците на лекарства на едро ще водят отделни дела, каза още Ненчев и уточни, че от орязаните надценки фармацевтите губят общо около 20 млн. лв. годишно. През 2008 г. КЗК глоби здравната каса със

100 000 лева за незаконно намаление на дължимите на търговците на едро и на аптеките надценки по подадена от Българския фармацевтичен съюз жалба в края на 2007 г.

Междувременно Софийският градски съд осъди Районната здравна каса-София за глоби, наложени на лекари за превишени лимити на талони за прегледи, съобщиха още магистрати от Административното отделение на съда.

Съдът обосновава решението си с това, че не може с подзаконов нормативен акт да се ограничават права, гарантирани на гражданите със Закона за общественото здраве и Конституцията на страната.


Държавата забрави за дълговете на пловдивската Белодробна болница
Ели Крумова

Белодробната болница в Пловдив не е получила обещаните през февруари пари от държавата, с които да бъдат погасени натрупаните през годините борчове, съобщи управителят на здравното заведение д-р Георги Благоев. Както "Монитор" писа, след среща през февруари в София между зам.-министъра на здравеопазването д-р Стоян Стоянов с д-р Благоев стана ясно, че държавата ще преведе пари за специализираната пловдивска лечебница. Тогава местното електроразпределително дружество се опита да спре тока на болницата заради борч от 7000 лв.

До края на следващата седмица ще станат ясни вариантите за финансовото спасение на единственото в Южна България лечебно заведение за туберкулозно болни. В последните 7 години Белодробната болница е натрупала 2,5 млн. лв. борчове. Тя разполага със 135 легла, от които 90 са за туберкулозно болни. Лечението на "жълтата гостенка" излиза по около 700 лв. на месец. Касата отпуска пари само за 4- месечна терапия на тези пациенти. В голяма част от случаите обаче се налага хората да пият лекарства по 9 месеца, а при по-тежките форми и до година-две. Ако не се изпълни цялата терапия, туберкулозно болният ръси зараза около себе си, уточниха лекарите.


Да влезеш в медиите
Мирослава Костадинова*

Неотдавна към нас се обърна специализирана клиника за ин витро оплождане със задача да организираме кампания за популяризирането на събитие. Лекар от клиниката щеше да участва в кръгла маса за ин витро оплождането в рамките на Пловдивския панаир. Причината да ни потърсят беше, че искаха да осигурят по-голяма публичност, от една страна, на събитието, а от друга - и на самата клиника и услугите й. На срещата лекарят ни обясни, че има опит от участия в различни медийни изяви, но в случая желае да остави популяризацията на събитието в ръцете на професионалисти. Уговорихме се да предложим план за реализацията на тази идея, който да съгласуваме с клиента.

По принцип темата за ин витро оплождането се радва на голям интерес от страна на медиите, защото има обществен, социален, здравен, а вече и политически аспект. Поради тази причина смятах, че медиите ще проявят интерес към отразяване на събитието. Единственото предизвикателство за мен тогава беше, че не разполагаме с много време - клиентът ни потърси седмица преди събитието. Обикновено планирането на подобни кампании е добре да се прави най-малко две седмици преди датата на провеждане, тъй като много медии планират поне няколко дни предварително съдържанието на предаванията и изданията си.

Веднага след срещата потърсих екипа на сутрешен блок на популярна кабелна телевизия и на един национален всекидневник. Двете медии проявиха интерес към събитието - журналистите от вестника дори пожелаха да отделят цяла страница на темата за ин витро оплождането и новите технологии в тази област, които се практикуват в клиниката. Като се има предвид, че нямахме време за губене, бях доволна от развитието на ситуацията. Изготвих предложение до клиента, в което имаше подробно представяне на двете медии - профил, информация за аудиторията, тираж на вестника, конкретните възможности за медийна изява - и го изпратих максимално бързо.

Два дни по-късно дойде отговорът - клиентът ни не хареса двете предложени медии и поиска да се представи в друг вестник и друга телевизия, където преди са гостували негови конкуренти. Той заяви, че ако не му осигурим участия точно в тези медии, няма да сключи договор с нас.

Четири дни преди събитието на клиниката - в петък вечер, трябваше или да измисля как да удовлетворя желанието на клиента, или да се откажа от сделката.

Причината за разминаването между желанието на клиента и нашето предложение беше, че на срещата ни той беше категоричен, че разчита на агенцията да осигури публичност на събитието, като не сподели предпочитания към определени медии. Уверена в това, аз не намерих за необходимо да уточня допълнително, че в дадената времева рамка възможностите за маневри са ограничени.

В крайна сметка отказах да злепоставя себе си и колегите си пред журналисти, с които работим отдавна, и предпочетох да се откажа от този клиент. Убедена съм, че взех правилното решение.

• 
  Авторката е управител на българския офис на консултантската компания за връзки с обществеността "Кук къмюникейшънс".
  

Европа е на път да въведе специален документ, който ще улеснява признаването на квалификации и професионалната реализация на територията на Европейския съюз (ЕС) и Европейското икономическо пространство (ЕИП).

Това ще е т.нар. европейска професионална карта за доставчиците на услуги, която ще позволи на притежателя си да упражнява професията си навсякъде в ЕС и ЕИП независимо в коя държава от общността е завършил образованието си. Картата ще се издава за т.нар. регулирани професии, които са регламентирани и в България от края на 2006 г. (виж карето)

Въвеждането на този документ е инициатива на Европейския парламент (ЕП) и е стъпка към по-цялостна реализация на две от най-важните директиви на Европейската комисия, които до този момент уреждат трудовата мобилност - за признаване на професионалните квалификации от 2005 г. и за услугите на вътрешните пазари от 2006 г. Двете директиви дават право на професионалните сдружения или организации в отделните държави членки, да създават стандартни за съответната професия квалификационни сертификати, които да гарантират за трудовия ценз на притежателя, както и това, че той отговаря на европейските стандарти за упражняване на професията.

При някои традиционно регламентирани и хармонизирани професии, като адвокати и здравни специалисти например, европейски професионални карти вече съществуват или са в процес на разработване. За други по-слабо хармонизирани професии въвеждането на професионални карти е по-трудно и изисква повече време. Причината - регламентите за тях в различните страни са различни, което затруднява признаването им извън държавата, в която са придобити съответните квалификации.

Българският опит

За България европейските професионални карти не са нещо съвсем ново. Подобен документ съществува от почти три години. Нарича се сертификат за квалификация по професията и се издава от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ) - член на Европейската федерация на сестрите. Той гарантира, че неговият притежател е правоспособна медицинска сестра, акушерка, медицински или рентгенов лаборант, рехабилитатор, фелдшер, ортопедичен техник или масажист (всички те са регулирани професии). Сертификатът удостоверява правото на съответния специалист да упражнява професията си в ЕС, EИП и Швейцария. С негова помощ здравните професионалисти получават разрешение за работа при облекчена процедура в държавите с ограничителен режим за достъп на българи до вътрешните им трудови пазари.

"Право да кандидатстват за сертификат за квалификация от БАПЗГ имат висшистите с образователна степен бакалавър, ако към момента на подаване на молбата имат най-малко една година трудов стаж по специалността, придобит непосредствено след завършване на образованието. Професионалистите с по-ниска степен на образование се сертифицират, при условие че са работили по специалността си законно три години от последните пет, удостоверено с документ", уточни Петя Недкова, главен експерт "Сертификация" в асоциацията.

БАПЗГ издава такива сертификати на български граждани, получили квалификацията си в България и работили в нашата страна или в други държави - членки на ЕС, ЕИП или Швейцария, удостоверено с документ. Всички професионалисти, придобили образованието си извън България, могат да получат разрешение за упражняване на професията си в нашата страна по реда на Закона за признаване на професионалните квалификации.

От 2006 г. досега асоциацията е издала около 12 хил. сертификата. По данни на асоциацията те са използвани най-вече от медицински сестри за работа във Великобритания, Гърция, Испания, Италия и Малта.
Ползата от професионалните карти
Въвеждането на европейска професионална карта ще помогне за:

- увеличаване на сигурността на гражданите при контакт с доставчик на трансгранични услуги - картата ще удостоверява неговата самоличност и квалификация;

- административно опростяване и съкращаване на разходите за признаване на квалификации, както и увеличаване на прозрачността;

- стимулиране на предоставянето на висококачествени услуги в ЕС;

- по-лесно проследяване на професионалното развитие на специалистите, които се установяват в различни държави-членки.


НЕ ОЧАКВАМ ЛЕКАРСТВЕНА КРИЗА, НИТО РЯЗКО ПОСКЪПВАНЕ
Филип Фотев, директор на "Фармацевтични заводи Милве", пред в. "БАНКЕРЪ"
Филип Стефанов Фотев е магистър по "Електронна техника и микроелектроника" в Техническия университет - София. Има специализации в Лондон, Франкфурт и Виена в областта на финансите и управленския мениджмънт. Работил е като главен дилър и ръководител на управление "Ликвидност" в ТБ "Юнионбанк" (1994-2001 г.). Бил е изпълнителен директор на "Българска роза Севтополис" - Казанлък (2003-2005 г.), както и директор международно сътрудничество в "СОФАРМА". От 2006-а е изпълнителен директор на "Ексклузив Пропърти" АДСИЦ. В момента е председател на управителния съвет на "Фармацевтични заводи Милве".
Г-н Фотев, отразява ли се финансовата криза върху производството на лекарства в България?

- Изненадващо е, че през последните месеци на миналата година и първите няколко на тази продажбите на българския пазар отбелязват между 7 и 12% ръст спрямо същия период през 2007-а и 2008-а. Очевидно фармацията е жизнен отрасъл, който се развива дори в условията на криза, тъй като болните не могат да спрат да се лекуват. Но все пак ние също сме част от глобалната икономика и когато тя страда, последствия има и за нас. На този етап сме намалили инвестициите в нови продукти, тъй като очакваме свиване на потреблението. Но не защото се купуват по-малко лекарства, а защото клиентите се преориентират към по-евтините им аналози. Добрата страна на кризата е, че изкара много качествени хора на пазара на труда и това ни позволи да наемем по-добри специалисти на разумна цена.

Успяват ли фармацевтичните заводи "Милве" да запазят позициите си?

- За съжаление пазарният ни дял за последните две години буквално се стопи с около 15-20 процента. Затова трудно мога да кажа, че запазваме позициите си. По-скоро следваме общата тенденция да губим такива в родната си страна и да печелим дялове извън нея. В Чешката република например участието ни в сектора се повиши с 15-20 на сто. Бавен, но постъпателен ръст на продажбите имаме също в далекоизточните държави. Но извън България продажбите са въпрос на цена и агресивен маркетинг, докато на нашия пазар изпълняваме повече социална функция. Въпреки това той остава приоритетен за нас. Бих казал, че сме стигнали дъното по загуба на пазарен дял и очаквам в бъдеще да възобновим инвестициите си в нови продукти, за да започнем да възвръщаме позициите си. Доволни сме и защото много западноевропейски фармацевтични компании търсят сътрудничество с нас, за да изнесат производството си в България.

Тоест, западни марки лекарства ще се произвеждат у нас?

- Да, в напреднала фаза на договорка сме с две фирми от бранша - немска и австрийска, които искат да произвеждат в нашата страна медикаментите си, предназначени за европейския пазар. Част от тях дори вече се разпространяват у нас под обща марка. Производителите от Западна и Централна Европа имат изгода да лицензират продукти в България не само защото е по-евтино, но и защото държавата ни е част от общия фармацевтичен пазар в общността. Това позволява въпросните продукти бързо и лесно да се регистрират във всички останали страни членки по единната европейска license out (лайсънс аут) процедура. В същото време българските производители стават по-конкурентоспособни и по-устойчиви на кризата, получавайки достъп до пазарите на всички държави в Европейския съюз.

Не съществува ли вариант да се преориентирате изцяло към чужбина?

- Вярно е, че всеки търси свое място под слънцето, но съм убеден, че нашето е в България и ще вложим доста усилия и средства, за да присъстваме по-стабилно на българския пазар. Дори потърсихме сътрудничество с един от основните играчи в бранша - "Софарма", с който работим по няколко проекта. Като малък представител на фармацевтичния сектор не сме в състояние да поддържаме широка мрежа от медицински представители и да инвестираме в активен маркетинг, затова решихме да се доверим за тази дейност на по-опитните и финансово стабилни партньори. Прехвърлихме на "Софарма" наша интелектуална собственост - търговски марки и регистрации, а компанията от своя страна ще ни възлага тяхното производство. Целта ни е да елиминираме излишните си разходи и да концентрираме дейността си изцяло и единствено в създаването на лекарства.

Не се ли страхувате, че като по-малък производител може да бъдете погълнати?

- Абсолютно се страхуваме. С този страх живеем от самото си създаване. Но е факт, че откриваме формулата на оцеляването вече десет години и продължаваме да съществуваме въпреки всичко. Слоганът ни е специализация-производство-специализация, което ни позволява да бележим по-съществено и бурно развитие. Малките субекти са по-гъвкави, но за съжаление си остават малки. Ако пазарът ни наложи да бъдем придобити, това ще има съответната цена. И в случай че сме си вършили добре работата, тази цена ще е добра. Ако ли не, това няма да говори добре за нас като мениджъри.

Прехвърлянето на интелектуална собственост на "Софарма" не е ли първата крачка към евентуално бъдещо сливане?

- Не бих казал, защото договорът бе подписан след доста дълги съвместни усилия и е един от начините да оцелеем в бранша. Една компания винаги трябва да преценява къде стои на пазара, какви са възможностите й, какво я заплашва и съответното да избере подходящия партньор. Той със сигурност ще се възползва от нас, но важното е интересите ни да са защитени.

На българския фармацевтичен пазар се очертава сериозно разместване на пластовете след обявената продажба на "Актавис" и очакваната смяна на собствеността на дистрибутора "Либра". Възможно ли е да се появи нов фармацевтичен гигант, след като сделките станат факт?

- Трудно е да се говори за гиганти в България, тъй като пазарът е твърде малък и евтин. Не бих могъл да гадая и какъв ще е подходът на новите собственици на "Актавис". Но конкуренцията е конкуренция и пазарът е отворен за всички. Що се отнася до фармацевтични заводи "Милве", нашият приоритет е да се развиваме, не да придобиваме. Въпреки че никога не е изключена и такава възможност. Дори и да имахме такива намерения обаче, едва ли щяхме да ги обявим публично.

На каква стойност са продажбите на "Милве"?

- За миналата година надхвърлят 7 млн. лв., което не е много, но не е и малко за един дребен производител. При все това оставаме далеч от стандартите за средномалък европейски бизнес. Във Великобритания или Франция например за същия брой продадени опаковки годишно компаниите прибират между 15 и 20 млн. евро. Което означава, че българският производител все още е в пъти по-евтин от западния си конкурент.

Поевтиняване ли да очакваме, или покачване на лекарствените цени в аптеките?

- В период на криза цените по принцип падат, тъй като потреблението намалява. Така че от пазарна гледна точка може да очакваме известно поевтиняване на част от медикаментите. Но от друга страна, фирмите са поставени пред алтернативата да инвестират в нови продукти, в резултат на което е нормално стойността им да се движи нагоре. Не съм убеден дали лекарствата като цяло ще поевтинеят, но със сигурност няма да наблюдаваме рязко поскъпване. Не очаквам и лекарствена криза. На пазара нищо не се губи, то се преразпределя. По-скоро ще има поредно разпределяне на пазарните дялове.

За това със сигурност ще помогне и новият позитивен лекарствен списък...

- С него се случиха достатъчно неразбории. На първо място бяха допуснати редица технически грешки с цените на медикаментите. Незнайно защо продукти с регистрирана стойност от 3 или 4 лв. например попаднаха в списъка с цени от 2 лв., което автоматично смъква цената на лекарствата в съответната терапевтична група със същия код. Проблемът е, че докато производителят уведоми органите за допуснатата грешка, минава време, текат продажби, а реимбурсацията се заплаща върху вписаната стойност от 2 лева. Но това не е най-големият проблем, тъй като грешките са поправими. По-важното е, че на касата бе отнета възможността да договаря пряко с производителите референтните цени. Сега това става само по общата процедура - стойностите се заявяват първо пред Министерството на здравеопазването, а след това пред Комисията по цените.

Вероятно за да се елиминират възможностите за корупция...

- Тук няма място за корупция. Системата е ясна и тя казва, че се реимбурсира най-ниската референтна стойност. Което е изключително в полза на пациента. Проблемът е, че процедурата по заявяване на такава референтна цена стана твърде дълга и тромава, отнемайки между шест и осем месеца, дори година. Досега производителите просто заявяваха писмено пред здравната каса желанието си да определят по-ниски референтни цени, а тя от своя страна оперираше по-гъвкаво с тях.

Може ли да повлияе тази практика на конкуренцията на пазара?

- Колкото и странно да звучи, най-големите ни конкуренти не са българските, а чуждестранните компании. Но не защото са твърде агресивни или правят дъмпинг на цените, а защото регистрацията на техни медикаменти у нас се толерира от Изпълнителната агенция по лекарствата. Продукти от Индия, Пакистан и Китай, да речем, стъпват на пазара в рамките на шест до осем месеца, колкото са законно установените минимални срокове, докато българските регистрации се бавят между две и половина и три и половина години. Вярно е, че браншът бе натиснат от нови, по-високи изисквания след присъединяването ни към Европейския съюз, но е факт и че достъпът на нашите фирми стана доста по-ограничен. От това се възползваха и мощните централноевропейски фирми, които бързо завзеха съществена част от пазарния ни дял. Това ограничава потенциала на българската индустрия, която по данни на Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) дава работа на около девет хиляди души.

Ръководството на Изпълнителната агенция по лекарствата вече е ново. Какво очаквате от него?

- Единствено, компетентна регулация, за да не ни поставя в неравностойно положение спрямо други чуждестранни производители. Не искаме да ни бъде помагано - всичко, което произвеждаме, отива при болните, така че не бива да говорим за привилегии. Но е необходимо да бъдат изравнени стандартите. Не сме заинтересовани и от увеличаване на таксите, защото това означава вдигане на цените. Не трябва да следваме българската поговорка "болен здрав носи", независимо че пациентите издържат цялата здравна система. Приветстваме всяко разумно намаляване както на таксите, така и на администрацията, но най-вече на излишната бюрократщина.