Столични болници най-често нарушават правилата за избор на екип

От проверката на районните здравни инспекции дали лечебни заведения спазват новите правила стана ясно, че в София болниците най-често таксували болните за избор на екип, а всъщност е ставало дума за подбор на лекар. Изборът на екип е по-скъп от този за отделен специалист. В други случаи пък лечебните заведения са вземали повече от посочените в наредбата суми.

От инспекцията обаче станало ясно, че основната част от болниците спазват правилата. Също така проверяващите са установили, че най-често избор на специалисти се практикува в рамките на столицата. За един месец над 1600 болни са се възползвали от тази възможност, като 1100 от тях са от София.


Д-р Здравко Георгиев: Нито ме радва, нито ме грее оневиняването ни

Българите да се махнат от Джамахирията, зове медикът
Фани Чоджумова

Доктор Здравко Георгиев е завършил медицина във ВМА - София, и е специализирал детски болести. Той е съпруг на Кристияна Вълчева, една от осъдените на смърт в Либия медицински сестри. Д-р Георгиев бе задържан по-късно, но попадна в затвора заедно със сестрите и палестинския лекар Ашраф. След като излежа присъдата си, която бе четири години за валутни престъпления според либийските власти и след като съдът го оправда по обвинението, че е доставял банки със заразена със СПИН кръвна плазма в болницата в Бенгази, докторът днес е на свобода, както и петте медицински сестри и д-р Ашраф.

- Доктор Георгиев, зарадва ли ви признанието на министъра на правосъдието на Либия, че режимът на Муамар Кадафи е виновен за заразяването на около 400 деца с вируса на СПИН, а не са виновни българските медици?

- Това мен нито ме радва, нито ме грее. Когато папа Йоан-Павел II оневини Сергей Антонов за покушението срещу него, Антонов каза нещо от рода на „майната му”. Целият нормален свят знае, че ние сме невинни. Всички знаят, че това бе скалъпен процес. Този министър навремето беше съдия и много добре знаеше какъв е случаят с нас. Сега се появява след токова години - нито ще ми върне професията, нито здравето, нито онези страшни мъчения, които изживях.

- Знаехте ли, че България е опростила външния дълг на Либия, за да бъдете спасени?

- Това е един виртуален въпрос, с който насъскваме хората срещу нас. Ще мислят, че заради нас са обеднели. Този дълг никога нямаше да си го върнем. Я ми кажете какво става с дълговете от Сирия, от Ирак, от Иран, които са много по-големи?

- В тази ситуация, в която се намират българите в Либия, какво е най-важно да се направи?

- Някои от тях не желаят да се връщат. Не ги съдя. Призовавам ги обаче да се върнат. Ние трябва да направим всичко възможно, за да ги приберем. Това е нашата приоритетна задача.

- Имате ли близки в Либия и поддържате ли връзка с тях?

- Да, имам близки в Либия. Това са най-добрите ми приятели, които ме подкрепяха и ми помагаха, докато бях в тази страна. Те са в Триполи.

- Какво ви разказват те за размириците?

- Всеки ден се чуваме. Телефоните вече не работят, но имаме връзка по скайпа. Пишем си редовно. Най-размирно в Триполи беше преди четири-пет дни. През нощта са се чували много изстрели, а през деня са кръжали хеликоптери, а те са си стояли в къщи. Това е, което ми казаха. Половин час преди вие да ме потърсите, отново се чух с приятелите ми. Положението в Триполи е спокойно. Един от приятелите ми, който пътува често до летището да изпраща разни групи, онази нощ е бил из Триполи почти до три часа през нощта. Той ми каза, че е имало полицейски патрулни коли, но не повече отколкото обикновено. През деня също е било спокойно. Само в два участъка хората са се замеряли с камъни. Имало счупени прозорци и част от парламента бил обгорен от едната страна. А иначе пукотевици нямало, не са видели и чули бомбардировки. И четиримата мои приятели живеят в четирите краища на Триполи. Казаха, че вече и част от магазините са отворени. По улиците се разхождали свободно хората, включително и майки с деца.

- С това ли само ще се размине Либия?

- Либия е държавата, за която човек най-трудно може да прецени какво ще се случи. Както и Кадафи, така и Либия са изключително непредсказуеми. Много се опасявам от бъдещето на тази страна. Затова казвам непрекъснато на моите приятели, че те малко или много по-безкритично гледат на нещата, въпреки че добре познават нашия процес. Все пак, когато не си бил от другата страна на медала, от ужасната страна, трудно преценяваш. Моите приятели са от много години в Либия, повече от петнайсет, други са повече от двайсет и пет години. Някои от тях са били още по време на бомбардировките през 1986 година.

- Всъщност страната им е втора родина.

- Точно така, там си живеят, там си получават заплатата, там са семействата им, доволни са от начина си на живот. Те са свикнали просто с тези порядки в Либия.

- Доколко е вярно това, че Триполи е бастионът на Кадафи?

- Абсолютно вярно е.

- Какво се случва в този бастион?

- Аз съм бил през далечната 1991 година в Триполи. Тогава нямаше информация, нямаше интернет, нямаше сателити и мобилни телефони. Лека полека Кадафи поотпусна хората, даде им сателитни чинии да си сложат, да гледат света, пусна и два мобилни оператора. Имат интернет, фейсбук, хората контактуват със света и естествено това е огромната разлика от времето, в което аз бях там. Страната е изключително богата и хората там би трябвало да живеят по-богато. Те не са гладни, но една голяма част от жителите си позволяват месо веднъж или два пъти в месеца. По отношение на хляба, зеленчуците и най-обикновените храни те си ги имат. Страната е привлекателна за суданци, египтяни и мароканци, които прииждат, за да работят там.

- Лекарите какво получават за труда си?

- В ония години, когато аз работех там, беше много добро заплащането. Животът в Либия наистина беше много евтин и можеше с доста малко пари да изкараш месеца и да спестиш от заплатата. За две-три години можеше в България да си купиш жилище със спестените пари, докато сега животът поскъпна. Но, струва ми се, че българите, които работят там, успяват да спестят по някое евро или долар за бъдещето.

- Имате впечатления и от Бенгази. За този град казват, че е ненавиждан от Кадафи. Каква е разликата между Триполи и Бенгази?

- В Бенгази работех. Разликата между двата града е такава, каквато е в целия свят. Триполи е столицата на Либия. Той е космополитен град, докато Бенгази е провинция. Столицата си е столица. Там хората са по-високомерни. Всеки казва с гордост: ”Аз съм столичанин”. Докато в Бенгази повечето са племената от пустинята. Бедуини. Малко са по-първични, на според мен обикновените хора там са добри. Казвам това с пълното съзнание, че именно там преживях много тежки неща. Аз никога не съм имал проблеми с пациенти. Мога да кажа, че имах много приятели сред обикновените хора. Те бяха много доброжелателно настроени към мен. Винаги бяха готови да помогнат на всеки, който има някакъв проблем. Те се страхуваха от режима, не говореха нито за политика, нито за Кадафи. Не споменаваха даже името му. Такива неща в тази страна не се говорят по принцип. Когато ги „изтърват” или се видят по-свободни, тогава са като отвързани. Това е много притеснително.

- Пред разпад ли е самата страна, това го твърдят редица експерти?

- Аз не съм експерт, но ще ви кажа, че има огромна разлика между североизточната, югозападната и северозападната част на Либия. Североизточната винаги е била, както се говори, за монархията. Царят е оттам. Имам предвид Бенгази. Това е опозицията на Кадафи. Хората там винаги са били срещу него и са били в опозиция. Докато на запад от Триполи и в самата столица е съвсем различно. Там са бастионите на Кадафи, там са неговите племена и поддръжниците му.

- А с какво държи тези хора Кадафи?

- Преди години ги държеше със страх. В началото са били страхотни репресии. Всички знаят това, още като излиза на власт какви зверства е извършвал в Бенгази и градовете около него. Другото, което е, че държи и ухажва армията. Войниците си имат работа, имат си жилища, храна и облекло. Той много хитро постъпва. Като види, че има недоволство, отпуска на военните коли, които са на ниска цена. Същото прави и с инвалидите, както и с други хора от населението. Старае се да им угажда. Раздава храна и други блага. Има десетки методи, с които държи хората в подчинение.

- Знае се, че в Либия работят доста българи, но много малка част от тях се върнаха. Какво ще стане с другите, ако размириците продължат? Как гледат на нас, българите, там?

- Нали знаете, че мен ме освободиха и аз три години се разхождах по улиците на Триполи съвсем свободно. Някои хора ме познаваха, но никой никога не ми е отправял заплаха или предупреждения. Те знаеха, че процесът срещу българските медици е политически, а не заради това, че умишлено са заразили децата със СПИН. Хората не вярваха на тези приказки. Те знаеха, че ние не можем да бъдем убийци. Когато започна икономическата блокада на страната, аз съм виждал как мои пациенти и пациенти на съпругата ми Кристияна плачеха, защото тогава мислеха, че ще напуснем държавата. Бяха много уплашени, казваха, че няма да има кой да ги лекува. В това отношение те ни имаха голямо доверие.

- А дали нещо се промени, след като освободиха българските медици, какво казват вашите приятели, които живеят там?

- Нищо не се е променило. Обикновените хора знаеха защо беше този процес и ни подкрепяха мълчаливо.

- Днес с какво се занимавате, вие и съпругата ви Кристияна?

- Аз работя в здравната каса, а съпругата ми учи три години и завърши кинезитерапия. Сега работи във физиотерапията на Военна болница. Така че в София живеем и работим.

„Открадна е точната дума. Той ги задържа, като пуснаха слуха, че българите са заразили децата в Либия със СПИН, заради което дългът, който Либия имаше към България, беше опростен", каза Борисов.

Седмица след освобождаването на българските медици през лятото на 2007 г. правителството на Сергей Станишев реши либийският дълг към България в размер на 56 635 373.85 долара да бъде опростен и прехвърлен във Фонда за лечение на заразените със СПИН деца "Бенгази". От цялата сума 22 359 493 долара е главницата, а 36 275 880 долара са лихви за периода 1984-2006 г. След решението на кабинета тогавашният вицепремиер Ивайло Калфин обясни, че това е българското разбиране за участие в международния фонд и не било съгласувано с либийската страна.

Парите от дълга трябваше да отидат за лечението на заразените

със СПИН либийски деца и изплащането на финансова помощ на техните семейства.

В опростената сума не влизат задълженията на Либия към българските държавни фирми, работили в джамахирията, като "Техноекспортстрой" и „Булгаргеомин”.

Използваме всяка възможност за извеждането на всеки човек от Либия - независимо дали става въпрос за българи или чужденци, каза вчера Борисов. Той допълни, че действията на българската държава по евакуацията са били високо оценени на европейско и световно ниво. По въпроса работели министър, двама заместник-министри и поне 30 човека щаб около тях. В сряда вечерта са водени разговори с турското правителство, за да се осигури кораб, с който вчера бяха евакуирани българи от Бенгази, както и с Кристалина Георгиева, която задействала и щаба в Европейския съюз. Просто спасяваме хората.

Правим всичко възможно да си ги изведем обясни Борисов. Според него ситуацията в Либия ще стане още по-сложна, след като медицинските лица, които са главно чужденци, напуснат страната.

За краткото уволнение на шефа на "Техноекспортстрой" Емил Коцев и последвалото му връщане на поста Борисов заяви, че проблемът е възникнал от това, че едната фирма е докладвала на външния министър Николай Младенов, а другата - на строителния Росен Плевнелиев. „Хубавото е, че и двете страни са се престарали, за да докарат повече хора. Коцев обясни желанието му да прибере хората и затова го върнах", обясни премиерът. Той отрече да е бил дезинформиран за развитието на конкретната ситуация. .

Над 50 наши се прибират с турски кораб

АНГЛИЧАНИТЕ НИ ЗАВИЖДАТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА

Над 50 българи бяха евакуирани вчера с турския кораб "Искендерун" от Бенгази. Точната бройка към 19 часа снощи още не беше ясна, тъй като хората още се качваха на борда. Не беше ясен и часът на отплаване заради лошото време в Средиземно море. Евакуацията от източния либийски град беше договорена между правителствата на България и Турция. Прибирането по вода се наложи, тъй като летището в града, който е изцяло под контрола на противниците на Кадафи, беше бомбардирано преди дни. Военният кораб "Искендерун" акостирал в 13,10 ч. в Либия. Турция се съгласи да вземе 100 български граждани, които трябваше да са на гражданското пристанище в Бенгази до 12 ч. Те трябваше да носят бели ленти на дясната ръка като опознавателен знак.

Плавателният съд ще акостира в турския курортен град Мармарис след 30-часово плаване, където нашите ще бъдат очаквани от български дипломати от мисиите ни в Анкара и Истанбул. Възможно е обаче военният съд да стигне до друго турско пристанище. На място ще бъдат издадени пасавани на нашите граждани, чиито паспорти са останали в либийските им работодатели, за да могат да се приберат в България. Външният министър Николай Младенов съобщи, че има и българи, които са успели сами да напуснат Либия. МВнР посъветва българите, които се намират в западната част на Либия и нямат възможност да се евакуират през летището в Триполи, да се насочат към Тунис, където граничните пунктове са отворени.

Десетки британски граждани коментираха вчера в социалната мрежа Twitter, че с действията си по евакуация България е изпреварила Великобритания, която още не е задействала държавната машина, за да изведе своите жители. Англичанка с псевдоним Roshie Ram подчерта, че турски кораб качва и българи и добави, че нейното правителството е по-фокусирано върху рязането на разходи, отколкото върху хората.


Аптеки въртят далавери с илачи по пощата

ЕС прави регистър на фармацевтичните магазини в нета
СИЛВИЯ НИКОЛОВА

Аптеки въртят незаконно търговия с илачи по пощата или чрез доставка по куриер на адрес, независимо че Законът за лекарствените средства в хуманната медицина им забранява това. От тях човек може да се снабди не само с безобидни витамини и прахчета, но и с лекарства, които се продават задължително само срещу рецепта, установи проверка на „Монитор”.

Подателите на обявите приемат заявки както по телефона, така и на електронните си пощи, достатъчно е клиентът да посочи точния си адрес и да уговори приблизителния час, в който куриерът ще му донесе медикамента до вратата. Между 3 и 5 лева е цената за доставка в зависимост от отдалечеността на адреса в столицата. Ако купувачът е в друго населено място, пратката му се доставя по пощата или с куриерска служба. При поръчка за над 35 лева тя е безплатна. Търговията на лекарства по пощата или по куриер е незаконна и наказуема от закона, тъй като лекарства с рецепти могат да се продават само от фармацевти, и то в аптека, категоричен бе председателят на Българския фармацевтичен съюз Мирослав Ненчев.

Интернет аптеките да бъдат вкарани в регистър, който пък да бъде част от общ сайт на всяка една страна - членка на Европейския съюз. Тази мярка срещу продажбата на фалшиви илачи гласува Европарламентът. Тя е залегнала като текст в закон срещу имитациите на лекарствени продукти.

В България нямаме регистрирани виртуални аптеки, които да не разполагат със собствени помещения, каза Владимир Найденов, председател на Браншовата камара на дистрибуторите на лекарства на едро.


Спецфонд спасява дрогирани и пияници
Фани Серафимова

Спецфонд за лечение на наркозависими по подобие на този за ин витро ще бъде създаден от януари 2012 година. Това ще стане с промяна в Закона за наркотичните вещества, който народните представители от здравната комисия гласуваха вчера по предложение на синия депутат д-р Ваньо Шарков. Целта е набирането и изразходването на средствата да се осъществяват при прякото участие и наблюдение на пациентските организации, за да не се създават предпоставки за недоверие и злоупотреби.

Точното наименование на новата структура ще бъде Фонд за превенция, лечение, рехабилитация и ресоциализация на зависими, каза д-р Шарков и уточни, че той ще подпомага лечението само на пристрастените към алкохола и наркотиците но не и към хазарта, независимо че някои психиатри причисляват и него към болестните състояния. В него ще постъпват средства от отчисленията от акцизите върху цигарите и алкохола. За 2010 и 2009 г. приходите от акцизите върху алкохола и цигарите са над 1 млрд. и 700 млн. лв.


Йордан Войнов, изпълнителен директор на Агенцията за безопасност и контрол на храните: КОМПРОМИСИ СЪС ЗДРАВЕТО НА ХОРАТА НЯМА ДА ПРАВИМ
Европа променя своя регламент заради йорданските домати
Паулина Йоргова

-Г-н Войнов, тази седмица се завърнахте от Брюксел, споделихте ли вече за проблемите с вноса на йордански зеленчуци, които не подлежат в момента на строг санитарен контрол в ЕС?

- Проблемът с йорданските домати, които имаха наднормено количество пестициди, ще предизвика промяна в европейския регламент 669, който определя от кои страни трябва да се прави задължителен контрол на внасяните плодове и зеленчуци. В началото на март се събира Европейската комисия, за да разгледа този въпрос. Освен от нашата страна, имаше индикации от Франция, че там е засечен фураж от Китай, който съдържа забранена в ЕС субстанция. Става ясно, че има пропуск в регламент 669 и Европейската комисия трябва да го промени, защото в него е визиран задължителен контрол само от три страни – Турция, Тайланд и Доминиканската република.

- Нашите вносители се разсърдиха за проверките, защото досега регламентът им позволяваше да внасят, без да правят задължителни изследвания, как ще постъпите в този случай?

- По отношение здравето на потребителите няма да има никакви компромиси. Всеки трябва да работи съгласно закона и всички трябва да спазват правилата. Няма какво да се сърдят, ако досега се е случвало подобно нещо, в бъдеще ще има ясни правила. Една от първите задачи на Центъра за оценка на риска е свързана с изследванията на плодовете и зеленчуците. Да даде становище, да координира ситуацията с останалите страни членки, както и с научни работници и хора от практиката, за да се каже кое трябва да се изследва и на каква чистота, защото ние няма как да покрием целия внос. В цял свят проверката се прави избирателно.

- Беше съобщено, че от 1 март вносът на пресни плодове и зеленчуци от Йордания ще е съпроводен с документи за анализ на пестициди. Може ли на национално ниво да въведем по-строг контрол за вноса на йордански домати, преди да стане факт в общността?

- Няма никакъв проблем. Разпоредил съм проверка на вноса от всички трети страни, които са извън регламента, не само от Йордания. Тук влиза контролът върху зеленчуците и плодовете от Македония, Сингапур и всички останали държави освен трите, които сега са посочени в европейските нормативи.

- Как ще решим проблема в такъв случай с боядисаните цитруси, голяма част от тях идват от Гърция, която е в общността?

- Нищо не ни пречи да изследваме и цитрусовите плодове. Разпоредил съм и такава проверка, която ще обхване целия внос, включително и този от ЕС. Ако установим третиране със забранени субстанции, ще алармираме Европейската комисия, както направихме за доматите, краставиците и чушките. В крайна сметка в ЕК ни приеха нотификациите за доматите и краставиците, в които съдържанието на пестициди беше съответно десет и шест пъти над нормите. За чушките обаче сигналът не е приет, защото според експертите в ЕК съдържанието на пестициди 3 пъти над нормите не крие опасност за здравето на потребителите.

- Има ли вече резултати от проверката за хляба, вашите инспектори ще влязат ли и в гаражите и по-мръсните цехове, защото стартът беше в голямо предприятие, където е по-лесно да се проверява?

- Хлебопроизводството е много тежък сектор и не очаквам да има бързи резултати от проверките, защото аз лично, влизайки в това хубаво място, откъдето тръгнаха проверките, видях 4-5 сериозни пропуска. Впечатление ми направи системата за самоконтрол, защото се оказа, че критичните точки там са само две. А това са местата, на които всеки производител може да реагира адекватно, ако нещо се случи по веригата. Освен това изследванията по мониторинга се правят в собствена, но не акредитирана лаборатория. Дървените палети също ми направиха впечатление, защото те трудно се поддържат и по тях остават микроорганизми. Този амбалаж отдавна е излязъл от употреба в месо- и млекопреработвателните предприятия. И тези пропуски се виждат в едно добро предприятие, затова казвам, че има голяма разлика между месо и млекопреработвателните предприятия и всички останали.

- В какво се изразява тази разлика?

- Те са много по-напред, защото бяха подложени на сериозен мониторинг от страна на Европейската комисия. Месните и млечните продукти по принцип се следят с по-особен интерес и ние също, когато работехме във Националната ветеринарно-медицинска служба, действахме по този начин. Само през миналата година НВМС имаше 12 европейски мисии, което е доста, като се има предвид, че на страна членка се правят по 2-3 такива проверки.

- Колко лаборатории останаха след създаването на агенцията и те ще бъдат ли достатъчни, за да извършат всички необходими анализи?

- След 1 януари тази година останаха 13 лаборатории, които ще правят всички необходими анализи, а това, което не могат да извършват, ще се възлага на други акредитирани лаборатории. Техните резултати важат напълно заради статута им. Ние например не правим изследването за диоксин, защото считаме че това не е икономически изгодно за държавата, подобна съставка може да има само в случай на авария, както стана в Германия. Затова имаме сключен договор с частна лаборатория във Варна, която прави тези изследвания. Подобен е случаят с ГМО. Считаме, че се правят малко проби за генномодифицирани храни и не е разумно да се поддържа цяла лаборатория. Можем да се обърнем към акредитиран център, да изпратим пробите и те да бъдат изследвани. И аз не виждам драма в това, че редуцирахме лабораториите. Във Франция например има само девет държавни лаборатории. В Холандия има само една лаборатория за млякото, която прави по 40 000-50 000 проби дневно. А ние имахме миналата година над сто лаборатории, които преминаха през много тежка реформа.

- Казахте, че месопреработвателите са доста напред по отношение изискванията за производство на храни, но те понесоха и първите удари, след като започнаха работа по браншови стандарт. Предстои ли ремонт на стандарта „Стара планина”?

- Всяко начало е трудно, няма идеални неща, които да се направят от първи път. Но производителите сами се убедиха, че не трябва да има промяна на стандарта „Стара планина”. В процеса на работа се видяха недостатъци, които се коригираха. Но няма притеснение и нужда от промяна на разписаните норми. Храните по стандарта „Стара планина” се купуват, вярно е, че отмина първоначалната еуфория, но това е естествено. Трябва да разширим гамата при месото, при млечните продукти, сега се работи активно по хляба. Стандартите, разбира се, не са задължителни и никой не кара насила производителите да ги ползват, но нашият потребител трябва да има избор и сам да прецени какво да консумира. Дори за традиционни храни като лютеницата може да се направят стандарти. Може да се работи и в други направления, но в момента най-важно е да се направи бързо стандартът за хляба и да се въведат стандарти за хранене в детските градини.

- Какво бихте казали за търговските вериги, които искат евтини продукти от нашите производители?

- Опитът ми с тях е от времето, когато въвеждахме разделението на растителните и млечните продукти. И тогава реагираха остро и казаха, че подобно нещо се прави само в България и искаха да обжалват заповедта ми в съда, но по-късно промениха решението и видяха, че ние сме безкомпромисни. Не могат всячески да притискат производителите и да им налагат рамка, в която задължително трябва да влязат, ако искат да присъстват на техните щандове. Притиснатите производители тръгват да правят нискобюджетни продукти, които няма как да имат добро качество. Те са безопасни и евтини, но това е за сметка на качеството.

- И в момента разчитаме на доста голям внос на млечни продукти, какво ще стане в края на 2011 г., след като изтече и удълженият срок за привеждане на фермите ни според европейските изисквания?

- Това е много сериозен проблем за страната ни. Заедно със самите фермери и техните асоциации, които вече са доста на брой, трябва да седнем на кръгла маса и да се помисли за вариант за излизане от ситуацията, защото в края на годината изтича деругацията и ако остане така, както е разписано, доста голямо количество мляко трябва да бъде изключено от хранителната верига, което никак не е добре.

- Какво може да се прави с млякото, което не може да се взема от преработвателите?

- То остава само за собствена консумация, ако не отговаря на европейските регламенти. Може обаче да се търсят начини за положителен изход от кризата. Един от вариантите е млякото от високопланинските райони да се изкупува два пъти дневно. Известно е, че два часа след издояването на млякото то има бактерицидни свойства, няма размножаване на микроорганизми и отговаря на стандартите. В момента обаче вечерното мляко стои цяла нощ и се размножават микроорганизмите и като се прибави към сутрешното, цялото количество вече не отговаря на изискванията.

- Има ли вече поне една ферма, която да прави директни продажби?

- За мен е учудващо, че до момента нямаме нито едно заявление, въпреки че наредбата е факт. Може би защото фермерите трябва да направят помещения, които да отговарят на минималните санитарно-хигиенни изисквания за директна продажба. Освен това те вероятно изпълняват млечните си квоти и не им остава суровина. Изкупната цена на едро е доста висока и фермерът няма интерес да разфасова млякото на малки опаковки и да чака купувачи. .

Визитка

Завършил Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина в Стара Загора

Има придобита втора магистратура „Ветеринарна администрация”

Бил е ветеринарен техник във ветеринарен участък, село Драгушиново, участъков ветеринарен лекар в село Горни и Долни Окол, ординатор в регионалната ветеринарна лечебница в Самоков

Работил е и в Министерство на здравеопазването, където е извършвал дейности по контрол на храните

Бил е началник на информационен отдел в Регионалната ветеринарномедицинска служба София-област, а след това и шеф на службата

През 2008 г. е заместник генерален директор на НВМС, а след това става неин генерален директор


Родителите търсят лекарска грешка