25 март 2013 г. Тема: здравеопазване

Екипи на Спешна помощ масово търчат из София за зелен хайвер, докато хора в тежко състояние ги чакат с надежда за спасение. Такъв бил случаят с трепереща, пребледняла и неконтактна диабетичка, която се нуждаела от лекар, в „Надежда 3". Оператор от 112 обаче изпраща линейката в друг квартал. За фрапиращия случай пред в. „Телеграф" разказва началникът на отдел „Медицински дейности" към Центъра за спешна медицинска помощ в София д-р Ангел Ангелов.

Диабет

На 9 март тази година оператор на 112 поддава сигнал, че диабетичка се нуждае от спешна помощ в „Младост 3". Оказва се обаче, че адресът е подаден грешно от служителя и болната жена лежи в леглото си в „Надежда 3". „Грешката е на оператора в център 112, който подава адреса неправилно, въпреки че гражданинът ясно е казал къде се намира. За този случай на служителя ще бъде потърсена дисциплинарна отговорност", обясниха от спешната линия пред „Телеграф". При друг случай линейка фучала към „Младост 1А", за да помогне на 8-годишно дете. Етажът, където живеело хлапето, обаче не бил посочен от операторите. Припаднал епилептик чакал помощ в Панчарево в къща номер 20. От 112 обаче подали адреса на пациента като „Падинето номер 25".

На 16 март в 16,53 ч чрез телефон 112 е подаден сигнал за катастрофа, при която има пострадали. Три минути по-късно - в 16,56, към мястото на инцидента лети линейка с екип. Междувременно от 112 се обаждат и казват, че няма нужда от реанимобил, защото пострадалите са откарани от такси. Екипът спира линейката, но се свързва директно на телефона на СДВР, където съобщават, че на мястото на инцидента има пострадал човек. Медиците идват и транспортират пострадалия в „Пирогов". „Повикващият отказва екипа. На записа се чува как пострадалият казва, че няма нужда от медицинска помощ", контрират пък от спешния телефон.

Проблеми

Причината понякога а линейките да се лутат из столицата, докато открият пациентите, са грешните или неточни щ адреси, подадени щя от спешния телефон 112, твърдят от Бърза помощ. От единния европейски номер за спешни повиквания обаче са категорични, че когато телефон 150 функционирал, некоректните адреси и лицата, подаващи грешни сигнали, са били около шест пъти повече. Според данни на здравното министерство през 2010 година те са били 8916, а според данните на единния спешен телефон през отминалата те са били 1488. В ежедневието си медиците се сблъскват и с друг проблем - самите граждани злоупотребяват с търсенето на спешна помощ. Според лекарите на такива хора трябва да бъдат налагани глоби. За неосигурените в София линейките са единствената безплатна медицинска помощ. „Получават се пробойни и в даден момент хора, нуждаещи се наистина от спешна помощ, не могат да я получат навреме, защото ние отиваме на места, където не е необходимо да бъдем", обяснява д-р Ангелов.

Ток

Така например линейка бързала да спаси млада жена, която според обаждането била ударена от електрически ток. Реаниматорът обаче открил дама, чийто малък пръст бил притиснат на пантата на вратата. Имало обаждания за одраскване от котка, конюнктивит, синузит, махмурлук, както и за високо кръвно.

Около 100 са свободните места за лекари в спешна помощ София.

Данните от регистъра на телефон 112 са веществено доказателство пред съдебните власти, обясняват от единния номер за спешни повиквания. За телефон 150 това не важи. Освен това практиката показвала, че когато човек е под стрес, трудно може да прецени на кой точно телефон да се обади. Когато този телефон е единствен за всички видове спешни случаи, е далеч по-лесно за хората да потърсят помощ. Телефон 112 е изграден с модерна технология, която позволява локализиране на местоположението на повикващите, което е съществено предимство за отсяване на неверните сигнали. При телефон 150 това е невъзможно.

Жельо Желев и Петър Стоянов ще влязат в листите на РЗС за депутати в 42-ро народно събрание, стана ясно вчера, след като от партията обявиха 51 от кандидатите си.

26 са от политическата квота, а останалите 25 от т.нар. гражданска. И Желев, и Стоянов са от първата. Става въпрос обаче за почти пълно съвпадение на имената с двамата бивши президенти Желю Желев и Петър Стоянов. „Държавните глави" на Яне Янев са финансисти и заемат и сега длъжности в партията му. В политическата листа са и няколко от досегашните народни избраници от РЗС - Бисерка Петрова, Кристияна Петрова и Емил Василев. Кандидат-депутат на Янев е и отцепничка-та от „Атака", също депутат в 41-во НС - Цвета Георгиева.

Лицата от гражданската квота пък са разнородни - както юристи и финансисти, някои от които завършили в чужбина, така и бивши криминалисти от МВР, възпитаници на НСА и др. Едно от по-известните лица е Желяз Турлаков, консултант към Националния център по наркомании. Той самият е бивш наркоман, сега има собствен терапевтичен център. Още не е ясно кой в каква листа ще попадне или оглави. Очаква се самият Янев традиционно да е водач в Благоевград и в родния му Сандански.

Вчера лидерът на РЗС направи и няколко пророчества: че партията му ще участва в „бъдещото дясно-консервативно управление", че ще влезе в изпълнителната власт, както и че „в рамките на няколко години РЗС ще успее да направи чудо - в България ще се стигне до референдум за нова конституция". Едва след последното Янев щял да сдаде властта в РЗС.


И рускини одобрени за ин витро
ДИАНА ТЕНЧЕВА

И временно пребиваващи у нас осем рускини, които редовно плащат здравните си вноски към българската НЗОК, са одобрени да започнат безплатно ин витро.

Това съобщи Радина Велчева, един от членовете на съвета към фонда за асистирана репродукция. Тя добави, че от миналата седмица НЗОК вече превежда пари за изкуствено оплождане, защото АГ болниците вече са подписали догово­рите си с нея. „Така че осигурените българки да не се притесняват, всяка от тях може да разчита на безплатните опити", успокои Велчева.

Тя и екипът й имат идея от догодина фондът ин витро да се заеме и с анализ на демографския срив у нас, да се намерят начините, по които експертите могат да му се противопоставят и държавата да заложи изпълнението им в нови политики. През м.г. раждаемостта удари дъното от 1945 г. насам с най-малко родените българчета - 62 000. Дори през Жан-Виденовата 1997-а са били 64 000.

Очаква се в средата на април Министерството на здравеопазването (МЗ) да получи финансиране от 15 млн. евро, които се отпускат по т.нар. Норвежки финансов механизъм. Средствата ще бъдат вложени в пет направления, едно от които е психично здраве и изграждането на регистър на психично болните у нас.

Новината потвърдиха за "Труд" от ведомството на проф. Николай Петров.

За регистъра на българите с душевни проблеми се говори от близо 10 г., но и заради липсата на пари, и заради колебанията в обществото трябва ли да има такъв списък той все не се създаваше. Има неправителствени организации, които смятат, че записването на пациенти с подобни оплаквания не е редно и това ги дамгосва.

От друга страна, у нас вече има куп регистри например за раковоболните, за диабет, СПИН, туберкулоза, инвазивни процедури, ин витро и т. н. "Между пациентите не трябва да се прави разлика, в противен случай наистина се стига до дискриминация", категорични са психиатрите, които настояват за регистъра. "Той ще дава информация за всички лечения, процедури и състояния, който е преживял болният, а не както е в момента - ако близките му не го придружават, в някои случаи дори не знаем какви медикаменти пие", сподели неотдавна проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия.

Още нещо: болният може да е с адресна регистрация в София, но да е имал пристъпи в друг град. Ако доброволно пациентът не помоли случилото се да се впише в диспансерния му отчет в столицата (което никой не прави), лекарите няма как да знаят за развитието на болестта му.

Регистърът може да бъде изграден за 3 до 6 месеца.

С парите от норвежкия механизъм ще се финансират още обучителни програми по майчино и детско здравеопазване, по репродуктивно здраве, ще се осигуряват стипендии на роми, за да учат медицина, добавиха от МЗ.

В късния следобед гражданин на 73 г. се опита да се самозапали пред президентството, но беше задържан, преди да драсне клечката. Дежурните полицаи открили у пенсионера тубичка с бензин. Човекът бил отведен в Първо РПУ за разговор с психолог.

Най-силно унинието личеше във Варна, където всяка неделя в центъра се изсипваха десетки хиляди граждани. След като кметът Кирил Йорданов най-сетне подаде оставка, демонстрациите ставаха все по-малки, а вчера пред сградата на общината се събраха под 200 души. Повечето от тях бяха самоопределилите се неформални лидери на гражданското недоволство.

Освен че бяха малко, те стояха разцепени на групички. Бившият футболист Иван Петров събираше подписи за участие в парламентарните избори. Встрани от него бяха последователите на аптечния бос Веселин Марешки, които искат незабавна оставка на общинския съвет.

Протестиращите, които се наричат „Варненци за Варна" и които искат местният парламент да продължи работа, но под стриктен граждански контрол, пък въобще не бяха забелязани на скромния протест.

Бяхме много, сега сме малко, след 2-3 месеца ще бъдем страшно много, за- щото нещата не отиват на добре, каза на поредния протест на пл. „Велбъжд" в Кюстендил в неделя Елена Манчева, една от водачите на тукашното недоволство. Към 100 души излязоха, за да поддържат огъня в борбата срещу монополите. Ораторите бяха категорично против случилото се в зала „Арена Армеец" предния ден и еуфорията около Христо Стоичков, станал лице на студентските протести. „Чрез Христо Стоичков управляващите ще се гушнат с новите в бъдещия парламент. Не трябва да го допуснем", казаха говорилите пред иначе вяло протестиралите кюстендилци.

Студенти от няколко български университета написаха вчера остро отворено писмо срещу представляващото ги Националното представителство на студентските съвети (НПСС), което организира събирането в „Арена Армеец".

„Ние не желаем студентската общност да бъде свързвана по какъвто и да е начин с тази организация. Тя е неспособна да защитава общите студентски интереси и в редица случаи дори уронва престижа на студентите с организирането на събития и изказването на позиции, които са в пряк разрез с академичността и студентските интереси", пишат негодуващите.

В София три протестни шествия на различни организации събраха не повече от 200 души. Предвождани от Янаки Ганчев, около 40 души от движението „Орлов мост" почти тичешком пресякоха центъра и се сляха със събралите се пред Съдебната | палата стотина активисти на ВМРО, излезли за пореден път на бунт срещу монополите. Под думкането на тъпани и със символизиращи война обърнати национални знамена двете групи поеха към ЦИК, където партията внесе 25 000 подписа за регистрация за изборите.

Шумът привлече вниманието на двайсетината протестиращи пред президентството, заслушани в исканията на Йоло Денев за отваряне на 3-ти и 4-ти реактор на АЕЦ „Козлодуй" и за намаляване сметките за ток и парно с 20%. След кратко колебание протестиращите се обединиха пред ЦИК. Междувременно на близкия площад пред Народния театър активисти от „Движение за граждански контрол" събираха подписи за участие в изборите.

А от сформираното преди седмица движение „Българска пролет" обявиха вчера, че ще се явят на изборите с мандат на Българска социалдемокрация на Александър Томов. Преди дни хората от това движение твърдяха, че са част от протестиращите. Вчера част от тях признаха, че членуват в младежкото движение на социалдемократа Томов. Голяма част от тях учат и във философския факултет на СУ, където Томов преподава.

Едно от исканията на хората от новото движение е да бъде пуснат отново в експлоатация комбинатът „Кремиковци".

Един от организаторите на протестите в Пловдив - пенсионерът Иван Бояджиев, известен като Дядя Ваня-Лютия, се самозапали символично, като драсна клечката на снимка от младите си години. Това стана вчера на Централния площад, където се събраха около 200 души. „Призовавам хората да спрат да се самозапалват. Трябва да продължат да живеят, за да се борят", обяви Дядя Ваня.


Сбърканата борба с монополите
ПЕТЪР ГАНЕВ

Винаги, когато у обществото се натрупа напрежение, политиците обичат да прехвърлят топката на някоя институция, която е уж независима от тях и от държавното управление. Така се получи и с общественото недоволство от високите сметки за ток.

Същото го видяхме и при протестите през 2011 г. срещу високите цени на горивата. Тогава политиците пак прехвърлиха проблема върху Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябваше да реши има ли злоупотреби с цените на бензина и дизела. Разбира се, от тази работа нищо не излезе. Наказани нямаше, горивата пак са ни скъпи, но напрежението отшумя.

В началото на сегашните протести експремиерът Бойко Борисов дори уволни шефа на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), опитвайки се да насочи вниманието към нейната работа. Не че в нея няма пропуски, но по-важното е друго. ДКЕВР и КЗК, която наскоро нервно бе призована от служебния кабинет да каже най-после кои са монополите в държавата, трябва да следят какво пише в законите, които уреждат тяхната дейност. И да се движат по тези правила. Законите обаче, както знаем, се пишат от политиците.

Да се замислим какво може да направи по отношение на електроразпределителните предприятия КЗК. Тази комисия не санкционира монополи, а само злоупотреби с господстващо положение на един или друг пазар. Така поне пише в Закона за защита на конкуренцията. В случая с ЕРП-тата има монопол, установен със закон.

В Закона за енергетиката ясно пише, че за една територия се издава само един лиценз за електроразпределение. Или излиза, че тези дружества няма как да нямат монопол в своята територия и КЗК няма как да промени този факт дори да се скъса от проверки.

Още по-малко пък в ситуацията на служебен кабинет, когато няма парламент и няма как законът да се промени. На практика причината да съществува този монопол е парламентът и макар да звучи абсурдно, КЗК трябва да го глоби, защото е позволил да има такъв монопол. Същото би трябвало да направи и за здравната каса.

Ако електроразпределителните предприятия бяха пуснати да работят в среда, в която има конкуренция, тогава КЗК би могла да следи дали те действат лоялно, дали не са се разбрали с други такива дружества като тях под масата и т.н. Но правомощията не позволяват да следи за действията на монопол, който е разписан в закон.

Енергодружествата пък нямат нужда да бъдат нелоялни към конкурентите си - те просто нямат такива. Мнозина казват, че липсата на реален избор на доставчик на ток в България не е причинена от енергийния закон, макар че там е разписано "само един лиценз". А от факта, че липсват редица наредби и правила за либерализирания пазар. Но дори да е така, това не променя факта, че КЗК няма какво да направи без работещ парламент.

Разбира се, законът вменява на КЗК доста правомощия, макар и не такива, каквито политиците понякога си представят. Тя може да напише становище или да направи пазарен анализ, в който да посочи на правителството в кои сектори държавата е установила монопол и в кои случаи той е довел до изкривяване на пазарната среда. Защото всяко такова изкривяване поставя потребителите в неблагоприятна ситуация. В случая с енергодружествата се получи точно това.

Антимонополната комисия можеше да е по-действена, когато трябва да се защитят малките производители, например на земеделски продукти. Всеизвестно е, че те са мачкани от много структури и че много често нямат възможност да разполагат с продукцията си и да я продават, когато искат, на когото искат и на каквито цени искат. Вярно е, че понякога нещата в тази сфера опират до наказателното право, но нищо не пречи Комисията за защита на конкуренцията също да има отношение по този въпрос и по-важното - да го покаже.

Но вижте само как действат законите у нас. Антимонополната комисия работи и доста често налага глоби за милиони на най-различни фирми. В голямата си част това са глоби за работещи бизнеси, които в никакъв случай не са ощетили потребителите

Един е организирал томбола с прекалено голяма награда, друг е привлякъл "нелоялно", но доброволно и с добра оферта клиентите на ближния - това е общо взето кръгът на нарушенията, по отношение на които КЗК действа най-ефективно и събира за бюджета най-много глоби.

Явно за нашия законодател лотарията с награди е някакъв голям проблем. А стотиците хиляди неправилно изчислени сметки за ток и топлоенергия са в реда на нещата. Ето например законът позволи на КЗК да наложи милиони левове глоба на фирма, продаваща автомобили, само заради това, че си е написала вътрешни правила как нейните служители да продават автомобили. Дали това е помогнало на стотиците купувачи на коли, които имат доволно голям избор откъде да си купят автомобил, е доста съмнително.

Излиза, че комисията се е фокусирала върху работещи предприятия, които са в конкурентна среда, а там, където клиентът няма никакъв избор, законодателството не позволява да направи почти нищо.


Чужди пилета и кашкавал изместват българските
ДРАГОМИР НИКОЛОВ

Вносни храни изместват българските в търговската мрежа! Това се оказа резултатът от регулациите на Агенцията по храните, с които продължава да се хвали бившият земеделски министър Мирослав Найденов.

Става дума за забраната да се влага вода в пилетата и ограниченията за производство на млечни продукти с растителни мазнини.

Масиран внос на евтини германски и полски сирена и кашкавали от “палма”, както и на полско пиле без забрана за добавка на вода веднага са запълнили празната ниша в търговската мрежа и удрят родното производство, алармираха “Труд” засегнати предприемачи.

Цената на пилето от Полша, за което няма как да се наложи чисто нашенската регулация, се оказва с 1-1,50 лв. на килограм по-ниска от родното. Немското сирене с растителна мазнина пък се продава два пъти по-евтино от българското от истинско краве мляко.

Проблемът е, че забраните не са накарали клиентите да променят навиците си и да започнат да пазаруват по-качествени, но и по-скъпи храни. Просто вместо да купуват български стоки, подпомагат чуждите икономики, оплакват се потърпевшите родни фирми.

Регулациите

От Нова година българските мандри могат да правят сирене и кашкавали или само от мляко, или само от растителна мазнина, като суровината може да се сменя най-рано на 6 месеца. В резултат още на 1 януари 47 от общо 76 предприятия се отказаха от растителната мазнина и преработват само мляко.

Така две трети от родните фирми спряха да произвеждат евтини стоки, заместители на сиреното и кашкавала и направени от растителни мазнини. Оттам и цената на сирената и кашкавалите им се увеличи до два пъти - от 4 лв. на 7 - 8 лв. за килограм.

От 20 февруари т.г. в родните пилета на пазара не може да се добавя изкуствено вода. Изискването обаче не се отнася за продукти, идващи у нас от други страни на ЕС.

Масиран внос

“Наблюдаваме масиран внос на пилета от Полша, както и на пилешки продукти от Холандия. За тях не важи българската забрана за добавяне на вода. Резултатът е, че с това изискване, вместо да развиваме българския бизнес, храним чужди предприемачи, а нашите продукти залежават”, коментира пред “Труд” преработвателят на пилешки продукти Мариан Момчев от “Момчев и сие”.

“Полските пилета са по-евтини от българските с 1-1,50 лв. за килограм, защото за тях няма ограничения за водно съдържание. В момента замразените пилета от Полша вървят около 4 лв. Заради забраната за вода в пилетата някои фирми вече се отказват от бизнеса си”, потвърди ситуацията пред “Труд” и Илонка Аврамова, шеф на Асоциацията на месопреработвателите.

От асоциацията обясняват, че вода в месото се добавя само с цел да стане по-крехко и лесно за готвене. И определят като “митове и легенди” твърденията, че се продават пилета, напомпани с 50% вода.

Млечният бранш също е свидетел на масиран внос, но на немски продукти с растителни мазнини, а вече и на полски. “Агенцията по храните въведе непазарен метод за държавна регулация, която убива бизнеса и гази конституцията.

В чл. 19 на основния закон е регламентиран принципът на свободна стопанска инициатива”, коментира Михаил Тачев от Националната асоциация на млекопреработвателите.

Оттам припомниха как още м.г. са предупреждавали, че е наивно да се мисли как ограничавайки производството на продукти с растителна мазнина, потребителите ще бъдат принудени да се ориентират към по-скъпите стоки от мляко. “Пренасочването им към по-евтините немски стоки бе очаквано”, коментира с днешна дата Владислав Михайлов от асоциацията.

Тръгва дело за пилето

Днес 3-членен състав на ВАС ще разгледа жалбата на Асоциацията на месопреработвателите срещу наредбата, забранила водата в пилето, съобщи за “Труд” д-р Лиляна Попова от асоциацията. “Ние твърдим, че тези правила трябва да се прилагат еднакво за всички играчи на пазара на ЕС, а не да се дискриминират българските производители за сметка на чуждите”, посочи Попова. Еврокомисията също е сезирана от бг преработвателите и ще разгледа жалбата им.

“Обмисляме да запознаем и премиера Марин Райков, чийто екип в момента работи по стимули за дребния и средния бизнес”, каза още Илонка Аврамова.

Тази седмица ВАС трябва да излезе с решение и по жалбата на Националната асоциация на млекопреработвателите срещу наложените регулации за 6-месечна преработка на мляко и “палма”.

“Не се притесняваме от никакви жалби, изпратени към ВАС. С регулациите, които въведохме, се гарантира качество на масовите продукти за потребителите. Така спомагаме и за налагането на българските продукти като марка за качество”, коментира пред “Труд” шефът на Агенцията по храните Йордан Войнов.

Лекарите спорят за палмата

Докато България побърза да заклейми стоките с палмово масло като опасни за здравето, учените по света все още спорят.

Изследванията датират от 1970 г. През 1997 г. британски учени оповестиха резултати от изследване на 134 души, според които палмовото масло повишава холестерола. Това е предпоставка за отлагане на плаки в артериите и развитие на сърдечно-съдови заболявания.

Други изследвания обаче твърдят, че ефектът на палмовото масло върху кръвния холестерол е неутрално.

Медици от САЩ се агрументират, че 40% от палмовото масло е олеинова киселина, която се свързва с благоприятни за здравето ефекти, като това е основната полезна ненаситена мастна киселина от растителните. Маслото съдържа и витамин Е, който заедно с олеиновата киселина има антиатерогенен ефект.

Световната здравна организация (СЗО) също отчита противоречивите изследвания за палмовото масло и палмитиновата киселина и в свой доклад през 2003 г. пише, че наситените мастни киселини повишават холестерола, но добавя, че индивидуалните мастни киселини в тази група имат различен ефект.

В крайна сметка потребителите са съветвани да приемат храни с по-ниско съдържание на наситени мастни киселини. СЗО обаче не забрани влагането им в храните.

Извън научния спор в момента масово вафли, шоколади и сладоледи на пазара са изцяло направени с растителни мазнини.