лева помощ за дете с увреждания

планирани разходи, например закупуването на нови компютри.Деяна Костадинова се обяви против вдигането на майчинските. „Колкото и високи да направим тези помощи, няма да повишим раждаемостта", категорична бе министърката. По думите й т.нар. майчински у нас са много ниски, но се получават изключително дълго време, а две години откъсване от пазара на труда не е добър вариант.Тя бе категорична, че пенсиите ще бъдат увеличени от 1 април със заложеното в бюджет 2013 г. - средно с 9,3 на сто.

сметка и гражданите ще могат да се включат в инициативата.

Професорът прогнозира, че на следващите избори ГЕРБ ще държи челна позиция, следван от БСП, ДПС и „Атака". Той добави, че не крие предпочитанията си към десностоящите в политиката.


Протестиращ се запали символично в Пловдив
Ваня ДРАГАНОВА

На 42-рия ден на протестите в Пловдив обявилият гладна стачка пенсионер Иван Бояджиев се самозапали символично, за да призове да спрат самозапалванията в страната. Наричащият се Дядя Ваня мъж драсна клечката най-напред на своя снимка, а после и на венецианската маска, с която се бе дегизирал в началото на протеста. „Сега „Изгори, за да светиш" трябва да стане „Живей, за да се бориш" обясни той. Докато палеше и разясняваше по мегафона смисъла на действията си, друг протестиращ също взе високоговорител и прочете декларация против закриването на Белодробната болница в Пловдив. Втори лъч на протеста организираха рокерите от клуб „Вагабонд". Те искат оставката на кмета Иван Тотев заради увеличените от тази година местни данъци и такси.

с тези средства, каза Христов относно призива на премиера Марин Райков бизнесът да бъде солидарен с нуждаещите се. Идеята била тези пари да се пренасочат за подпомагане на най-уязвимите групи.Все още обаче държавата дължи по изпълнени обществени поръчки 300 млн. лв. на фирмите, „задържаният" ДДС е 340 млн. лв. а дълговете на болниците - 200 млн. лв., казаха от БСК. Въпреки уверенията на Христов, че в момента не се води политика за неразплащане, служебният кабинет едва ли ще успее да навакса изоставането.

Всеки, който е реализирал доход от извън трудово-правни отношения (от тях се правят удръжки при получаването на възнаграждението) през 2012 г., трябва да ги декларира и да плати 10% данък върху него. Необлагаеми доходи няма, освен за инвалидите с над 80% нетрудоспособност до определена сума. Дори пенсионерите с най-ниски пенсии, ако по някакъв начин са успели да изкарат някой и друг лев, това също подлежи на данъчно облагане по общия ред.

Ако приемем, че това все пак е необходимо, за да се осигури издръжката и функционирането на държавата и институциите, остава открит въпросът какво получават данъкоплатците. Най-злободневният и парлив проблем е свързан със здравеопазването. От една страна, от данък доход се формират бюджетни средства за тази цел. От друга, работещите плащат и здравноосигурителни вноски, които трябва да се използват единствено за лечение на нуждаещите се. На практика обаче се оказва, че когато на някой се наложи да ползва здравна помощ, дори и да е осигурен, той не я получава безвъзмездно, а в повечето случаи затова трябва да се плаща. Налице е явна несправедливост

Тя трябва да бъде отстранена чрез признаване на направените разходи, разбира се, срещу представяне на документ.

Ето как би изглеждала простата равносметка. През 2012 г. лицето "Х" 8 пъти е посетило личния си лекар и за това е заплатило 23,20 лв. За ползване на услуги от лекар-специалист с направление е изхарчило още толкова. Наложило му се е обаче да отиде 4 пъти на частен прием и всеки път е платило по 70 лв. (леко е минало, защото има случаи, когато тарифата многократно надхвърля тази сума). Ако е трябвало да се лекува в държавна или общинска болница, всеки ден престой в нея струва 3,80 лв, а в частна - най-малко 50 лв. Една елементарна операция от херния се прави и в държавни, и в общински болници, и ако нуждаещият се от нея има направление, е безплатна. Ако болният иска по-съвременна хирургия, трябва да отиде в частна болница или клиника, където ще му вземат 160 лв. Има и по-тежки случаи, когато операции и в държавни, и в общински, а и в частни болници и клиники струват по няколко хиляди лева. Следва това да бъдат признати разходи, които да се приспадат от данъчната основа. Може дори да се окаже, че в редица случаи държавата трябва не да прибира данък, а да изплаща направени разходи, което е много логично. Като се въведе такава система обаче хазната пак ще спечели. Защото сега лични лекари, лекари-специалисти и особено тези, които работят на частен прием, извършващите операции, изследвания, лечебни процедури и пр., прибират пари, без да издават касови фишове или друг вид документи, поради което не плащат данък за реализирани доходи. А става въпрос за милиони. Така че, ако хората, които са ползвали платени здравни услуги представят документ, чрез който заплатеното за тях да им бъде приспаднато от данъчната основа, от извършителите ще се получат значителни приходи за хазната. Лекар, който има частен прием 4 ч. на седмица, през това време реализира доход от най-малко 960 лв. За месец това прави 3840 лв, а за година - 46 080 лв. Значи само той трябва да внесе данък от 4608 лв., който сега не плаща. А такива като него има стотици. Като се прибавят скъпо струващите изследвания и операции, сумата става внушителна.

По подобен начин стоят нещата и в образованието. След като държавата е допуснала да има частни детски градини, училища и университети, тя трябва да има предвид и разходите, които се правят за обучение в тях. Вместо да финансира тези учебни заведения, каквито намерения се очертава да се реализират, трябва да намалява с платените такси данъчната основа на гражданите.

А защо да не погледнем нещата и от друг ъгъл. Пак е време да внасяме данък сгради, който в повечето общини е увеличен спрямо м.г. Средствата от него би следвало да се използват за подобряване инфраструктурата в селищата. Но когато една улица с години не е ремонтирана, не е ли редно живеещите на нея, вместо да плащат данък сгради, да използват тези пари и сами да си организират нейното привеждане в нормално състояние. Ако гражданите са недоволни от сметоизвозването, защо да плащат такса битови отпадъци? С тези пари те могат да наемат хора, които редовно да извозват боклука, това дори може да им струва и по-евтино.

В цивилизования свят се стимулира самоповишаването на квалификацията чрез участие в конференции, семинари и други форми, както и чрез ползване на литература, като това се признава за разход. Хазната не губи, защото получава данъчни приходи от организаторите на такива мероприятия, издателите на книги, хотелиерите и ресторантьорите, транспортните компании, застрахователите и пр.

Навсякъде, особено сега - в условията на криза, се прави всичко възможно за стимулиране на потреблението

В това отношение значителна роля се придава на прилагането на ДДС. Само у нас (и в малко други страни) той не е диференциран (с изключение за туристическите услуги). В Англия за хранителните стоки, при обща ставка 19%, той е 7%. В Гърция лекарствата се облагат с 6% ДДС. Но има и нещо друго, което е по-съществено. В редица страни, като Люксембург, Дания, Швеция, Норвегия гражданите са приравнени с фирмите и на тях данъкът се възстановява най-късно до един месец след направените разходи. И знаете ли какво се получава? Когато през март потребителите си получат възстановения ДДС, през април изцяло го харчат за нови стоки заедно с допълнително вложени средства. Като резултат значително нараства оборотът и данъкът върху него, който плащат производителите, доставчиците на стоки и търговците. В тези страни кризата е преодоляна, производството, транспортът и търговията работят на пълни обороти, осигурява се висока трудова заетост.

Но и това не задоволява хората на наемния труд. Те се борят за перманентна индексация на работните заплати. На 20 март т.г. служителите на най-голямата авиокомпания в Европа - "Луфтханза", блокираха 500 полета с искане за повишаване на заплатите им с 5%. Което при средно трудово възнаграждение от 4000 евро означава увеличение с 200 евро, което е повече от минималната заплата в България.

Време е и у нас много неща да се променят по примера на световната и европейската практика. Иначе не се знае какво ще стане, защото всяко търпение има граници, а то вече прелива.

"Не е трудно да кажеш "да" на хора, които заслужават, които искат да учат. Ангеле, аз съм с теб, и ти ще бъдеш чут, но искам да говориш честно с хората и да ги гледаш в очите. Не искам името ми да се опетни". Това каза Камата, когато излезе пред студентите в зала "Арена Армеец", където официално прие да бъде тяхно "знаме". Той беше посрещнат с дюдюкания и възгласи "Ицо" от близо трите хиляди младежи и техни близки, които бяха дошли от цялата страна. По данни на организаторите представители липсваха само от Варна, Стара Загора, Велико Търново и Пазарджик.

Според запознати до вторник Генерала ще избере в кой още район да бъде водач. Засега според близки до Борисов той избира между Варна и Пловдив. В 3-ти МИР - Варна, мандатите са 15, а в Пловдив-град - 11. "В морската столица заради бурните протести доверието във всички партии рязко е спаднало. Заради това е нужна силна фигура, която да отстоява принципите и идеалите на формацията ни", коментираха от ГЕРБ. Възможно е обаче Борисов предпочете Пловдив, където водач в областта от БСП се очертава да е Стефан Данаилов. "Ламбо е силна фигура на червените и срещу него трябва да се изправи силен наш кандидат", обясниха още от ГЕРБ.

Заместникът на Борисов - Цветан Цветанов, потвърди, че бившият премиерът се е съгласил да води листи в студиото на "Факторът Кошлуков" по TV7 вчера. Цветанов призна още, че отново се е хванал на бас с Борисов за това, че ГЕРБ ще има над 100 депутати в парламента. А залогът вече по традиция е часовникът на Бойко.

На миналите избори Борисов се раздели с аксесоара точно заради облог по резултатите на вота с вицето си. Цветанов заяви категорично, че бившият финансов министър Симеон Дянков няма да бъде в листите на ГЕРБ. Както и във властта.

Дянков не е получил нито една номинация от структурите на ГЕРБ. А от бившите министри с най-много гласове са Мирослав Найденов, Лиляна Павлова и Десислава Атанасова. По-късно зам.-шефът на ГЕРБ уточни, че 40-45 процента от министрите ще бъдат кандидат-депутати. Цветанов отсече, че ГЕРБ никога няма да се коалира с БСП. Но не отрече, че ГЕРБ може да участва в коалиция в бъдещия парламент.

Биляна ВЕСЕЛИНОВА


Проф. Любен Корнезов:
Паднеш ли от коня, телефонът замлъква

Нося Ямбол в сърцето си, казва депутатът ветеран
Исак Гозес

След близо двадесет години в парламента един от най-колоритните депутати вече няма да бъде в залата. Ще влиза само ако го поканят, казва. Професор Любен Корнезов се отказва от активната политика. Той вече е свободен човек, което ще му позволи да се посвети на студентите, книгите и други приятни неща.

- Г-н Корнезов, обновлението в депутатските листи на БСП, за което воюва г-н Станишев, ли е причина да се откажете от нов мандат? Принудиха ли ви?

- Това е само мое решение. Нито някой ми е подсказвал, нито може да ме накара. Човек трябва да знае кога да се оттегли, за да го направи с достойнство. А и да даде път на младите. Всяко начало си има край, освен вселената. Хората, които са около мен, знаят, че когато бях избран в този парламент, казах, че това ще бъде последният ми мандат. Знае го и председателят на моята партия. Колко съм могъл, съм дал. Вероятно има и грешки. Сега обаче се чувствам по-спокоен човек.

- Спря ли да звъни телефонът ви?

- Засега все още звъни. Има още много неща за обсъждане. Но аз съм преживял такива ситуации. Паднеш от стола и коня и телефонът замлъква Остава само малък кръг приятели.

- Криво ли е тогава?

- Винаги е криво. Да не се правим на герои. Има горчилка.

- Това ви се случи, когато след жребий загубихте мястото си в Конституционния съд. Какво почувствахте?

- Малшанс. Това беше един от тежките моменти в живота ми. Останах на улицата. Нямах пари за офиси. Тогава Татяна Дончева, с която не се й познавахме, ме приюти. Винаги ще й бъда благодарен. Но от мен адвокат не става. Не мога да вземам пари. Около година адвокатствах. Имам клиенти, но как да им искаш хонорар. Все приятели. Даже се прочух, че работя безплатно. Един дядо дойде с ракия. Седемстотин грама. Сам си я варил. Носи ми я увита във вестник. Адвокатската професия е хубава, но не е за всеки

- Били сте съдия. Дори сте издали смъртни присъди. После станахте най-върлият противник на това наказание...

- По мое предложение в 38-то НС смъртното наказание в България бе отменено. Знам безсънните си нощи, когато трябва да четеш такава присъда. Случвало ми се е няколко пъти. Единият беше изверг. Убил едно дете, а после жената, с която той живее. Безпричинно зверски. Тя бе прекрасен човек, лекар. Тогава законът предвиждаше до двадесет години или смърт. Но през 1989 се наложи мораториум на смъртното наказание. Петър Младенов в качеството си на председател на Държавния съвет можеше да подпише помилването вече осъдените. Той не го направи. Един ден, в качеството си на зам.-министър на правосъдието, отидох в затвора на инспекция. И там срещнах точно този, който бях осъдил на смърт. Не ме погледна. Наведе главата и изръмжа.

- Защо сега сте против това наказание?

- В Европа няма държава, която постановява смъртни присъди. В САЩ в 33 щата го правят в останалите - не. Големият проблем са съдебните грешки. Те са неизбежни. Историята го е доказала. Възможно е едно лице, което е обвинено, осъдено и разстреляно, по-късно да се окаже невинно. Такива случаи има и по света и в България. Един човек, например, три години чакаше. Добре, че не изпълниха присъдата. После се намери истинският убиец. Затова поради допустимата съдебна грешка това наказание трябва да го няма.

През 1989 година имаше 12 смъртни присъди, които подлежаха на изпълнение. Когато променихме смъртното наказание на доживотен затвор, осъдените искаха присъдата да се изпълни. Да се отърват. За мен не е живот в тези килия, казваха.

- Затова последно поискахте отмяна на доживотната присъда без замяна.

- Това го има може би единствено в България. Човек трябва да има шанс. Малка надежда. И това ще стане още в следващия парламент.

- Поне три пъти бяхте на крачка от това да станете председател на парламента. Не успяхте. Какво е чувството?

- В три парламента бях заместник-председател. Но други го решават. Нагарчало ми е, но никога не съм го изразявал. Работил съм добре с всички председатели. Когато си горе и водиш заседанието, няма партии и парламентарна група. Трябва да бъдеш като съдията, безпристрастен. Даже ако трябва ще притиснеш твоите. Трябва да си диригент. Не само да даваш думата. Да се приемат закони, алинеи се иска майсторлък.

- Всички гласуваха против вашия проектозакон за евтаназията. Провал ли е това?

- Никой не ни пита кога идваме на този свят. Редно е поне да ни попитат кога искаме да си отидем. Има толкова тежки болести, неизличими, съпроводени с кански мъки. И когато няма никаква надежда, а само адска болка, човек си казва, че е по-добре да напусна този свят. В накои държави това се прави. Например Швейцария. Там евтаназията се заплаща.

Тогава останах неразбран, но този закон седи на бюрото ми и рано или късно ще бъде приет. Пред очите ми са нечовешки страдание. Защо да продължаваме агонията. Една позната ми се обаждаше покрай закона, даже участва в обсъждането му. Болна от рак в тежка форма. В деня, в който Народното събрание отхвърли закона ми, тя се самоуби. Религията забранява този акт. Евтаназията дава възможност на човека да се спаси от този грях. Тя му помага да си отиде достойно от този свят.

- Какво казаха лекарите?

- Една част от тях тихомълком ме подкрепяше. Други пък казваха: Няма да ни правиш убийци.

- След толкова години в парламента какво мислите за работата на депутата?

- Гледам как с лакти, зъби и нокти се натискат да влязат в листите. Парламентът е отговорност, и то изключителна. Много често обаче си безпомощен, особено ако си в опозиция. Не можеш да помогнеш на човека, закона, идеята. Един приятел, когато има парламентарен контрол, който се предава директно по телевизията, винаги е на трибуната. Иначе не се обажда. Питам го защо? А той: Тъщата да ме види. Позната ми казва: Професоре, помогни ми да стана депутат. Каквото ми кажеш, това ще правя. Ще гласувам за когото поискаш. Може ли човек с такова мислене на стане депутат?

- Може. Повечето в парламента са такива?

- Дай, боже, следващият да бъде по-добър.

- Казахте, че ви боли сърцето, когато горят конституцията. Настоявате ли да се промени?

- Против съм. Колкото пъти я променяме, толкова повече я разваляме. За нашия хал не е виновна конституцията, а ние самите.

- Известно е, че при изпит едно студентка едва не родила в кабинета ви? Колко и писахте?

- Много по-приятно ми е в аудиторията, отколкото в пленарната зала. Това, което споменавате, се случи във Варна. Студентката бе в напреднала бременност. Казах й да не чака да влезе. Изпитвам от сутринта до вечерта. И то само устно. Да видя как човек мисли, как разсъждава. Та момичето сигурно се страхувало, та влезе чак в десет вечерта. Седна. Преподавателите имаме правило - бременна не се къса. Тя е добра студентка. Изведнъж жената пред мен пребледня, водите й изтекоха. Смутих се. Дойдоха от болницата. Взеха я. Едва не роди в скута ми. Ходих да я видя в родилния дом. И тя ми казва: Професоре, кръстих момчето си на ваше име - Любен.

- Писахте ли й шест.

- Природата й писа.

- А вие?

- Но на една "Мис България" не писахте.

- Тя не знаеше. Скъсах я няколко пъти. Накрая изкара четири. Дойде с пръстени, гривни, гердани.

- Мъжът, макар и професор, не е от желязо. Достраша ли ви да отговорите на съблазънта?

- Корнезов не го е страх. Допада ми нещо по духовно.

- Защо късате толкова много?

- Обичам студентите си. Те дали ме обичат не знам, но ме уважават. Искам да бъда обективен спрямо всички. Шестици почти не пиша, но двойки много често. По време на миналата кампания изпитвам в юридическия факултет в Благоевград. А там и ще ме избират. И почват ходатайства, приятелства, партийни другари. От 127, които бях изпитани за два дни, само седем взеха изпита. После на партийното събранието ми викат: Корнезов загубихме изборите. Ти на всички си писал двойки. Скъсаните, техните роднини и приятели, всички са против теб. Губим. Въпреки това не загубихме.

- Спрягат името ви за конституционен съдия?

- Отказах. Когато си минал по един път, не се връщай назад.

- А сега какви са пътищата ви?

- Скоро издадох учебник в два тома, 2000 страници. Не скучая. Трябва ми още малка време да се отърся от битието си над депутат.

- Забогатяхте ли?

- Колкото богат влязох, толкова богат излизам. Или може би по-богат, но не с финикийски знаци. Нямам чувство към парите.

- Свикнали сте с мерцедеси? Сега?

- Аклиматизирам се. Ще трябва да отвикна. Каквото за всичките, такова и за мен. Да, разбира се, че депутатството има известни екстри. Возела ме е кола, но нито веднъж не съм ходил на почивка в правителствените станции и по чужбина.

- А кюфтетата?

- Те за нищо не стават.

- Ямбол?

- Оптимист ли сте?

- Поне в скоро историческо време: 4-5 години ще отиваме надолу.

- Накъде още?

- И аз не знам, но вижте какво става. Младите напускат, безработицата се увеличава, бедността също, възрастовият баланс лош. Няма перспектива. Не виждам как ще се оправи. Който и да дойде.

- Какъв искате да бъде следващият парламент?

- По-добър от сегашния. Дано това политиканстване да бъде ограничено. За мен парламентарната република е най-демократичната форма.

- Стига управлението да е в добри ръце.

- Вземи един нож. С него можеш да си отрежеш хляб, но можеш и да убиеш. Зависи в какви ръце е. Така е и със закона.