27 април 2012 г. Тема: здравеопазване

Дни преди празника на труда 1 май “Труд” реши да провери кои са най-опасните професии в България и какви са рисковете, които застрашават живота на работещите всеки ден. Днес ще бъде отбелязан и Международният ден на загиналите и пострадалите при трудови злополуки.

Работник на 37 г. загина от токов удар при ремонт на далекопровод край Добрич преди ден. Колегата му, с когото са отстранявали повредата, е със сериозни изгаряния. Проверка на трудовите инспектори показала, че причината за инцидента е човешка грешка. Екипът не изключил напрежението на друг далекопровод, което е предизвикало волтовата дъга. Това е последният нещастен случай от черната хроника на трудовите злополуки у нас.

Статистиката сочи, че през последните 12 г. общо 1600 души са загинали при инциденти на работното си място. Това означава, че по 133 българи годишно умират при трудови злополуки.

Най-много загинали е имало по време на икономическия бум през 2007 и 2008 г. - общо 359 души за двете години. След това има спад на средната смъртност (от 133 на 86 души годишно), която се дължи както на усилията на институциите и бизнеса, така и на намаляването на заетостта. През периода 2000-2011 г. работните травми са намалели с 55% - от 6172 на 2752.

Най-често жертва на злополуки стават строители, миньори и металурзи, показва черната статистика на Националния осигурителен институт (НОИ). Смъртните случаи са измерени като дял от заетите в съответния бранш.

Тежкият физически труд при много ниски или високи температури, вибрациите от ръчни инструменти, силният шум вдигат много риска от травми в тези професии.

Освен опасностите от срутвания в рудниците и падането отвисоко на строителната площадка, миньорите и дюлгерите са застрашени и от нелечими белодробни заболявания заради постоянното вдишване на прах, пушек и вредни газове.

Същите тежки условия увреждат здравето и на металурзите. Специфичните рискове за тях са влиянието на тежки метали и други химични вещества, инфрачервената радиация, работата до пещи, излъчващи висока температура, коментира доц. Катя Вангелова от Националния център по общественото здраве и анализи.

Сред браншовете с най-много злополуки са и търговията на едро и сухопътният транспорт. Фаталните инциденти в тези отрасли обаче не са толкова чести, колкото в добивната промишленост, металургията и строителството заради по-големия брой работници.

Подхлъзванията и паданията са най-честата причина за злополуки във всички сектори - от тежката промишленост до работата в офис. Другите опасности включват падащи предмети, пожари и експлозии, опасни вещества и стреса, коментира Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и подуправител на Фонд “Условия на труд”.

Освен осакатяване и загуба на човешки живот работните контузии причиняват и големи икономически щети.

През последните 12 години възстановяването на пострадалите при регистрираните над 50 хил. злополуки у нас е продължило над 3 млн. дни.

През това време болните са отсъствали от работа, което е довело до спад в производството и икономически загуби от десетки милиони левове всяка година, изчисляват експерти.

Злополуките на работното място бъркат сериозно и в джоба на работещите, които трябва да плащат за лекарства и прегледи. Увеличават се и разходите за болнични и ранно пенсиониране на пострадалите.


Стресът също разболява
Статистиката на НОИ показва, че 6% от злополуките са причинени от уплаха или насилие на работното място. Най-потърпевши от това са учителите и лекарите.

Стресът също разболява. Най-застрашени от него са лекарите, медицинските сестри, учителите, полицаите, психолозите, журналистите, топмениджърите. “Работещите тези професии носят голяма отговорност за други хора, вземат важни решения и са притиснати от недостига на време. Напрежението повишава риска от инсулт, инфаркт, високо кръвно, диабет и води до панически разстройства, депресии, на които има бум в момента”, каза психотерапевтът Захарина Савова. Според Световната здравна организация около 50% от всички заболявания се дължат на стрес, добави тя.

По данни на Балканския институт по труда и социалната политика 40% от работещите се оплакват от голямото напрежение в работата, над 60% от обща умора, а всеки четвърти от тревога. У нас обаче стресът се подценява при оценка на работното място.


В света: Най-опасно е да си рибар
Рибар е най-опасната професия в света според класация на списание “Форбс”. Професионалните екипажи работят при бури, дъжд, студ. Понякога са на хиляди километри от брега, без да са подсигурени с каквато и да е спешна помощ. Затова не е чудно, че смъртността в професията е най-висока - 142 души на 100 000.

Пилотите и авиоинженерите са на второ място. Самолетни катастрофи стават рядко, но когато се случат, са почти 100% смъртоносни. Пилотите на хеликоптери често участват в опасни спасителни мисии, а тези на селскостопански машини работят с токсични препарати.

На трето място сред най-смъртоносните професии са дървосекачите, които лесно могат да бъдат застрашени от внезапно връхлетял ураган. Рискове крият и падащи клони или огромните стволове на прерязаните дървета.

Класацията на “Форбс” допълват строителите, боклукчиите, фермерите, електричарите, хората, които ремонтират покриви, шофьорите на камиони и земеделците.

строителството. През 2010 г. при строежа на магистрала „Люлин" загинаха четирима работници. Нарушенията на изискванията за безопасен труд не намаляха съществено, въпреки многобррйните глоби, които инспекторите по труда наложи ха на изпълнителя на проекта -турската фирма „Мапа Дженгиз".

С тези думи Емил и Любомир, синове на починалата в благоевградската болница Теменужка Димитрова (56), звънели на приятелите си от ромското гето, за да се саморазправят с докторите. За минути успели да свикат групичка от десетина мъже. Някои от тях дошли с такси, други - с личните си автомобили.

Теменужка издъхнала от белодробна емболия. Лекарите са категорични, че грешки при лечението й няма. Но тъй като състоянието й било много тежко, е починала.

Жената била докарана от синовете си в 2,30 ч в нощта срещу четвъртък. “В спешното приемно отделение екипът е направил всичко необходимо и я е изпратил за снимка. Но в асансьора жената изпаднала в кома, затова била настанена в отделението по кардиология, където е починала”, разказаха от екипа.

Независимо от това синовете й извикали събратя от махалата за саморазправа. Нарочените за виновни дежурни медици успели навреме да натиснат паник-бутона. Две патрулки и две коли на СОТ пристигнали навреме и успели да предотвратят готвения “линч”. При вида на униформените ромите се укротили и не се стигнало до арести или употреба на сила.

“Работим под постоянен стрес и денем, и нощем. Отделението ни е отворено непрекъснато, а всички роднини имат достъп до нас”, започна да разказва д-р Владимир Рабаджийски, завеждащ спешното приемно отделение. Той добави, че след случилото се синовете Емил и Любомир се върнали в болницата, за да вземат смъртния акт. Те обяснили, че вече нямат претенции към извършеното лечение от дежурния екип и не смятат да търсят наказателна отговорност от него. “Вече бяха кротки, но нас питат ли ни как доизкарахме дежурството, че вдигнахме кръвно и вече беше трудно да работим нормално”, сподели д-р Рабаджийски.

Директорът на болницата д-р Красимир Михайлов обеща, че ще подсили с охрана спешното отделение.


Атанасова поиска защита
Здравната министърка Десислава Атанасова настоя вчера в новия Наказателен кодекс да бъдат включени текстове за специална защита от посегателство към лекарите от Спешна помощ.

Повод е поредният случай за опит за саморазправа с медици в Благоевград. “Причината за смъртта на пациентката не е в неадекватност от страна на лекарите, а става дума за нещастен летален изход”, подчерта Атанасова.

Най-често се фалшифицират лекарства, които подобряват половата функция, хапчета за отслабване, за натрупване на мускулна маса, успокоителни и други психотропни. „Те се продават по интернет, никой не знае произхода им, как действат и какво съдържат, а даже и да отговарят на изискванията за качество, няма как да се докаже", съобщи вчера доц. Татяна Бенишева, председател на борда на директорите на Българската асоциация за лекарствена информация. И продължи: „Трудно може да се каже къде се фалшифицират медикаментите, защото онлайн търговията върви във всяка една минута по електронните и социалните мрежи в цял свят. Затова съветваме хората да си купуват лекарствата от аптека!"

А и там фармацевтите ще помогнат на пациента и той да се спре примерно на най-добрата хранителна добавка, от която се нуждае. Ако все пак иска да пазарува от интернет, то нека това става само от регистрираните от Изпълнителната агенция по лекарствата сайтове. Те са посочени на страницата й и до момента одобрените юридически лица са 5.

На лекарствения форум на асоциацията вчера бе съобщено още, че от 1 януари догодина ще влезе в сила нова евродиректива. Тя налага върху всяка опаковка да има защитен и уникален баркод.

„Това доста ще усложни работата на производителите и на дистрибуторите, но ще гарантира на пациента, че той ще приема само качествени продукти", обясни Бенишева. С баркодовете ще се следи цялата верига на производство и доставка, а всички продукти извън нея ще бъдат изключени.

След влизането в сила на директивата ще има преходен период, през който държавите членки на ЕС да изпълнят изискванията.

Монтана, а най-бедните не полагат никакви грижи за здравето си.

Затова кметството е решило да плаща в продължение на 6 г. таксите за следване (по 1000 лв.) и месечна стипендия на бъдещия доктор. „Това е единственият начин да осигурим млади кадри", заяви зам.-кметицата Галя Райковa.


"Уотсън" купи "Актавис Груп" за 4,25 млрд. евро
Американската компания „Уотсън Фармасютикълс" официално обяви вчера, че е купила регистрираната в Швейцария „Актавис Груп" за 4,25 млрд. евро. Това е под предварителните очаквания за 5-5,5 млрд. евро. В резултат от сделката се създава третият по големина производител на генерични фармацевтични средства в света с над 17 000 служители и годишни приходи от повече от 6 млрд. евро. В България „Актавис" е собственик надве фармацевтични фабрики - в Дупница и в Троян. Компанията притежаваше и трети завод в Разград, но в края на 2008 г. го продаде на неговия мениджър-ски екип. Трите фабрики бяха приватизирани в пакет от правителството на Иван Костов през 1999 г. Тогава за мажоритарния дял от 75% компанията „Бал-канфарма", управлявана от бизнесмените Петър Терзиев и Георг Цветан-ски, плати $ 24,6 млн. Основните акционери в „Балканфарма" бяха Дойчебанк и исландският инвестиционен фонд ,Айкън". През декември 2000 г. компанията „Фармако" на Тор Бьорголфсон придоби цялата „Балканфарма". „Фармако" изкупуваше агресивно фармацевтични компании, като стана собственик на 25 завода в40 държави и се преобразува в „Актавис Груп".


20 роми нападат лекари заради починала болна
ТОНИ МДСКРЪЧКА

20 роми атакували спешното отделение в благоевградската болница заради смъртта на своя роднина.

56-годишната Теменужка К. била докарана в тежко състояние към 2,40 ч вчера. Била е със задушаване и болки, обясни шефът на отделението д-р Владимир Рабаджийски. Поставена е на кислород, направена е снимка на белите дробове. Състоянието й се влошило и докато я пренесат от отделението по образна диагностика до кардиологията, тя починала.

Синовете й се разкрещели на лекарите, минути по-късно пред болницата пристигнали няколко коли с още роднини, които обвинявали медиците за смъртта.

Лекарите натиснали паникбутона и веднага пристигнали полицаи, които да укротят гневните роми. Те успели да въведат ред и оставили в болницата само най-близките на починалата. Те са отказали аутопсия.


Подцененият труд е скрит данък
Той стимулира теч на мозъци, неефективна администрация, сив бизнес. При надплатен труд пък става като в държавите от Южна Европа
Емил Хърсев

Дълго време ни убеждаваха: ниската цена на труда у нас води до ниски разходи за производство на трудоемки стоки; това пък увеличава конкурентоспособността.

Струва си да се замислим пак покрай изнесените тия дни от Евростат данни, че с 3,5 евро на час България е с най-ниски разходи за труд в ЕС.

Каквито и съмнения да имам за тази статистика, която мери труда, ниската му цена е фактор, който отключва редица негативни тенденции. Най-видимата от тях е

“изтичането на мозъци”.

Хора, които са получили в България достатъчна квалификация, имат умения да работят на конкурентоспособно ниво навсякъде (или някъде) по света, намират по-добро място за реализация. Така има риск у нас да се появи като в Третия свят дефицит на ключови професии - примерно на лекари анестезиолози.

Естественото поведение на всеки е да търси за тези 8 часа труд, които може да положи днес, къде ще получи най-добрата цена дори не толкова като парична сума, колкото като стандарт и качество на живот. (Защото има страни с по-високо заплащане, отколкото в България, които са с по-нисък стандарт на живот. Например в повечето развиващи се страни в Латинска Америка номинално получават повече от българите,

но реално като сума от стоки срещу своята заплата, получават по-малко).

Въпросът не е да вдигаме с изкуствени мерки работната заплата и цената на труда, защото може да се окажем в ситуация на надплатен труд, както примерно в цяла Южна Европа. Това е фактор за задъхване на икономиката поради невъзможността да изнесе на пазара конкурентен продукт. С разходите за труд трябва да се внимава, защото много трудно може да се върнеш назад. Това не е борсова стока, която всеки ден върви с 10% нагоре и 6% надолу.

Но в заплащането на труда има един оптимум и ние все още сме под него. Всъщност така ние плащаме скрит данък върху цената на труда. Когато е ясно кое колко струва, може да се установят истинските дефицити, които да бъдат елиминирани със съкращаване на неефективни разходи. Няма да правим кръстосано субсидиране - с цената на труда да субсидираме неефективната си държавна администрация, или примерно ненужна гъстота на жп покритие, нискокачествено, но затова пък разхитително здравеопазване и т.н.

Разбира се, ниската цена на труда помага на износа, но въпросът е доколко е устойчиво навлизането на пазари, което се дължи само на подценена цена на труда. Не може да залагаме на това в нашето развитие в перспектива.

Затова постепенно трябва да постигнем оптимално ниво на заплащане на труда. Тогава няма да имаме и разхищение на труд, което в момента се стимулира от евтиния труд.

Сега една част от заетостта, особено в държавната администрация, е чисто социална -

“наши хора” да имат поминък.

рактиката - нито те ми плащат, нито аз им работя, изкривява пропорциите. Ниското ниво на заплащане на труда е фактор за повишаване на процента на сивата и черната икономика. Не получавам достатъчно заплащане във видимата част на икономиката - търся спасение в сивия сектор.

В тази връзка е интересно да се спомене, че напоследък изследванията на икономическите сектори по света описват т.нар. Д-сектор - това е

оцеляващата, ако щете тарикатската икономика. Евтиният труд в крайна сметка яде богатството на нацията. Ниското ниво на заплащане води до ниско ниво на цените в целия сектор на нетъргуемите услуги, резултатът от това пък е ниско ниво на натрупваното богатство на страната.
ВАЖНО Е!

Имам много сериозни съмнения за тази статистика, която мери труда. Не върху числата, а върху икономическата им интерпретация - какво се крие зад тази цена. Защото зад нея се крие и „откраднато" работно време. Пример - седи някой на компютъра и въвежда данни, срещу което ще му дадат пари в друга компания. Или на фирмения струг работи нещо, което ще продаде на съседа. Затова, ако в сметките се включи и сивата икономика, реалната цена на труда би се оказала значително по-висока. Преди време имаше изследване, което показваше около 30% кражба на работно време у нас.


Здравната каса сваля цените на лекарствата незаконно

Стотици медикаменти може да изпаднат от пазара
Янина Здравкова

Здравната каса борави с абсурдни механизми, които противоречат на закона, за да намали цените на лекарствата, които плаща. Тя принуждава фирмите да дават ниски цени, а които не го направят, са заплашени от изхвърляне от пазара. За целта се използва т.нар. договаряне на отстъпки, рекламирано от здравния министър Десислава Атанасова като начина, по който цените на лекарствата ще паднат.

В момента тече договарянето на отстъпките за онкомедикаментите за химиотерапия в болниците, които от тази година се поемат от НЗОК. "По данни на касата там са постъпили 123 оферти за промяна на цени на лекарствени продукти. Предложените отстъпки са от 5 до 90%", съобщи Атанасова пред ТВ7 вчера. Договарянето е регламентирано в наредба на МЗ. То е задължително за всички фирми, като те не могат да подават оферти за цени, по-високи от постигнатите при последния търг на здравното министерство през 2010-2011 г. Тогава цените бяха доста по-ниски, тъй като МЗ договаря големи количества и фирмите дават намаления, за да спечелят търговете. Касата обаче плаща на пределно допустимите цени и разликите могат да бъдат в пъти. Това се видя и със стойностите на онколекарствата за домашно лечение, които са към касата от м.г. и при които се получиха фрапиращи разлики.

Сега, ако дадена фирма не се появи и не предложи отстъпка поне до посочения от касата таван, НЗОК ще отказва да плаща медикаментите й в болниците, обясниха експерти от касата. Ситуацията е абсурдна, защото с кои фирми и на какви цени ще работят, решават болниците, които работят по Закона за обществените поръчки. Т.е. дори и болница да сключи договор за много ниска цена с отхвърлена от касата фирма, НЗОК няма да й превежда средства. Освен това според закона за лекарствата НЗОК плаща всички медикаменти в позитивния лекарствен списък, т.е. и всички, поканени за договаряне. Така излиза, че сега касата се съобразява с наредба, но не и със закона. За капак ще плаща на болниците по цените, договорени от нея, което значи, че ако болница не успее да постигне същите цени при търговете си, сама ще поема разликата или ще я събира от пациента. Самите търгове пък ще се правят чак през юни, а в момента важат други цени и не е ясно на какви стойности ще се разплаща касата с болниците дотогава.

Още не е ясно има ли отпаднали фирми и лекарства. По данни на касата за договаряне са поканени 62 фирми с 284 лекарства, а договорите ще се подписват другата седмица. До момента са постъпили 123 оферти.

За останалите онколекарства - тези за домашно лечение, касата успя да договори отстъпки при 40 позиции. Според проект за наредба, одобрен от надзора на НЗОК и публикуван за обществено обсъждане, при останалите препарати ще се наложат административно също цените от търговете на МЗ. Подобно предложение имаше предишният здравен министър Стефан Константинов, но то беше критикувано от настоящия - Десислава Атанасова.

Наредбата обаче задължава касата да започне да договаря отстъпки за абсолютно всички останали медикаменти за домашно лечение, които плаща, включително и частично поетите, по същия механизъм. Фирмите ще са длъжни да се явят и да дадат отстъпки, макар че в бъдеще ще се уточнява какви. Тези, които откажат, няма да се поемат от касата, отново в противоречие със закона за лекарствата. Единственото положително за пациентите е, че за частично платените медикаменти намалението ще се разпределя между болния и касата, т.е. и хората ще плащат по-малко.
ФАЛШИФИКАТИ

По данни на Изпълнителната агенция на лекарствата едно от най-фалшифицираните лекарства в България е аналгин, обяви зам.-деканът на Фармацевтичния факултет на Медицинския университет в София доц. Валентина Петкова. Често фалшифициран е също така тертензиф за хипертония, добави тя.

Фалшивите лекарства най-често се внасят от други страни, но има и такива, които се правят в България. "Те се разпространяват не само чрез интернет, но и в аптеките. Аз не мога да виня колегите за това, защото на пръв поглед е много трудно да се идентифицират, че са фалшиви. Става въпрос за абсолютно копие. Често такива лекарства се продават по-евтино, от което пациентите са доволни, но ефект от тях няма", коментира Петкова.

За да се избегне попадането на фалшиви медикаменти на фармацевтичния пазар, се планира слагането на уникален идентификационен код.


Лекарствата поевтиняват като в Гърция

С 26% паднали цените там, у нас очакват поне толкова
Жулиета НЕДЯЛКОВА

Лекарствата у нас ще поевтинеят с гръцка помощ, съобщи здравният министър Десислава Атанасова пред ТВ7 вчера, а после се похвали в кулоарите на парламента и пред „Преса". Посланикът на южната ни съседка у нас Данаи-Магдалини Куманаку е изпратила писмо до МЗ, с което изразява готовността на страната си да ни предостави софтуер и наличната в него информация за цените на лекарствата. В базата данни фигурират реалните цени на 200 000 продукта. Ще получим софтуера безплатно, като се подпише междуправителствено споразумение, обясни Атанасова.

Така цените на някои хапчета, които в момента са двойно и тройно по-скъпи от тези в Гърция, ще паднат. Например лекарство за язва, което у нас е 48 лв. по цени на НЗОК, в момента в гръцките аптеки се продава за 14 евро. Друг препарат, който е иновативен и плащан на 100% от касата, струва 410 лв., докато при съседите цената му е 80 евро за болниците и 91 - за търговците на едро.

Гърците са направили аналитично звено, което поддържа база данни с цените на лекарствата в 40 държави в света и е засякло, че фармацевтичните компании представят невярна информация за стойностите на медикаментите си в други държави, с които Гърция се реферира. След като разминаването лъснало, цените били понижени. Това всъщност е методиката, която ще получим от съседите до месец. Там хапчетата, плащани от здравните им фондове, са поевтинели с около 26%, но главно чрез административни мерки, а не на пазарен принцип, коментираха запознати пред „Преса".

В НЗОК са постъпили 123 оферти за поевтиняване на медикаментите, съобщи още здравният министър. Предложените отстъпки са между 10 и 90%, уточни тя. Обещанията на министърката за пълна прозрачност на договорените по-ниски цени обаче се сблъскаха челно с интереса на компаниите, които отказват да кажат за кой продукт какво намаление са предложили.

Хапчетата, които ще поевтинеят, всъщност са поскъпналите само за година с близо 500% онкомедикаменти, които минаха от МЗ към НЗОК, научи „Преса".