27 октомври 2010 г. Тема: здравеопазване

Опасенията са, че пациентът може да се влоши и да съди болницата. Около 1,7 млн. българи не плащат за здраве в момента. Част от тях са в чужбина, други са богати и си плащат на частно, но повечето разчитат на безплатната “Спешна помощ”. В здравното министерство са наясно с проблема, но засега решение не е намерено.

60-70 лв. на ден струва стая в ИСУЛ в различните клиники за неосигурени. Денонощие в реанимацията излиза 450 лв. Само 9-има са се издължили по свободните тарифи.

За 2010 г. оттук са минали 175 неосигурени, като 108 от тях са били спешни случаи, обясни директорът на болницата доц. Бойко Коруков. Останалите подписват декларация, че са социално слаби. В Агенцията за социално подпомагане има фонд, който плаща за бедните.

При проверката обаче често се оказва, че пациентът, обявил се за беден, има голямо жилище, кола или фирма. Тогава болницата не получава нищо, казва доц. Коруков. Средно един болен излиза на ИСУЛ около 1200-1300 лв. Болница “Царица Йоанна” е на червено поне със 100 000 лв. заради болни с прекъснати права.

Джипитата преглеждат често неосигурени, разказа д-р Атанас Пелтеков, общопрактикуващ лекар в 18-о ДКЦ в София. “Това са бедни хора, как да им искаме пари. Лошото е, че дори не могат да си платят за изследвания и лекарства при пневмония например”, добавя той.

“Необходими са законодателни промени, за да се реши проблемът. Не е работа на лекарите да преследват пациентите с адвокати и съдия-изпълнител, за да си вземат парите”, смята доц. Коруков и добавя: “В Хипократовата клетва хората не се делят на осигурени и неосигурени."

Ако тръгна да съдя пациенти, ще ми трябва цял юридически отдел, а делата ще се проточат години, казва доц. Коруков. Според източници от “Пирогов” другата причина болниците да не преследват длъжниците е това, че за процедурата трябва разрешение от министерството на здравеопазването.

Неосигурени за здраве понякога остават инвалиди, защото не могат да си платят за ортопедична операция след травма. При тях се налага поставянето на титанови пластини и болтове за 1000-2000 лв. Хората направо се отказват от такава операция, разказват лекари от големи столични болници. Остават на легло, докато счупеното зарасне, макар и накриво.

По 1000-1200 души минават всеки ден през спешните кабинети на “Пирогов”, а 10% от тях остават на лечение в болницата. Сред тези, които идват само за преглед, повечето нямат осигуровки, но така или иначе здравното министерство плаща по 20 лв. на преминал. В момента държавата дължи на “Пирогов” 2 млн. лв. по това перо.

Случи ли се неосигурен да постъпи на лечение, близките му тичат да плащат вноски. Веднага получават удостоверение, че са с възстановени права, и го носят обратно в болницата. Здравната каса следи стриктно документът да е издаден по времето на лечението, само тогава плаща клиничната пътека, обясниха лекари.

268 души не са се възползвали от вратичката в закона и остават с прекъснати права. Разходите за тях само по клинична пътека са 255 767 лв., а реалните - много по-високи. Неосигурените са или много богати хора, които предпочитат да си плащат и се лекуват в частни болници, или много бедни, които нямат пари за вноски, коментира д-р Дамянова от "Пирогов".

Богаташи в спешния институт обаче попадат по изключение - само ако ги докарат след катастрофа. Единствената болница със статут на институт по спешна медицина и делегиран бюджет са две несъвместими неща, единодушни са всички лекари в “Пирогов”.

ИЛИЯНА АНГЕЛОВА


Министър Стефан Константинов: Отлагаме с 1 година нормата за леглата
Една година гратисен период получиха болниците по изискванията за минимален брой легла в Наредба 49, съобщи здравният министър д-р Стефан Константинов след среща с директори на лечебни заведения вчера. Специализирани болници трябва да разполагат поне с 30 легла, а многопрофилните - с 60.

На тези правила не отговарят общо около 50 болници. Сроковете са твърде кратки, признаха в МЗ. Д-р Константинов обеща да преработи и медицинските стандарти. В някои имало прекалено завишени изисквания, които пречат на нормалната работа на болниците. Промените ще са в отделна наредба.

Педиатрите в София намаляват, не може джипита да лекуват деца, проблемите са специфични, алармира вчера главният секретар на Българския лекарски съюз д-р Димитър Ленков. Поради липса на кадри се стигало до куриози пенсиониран патоанатом да чете лекция по сексология на ученици, даде пример проф. Станка Маркова, председател на асоциацията за медицински грижи. Така тийнейджърите научили, че “всички жени дават, стига да им улучиш момента”.

“Правихте такива кръгли маси като бяхте на власт, и нищо не се промени, тъкмо новите влязахо в час и айде - Лъчо си отиде, сменят министър след министър, писна ни”, заяви откровено проф. Маркова. Тя отказвала повече да пише “като луда” мнения по закони, защото никой не се вслушва в тях. Затова медсестри и фелшери казвали: "Не ме интересува, няма да гласувам, напускам тази скапана държава."

Социалните служби проверяват също лицето да не е прехвърляло недвижим имот или идеални части срещу заплащане през последните години. Кандидатът за подпомагане не трябва да е пътувал зад граница на собствени разноски през последните 12 месеца освен за лечение.

До 30 септември са изплатени 301 161 лв. за лечението на неосигурени бедни, съобщават от агенцията. Осигурените пари в Закона за държавния бюджет са 5 млн. лв., но по всичко личи, че те няма да бъдат похарчени. През 2009 г. са дадени суми в размер на 241 193 лв.


В Шумен пишат на длъжниците
Университетската болница в Плевен е сред рекордьорите по брой обслужени неосигурени. Само до края на юни оттук са минали 559 такива болни. Причината е, че въпреки всичко неосигурените още се лекуват без пари. Няма и нито един заведен иск срещу длъжник. Директорът доц. Димитър Стойков се закани да ги съди още през юни. Плащали по 100 лв. на ден за ВИП стая, но си тръгвали, без да се издължат за лечението.

"Трупаме големи загуби. През 2009 г. 740 души ощетиха лечебницата с близо 800 хил. лева. Тази година ще са повече. Финансово бреме са и болни, приети след лечение другаде. Те са 370, идват с усложнения и струват 10 пъти по-скъпо, отколкото ако бяха постъпили първо при нас", изчисли доц. Стойков. Акция за покриване на разходите, направени от нередовни пациенти, започна в Шумен.

"Като първа стъпка изпратихме писма за доброволно разплащане", обясни управителят на МБАЛ д-р Виктор Минчев. Вече са изпратени 22 покани за разходи в размер на 30 хил. лв. 15 души са неосигурени, а други имат осигуровки, но няколко дни след постъпването са избягали. Така не са останали необходимите дни по клинична пътека в болницата и касата не плаща за лечението.

Каним постъпващите неосигурени да си оправят статуса, докато трае лечението им, съобщиха от МБАЛ - Хасково. Почти всички отивали в НАП и внасяли дължимите суми. Ако дойдат само в спешното отделение, пак ги съветваме да си платят липсващите вноски. Не можем да си позволим отказ от лечение, при тежки случаи неосигурените получават необходимата помощ, каза зам.-шефът на болницата д-р Мариян Запрянов.

700 лв. струва операция от апандисит в "Св. Марина" във Варна. В сумата не влизат болничният престой и изследванията. На касата съветват пациентите да си платят вноските за 3 г. назад. Това излиза значително по-евтино, отколкото да се плаща операцията.

"Малцина стигат до касата за платени услуги. Най-често това са хора, които търсят платени консултации", казва доц. Риналдо Шишков, зам.-директор на болницата. Около 10% от болните във Варна са без осигуровка. В Белоградчик лекарите също не връщат пациенти, защото Хипократовата клетва за тях е преди търговските съображения, казва шефът на МБАЛ д-р Петя Попова.

Теменужка Парушева от Забърдо смята, че решението да се таксуват тези, които не си плащат вноските, е правилно. “Не може тези, които не дават и стотинка за здраве, да източват касата, а после да няма за редовните платци”, каза тя.

Така става винаги - като махнат здравния министър, болниците вадят ценоразписи, обяснява Иван Василев, който също е пациент на "Св. Георги". Той е осигурен, но ако остане без работа, не може да си позволи 100 лв. на ден, без в цената да е включен и един аспирин. Според него в частните болници цените са наполовина, обслужването е по-добро и е по-чисто.

И досега при нас е имало платени услуги, но за първи път направихме пълно остойностяване на всички дейности и ги включихме в ценоразпис, обясни зам.-директорът на “Св. Георги” Момчил Мавров. Той уточни, че 100 лв. включват храна, вода, ток, отопление, спално бельо. В сумата е калкулирана и заплатата на доктора с данъците и осигуровките.

Медикаменти и консумативи не са включени. Според ценоразписа за преглед при специалист неосигурените ще плащат по 30 лв., при доцент - 40, а при професор - 50 лв. Скенер струва от 90 до 110 лв., ехография - между 20 и 50 лв., а ехокардиография - 60.

ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА


Бойко реже ленти сам, дава залъка на момите

Ритуалите на властта са както преди 1989 г., но не съвсем
ПЕНЧО КОВАЧЕВ

Всяка власт обича ритуа­лите. С тях управляващите, изглежда, искат да влязат в Историята. Искат да бъдат запомнени с добри и велики дела и заради това режат ленти, лисват менчета с во­да, хапват хляб и сол, друсат хора и ръченици и дори въртят кирки за първа коп­ка, жънат със сърп или ком­байн.

Комунистическата про­паганда изкусно владееше цяла серия от ритуали. Ня­кои привнесени отвън, дру­ги измислени у нас. Властта

след 1989 г. първо ги гледа­ше с отвращение, после ги изпълни с демократичен живец и се влюби в тях като седемте джуджета в Сне­жанка.

Посрещане с хляб и сол

Бойко Борисов внесе до­пълнително настроение в този стар народен обичай, горещо обичан от всички управляващи. Какво прави той? Отчупва от питката, топва я леко в солта и ловко пъхва залъка в устата на из­ненаданата девойка, която държи подноса.

Посрещането с хляб и сол е традиционна славянска це­ремония от домакини към гости, провеждана за "добре дошли". Традицията пове­лява при пристигането на гостите те да бъдат посрещ­нати от момиче в народна носия, което носи питка, по­ложена върху шарена кър­па (наричана в някои страни "рушник", "боженик", "набожник"). Върху хляба е по­ставена солта, традиционно в дървена солница. Гостите откъсват от питката залък, който потапят в солницата, преди да го изядат.

При Бойко Борисов оба­че традициите не са това, което бяха. Със замах той дописва обичаите, нравите, обредите и историята дори.

Освен у нас посрещането с хляб и сол го има още в Ру­сия, Украйна, Сърбия, Ма­кедония, Полша, Хърватия, Чехия, Словакия, Словения. Две неславянски държави също го имат - Румъния и Литва.

Когато навремето посре­щаха Тодор Живков с хляб и сол, той отчупваше залък, вдигаше с него ръка нагоре за поздрав и го хапваше. По­сле, ако имаше и бъклица, отпиваше малка глътка. То­гава се говореше, че и хля­бът, и напитката са щателно проверявани от служители­те в прословутото Управле­ние за безопасност и охрана (УБО).

Рязане на лента

Дори преподавателите по най-нова история от СУ не можаха да обяснят откъде идва обичаят откриването на нов обект да става с прерязване на лента. Колегите им по обща история предпо­ложиха, че този ритуал може би идва от Западна Европа, но не се сетиха за конкретен пример.

Има снимка, или по скоро рисунка, която показва как Ленин носи греда на първия съботник. Но няма снимка как тържествено прерязва лента. То какво и да открива по времето на НЕП-а.

Няма такава снимка и на Сталин. Но когато става ед­ноличен господар на СССР, параноята вече толкова е налегнала дребния грузинец, че той рядко излиза извън стените на Кремъл.

Виж, наследилият го Никита Сергеевич Хрушчов режеше ленти с размах. В СССР кипеше възторжен труд, нали самият той обяви, че до 1980 г. комунизмът трябва да бъде построен.

В България Вълко Червенков също бързо грабна ножиците. "Аз го помня Вълко Червенков. Идваше на няколко пъти тук. Като малък дори си спомням как преряза лентата на жп ли­нията София-Бургас. Хора­та се бяха начоколили около него...", разказа наскоро Иван Медаров от Златица, родния град на Червенков.

Той обаче размахва ножи­цата едва 4-5 години. Тодор Живков ловко я измъкна от огромните му лапи и около 35 години не се раздели с нея. И при откриването на нови обекти той имаше отработе­ни движения: прерязваше трикольорната лента, вдига­ше ръката с ножицата наго­ре, размахваше я наляво-надясно и се провикваше с дрезгавия си глас: "Да ни е честита новата придобив­ка!"

Дали Живков е обяснил на Бойко Борисов колко важно е да реже ленти и открива всичко новопостроено, или премиерът е разбрал сам то­ва още като главен секретар на МВР, може би ще разбе­рем след години от мемоари­те му. Но само за няколко години като главен секре­тар, кмет на София и министър-председател на Бълга­рия Борисов надмина всички резачи преди него.

Ето ви много малка част от обектите, които той е от­крил с този ритуал само за последните месеци: търговския комплекс "София аутлет център", пречиствател­на станция в Сопот, нови 31 км на автомагистрала " Ма­рица ",ул." Девня" за празни­ка на Варна, новия тласкате-лен водопровод на Ямбол, нов логистичен център в с. Равно поле, нов модерен ака­демичен комплекс в Русен­ския университет, новия път Баня - автомагистрала "Тра­кия", пътен възел "Църк­ва", пътен възел "Качица" във Велико Търново, детски оздравителен лагер "Радуга" в Камчия, новата къща на ГЕРБ във Варна, нова пречиствателна станция за отпадни води в Сопот, нова зърнобаза в Каварна, клини­ка по спешна неврология, невроонкология и интензивно лечение към СБАЛНП "Св. Наум" в София, чисто нов светофар в Банкя...

Шегувам се. На светофар все още не е рязал лента.

Бойко Борисов призна по Нова тв защо лично реже ленти на детски градини и

спортни площадки в София. За назидание на БСП.

"Преди мен са приватизи­рали 44 детски градини, сега са построени 30 нови. Сега им откривам по една, по две на седмица, назидателно..."

Когато свещенодейства с ножицата, Борисов сръчно нарязва лентата на малки парчета и ги раздава като подарък на хората около не­го. Ако не стигнат за всички, бърка в джоба и вади лен­тички, останали му от откри­ването на предишния обект. Понякога размахва ножица­та и весело се провиква: "Има ли някой за подстриг­ване? "

Бутилката с шампанско измести менчето

И менчето беше задължи­телен атрибут от реквизита на тържествените открива­ния. Тодор Живков имаше любим номер закачка с не­го. Той го вземаше от девой­ката в национална носия и замахваше към "придружаващите го лица". Хората инстинктивно се отдръпваха, за да не ги оплиска водата, пър­вият човек пускаше гърле­ния си смях и всички започ­ваха да ръкопляскат. След секунди се включваха дори и уплашените.

Имах чувството, че мнози­на от "най-близкото му об­кръжение" и дългогодиш­ните първи секретари на окръжните комитети на БКП знаеха този му номер, но винаги се стряскаха и от­дръпваха. Просто не биваше да се разваля ритуалът.

Бойко Борисов също е лисвал доста менчета досега. Но той като че ли предпочи­та да разбие бутилка шам­панско, когато новооткривания обект позволява това. Случвало се е при някой от министрите бутилката да не се пръсне от първия път.

При Бойко Борисов такъв случай няма. Или поне не е показван по телевизията. Премиерът запраща бутил­ката с мощната си десница, дори с риск виното да го облее като състезател от Формула 1.

Хоро

А какви хора имаше едно време! Като селски момък Тодор Живков го правеше с удоволствие. Е, избираха му по-лесните, никой не го е за­труднявал с Дайчовото или Чичовото.

Големият проблем тогава беше друг. На хорото преди и след Живков се хващаха охранителите му от УБО. И се получаваше така: жена в на­ционална носия-охранител-пак жена, пак охранител. От съображения за секретност в редакцията фотографите

трябваше да лепят други гла­ви върху техните глави.

Първа копка

В България и този ритуал дойде от "братския Съвет­ски съюз". И бе прегърнат с любов от Живков и другите ръководители. Но тогава имаше строг ред. Колкото по-маломерен беше обек­тът за първа копка, толкова по-нискостоящ в йерархия­та беше човекът. И обратно - колкото по-важен беше обектът, толкова растеше и рангът на копача - зам.-министър, министър, член на ЦК, член на Политбюро. Живков ходеше предимно на "обектите с национално значение".

Много копки отхвърлиха и управленците през по­следните години. За АЕЦ "Белене" например бяха на­правени три първи копки. Новата мода сега е колективнио първо копаене с чужденци - българският го­лемец заедно с представи­тел на фирмата строител.


Най-добрите неврохирурзи се събират в Несебър
В Несебър ще се състои междуна­родна конференция по неврохирур­гия. Тя се организира от Българс­кото дружество по неврохирургия и отделението по неврохирургия в МБАЛ-Бургас, съобщи начални­кът на отделението д-р Николай Недев. Конференцията ще е от 28 до 31 октомври, където специа­листи от най-големите болници у нас ще се запознаят с новостите в областта на неврохирургията и ще обменят опит. Участие са заявили около 200 специалисти от водещи­те клиники по неврохирургия в страната - УМБАЛ „Свети Иван Рилски", „Пирогов” ИМА, ИСУЛ, „Токуда"и др. В конференцията ще се включат също лекари от Ма­кедония, Полша, Чехия, САЩ.


1363 места за специализанти медици през 2011-а
Местата за специализанти медици през следващата година са 1363, съобщиха от Министерството на здра­веопазването. За лекари те са 1043, като най-много от тях са бройките за хирурзи - 77, анестезиолози и кардиолози по 57, невролози 44, гинеколози - 36, спешни медици и патолози по 21, и ортопеди - 20. Мес­тата са съобразени с потребности­те на ораната и възможностите за обучение в лечебните заведения, ка­то само 100 ще се финансират от държавата, уточниха от МЗ. Тези 100 доктори ще получават две ми­нимални заплати - или 480 л в., ако нямат трудов договор с базата, в която се обучават. 295 специализан­ти по медицина ще плащат за пери­ода на обучението си, като таксата е 180 лв. на месец. Те ще получават заплата от болниците, в които ще специализират, като минимумът е една и половина минимални зап­лати за страната - или 360 лв. Ос­вен това периодът на обучение ще им се зачита за стаж. Утвърдени са и 55 места за специализация на зъболекари през следващата годи­на и 62 - за фармацевти.


МЗ даде „заден" за минималния брой легла в болниците
Министерството на здра­веопазването ще въведе ед­на година гратисен период за въвеждането на изиск­ванията за минимален брой легла към болниците. Ре­шението е взето след сре­ща на министъра на здра­веопазването д-р Стефан Константинов с директори на специализирани и многопрофилни болници. При­помняме, в декларация ле­карите от Асоциацията на работещите в болничната помощ предупредиха, че с изпълнението на Наредба 49 ще се прекрати дейност­та на поне 50 болници. Тя въвежда изискване за ми­нимален брой легла - 30 за специализирани болни­ци и 60 за многопрофилни.

На тези правила не отго­варят 11 многопрофилни и около 40 специализирани. Първоначалният срок за изпълнение на наредбата беше 31 октомври. Имен­но заради кратките сроко­ве, с които разполагат ле­чебните заведения, за да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания, те ще бъдат отложени с 1 година.

МЗ ще преработи и ме­дицинските стандарти, за да няма в тях прекалено зави­шени изисквания, които пре­чат на нормалната работа на болниците, съобщават още от здравното ведомст­во. Промените ще бъдат об­народвани в специална на­редба в рамките на след­ващите дни. Д-р Константинов увери, че целта на не­говото ведомство е не да закрива болници, а да нап­рави всичко възможно, за да осигури условия за по-доброто им функционира­не и да гарантира качест­во на медицинските услу­ги. Инструкции за прере­гистрирането на лечебни­те заведения по Наредба 49 и сроковете за това ще бъдат разпратени до всич­ки РЗЦ-та, като вече са ка­чени на сайта на МЗ.

Ще работя и за извеж­дането на дейности от бол­ничната в извънболничната помощ в пакета, който фи­нансира здравната каса, както и промяна в начина на финансиране на болнич­ната помощ, обеща минис­тър Константинов.з

Рекетът, който прилагат болниците, принуждаващи своите пациентите да си доплащат за допълнителни здравни услуги, скоро ще секне. Управляващите са се обединили около необходимостта от мерки, срещу натиска върху хората например да си избират лекуващ екип, разясни за „Монитор” зам.-шефката на здравната парламентарна комисия Даниела Дариткова. По думите є наложително е преработването на съответните наредби, които да регламентират общи правила в различните лечебни заведения, даващи свобода на пациентите да решават за коя екстра да доплащат и от коя могат да се лишат, за да не се чувстват после излъгани.

Тази практика

в никакъв случай не трябва да бъде прилагана силово,

особено постфактум, на каквито случаи станахме свидетели. Нашето желание е всяко допълнително заплащане в системата на здравеопазването първо да бъде регламентирано и явно и второ да бъде точно определено и донякъде унифицирано, категорична е депутатката от ГЕРБ. Тя напомни, че собствениците на лечебните заведения разполагат донякъде със свобода по отношение на функционирането им, но в случая ставало дума за предлагане на здравни услуги, така че неприкосновеността не можела да им служи за оправдание.

Неотдавна в интервю за „Монитор” срещу далаверите с допълнителните услуги в болниците се обяви и председателят на здравната комисия в НС Десислава Атанасова. Тя настоя сумите, които се раздават под масата за екстри и специално внимание в лечебниците да бъдат извадени на светло. Още тогава депутатката от ГЕРБ изрази възмущение от схемите с избор на стая и екип, който понякога се оказвал изненадващо задължителен, а не рядко и доста солен в размер на около 600 лв. Според Атанасова заради липсата на ценоразписи на всички видове допълнителни услуги в определени лечебни заведения там се прибират пари от пациентите чрез неформално доплащане за нерегламентирани екстри под формата на дарения, които се раздават на тъмно под масата.

Акция срещу далаверите с избор на екип по принуда поде и новият здравен министър Стефан Константинов. Той разпореди преди броени дни проверки за евентуално рекетиране на пациенти за заплащане на тази екстра, които трябва да установят също така спекулативна ли е цената на услугата. От години пациентските организации се оплакват, че под формата на формуляр за избор на екип болните масово са принуждавани да плащат за операции, признава д-р Константинов, който е убеден, че е недопустимо да има избор на екип, ако само един лекар в дадена болница може да извърши дадена манипулация.

Д-р Дариткова пък разкри, че с текстове, разписани между първо и второ четене на предложените от кабинета промени в Закона за здравето, ще бъде сложен край на една недомислица, която тормози голяма част от инвалидите. Ставало дума за изискването хората с трайни увреждания да се явяват ежегодно пред ТЕЛК, където се оценява тяхната нетрудоспособност. Така хората, които например са загубили крайник и за които е очевидно, че състоянието им няма да се подобри, ще минават само веднъж преглед през комисия.

По отношение на проблема с неплащането на осигуровките депутатката изрази мнение, че не рестриктивните санкции, а по-скоро реформираната и оздравена система, при която пациентите ще почувстват сигурност и ще получават адекватни услуги, биха накарали всички да плащат задължителните по закон вноски.


Заради дефицита на медици