28 февруари 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Годината започна с намаляващи лихви за бизнеса за новоотпуснати кредити, показват данните на БНБ от лихвената статистика за януари. В същото време лихвите по депозитите, които са един от определящите фактори за цената на ресурса за кредитиране, постепенно паднаха до нивата си отпреди депозитната война, като се задържат устойчиви и без съществени изменения.

Лихвите по кредитите за бизнеса в левове са най-ниски от 2007 г. насам, като се понижават до равнището си от времето на кредитния бум. По думите на банкери през последните две тримесечия на миналата година и в момента банките са влезли отново в остра конкуренция за качествените клиенти в корпоративния сектор, тъй като броят им в условията на криза е ограничен. Именно тези качествени клиенти, които са стабилни, сега получават кредити с лихва от порядъка на euribor + 2-3%, посочват банкери. В момента euribor на годишна база е около 1.8%.

Цената е сходна с тази отпреди кризата. Проблемът според банкери е, че не може да се намерят достатъчно на брой клиенти, които да поемат възможността за финансиране. Защото по-голяма част от потенциалните клиенти все още не са сигурни, че е дошъл моментът за възстановяване на инвестиционни проекти, и изчакват по-категорично потвърждение на данните за ръста на БВП от последното тримесечие на 2010 г., когато беше отчетено повишение от 1.7%.

В евро лихвите за корпоративните заеми през януари също отчитат спад, след като два поредни месеца преди това имаха известно покачване. Сега на месечна база са по-ниски, а спрямо година по-рано корекцията е с 0.06 процентни пункта нагоре. Още при излизането на декемврийските данни банкери коментираха повишението като по-вероятна временна флуктуация и обясниха, че покачването на месечна база може да бъде предизвикано от различни фактори с недълготраен ефект.

Ако такова движение има четири-пет поредни месеца, тогава биха могли да се търсят по-дълбоки причини. Това важи и за моменти на понижения. Но като цяло и при фирмените, и при заемите за домакинствата се запазва оформилата се тенденция за понижение на лихвените нива на годишна база.

При заемите в банкирането на дребно картината е по-разнообразна, като движенията обаче не са резки. Годишният процент на разходите (ГПР включва освен лихва и всички такси и комисионни по кредита) намалява за жилищните кредити в евро и за потребителските в левове както на годишна, така и на месечна база до съответно 8.65% и 13.52%.

При обратния вариант на валутата - по ипотеките в левове, ГПР през януари се задържа на същото ниво като през декември (8.97%), а по евровите потребителски се увеличава (12.08%). Лихвите по жилищните заеми в евро трети пореден месец се задържат под 8%, като намалението на месечна база е незначително - с 0.06 пр. п. При потребителските заеми също има леки разнопосочни движения - тези в левове намаляват, а в евро поскъпват.

Лихвите по депозити в левове за граждани трети пореден месец се задържат на ниво 5.84%. Тези в евро отчитат спад (до 4.93%), но темповете на намаление не са такива, каквито наблюдавахме от есента на 2009 г. Така постепенно лихвите се върнаха на нивата отпреди депозитната война. Задържането им в последните два-три месеца и бавният им спад потвърждават прогнозите, че за първото тримесечие на тази година лихвите по срочните депозити ще останат без съществена промяна, като е възможно минимално понижение.

Това се посочваше в последното издание на "Икономически преглед" на БНБ. Основания за прогнозата са високата ликвидност на банковата система и очакваната относително слаба кредитна активност на банките. Стабилизирането на лихвите по депозитите вероятно ще ограничава понижението на лихвените проценти по кредитите, посочват от централната банка. От БНБ допълват и че се запазва значителната несигурност по отношение на динамиката на лихвите в краткосрочен хоризонт.

8.37% - по жилищни кредити в левове

7.82 % - по жилищни кредити в евро

5.84% - по срочни депозити в левове за домакинства

4.93% - по срочни депозити в евро за домакинства


28.02.2011 г., с. III
Недовършените до 5 години строежи може да се обявяват за незаконни

Предвижда се максимален срок за изграждане и на ВЕИ паркове
Лили Границка

Ако обектът не е завършен до пет години след разрешителното за строеж и няма акт 15 (съществено завършени), той да се счита за незаконно строителство и да се премахва за сметка на собственика. Тази промяна в Закона за устройство на територията (ЗУТ) се кани да внесе депутатът от ГЕРБ Любен Татарски.

По думите му друга промяна, която планират с депутатите от региона на Благоевград, е да се въведе и максимален срок за изграждане на проектите за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).

Министерството на регионалното развитие също готви промени в ЗУТ вече втора година.

Законопроектът не е включен в законодателната програма на правителството за първото полугодие на 2011г. Ако проектът на строителното министерство не бъде внесен в скоро време, аз ще внеса своето предложение до лятото, увери Татарски. "Целта не е да рушим, а да накараме собствениците да завършат обектите си, а ако нямат финансова възможност, да търсят инвеститори", обясни Татарски.

"Знам, че срещу това предложение ще скочат много хора и много пари, но това разсипничество не може да продължава", допълни той.

Търсим решение на проблема с многото започнати и недовършени сгради по времето на строителния бум, които загрозяват околната среда и създават риск за здравето и живота на хората, обясни Татарски. Според действащия ЗУТ даден обект се смята за завършен с въвеждането му в експлоатация и издаването на т.нар. акт 16.

По време на данъчните проверки, направени с хеликоптер през лятото, беше установено, че редица собственици на големи и луксозни къщи не са ги въвели в експлоатация, за да не плащат данъци. Без акт 16 са и всички построени магистрални участъци с изключение на 31-километрова отсечка от "Марица", открита през есента на 2010 г.

Няма статистика на започнатите, но недовършени сгради. Те обаче могат да се видят във всяко населено място - изкопи, вдигнати бетонни основи, стърчащи железа. Проблемът е най-сериозен в морските и планинските курорти, както и в големите градове.

В момента пък голям хит са ВЕИ парковете. Голяма част обаче са само на проект с изкарани всички разрешителни за строеж, като строителството им не започва. За да се накарат инвеститорите да реализират проекта, също се обмисля таван на срока за реализацията му.

Общини, ръководени от кметове на ГЕРБ, засега печелят най-много проекти по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС) в двата големи сектора - води и отпадъци (виж карето). Малките градове пък отново изпреварват големите, както беше и по времето на тройната коалиция. Това показва отчетът по напредъка на ОПОС, представен в петък в Разлог.

В събота най-после беше подписан първият договор в сектор "Води" - година и седем месеца след идването на власт на правителството на ГЕРБ. Проектът е за модернизация на ВиК мрежата на Разлог за 8.2 млн. лв. Кмет на общината е Красимир Герчев от ГЕРБ, а за подписването дойде лично премиерът Бойко Борисов.

Договорът е по поканата за т.нар. проекти "на зелена поляна". По тази схема общините имат шанса едновременно да проектират и строят. По тази схема предстои подписването на още 7 договора с Айтос, Дряново, Чирпан, Елин Пелин, Левски, Радомир, Попово и Смолян на общата стойност около 330 млн. лв. По процедурата за строителство в процес на оценка са Трявна, Тервел, Козлодуй, Кнежа, Средец, Пирдоп и столичния квартал "Суходол". Общо 1.2 млрд. лв. предстои да бъдат договорени в сектор "Води".

"Сключваме договорите не от симпатия с тая или оная община, а като част от договора ни с ЕС, където поименно са описани общините, които трябва да реализират проектите", коментира министърът на околната среда Нона Караджова. Тя отново повтори, че причината за забавянето на програмата е промяната в изпълнението на правилата и преминаването от конкурентен подбор на пряко договаряне. "Това дава огромно предимство за по-бързото изпълнение на проектите във ВиК сектора и отпадъците", каза Караджова.

Отново с общини, управлявани от ГЕРБ, е и първият договор за строителство в сектор "Отпадъци", сключен в края на 2010 г. Той е за изграждане на регионално депо в Ботевград, което ще обслужва още и общините Елин Пелин и Правец. Стойността му е 14.5 млн. лв., а за строител е избран консорциум "Инфрастрой", в който 25% дял има "Обществено строителство - Агробилд", управлявано от Васил Златев. Интересното в случая е, че изпълнителят е избран преди сключването на договора. Няма нарушение на процедурата, това е допустимо по европравилата, каза Малина Крумова, ръководител на ОПОС.

Аналогичен е и случаят с регионалното депо на Перник, където за изпълнител беше избран консорциум с водещ партньор "Главболгарстрой". Договорът между министерството на околната среда и общината обаче все още не е подписан, като проектът е в процес на оценка, казаха от ОПОС. Останалите проекти за депа, които се оценяват, са на Бургас и Видин, които се управляват от ГЕРБ.

По най-големия проект на Столичната община за 256 млн. лв. все още се чака одобрение от Брюксел за завода за отпадъци. През април обаче може да се започне с изграждането на депото и инфраструктурата към него, каза зам.-министърът на околната среда Ивелина Василева. Тя посочи, че дори имало воля от страна на Еврокомисията да финансира допълнително проекта заради включването и на "Топлофикация".

При управлението на Джевдет Чакъров Брюксел остро критикува програмата в сектор "Води" заради финансирането на малки проекти в общини с население под 10 хил. жители, както и заради завишените цени. В края на 2010 г. председателят на Еврокомисията Жозе Мануел Барозу също акцентира, че изоставаме с екопроектите.

До края на 2010 г. България трябваше да е изградила пречиствателни станции в градовете с над 10 хил. жители, но в 70 от общо 124 агломерации няма такива. Въпреки това Брюксел не е започнал процедура по санкции, защото разбира, че нямаме пари и затова не го правим, обясни зам.-министърът на околната среда Ивелина Василева.

Проекти по "Околна среда" при кабинета "Борисов"

политическа сила - общини

- ГЕРБ - Ботевград, Видин, Бургас, Правец, Елин Пелин, Пирдоп и Столичната община с два проекта

- БСП - Тервел, Средец, Айтос, Смолян, Радомир, Перник

- Инициативни комитети - Трявна, Дряново, Попово

- Десни коалиции - Козлодуй, Кнежа, Левски

- Леви коалиции - Чирпан

Забележка: Кметът на общините е избран от съответната политическа сила

Позитив на книгата на проф. Димитър Иванов е опитът му да интерпретира действителността между 1944 и 1989 г. върху терена на събития, случили се през първата половина на века. Съжденията си за времето до 1944 г. той илюстрира с примери от „върховете" на обществото, но и с примери, които характеризират народната съпротива срещу социалния гнет по повод на нерешените национални въпроси.

Като специалист в областта на националната сигурност проф. Иванов започва прегледа на ситуацията след 1944 г. с обзор на реалностите в управлението на държавата. Авторът хронологично проследява съставянето на първите правителства след 1944 п, дейността на Контролната съюзническа комисия, на Народния съд, „прелюдията към необратимото ликвидиране на частната собственост", провъзгласяването на България за република на 8 септември 1946 г., приемането на нова конституция (4.Х11.1947 г.), процеса срещу Никола Петков и пр. Авторът задържа вниманието ни върху теорията на болшевизма, върху идеята за „диктатура на пролетариата" и борбата срещу „врага с партиен билет", за да обобщи, че у нас след 1944 г. се налага „съветският вариант на социализма", който е форма на тоталитаризъм, съчетана с авторитарно управление. Спира се и върху промените, които настъпват в съдебната система и в органите на сигурността.

За мен далеч по-сериозен интерес предизвикват данните, които проф. Иванов привежда за социално-икономическото развитие. Това развитие води до осигуряване „работа на трудоспособното население"; намаление на „продължителността на работната седмица"; „безплатно образование и медицинско обслужване; осигурена почивка и пенсия при системно почасов трудов ден". В конкретни числа това е изразено така: „Общата продукция на промишлеността през 1989 г. нараства 103 пъти спрямо 1939 г., на селското стопанство - с 2,65 пъти, на строителството - 14 пъти, на външнотърговския стокообмен - 61 пъти". През тези години, имайки предвид резултатите от 1983 г., авторът сочи, че България на човек от населението заема първо място в света по производство на калцинирана сода, електрокари, мотокари и син камък. Заема второ място по тютюн, а трето по слънчоглед, ябълки, кафяви лигнитни въглища, четвърто - по пшеница, азотни торове, вълнени прежди, памучни прежди и пр.

Освен това: „През 80-те години страната се превръща в основен износител на електротехника и електроника с второто си място по производство на такава продукция след Япония и с първо място сред социалистическите страни". Прирастът на националния доход на човек от населението също расте - с 0,5 % през времето от 1976 до 1983 г.: този прираст е безспорен в сравнение с останалите соц държави. В книгата на проф. Иванов се анализират и грешките, допускани в икономиката, някои от тях отразили се масирано върху развоя на страната.

Когато четях дела от книгата, посветен на строителството, разгърнало се между 1944 г. и 1989 г., бях поразен от мащабите на огромния строеж на заводи, пътища, електроцентрали, извисили ръст в цялата страна. Респектира ме революцията в интензивното развитие на енергетиката: по производство и мощности в проценти България се изравнява по глава от населението с енергетиката на Европейския съюз. Но най-внушителни са аргументите, свързани с машиностроенето. Едва ли е нужно да обосновавам разцвета на нефтохимическата и химическата промишленост с конкретни свидетелства, с пробивите в разширяването на транспортната мрежа, с прелома в комуникациите и пр., и пр.

Ще изтъкна още няколко факта, публикувани от проф. Д. Иванов. Пишейки, че у нас получава живот модерно кооперативно стопанство, съизмеримо по показатели със земеделието в най-развитите държави, той изтъква увеличаването на земеделския машинен парк „не просто с машини, а със системи от машини", привежда данни за заработилата нова система за напояване - напояват се 25,40 % от стопанската земя, или 11 820 900 декара. Иванов сочи и извеждането на България на едно от първите места в света по производство~на минерални торове на декар и глава от населението. Що се отнася до животновъдството, „през 1982 г. България изпреварва по продукти на глава от населението три пъти средното потребление в света и надхвърля показателите на Австралия, Канада, Англия, Италия, Германия, СССР, Полша, Турция, Румъния, Югославия и други държави". По показатели на растениевъдството - продължава изследователят - през 1986 г. България стои спрямо СССР (в мярка от 1 кг) при пшеницата - 483 към 281, спрямо САП1 - към 276, Турция - към 346, Гърция -към 180, Испания - към 207. България превъзхожда Великобритания, Испания, франция, СССР, Турция и Гърция с 318 кг царевица на глава от населението и изостава само от САЩ".

Проф. Иванов фиксира факта, че доходът на нацията през 1980 г. се увеличава 20 пъти, ако се приеме за изходен пункт 1939 г. За периода 1952-1989 г. потреблението на основните хранителни и нехранителни стоки се увеличава 8 пъти и „достига това на развитите страни* А през 1989 г. „85 % от населението в градовете в селата живее в собствени новоизграждани жилища". Ще добавя, че такъв обем наличие на собствени новоизградени жилища е непозната за държавите на развития капитализъм.

След преглед на подема в туризма авторът обобщава бурния развой на науката по отделни нейни клонове. Ето някои от образците за високи научни успехи в точните науки. Създадена и монтирана през 1962 г. е първата българска изчислителна машина с програмно действие „Витоша", заработва, първият български електронен калкулатор „Елка". Установява се „фотоелектретното състояние на веществата? (Наджаков)" послужило като основа за j създаването на съвременната копирна техника". Постиженията на български физици в руския атомен център Дубна? и при строежа на АЕЦ „Козлодуй" са; красноречиви. Изгражда се най-модерната в Югоизточна Европа астрономическа обсерватория „Рожен". Забележително е откритието на Странски-Каишев „във физикохимията и растежа на кристалите, родило цели научния направления в органичната и неорганичната химия". Регистрира се „бум"; на биохимията, молекулярната биология, изработката на лекарски и ветеринарни препарати като ваксината Срещу Марековата болест по кокошките, откритията на български генетици и селекционери, създали високопроизводителни и устойчиви на вредители и заболявания сортове домати, пипер,; пшеница, царевица, тютюн, цвекло, лозя". Известни са резултатите от работата „на българската школа по физика; на атмосферата с основател акад. Любомир Кръстанов", на акад. Иван Костов в кристалографията, както и „методът на акад. Ангел Балевски и чл. кор. Иван Димов за леене с противоналягане", приложен „за производството на алуминиеви джанти в автомобилни заводи на САЩ".

Проф. Димитър Иванов обхваща територията на културата и изкуствата,, за да подкрепи наблюдението си за^ всестранния подем на България. Сравнително по-обстойно разглежда кино-5 то и периода, когато българската култура бе ръководена от Людмила Жив-t кова. Ето защо се чувствам задължен* да допълня доводите на автора с още; няколко момента от развитието на литературата и театъра през 1944-1989 г. През този период българският роман постигна своите най-големи върхове през XX в. Българската драматургия от втората половина на XX в. е съизмерима с тази от първата половина; на века, а в някои отношения се добира до нови сектори в драмата, до изкуството на смеха по посока на драматургията на абсурда, до политическия синтез като битка за нова легитимация на човешката личност.

Според мен в литературата най-свободна атмосфера за творчество съществуваше през 60-те години. След Пражката пролет, в края на 60-те години, настъпи стагнация и взеха реванш догматични среди. Реформите, каквито извърши Людмила Живкова в полето на културата, се отразиха най-положително на изобразителните изкуства и не толкова върху литературата и театъра. За първи път се даде път на изкуството, поначало обърнато повече към образования елит, поотдалечено от нарастващите обществени състояния и протести срещу започналото се време на застоя.

Друга специфична черта е, че в отличие от останалите социалистически държави, у нас борбата за ново мислене, за противостоене на оформящите се „червена каста" и „червена номенклатурна класа" се раждаше и провеждаше от хора на лявата идея, от членове на БКП, от активни участници в антифашистката съпротива. В България даже надарени емигранти като белетриста и драматург Георги Марков не успяха в чужбина да напишат своите „шедьоври": истинските си творби, в които се противопоставяха на рутината и сталинисткия произвол, те сътвориха, докато работеха в родината си.

В труда на проф. Д. Иванов конкретно са представени възлови аспекти от разширяващата се и умело провеждана външна политика, благодарение на която България успява да защити националния си интерес и да проникне в различни райони на света, задълбочавайки икономическите и търговските връзки. Едва ли е необходимо да преповтарям информацията по отношение на спорта и масовата физическа култура на младежта и населението. Само ще препоръчам да бъдат отново прочетени страниците от раздела „Социална защита, здравеопазване, спорт", за да се вникне по-добре в една политика, която действително подобрява живота на българина, предпазвайки го от глад, мизерия и липса на обществено внимание.

Ако имам някакви по-значителни възражения към написаното от проф.

Иванов, те се отнасят не толкова до същината на наблюденията и оценките на автора, колкото до отделни изводи в главите „Отговорността" и „Заключение".

Според мен един от най-респектиращите белези на изследването е стремежът на автора да не се поддава на идеологически пристрастия, да запазва обективност на анализа, подчертавайки, че проблемите не са толкова еднозначни и предрешени. Той с основание отбелязва до каква степен е неприложим сталинският модел на социализма в България и как той е затруднил изграждането на социализъм в демократични условия. Обявява се срещу грубото насилие, упражнявано тогава, и тук той е точен и справедлив.

Същевременно смятам, че щом се е заел да пояснява теоретическата страна на проблематиката, проф. Иванов е могъл да синтезира квазисъщината на българското дисидентство, още повече, че разполага с нужната информация. Нужно е било по-детайлно да очертае криминалния характер и на българския преход, участието в неговото ръководене и осъществяване на лидери от бившата БКП. Не споделям мнението, че българският народ, както пише проф. Иванов, се адаптира толкова „бързо" към „предимствата на политическия плурализъм", че „спокойно възприема" новите външнополитически приоритети на страната". В този случай според мен проф. Иванов слага знак на равенство между настроенията на политическия ни елит и настроенията на объркания от хода на реформите народ.

Би могъл, макар да не е задължително, проф. Иванов да спомене, че има и друга интерпретация на термина тоталитаризъм, който включва всички основни държави през XX в. Така например Херберт Маркузе смята, че развитите капиталистически страни, преди всичко САЩ, също попадат в обсега на формулата „тоталитаризъм", „тоталитарни", защото тяхната политика тотално обсебва процесите на икономиката, финансите, политиката във всички държави на земното кълбо. А това, че такива могъщи държави упражняват грубо насилие спрямо по-малки

държави и нации, не е разделено от другата страна на монетата: в собствената си държава те държат на демократичните порядки. Вероятно по-обосновано би било, ако се приеме максимата за „паяжината" на тоталитаризма, разпростряна над цялата планета, като в СССР и в бившите соцдържави' финият инструментариум на насилието се заменя от по-грубите му форми.

Мотивирано е предупреждението на автора, че в съвременния свят на глобализация би трябвало ние, българите, да „съхраняваме своята идентичност". И още, че е „вредно да се отричат както социалните завоевания в периода 1944-1989 г., така и научните, образователните, културните и творческите постижения на българския социализъм. Защото те продължават да подхранват националното самосъзнание и самочувствие и да допринасят за запазване на отличителните народопсихологически черти на българите и на тяхното поведение в Европа и в света.

Периодът на социалистическа България е богат на такива постижения и тяхното пренебрегване, породено само от отрицанието на тоталитаризма, без ново съграждане бавно и трудно се компенсира".

Мисля, че се нуждаят от обогатяване, но и от конкретизиране заключенията относно разликите в естеството на БКП и БСП. Нужно е било да се доуточнят квалификациите за БСП като лява партия от нов тип. В таблицата, предложена от проф. Д. Иванов, голяма част от постановките важат за всяка парламентарно представена партия на съвременността, тоест отнасят се не само до партията, която нарича себе си социалистическа или социалдемократическа.

Не мога да не се съглася обаче с изследователя, че днес властта на парите е „тотална", че има диктат на „външни и вътрешни капитали": „Балансът между двете политически тенденции (лява и дясна - б.м.) е отново затормозен от негласната подмяна на политическата демокрация с политически авторитаризъм, на равните права за всички с правото на малцина да ползват активите на държавата, на свободата на гражданите - с административен и правосъден произвол". Според мен, дори и ако не е целял това, проф. Иванов характеризира по този начин квинтесенцията в управлението на Бойко Борисов и на политиците, които управляват чрез него и по негова воля.

Може би известно разширяване е било потребно на краткия политически портрет на Георги Димитров като модел на „бовшевисткия" тип ръководител. Защото в световното ляво движение Георги Димитров е известен не само с подвига си на Лайпцигския процес, но особено с идеята за общ фронт на човечеството срещу фашизма, с толкова ценните си приноси в разработването на „народната демокрация". Освен това „тежките" му грешки по националния въпрос трябва да се обвържат и с истината, че по времето на Димитров България не изгуби нито метър земя (въпреки колаборационизма й с Третия райх след 1941 г.). Това е различието от първата половина на XX в., когато и уважавани от проф. Д. Иванов политици и държавници спомогнаха, по един или друг начин - чрез заслепление или чрез историческо късогледство - нашата страна да се лиши от изконна българска територия в Одринска Тракия, Егейска и Скопска Македония.

Тепърва подлежат на дискутиране някои формулировки на проф. Д. Иванов, намерили място в „Заключение". Би могъл да се изтълкува като уязвим например текстът: „Социалистическият посткапитализъм има велика историческа мисия по завършването на капиталистическата модернизация до пълната еманципация на човека, но и до преодоляване на войнстващия му егоизъм". Което не означава, че упражнената от автора критика на нео-либерализма и неговата днешна криза страда откъм тенденциозност. Напротив, добре са систематизирани характеристиките на спекулативния и фиктивен капитал", комерсиализацията на фундаментални обществени услуги и дейности", превръщането на капитализма от опонент на една класа „в опонент на цялото общество и на човечеството".

Когато разглежда новите функции и задачи на гражданското общество в съвременния свят, когато пише за „антиглобалистите", за обществата на човешката солидарност, проф. Д. Иванов би трябвало - според мен - да изясни характера и качеството на така наречените китайски социализъм, виетнамски социализъм, кубински социализъм, венецуелски и боливийски социализъм, претворената идея за социална държава в Бразилия, Чили и Аржентина. И какъв може да е евентуалният резонанс в Европа от такива мощни движения на лявата идея на гражданско, но и на държавно равнище.

Вероятно в прогнозите за бъдещето на развития капитализъм биха могли да се допуснат повече варианти. Не съм убеден, че социалистическите идеи, идеите на националните държави, на арабския ислямизъм, и пр., и пр. ще се трансформират с годините в един безоблачен напредък, в който мирното придвижване към бъдещето е подпечатано. Това, което изглежда предопределено за Европа, едва ли е валидно за развитието на останалите части на света.

Проф. Чавдар ДОБРЕВ

(Cohan )