28 февруари 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти



страница9/12
Дата24.07.2016
Размер1.75 Mb.
#2913
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

28.02.2011 г.,с. 8
Лято 2011: ремонти по пътя за морето
Съдът потвърди забраната за ползване на Хаинбоаз
Пътят за морето ще бъде пълен с работници и това лято. Основен ремонт на общо 54 км магистрали подготвя пътната агенция. В петък тя обяви процедури за технически проекти за рехабилитация на участъци от "Тракия" и "Хемус". "Целта е подобряване на настилката и добро отводняване на пътя", гласят мотивите на три поръчки. Две от тях са за" Тракия". Аутобанът е разделен на две отсечки (общо 41 км) между София и Пловдив. Ще се ремонтират и 28 големи съоръжения. Срокът за оферти и по двете процедури е 28 март. За "Хемус" ще бъде възложено проектиране за отсечка от 13 км между Шумен и Девня. Офертите са до 29 март. Великотърновският административен съд потвърди забраната за ползване на Хаинбоаз, научи "24 часа". Магистратите окончателно отхвърлиха жалбата на пътната агенция срещу забраната за ползване на прохода от 14 април 2010 г. Така реконструираният с евро-пари път между Северна и Южна България пак е заплашен от поставяне на бариера. Невъведеният в експлоатация строеж край Велико Търново трябваше да бъде затворен в края на май м.г. заради редица пропуски. От неукрепените скални откоси падаха огромни камъни на пътя. Имаше недовършени окопи, подпорни стени и др., "Хаинбоаз е незаконен и трябва да бъде затворен до узаконяването му", каза вчера шефката на административния съд Марияна Лазарова.


28.02.2011 г.,с. 8
Без нови писти в Пирин поне до 2013 г.
Караджова: Пробвайте и СПА Банско и Разлог: Мит е, че ски и екология са несъвместими
ТОНИ МАСКРЪЧКА

Новите ски центрове около Банско, Разлог и Добринище може да бъдат направени чак след 2013 г. Това стана ясно от коментар на екоминистъра Нона Караджова по повод искането на общинските съвети на Банско и Разлог. Срокът на сегашния план за управление на Национален парк "Пирин" изтича през 2013 г. и при обсъждането на новия ще бъде предложено и разширяването на ски зоните, обясни през уикенда Караджова. Тогава феновете на ските и противниците от екосдруженията могат да се изкажат и мнението им да бъде взето предвид, допълни екоминистьрът. Разлог и Банско за първи път преодоляха междусъседската война и общинските съвети се събраха на безпрецедентна съвместна сесия преди дни в името на общата кауза - да се изгради курортно-туристическа дестинация "Пирин", която обхваща районите на Банско, Разлог, Предел, Добринище. Местните власти искат промяна в плана за управление на парка, така че да се разширят зоните, в които се разрешава строителство Идейният проект е за три ядра за целогодишен туризъм - "Кулиното" край Разлог, "Юлен" над Банско и "Безбог" с център Добринище. Предвижда се новата локализация да е с обща площ 1050 ха, 333 км ски писти и пътеки и 113 км лифтови съоръжения. Това означава разширяване на сегашната ски зона над Банско и създаване на две нови край Разлог и Добринище. Концепцията предвижда обвързване на общата курортно-туристическа локализация със съседни страни и Европа, изграждане на чартърно летище, единна пътнотранспортна схема и електро железопътен транспорт Якоруда-Баня-Раз-лог-Банско-Добринище. Избрано е и подходящо място между Добринище и Баня за малко летище с дължина на пистата 2 км. В сегашния си вид обаче планът за управление на националния парк има такива ограничителни режими, че не дава никакви допълнителни възможности за развитие на зимния потенциал на Пирин. "Трябва да се преодолее митът, че екологията и ските са несъвместими. Редица водещи световни ски центрове са изградени в границите на защитени територии. В световната практика е прието средно до 10-12% от защитените територии да се използват за зимни спортове. За сравнение - пистите и съоръженията над Банско сега заемат едва 0,15% от територията на националния парк", каза шефът на Българската федерация по ски Цеко Минев. Според него аргументът, че ще се унищожи природата, е популистки, защото има специални екологични указания как да се изграждат ски зони в защитени територии. В Австрия, която е сравнима по площ и население с България, има 254 ски курорта, а у нас са 19, от които само 3 големи. В България има 86 лифта и влека, а в Австрия са 4015. Ние имаме 202 км писти и съоръжения, а австрийците 12 900 км. В спора се включи и премиерът Бойко Борисов. "Защо в Алпите има хиляди писти, а у нас не било разрешено? Преди да влязат ограничителните режими, е можело да се изградят повече съоръжения за зимен спорт, но не е направено. Тогава сме построили 5-6 писти и някой е приел, че повече няма да се правят. Сега в Германия например мислят за забрана на ново строителство на магистрали. Да, но те са построили стотици, а ние нямаме нито една", коментира. Той направи обаче уговорката, че изграждането на нови ски писти трябва да става внимателно, в съответствие с изискванията на "Натура" и ЮНЕСКО за опазването на защитените територии. Уклончива подкрепа даде и регионалният министър Росен Плевнелиев. "Бъдещето и развитието на региона е свързани с туризма. Банско се превърна в елитен курорт за средната и високата класа туристи от съседните страни. Това е перспектива и за цялата държава. Трябва обаче да се надгражда и развива, защото конкуренцията не чака. Сърбия, Румъния и Хърватия също строят. Каквото и да правим обаче, то трябва да е в синхрон с планината и с правилата", категоричен е министър Плевнелиев. Въпреки това Караджова засега не дава надежда дори на исканията за бързо изграждане на втори кабинков лифт на Банско. "Всички предложения, които получим, ще бъдат подложени на широка обществена дискусия. Ще се вземе най-доброто решение, защото националният парк "Пирин" е на цяла България. Аз не съм направила европейското екологично законодателство, нито съм решила паркът да е един от 100-те обекта на културното ни наследство, така че не мога да разрешавам или не строителството", категорична бе тя. "Защо трябва да се разчита само на 2-3 месеца в годината, когато е ски сезонът? Защо не се превърнете като Велинград и Хисаря в целогодишен балнеокурорт при тези уникални минерални води", попита Караджова.
Снимка на две колони - Кръшни скиорки се радват на хубаво време в Банско. Сегашните писти в Пирин са недостатъчни, твърдят общинарите от Банско и Разлог.


28.02.2011 г.,с. 9
Енерго дължи на хората 120 млн. лв. за трафопостове
Имаме желание да платим,не ни дават,обесняват от ЧЕЗ
МАРИЯНА БОЙКОВА, СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА

Едно извинете на стойност 120 млн. лв. „получават" вместо парите си инвеститори в Западна България, които са вложили пари в трафопостове. Толкова дължи ЧЕЗ за съоръженията. За тях хората ще чакат парите си поетапно до 2018 г. И обикновени хора, и строители са принудени да финансират трафопостове и мрежи, за да имат изобщо ток. Преди това от енергото са им отговорили, че не могат да присъединят новите сгради. Всъщност ЧЕЗ дължи 150 млн. лв. за елсъоръжения, но казват, че са между 120 и 130 млн., защото собствениците им трябвало да платят цена за присъединяване. Казусът накара ДКЕВР да припомни нормативното положение:

ново енергийно съоръжение се поставя под напрежение, ако е изплатено от електроразпределителното дружество на потребителя, ако той ги е изградил.

Ако няма сключен договор за изкупуване, то разпределителното дружество, което ги ползва, трябва да плаща цена за достъп.

"24 часа" попита трите компании дали го правят.

От ЕВН заявиха, че веднага изкупуват новите съоръжения, а когато ползват чуждо, плащат за него наем. Същото отговориха и от Е.он, но искаха време, за да съобщях сумата на неизкупените съоръжения. И в двете компании има заварени случаи отпреди приватизацията, за които им бяха дадени 8 г. Запознати с новия проектозакон казват, че и там са предвидени нови 8 г. срок за изкупуване.

Атанас Дандаров, шеф в " ЧЕЗ разпределение", казва, че и един чужд трафопост нямало да остане, ако регулаторът признаваше тези разходи в цената на тока, каза той. И даде пример с ЕВН, които от 2008 г. имали 120 млн. лв. за инвестиции при 70 млн. на ЧЕЗ. Искаме да плащаме, но не ни дават, казва той. Не плащат и наем.

Какво казват инвеститорите:

От енергото не приемали цената, по която са купени съоръженията. Изчислявали 2-3 г. по-късно по методи, различни от пазарните. Самото плащане пък идвало 4-5 г. след това, когато инфлацията е изяла част от тях. Така накрая строителят получава 1/3 от стойността. Според инвеститори средно голям трафопост с всички разходи за изграждането и присъединяването му към мрежата излизал между 200 000 и 400 000 лв.

Никола Стоянов от строителна компания изчисли, че от десетина готови трафопоста, направени от тях през годините, едва 2-3 били изкупени. А цената се занижа-вала с поне 20-30%. " В момента стартираме процедура за трафопост, готов от 2006 г.", обясни шеф на голяма инвеститорска компания в София. Обикновено енергото оценявало обекта на по-ниска сума и тя се изравнявала с таксата за присъединяване. Така за възстановяване не оставало почти нищо.



Искат 5,12 % повишение на тока

5,12% средно поскъпване на тока за бита и малкия бизнес в Югозападна България от 1 юли обявиха от ЕВН. Те предлагат цена за дневния ток 15,593 ст. на квтч, а за нощния - 10,48 ст. С 20% обаче е поскъпването при цените за достъп и пренос. В този скок на еленергията са калкулирани само приходите, които иска енергото за мрежата. Те настояват за 333 млн. лв. на година. Нова тарифа обаче вкарва ЕВН за малкия и средния бизнес. Идеята е цената за достъп до мрежата, която плаща една баничарница, вече да се смята на киловат заявена мощност за един ден. Това означава баничарницата да си направи прогноза колко ток ще ползва и какъв капацитет от мрежата ще ангажира и после ползва, не ползва - ще плаща. Това е на практика цена за мощност за бизнеса, гневят се експерти.


Снимка на три колони – Между 200 000 и 400 000 лв. излизал един среден трафопост


28.02.2011 г.,с. 9
Търсят наематели за осем плажа
в областите Добрич, Варна и Бургас. Строителното министерство обяви търгове с тайно наддаване. Сред плажовете са Варвара, Каварна, Романтика, Липите.


28.02.2011 г.,с. 9
36 лв. на месец такса за домоуправители
искат частни фирми за управление на етажна собственост във Видин. Тарифата е за вход с 15 апартамента, фирмите, които поемат управлението на входове и блокове, тепърва навлизат в региона.


28.02.2011 г.,с. 9
Бургаски фирми с най-ниска цена за водопроводи в Търново
На 25 февруари в общината бяха отворени ценовите оферти за водния проект на града, финансиран с 43,8 млн. лв. европари. Заявки дали 7 консорциума. Най-ниската оферта от 21,88 млн. е на бургаски консорциум.


28.02.2011 г.,с. 11- 12
Голямото световно печатане на пари ни докара скъпотията
Потребителските цени растат с по 1% при всеки 10% скок на петрола
Лъчезар Богданов, Industry Watch

Огромно количество политическа енергия бе вложена отново в дебати около "инфлацията в България" и търсене на "виновни" за скъпия хляб, олио и така нататък. Подозрителното е, че използваните аргументи не се променят в последното десетилетие - мутри, монополи, картели, " ама в Германия е два пъти по-евтино, синът ми се обади от супермаркета и ми каза", "икономиката е в криза, защо цените растат по-бързо от доходите". Удобно е да се обвиняват търговците (често - "спекуланти"). Такава логика обаче пропуска фактите - а те са, че според практиката на Комисията за защита на конкуренцията доминиращият брой случаи на подозирани или доказани картелни съглашения са целели намаление на цените като инструмент за ограничаване на конкуренцията. Ако за нещо трябва да упрекнем стремящите се към монополизиране на определени пазари, то това е намаляването на цените, не обратно. В крайна сметка обаче трябва да свикнем с новия свят на глобална свободна търговия. В този свят търгуемите стоки (това са тези стоки, които имат стандартни качества и лесно се транспортират, търгуват и потребяват през националните граници) имат общ пазар - което означава еднакви (или близки) цени. Факторите на търсенето и предлагането, движещи тези цени, са глобални и затова е безсмислено да се прави пазарен анализ за всеки такъв продукт във всяка отделна държава. Това, че реколтата от царевица (примерно) е добра в България, по никакъв начин не означава, че цената ще спадне - точно обратното ще се случи, ако реколтата в Украйна или Канада е лоша или ако американското правителство увеличи субсидиите за биогорива. Това, че строителството и товарният транспорт в България са в криза и търсенето на горива се свие, не води непременно до намаляване на вътрешните цени - ако в повечето икономики търсенето расте или има проблеми с добива, цените ще растат навеякъде, включително и у нас. В случая с петрола например цената рязко се повиши на международните пазари през последните дни заради политическата несигурност в редица страни от Близкия изток, което от своя страна създава рискове за доставките. Абсолютно нормална реакция е инвестиционното хеджиране на част от участниците на пазара -покупка на повече бъдещи доставки с цел гарантиране на снабдяването -което повишава и моментните цени, дори да няма незабавен проблем с производството и доставките. Но все пак рисковете в производството и транспорта са реални и затова в края на февруари отчитаме цени с над 10-12% по-високи отпреди месец. Логично е това да се пренесе върху крайните цени на горивата и в България (с около 1/3 от ръста на цената на петрола), оттам - върху разходите за транспорт и енергия в индустрията. През последните години отчитаме около 1 % нарастване на индекса на потребителските цени при всеки 10% нарастване на цените на суровия петрол. В ситуация на стагнирало вътрешно потребление обаче по-голямата част от българските предприемачи ще трябва да поемат в по-голяма степен ефекта от нарасналите енергийни разходи, като възможностите (с редки изключения на стоки от първа необходимост) за повишение на крайните цени за домакинствата ще са ограничени. Имаме обаче все повече индикации, че случващото се през последните месеци на глобалните пазари на суровини не трябва да се разглежда като поскъпване на отделни продукти заради фактори в съответните сектори, а по-скоро като обезценяване на водещите резервни валути и най-вече - на американския долар. Всеобщото рязко повишение на цените на благородните метали, цветните метали, селскостопанските стоки (храни, памук и т.н.), петрола и други е реакцията на инвеститорите към политиката на централните банки да разширяват паричното предлагане (по-просто наричано "печатане на пари").

Спасяването на банки и финансирането на гигантски бюджетни дефицити чрез "количествени улеснения" и други механизми очевидно ерозира доверието в бъдещата покупателна сила на парите - и съвсем рационално инвестиционната общност (за някои -"спекуланти") насочва ресурси към покупка на "реални активи", най-вече - злато, сребро, суровини. Пакетите фискални стимули в САЩ и някои европейски страни, монетизирани от централните банки, обаче резултират в по-висок ръст на потребителските цени, от което страдат развиващите се икономики в Азия, Африка, Южна Америка. Българският бизнес например не може да реализира ползи от кейнсианските стимули в САЩ, но плаща негативите чрез по-високи разходи за енергия и материали. В крайна сметка стана ясно, че грешките, довели до глобалната криза, имат реална цена, която трябва да се плати. Засега политическото решение в западния свят е загубите да се покрият не от тези, които са ги натрупали, а от потребителите по целия свят заради глобалната инфлация, следваща печатането на пари.



ВАЖНО Е

Това, че реколтата от царевица (примерно) е добра в България, по никакъв начин не означава, че цената ще спадне - точно обратното ще се случи, ако реколтата в Украйна или Канада е лоша или ако американското правителство увеличи субсидиите за биогорива.


28.02.2011 г.,с. 12
Затвор за заплати? Ще уволняват работници
Решението е другаде - в повече работни места, тогава хората няма да са зависими от шефа си
ГЕОРГИ АНГЕЛОВ

СИНДИКАТИТЕ предложиха "радикално" решение на проблема с неплащането на заплати - да се наказва със затвор. За съжаление така те продължават практиката да хвърлят "бомби" в публичното пространство, без въобще да се замислят за ефектите от тях. Това много напомня на случки от хиперинфлацията в Германия през 20-те г. По онова време няма проблем с неплащане на заплати - държавата постоянно печата пари, с които всички предприятия си плащат заплатите. Проблемът е, че заради печатането на пари стойността им постоянно пада. Получаваш заплата днес, а след два дни инфлацията е изяла стойността й и не можеш да си купиш нищо. Тогава в Бавария решили да приложат "радикално" решение - затвор за спекулантите, които вдигат цените. По-късно въвели и затвор за тези, които преяждат (това не е шега). Вместо да спрат източника на проблемите (хиперинфлацията), те се завъртат в спиралата на популизма. Разбира се, заплахата от затвор нищо не постига, обедняването продължава, гладът се разпространява. Да видим какво би станало, ако предложението на синдикатите бъде прието. Тъй като в България 90% от работодателите са малки и средни фирми с по няколко човека персонал, те биха били най-застрашени. Например заради кризата се бави плащането по някаква доставка, поради което малкият предприемач не може да плати изцяло заплатите. Т.е. за неколкостотин (или няколко хиляди) лева неплатени заплати работодателят отива в затвора. Обаче ако тръгнем да вкарваме в затвора всички хора с подобни задължения, то тогава практически всеки може да влезе в него. Колко хора имат задължения към "Топлофикация" -трябва ли всички да ги вкараме в затвора? А кредити има практически всяко второ семейство - ако заради кризата пропуснат 1-2 вноски по кредита, трябва ли да ги вкараме в затвора? Въобще идеята да се влиза в затвора за дългове ни връща векове назад. Следващата стъпка е длъжниците да ги продаваме в робство! Нека видим и динамичните ефекти. Ако работодателят рискува затвор при забавени заплати, той ще уволнява работниците на секундата. Дори да има шанс фирмата да оцелее, този шанс ще бъде пропилян, защото всички работници ще бъдат уволнени при първата ликвидна криза. Още по-страшно е, че рискът от затвор вдига рязко цената на работните места, а практиката показва, че това води до липса на нови работни места и висока безработица. Разбира се, веднага ще се увеличи и сивата икономика. Че наказателната система ще се претовари още повече с несвойствени дейности и ще спадне още повече ефективността й, е повече от очевидно. Но дори да успее да се справи с натоварването, ефектът ще е отрицателен - като вкараш в затвора работодателя, той няма да може да плати заплатите, а фирмата му ще фалира. Т.е. хората ще загубят завинаги работните си места, вместо само да им се бавят заплатите. В крайна сметка решението не е в заплаха от затвор. Решението е в реформи, които да насърчат създаването на работни места. Когато има много работни места, работникът не е зависим от работодателя си - може винаги да напусне и да започне работа на друго място. Обаче работни места не се създават със заплаха от затвор, а с привлекателна среда за инвестиции. Бюджетна дисциплина, по-добра бизнес среда, по-малко бюрокрация и корупция, започване на структурни реформи, от това има нужда. Проблемът е, че българските синдикати никога не подкрепят необходимите реформи - всъщност те винаги са против. Когато правителството се вслушва в предложенията на синдикатите (както през 2010 г.), резултатите са изключително бавно възстановяване от кризата и загуба на стотици хиляди работни места.
Снимка на четири колони - Строители на магистрала "Люлин" протестираха за заплати в края на 2010 г.


28.02.2011 г.,с. 21
Продадоха молове за над € 200 млн.
Новите собственици - фондове от САЩ, Австрия, Израел и Гърция
СОФИЯ ТЕРЗИЙСКА

От края на 2008 г. едно мото не слиза от устата на банкери, финансисти, икономисти, бизнесмени... и то е, че кризата освен проблеми носи и възможности. Явно такива видяха у нас няколко фонда, които си напазаруваха имоти - най-вече търговски сгради. Общата стойност на сделките надхвърля 200 млн. евро. Последната бе обявена преди дни. Europa Capital, част от щатския гигант " Рокфелер груп", придоби "Ритейл парк Пловдив" срещу 20 млн. евро. Фондът е специализиран за инвестиции в имоти на Стария континент. Това е първото му вложение у нас. Досегашен собственик на мола бе " Лендмарк пропърти мениджмънт". Основен акционер в него е " Алфа дивелопмънтс". Свързаното с компанията дружество "Алфапропърти мениджмънт" ще продължи да управлява търговския парк. Преди 2007 г. един от първоначалните й акционери бе и исландският милиардер Тор Бьорголфсон. Контрол върху нея после придобиха Ричард Макдоналд и Таня Косева-Бошова, преди да премине към групата, контролирана от Иво Прокопиев. "Ритейл парк Пловдив" е една от последните инвестиции на "Лендмарк" у нас. Той е с площ от 25 000 м и сред наемателите му са "Баумакс", "Дайхман", ДМ, "Техномаркет" и др. Europa Capital има 6 под-фонда за имоти. За 15 г. е осъществил над 70 сделки в 17 европейски страни за над 6,5 млн. евро. Сред най-големите имотни сделки през 2010 г. бе продажбата на „Мол Варна" Срещу 95 млн. евро " Ми-лър дивелопмънтс" се раздели с него и той премина в ръцете на Aspius Immobilien - фонд на австрийската Райфайзен-банк. Сделката бе изчистване на дълг срещу собственост. През 2008 г. шотландците от" Милър" купиха търговския център от "Интерсервиз Узунови" срещу 120 млн. евро. "Рафайзен" бе дала кредит за построяването на мола, а след това финансира и сделката по придобиването. Още два мола - един в Русе и един в Стара Загора, също смениха собственика. Те бяха продадени в незавършен вид от "Синема сити" на Israel Theaters за 85 млн. евро. Според съобщение до борсата в Израел купувачът ще плати 70 млн. евро при приключване на сделката, а останалите 15 млн. евро - девет месеца след отварянето на "Мол Русе". Той бе открит в края на миналата година. Строителството на центъра в Стара Загора обаче още не е започнало. Двата мола са с разгърната застроена площ 112 000 кв. м, като от тях 58 000 кв. м ще се отдават под наем. Срещу 27 млн. евро пък друг чужд фонд - гръцкият Bluehouse Capital, придоби четири имота. Те бяха собственост на дружествата със специална инвестиционна цел " И Ар Джи капитал-1" и "И Ар Джи ка-питал-2". Техен създател и основен акционер е Българо-американският инвестиционен фонд. Гърците станаха собственици на хипермаркет "Практикер" (10 млн. евро) и на търговски център на "Орифлейм" (2,3 млн. евро) в София, както и на още един магазин на "Практикер" (8 млн. евро) и на един магазин "Пикадили" (6,7 млн. евро) във Варна. Това беше втора сделка с обратно наемане на Bluehouse в Б ългария. През 2009 г. фондът купи за 27,3 млн. евро "Авто юнион център" в София. Той бе собственост на "Еврохолд", а преди това -на "Авто юнион", част от структурата на "Екуест". "Еврохолд" продължи да продава активи и през 2010 г. Той се раздели с няколко предпрития, но и с компании за имоти. Като част от голяма сделка за 20 млн. евро холдингът продаде дяловете си -100% от "Евротест контрол", 91% от "Еврохотелс", което притежава хотел "Ела" в Боровец, както и "Изток плаза" - собственик на част от имот на бул. "Г. М. Димитров'^ София. Общата стойност на тези дружества е 9,4 млн. лв.
Снимка на пет колони - „Мол Варна смени собствеността си срещу 95 млн. евро през 2010 г.

Снимка на три колони - Сградата на "Практикер" в София стана част от гръцки фонд.






Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница