28 ноември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 0.87 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Антония Кюмюрджиева 28.11.2011 г., с. ІV-V
- Номинации за “Мистър Икономика 2011” За принос в развитието на българската икономика
- За принос в развитието на индустрията
- За принос в развитието на финансовия сектор
- За принос в развитието на услугите и търговията
- За принос в развитието на земеделието и храните
- Журито на “Мистър Икономика 2011”
- 28.11.2011 г., с. 9-10 Пак няма кой да каже на ромите, че сънуването свърши
Мартин Леков 
28.11.2011 г., с. ІІІ Банки купуват имоти с ипотека Най-много са непотърсените вземания на държавата и общините, казва Милен Бъзински, частен съдебен изпълнител - Г-н Бъзински, има ли ръст на продажбите на ипотекирани имоти? - Не бих казал, че ни е затрупала лавина от продажби в момента. Ако трябва да ги сравня с тези отпреди една година, не мисля, че има повече. - Какво се продава най-много? - Гарсониери в "Люлин" и "Младост" под 50 хил. лева със сигурност вървят добре. Цените са перфектни в момента. От нашата кантора през януари ще извадим поне 20-ина имота в добро състояние, без забележки, с добра цена, препоръчани от нас. В момента на сайта ни www.milenbazinski.com има прекрасен имот с качени 24 снимки в кв. "Иван Вазов" - 75 кв. м за 126 хиляди лева - тухла, на пети етаж, тиха уличка, в непосредствена близост до най-хубавия булевард на София. - Каква беше последната ви публична продажба? - Продадохме много хубав имот, построен през 2005 г., с площ от 130 кв. м за 133 хил. лева. В затворен комплекс, перфектно направен, директно влизате да живеете. - Какви са купувачите? - Банки или дъщерни дружества, на които банките възлагат да купуват. Другият типичен купувач е този, който иска да си реши въпроса с жилището. Т.е. тези, които си търсят жилище, са хора, които искат да живеят там. Новото, което настъпи на пазара, е, че една банка - ПИБ АД, доби смелост и финансира публични продажби. При липса на финансиране от банките публичните продажби са осакатени. Нашето желание е да има повече конкуренция. Финансовите институции могат да променят правилата на търговете, ако това е необходимо, за да се улесни финансирането им. Чакаме и първото лизингово дружество да направи "сефте". В момента, ако теглим чертата, до Коледа няма как да сме изкарали имоти на пазара, защото един месец е продажбата. Никой не купува по Коледа. Каквото има да става, ако има някакъв бум, той ще се случва през новата година - високосна е, било хубава. - Кой завежда най-много изпълнителни дела - банките или фирмите? - В момента банките леко изостават, незнайно защо. Там няма все още достатъчно подготвени кадри, за да поемат този обем. Банките нямат достатъчно подготвени собствени юристи и често наемат външни адвокатски кантори. Освен това е факт, че особено в София не са решени проблемите с материалната база, с които геройски се бори председателят на районен съд Красимир Влахов. Факт е, че и ние продаваме в сградата на ГУСВ, която сега е част от районния съд в София. Там условията за работа са ужасни. - Нещо ново като тенденция за събиране на вземанията? - Има адски много забравени и задръстени вземания, държавни и общински. В момента например много местни данъци и такси не са събрани. Общините също си търсят своето и това е хубаво. Има тенденция държавата и държавните контролни органи също да си събират вземанията. Което подпомага и техния бюджет. Контролните органи в държавата са около стотина и всеки налага определени глоби, които растат като размер законодателно, но няма кой законодателно да стимулира събираемостта им. Досегашният ред очевидно не върши работа. А това са един куп загубени пари за държавата и общините. Всеки гледа общините колко дългове имат, но те имат много да вземат. На Столичната община само за последния месец сме й възстановили поне около 1 млн. лв. - това са поне две ремонтирани улици. Този пример могат да последват и други общини в цялата страна. Антония Кюмюрджиева
28.11.2011 г., с. ІV-V На 30 ноември - Оскарите на бизнеса 16 са номинираните за наградите "Мистър Икономика 2011" Конкурсът "Мистър Икономика" е най-значимият икономически форум в България. Първото му издание е през 1990 г. Днес повече от всякога е необходимо да се дадат заслужените отличия на онези личности, които въпреки непредвидимостта и тежките изпитания на икономическата реалност успяха не само да съхранят своите компании, но и да продължат да ги развиват, да бъдат гъвкави, изобретателни, модерни и иновативни. Оскарите в бизнеса раздава списание "Икономика" на 30 ноември. Наградите в пет обновени категории "Мистър Икономика" за 2011 година ще бъдат връчени на бляскава церемония в Националния исторически музей. 16 са номинациите, направени от авторитетно жури. Бизнесмените се състезават в пет категории: 1. Цялостен принос за развитие на българската икономика 2. Принос в развитието на индустрията 3. Принос в развитието на финансовия сектор 4. Принос в развитието на търговията и услугите 5. Принос в развитието на земеделието и храните Списание "Икономика" ще връчи и една специална награда - за лидер в бизнес управлението. 33-ма са членовете на журито, които определиха финалистите. Сред тях са водещи икономисти и финансисти, предприемачи и мениджъри, както и бивши носители на приза "Мистър Икономика". На първия етап от конкурса те имаха право свободно да определят по пет номинации във всяка от категориите. Първите трима или четирима (в случай с равни гласове) бяха посочени за финалисти. Сред тях всеки от журито определя само един - своя фаворит за победител. Събралият най-много гласове получава наградата "Мистър Икономика". Анкетните карти на членовете на журито се обработват от "Глобал одит сървисез" - независима одитна компания, което гарантира прозрачността на избора. По традиция победителят получава статуетката "Рибарят и златната рибка" на изтъкнатия скулптор Ставри Калинов, превърнала се в запазена марка на конкурса през годините. Медийни партньори на конкурса "Мистър Икономика" са БНТ, Дарик радио и вестник "Стандарт". Церемонията ще се излъчва на живо по БНТ 1. Специален гост на церемонията е Кароли Саш, председател на финансовия надзор на Унгария. Поканени са представители на икономическия, финансовия, политическия, дипломатическия и културния елит на България. Номинации за “Мистър Икономика 2011” За принос в развитието на българската икономика Инж. Богомил Манчев е изпълнителен директор и основен акционер в “Риск инженеринг”. Той е сред най-известните ядрени специалисти в България, магистър по топло- и ядрена енергетика на Техническия университет - София, и доктор на техническите науки. Манчев е и председател на “Булатом”, организацията, обединяваща фирмите от ядрения бранш у нас. Компанията му работи по редица големи енергийни проекти, сред които и АЕЦ “Белене”. Д-р инж. Цоло Вутов е управител на “Геотехмин” ООД и председател на Съвета на директорите на “Елаците-мед” АД. Той е начело на групата фирми ГЕОТЕХМИН, която включва над 20 дружества, работещи в различни сектори - миннодобивна индустрия, строителство, инфраструктура и екологичен инженеринг. Цоло Вутов е лично ангажиран с организирането на различни форуми за наука и иновации. Като председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия в България той е учредител на Балканската минна асоциация БАЛКАНМИН. Цветан Василев е мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка и председател на надзорния й съвет. Кредитната институция е една от малкото с български акционерен капитал. Банката е публично дружество и акциите се търгуват успешно на борсата. Василев е основател на финансово-брокерските компании “Бромак” и “Фина С”, с които започва бизнеса си. Цветан Василев е известен като спонсор на различни спортове и меценат. Той е в управата на федерациите по бридж и самбо. КТБ е златен спонсор на българската експедицията до Южния полюс. Лъчезар Цоцорков e изпълнителен директор и член на Съвета на директорите на Минно-обогатителен комплекс “Асарел-Медет” АД - Панагюрище. През 1991 г. той е сред учредителите на Българската минно-геоложка камара и досега е преизбиран за неин председател. Започва трудовия си път като стипендиант на предприятието и вече над 25 години е начело на “Асарел-Медет”. През последното десетилетие са инвестирани над 500 млн. лв. за модернизация на целия производствен цикъл, а реализираните екологични проекти са за над 50 млн. лв. През 2011 г са пуснати в експлоатация нови проекти за общо над 150 млн. лева, като всички те имат не само важен икономически, но и значим екологичен ефект. В екипа на “Асарел-Медет” са над 1200 работници, специалисти и мениджъри, а още 400 са заетите в дъщерни и смесени дружества. За принос в развитието на индустрията Доц. д-р Никола Добрев е главен изпълнителен директор на КЦМ 2000 Груп. Повече от 2000 души работят в основните сектори на групата и концентрират своето внимание върху системни решения, бизнес модели и иновативност в областта на преработката на минерални суровини, производството на крайни метални продукти, индустриалния и стопанския сервиз, технологичния инженеринг и търговията. Кирил Домусчиев е председател на Надзорния съвет на “Биовет” АД и изпълнителен директор на “Хювефарма” АД. От 2005 г. е член на борда на директорите на “Huvepharma” N.V. , Белгия, и “Huvepharma” Inc., САЩ. Председател е на съвета на директорите на “Кей Джи Маритайм Шипинг” АД, а от 2008 г. е главен акционер и председател на Надзорния съвет на “Параходство Български Морски Флот” АД. “Хювефарма” е лидер в биотехнологиите и химията, като в трите завода в Пещера, Разград и Ботевград работят близо 3 хил. души. Компанията има мощности и зад граница - в САЩ и Китай. Домусчиев е собственик и на ПФК “Лудогорец”. Гриша Ганчев е основател и председател на надзорния съвет на компанията “Литекс комерс” с основна дейност търговия с петролни продукти. Има бизнес в енергетиката, хранителната промишленост, транспорта, туризма, хотелиерството, строителството, недвижимите имоти, дивечовъдството и коневъдството. Дружеството “Литекс моторс” и китайската компания Great Wall Motor Cо строят автомобилен завод в Ловеч. Вече бе представен първият изцяло сглобен у нас автомобил с марката Great Wall. Ганчев е основен спонсор в редица спортове: футбол, борба, бокс, самбо, волейбол и мотокрос. Инвестира в ПФК “Литекс” (Ловеч), във футболна академия за деца и в градския стадион. За принос в развитието на финансовия сектор Антъни Хасиотис оглавява шестте дъщерни дружества на Юробанк И Еф Джи Груп в България. Той е главен изпълнителен директор на“Пощенска банка и председател на управителния й съвет. Кариерата си на банкер започва в Citibank, където заема ключови мениджърски позиции в различни държави САЩ, Саудитска Арабия, Венецуела, Коста Рика, Гърция. Бил е част от висшия мениджмънт в Mellon Bank в Питсбърг, САЩ и Лондон. Хасиотис е президент на борда на директорите на Американска търговска камара в България, председател на борда на директорите на Гръцкия бизнес съвет в България, член на управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и на Българския форум на бизнес лидерите. Поредното предизвикателство пред него ще е сливането на дъщерните дружества на Юробанк И Еф Джи и Алфа банк. Стоян Мавродиев e председател на Комисията за финансов надзор от 16 юни 2010 г. Дотогава е депутат от 41-ото народно събрание, заместник-председател на постоянната Комисия по икономическа политика, енергетика и туризъм, както и ръководител на Постоянната делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Опитът му в международното данъчно планиране и консултиране, в придобивания, вливания и сливания на компании, частно инвестиционно банкиране, корпоративни финанси, приватизационни проекти и чуждестранни инвестиции, допринася за отстояване на модерната визия за развитие на финансовия пазар у нас. Емил Ангелов е заместник главен изпълнителен директор, член на Борда на директорите на Банка Пиреос България и Банка Пиреос Украйна и Управител на Пиреос Лизинг България, Пиреос Авто Лизинг и Пиреос Бест Лизинг. Професионалният му път преминава през позициите: счетоводител, експерт, директор на дирекция “Анализи и прогнози”, началник на Отдел “Ликвидност и Капиталови пазари” и началник на управление “Ликвидност” в Търговска банка “Биохим”, Изпълнителен директор и член на Борда на директорите на Инвестбанк, а по-късно и председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на Евробанк. След покупката на Евробанк от Банка Пиреос той поема поста заместник главен изпълнителен директор на Банка Пиреос България. За принос в развитието на услугите и търговията Данчо Данчев е председател на управителния съвет и изпълнителен директор на ЗАД “Виктория” от ноември 2002 г. Работи в застрахователния сектор от 1995 г. Бил е в надзорния съвет на ЗК “Армеец” и на “ДЗИ Лизинг”. Заемал е длъжността изпълнителен директор на “ДЗИ Общо застраховане”. Данчев е и председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи. ЗАД “Виктория” е генерален спонсор на Българското футболно първенство. Красимир Станев е изпълнителен директор на “Албена” АД. Работи в акционерното дружество от 1977 г., а след 1990 г. успешно ръководи една от най-големите компании в България. Тя притежава над 40 хотела, от които 36 в КК “Албена”, 3 в Приморско и един в Анзер (Швейцария). “Албена” е публично дружество, чиито акции се търгуват активно на фондовата борса. Паралелно с основната туристическа дейност чрез дъщерните си дружества компанията подкрепя основния си бизнес със земеделие и производство на селскостопанска продукция, прави инвестиции в REAL ESTATE проектите “Бялата Лагуна” и “Тихия кът”, предлага медицинска и балнеологична дейност, развива авио и летищна дейност. Емилиян Абаджиев е генерален директор на “Метро България”. Председател е на УС на Сдружението за модерна търговия. Под негово ръководство веригата се разви успешно и вече са изградени 13 магазина в цялата страна. За 12 години са вложени 300 млн. лв. само в земя и магазини. За принос в развитието на земеделието и храните Димитър Зоров е собственик на фирма “Зоров 97” и е производител на млечни продукти “Пършевица”. Председател е на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Фирма “Пършевица” разполага със своя мандра, тя подпомага 85 ферми с по-големи стада, като изкупува тяхното мляко. Марка “Пършевица” е защитена в 31 страни, освен това фирмата е лицензирана за износ в Европейския съюз. Лидл е част от немската “Шварц-група”, оперираща в областта на търговията с хранителни и нехранителни продукти. Лидл има над 9000 магазина в повече от 25 европейски страни. През ноември 2010 година компанията отваря първите си 14 магазина едновременно на територията на 11 града в България. Построен е най-големият и наведнъж изграден логистичен център в страната. През 2011 г. Лидл България продължава с разрастването си, като до този момент разполага с 52 действащи обекта в 36 града. Досега компанията е създала над 2000 работни места в страната. Иван Ангелов заедно с брат си Лука Ангелов управляват най-голямата компания за производство на птиче месо в България “Градус”, основана през 1992 г. Продуктите на дружеството се произвеждат в затворен цикъл. Фирмата притежава собствен фуражен завод, люпилня, ферми за родителски стада, ферми за угояване на бройлери и предприятие за преработка на птиче месо. Годишният й капацитет е над 40 000 тона. Журито на “Мистър Икономика 2011” Славка Бозукова - председател Изпълнителен директор на “Стандарт нюз” АД, Божидар Данев - изпълнителен председател на Българска стопанска камара, носител на наградата “Мистър Икономика 2004· за принос в развитието на българската индустрия Петър Кънев - член на Съвета на директорите на “Демакс” АД, носител на наградата “Мистър Икономика 2005” за принос в развитието на индустрията Андрей Георгиев - изпълнителен директор на финансова къща “ЛОГОС” Камен Колчев - председател на съвета на директорите и главен изпълнителен директор на ЕЛАНА Финансов Холдинг Доц. д-р Григорий Вазов - ректор на Висше училище по застраховане и финанси Левон Хампарцумян - председател на Асоциацията на търговските банки и главен изпълнителен директор на УниКредит Булбанк Асен Ягодин - председател на Съвета на директорите на Българска фондова борса и председател на Управителния съвет на Българска банка за развитие Емил Хърсев - управляващ директор на “Хърсев и Ко” КДА Петко Николов - председател на Комисия за защита на конкуренцията д-р Йордан Войнов - изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните Румен Порожанов - изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие· Константин Вълков - програмен директор на Дарик радио Тодор Белчев - председател на Съвета на директорите на “Технополис България· ЕАД Георги Ангелов - главен икономист в Институт “Отворено общество· Николай Генчев - главен изпълнителен директор на застрахователна компания “Уника· АД Даниелa Петкова - главен изпълнителен директор на ПОК “Доверие· Михаела Калайджиева - генерален секретар на “Виваком· Александър Раков - изпълнителен директор на IBM България Ангел Джалъзов - заместник-председател на Комисия за финансов надзор Милен Велчев - изпълнителен директор на “Делта кепитъл интернешънъл·, носител на наградата “Мистър Икономика 2003· за цялостен принос в развитието на българската икономика Иво Георгиев - председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор в ТИ БИ АЙ ЕФ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИЗ Петър Андронов - председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на СИБАНК Вяра Анкова - генерален директор на БНТ Румен Янчев - председател на управителния съвет и изпълнителен директор на “Булстрад Виена иншурънс груп·, носител на наградата “Мистър Икономика 2005· за принос в развитието на небанковия финансов сектор Петко Димитров - управляващ съдружник на Прайсуотърхаус Купърс Одит ООД Огнян Донев - председател на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България Димитър Абаджиев - член на Изпълнителния борд на Набуко Газ Пайплайн интернешънъл Атанас Фурнаджиев - управител на “Мото-Пфое· - България Цветан Симеонов - председател на Българска търговско-промишлена палата Орлин Пенев - главен оперативен директор и изпълнителен вицепрезидент на “Алианц България Холдинг· АД Васил Велев - председател на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България Валентин Златев - изпълнителен директор на “Лукойл България· АД, носител на наградата “Мистър Икономика 2004· за цялостен принос в развитието на българската икономика 15 бр. портретни снимки 
28.11.2011 г., с. 9-10 Пак няма кой да каже на ромите, че сънуването свърши Голямото лицемерие: Щом си против къщичките за роми, значи си против самите роми. Но щом си готов да крадеш от проект за къщички за роми, значи си много загрижен за тях Веселина Седларска Представете си стара циганка, дъщеря й, внучката. Старата циганка е учила, работила, говори и пише на български език. Дъщеря й е ходила на училище до четвърти клас, работила е още по-малко и от това, може да говори на български, но не може да пише. Внучката не е стъпвала в училище, нито говори на български, нито пише, за работа е малка, бременна е. За тези усложняващи се с всяко поколение проблеми ние предлагаме все по-опростени, все по-неадекватни, все по-съмнителни решения и наричаме това стратегии за интеграция. Преди десетина години социален зам.-министър ми обясни, че е открил спасителната формула: за ромите трябвало да се направят клубове, чисти и топли, да влизали там, да четели списания, да се чувствали и те хора. Сега председателят на Националния съвет за сътрудничество по етнически и интеграционни въпроси е напреднал на такова разстояние в търсенето на спасителна формула, от която клубовете му се привиждат като къщи. Според Цветан Цветанов големият проблем на ромите е жилищният. Цялото това дежа вю ме накара да припомня един свой текст, писан преди месеци за списание "Тема". За съжаление той е актуален, защото проблемите са същите, предлаганите решения - пак толкова неадекватни, а ефектът - ясен. Просто ще се похарчат едни пари от едни хора (неслучайни). Жилищната идея, която няма нищо общо с действителността, вероятно се е родила в главата на някой брюкселски чиновник, съответно нямащ нищо общо с циганите, освен че ги е виждал на снимка в лаптопа си. Някой изряден до последната папка. Неразделим от айфона. Конструиран от стандарти. С разграфено мислене. С бутони, които го задействат само ако бъдат натиснати с правилните думички. Ромите в България трябва да бъдат интегрирани - правилен бутон. Ако не бъдат интегрирани там, ще потърсят място в Европа - адски правилен бутон. Трябва да ги интегрираме чрез нещо, което да гарантира оставането им в България - бутон, с който се отстрелват два заека. Какво да е това нещо, какво да е - къщи! Най-вероятно така е зачената безумната идея да се решава проблемът на ромите в България, като им се строят къщи. За да си представим защо тя е прегърната от българската държава, трябва да се върнем от Брюксел в София. Тоест при българския чиновник. Той е случайник, когото събитията са изтласкали във властта. Днес го има, утре го няма. Колкото - толкова. Не в смисъл колкото време - толкова, а в смисъл колкото успее да се облагодетелства - толкова. Щом Брюксел дава пари за къщи, що пък да не са къщи. От едни фургони след наводненията се откраднаха толкова много пари, камо ли от къщи. Ще съфинансираме! Ще строим! Ще инвестираме в интеграция, ще градим мулти-култи общество, ще покажем на Европа, че даваме мило и драго да спасим чистичкия им пейзаж от българските цигани. Къде са в цялата тази работа циганите? Ами - няма ги. Те са само повод Европа да даде, а България да усвои едни пари. Те са само аргумент за поредната печеливша имитация. Тяхното отношение към жилищния въпрос няма никакво значение нито за чиновниците в Брюксел, нито в София. Това отношение го има на съвсем други места - в периферията на всеки български град и село, в гетата. И в един разказ на Георги Данаилов в стил виждал-съм-и-щастливи-цигани. Тези цигани, които Данаилов описва, били наистина щастливи по някакъв повод, и то толкова много щастливи, че им се искало да направят нещо извънредно, нещо необичайно, нещо свръхпразнично. И го направили - подпалили къщата си. Тя горяла, а те още повече пеели, свирели и танцували. Такива са взаимоотношенията на циганите с къщите им за потрес на брюкселското и българското чиновничество. Ромските квартали наистина имат големи жилищни проблеми, но основният им проблем е, че са приспани от онова, което в речника на оня брюкселски чиновник се нарича култура на зависимост, на очакване. Тя беше изграждана в продължение на много години, защото устройваше и политическите партии, и ромските лидери, и неправителствените организации, и самите роми. Сега гетата трябва да се събудят, сега някой трябва да каже, че сънуването свърши. И точно в този момент на някого се присъниха отново къщи за роми. В тях, разбира се, няма да бъдат настанени онези роми, които работят и със спечелени с труд пари са си построили свои къщи. В тях ще бъдат настанени точно онези роми, които нито имат къщи, нито имат квалификация и работа, нито децата им ходят на училище. Но от факта, че ще бъдат настанени там, нито родителите ще станат квалифицирани, нито децата грамотни. Просто вместо бездомни, безграмотни (както ромите употребяват тази дума) и безработни ще станат безграмотни и безработни в луксозен дом. Който ще бъде луксозен няколко месеца. Какъв проблем решава това? И как подобно решение допринася за интегрирането на ромите? С какво един безработен и неграмотен човек ще се интегрира, ако е настанен в луксозното гето? И как този българин, който трябва да го интегрира, ще направи това, ако самият той е завършил висше образование и живее в стая с бокс на квартира с двете си малки деца ученици? Този българин никога няма да приеме, че неукият ром, който е превърнал раждането в поминък, заслужава повече от него - училия, можещия, плащащия данъци, треперещия над децата си. И родителите на този българин квартирант няма да приемат това. И приятелите му, и познатите му, и колегите му. А те са тези, в чиято общност трябва да се интегрира настаненият в къща ром. Ако обаче надигнете глас срещу ромските къщи, ще ви обявят за нетолерантни. Хора, които са готови да се впуснат в една безсмислица, раждаща омраза, са готови да обвинят в омраза онези, които се опитват да търсят смислени решения. Готови са да защитават безсмислицата с най-високопарните думи, защото тя е печеливша за тях. Пет пари не дават за самите роми. Ако ромите въобще съществуват за тях, то те съществуват като бенефициенти, като целеви групи за европейски проекти, т.е. за европейски пари. Тези хора са толкова гръмогласни в лицемерието си, маскирано като загриженост за малцинствата, че стъписват търсещите разумни и перспективни решения. Карат ги да се свият, да не задават въпроси, да се преструват на съгласни, за да не изглеждат нетолерантни. Щом си против къщичките за роми, значи си против самите роми. Но щом си готов да крадеш от проект за къщички за роми, значи си много загрижен за ромите. Проблемите на българските роми могат да бъдат решени единствено и само по формула, зачената, износена, родена и отгледана в България от хора, които наистина искат проблема да бъде решаван, а не да "приберем тук едни пари". Имитацията "ромски къщи" е сгрешена още в началото си. Оня чиновник в Брюксел, който си въобразява, че ще закарфичи ромите към къщите им в България, просто няма представа, че съществуват хора, които могат да си подпалят къщата ей така, да става весело. Интеграцията - тази куха, обезсмислена вече дума, трябва да се преведе в конкретни задачки. На първо време са достатъчни и три: ромите трябва да работят, децата на ромите трябва да учат, законите трябва да се прилагат еднакво - без негативна, но и без позитивна дискриминация - спрямо всички граждани на държавата. По данни на Световната банка заради липсата на образование и квалификация и в резултат ниската икономическа продуктивност средностатистическият ром в България "губи" годишно по около 5000 лв. приход, обяви неотдавна постоянният представител на банката в София Маркус Репник. Така от етническите роми, които според тазгодишното преброяване съставляват 4.9% от населението в България (325 хиляди души - а те на практика са двойно повече), държавата губи общо по около 700 милиона лева годишно "Всеки лев, инвестиран в образованието на ромите, носи 7 лв. приход в държавата", каза още Репник. Докато и ние не погледнем на ромите по този начин - като на увеличаваща се (без)работна ръка, няма да заложим на истински вместо на имитиращи решения. Строителството на къщи за ромите е имитация. Ако жилищният проблем на ромите е най-големият, защо българската държава не съчетава решението му с друг голям проблем - във всяко село и малък град стотици български къщи стоят отдавна празни, вече рушащи се, ограбвани редовно точно от роми? Тези къщи нямат шанса да бъдат продадени. Какъв е проблемът да бъдат купени от държавата и предоставяни на роми срещу строго следени договори с тях децата да ходят на училище, а помощите да бъдат прекратени, защото тези къщи имат достатъчно големи дворове за прехрана на семейство? Защо не се търси работещата за България формула? Ами защото обикновено се търси друг тип формула - тази, която ще донесе за усвояване едни чужди пари и едновременно ще запази гетата такива, каквито са сега, удобни за манипулиране по време на избори. Снимка на три колони - Ромите няма да се интегрират, ако само харчим пари за тях, без да изискваме да спазват всички правила и задължения, които останалите граждани на държавата имат. Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 0.87 Mb. Сподели с приятели:
|