28 ноември 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Теренът от 9410 кв. м е на главната улица до градския парк. Сградата е на 4 нива с разгърната площ от 1409 кв. м и в момента е на ниво на изпълнение акт 14. В двора от 8 дка се строят 3 басейна с минерална вода.

Съчетанието между хотел с жилища за продажба и балнеоложки център близо до столицата е интересна възможност за инвестиция във втори дом, различна от идеята за планински или морски курорт, коментират брокери. Става дума за т.нар. хотел кондо-миниум - комбинация между хотел и етажна собственост от апартаменти, които се продават индивидуално на купувачи и инвеститори. Всички те правят договорно сдружение на собствениците и възлагат на специализирана професионална компания за хотелски мениджмънт да управлява изцяло имота на хотелски начала.

Предлагат се двустайни и тристайни апартаменти с квадратура между 70 и 300 квадрата. Има и опция за покупка на самостоятелна стая от около 30 кв. м. Продават се напълно завършени, с луксозно дизайнерско изпълнение на интериора и естествени материали.

Сградата ще се отоплява централизирано, климатизацията ще е организирана с термопомпен агрегат.

Както във всеки подобен комплекс ще има рецепция, денонощна охрана и видеонаблюдение, медицински услуги, почистване на общите части и индивидуалните жилища, техническа поддръжка. Акцент е СПА центърът. В услуга на бъдещите жители има студио за красота, барове, ресторант и детска площадка.

"Заможните клиенти имат все повече изисквания към качеството и ек-стрите в новостроящите се сгради. Затова има интерес към имоти с възможност за инвестиция и след това управление", каза Бистра Иванчева, мениджър "Продажби" в компанията. (Още за пазара на имоти виж в интервюто.)

По-голяма част от жилищата са продадени. Цената е 1350 евро на кв. м. В момента се предлагат отстъпки по договаряне за отделните апартаменти.

Едва 5 % от водата, която харчат европейците в домовете си, е за пиене и готвене. 5 пъти повече течност отива за измиване на тоалетната, а 35% от разходите за вода на европееца са да се къпе и мие.

Данните са от проучване на европейската агенция за околна среда. Те служат за основа на нова политика, която иска да прокара Европейската комисия - за водна ефективност по подобие на тази за спестяването на енергия.

Според предварителния разчет на комисията поне 30% от водата, която в момента се ползва в Европа могат да бъдат спестени. Сега средният разход на вода е 160 литра на европеец на ден.

Целта е максималното ползване да бъде намалено до 140-150 л.

За да се постигне водна ефективност, комисията ще изготви нови директиви, като в момента се обсъжда предварителен доклад с възможни мерки. Документът бе публикуван и на интернет страницата на българското Министерство на околната среда и водите. През страницата на главна дирекция " Околна среда" на ЕК мнение може да даде всеки гражданин на държава членка.

Потреблението на вода в дома е главният проблем на ЕС, за да се пребори със засушаването, се твърди в документа. В домовете на европейците се изразходват 72% от водата в Европа, докато публичните чешми, обществените и бизнес сградите харчат едва 21% от ресурса. При тях обаче главният разход на вода е от тоалетните.

Финансовите мерки, които предвиждат увеличение на цените на водата, са засега главният инструмент, който ЕС предвижда за намаление на потреблението. Такъв дебат от година се води и в България, след като екоминистерството разработи проект на водна стратегия с няколко подварианта. Засега обаче все още не е взето окончателно решение. Единият от стратегическите варианти у нас е цената на водата плавно да стигне 10 лв. на куб. м

Вариантите за увеличение на цените, които предлага Европейската комисия, са два - директно увеличение на таксата за кубик до реалните му стойности или въвеждането на двустепенна тарифа, при която цената рязко скача след надвишаването на определен лимит, който да осигурява вода само за задоволяване на жизнени потребности.

За въвеждането на който и да било от двата варианта на финансови стимули за пестене на вода обаче има един основен проблем - в ЕС няма унифицирани правила за водомерите, твърдят експертите от главна дирекция "Околна среда" на ЕК. Във Великобритания дори няма единни национални правила за тези уреди. В някои райони на кралството има водомери, в други не и водата се плаща като такса. В държавите, в които все пак има водомери, също има различни практики. В едни устройствата са общи за цялата сграда, в други са на апартамент, а едва в няколко държави, сред които и България, има отделни водомери за топла и студена вода. Дори и у нас обаче

ще се наложи подмяна на устройствата, ако се избере вторият вариант. Тогава ще трябва да бъдат сложени многотарифни водомери, за да е коректно и ясно отчитането. Само от тези мерки се очаква да се. постигнат поне 10% намаление на ползването на вода в ЕС. Като по-големият дял от спестяванията ще дойде от монтирането на водомери на всяка европейска чешма, докато ефектът от увеличението на цените засега е неясен, твърдят експертите на ЕК.

Със сигурност подмяната на водомерите по новите правила ще струва доста на европейците. Те обаче ще трябва да бръкнат в джоба си и за друга от предложените политики. Тя предвижда въвеждане на стандарти за ефективност на ВиК уредите у дома - чешми,тоалетни казанчета, душове, перални и миялни машини. Използването на

етикетирани като водоефективни батерии със сигурност ще е задължително за новостроящите се сгради. Останалите пък ще бъдат принудени да ги подменят поетапно, защото ще бъдат въведени водни паспорти на сградите. Ефективността ще бъде обвързана освен със сметките за вода и с данъците, които дължат живеещите в имота. Този модел вече се прилага в доста държави от ЕС за енергийно ефективните сгради. Спестяването на вода от новите устройства се прогнозира да стигне нива от 40% при водата, която се използва в тоалетните, и 25% от тази за къпане.

Допълнителна икономия можело да се постигне, ако сградите придобият частична независимост от ВиК дружествата, твърдят евроекспертите в доклада си. Това можело да се постигне с монтиране на резервоари за събиране на дъждовна вода и миниатюрни пречиствателни станции. Събраната дъждовна вода може да се ползва за пране, почистване на тоалетната и дори за къпане. Тази, която пък вече веднъж е минала през чешмите и е рециклирана на място, ставала за миене на тоалетните в дома. Монтирането на такива устройства обаче трябва да бъде съпроводено и с тотална подмяна на водопроводните системи в домовете, за да не се получава смесване на пречистената и годната за пиене вода, която доставят ВиК дружествата.

Заедно с вдигането на цените на водата обаче е нужно и засилване на вниманието на европейците за това как харчат ресурса, твърдят експертите на комисията. В момента например къпането в ЕС отнема средно 8 минути на човек.

Според експертите на ЕК, ако европейците се къпят по 3 минути, това ще доведе до 63% спестяване на вода за вземане на душ.

Кои от мерките, предвидени от първоначалния доклад на ЕК, ще станат факт и кои ще са пожелателни още не е ясно. Причината е, че не са сметнати както икономическите, така и социалните ефекти от предложенията. Това ще стане ясно в края на 2012 г., когато се очаква да бъде изготвен първи вариант за директива или регламент.
Италианците - най-големи прахосници, после сме ние

Най-големите прахосници на вода в Европейския съюз са италианците, показват данните от доклада на ЕК. Те използват над 310 литра вода на човек всеки ден. На второ място, и то доста близо до тях, сме ние, българите. У нас дневната консумация е 250 литра на човек.

След това с около 200 литра на ден се нареждат ирландците, румънците и словенците. Най-малкото потребление на вода пък е отчетено в Латвия, където един гражданин ползва едва по 30 литра вода на ден. Литовците пък харчат по 60 литра.

160 литра е средното количество за целия ЕС. Шокиращото е, че това проучване обхваща само потреблението в бита, а не и водата, която се ползва за индустриални и публични нужди. Това означава, че в някои държави наистина се харчи прекалено много вода заради ниските цени и старата инфраструктура, твърдят евроекспертите.

Според служители на нашето екоминистерство обаче реалното ползване на българите е по-малко, а проучването е отчело и загубите по водопроводната мрежа. Това потвърждават и данните на "Софийска вода", които бяха публикувани през май.

Само за 2010 г. потреблението на вода в столицата е намаляло с 6 млн. кубика заради спад на загубите от подмяна на водопроводните тръби.

Подписка срещу добива на шистов газ в България, която да бъде внесена в парламента, започна в събота. Около 350 души, предимно млади хора, се включиха в шествие под наслов "Да кажем "ДА" на забраната за проучване и добив на шистов газ!" Шествието тръгна от паметника на Патриарх Евтимий и продължи по улиците "Граф Игнатиев" и "Раковски" към площад "Независимост".

Организаторите заявиха, че въпреки инициативата на различни парламентарни групи, внасящи проектозакони за мораториум или за забрана на проучванията и добива на шистов газ, техните протести ще продължат, докато исканията им не станат факт. С акцията се изразява загриженост от случващото се и категорично несъгласие с опитите да бъдат прокарвани зад гърба на гражданите интереси, засягащи природата и здравето на населението в Северна България.

Пред Министерството на икономиката протестиращите запалиха чаени свещи. "Така направихме по време на първите флашмобове, в отговор на нелепия призив на Трайчо Трайков към българите от районите, предвидени за сондажи за шистов газ, да палят свещ проучванията да се окажат успешни", казаха протестиращите. Улиците се огласяха от викове: "Трайчо, Нона, ще ходите в затвора!" и "Бойко - бандит, стига геноцид".

Инициативата за подписката, учредена в събота, бе създадена по Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Тя ще внесе текст за забрана на шистовия газ и за забрана на технологиите за нагнетяване на въглеродния диоксид в земните недра, каза природозащитникът Борислав Сандов. "Днес се случи нещо важно и значимо за българската история, защото между Президентството, Народното събрание и Министерския съвет се случи четвъртата власт, гражданите да инициират законодателна инициатива", посочи екоактивистът.

В документа ще има три изречения: "Да бъде променен законът за подземните богатства и да се синхронизират опасните технологии. Второто е за законова забрана на уловителите и съхранителите за въглероден диоксид, третото - за забрана на технологията за хидравлично разбиване, хидравличен удар".

За да се разгледат исканията на инициативата в НС са необходими минимум 50 подписа, а само за 10 минути на протеста бяха събрани над 200.

Преди дни осем независими депутати - от РЗС и отцепили се от "Атака", внесоха решение за налагане на мораториум върху добива на шистов газ у нас. Преди седмица премиерът заяви от парламентарната трибуна в отговор на въпрос на Волен Сидеров, че ако НС наложи мораториум върху проучването и добива на шистов газ, правителството ще се съобрази с това.

Цели хотели и фабрики са извадили за продан частни и държавни съдебни изпълнители. Заради финансовата криза все повече големи бизнес играчи се оказват на тясно и не могат да покриват задълженията си към банки и други кредитори.

След като изпаднат в неплатежоспособност, длъжниците се разделят с голяма част от собствеността си, която се дава на публична продан. Така в момента в сайта на Камарата на частните съдебни изпълните могат да се видят обяви за 23 хотела, които са пуснати на продан.

Най-евтиният търг

е на стойност 60 000 лева. Срещу тази сума купувачите могат да се сдобият с бивше училище и пансион, което е превърнато в почивна станция. Имотът се намира в русенското село Кошов. Най-скъпият обявен за продан хотел пък се намира в покрайнините на София, на няколко километра от Златните мостове. Комплексът се състои от 3 сгради с по няколко етажа, в които има стаи за близо 70 души. Към офертата има ресторант с кухненски бокс, дневен бар, бизнес-клуб, 3 конферентни зали, зала за билярд и за тенис на маса,

фитнес център, сауна и джакузи

За целия имот желаещите ще трябва да платят над 2,4 млн. лева. Хотели се продават и в Банско, Варна, Равда, Несебър, Казанлък.

В сайта на частните бирници има предложения и за продан на цели фабрики, като в този раздел има общо 22 оферти. Сред най-евтините търгове е продажбата на текстилен цех в Елена. Фабриката е с начална цена 58 263,90 лв. Най-скъпата оферта пък е за заводски комплекс в столичния кв. „Надежда”. Цената на имота е над 14 млн. лева, като в тази стойност е включен и ДДС. Фабриката се състои от няколко сгради, пароцентрала, административни постройки и складове.

В сайта на НАП пък са пуснати обяви за краварник, пивница и фурна в село Черково, област Бургас. За трите придобивки купувачът ще трябва да плати малко над 14 250 лева. Сред апетитните оферти има и

предложения за земеделски земи в Ахтопол

и Несебър. Данъчните продават и приемателен пункт в Разград, както и сауна, фитнес и кафе-бар в Банско.

Бирниците предлагат на търг и движими вещи. От сайта на Камарата на (астните съдебни изпълнители човек може да си купи всичко – от кафе-машина за 6 лв. до кораб за няколкостотин лева. Най-скъпата оферта е за продажба на цялостно оборудване за шивашки цех. Първоначалната цена за тази оферта е 409 000 лева.

Банките, фирмите за бързи кредити и компаниите за комунални услуги стават все по-нетърпеливи към длъжниците си. Ако доскоро от там изчакваха да закъснеем с поне 3 дни, преди да започнат да търсят забавеното плащане, вече все по-често подсещат длъжниците преди падежа на вноската. Това обикновено става с телефонно обаждане или SMS, показа проверка на „Монитор” сред колекторските фирми у нас.

Най-често до тази мярка прибягват банките и фирмите за бързи кредити. „Финансовите институции изпращат напомнителни съобщения ден-два преди падежа на вноската”, коментира Димитринка Гринко от „Сайкъл кредит”. Причината е, че те вече имат богат опит със събиране на просрочени вземания и се стремят да си гарантират максимално редовността на плащанията. Представители на колекторските фирми посочват още, че напомнянията са важни, за да знае некоректният платец, че дълговете му няма как да бъдат забравени.

Междувременно все повече кредитори решават да продадат неспасяемите дългове на колекторски компании. Обикновено става въпрос за пакети от вземания на банки и фирми за бързи кредити. „Нивата, при които се продават,

достигат до 50% от самото вземане

разказва Нина Станчева от Националната агенция за събиране на вземанията. Тя обясни още, че цената на дълга зависи от институцията, която го продава, от това дали той има обезпечение, с колко време е просрочен и т.н. Ако става въпрос за вземания на небанкови финансови институции, обикновено се иска по-висока цена.

Все още обаче рядко се продават отделни вземания на компании. „Ако фирмата е обявила несъстоятелност, това е доста рисково”, коментира Добрин Миревски от „ЕОС Матрикс”. Според него в такава ситуация събирането на дълга може да се окаже обречено.

Различните кредитори са много по-строги към гражданите, отколкото към фирмите, разказват от колекторския бранш. Това е така, защото физическите лица могат по-лесно да бъдат открити. Освен това с тях могат да бъдат договорени

по-гъвкави схеми за разсрочване на борчовете

Данни на „ЕОС Матрикс” показват, че компаниите дават на хората средно 12 дни, за да си възстановят вземанията. Толерансът, който фирмите определят една на друга обаче, е четворно по-голям. Средно 41 дни си оставят компаниите у нас за разплащане на задължения.

Представители на колекторския бранш разказват, че има и куриозни случаи, при които фирми не са търсили дължимото от свои партньори по 3-4 години. Заради кризата те започвали да си искат парите, но колкото по-дълго е чакано, толкова по-малка е вероятността вземането да бъде събрано.

Фирма от хранителновкусовата индустрия започнала едва наскоро да си търси дълговете от партньори, направени чак през 2002 г. и 2003 г., разказва Димитринка Гринко. Причината за „търпеливостта” на бизнеса е, че често става въпрос за доставчици или партньори, с които фирмите не искат да развалят търговските си отношения.

Според експертите обаче тази тенденция се променя и фирмите по-редовно търсят забавените плащания. Най-стриктни към длъжниците са компаниите от секторите, пострадали най-сериозно от кризата, например в строителството и мебелната индустрия.


28.11.2011 г., с. 2-3
Питаме БНБ безплатно за просрочия към трезорите
Веднъж годишно всяко физическо лице може да поиска справка за своите задължения от Централния кредитен регистър (ЦКР) напълно безплатно. Ако за този период му се наложи да вземе справка отново, таксата е 10 лева, става ясно от сайта на Българската народна банка (БНБ).

За целта са необходими няколко документа. На първо място това е заявление по образец, което всеки може да изтегли от електронната страница на БНБ или да получи на гишетата в паричния салон на централната ни банка. Желаещият да получи справка от ЦКР трябва да носи и лична карта. Ако заявлението се подава от друго лице, задължително пък трябва да се представи нотариално заверено пълномощно. Ако се налага плащането на такса, трябва да се носи и документ, че това е направено.

Заявление за предоставяне на информация за кредитните задължения от ЦКР може да се подава и по пощата. Адресът, на който трябва да се изпращат заявленията, е София 1000, пл. „Княз Александър I” №1. Хората, поискали информация от ЦКР по пощата, могат да получат отговора отново по този начин, посочват от БНБ. Според разпоредбите обаче не може да се подава искане и съответно да се получава информация по факс или по e-mail. След като заявлението е подадено, БНБ предоставя исканата информация в срок до 7 работни дни.