28 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 2.31 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Божидар Данев, изп. председател на Българската стопанска камара Домакинствата потребяват все повече, защото потребяват на ниски цени
- 28.06.2011 г., с. 13 Imoti.net вече е собственост на "Инвестор.БГ" Сайтът за недвижими имоти e част от стратегията на медийната компания за диверсификация на портфолиото
- 28.06.2011 г., с. 17 Число на деня Обем 71102
- 28.06.2011 г., с. 18-19 С поглед в бъдещето
- Сивият сектор при някои материали достига 90%
- Не може да пишем закон, без да имаме стратегия Диана Янева, директор на "Природни ресурси и концесии" към министерството на икономиката
- Новата структура На едно гише
- Стъпка по стъпка Нормативна уредба и устойчивост
- 28.06.2011 г., с. 20 Добивната индустрия осигурява 5% от БВП България има неусвоен потенциал сама да задоволява нуждите си от суровини
- Свързаност 70% от производството зависи от суровините
- 28.06.2011 г., с. 22-23 Интервю Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара Компаниите в бранша изпълняват устойчиви проекти
- Минерално-суровинната индустрия е един от малкото отрасли на икономиката у нас, където производителността на труда се доближава до средната за Европа
Иглика Филипова Промишлеността субсидира битовата енергия Проблемът е в нарастването на отраслите с ниска добавена стойност. Увеличава се частта от икономиката, която изисква бюджетно захранване, като здравно о сигурителната система, правораздавателната система, полицията. Бюджетно захранваната система нараства двойно почти. При нас има друг проблем, че консумацията на електроенергия в страната ни преди е била основно в индустрията. В момента консумацията се измества към битовото потребление. Домакинствата потребяват все повече, защото потребяват на ниски цени. Това носи допълнителна деформация. На практика индустрията субсидира цената на битовата енергия. В цяла Европа цената за индустрията е по-ниска, отколкото за бита. При нас е точно обратното. Това е огромен проблем. По този начин индустрията става неконкурентоспособна и не се стимулира ефективност на битовото потребление. Божидар Данев, изп. председател на Българската стопанска камара Домакинствата потребяват все повече, защото потребяват на ниски цени 
28.06.2011 г., с. 13 Imoti.net вече е собственост на "Инвестор.БГ" Сайтът за недвижими имоти e част от стратегията на медийната компания за диверсификация на портфолиото Медийната компания "Инвестор.БГ" АД е придобила портала за недвижими имоти Imoti.net. Собствеността ще бъде разпределена в съотношение съответно 80 на 20% между "Инвестор.БГ" и досегашния собственик на сайта Маргарита Лазова. Стойността на сделката ще остане в тайна засега, но се очаква на бъдещ етап да бъде обявена в отчетите на дружеството, обясни председателят на борда на директорите на "Инвестор.БГ" Любомир Леков. Без промени в управлението "Инвестор.БГ" придобива марката, базата данни и софтуера на портала. Маргарита Лазова ще остане начело на сайта, а екипът й няма да претърпи промени. Новите собственици ще се намесват основно чрез контрол на финансите. Според Леков сайтът е бил избран за присъединяване към медийната група главно заради сходния бизнес модел и корпоративна политика. "Сайтът е пазарен лидер в сегмента си и очакваме повишаване на приходите от него благодарение на очакваното раздвижване на пазара на недвижима собственост у нас", допълни Леков. През миналата година Imoti.net е реализирал 264 хил. лв. приходи, като прогнозата на Любомир Леков е за следващите две години да нараснат с 40%. Разрастване на медийната група В официалната информация се споменава, че купуването на Imoti.net е част от стратегията на медийната група за разнообразяване на портфолиото и засилване на позициите в classified рекламния сегмент (приходи от реклама от обяви). Леков коментира, че е рано да се каже какви са бъдещите планове на групата за засилване на тези позиции и какъв тип сайтове може да се очаква да бъдат купени. Ясно е единствено, че няма да се ограничат с Imoti.net. Маргарита Лазова обясни, че сайтът за имоти ще се възползва от технологичното и маркетинговото ноу-хау на голямата компания. "Сериозно ще се увеличат ресурсите за разработка на нови услуги и като цяло Imoti.net ще стане много по-ефективен за хората, които търсят и предлагат имот, както и за агенциите за имоти", коментира Лазова в официалното съобщение за сделката. Ивана Петрова 80.2 хил. са уникалните посетители на сайта за имоти през май 2011 г. 264 хил. лв. са приходите на Imoti.net през миналата година
28.06.2011 г., с. 17 Число на деня Обем 71102 акции на"Холдинг Пътища" АД бяха изтъргувани на борсата, като цената на книжата се понижи с 2.52% до 0.464 лв.заброй при затваряне
28.06.2011 г., с. 18-19 С поглед в бъдещето В добивната индустрия се готви стратегия, която да гарантира икономическата устойчивост на сектора. Много компании обаче вече сами прилагат световните практики Иглика Филипова Разумното, пълно и ефективно използване на подземните богатства е в основата на устойчивото развитие на добивната индустрия. Това е особено важно, тъй като от достъпа до суровини зависят повечето сектори на икономиката. Освен това минерално-суровинната индустрия е определяща за цели общини в страната, тъй като осигурява много работни места и финансира редица местни проекти. България има неусвоен потенциал да задоволява нуждата си от ресурси. В същото време страната ни разполага с квалифицирани специалисти и използва най-модерните технологии. Това обяснява присъствието на големи световни инвеститори в сектора и е добра предпоставка за икономическата му устойчивост. Търсенето ще нараства Търсенето на минерални суровини се очаква да нараства с развитието на икономиката в Европа и останалата част от света. Рециклирането на материалите е един от начините частично да се задоволи увеличеното търсене, но обемът на рециклираните материали едва ли ще надвиши 10% от общото потребление в средносрочен план, се посочва в Мадридската декларация за суровините. Затова трябва да съществува ясна визия за бъдещето на добивния сектор, за нуждите на икономиката и за залежите, на които човечеството може да разчита. Предизвикателство Крачка в тази посока в България е подготвяната Национална стратегия за подземните богатства, която се обляга на принципа на устойчивото развитие на миннодобивната индустрия. Такъв документ се изготвя за първи път и експертите го определят като голямо предизвикателство. В работна група представители на държавата и на бизнеса съгласуват основните принципи на стратегията. На базата на стратегията ще бъде изготвен и новият Закон за подземните богатства, който се очаква да е готов до края на годината. Стратегията трябва да гарантира свободната конкуренция, да подобри контрола и да определи нуждите на икономиката и приоритетите на държавата при издаването на разрешения за проучване и концесии за добив на полезни изкопаеми. Това ще бъде съобразено както с подготвяните инфраструктурни проекти, така и със стратегическите интереси на държавата и ще помогне на инвеститорите при изготвянето на инвестиционните им програми. Отвъд законовите изисквания По инициатива на Българската минно-геоложка камара (БМГК) в момента се разработва и доброволен стандарт за устойчиво развитие на добивната индустрия. Той ще включва най-добрите световни практики и ще гарантира, че компаниите в сектора работят с мисъл за околната среда, обществото и бъдещите поколения. "Това е наша доброволна инициатива и ангажимент да надхвърлим законовите изисквания и да се опитаме да осигурим допълнителна стойност за общността", казва изп. директор на камарата Иван Андреев. Добри практики Реализираните проекти в редица добивни предприятия в България спокойно може да бъдат пример за добри практики при изготвянето на стандарта. Компаниите инвестират значителни средства в оборудване и технологична модернизация, което подобрява ефективността при добива и преработката на суровините, води до по-пълното извличане на подземните богатства и икономическата устойчивост на индустрията. Иновативен проект за извличане на медта от бедните руди беше завършен наскоро в "Асарел-Медет". Компанията пусна инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед от руднични води, която позволява извличане на почти 100% от полезния компонент, а крайният продукт е мед с чистота 99.99%. Друг пример за устойчивост в индустрията е "Челопеч майнинг", където беше сменена системата за добив от т. нар. подетажно обрушаване към камерна система със запълнение. По старата технология под земните недра оставаха около 20-30% от полезния компонент, а с новата система "загубата" е между 3 и 5%. Това десетократно подобрява добива на злато и о сигурява дълго срочна и екологосъобразна експлоатация на рудника. За бъдещето Ефективното оползотворяване на подземните богатства не е само в интерес на добивните компании. Като се има предвид, че ресурсите на Земята са ограничени, а нуждите от минерали и суровини постоянно растат, използването с мисъл за бъдещето е единственият начин това бъдеще да го има. Добрата новина е, че компаниите в България го осъзнават и работят точно така - устойчиво. Снимка на пет колони - Компаниите инвестират значителни средства в оборудване и технологична модернизация, което подобрява ефективността при добива и преработката на суровините, води до по-пълното извличане на подземните богатства и икономическата устойчивост на индустрията Сивият сектор при някои материали достига 90% Обмисля се инкриминирането на незаконния добив на подземните богатства Незаконният добив на инертни материали е от порядъка на 30-40%, а положението при скално-облицовъчните материали е още по-сериозно, сочат оценките на Българската минно-геоложка камара (БМГК). За някои групи полезни изкопаеми, като гнайси и шисти например, сивият сектор достига 70-90%. "Нашата сметка за инертните материали специално е, че за три години държавата е загубила над 130 млн. лв. от неплатени концесионни такси, но това е най-малкото. При незаконната дейност не се плащат данъци, не се плащат осигуровки, не се плаща ДДС", казва изп. директор на БМГК Иван Андреев. Освен това има случаи на нарушаване на инфраструктурни обекти - мостове, пътища, което създава опасност от наводнения заради разрушаване на коритата на реки. Проблем №1 Сивият сектор при добива на инертни и скалнооблицовъчни материали е един от най-големите проблеми за компаниите в бранша. От една страна, той създава нелоялна конкуренция и подбива цените на легалните предприятия. От друга, незаконният добив е в ущърб на държавата и на цялата икономика, тъй като фирмите не плащат концесионни такси,данъци и осигуровки и нанасят щети на околната среда. Особено сериозен е ефектът на сивия сектор върху устойчивото развитие на бизнеса, тъй като нелегалните фирми изоставят находищата, без да рекултивират терена и да възстановят екологичното равновесие. Затова най-ефективната мярка, която се обсъжда в момента за справяне с този проблем, е инкриминирането на незаконната дейност. Дъмпинг Законният бизнес също търпи огромни щети. Спадът при строителните материали например се дължи не само на спада в строителството, но и на сивия сектор. Компаниите, добиващи скално-облицовъчни материали, практически са в безизходица, защото не може да оцелеят при дъмпинговите цени на незаконно добитите материали. Големите чуждестранни компании са принудени да свалят цените си, за да са конкурентни, докато малките български предприятия не може да си позволят това и проблемът е особено тежък за тях. Това може да доведе до отлив на капитали и до фалити. нямат ангажимент Освен върху икономическата сивият сектор има сериозен негативен ефект и върху екологичната устойчивост на бизнеса. "Ако от десет компании девет работят незаконно, това означава, че девет кариери няма да бъдат рекултивирани", посочва Андреев. Легалните компании са задължени по закон и по условията на концесионните си договори всяка година да заделят средства за екологични проекти и рекултивация. След изземване на полезното изкопаемо те трябва да възстановят екологичното равновесие на терена. "При 90% незаконен добив това не се случва в 90% от случаите", коментира Андреев. труден контрол Досега БМГК е подала 50 сигнала за незаконен добив, но обичайният отговор е, че няма достатъчно доказателства за образуване на производство. Вероятно най-фрапиращият случай е на фирма, която е осъдена, и докато обжалва решението, продължава да добива незаконно материали. Досега дирекцията "Природни ресурси и концесии" към икономическото министерство, която осъществява контрол върху добива на полезни изкопаеми, е издала няколко наказателни постановления. Някои глоби, които започват от 50 хил. лв., дори са платени, а други се обжалват. От дирекцията обясняват, че ресурсът, с който разполагат, е недостатъчен, за да бъде контролът максимално ефективен. Отдел "Контрол" отговаря за около 400 обекта и още 200 дадени разрешения, обяснява директорът Диана Янева. Инкриминиране Колкото и солени да са глобите за незаконните фирми обаче, явно материалните санкции не са спирачка за тях. Затова в момента се обсъжда инкриминирането на незаконния добив по смисъла на Наказателния кодекс. Това може да стане в подготвяния нов Закон за подземните богатства, който се очаква да бъде готов до края на годината. "Когато директорът на едно предприятие знае, че носи персонална наказателна отговорност, няма да допуска подобни действия, защото го грози затвор", смята Янева. Иглика Филипова 30-40% е делът на незаконния добив на инертни материали по оценки на минно-геоложката камара Не може да пишем закон, без да имаме стратегия Диана Янева, директор на "Природни ресурси и концесии" към министерството на икономиката Подготвяната стратегия за добивната индустрия е нужна. Не може да пишем закон, без да имаме стратегия. Тъй като пред нас стои задачата до края на годината да сме написали новия закон, в момента работим върху принципите на стратегията заедно с представители на бизнеса. Идеята е първо да не се ограничава конкуренцията, да има еднакви правни условия за всички. Целта ни също е да засилим контрола върху действащите разрешения и концесии и контрола върху тези, които неправомерно добиват полезни изкопаеми, така че те да бъдат спрени. От трета страна, прави се анализ каква е суровинната база на България. Това ще позволи да се види какви са запасите и за какъв период занапред и да се прецени има ли нужда да се издава този огромен брой разрешения. За строителните материали например сме правили анализи, че имаме запаси за 100 години напред. Тъй като в момента се строят магистрали, се казва, че трябват материали за тях. Т.е. изследваме и тези взаимовръзки, за да преценим да стимулираме ли добива на различните материали или не. Например добивът на металните полезни изкопаеми е нещо, което със сигурност трябва да се стимулира. Нефтът и газът, разбира се, са стратегически, за тях не може да става дума за ограничение. Новата структура На едно гише С промените в Закона за подземните богатства от декември 2010 г. беше създаден единен орган за управление на подземните богатства в лицето на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Цялата работа на този орган е концентрирана в дирекция"Природни ресурси и концесии". Беше въведен и задължителен съгласувателен режим с кметовете на общини, а местните власти получиха лост за въздействие върху процеса. Дирекцията има пет отдела - "Разрешения", "Концесии", "Контрол", "Бази данни, карти и регистри" и "Минни отпадъци". Целта на тази структура е обслужването да се извършва на едно гише и по-бързо да се придвижват всички процедури. Работата на отделите "Разрешения" и "Концесии" включва всичко от приемането на заявлението до сключването на самия договор. Към момента има около 700 висящи преписки за предоставяне на разрешение за търсене и проучване и около 500 процедури за концесии. Отдел "Контрол" отговаря за контрола на приблизително 400 обекта и 200 разрешения. След промените в закона кметовете също имат право да констатират нарушения и да сигнализират, а дирекцията съставя актовете. Регионалните инспекции по околната среда също имат функции на контролен орган. Стъпка по стъпка Нормативна уредба и устойчивост Според Закона за подземните богатства титулярите на разрешенията за търсене и проучване и концесионерите водят пълна документация за геоложките изследвания и другите дейности по проектите си или концесиите и предоставят междинни отчети и окончателен доклад за резултатите. При регистрирането на търговско откритие се прави техникоикономическа оценка на запасите, на качествените характеристики на подземните богатства и се описват предлаганите технологии за добив. Инвеститорът изготвя инвестиционно предложение за добив и първична преработка на подземните богатства, на което се прави оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), ако подлежи на такава. След това при управлението на минните отпадъци трябва да се използват или доизвличат съдържащите се в тях полезни компоненти, така че добивът да е максимално ефективен. С тази цел, а и за безопасното съхранение на минните отпадъци, предварително се изработва план за управлението им. Концесионерът трябва да предвиди програми за обучение и за откриване на нови работни места, както и финансово обезпечение за запазването и рекултивацията на миннодобивния обект. Изрично изискване на закона е доказването на финансови възможности и управленски опит за предоставянето на разрешения за търсене и концесии за добив. Министерският съвет предоставя концесията по мотивирано предложение на министъра на икономиката, придружено с правен, финансово-икономически, екологичен и социален анализ и съгласувано със заинтересованите министерства. По данните, предоставени от изпълнителите на обществени поръчки за геоложки изследвания, от титулярите на разрешения за търсене или проучване и от концесионерите, се изготвя Националният баланс на запасите и ресурсите на подземни богатства.
28.06.2011 г., с. 20 Добивната индустрия осигурява 5% от БВП България има неусвоен потенциал сама да задоволява нуждите си от суровини Добивната индустрия има решаващо значение за икономиката на България. Тя не само осигурява голяма част от брутния вътрешен продукт, но е и в основата на почти всички останали отрасли. Освен това е важен фактор за икономическата устойчивост и енергийната независимост на страната, както и за развитието на общините, където се добиват полезни изкопаеми. Всичко това определя стратегическото място на отрасъла. Място в икономиката Минерално-суровинната индустрия осигурява около 5% от БВП на България. В нея пряко са заети близо 30 хил. души, а още 120 хил. работят в обслужващите бранша сектори. По данни на Българската минно-геоложка камара (БМГК) продукцията, която добивната индустрия изнася, е за над 300 млн. USD. Близо 55% от произведената електроенергия в страната се падат на топлоелектрически централи, захранвани от български въглища, а 100% от варовика за сероочистващите инсталации на тецовете се добиват в страната. В България са установени близо 600 находища, като една трета от тях са на метални полезни изкопаеми. Въгледобивът държи най-голям дял в бранша - около 40%, а запасите на въглища в България се оценяват на 2 млрд. т. неусвоен потенциал Износът на продукти на минерално-суровинната промишленост нараства устойчиво от 2000 г. насам, показват данни на Националния статистически институт. Докато през 2000 г. са изнасяни предимно въглища, след 2007 г. се регистрира сериозен ръст в износа на метални полезни изкопаеми и индустриални минерали. По предварителни данни за 2010 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия заедно с основните метали формират малко над 5 млрд. лв., което представлява най-високият принос към общия износ на страната в сравнение с другите индустрии. Въпреки това вносът почти двукратно надвишава износа, което показва неусвоен потенциал на страната да задоволява нуждите си от суровини чрез собствен добив. след кризата Индустрията продължава да се възстановява от последствията от световната криза, след като през 2009 г. беше отчетен спад от 18.5%. През миналата година се наблюдава ръст при въгледобива, добива на индустриални минерали и рудодобива. Това са и секторите, при които се очаква увеличаване на производството през 2011 г. Подбраншовете, свързани с осигуряването на суровини за строителството - добив на инертни и скалнооблицовъчни материали, продължават да изпитват проблеми. Именно в някои такива предприятия, предимно за скалнооблицовъчни материали, се наблюдава намаляване на производството с до 50% и съкращаване на персонала с до 25%. Съответно тези компании имат и негативни очаквания за 2011 г. Продължават да инвестират Въпреки тежката ситуация немалка част от предприятията са продължили да инвестират и по време на кризата. Около 20% от компаниите, които обаче формират 70% от бранша, са направили вложения в нови технологии и оборудване, казва изп. директор на БМГК Иван Андреев. Освен това над 20% от тях са инвестирали в развитие на човешкия ресурс - и в повишаване на квалификацията на работниците, и в по-безопасни условия на труд. Прогноза Икономическата среда е много добра и може да се очакват нови инвеститори в сектора, прогнозира Андреев. С промяната на нормативните актове, свързани с подземните богатства, се установиха ясни правила и се намали бюрократичната тежест. Ефектът от тези промени ще се усети още по-пълно след изработването на Националната стратегия за подземните богатства и новия Закон за подземните богатства до края на годината. Освен това България има дългогодишни традиции в минното дело и много добре подготвени специалисти, а човешкият ресурс е важен фактор, който кара инвеститорите да дойдат в България. Много важно е обаче държавата да се пребори с незаконния добив, който е сериозен проблем, особено при инертните и скално облицовъчните материали, категоричен е Андреев. Интерес от това на първо място има държавата, тъй като нелегалните компании не плащат нито концесионни такси, нито данъци и осигуровки. Справянето с този проблем е много важно и за бизнеса, тъй като сивият сектор подбива цените на законните компании и застрашава бъдещето им, а от това държавата отново губи. Иглика Филипова 20% ►от компаниите, които формират 70% от бранша, по време на кризата са инвестирали в нови технологии и оборудване 5 ► млрд. лв. е износът на продуктите на минерално-суровинната индустрия заедно с основните метали за 2010 г. 30 ►хил. души са пряко заети в добивната индустрия, а общо 120 хил. работят в обслужващите сектори Свързаност 70% от производството зависи от суровините С добивната промишленост са свързани и редица други индустрии - като се започне от металургичната и химическата, мине се през строителството и транспорта и се стигне до машиностроенето, електротехниката и високите технологии. Индустриите, които зависят от достъпа до суровини, са генерирали 32.8 млрд. лв. добавена стойност и са осигурили работа на близо 2 млн. души през 2009 г., показват данните на Националния статистически институт. Подобна е ситуацията и във всички страни, в които има подземни богатства. В Европа свързаните с добивната промишленост индустрии създават 1.3 трлн. EUR добавена стойност годишно и заетост на приблизително 30 млн. души. Около 70% от производството в Европейския съюз зависи от добива на минерални суровини, пише в Мадридската декларация за суровините. Страните на Стария континент се нуждаят от над 3 млрд. т природни ресурси годишно. Нещо повече, търсенето на такива суровини се очаква да нарасне значително през следващите години, дори и ако се повиши рециклирането на материали.
28.06.2011 г., с. 22-23 Интервю Иван Андреев, изпълнителен директор на Българската минно-геоложка камара Компаниите в бранша изпълняват устойчиви проекти Минерално-суровинната индустрия е един от малкото отрасли на икономиката у нас, където производителността на труда се доближава до средната за Европа ►Господин Андреев, какви са предимствата на промените в Закона за подземните богатства, които влязоха в сила в края на 2010 г., и как те ще помогнат за развитието на индустрията? - Основната промяна в Закона за подземните богатства е създаването на единен орган за управление и контрол на подземните богатства в страната. За бранша това е много важна крачка напред в посока хармонизиране на българската с европейската практика. Преди това за индустрията отговаряха три министерства - на икономиката, на регионалното развитие и на околната среда. Административната тежест, забавянето на преписки за търсене и проучване и на концесиите за добив доведе до това да има чакащи от 2001 г. насам документи и до отлив на инвеститори. В този смисъл ползите за индустрията са премахване на бюрократичната тежест и въвеждане на европейския принцип за обслужване на едно гише, придвижване на голяма част от чакащите преписки и засилване на контрола върху подземните богатства. Сигналите, които получаваме от компаниите членки на камарата, са много обнадеждаващи. В анкетите, които провеждаме всяка година, през 2010 и 2009 г. 30 и повече процента от компаниите посочваха, че има корупция при издаването на разрешителните. А тази година само 3% казват, че участват в корупция, което е сериозно намаление. Има още едни промени към закона, които ще влязат в сила от 1 юли. Те засягат разпределението на концесионното възнаграждение. До момента то беше 30:70 съответно за общините и държавата, а сега ще стане 50:50. Освен това концесионното възнаграждение за скалнооблицовъчните и инертните материали ще отива 100% в общините. ►Кога се очаква да бъде готова стратегията за подземните богатства и защо тя е важна за сектора? - Предвижда се стратегията да бъде готова през юли, но изготвянето й включва анализ на сериозен обем от информация и вероятно по-реалистичен срок е краят на септември. Стратегията е важна, защото с нея се надяваме да се гарантира ефективното използване на подземните богатства съгласно принципите на устойчивото развитие. Минералните суровини са в основата на почти всички останали отрасли и са неразделна част от ежедневието ни. Без тях означава да се върнем в каменната епоха, но дори и тогава е добиван и използван камък за изработка на оръдия на труда. Освен това минерално-суровинната индустрия формира 5% от БВП, осигурява сериозна заетост и е важен фактор за енергийната независимост на страната. Затова е важно да има стратегия за отрасъла. Чрез нея държавата ще определи от какви полезни изкопаеми има нужда, ще се планира кадровото осигуряване на отрасъла и ще има ясна визия поне за следващите 20 години. Това е важно за инвеститорите, за да разработят инвестиционните си програми. ►Къде са българските компании в сравнение със световните по отношение на технологиите и практиките, които осигуряват по-ефективното и дългосрочно използване на подземните ресурси? - Страната ни наистина има съвременна минерално-суровинна индустрия и се прилагат водещи технологии. Това неконтролирано изземване на подземните богатства, което беше на мода преди 20 години, вече го няма. Компаниите инвестират повече в оборудване и правят технологични проекти с цел по-пълно да се изземват ресурсите при добива, а след това при преработката по-голям процент от подземните богатства да бъде извлечен и преработен в краен продукт. Чудесен пример в тази насока e проектът на "Асарел-Медет", където наскоро беше пусната в експлоатация много иновативна инсталация за екстракция и електролиза на катодна мед, в която се произвежда продукт с висока добавена стойност. Друг сериозен проект беше изпълнен от "Челопеч майнинг", където изцяло беше сменена системата за добив на руда, което подобри ефективността и намали загубите от добива 10 пъти. Тези проекти имат сериозен ефект за устойчивото развитие на предприятията и на индустрията. Благодарение на развитието на технологиите са открити и нови находища със значителни количества от качествени и разнообразни минерални суровини. Трябва да се има предвид, че минерално-суровинната индустрия е един от малкото отрасли на икономиката у нас, където производителността на труда се доближава до средната за Европа. Българското минно дело има сериозни традиции. Към това се добавя и ноу-хау-то, което носят сегашните инвеститори. ►Какво ще представлява подготвяният от вашата камара доброволен стандарт за устойчиво развитие на минната индустрия? - Нашата амбиция е да идентифицираме показателите, които да гарантират устойчивото развитие на индустрията и регионите, в които тя оперира, и в трите стълба - икономически, социален и екологичен. Целта ни е чрез изследването на най-добрите налични практики да дадем инструмент на минните компании за подобряване на икономическите резултати, но с грижа за околната среда и обществото. Това е наша доброволна инициатива и ангажимент да надхвърлим законовите изисквания и да се опитаме да осигурим допълнителна стойност за общността. Доброволният стандарт за устойчиво развитие ще помогне много на нашите компании, защото смятам, че този, който не следва принципите на устойчивото развитие, няма бъдеще. Най-общо казано, устойчивото развитие означава да правиш нещата правилно, и то не само за себе си, но и за другите, и за тези, които идват след теб. ►Екологичните организации често атакуват добивните компании за замърсяванията, свързани с дейността им. дискутирате ли проблемите с тях и помагат ли ви техните предложения? - Когато една организация, независимо дали екологична или друга, е коректна в действията си и в мисията си, ние я приемаме веднага. Защото тя реално е коректив на това дали правим нещата правилно. Даваме си сметка за обществената значимост на минното дело и продуктите му и затова се стремим да предоставяме максимално информация и да бъдем открити за проектите, които планираме и реализираме. За съжаление много често се случва да се води монолог от някои организации само чрез медиите, като се отправят нападки и се дезинформира обществото чрез непроверени факти. За нас е странно това, при положение че винаги сме проявявали готовност да отговаряме на въпроси или да проведем срещи. Българската минерално-суровинна индустрия няма от какво да се притеснява. Не се страхуваме от проверки, защото единственото, за което сме настоявали, е европейско законодателство и условия за бизнеса. Това е вероятно един от отраслите, който е подложен на най-много законови регламентации. Преди осъществяването на добива се изискват изключително много документи, доказващи безопасното и устойчиво управление на минния проект. Същевременно минните оператори се проверяват непрекъснато от компетентните органи, така че обществото наистина може да бъде спокойно. Искам да поканя всички, които имат някакви притеснения, свързани с индустрията, да задават своите въпроси и да ни потърсят за повече информация. Ние приемаме разумните и обосновани предложения, откъдето и да идват те. Важното обаче е зад думите да има факти. Иначе лесно се правят сензации, особено когато се използва страхът на хората. Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|