Общинските болници в столицата – на печалба

В последните години за общинските здравни заведения е закупена най-съвременна апаратура на обща стойност над 12 млн. лева, привлечени са висококвалифицирани хабилитирани специалисти и качеството на медицинските услуги се конкурира с предлаганото от университетските болници, съобщи още доц. Еленкова. Тя бе категорична, че в общинското здравеопазване няма да се закрива леглова база.

Медицицински център-4 ще е единственото здравно заведение, което ще бъде закрито, допълни председателят на СОС Андрей Иванов. Причината е, че в бившата поликлиника работят по-малко от 10 лекари и стоматолози, а издръжката на сградата е твърде скъпа. Специалистите ще бъдат пренасочени в други общински лечебни заведения.

Ще се търси и централизиран подход за управление на столичните здравни заведения, каза още Андрей Иванов.

Столичният общински съвет прие вчера и правилата за програма "Зелена София". По програмата се осигуряват 200 000 лева средства за поддържане на междублокови пространства от сдруженията на етажната собственост. Ще се кандидатства с проекти, които ще се одобряват от управителен съвет.
Законът за София е почти готов

Законът за София е почти готов, съобщи Андрей Иванов. По думите му проектът ще бъде изработен до месец и половина, след което ще се обсъжда от общинските съветници и със законодателната власт. Целта на закона, инициативата за който е на съветниците от ГЕРБ, е да се уредят взаимоотношенията между града и изпълнителната власт, независимо от конюнктурните съображения.

- Разработката беше направена още преди година и половина и беше представена на кръгла маса в Пловдив, където участваха много водещи експерти в сферата на здравеопазването. За реформа се говори от много дълго време, но реално досега не се прави. Част от идеите, заложени в концепцията, са свързани с това да се увеличи здравната вноска до 8%, тя и сега е толкова като проценти, но от тях се използват под 5%. Другите над 3% отиват в сивия сектор на здравеопазването, като основно се дават пари под масата. Затова ние искаме цялата здравна вноска да се изкара „на масата“ и да се използва за здравеопазване. По отношение на реформата в болничната помощ искам да кажа, че трябва да се промени начинът, по който се плаща на лекарите там. В момента им се плаща на преминал болен, а трябва да се заплаща за качество на лечение. Много пациенти например попадат в болници, в които могат да бъдат лекувани от общопрактикуващи лекари. Качеството трябва да се поставя на първо място. Другото, което е по отношение на болничната помощ, трябва да бъдат осигурени самите пациенти. В момента то зависи от здравната каса, а трябва да бъде тристълбово осигуряване, т.е. да се включат и доброволните осигуровки. Това е много важно и смятам, че така и населението ще бъде ангажирано по отношение на лечението си. Здравната каса поема своя ангажимент към пациентите, но тя си е държавна структура. НЗОК трябва да бъде независим орган и парите от нея да се използват само и единствено за здравеопазване. Смятам, че в контрола на здравните заведения трябва да се включат представители на гражданското общество, съсловните и пациентските организации. В проекта сме записали още, че здравната система трябва да се развива, основавайки се на принципите на европейските здравноосигурителни системи, като се вземат под внимание универсално покритие, солидарност, справедливост, равнопоставен достъп, стремеж към повишаване на качеството. Здравната мрежа трябва да се оптимизира така, че всяко извънболнично и болнично заведение да осигурява достъпна здравна грижа за населението в един регион или населено място.

- Казахте, че управлението на здравната система е твърде централизирано и бюрократизирано. Какви решения предлагате?

- Основното, което трябва да се направи, е да има конкуренция между лечебните заведения. Самата конкуренция предлага качество, така че пазарът трябва да се регулира, т.е. да се даде възможност да действа пазарният механизъм. Трябва да се отбележи и това обаче, че има много неосигурени пациенти. Един голям проблем е това, защото неосигурени са не само тези, които нямат средства да си плащат осигуровките, а и хора, които са финансово стабилни и имат възможността да се осигуряват. Трябва да се помисли основно за тези пациенти, като се създаде законов механизъм, който да накара хората да си плащат вноските. Аз бих предложил съществуването на един такъв механизъм. За да се подобри здравната система, трябва пазарът на медицински услуги да бъде легализиран и основното, което е, услугите да бъдат правилно остойностени. В момента нямаме почти никакво остойностяване, което е голям проблем.

- Според вас как трябва да бъде реформирана системата на болнична помощ?

- Въпросът е много обширен, за да се каже с няколко изречения. Това, което трябва да залегне в реформите, е да се намалят университетските болници. В момента само в София те са 18-19, като съпоставка искам да кажа, че в Токио са три, а в Атина има 2. Общо за страната имаме 22 болници. Не е нормално при нас само в столицата да са толкова много. В София университетските болници трябва да са 2 или максимум 3, като се оставят по една в Пловдив, Варна, Плевен и Стара Загора. Основното за реформата в болничната система е, че в момента има едно дублиране на структури, което трябва да се сведе до минимум. Ние сме предложили модел за реформа в нашата разработка, която вече беше представена.

- Здравният министър обяви миналата седмица, че е готов веднага да представи модела на финансиране чрез диагностично свързани групи. Мислите ли, че сме готови за въвеждането му?

- Това е добра идея, но за да бъде изпълнена, е необходимо допълнително финансиране. Държавата трябва да осигури финансов ресурс, за да бъде осъществен този проект.

- От лекарския съюз предложиха минималната такса за преглед на пациенти без направление да стане 24 лева, здравният министър обаче се обяви против. Как ще коментирате тази сума и приемлива ли е тя според вас?

- Навсякъде по света има минимален праг на здравните услуги. Не виждам какво лошо има в приемането на такъв праг. Много смешно е един частен преглед да бъде например 8 лева. По този начин ние не показваме, че уважаваме нашия труд пред колегите ни от европейските страни. Трябва да се знае, че в Европа няма по-малка сума за преглед от 50-60 евро. Да се помисли колко трябва да бъде минималният праг на прегледите без направление, така че сумата да бъде оптимална. Според мен 20-24 лева е оптималният вариант. Смятам, че трябва да се отбележи и нещо друго. Тази сума може да бъде плащана от българите, но те не са ангажирани към собственото си здраве. Години наред е насаждано на българина, че здравеопазването е безплатно, и той не е свикнал да се грижи за себе си и да се профилактира. Манталитетът у нас е такъв, че хората може да дадат 30 лева за цигари, да изпият 10 литра ракия или една бутилка уиски, могат да стоят постоянно по заведенията, но няма да отидат на лекар. Това е голямата разлика между българското общество и европейското. Тази характеристика на българина рефлектира върху заболеваемостта. Заболеваемостта от инфаркт и инсулт е висока у нас не защото здравеопазването ни е толкова лошо, а причината е в начина на живот на българина.

- Как ще коментирате идеята на лекари да се дефинира понятието „лекарска грешка“ и да се въведе длъжност „лекарски анализатор“ в болниците, който да следи за грешките?

- Лекарските грешки са една много сериозна тема. Те съществуват и ще продължава да ги има. Лекарските грешки могат да бъдат няколко типа - неволни, непредвидими и др., но никой лекар не може умишлено да причини нещо лошо на пациентите. Това няма как да стане. Мен ме притеснява обаче и отношението на пресата към лекарите, което не е нормално. Създава се една изкуствена конфронтация между лекари и общество. Не може обществото да се занимава с една трагедия. Има много успехи на лекари, които не се представят в медиите. Има перфектни български лекари, които се признават в чужбина, но не и в България. По отношение на идеята за лекарските анализатори искам да кажа, че тя е добра. Не мисля, че това би стресирало по някакъв начин работещите специалисти, понеже аз не познавам лекари, които биха извършили нещо умишлено. Смятам, че българските лекари са големи професионалисти, но грешки винаги стават.

- В сряда от пациентска организация съобщиха, че стотици онкоболни в момента са без терапия заради липса на лекарства, понеже търговете за медикаменти на болниците все още не са приключили. Как може да се разреши този проблем?

- Проблемът с лекарствата наистина трябва да се реши, като се изнесат търговете в болниците, в момента това е един преходен период, който трябва да се премине, и след това нещата ще се стабилизират. Няма съмнения обаче, че е нормално търговете да са в лечебните заведения, а не да се правят централизирано. В момента е необходимо технологично време, за да влязат процедурите в ред и нещата да се нормализират.

Векове наред хората са си задавали въпроса каква е причината за съществуването на човека? Каква е мисията му? Желанието да се намери отговор на този въпрос е толкова силно, че ни кара да погледнем извън обичайните догми. Има и група от хора, които искат да живеят в "информационна мъгла". Защото пътят на търсенето е труден, минава през библиотеки, училища, опит и познания.

Много научни работници и лекари съчетават уменията си с мъдростта от древността. Човека се разглежда като саморазвиваща се квантовомеханична система, която непрекъснато взаимодейства с външната среда чрез маса, енергия и информация. От гледна точка на източната медицина, щом се увеличи умствената дейност на човека, се намалява дейността на физическото тяло. Това е причината, поради която много хора са по-пълни и още повече нервни. За да не се изтощава нервната система, част от умствените сили трябва да прелеят в сърцето. Или, казано просто, човек трябва да обича и да бъде обичан.

Според съвременната наука пълнеенето при хората е нарушение на метаболизма в организма. Но за всяко нещо си има и причина. Амбициозен съвместен проект на Европейския съюз и САЩ се е заел с разчитането на генома на около 200 бактерии, които нормално живеят в червата, устата и по кожата ни - човешки микробиом. Те използват човешкото тяло за свой дом - като градивна единица в организма, като гости или агресори.