31 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Изборът на столичния Център за градска мобилност на фирма, която да достави 10 "паяка" на дружеството, е незаконосъобразен, реши Комисията за защита на конкуренцията. Мотивите на държавния орган са, че офертата на избраната фирма "Евромаркет Кънстракшън" не отговаря на техническите изисквания за "паяците". Фирмата не е представила и гаранция за доставка на камионите от производителя и е допуснала други пропуски в документацията. Това прави изборът незаконосъобразен и КЗК връща поръчката на етап разглеждане на документите на участниците. Жалбата е от класирания на второ място участник "Булавто" АД. От ЦГМ коментираха пред "Сега", че ще обжалват решението в 14-дневния законов срок пред Върховния административен съд.

Конкурсът бе проведен от загиналия преди около три месеца при пожар в опит да спаси детето си съуправител на ЦГМ Марчело Доковски. Една от версиите, по които се работи, е, че палежът е умишлен, за да сплаши Доковски. Резултати от разследването обаче още няма.

Това е третият опит на общинското дружество да купи 10-те машини. Прогнозната стойност на поръчката е 1.8 млн. лв. При първите два пъти не се явиха кандидати, които да отговарят на условията, поставени от общинската фирма.

Кризата не е сломила духа на българския предприемач. Поне това показват данните на НСИ за периода 2008-2010 г. Въпреки дълговете, фалитите и принудителната ликвидация заради липсата на клиенти и продажби броят на фирмите у нас не е спаднал драматично по време на рецесията, което е признак, че успоредно със загиналите се появяват много нови предприятия. През миналата година близо 316 хиляди стопански единици са подали финансови отчети, което е съвсем малко под 2009 г., но е значително над 2008 г., когато в НСИ са се отчели 276 717. Отделен въпрос е какъв процент от новородените са реални фирми и какъв е делът на "еднодневките", създадени да източват ДДС и регистрирани на името на клошари и неграмотни. Статистиката не дава коментар на тези резултати.

В повечето браншове дори се наблюдава трайно увеличение на фирмите. В енергетиката например през 2008 г. е имало само 583 фирми, а през следващите две години те се множат до 921 и съответно 1238. В туризма тенденцията е същата - от 22 172 играчи през 2008 година през миналата бройката е стигнала почти 26 000.

Дори в най-тежко ударения от кризата отрасъл - строителството, играчите остават над 21 493 през 2010 г., почти колкото и през 2008 г. Има ръст и при брокерите на недвижими имоти. Статистиката констатира и радващ бум в броя на предприемачите, които се занимават с професионални дейности и научни изследвания - те са нараснали с 834 за година. Със "скромните" 430 пък са се увеличили и търговците на автомобили и сервизите.

Статистиката очертава и друг позитивен факт - ръст на производството в повечето сектори през трите изследвани години. Производството на мотокари и електрокари например е пораснало с 69.1 и с 52.6%. Подобно увеличение е отчетено и при производството на касови апарати, пестициди, спиртни напитки и други.

На фона на тези данни контрастира броят на заетите, който върви надолу. Това е доказателство, че кризата дисциплинира и оптимизира производството на стоки и услуги и фирмите залагат на по-малоброен, но по-качествен персонал.

Като цяло през миналата година у нас е имало 315 819 фирми, в които работят 1 934 544 заети лица. От тях 32.4%, или и 625 812 българи, се трудят в промишлеността, а над 530 хиляди са в търговията.


31.08.2011 г., с. 3
Ръст на чуждестранните инвестиции отчете НСИ
Преките чуждестранни инвестиции в нефинансовия сектор към края на миналата година възлизат на 22 119 млн. евро, или с 8,2% повече в сравнение с 2009 г., съобщиха от НСИ. Най-много средства са вложени в промишлеността и в сектора на услугите - търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети, транспорт, складиране и

пощи, хотелиерство и ресторантьорство. През миналата година тези дейности заедно формират над 56% от общия обем на чуждите вложения, а относителният им дял общо нараства с 8,3% спрямо 2009 г. В сектор „Строителство" преките чуждестранни инвестиции достигат 1 292 млн. евро, или с 4,6% повече в сравнение с 2009 г.

Днес столичният зам.-кмет по транспорта Любомир Христов ще представи план за движение по обходни маршрути. От общината се надяват, че затварянето на Околовръстното шосе няма да предизвика големи задръствания в София, тъй като все още трафикът в града не е толкова усилен.

В момента се ремонтират мостът „Чавдар“ и този към столичния КАТ на бул. „Драган Цанков”.
Снимка на две колони - Забраната за движение на Околовръстното ще остане до 12 септември.


31.08.2011 г., с. 12-15
В БИТКА С ЛАМЯТА НА ТУРИЗМА
За пръв път министър поставя открито проблема с легловата база по Черноморието
ЛИЯНА ПАНДЕЛИЕВА

Първият човек в държавата, осмелил се да се изправи лице в лице с хищната ламя на черноморския туризъм, се оказа строителният министър Росен Плевнелиев. Но наместо да заеме героична поза и да вдигне огнен меч, той изрече кратко и просто: „Докато не знаем колко е легловата база на черноморските курорти, пречиствателни станции няма да строим.” И потвърждението за тази бройка няма да е на добрата воля на хотелиерите, а трябва да бъде доказана от три независими източника.

Вече 20 години нито една институция, нито един държавен орган, нито едно проучване, преброяване или опит за обобщение на наличната база за настаняване не може да каже колко са туристическите легла в България. Да не говорим, че се рекламираме като СПА дестинация, но не знаем колко хотели в цяла България се титулуват по този начин. Никак не е рядка практика хотели да получават една категоризация, но на входа си и по рекламните си материали да се представят с друга. Да са получили разрешение за една бройка легла, а после да експлоатират два пъти повече.

И затова всяка година у нас пристигат неизвестен брой туристи, които официалните органи и статистици бележат като ръст, а като дойде време да се плащат данъци, изведнъж същите тези, пристигнали по въздух и земя гости, се стапят главоломно.

За последната петилетка от публикуваните за туризма данни от всички институции, които се отчитат със статистика, нито едни не се пресякоха с еднакви числа в нито един сезон. Защото докато туристическият бранш смяташе едни 40% скок на вътрешния летен туризъм, НСИ даваше около 5 на сто. Докато от НСИ твърдяха, че към Гърция пътуват с 50% по-малко българи, то в същото време по плажовете на Беломорието и сервитьорите заговориха на български. Докато от икономическото министерство говореха за бум в интереса към културния туризъм, проучване на германска компания доказа, че хората масово са недоволни от подстъпите към обектите, от липсата на елементарни условия за прекарване в тях.

И в цялата тази информационно-инфраструктурна каша постоянно извира смрадливият проблем, наречен липса на пречиствателни станции, липса на канализация. Ако трябва да изберем регион на наглостта в България, това е Черноморието. Несъмнено симбиозата между общинска власт и алчността на инвеститорите доведе до невъобразимия строителен хаос, заради който се превърнахме в синоним на евтино място за евтина прослойка туристи.

През това лято армии проверяващи – данъчни, инспекция по труда, агенция по безопасност на храните, агенция за защита на потребителите – плъзнаха из всички заведения, хотели, плажове, паркинги, атракциони. И заваляха актове, констатации, хлопваха се кепенци, трошиха се незаконни от години постройки, освобождаваха се плажни ивици, излизаха на светло милиони укрити доходи. Туристическият бизнес обаче продължи да се сърди на държавата си, която видиш ли не е склонна само да им дава, а дори изисква някаква отговорност.

Истината е, че без изграждането на пречиствателни станции по морето, след две години и чартъри с грипноболни със запушени носове няма да искат да идват у нас.

Разбира се, ще се превърнем в опасно за здравето място. Росен Плевнелиев постави ясно и категорично дебелата червена линия на непоносимост към общинската и всеобща туристическа измекярщина: без честност към държавата няма да се правят инвестиции.

В съседните ни държави, които са наша пряка конкуренция, туристическият бранш драпа със зъби и нокти да докаже ниво и качество на обслужване независимо от икономически, терористични или други катаклизми. У нас принципите за действие две пълни десетилетия остават непроменени: „ден да мине, друг да дойде” и „който мине метър, може да мине и два”. Това че от година на година констатираме все по-нискокачествен продукт, се утвърждава от нови хотелиери, чийто основен трик е да се възползват от Черноморието или другите естествени водни басейни като от най-лесно достъпна клоака.

Само преди дни здравните органи предупредиха, че акваторията на Попския плаж край Царево е толкова замърсена с отпадни води, че е завъдила ешерихия коли. Новите хотели в околността (май незаконно построени) изливали в морето всичкото стомашно съдържимо на гостите си без никаква мисъл за самото море и за собственото си бъдеще, защото гостите са хора с обоняние и желание да останат здрави.

Сега е редно финансовият министър да спре всички средства за реклама на България – независимо дали за вътрешна дейност или за международни изложения, докато всеки курортен комплекс и туристически град не потвърди от поне три източника какъв е точният брой на леглата, отдавани за туризъм, докато не стане ясно точно колко туристи посещават хотелите и какъв е размерът на платения налог.

Инак ще се окаже, че туристическата индустрия е създала държава в държавата. Собствениците на хотели са в правото си да настояват за инфраструктура, за охрана, за реклама, за пречиствателни станции и за всякакви поощрения, но те от своя страна и сега продължават единствено и само да вземат пари от гостите си и да не поемат своята отговорност.

Една от най-популярните СПА дестинации у нас продължава да е без пречиствателна станция за отпадни води. И нека собствениците на хотели в този град се кълнат, че излетите в земята мръсотии не се вливат в минералните извори

Щом в такъв курортен град две нощувки за двама души струват около 500 лв., за колкото много българи карат семейна почивка в петзвезден хотел в Турция за седмица, например с местна инициатива и с помощ от държавата ще се намерят средства и за изграждането на пречиствателна станция.

Лакомията за бърза печалба накара туристическия сектор да се лашка между възможни форми за бърз прогрес: от конгресен туризъм, който щеше да докара десетки хиляди посетители накуп, дето харчат пет пъти повече от обикновения турист; през исторически и културни посетители от Китай, които задължително щяха да минават през Черноморието (които харчат до десет пъти повече от обикновения турист), до потоци от козметични и медицински туристи, които харчат до забрава!

Не е нужно човек да е чел Лафонтен, за да види почти всичките му басни, оживели през евтините трикове на хотелиерите. И може би голямата надежда за спасение на тази индустрия е в твърдата ръка, с която властта да спре съсипията и обобщената лична отговорност на играчите в нея.
Лъжите са част от същината на бизнеса
Едва ли е новина, че вече две десетилетия в туристическия бранш някои крият реалните си приходи. Другата утвърдена практика е да се строи незаконно, да се пробутват на посетителите какви ли не храни, а след това да се сърдиш, че държавата не те подкрепяла.

В опита си да навакса с поне част от вечно неплатените дългове към страната, които в добри години достигаха 40 на сто от общия дължим налог, нов закон задължи собствениците на хотели да плащат определен от общината данък на база 30% средногодишна заетост на легловата си база. Малките хотелиери реагираха мигновено и заявиха половин леглова база, защото и без това цялата не можела да се напълни. Над 80% от семейните къщи и хотели се възползваха от тази възможност. Но понеже леглата и стаите са налични, а проверяващите органи не може да са едновременно на хиляди места по едно и също време, като се съберат повече туристи, каквото се прибави като безотчетен приход, все е добре дошло. И така налогът вече е свит наполовина с една обикновена декларацийка.

„Абе нека държавата ми напълни хотела, а аз и за 50% заетост ще й плащам данък!” - възкликна собственик на семеен хотел от популярен планински регион.

Уж виновната държава и „вечните жертви” в лицето на хотелиерите се превърнаха в нещо като традиционна битка, в която по правило отговорност за всички несполуки носеше държавата. Защото не давала онова, което на всеки хотелиер му е хрумнало, че институциите му дължат по право.

За последните две години туроператори се надпреварваха да отчитат ръст от около 40 на сто от вътрешния пазар по родните курорти и осезателен отлив от пътуванията в чужбина. От големите ни летища – София, Бургас и Варна, отчитаха повече прилив на пристигнали чартъри и чужди туристи, а от земните ни граници постоянно бележеха увеличение на нашенците, които по земя заминават във ваканция из съседните държави. От Националния статистически институт упорито твърдят, че намалява броят на нашенците, които плащат за отдих, но отиват на гости при семейство и приятели. Национално проучване за нагласите на българите за почивка разкри, че нашенци масово наричат „селски туризъм” отиването на село, където копаят личното си стопанство и затварят буркани. От бранша обаче се хвалят с ръст!

На второ място се нарежда секторът на услугите, където преките чуждестранни инвестиции възлизат на 4,21 млрд. евро. Това е ръст от 24,1% спрямо натрупаното до 2009 г.

От НСИ уточняват, че двата сектора формират 56% от общия обем на преките чужди инвестиции през 2010-а, а спрямо година по-рано относителният им дял нараства с 8,3 пункта. За същите двайсет години в строителството са влезли 1,29 млрд. евро преки чужди инвестиции. Това е увеличение с 4,6 на сто в сравнение с натрупаното към края 2009 г.

Според данните за миналата година извършените разходи за придобиване на дълготрайни материални активи във всички сектори на икономиката са 16,3 млрд. евро. С което се отчита намалението им с 23% спрямо година по-рано.

Данните на статистиката показват още, че през 2010 г. балансовата стойност на активите на пенсионните фондове достига 3,99 млрд. лева, което ръст от близо 26%.

Според НСИ застрахователният сектор отчита скромни резултати през 2010 г. Всички застрахователи на нашия пазар са отчели за 2010 г. печалба от общо 8,1 млн. лева. Това е с 84,2% по-малко в сравнение с предходната година. Балансовата стойност на активите на дружествата пък е малко над 3 млрд. лева.

През 2010 г. сектор „Земеделие” получи 475 млн. лева, а за тази година са предвидени 500 млн. лева, съобщи вчера земеделският министър Мирослав Найденов.

„В условията на криза увеличението с 25 млн. лева надхвърля инфлацията”, уточни той. „През миналата година зърнопроизводителите получиха по 28,50 лева на декар площ, а за тази година им предлагаме 30 лева на декар”, каза още министърът. „Останалите сектори - „Животновъдство” и „Растениевъдство”, не искат да се дава на зърнопроизводителите повече от тази година, защото очевидно зърнопроизводството върви добре. Зърнопроизводителите искат по 32 лева на декар и това е разговор, в който ще се търси консенсус и през септември. Що се отнася до акциза на горивата, поради бързането на зърнопроизводителите нотификацията е била изпратена в Брюксел още през май. Тя обаче е върната със забележката, че не може да се приложи по този начин, изключвайки животновъдството и зеленчукопроизводството. Преправената нотификация е изпратена в Брюксел и се очаква през септември и октомври да се върне у нас”, добави министърът.

Според него средствата за акциза на горивата ще бъдат получени по Нова година, но не само от зърнопроизводителите, а и от животновъдите и зеленчукопроизводителите. Министър Мирослав Найденов заяви, че е дошъл в Каолиново, за да съобщи на тютюнопроизводителите, че и втората половина от обещаните 70 милиона лева вече е отпусната и ще стигне до тях.

Внесените суми до края на 2010 г. са 9 292 611 лв., а останалите 273 714 лв. – плащания, лихви и неустойки, са преведени до 31 март. Поради неизпълнение или забавено изпълнение на едно или повече от задълженията по концесионните договори през 2010 г. са наложени неустойки в общ размер на 645 375 лв. за 41 плажа.

Към момента са прекратени концесионните договори за морски плажове „Кранево-централен”, „Бяла-Карадере”, „Бургас-север”, „Дюни-юг”, „Иканталъка I” и „Поморие-юг”.
Снимка на две колони - Над 645 хил. лв. неустойки са наложени на концесионерите за миналата година, сочи статистиката.



31.08.2011 г., с. 2
Разширяват с 20 места център за деца с аутизъм
Центърът за социална рехабилитация и интеграция на лица с проблеми от аутистичния спектър е разширен с още 20 места, а 3 помещения са изцяло ремонтирани, съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова вчера. Те са разделени така, че младежи ще работят с децата с аутизъм по групи, обясни още тя.

Фандъкова припомни, че центърът е открит преди 4 години с капацитет от 40 места. По думите й това е съвместен проект на Столична община и асоциацията „Аутизъм", която е създадена от родители на деца и младежи с подобни проблеми. Тя посочи, че това са както деца и хора с увреждания, така също жени и деца, станали жертва на насилие. В рамките на програмата вече са изградени 27 центъра, обясни още градоначалничката. В центъра работят психолози, социални работници и терапевти, а след разширението ще се открият още 6 работни места.

Помещенията на бул. „Ал. Стамболийски" са общински. Инвестициите от 20 хил. лв. за ремонта са от бюджета на общината, а дейността се финансира като държавна делегирана дейност, обясни Фандъкова. Тя изтъкна, че 60 деца и младежи дневно ще могат да посещават центъра с компютри, фитнес уреди и зала за работа в групи. Специално за деца и младежи с аутизъм общината предвижда да предостави къща в Подуяне, съобщи още кметът на София.
Снимка на две колони - без текст


31.08.2011 г., с.2
Ройтерс:
Инвеститорите в зелена енергия поглеждат към Източна Европа
Интересът на инвеститорите към производството на ток от вятър в Полша и Румъния се увеличава, но те са изправени пред по-строги правила на пазарите в Европа, предаде Ройтерс, цитирана от енергийния портал 3Е. Развитието на вятърните генератори, фотоволтаците и мощностите на въглища, както и на газ в Полша, Украйна, Румъния и Турция предлага потенциално добра възвръщаемост, твърдят експерти.

Полша е много интересна поради големия потенциал за изграждане на вятърни централи по крайбрежието на Балтийско море, коментира управляващият партньор в German energy consultancy Executive Partners Group Майк Нойбауер. Страната разчита на мрежата си, строена по съветско време, и експертите смятат, че тя не може да се справи с големи нови мощности. Там в момента са доказани и най-големите резерви на шистов газ.

Други инвеститори търсят бизнес още по на изток, към Украйна, заради програмата за държавно подпомагане на ВЕИ и малки водни централи. Киев планира 30% от електроенергията там да са от възобновяеми източници до 2015 г. Планира се и изграждане на най-големия фотоволтаичен парк в Европа.

Румъния също има амбициозни планове за вятърната енергия. Нейните инсталирани мощности от вятърна енергия са се увеличили за година от 14 мвт до 462 мвт, а имат планове да станат 4000 мвт до края на 2020 г. Страната иска да продаде до 15% от държавния дял в операторите Transelectrica и Transgaz, както и в Romgaz. През 2012 г. се очаква и продажба на дялове от Hidroelectrica и Nuclearelectrica.

Турция пък е в процес на либерализация на енергийния пазар. Тя се разглежда като ключова страна за транзит за централноазиатски газ в Европа. Анкара се нуждае от чуждестранни инвестиции в хидропроекти, както и за изграждане на няколко конвенционални централи.