31 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Банката участва в конкурса чрез специално регистрираното в Австрия дружество " БТ инвест", което пък е собственост на кипърската й дъщерна фирма " ВТБ капитал". В понеделник руснаците дадоха оферта от 100,1 млн. евро. Според информацията във "Ведомости" банката участва по настояване на Бостанджиев, който отговарял за разработване и прилагане на стратегии на компанията за Европа. На поста е от 24 май тази година. Преди това е работил в " Голдмън Сакс" от 2008 до 2011 г., където се е занимавал с продажба на облигации. Преди това от 1996 г. е старши мениджър "Продажби на кредитни инструменти" в "Мерил Линч", Лондон.

Бостанджиев е роден през 1975 г. в Добрич, но от

началото на 90-те години живее в САЩ, Англия и Германия. Завършил е Уо-шингтън колидж през 1998 г.

"24 часа" вчера опита да се свърже с Бостанджиев, но от Лондон казаха, че е извън офиса, и помолиха да пратим въпроси по имейла. До редакционното приключване на броя отговор на тях нямаше.

По времето, в което Бостанджиев е бил в "Мерил Линч", там е работил и бившият финансов министър в кабинета на НДСВ Милен Велчев. Това породи вчера коментари, че е възможно той да е свързан със сделката. Самият Велчев заяви пред "24 часа", че няма да коментира тази информация.

Анализатори в приватизацията пък правят паралел с опита за продажба на "Булгартабак" през 2003 г. Тогава за купувач бе избрана фирмата "Табако кепи-тъл партнърс", за която се твърдеше, че има подкрепата на правителството на НДСВ и на принц Кирил, син на тогавашния премиер Симеон Сакскобургтотски. Сделката се водеше от Николай Василев като вицепремиер, а Велчев бе министър. (Как се разви - виж карето.)

Според информация в руските медии Външнотърговската банка, в която 75 % са на държавата, участва в сделката от името на свой клиент и планира да препродаде дружеството. Предвиденият обаче в конкурсните условия срок, в който няма да може да се случи това, е 5 години.

Предположенията в бранша за това кой действително стои зад купувача вод-

ят само към България. Слуховете намесват и мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. През юни при изтичането на срока за документация за конкурса обаче той бе категоричен пред" 24 часа", че не проявява интерес. "Банката няма да участва в приватизацията на "Булгартабак", но е акционер с 8%. Който и да новият собственик, ще трябва да се съобразява с нас", обясни тогава Василев. И допълни, че банката ще иска поне място в борда, "защото не ни е безразлично как ще се развива холдингът".

Той предложи 110 млн. евро, но до сделка не се стигна. За холдинга се състезаваха още 4 кандидати, сред които и "Метатабак", зад който бе бизнесменът Майкъл Чорни. Той оспори класирането в съда и от ВАС отмениха избора на "Табако кепитъл" за купувач. Докато течаха съдебните саги, от НДСВ внесоха т.нар. поправка "Булгарбатак" в закона за приватизация. С нея бе създаден списъкът от дружества, важни за националната сигурност. За тях се иска стратегия, която се одобрява от кабинета и парламента, но не може да се обжалва в съда от отхвърлените кандидати. След като бе се-зиран от БСП, Конституционният съд я отмени. От ДПС пък се съмняваха, че зад купувача действително стои Дойче банк. На 1 април 2003 г. правителството спря сделката.

За Стив Джобс от 7 години се знае, че има рак на панкреаса. Според някои медици това е най-лошият рак, тъй като болката при него била най-силната човешка болка. За Стив Джобс се знае още, че наскоро му присадиха черен дроб. Затова и оттеглянето му от "Епъл" преди седмица не е сензация. Явно се бори за живота си.

И без да броим удивителните постижения на Стив Джобс, това стига, за да изпитаме възхищение пред този човек. Ако той беше българин обаче, всичко около него би било сензация. Първо, че още е жив, макар у нас това все пак да е възможно. Второ, че обществото е наясно с болестите му. У нас това е немислимо. Трето, че въпреки тях живее пълноценно и създава своите айподи и айфони. Ето това вече в България не е възможно - ако се случва, значи четем средновековния палимпсест" Чудото с българина".

Страхът от болестите е всеобщ за всички хора, българите обаче изпитват и дълбок срам от своите, поради което ги пазят в тайна. Защо сме такива?

Лекарят - ортак на погребалния агент

Всички българи са наясно с окаяното състояние на здравеопазването, всички виждат и един след друг понасят последиците от здравната ни "реформа". България е с най-ниската продължителност на живота и с най-висока детска смъртност в целия Евросъюз. Тя е първа по инфаркти, инсулти и по какво ли не. В болниците се случват всякакви ужаси, но моралното разложение, настъпило в лекарското й съсловие, остава извън фокус, макар че никак не е скрито. Ако на Запад първият милион на капиталиста е натрупан върху някакво престъпление, у нас първият лекарски милион бе напълно законен. Той обаче не доведе до някакво подобрение в здравното обслужване. Напротив!

Заради професията им лекарите винаги са били малко цинични, но днес те са станали много алчни и много цинични. Стигна се дотам - дали не е единствен случай в света! - лекар от "Бърза помощ" да бъде уличен в комбина с погребално бюро с цел осигуряване на клиенти. Той обаче не го е правил от алчност, а от недоимък. Искал е и той да кара

джип като джипито,

същия като на мутрите, но без охрана и без да се плаши, че ще го свитнат.

Какво му остава на пациента при такава здравноосигурителна ситуация -да плаща, за да го разтакават и да го унижават. Той ще се свие в болестта си, защото тя го прави инвалид, тоест маргинал. Имал е лошия късмет подобно на

Стив Джобс да изтегли къса клечка. Но за разлика от американското общество българското е враждебно към инвалида. Доскоро то бе трудоидно и всеки, който не беше труженик по някаква причина - физическа или идеологическа - разваляше пейзажа му и биваше въдворяван някъде. И днес, 20 години по-късно, инвалидите у нас са невидими, въпреки че сме първи в

Евросъюза и по инвалиди. Те липсват от живота, нищо че им правят удобни тротоари и тролейбуси.

Абсурдът с тях се допълва и от това, че разни тарикати на вълни, на вълни се пишат инвалиди, за да получат данъчни или други облекчения. Така у нас инвалидността се оказа ужасен и същевременно желан статус.

Е, как при всичко това да не криеш болестта си, когато е истинска.

Православието – любов към смъртта

Заради лошите медицински грижи на болестите у нас открай време се гледа като на увертюра към смъртта, дори те да не са нелечими. Затова, щом научат диагнозата, болният и близките му се настройват мистично и освен по болници тръгват и по врачки. Почват да палят и свещи, защото са се сетили, че са християни.

Християнството обаче се отнася твърде любвеобилно към смъртта. А православието е стигнало най-далече в нейната прослава и въжделение. И за католиците Рождество е по-малък празник от Възкресение, но пък ние тачим и смъртта на Божията майка, нежели раждането й. Затова Мариите ни имат имен ден на нейното успение и то е Голяма Богородица, а рожденият й ден е Малка.

Българите са силно обсебени от смъртта. Тук помените и ритуалите, свързани с нея, се стелят като гирлянда към безкрайността. Ние отбелязваме 9, 20 и 40 дни, 3,6 и 9 месеца, 1, 2,3, както и всички що-годе кръгли годишнини от нечия кончина.

Чак такова вторачване го няма никъде по света. Некролозите, ако изобщо ги има, никъде не са толкова много. Тяхната иносказателност ги прави отделен дял в езикознанието. А скръбният патос и епигонската им поезия показват, че българинът благоговее пред смъртта. Изобилието от евфемизми (виж карето) пък означава, че той се плаши да назовава лошите неща - срамотии, болести, смърт - с имената им, да не би да ги предизвика. Това е същата онази фаталистична вяра в силата на словото, в неговото сбъдване, която ни отнася към примитивните общества.

Какво му остава на болния в такава среда - да крие болестта си като буца под гърлото и да гони белите лястовици.

Турците - забулване

Голям принос за българската потайност имат турците с 500-годишното си присъствие в историята ни и с 10-процентния си дял в нацията днес. Те доказват колко илюзорно е схващането, че вече 130 години се европеизираме, т.е. Ориентът се оттегля от българските земи като глетчер при глобално затопляне. Той е тук и се проявява например в девиза "Моят дом е моята крепост". У нас традицията е да обграждаме по ориенталски къщите си със слепи дувари и новобогаташите също я спазват. Но тъй като постоянно държим под око двора на комшията, тази традиция няма нищо общо със западното понятие за приватност (неприкосновеност на частния живот), която там води до извращения като бащите пожизнени изнасилвачи. Те у нас са невъзможни, защото тук махленската клюка лесно и бързо прескача всякакви дувари.

В културно-исторически план Ориентът е най-скришното нещо на света. Не само заради сумрачните хареми и пещерите със съкровища, а и заради пословичната тайнственост на този забулен свят, в който дори лицата на хората са скрити под бурнуси и фереджета, пък какво остава за болестите им.

Циганите - липса на истина

Премълчаването на болестите е свързано в корена си със статута на истината в обществото и със самата представа за нея.

Ако лъжите можеха да се преброяват като населенията, щяхме да се стъписаме колко много се лъже в хубавата татковина и колко малко - в родината на Стив Джоба

По света има страни, в които се лъже дори повече, но в Европа България изглежда да е първа. Макар и малко, това има нещо общо с циганите, които следва да наричаме роми - другото голямо цветно петно от демографската ни черга. Тук ги разглеждаме само заради отрицателния им принос към българската откровеност. Колкото до останалите, те живеят в такова море от лъжи на всички равнища, че спестяването на истината за тях се оказва най-достойно индивидуално поведение.

Всеки дознател в ромски квартал би споделил от опит, че циганите лъжат

обилно и постоянно. Това обаче е философска заблуда. Циганите са номадско племе, чиято основна ядка -катунът - бе разпусната у нас. Щом обаче си възвърнаха мобилността, те мигом я възстановиха. Сега катуни има край Париж, Рим или насред Дюселдорф, а ромите и тук, и в чужбина се върнаха към древния си поминък - събирачеството. Това ще рече прочесване на огромни територии за всичко що-годе полезно в тях, стига да е достъпно, без оглед чия собственост е то

От изследвания на Клод Леви- Строс (" Тъжните тропици") се разбира, че за чергарските племена присвояването е нещо съвсем в

реда на нещата. Тъй като са в постоянно движение, те имат твърде малко притежания - само това, което могат да носят на гръб или в каруците си. Всичко друго вземат наготово - от "природата". Те живеят ден за ден и не трупат състояния. Затова и не ценят щедростта - не усещат разликата между свое и чуждо. (Просещият ром у нас например не изпитва благодарност за подаянието. За него е важно вземането, не даването.)

Всичко това върви ръка за ръка с упоритото изричане на неистини, без оглед на контекста или нуждата. Чергарите просто нямат представа какво е истина, камо ли да я ценят. За уседналите народи обаче тя става фундаментално важна, тъй като

най-ценните им притежания са недвижими - къщи, ниви и пр., и установяването на собствеността върху тях трябва да се закове недвусмислено.

Ако пренесем наблюденията на Леви-Строс върху нашите роми, ще ни стане ясно защо те лъжат толкова. Отмяната на жителството и ширналият се пред тях Евросъюз прекъснаха процеса на усядането им в неговия зародиш. А той все някога щеше да доведе до появата на цигански Кант, който да постулира истината като категоричен императив, после на цигански Хегел и т.н. Уви за циганите! Уви и за българите!

- Г-жо Фандъкова, защо искате отново доверието на софиянци?

- Преди година и девет месеца получих доверието им, за да работя за промяната на града. Сега се обръщам към софиянци с конкретни резултати. Мисля, че това е единствената причина, поради която политиците могат да искат доверието на хората. Виждате, че и сега в София се строи. Там, където излиза метрото, се реконструират изцяло улиците, правят се тротоари, осветление. Същото е и на местата, където изграждаме канализация. Ремонтираме улици, паркове, правим велоалеи, строим детски градини. Софиянци ми се довериха и за да продължа контрола, наложен от Бойко Борисов като кмет.

Безкомпромисна съм към злоупотребите

Знаете за проверките в "Екоравновесие", "Озеленяване", "Егида" и др., за които сезирах прокуратурата. Аз съм екипен играч. Това важи за работата в общината и за партньорството с правителството. Всички проекти, по които работим, са насочени към промяната на София и превръщането й в по-добър град за живеене.

- Г-н Цветанов каза, че сте черешката на общинската торта. Нямаше ли обаче президентската да е по-сладка?

- Пак казвам - заставам пред хората заради работата, която съм свършила и мога да продължа, а не заради поста, който ще заемам. София е столица и безспорно най-важният град. 1/4 от българите живеят тук. Управлението й е огромна отговорност и изисква последователност. Мисля, че усилията, които аз и екипът ми положихме през тази 1,9 г., и готовите проекти заслужават да бъдат продължени със същите темпове. Само така можем да наваксаме за няколко години над 15 г. забавяне в развитието на града и да видим реална промяна.

- И все пак името ви дълго време се спрягаше сред евентуалните кандидати за президент. Водил ли е наистина с вас такъв разговор премиерът Бойко Борисов или някои друг от ГЕРБ?

- За мен всеки пост е отговорност, а не прищявка или някаква мечта. Винаги съм казвала, че в края на лятото ще мога самата аз да реша и в ГЕРБ ще са минали процедурите, за да бъде направена най-добрата номинация. Това е правилният начин, за да се чувстваме стабилни и спокойни. На хората им е омръзнало от много добри идеи и големи обещания. Те са достатъчно разумни да обръ-

щат внимание на това, което в действителност се случва и се изпълнява. Разбира се, за всичко е нужно време, но стилът и работата могат да бъдат оценени.

- Тоест подобни разговори не е имало, така ли?

- Разговорите са водени на тема работа и носенето на тази тежка отговорност.

- Казахте, че на хората им е омръзнало само да им обещават. Кои са обаче петте най-важни неща, които трябва да се случат в София следващите 4 г.?

- Те едва ли са само пет. Модернизацията на градския транспорт е изключително важна задача. Тя засяга всеки столичанин независимо дали ползва градски транспорт, или се придвижва със собствения си автомобил в тежкия трафик. Завършването на втория метродиаметър и стартът на третия лъч, за който вече са готови идейни проекти и предстои да го защитим в Брюксел. Амбицията ни е да изпълняваме големите проекти с европейски средства, за да не натоварваме софиянци финансово. Това безспорно е изключително важна задача. Преди дни подписах договора за 62 млн. евро за по-модерен и удобен градски транспорт, нови тролеи, интелигентни

кръстовища. Подготвяме програма за подмяна и на автобусите

До дни ще пристигнат първите от 20 реновирани трамвая. С районните кметове работим върху 4-годи-пша програма за ремонт и изграждане тротоари в кварталите. До няколко години София ще има и 100 км велоалеи. Темата за зеления град. Не само по-чиста, по-зелена и по-цветна София, но и санирани блокове. Това, което сега правим с общинските сгради, трябва да продължи с жилищните кооперации. Трябва да използваме максимално европейските програми, които подпомагат семействата да санират апартаментите си. Строителството на детските градини. Построили сме 40 нови сгради и продължаваме. Да докажем защо Константин Велики е казал, че Сердика е неговият Рим. Това е голямата ни амбиция в следващите няколко години да покажем богатството и историческото наследство на София. Безспорно

драстичното намаляване на бездомните кучета

е много важна задача, която тревожи всички. Друга

значима тема е грижата за хора в неравностойно положение. Готов е проектът за модернизация на общинската онкологична болница и чакаме европейско финансиране. Тя обслужва не само софиянци, но и болни от цялата страна.

- Готова сте с управленска програма? Кои са новите акценти в нея?

- Не деля времето на преди и след изборите. Имаме устойчиви модели във всяка сфера не само като идеи, а като разработени проекти и с осигурено финансиране за голяма част от тях. Това са неща, които можем да планираме буквално по месеци.

- Кой обаче е основният ви опонент - Георги Кадиев от БСП, Прошко Прошков от Синята коалиция, Николай Пехливанов от „Атака" или...

- Хората не се вълнуват от лични отношения или борби между различните кандидати. Те се интересуват от това кой какво е направил и какво може да постигне. Все пак ГЕРБ и аз получихме подкрепата на Синята коалиция. Те още участват в управлението на града с двама зам.-кметове. Работя много добре с тях и не знам дали опонент е най-точната дума. Очаквам всеки да предложи визията си за града.

- Значи ли това, че ако спечелите втори мандат, вратата ви отново ще е отворена за десните?

- ГЕРБ се явява самостоятелно на изборите. Това значи конкретна отговорност. Приемам добрите идеи и експертното мнение, но не се крия зад чужда отговорност. Ние от ГЕРБ предлагаме продължение на откритото и прозрачно управление на София, което наложихме.

- На каква кампания ще заложите?

- Разчитам на видимите резултати от свършеното и ще представя идеите си пред софиянци. Кампанията е възможност за по-активен диалог с хората. Така че тя ще е позитивна и съдържателна, с представяне на конкретни проекти и програми. Няма да давам обещания и идеи, а ясни ангажименти с точен график за изпълнение.

- Сама казахте, че сте кмет от година и девет месеца, но какво успяхте да свършите и за какво не ви стигна времето?

- Вече споменах някои от проектите и пак ще се върна към тях, защото те са част от промяната, която се случва в града. Нито един проект в София не спря заради финансовата

криза. Това се дължи на сериозна работа и усилия да привлечем максимално повече европейски средства. Не случайно имаме най-големия бюджет тази година и половината от 600 млн. лв. за капиталовата програма са осигурени по този начин. Ускорихме изграждането на метрото и само след 1 г. ще имаме чувствително облекчение на трафика с модерен градски транспорт. Правим

канализация в квартали, в които никога не е имало

1/4 от София е на септични ями. Само за 1,4 г. имаме одобрен първи етап на инсталацията за битови отпадъци и 100 млн. лв. за изграждането на съоръженията. Тази седмица започнахме депото и след 14 месеца то ще е готово. Правим процедурите и за компости-ращата инсталация. Реконструираме подлези, изграждаме детски площадки, зони за отдих, ремонтираме училища, модернизираме болници - всичко това, без да натоварваме бюджета на софиянци. Длъжници сме им обаче за бавната промяна на административното обслужване. Разчитам, че в следващия период ще напредне изграждането на електронната община, за да направим обслужването модерно, удобно и още по-прозрачно. Трябва да има още по-добра комуникация с хората и обяснение защо някои проекти се бавят. Като че ли това ни куца, защото, за да се реши един проблем, трябват готови планове, а те например седят с години в съда. Такъв е случаят с изграждането на атракциони в Западен парк.

- Кандидатите за кмет на БСП и на сините се обединиха именно срещу провеждането на обществената поръчка за електронна община. Готова ли сте за още такива общи атаки?

- Никога не съм се бъркала в стратегията на другите кандидати. Всяка партия изгражда тактиката си така, както я разбира. Специално за поръчката - няма случай, в който да има сигнали и те да не са проверени или подадени до компетентните органи. Заложила съм трайно този принцип - сериозен контрол с участието на гражданите, за да се преборим заедно с негативните явления, наследени от миналото. Това дава резултат.

- Изброихте част от успехите, а кои са грешките?

- Само този, който не работи, не греши. Категорична съм, че проблемите и грешките трябва да се назовават ясно и да се предприемат действия по решаването им. Най-пресен е примерът с

връщането на решението за презонирането

Недостатъчна подготовка, недобра организация, лоша комуникация и обяснение на хората и търсене на конкретна отговорност. Никога не съм крила проблеми или грешки. Напротив, първата стъпка за решаването на всеки проблем е ясното му назовава-не. За съжаление нещата не могат да се случват толкова бързо, колкото и на мен ми се иска, но трябва да сме честни към хората и да не обещаваме невъзможни неща.

„Беше ни срам от другоселци да организираме празници. Това означаваше след това гостите да ни носят фактури за купени авточасти и ние да ги плащаме- ако сме наистина гостоприемни, както се полага. Затова чак сега направихме фестивал на ягодата", разказва Георги Боду-ров от девинското с. Осиково.

Селото чака половин век път от държавата и преди месец шосето бе асфалтирано.

Премиерът Бойко Борисов го откри лично, а лентичката от трикольора сега стои в рамка на видно място в кметството.

Преди време в Осиково не стъпваше политик. Сега покрай пътя селото стана най-посещаваното - неведнъж хората са посрещали депутата Николай Меле-мов, областния управител Стефан Стайков, евроде-путата Владимир Уручев.

На крака, за да им види черния път, дойде на неофициално посещение през юли м.г. и вицепремиерът Симеон Дянков, а по-късно и енергийният министър Трайчо Трайков.

Още на следващия ден от пускането на шосето килограм ягоди скочи двойно,

казват производителите. При изкупна цена от 1,50 лв. за килограм търговците вече даваха по 3 лева. "Когато оправиха 13-те километра черен път, дойдоха 11 буса да купуват ягоди. По-рано идваха по два-ма-трима и се договаряха помежду си за цената. Почти половината от стойността на продукцията отиваше уж за отбив за авточасти ", обяснява Цвятко Шуменски.

Той и съпругата му Ма-руся отглеждат около 4 дка в чертите на самото село и на 10-ина километра в планината на 1600 м. Оттам смъкват продукцията си с коне.

От май, докато премине офанзивата по брането, ягодите се охраняват денонощно. "Пазим ги от прасетата, голяма напаст са, хем ги въргалят, хем опоскват . най-хубавите плодове", казва Шуменски. На една от нивите си той е опънал брезентова палатка, за да се крие нощем и да дебне.

Шуменски бе обявен за производител №1 на най-добрите сортове ягоди. При откриването на пътя от неговите градини бяха набрани 6 щайги от сочните плодове за Борисов, Трайков и другите официални лица.

"Хм, много са вкусни, сега трябва да си популяризирате продукцията", насърчи местните премиерът.

Хората се надяват, че с новия път ще дойдат инвеститори, които ще направят цехове в селото. Такива мераци е имало през годините, но предприемачите се отказвали заради лунния пейзаж по

маршрута. " Близо сме до Кричим, до Пловдив, работливи сме", хвали съселяните си Георги Боду-ров.

Наскоро тежки камиони на горски фирми тръгнали по новия асфалт да возят трупи, а осиковци с жива верига ги прогонили, защото ще го разрушат.

"Да минават откъдето си искат, но не и по асфалтирания път, ще има бой,

ако се появят отново канват се селяните.

" Сигурно партията на Борисов ще спечели 100% от гласовете в Осиково на изборите заради добрината, която ни направи. Животът ми мина да чакам път, но сега съм вече спокоен" , казва 86-годишният Красимир Хаджиев.

" Вярвам на премиера, че ще даде пари и за черквата в махала Петвар, защото не лъже", отсича 63-го-дишният бай Слави Бошнаков.

Именно той успя да трогне след 5 минути разговор премиера, дошъл за приключването на язовирната стена. Каза му: "Г-н Борисов, имаме най-хубавите ягоди и картофи в света, които гният, защото нямаме път." Премиерът го прегърна и даде обещанието.

Парите за държавния път бяха осигурени по странна схема - дават ги поравно НЕК и австрийската фирма "Алпине Бау". Борисов се спазари на място с шефовете на НЕК и "Алпине Бау" Красимир Първанов и Дитмар Алута да си разделят разходите за ремонта на отсечката от 13 км, убеждавайки австриеца, че след като са взели милиони за "златния" обходен път на "Цанков камък" , няма как да му откажат дребна сума от 1,5 млн. лв.

Местните неведнъж през годините са писали жалби до различни институции за пътя и все им обещавали. В селото се

вдигнаха накрая и на протести, дори пробваха да блокират главния път Девин - Кричим с искане да се оправи селското трасе.

"Млякото от 70 крави и 1200 овце се сваляше до основния път с кервани с коне, защото колите не искаха да се качват.

Жените раждаха по пътя, като ги раздрусат по дупките, а колите ни постоянно бяха на ремонт", припомня кметът Велин Палигоров.

Получавали по около километър асфалт на всеки от последните три парламентарни избора. През 2009 г. с дарения местните сами положили две бъркала бетон на най-опасното за пропадане на колите място потрасето.

"От всички села в Родопите ние даваме най-много земеделска продукция. На година по 2000 агнета излизат от това село. 500 тона ягоди и 1000 т картофи даваме на българския пазар, а нищо не получаваме. Този път ни бе обрекъл на унищожение", гневи се Палигоров.

Част от земята с ягодови площи на осиковци не е тяхна, а на пловдивската община "Родопи". В селото има малко земя, тъй като при строежа на язовир

" Антонивановци" (" Въ-ча") през 1963 г. около 2000 дка обработваема земя на осиковци попада под водите. Това са били най-плодородните земи на местните, над 300 дка.

Хората отглеждали зеленчуци, лозя, царевица и тютюн. "Всичко растеше там, но по време на текезесето ни го взеха. После вместо да ни дадат земи край Осиково, ни дадоха в замяна пущинаци край село Лясково, дето някои и не ги знаем къде са. Хем имаше и общински и държавни терени", разказва Емил Исаев-Старшията.

Водата залива и двата рудника за флуорит

"Маргарет" и " Орехова поляна", в които местните работели. В селото имало и два цеха -шивашки и механичен, които след 1989 г. също затворили врати.

Сега върху останалата им лична земя и в наеманата от пловдивската община отглеждат 500 дка ягоди, десетки декари малини и около 1000 дка картофи, има много ливади и пасища.

Необичайната за Родопите култура започват да отглеждат преди 15-ина години.

Първо се хванал Давид Калканов.

" Видяхме, че няма файда от картофите, евтино вървяха тогава и решихме да почваме с ягоди. И девизът ми е такъв: който работи, търси методи, който не ра-

боти - търси причини", казва Давид Калканов. Примера му последвали всички местни.

Пробвали с какви ли не сортове, за да нацелят най-подходящите за планината. Сега основно отглеждат 5-6. Гордеят се, че са най-големите производители на планински ягоди в страната.

С наличието на нов път дошъл и предприемач, с когото вече има договори за още 150 дка насаждения с ягоди от определен сорт за заводски цели.

"Ще продължаваме да увеличаваме площите, но и сега някои от производителите стигат до 10-ина хиляди лева на година от ягоди", казва Бодуров, който е и секретар на кметството.

"Да, изкарват се нелоши пари, но храня 9 гърла, 7 от тях са в Пловдив, а тук сме ние с жената", казва Емил Исаев.

56-годишният мъж се шегува, че цял живот бил служител и началник, но сега с ягодите станал истински началник на себе си. Изчислява, че е изкарал от този сезон към 10 хил. лева от продажбата на 4 дка ягоди и 2 дка малини.

Средната изкупна цена на малините е 2,40 -2,80 лв. Исаев изкарал само от тях реколта от 2,3 тона. Казва, че направо му олекнало, след като бусовете взели да пристигат до селото по новия път и не се налагало вече сам да си пласира всеки път проекцията.
Снимка на три колони - „Хм, вкусни са, популяризирайте ги, заръча премиерът на осиковци, след като вкуси от ягодите им.
Снимка на три колони - Местните чакат пари и за ремонт на полуразрушената черква в махалата Петвар.
Снимка на четири колони - Цвятко и Маруся Шуменски бяха определени за най-добрите производители на ягоди в селото.