31 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура

Ударен ремонт започна на Дунав мост от двете страни на реката.

Сега се запълват с ас­фалт зейналите дупки по моста от българска и ру­мънска страна. Изкърпването бе належащо предвид опасните маневри, които трябваше да правят шофь­орите, за да предпазят пре­возните си средства от дъл­боките ями.

„До дни започва и цялостен ремонт на съоръже­нието", съобщи областният управител на Русе Мария Димова. Ще бъде излята нова пътна настилка. Пред­стои подмяна на хидроизо­лацията и осветлението. Направено е обследване на моста от Централната лаборатория за пътища и мостове. Изготвено е и тех­ническото задание за ре­монтните дейности.

Последният голям осно­вен ремонт на Дунав мост е бил преди 20 години.


31.03.2008 г., с. 7
230 000 дупки закърпили в столицата през 2007 г.
Вангелина МИХАЙЛОВА

Столична община била закърпила около 230 000 дупки по улиците през миналата го­дина, обяви зам.-кметът Ве­лизар Стоилов. Той даде от­чет за ремонтите през 2007 г. на последната сесия на об­щинския съвет, но не посмя да се ангажира сточния брой на всички ями в столицата. „Възможно е да са и над 1 млн.", каза Стоилов.

Общо над 654 000 кв. м настилки били положени през м. г. при поправките на пъти­щата. „Повечето ремонти се заснемат и всяка улица има нещо като досие", обясни зам.-кметът.

Снимките на дупките се правели с 20 фотоапарата, раздадени на инспекторите, които контролират строител­ните фирми. Към фотосите се прилагали и документи за по­вредите и ремонта - чертежи и протоколи за свършената работа.

- Това си е мъжка работа! Аз, макар че имам проблеми със зрението, мога да счу­пя бутилка бира например и с поглед...

Рейтингът на България се променя от А4 на „А4 надо­лу", като предишната актуа­лизация бе направена през януари 2007 година, когато от „В нагоре" той бе повишен на А4. Рейтингът отразява тенденциите в три основни

насоки: бизнес климат, ико­номически и финансови перспективи и фирмено по­ведение на плащане. Под наблюдението на компания­та попадат 165 страни по света. Класификацията им е в седем нива - А1, А2, A3, А4, В, С и D в посока увеличава­не на риска.

„България е поставена в отрицателния списък на страни под наблюдение, за­щото беше отчетено пови­шаване на уязвимостта й от външен икономически шок.

Големият дефицит по теку­щата сметка е довел до сил­на зависимост от чужде­странни инвестиции и увели­чаване на частния външен дълг. Този дефицит изглеж­да труден за удържане от гледна точка на системата за фиксиран валутен курс с директни чужди инвести­ции, които се очаква да на­малеят през следващите го­дини", обяснява Камелия Попова, управител на „Ко­фас България". Въпреки това българските

експерти на компанията не очакват да се стигне до реално понижаване на рей­тинга на страната. „Прогно­зата ни е за плавно забавяне на икономиката.

В същото време това не означава, че тя не може да постигне ръст. Успешните сектори през 2008 година очакваме да бъдат добивна­та промишленост, фарма­цевтиката, а също така за­страховането и финансови­те услуги", допълва Попова.


31.03.2008 г., с. 11
Преизбраха шефа на Камарата на архитектите
Арх. Петко Йовчев бе преизбран за председател на Камарата на архитекти­те в България, съобщиха вчера от организацията.

В новия състав на Упра­вителния съвет отново вли­зат арх. Атанас Тосев, арх. Желязко Иванов, арх. Бой­ко Столинчев, арх. Янка Сачкова, арх. Емил Сардарев, арх. Владимир Милков и арх. Светлозар Тузсузов. Нови членове на УС са арх. Иво Пантелеев, арх. Петко Симеонов и арх. Калин Цачев. Председателят на Контролния съвет арх. Иво Петров е бил преизбран за втори мандат.

На форума, състоял се в Боровец, са присъствали 300 делегати от цялата страна.


31.03.2008 г., с. 1 - 5
Строителен предприемач облагорадява лозички
Елитното шато на фирма „Елви" ще възвръща славата на прочути врачански вина
Предприемачът Алек­сандър Тошев, прези­дент на просперираща строителна фирма, въз­роди пепиниерството в родното си село Лик. Годишно тук се обла­городяват сто хиляди лозички от различни

сортове. Дъщерната му фирма „Елви" стопа­нисва и 200 декара лозя, засадени по програма САПАРД. Скоро те ще се увеличат с още 300 декара. Бизнесменът е решил да затвори цикъла на производството от собствения калем до гроздето и виното. Край Лик той сега изгражда елитно шато, което ще върне славата на прочутия еликсир от сорта „Врачански мискет”.

Поради големия интерес към бъл­гарското представяне браншовици прогнозират значителен ръст на френските туристи у нас.

Фирма „Ритлите"АД в Мездра е известна далеч извън региона. Същест­вува от дълги години. Наследник на някогашно­то държавно предприя­тие „Благоустройство и комунално строителство", специализирана в про­мишлено и жилищно строителство. Преди 12 години, за да бъде спа­сена от тежък финансов крах, преминава в ръце­те на 44 акционери, част от които бивши работни­ци и специалисти. Днес фирмата се гордее с из­граденото разширение на летището в Мюнхен, халето за монтаж на са­молети „Еърбъс" в Хам­бург, както и с многото обекти, построени във Врачанско и в цялата страна.

Президент на „Ритли­те 97" АД е Александър Тошев. Роден е в мездренското село Лик пре­ди 57 години, зодия Лъв. Завършил е Строителен техникум, след това Сто­панската академия в Свищов, специалност фи­нанси. Дълъг трудов стаж има в строителството на обекти както в Мездра, така и във Враца. После става ръководител е на „БКС"-Мездра, чийто наследник сега е фирма­та.

Лична носталгия, а мо­же би и желание за друг, по-различен бизнес, е решението на акционери­те за създаването на дъщерната фирма „Елви" ООД, насочена изключи­телно към земеделието.

Александър Тошев каз­ва, че земеделието за тях е по-скоро връщане към корените. В родното му село Лик пепиниерството е било основен поми­нък за населението още преди век. Не е имало къща, в която да не се е облагородявал и да не се е произвеждал лозов по­садъчен материал. Втъка-но в традициите на по­коления жители на Лик,

както и на съседното се­ло Типченица, пепиниерството като нещо много специфично достига до истинско майсторство и съвършенство. Присаждането на дива подлож­ка на калем от специа­лен сорт изисква освен знания и умения и мно­го търпение, въвежда ни Александър Тошев в то­зи труден занаят - пепиниерството. Бизнесменът споделя още, че желани­ето му да възроди тази стара лозарска традиция в не особено подходящи­те за зърнени култури планински терени около родното му място е и на­чин да даде шанс на хо­рата от родния му край и на младите специалис­ти да имат осигурена прехрана. Сигурна опо­ра в нелекото начинание на бизнесмена е Десис­лава Николаева, завър­шила Селскостопанския институт в Пловдив - спе­циалност лозаро-винарство.

„Само в Лик допреди две десетилетия са про­извеждани по 4-5 мили­она млади лозови пръч­ки. 90 процента от тях са отивали за износ, вклю­чително и за такива ви­нарски страни като Гру­зия и Молдова", разказ­ва Александър Тошев. Според него упадъкът на родното лозарство и ви­нарство започва през 80-те години на миналия век, когато Горбачовата перестройка въвежда су­хия режим в бившия Съ­ветски съюз. Тогава спи­ра износът на наш поса­дъчен материал за ог­ромната държава, който носел сериозни приходи за страната ни.

Десислава Николаева казва, че е постъпила във фирмата с амбицията да приложи наученото в ин­ститута, като разработи и защити проекти, които да спомогнат за общия успех. „Залагаме много на „Врачански мискет", доказан местен сорт, който в последните годи­ни изчезна напълно. Ед­ва сега се създават но­ви масиви от този сорт във Врачанско - в село Бъркачево и в местност­та Веслеца край Враца. Добили сме вече 7-8 хи­ляди пръчки първо качество от този сорт, който носи славата на най-ху­бавата ракия „Врачанс­ка теменуга" и на отлич­ното и рядко вкусно ви­но. Освен него залагаме и най-добрите сортове „Хамбургски мискет", „Сензо", „Памид" и „Болгар" на Плевенския лозаро-винарски институт", споделя Николаева. Специалистката е доказател­ство и за една от основ­ните тези на Александър Тошев, че в земеделието трябва да навлязат млади и амбициозни хора, за да съживят селскостопанс­ката ни наука, за която сякаш сега никой не се сеща.

фирмата „Елви" ООД е започнала дейността си преди пет години с 28 декара посадъчен мате­риал. В началото обла­городявали по 15-20 хи­ляди лозички, сега сти­гат до сто хиляди. Лозо­вият им масив вече е от 200 декара, от които сто са засадени по програ­ма САПАРД. С проекта по предприсъединителната програма кандидат­стват в началото на 2005 година, десетина месеца по-късно той вече е реа­лизиран успешно. Оста­налите площи са засаде­ни със собствени средс­тва. „Във фирмата има­ме много добри специа­листи, които усилено ра­ботиха върху този маща­бен проект. Получихме и едно много силно рамо от Лозаро-винарския ин­ститут в Плевен. Проек­тът бе за 216 000 лева за създаване на тези сто де­кара с лозов посадъчен материал. За съжаление не ни бяха изплатени на­пълно тези 108 000 лева, както бе по договора със САПАРД. Възстановиха ни само 56 000 лева от парите по програмата. „Основната причина е, че преди три години Бълга­рия беше санкционира­на с 60 млн. евро по прог­рамата САПАРД заради шмекерии на определе­ни стопани и затова се отрязаха част от средст­вата, които трябваше да получат фермерите. Ис­торията днес отново се повтаря и Европата ре­ши пак да ни отреже", размишлява по послед­ните скандали около род­ното ни земеделие Алек­сандър Тошев. „Сега има­ме защитени още два проекта по мярката за развитие на селските райони. Те са до 50 000 лева. Единият е за огра­да на лозовия масив и защита от диви животни, а другият за усвояване и реконструкция на същес­твуващи тераси. Проекти­те са одобрени и чакат реализация", допълва Де­сислава Николаева, коя­то отговаря и за новите проекти на фирмата.

Управител на дъщер­ната фирма „Елви" е Доб­ромир, тридесетгодишни­ят син на Александър То­шев. Младежът е завър­шил икономика в Свищов и магистратура по кор­поративен мениджмънт. „Ръководя земеделската фирма от три години. Преди това съм минал през всички нива на строителната фирма, но­сил съм и вар, разкроявал съм метални листо­ве и какво ли още не. Лик е селото на моето детст­во и съм убеден, че мога да помогна на хората там да живеят по-добре. Го­тови сме да кандидатст­ваме и по други мерки на програмата за разви­тие на селските райони. Амбицията ни е да уве­личим лозята на 500 де­кара и да направим ед­но истинско шато, като затворим целия цикъл на производство от собстве­ния калем до гроздето и виното", споделя младе­жът. В района на бивше­то ТКЗС в Лик, което е

закупила фирмата, сега се прави собствено сто­панство. В него има спе­циално помещение за об­лагородяване и съхраня­ване на посадъчния материал. Започнало ей оборудването на избата. Втора година от собстве­ните лозя фирмата прави вино от сорта „Каберне Совиньон", за което имат и издадено удосто­верение от Национална­та лозаро-винарска камара.Сега бавно, но си­гурно шатото става ре­алност. Във фирмата са убедени, че то ще доп­ринесе за развитието на селския винен туризъм в този край. Човешка неб­режност преди повече от месец унищожи 1300 ло­зички от елитния сорт „Каберне Совиньон". Огъ­нят, лумнал от умишлено запалени сухи треви в близост до младите ло­зя, изпепели 10 декара от масива, а щетите са за близо сто хиляди ле­ва. Бедата обаче ни нап­рави по-силни", споделя още младият Тошев. Не­говият баща допълва, че най-големият проблем на земеделието у нас е лип­сата на комасация на зе­мята. Нивите пустеят. Има хора, които желаят да ги обработват, но не могат да съберат всич­ките документи и да сключат със собствени­ците договори, за да се обедини земята и тя да се обработва по-ефектив­но. Във фирмата се на­дяват, че ще дойдат по­добри времена, за да мо­гат да реализират още няколко земеделски про­екта извън лозарството и винарството, което ве­че е запазена марка на „Елви".
Снимка на три колони - Младият мениджър се гордее с лозята, изградени с пари на програма САПАРД
Снимка на три колони - Александър Тошев има амбициите да възроди старите традиции на родното си село
Снимка на две колони - Десислава Николаева и Добромир Александров, управител на земеделската фирма „Елви" ООД
Снимка на три колони - Общ изглед от лозовия масив в село Лик



31.03.2008 г., с. 7
(Не)хумористично
Четиво за президент, премиер, министри, депутати и електорат
Първоаприлски разсъждения
Утре е Първи април.

Денят на хумора и на лъжата.

Много пъти съм се чудил как тези две несъвместими понятия имат общ празник.

Истинският хумор е нещо високоблагородно! Дарява хората с усмивки. Дава ни самочувствие, че не сме толкова глупави, алчни или смотани, като героите във вица, които току-що сме чули или прочели. Истинският хумор лекува болестите на общество­то. И на отношенията между хората. Прави ни оптимисти, че ще преодоле­ем и поредната злина, която ни е сполетяла. Нали и девизът на Габровс­кия фестивал за хумор и сатира имаше мото: „Светът е оцелял, защото се е смял!"

Малко е прекалено! Според мен „Светът е оцелял, защото е ял!" Не можеше да останеш жив, ако няма какво да ядеш. По цял ден да се хилиш, ако няма какво да хапнеш, трудно ще оживееш. Неслучайно нашият народ мъдро е рекъл: „То майтап на гол корем не става!"

Та, първо - храната! Това не бива да забравят политиците. А сетне да ни правят смехории колкото си искат. Велик философ беше рекъл, че: „Човечеството се разделя с миналото си чрез смях..." На този принцип, без да имам претенции за поредния наследник на незабравимата Ванга, мисля, че скоро ще се разделим с доста политици, тъй като мнозина от тях станаха за смях. Вижте колко вицове има в момента за парламента, за депутати, за опозиция, за управля­ващи. Толкова вицове, колкото навре­мето имаше за „мутрите". Къде са сега мутрите? Едни се самоизбиха. Други станаха „крупни бизнесмени". Трети -политици, и т.н Дебеловратите момче­та вече не ходят с бухалки да рекетират. Те се возят в мерцедеси. От скъпи офиси говорят по скъпи мобилни телефони. Или са скъпоплатени бодигардове на недолюбвани бизнесмени и политици. И вицовете за мутри рязко намаляха. Увеличиха се много обаче вицовете за пишман политиците, които с лъжите и измамите си причиниха всички днешни неприятности на българските граждани. От спирането на АЕЦ „Козлодуй" до спирането на парите от ЕС за различни фондове.

Да не забравяме, че лъжата, която утре - Първи април, ще празнуваме, е един от седемте смъртни гряха, наред с „не кради", „не убивай" и т.н.

Е, какво общо има благородният хумор с лъжата, та трябва да ги честваме в един и същ ден?!

Може би, защото човечеството правилно е преценило, че всеки лъжец след известно време става смешен. Това е така! Няма друг вариант.

Позволете ми, преди да продължа разсъжденията си за благородния хумор и непристойната лъжа, да ви цитирам дословно две стенограми, които прочетох в „Смешен петъчник" от миналата седмица.

Мадрид. 8.02.1990 г.

Интервю на Кеворк Кеворкян със Симеон Сакскобургготски.

Кеворкян:

- Материални претенции към България имате ли?

Симеон:

- Как -' материални? Кеворкян:

- Как? Не. От собствената си страна. Не! От мен това няма да видите, независимо при какви обстоя­телства, обстановки и положения -категорично не!

София. 6.04.2001 г, ливадата пред двореца „Врана":

- Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредст­вом които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще промени живота ви... Искам да уверя, че Националното движение „Симеон II" ще разполага с механизми, които ще направят негови­те депутати непосредствено отговорни пред тези, които са го избрали...

Тези две стенограми дават доста­тъчно аргументи на ексцаря и експремиера на България г-н Сакскобургготс­ки да уважи Първи април и като ден на лъжата и като ден на смеха.

Защото сега, отдалечени малко повече от една петилетка от тези изявления разбираме, че Симеон така яко е лъгал любимите си хора от „собствената си страна", че мнозина му повярваха. Ние бяхме преживели живковизма. Сетне филипдимитровщината, жанвиденовизма, иванкостовизма... И решихме, че най-сетне е дошъл моментът. Юрнахме към урните „на бегом" да не изпуснем келепира. Най-сетне ще се сдобием с мъдър, можещ, честен, безкористен, родолюбив управленец на измъчената ни от експерименти държава. А на практика се оказа, че Симеон е най-слабият

премиер на България от Освобождени­ето ни от турско иго до наши дни. По-слаб дори от Жан Виденов и Филип Димитров, взети заедно. Те, със своята управленческа неопитност допуснаха много грешки. Нанесоха доста щети. Но и двамата младежи бяха честни. Не бяха алчни. И макар че те акушираха голямото зло, пого­ловната корупция, Филип и Жан не бяха корумпирани. Не забогатяха незаконно.

При Симеон положението е съвсем друго. С лъжливите си предизборни обещания и ненаситната си алчност той стана за смях. Неслучайно трудно ще се намери хумористична страница, хумористично кътче или хумористично предаване, в което да няма карикату­ра или виц за все новите и незатихващи искания на Симеон. За нови дворци, нови гори, нови декари плодородна земя. Нови... Сякаш почва да се сбъдва мисълта на мъдреца, че човечеството се разделя с миналото си, като му се смее...

И голяма част от електората на НДСВ се раздели със своя лидер. Нещо повече! Със Симеон се раздели и голяма част от най-верните му хора, които бяха в най-близкото му обкръ­жение.

Естествено, случаят със Сакскобург­готски не е единствен. Всяка партия, дошла на власт с лъжливи обещания, става за смях. И остава със смешно малък електорат. Затова в момента в България има 348 партии. Затова в

днешно време трябва да се съберат няколко партии накуп, за да съставят коалиционно правителство. Много смешно. Направо първоаприлска шега. Но в същото време основата на първоаприлската шега е, че от такъв политически буламач, може да се сготви здраво, единно и проспериращо коалиционно правителство.

Защо пиша „буламач"? Вижте визитните картички на „тримата големи". Единият е комунист, другият -монархист, третият - демократ. Едини­ят е православен, другият е католик, третият - ислямист. Единият полубългарин, полуевреин. Другият полунемец, полуиталианец. Третият полуром, полутурчин...

Уважавам всяка религия, всеки народ. Но тази идеологическа, верска и етносна шарения, нещо ми звучи като политически кич. Нали знаете какво се нарича „кич" в изкуството. Това е грозно, глупаво, пошло произ­ведение, което се пуска в обращение, само за да носи пари и придобивки на създателите си.

Неслучайно през този месец скандалите в държавата всекидневно избухваха като големи илюминации на тържествена заря.

Толкова много, толкова разноцвет­ни и толкова разнородни, че човек направо може да се побърка. Кой беше Илиев? Кой беше Иванов? Кого пуснаха? Кого задържаха? Кой е Асен Друмев? Кой е Любомир Наков? Кой от тях беше от фонд „Земеделие", кой

от общинска фирма „Озеленяване". Какво общо имат братя Галеви с Виктор Вълков, с Румен Петков и неговата запалка и на туй отгоре с Татяна Дончева? Къде в тази кавърма е „Винпром"-Пещера? Къде са парите от САПАРД? Къде са средствата от ЕС? Защо Христо Ковачки влага един милиард евро да строи електроцентра­ла в Сърбия, а тези пари не ги вложи в България? Примерно да направи завод за пречистването на боклука в София? Защо заводите „Шишеджам" в Търговище, които са турска собстве­ност, няма да плащат 10 години данък на държавата ни? Защо мюсюлмани ходят в православни черкви? Защо православни влизат в джамии?

Абе, изобщо пълен хаос в цялата държава. Единствено организираната престъпност не само запази, но и заздрави своите организации и струк­тури по места. Най-сетне сенчестите босове научиха кой ги е клепал в МВР. Така е, защото всеки говори. Всеки приказва. Напада, защитава, обяснява. И не можеш да разбереш кой лъже? Кой се шегува? „Искахме да подслуш­ваме Минчо, но сме подслушвали Спас. Вярно, че и Спас е престъпник. Но нямаме право да го задържим, защото сме подслушвали незаконно, че той върши незаконни действия".

Въобще целият март изкарахме в първоаприлска обстановка. Невероят­на смесица от лъжи и хумор.

В края на месеца премиерът Станишев обеща нещо сериозно. Лично той ще разпореди цялостна проверка в МВР от 10 години насам. Мъдро! Дано го изпълни, а не само да се опита да уплаши своите опоненти. Нека не забравяме, че виновни ще има и от партиите, с които БСП сега е в коалиция. Ще трябва да се пипа твърдо.

Ще трябва и още нещо!

Защо само от 10 години? И защо само в МВР? Нека се направи една сериозна проверка от началото на демократичните процеси във всички министерства, ведомства, комисии, съюзи. Да почнем от „Когато се наливаха основите" на днешното дередже на страната.

Да видим кой, как, кога, защо продаде „Кремиковци" за 1 долар. Каква беше тази сделка с Гад Зееви? Продадохме нашата авио­компания на абсолютна безценица, а сега на туй отгоре ще трябва да даваме отново милиони на Гад Зееви. Кой и защо ликвидира наше­то селско стопанство? Машиностроенето? Оръжейната ни промишле­ност? Колко взехме за БТК? Какво прави ЧЕЗ в България? Изобщо да се проверят всички наши „крупни" сделки, особено когато са направе­ни с чужденци. Но всичко това беше наше, българско, национално богатс­тво. Изработено с наш труд, а не чрез далавери. И никой никога не е давал „натурален акт" на никой премиер да продава народно иму­щество. Избираме премиера и министрите да ръководят тези предприятия, а не да ги продават на безценица като преоценени стоки на битака.

И ако Сергей Станишев наистина намери политическа воля и сила да започне такава сериозна и задълбоче­на проверка със съответните санкции и наказания, предсрочни избори няма да има! Нещо повече! Следващото правителство няма да бъде коалицион­но. Ще бъде оглавявано само от една партия, която истински ще започне борба с престъпността и корупцията.

Ако не ми вярвате, приемете моето предсказание като добронамерена априлска шега. Но в никакъв случай като злонамерена лъжа.

А дотогава нека честваме Първи април като празник на сегашната ни смешна лъжедемокрация. И да се надяваме тя да отиде в миналото. И да дойде истинска демокрация, която милее не само за богатите, а за всички хора.