31 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура

Лекарите и персоналът на лечебните заведения, които ще се приватизират, трябва да имат преференции при продажбата, смятат сериозна част от депутатите от мнозинството. Подобно е и мнението на здравното министерство.

Промените в закона за приватизацията вече минаха на първо четене през парламента. Според тях отпада мораториумът за продажбата на общинските болници и поликлиники. 70 големи държавни лечебници остават в забранителен списък и няма да се раздържавяват. Проектът предвижда новият собственик да запази за 15 години дейността на лечебното заведение.

Според Руденко Йорданов от БСП на лекарите и персонала на лечебните заведения трябва да се даде възможност да ги купуват с преференции, без конкурс или търг и на разсрочено плащане. Само така според него ще се гарантира запазването на дейността и качеството на обслужването. "Ако болницата фалира, а по закон трябва да запази дейността си 15 г.? Ако остане без договор със здравната каса? Ще вкарате докторите в голяма беда - давате им възможност да си купят болниците и после да си чупят главите с тях", смята обаче Атанас Щерев от БНД.

Според Ердинч Хаджиев от ДПС лекарите трябва да имат предимство, но трябва да купуват заведенията на пазарни цени. За преференции се обяви и Ботьо Ботев от НДСВ. Преди време здравният министър Радослав Гайдарски обяви, че медиците трябва да участват наравно с всички, но да имат преференции при равни оферти.

Портретна снимка на една колона – Радослав Гайдарски

Родната ни фондова борса приключи една изключително успешна търговска седмица, като основните индекси успяха да се покачат с по над 5%, а общият оборот доближи 60 млн. лв. Но и тази седмица не остана скрита зависимостта между случващото се на международните капиталови пазари и у нас. След силното начало на седмицата в САЩ и Европа БФБ също предложи добри условия за печалба на изморените от непрекъснат спад български инвеститори и спекуланти.

Интерес предизвика новината в края на седмицата, според която Виенската фондова борса e стартирала нов индекс - Bulgarian Traded Index (BTX). Това е теглови индикатор, включващ седем от най-активно търгуваните и големи компании на БФБ. Избраните дружества са Корпоративна търговска банка, Първа инвестиционна банка, Каолин, Индустриален холдинг България, Монбат, Химимпорт и Еврохолд България.

През седмицата стана ясно, че редица пенсионни дружества са започнали да изкупуват акции на български компании, тъй като според тях цените са изключително изгодни и е време да заредят портфейлите си. Вследствие на по-големия обем покупки успя да се вдигне и общата капитализация на борсата с близо 1 млрд. лв. до 23.6 млрд. лв. Очакванията са и следващата седмица да стартира с позитивен тон, но инвеститорите трябва да внимават за лоши изненади, свързани с продължаващата кредитна криза в САЩ и евентуални негативни последици за капиталовите пазари навън.

За изминалата седмица и четирите борсови индикатора приключиха на положителна територия, като най-добре представящ се беше равнопретегленият BGTR30, който успя да прибави нови 5.20% до ниво 821.94 пункта. Веднага след него се нарежда най-старият борсов измерител у нас Sofix с положително изменение от 5.19% и ниво в петък 1246.97 пункта. Широкият индекс BG40, който традиционно е най-волатилен, успя да повиши стойността си с 4.61% до ниво 354.32 пункта. Имотният показател BGREIT напредна с минималните 1.67%.

Сред най-добре представилите се компании през седмицата беше Спарки Елтос, чиито акции се покачиха с 21.43% до средна цена в петък от 13.77 лв. Тук трябва да отбележим и стабилното покачване в цената на Петрол, чиито акции поскъпнаха с 15.49% до 4.40 лв. Арома добави 12.89% към капитализацията си, а акциите на Одесос приключиха с ръст от 10.86%.

Основните железо­пътни гари вече са обо­рудвани с

ПУНКТОВЕ ЗА ИНФОРМАЦИЯ

и за различни други гри­жи, включително и меди­цински, за тези лица. Осъществява се първият етап от преустройството на Централна гара София. На международните лети­ща в София, Варна и Бур­гас пък функционират специализирани автомо­били за транспортиране на несамостоятелни пътници от въздухоплавател­ните средства до терми­налите и обратно и са из­градени специализирани сервизни помещения за трудноподвижни лица, става ясно от документа.

Девет дневни центъ­ра за деца и младежи с увреждания са изграде­ни през 2007 г. Създа­ден е и един дневен цен­тър за деца с физичес­ки увреждания, както и три центъра за общест­вена подкрепа.

В изпълнение на про­цеса на деинституционализация през 2007 г. са разкрити 47 нови алтер­нативни услуги, изтъкна­ха от МС. Нараства бро­ят на интегрираните де­ца и ученици със специ­ални

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ

ресурсните учители и дру­гите специалисти, които подпомагат интегрирано­то обучение. Активно функционират ресурсни­те центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със спе­циални образователни потребности в 28-те об­ласти в страната.

В 714 общообразова­телни училища и в 178

детски градини в страна­та се обучават интегри­рано деца и ученици със специални образовател­ни потребности. Към на­чалото на учебната 2007/ 2008 г. техният брой е бил над 4400, а ресурсните учители и специа­листи са повече от 900. Докладът отчита още, че за 2007 г. безработни­те лица с трайно намале­на работоспособност са с 31,5 на сто по-малко, отколкото през 2006 г. В програми и мерки за обу­чение и заетост по трите оперативни цели на пла­на за действие за равни­те възможности на хора­та с увреждания са вклю­чени общо 12 375 души. В плана има общо се­дем оперативни цели, насочени към подобря­ване на

КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТА

и социалното включване на хората с увреждания. Сред тях са създаването на достъпна среда, раз­ширяването на социални­те услуги в общността и подобряване на качество­то на живот в специализи­раните институции, дос­тъп до качествено обра­зование, разширяване на възможностите за трудо­ва заетост. От МС комен­тираха, че целите са съ­образени с Национална­та стратегия за равни въз­можности за хората с ув­реждания и европейските тенденции за равнопос­тавеност.

Колата е собственост на 32-годишния Стамат Тодоров, който твърди, че досега не е получавал заплахи. Поради бизне­са си малко се задържал в Поморие и нямал раз­правии с местните.

Това е първият случай, в който нападатели­те оставят етикета с це­ната върху кирките. Раз­следващи обаче допу­скат, че това може да е за заблуда, тъй като оби­кновено сечивата вър­вели по 10 лв. в магази­ните.


30.03.2008 г., с. 5
Скалъпили договори на затрупаните в Търново
Всякакви нарушения изскачат от срутването на ул. „Зеленка"
Пълно безхаберие на инвеститор и строител, който е без регистрация в публич­ния регистър, причини го­лям инцидент в Търново.

На 21 март в неукрепен изкоп за строеж бяха по­гребани 43-годишният бри­гадир Али Келов и 20-годишният му племенник Ибриям Юсеинов. Като по чудо живи изпод тоновете земна маса се спасиха ба­щата на Али - Ибриям Ке­лов, другият му племенник Мустафа Мустафов и тех­ният съселянин Кязъм Джеферов.

Бригадата строители от Котелско била наета от фирма" Авангард 04", за да прави кофраж за подпорна стена, докато тежък багер подкопавал ската.

Инцидентът извади на показ как се потъпкват всички закони и норми за безопасност в името на бързото забогатяване, ко­ментират търновци.

Оказа се, че конструкторка е предрекла трагедията на ул. "Зелен­ка" още преди 2 месеца. След сигнал от живеещи в съседство инж. Иванка Григорова посетила започ­натия строеж.

"От северната страна на изкопа на разстояние 2-3 м от ръба има масивна сгра­да, собственото тегло на която заедно с тежестта на земната маса зад вертикал­ната повърхнина на изкопа могат да доведат до разру­шаване на земната основа, до големи материални за­губи и застрашаване на жи­вота както на невинни граждани, така и на работ­ници на строежа", пише в експертизата й до РДНСК-Търново.

Конструкторката преду­предила, че вероятността това да се случи се увелича­ва от голямата снежна по­кривка и намаляването якостта на почвата при сне­готопене. На 19 февруари строежът е спрян, но само на книга.

Междувременно общи­ната дала разрешение за аварийно изграждане на подпорна стена и работата продължила. Отвесният ров станал 20 м, а дълбочи­ната му надхвърлила 9. Без постоянен технически над­зор и пренебрегвайки одо­брения конструктивен план, чорбаджиите са пра­щали курбан самоуките строители от Ябланово, обясниха специалисти в бранша.

Инвеститор на обекта е фирма "Вимар" с управи­тел Вилислав Димитров. Неговата основна дейност е в областта на ресторантьорството и това го прави между другото, казаха от строителната камара. От­там обясниха, че това е първият самостоятелен строеж, на който 33-годишният собственик на ве­ригата ресторанти "Щаст­ливеца" е възложител. Го­вори се, че той бързал, за­щото взел огромен кредит за строителството на многофамилната сграда.

Фирмата-изпълнител на строежа, няма право да из­вършва строителна дей­ност, тъй като я няма в строителния регистър. "Авангард 04", зад която стои бившият зам.-кмет на Търново Илиян Ноев, е сред средните предприема­чи в града. До момента строителството нямало се­риозни гафове, но Ноев ня­как пропуснал да подаде документи

за задължителна регистра­ция в Камарата на строите­лите. Документите на "Авангард 04" са постъпили в камарата в София на 13 март и все още не са раз­глеждани, обясни шефът на търновското представи­телство Стоян Стоянов. Според него от Нова годи­на фирмата не би трябвало да започва ново строител­ство.

Самият Ноев не отгова­ря на журналисти.

Инспекцията по труда обяви, че от "Авангард 04" представили трудови дого­вори само на 3-ма от работ­ниците. Сред тях били и за­гиналите Али Келов и Ибриям Юсеинов. Догово­рите били регистрирани в Териториалната дирекция на НАП на 11 март, но не били подписани от строи­телите. Юристите все още умуват дали това прави контрактите реални. Има съмнения, че те са фабрикувани в деня на трагедията и че данните в компютрите на НАП са манипулирани,каза шефката на областна­та инспекция Кинка Арменчева. Трима преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия при­стигнаха в Тър­ново, за да учас­тват в експертна­та комисия, на­значена от РДНСК, за при­чините за срутва­нето. Сред спе­циалистите са за­веждащият Кате­дра по земна ме­ханика доц. Желю Желев и доц. Константин Проданов, бивш главен секретар на Камарата на инженерите в инвести­ционното проектиране. Ре­зултатите от проверката ще станат ясни до 2 седми­ци, но вече е дадено първо­то предписание - незабав­но да се зарине опасният изкоп.

" 9-метровият ров, който погреба строителите, за­плашва от срутване нами­ращата се над него масив­на сграда на старата печат­ница. Затова поставихме маркери и непрекъснато следим деформациите", каза шефът на експертите инж. Никола Николов.

Три независими раз­следвания изясняват при­чините за срутването на ул. "Зеленка". Дознание­то, образувано от окръж­ната прокуратура, се води срещу неизвестен извър­шител и по него все още няма повдигнати обвине­ния, обясни прокурор Светлозар Калчев.

До 8 г. затвор може да получи виновният, който поради немарливо изпъл­нение на задължения е причинил смъртта на по­вече от едно лице.

"Понеже според Ноев реги­страцията беше въпрос на дни, дадохме в аванс на "Авангард 04" сумата от 100 000 лв. с 4 ордера, за да могат да започнат снабдя­ване с различни материали и евентуални предплащания. Как и защо след този момент част от строителството е започнало, не знам.

Като възложител не съм давал нареждане за започване на строителството. Не ми е изве­стно кой и как е решил да започ­не. Действително изкопът има­ше спешна нужда да бъде укре­пен, защото вече беше престоял така над 3 месеца заради дълго­то лутане при проектирането. Всички осъзнавахме, че чакаме регистрацията на строителя и бе­ше въпрос на дни подписването на всички договори.

А защо ли се е стигнало до са­мата авария, не мога да знам, защото се занимавам с търговия и инвестиции. Имам висше ико­номическо образование и въоб­ще не съм специалист в строи­телството. В тази сфера ме кон­султират основно баща ми Цве­тан Димитров, който дълги годи­ни е в бранша, и арх. Савов, който е уважаван от мен специалист в областта си.

Мога да съдействам на всички органи за разследване на случая и за взимането на спешни мерки по укрепването на свлеклия се вече скат.


30.03.2008 г., с. 5
Инж. Никола Николов

Трябва да има строителна полиция
- Инж. Николов, какво ви напра­ви най-силно впечатление на строежа?

- Заварих невероятен хаос, който не съм виждал другаде. Нямаше оби­кновената организация, която се виж­да при всяко изпълнение на строител­ни работи. Нямаше охрана, която да не допуска външни хора.

- Каква е основната причина за трагедията?

- Недопустимо е да се извършват строителни дейности на такъв голям фронт, с толкова голяма височина.

- Това дейности за изграждане на укрепителна стена ли бяха, или директно се правеха основите на сградата?

- Това са дейности по укрепването на ската, но не могат да се изпълняват така. Изпълнявани по този начин 100% водят до аварии. Скатът би трябвало да се открива на етапи, на ламели. Да се извършват определени укрепителни дейности със стомано­бетон, предвидени в проекта за укрепване. Впечатленията ми са, че укрепителните дейности са извърш­вани пак в разрез с проекта.

- Защо е правено това?

- Едно е да изкопаете целия изкоп с една машина, отколкото да го напра­вите на 5 или 10 части. Така ще спече­лите 5 месеца от издигането на под­порната стена, вместо да си утежня­вате работата. Първо, печелите мно­го време, ако не се случи неизбежно­то, и второ - спестяват се доста пари.

- Нямало ли е технически ръко­водител, който да предупреди за непремерения риск, който се пое­ма?

- Не видях технически ръководител на обекта. За мен големият проблем е, че в строителството работят хора, които не са обучени за тази професия. Те нямат в своето съзнание автостопа на професионалиста, докъде може да стигне и какво не бива да прави. Доста често вече се срещаме със ситуация­та строежите да се извършват от хо­ра, които нямат достатъчна компе­тентност. В последните години със съ­здаването на надзорните фирми се забелязва лоша тенденция за избутване на автора на проекта извън реа­лизацията. Трябва задължителен до­говор за авторски надзор от страна на конструктора, а това е прехвърлено на строителния надзор, но те не са достатъчно активни. Основните им усилия са насочени към оформянето на документацията.

- Какво може да се направи?

- Законово е направено доста, но у нас няма строителна полиция. Тога­ва, когато всички институции виждат, че дълги месеци се върви целенасо­чено към тая авария, те не могат да направят нищо и чакат тя да се случи. Трябва да има строителна полиция, която силово да спре този предприе­мач.

Това са думи на Димитър Калпакчиев, управителят на „Булсар". Фирмата строи край пловдивското село Маноле най-големия завод за ковчези в България. Той трябва да заработи след 10 месеца. Предвидено е в предприятието да работят най-малко 50 души, а годиш­но от поточната линия ще излизат 30 000 „дървени ко­стюми".

Основният пазар на „Бул­сар", която е с 90% немско участие, ще бъде в Герма­ния и други страни от ЕС. Част от продукцията ще остава и в България.

„В Германия ковчезите не се делят на обикновени и луксозни. Може да се каже, че по-високата цена зависи от материала. Макар че всички се правят от масивно дърво, което се обработва с грунд, за да бъдат устойчи­ви. Освен това задължител­но се укрепват с допълни­телна дървена конструкция отвътре, която не позволява на пръстта да ги смачка",обяснява Калпакчиев.

„Всъщност в Германия се държи на високото каче­ство, защото там няма гро­бове за вечни времена. Ако се наложи някой ковчег да бъде изваден след време, той не бива да се разпада", обяснява бизнесменът.

Калпакчиев вече е за­почнал да разработва своя дистрибуторска мрежа, която в началото ще включва представителства в Пловдив, София, Варна и Бургас.

„По-нататък ще видим как ще вървят нещата и по­степенно ще я разширява­ме", казва той. Всеки пред­ставител ще разполага с каталог на производителя, за да предлага моделите, които се правят.

„Дистрибуторите се под­бират внимателно, защото не бива аз да продавам ков­чега за 100 лв., а той да иска от клиентите на дребно по 300 лв.", разсъждава инве­ститорът.

Пловдивският завод ще започне с производството на 40-50 модела. Ковчезите ще се правят от различни видове дървесина.

За по-евтините ще се из­ползва иглолистно дърво. След обработката с бои, лакове и байцове те успеш­но имитират скъпите мате­риали като дъб, череша или орех, казва Калпак­чиев.

На по-луксозните ще се придават допълнителни цветови оттенъци и ще се поставят орнаменти от дърворезба.

„Серийното производ­ство изключва свръхлуксозните модели, които се правят от така нареченото желязно дърво. Виждал съм такива в Германия, до­като учех занаята", казва Калпакчиев. „Стените им са дебели по 4 см, материа­лът е твърд, те са толкова тежки, че

6-има мъже трудно носят покойника,и струват по 10 000 евро", добавя той.

Изработват се по поръч­ка, а някои модели наподо­бяват египетски саркофаг -украсени са с йероглифи и имат същите закопчалки.

„Все още не смятам, че на нашия пазар има клиенти за този тип стока, но ако някой желае, ще му доставя от Германия."

Калпакчиев все още не е проучил изцяло търсенето в България. Засега знае, че ковчези с дължина 205 см, ширина 85 см и височина 70-80 см, не се харесват у нас. Те били стандартни за Герма­ния, но у нас не се употребя­вали, защото били прекале­но тежки. У нас продукцията ще се предлага тапицирана

За износ това не се налага, защото се затруднява транспортирането. Иначе вътрешната облицовка ще се прави по избор на клиен­та - от слама, дунапрен или памук, покрити с драперия.

„Имаме възможност да изпълняваме индивидуал­ни поръчки и по отноше­ние на цвета", казва биз­несменът и пак дава за при­мер Германия, където при смърт на момиче се изра­ботва седефенобял ковчег.

След като близките на покойника изберат цвета, сандъкът се сглобява и боядисва и след 5-6 часа е готов.

55-годишният Калпак­чиев, който е наследник на известен пловдивски род, притежавал една от голе­мите тухларни в Южна България, е учил занаята в немски фирми. В бранша влязъл преди 8 г. благода­рение на своя чичо Вилхелм Вебер от Хановер. Преди това Димитър, кой­то е математик по образо­вание, работил като начал­ник на отдел в Изчислител­ния център в Пловдив.

След като приел предиз­викателството да прави ковчези за Германия, го подложили на тест, с който се справил блестящо. Пра­тили му чертеж за израбо­тване на ковчег. По него Калпакчиев изработил ар­тикула, а германските му партньори останали много доволни.

Започнал да произвежда и поръчките завалели.

Взел цех под наем в ТПК „Мебел" в Пловдив.

„Когато поръчките ста­наха 3 пъти повече от месечния ми капацитет от 300 броя, решихме да напра­вим завод", обяснява биз­несменът.

Регистрирали фирма „Булсар" с двама немски бизнесмени. Единият е производител от град Кел,близо до Страсбург, и е сред най-големите в този бранш. Вторият е търго­вец на едро от Бремен.

„И двамата имат фирми със 130-годишна история", казва Калпакчиев.

След като избрал място­то за завода край Маноле и купил 38 дка, съдружници­те пристигнали в Бълга­рия. Много им харесаха кметовете на община Ма­рица Запрян Дачев и на се­лото Ташо Пенков. Казали на Калпакчиев: „Давай!"

В построяването на заво­да ще бъдат инвестирани 2,5 млн. евро. Производ­ственото хале ще бъде вър­ху 3200 квадратни метра, а офисите - върху 600.

Оборудването ще дойде от Германия. Специфично­то при него е, че разкроява и реже дървото по разли­чен начин от всички оста­нали дърводелски машини според Калпакчиев.

Материалът за ковчезите ще е от цялата страна и най-вече от Родопите

Специалните бои, лакове, грундове и консумативите ще са немски.

„Ще ги внасям от дока­зан производител, който ги извлича от хумуса на по­чвата и са предназначени за обработка единствено на този тип продукция", казва бизнесменът.

Връзката на Димитър Калпакчиев с Германия ид­ва от дядо му, на когото е кръстен. Той бил пратен да се учи за инженер в Хано­вер. Там се оженил за Маргарете Гюнтер и до завръ­щането им в Пловдив през 1929 г. им се родили трима синове.

„Баба ми беше немкиня, в Германия живеят и много мои близки", казва управи­телят на „Булсар".

С идването на демокра­цията чичото Вилхелм, който е собственик на фаб­рика за мебели в Хановер, пристигнал на гости на пле­менника. Дни след това на­правил офертата за произ­водство на ковчези и за из­носа им в Европа.
Снимка на три колони - Така ще изглежда най-големият завод за ковчези у нас.
Снимка на три колони - Димитър Калпакчиев по време на първата копка на фаб­риката си.
Снимка на три колони - Това са част от моделите на ковчези, които ще бъдат произвеждани.