31 март 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура

Комплексност

С надежда за развитие на туристическия бизнес в региона кметът Джонев е отдал терен и за още едно производство на световно ниво - именно в Летница двама български предприемачи са построили най-добрия в света завод за рампи за скално катерене. Огромният интерес към този спорт и технологията, които младите мъже използват, ги е направило не само лидери в областта, но и особено популярни в САЩ и Япония. 8 млн. лева е инвестицията в построяването на закритата производствена площ от 4,5 дка. Заетите в производството от региона са сто души.

Като допълнение към икономическото развитие на региона в момента се изгражда и индустриален парк, който е част от публично-частно партньорство. Един от първите инвеститори вече е започнал производството на пътни мантинели. Ще започне и производство за горещо поцинковане на ламарина, което не е опасно за околната среда. Като пример Джонев даде 60 подобни предприятия в Северна Италия, които осигуряват висока трудова заетост и добри печалби за регионите на производство.

Не на последно място амбициозният летнишки кмет е готов да рекламира уникалните природни дадености, като ги дава под наем на наши и западни филмови продукции. Много малко фантазия се иска, та човек да повярва, че наместо насред Балкана се намира на Хаваите.

Малко обидно ни стана, че най-известната и сполучлива реклама на известна у нас марка бира е била заснета именно в Крушуна, а дори не ни бяха уведомили, сподели Красимир Джонев.

Крушунските водопади са едни от най-красивите у нас.

Около 28 млн. евро предстои да бъдат инвестирани в ловешкото село Крушуна, разказа за "Монитор" кметът на община Летница д-р Красимир Джонев. Проектът ще стартира на 1 юни т. г. Върху площ от 100 дка. ще бъде изграден петзвезден СПА хотел, три балнеосанаториума, както и вилно селище. Достатъчно голяма част от територията ще бъде оставена свободна от сгради, за да бъде запазено природното излъчване. Част от апартаментите ще бъдат отдавани на хотелски принцип, а други ще бъдат продадени. Около обекта няма да бъде строено голф игрище.

Целта е, поясни Джонов, да се разработят и използват минералните извори в едно от най-красивите села в България. То се намира на територията на национален лесопарк, а водопадите са част от травертинова (варовикова) каскада. Именно скалният материал придава уникални цветове на езерата под водопадите - те преминават от изумруденозелено до млечносиньо. Уникалната им красота поразително прилича на хавайски природен кът.

Идеята за строеж на санаториуми в района датира още отпреди 40-50 години, но военните се оказват по-бързи и вземат площ от 100 дка. След близо 6-годишни преговори военното ведомство връща безвъзмездно земята на общината. Тя от своя страна я вкарва в регулация и обявява конкурс за осъществяването на проект за застрояване.

Проектът е спечелен от фирма "Литекс Комерс" и се реализира съвместно с община Летница. За целта общината е преотстъпила 54 дка земя за 930 хил. лв. В момента е готов проектът на хотела и се работи по съгласуването му с различни институции. Идеята е в най-скоро време да започне изграждането му. По предварителни планове комплексът трябва да е завършен до 4 години. Кметът коментира, че след като е видял строителния и архитектурен хаос на Банско, с решение на общината той е заложил само на един инвеститор. Така според него ще бъде следван единен и последователен план за оползотворяване на региона и няма да се стигне до бум в застрояването на красивия регион.

Минералните извори в село Крушуна са с дебит 15 л/сек и са с минерализация 12 на сто. Те ще се използват основно за лечение на кожни заболявания и заболявания на опорно-двигателната система. Дебитът на водата е сравним с този в курортите Павел баня или Чифлика.

Доскоро един от основните проблеми на региона бе пътната инфраструктура и липсата на указателни табели. Кметът обаче поясни, че до края на април ще бъдат завършени пътищата в района, които се финансират по САПАРД на стойност 2,3 млн. лева. Допълнително в района на Крушуна и Чавдарци се влагат още 200 хил. лева. До края на годината всички указателни табели ще бъдат по местата си.


31.03.2008 г., с. 19
Арх. Петко Йовчев пак шеф на камарата
Общото събрание на Камарата на архитектите в България /КАБ/ преизбра за свой председател арх. Петко Йовчев, съобщиха от камарата. Събранието е приело докладите за дейността на Управителния съвет и на Контролния съвет за периода 2003-2007 година, одиторския доклад, годишния финансов отчет за миналата година и бюджета на камарата за тази година. В избрания нов състав на Управителния съвет отново влизат арх. Атанас Тосев, арх. Желязко Иванов, арх. Бойко Столинчев, арх. Янка Сачкова, арх. Емил Сардарев, арх. Владимир Милков и арх. Светлозар Тузсузов, а нови членове са арх. Иво Пантелеев, арх. Петко Симеонов и арх. Калин Цачев. Преизбран за нов, втори мандат е председателят на Контролния съвет арх. Иво Петров. На общото събрание, което се е провело в хотел "Самоков" на курорта "Боровец", са присъствали 300 делегати от цялата страна.


31.03.2008 г., с. 4
Инвеститори стават дарители по принуда
У нас няма механизъм, по който общините да плащат водопроводите и пътищата към новите строежи
Радостина Маркова, rmarkova@pari.bg

Ако едно време дядовците ни са дарявали на селото чешма, днешните инвеститори даряват пътища и водопроводи за милиони левове. Този жест към общините се оказва почти задължителен, за да строиш у нас. Още повече на територии, които тепърва влизат в строителните граници на големите градове и курорти.

На теория довеждащата инфраструктура до един нов обект е задължение на общината, но на практика не познавам инвеститор, който да разчита на това, обяснява съсобственикът във варненската компания Марма инвест Методи Методиев. Дружеството е едно от стотиците, които всяка година започват ново строителство у нас. В неговия случай, за да изгради жилищен комплекс на 45 дка във варненския квартал Галата, то е изработило подробен устройствен план и е вкарало в регулация цялата територия от 156 дка наоколо. Ще се наложи да инвестира във водопровод, канализация и път до комплекса, тъй като в бившите земеделски земи такива няма. Така първият инвеститор, който влезе в даден район, осигурява инфраструктурата на следващите. По-големият проблем обаче е, че впоследствие той е принуден да я дари на общината. След което тя събира такса, включително и от него, за присъединяване към вече готовите съоръжения.

Големият проблем за инвеститорите е при изграждането на пътищата и ВиК съоръженията, коментира инж. Евелина Цонева, която се занимава с инвеститорски контрол. С електроснабдяването въпросът е уреден дотолкова, че като направиш трафопост, енергото е длъжно да го оцени и купи в определен срок. За останалите видове съоръжения обаче такива условия няма. Законът за устройство на територията изисква те да са налични, за да бъде въведен един обект в експлоатация, но не третира собствеността върху тях. Така се стига до абсурдни ситуации, като тази с жилищен комплекс по Южното Черноморие, чието изграждане струвало 9 млн. лв., а инфраструктурата до него - 4.5 млн. лв. Според директора на инвестиционния фонд BLD Димитър Савов стойността на инфраструктурата извън строителните граници на населените места може да достигне 20-30% от тази на целия проект. Разноските за нея се поемат и от купувачите, тъй като натоварват крайните цени на имотите. Разбити върху разгънатата застроена площ на обекта, в някои случаи те стигат и до 50 EUR/кв. м.

Проектът предвижда два варианта за инвеститорите във ВиК съоръжения. Първият е те да предоставят срещу заплащане съоръженията на общините или държавата. Териториални съвети с държавно и общинско участие ще оценяват потребностите от нови съоръжения и тяхната стойност при откупуване. Вторият вариант е инвеститорите във ВиК съоръжения да се регистрират като оператори и да минат под регулацията на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране. Инвеститорите обаче не намират този вариант за удачен, тъй като за лиценз се чака с години, а с определените от държавата цени инвестицията се изплаща бавно.

Другият ключов въпрос, който решава новият закон, е собствеността върху ВиК системите, посочи Димчо Михалевски. Едно съоръжение ще може да бъде публична общинска или държавна собственост в зависимост от това през колко общини преминава и колко от тях обслужва. Големите съоръжения, както водоизточниците, ще бъдат публична държавна собственост. Малка част, включително изградените от частни инвеститори мрежи, ще останат частна собственост.

Още преди завършването на един нов строеж общината започва да печели от него. Приходите са поне по три направления. Само от разрешения за строеж в общинските бюджети годишно влизат десетки милиони левове, за чието изразходване точен отчет няма. След като общината стане собственик на ВиК съоръженията, тя събира такси за присъединяване, които също влизат в бюджета й. Третото перо е местният данък, с който се облагат покупките на вече изградените обекти. Досега общините събираха по 2% от стойността на всяка сделка с имот. От тази година обаче данъкът в София е 2.5%, а във Варна - 3%.

На този етап не може да има облекчения за строителните предприемачи, защото са изградили инфраструктурата до обектите си. Общината разполага с ограничен бюджет, базиран на точни разчети за приходи и разходи, и не може да посрещне каквито и да е преференции, заяви зам.-кметът по строителството в Столичната община Ирина Савина. Вариантът е общината да спре да издава разрешения за строеж в райони извън регулация, допълни тя. Ирина Савина се съгласи, че по закон общината е длъжна да изгради инфраструктура до новите обекти, но заради липсата на средства инвеститорите трябва да чакат между 3 и 5 години. Затова те предпочитат да построят тези съоръжения и да ги дарят.

Строителството на хидровъзел Цанков камък ще се забави с повече от година от предвиденото, обяви Марин Христов, управител на клон Хидроелектроинвест в НЕК и инженер по проекта. Строителството на хидровъзела започна през 2004 г., а през настоящата година трябваше да бъде пуснат в експлоатация.

Причината за забавянето са предимно промените в геоложките условия в сравнение с предвидените, което ще доведе и до промени в самото строителство. От пресцентъра на НЕК посочиха пред в. Пари, че тази опция е съществувала още при стартирането на проекта. Според Христов обаче отсрочването ще доведе до оскъпяване на строителството на хидровъзела. Първоначално той трябваше да струва 220 млн. EUR, които бяха осигурени от НЕК чрез експортни и търговски кредити без държавна гаранция.

В момента част от изграждащата се стена на язовир Цанков камък, който е част от хидровъзела, се кърти с машини. Според представители на НЕК, която е собственик на проекта, и австрийската фирма изпълнител Алпине Бау причината за разрушаването на участъка от стената е използването на некачествен цимент.

Изграждането на хидровъзела е първият пилотен проект за съвместно изпълнение по Протокола от Киото на основата на меморандум между България и Австрия. Проектът предвижда и изграждане на ВЕЦ от 80 мегавата, която трябва да произвежда 185 гигаватчаса екологична електроенергия на година. Редуцираните от нея вредни емисии пък ще се предоставят на Австрия по силата на сключен вече договор.

Господин Киряков, кой е най-подходящият вид възобновяем или алтернативен източник за производство на електрическа енергия в България?

- Много е трудно да се каже кой е най-подходящият. Всеки един от възможните варианти - вятър, слънце, биомаса, има своите положителни и отрицателни характеристики. Например ветрогенераторите произвеждат най-евтината по себестойност електрическа енергия, но те трябва да се монтират на места, които не са много посещавани. Не може да се сложат например до хотелите в Слънчев бряг. Произведената от фотоволтаични генератори енергия, от друга страна, е най-скъпа, но те пък са удобни за монтиране на покривите на хотели или къщи. Производството на биогаз от биомаса също е възможно, но у нас все още не е широко внедрено, макар че е препоръчително. В България все още е трудно да бъдат изградени типови централи, които да работят с биогаз, но такива има в Германия, Австрия и Холандия.
От гледна точка на размера на инвестицията и нейната възвръщаемост кой вид източник е най-добър?

- Вятърната енергия излиза най-евтино като инвестиция. Това е благодарение на факта, че този сектор се развива от около 30 години и доста правителства - и датското, и германското, са вложили много средства в тази насока. Размерът на средната инвестиция, която са правили досега инвеститорите в България, е изключително малък, защото те използват ветрогенератори втора употреба, внос от Германия. Ако вложението е със собствени средства, срокът на възвръщаемост е около осем години. При фотоволтаиците възвръщаемостта е със срок от около 12 години. За съжаление в България няма такива, които да са работили достатъчно дълго време, за да се направят сравнително точни разчети. Първите такива инсталации бяха поставени едва миналата година, докато с ветрогенераторите имаме опит от около 5 години. Все пак аз очаквам бум и на фотоволтаичните панели, защото цената им, която в момента е сравнително висока, ще падне драстично.

- Един ветрогенератор има срок на експлоатация от около 20 години. Но в Дания има и такива, които работят от 1988 г. до днес, така че съвсем спокойно може да работи повече от 30 години. Фотоволтаиците са с време за живот от 30 години, като след десетата производителността им пада с 18-25%.

- Това е инвестиция за бъдещето. Електрическата енергия непрекъснато поскъпва заради покачването на цените на петрола, въглищата, урановата руда. Инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) ще спомогнат за намаляване на енергийната зависимост на държавата и за създаване на работни места в по-малко индустриализираните райони, както и до намаляване на енергийните цени. Възобновяемите енергийни източници спомагат за защита на околната среда и човешкото здраве, както и за предотвратяване на глобалното затопляне.

- Хората са прави, като казват, че Оперативна програма Конкурентоспособност не е приложима в българските условия. По нея може да се получи субсидия за поставянето на фотоволтаици или ветрогенератори, които обаче да захранват нуждите на самото предприятие от електрическа енергия. Според грантовата схема предприятието няма право да продава произведената от ВЕИ електрическа енергия по преференциални цени на НЕК или различните електроразпределителни дружества.

Хубаво е, когато около теб има хора, на които можеш да разчиташ и да се опреш, казва Веселин Генчев. Изпълнителният директор на БенчМарк Фонд Имоти говори за партньорите си, с които преди почти пет години основали компанията. Четиримата бивши колеги започнали бизнеса си в малък двустаен офис близо до днешния в кв. Лозенец, а единственият им служител била секретарката. Създаването на компанията било провокирано от бума на недвижимите имоти. Направихме я като на шега - имахме идеята освен с финанси да се занимаваме и с недвижими имоти, но не бяхме достатъчно подготвени за това, разказва Генчев. Днес той е човекът в БенчМарк, който държи точно този сектор.

За Веселин Генчев БенчМарк е третата работа в живота и първата, в която сам си е шеф. Както и първото работно място, където му се наложило да управлява хора. Бившият състезател по фехтовка признава, че ако ги е нямало тримата му партньори, е можел и да не започне собствен бизнес. Смятах, че нямам достатъчно инициатива, а може би и смелост, спомня си днес той. Четиримата заедно винаги са успявали да уловят кои са секторите във финансовия свят, които набират потенциал. Така се случи, че се научихме да познаваме много добре голяма част от финансовия бранш и неговата цикличност, разказва Генчев.

Изпълнителният директор на БенчМарк Фонд Имоти казва, че е щастлив за това, че е извървял пътя в кариерата си от най-ниското ниво. Първата му позиция била на дилър във финансова къща по чейндж времената, както той ги нарича. Тогава учил Информатика в СУ, а с тази работа го свързало програмирането. Пишехме програми с няколко колеги, а една от тях беше за финансови къщи. Покрай информатиката се запознах с дейността на финансовите институции. Стана ми интересно, обяснява той. Така изчезнала идеята да се занимава с научна дейност в областта на лингвистиката.

След като влязъл във финансовия бранш, Веселин Генчев записал да учи Счетоводство в УНСС. Държа много на образованието, казва той и допълва, теоретичната подготовка е много важна, но без практика не може да се стигне до много добри резултати. За втората магистратура също следвал пет години. С усмивка обяснява, че след толкова учене никога повече не иска да се яви на изпит. Казва, че е благодарен на работодателите си, които са го учили в различните периоди на професионалното му израстване. Втората му работа била в инвестиционната компания Елана.
Кой път

Когато завърших второто си образование, пред мен имаше два пътя - да бъда скъпо платен наемен работник или да започна собствен бизнес. Взех решение да съм наемник, но това не продължи повече от година и половина, разказва Генчев.

С тримата си колеги - Христо Карамфилов, Любомир Бояджиев и Владимир Велинов, се познават от повече от 12 години, „много преди идеята да започнем общ бизнес”. Заедно регистрирали едно от първите дружества със специална инвестиционна цел. Днес на българския пазар има поне 30, казва Генчев. Първата година и половина все пак развивали това, от което разбирали най-добре - финансите. Но знаели, че има много потенциал в сектора на недвижимите имоти. Решихме да се пробваме в тази ниша. Точно тогава и парламентът беше приел Закон за дружествата със специална инвестиционна цел, разказва Генчев.

Днес шефът на БенчМарк Фонд Имоти може да се похвали с осъществени сделки за милиони, а последната му голяма победа е започналият вече проект за изграждане на сграда с офиси и магазини на ул. Г.С. Раковски в София. За тази сделка се борих 7 месеца, разказва той. Допълва: Стараем се да сме бенчмарк в този сектор.

В началото четиримата много се карахме, смее се Веселин Генчев, когато разказва за първите дни на общия им бизнес. Твърди, че симбиозата между няколко души, които са партньори, е много интересна. Ако те успеят да намерят начин да работят заедно още в началото на базата на компромиси и изисквания един към друг, оттам нататък става много лесно. Всеки от нас свикна с недостатъците на другите и започна да цени положителните им качества, а те са двигателят на нашия успех, казва Генчев. Сега съдружниците са постоянно заедно и през почивните си дни. Когато решим да пътуваме заедно обаче, тръгваме най-много трима, смее се той. Признава, че така му е трудно да раздели работата от личния живот.

Четиримата от БенчМарк си имат 100-процентово доверие. Когато някой от нас не е съгласен с нещо, всичко отново се обсъжда, няма недоизказани неща, обяснява Веселин Генчев. Същият принцип се прилага и в компанията при работата с близо стоте служители. Много е важно хората да се чувстват свободни в общуването - да споделят какво им тежи, и да дават предложение. Винаги съм се стремял като мениджър да се държа приятелски с хората, а не дистанцирано, казва изпълнителният директор на БенчМарк Фонд Имоти. По думите му в общуването много му помага това, че е работил на по-ниски позиции. Не приемам хората ни като подчинени или като даденост, а се мъча да разбера какво мога да направя, за да се чувстват добре и да дават повече на компанията, коментира той.

Признава, че първоначално искали структурата на БенчМарк да прилича на лондонските. Видяхме обаче, че е невъзможно. Гледаме да приличаме на западна институция, но все още не сме достигнали до това ниво, обяснява Генчев.

Той е от хората, за които работен ден от 8.30 до 5 следобед е истински кошмар. Неговите дни не си приличат един с друг. През всеки обаче задължително наблюдава борсата. Все още ми е тръпка. Освен че ми е професионално заболяване, имам и лични инвестиции, усмихва се Генчев.