4 декември 2009 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- Можем да започнем с една констатация, по която има признато съгласие между представителите на различните парламентарни групи в Народното събрание. А тя е, че имаме драстично съкращаване на средствата, които са предвидени за Българската армия и Министерството на отбраната през следващата година. Всъщност имаме едно намаляване с повече от половин процент от БВП на средствата за отбраната. В парично изражение това са близо 300 милиона лева. Последиците са най-малко в две посоки. Първата е, че се дава основание да се направи констатацията за едно много сериозно отстъпление от ангажиментите, които България е поела. Те са свързани с обещание да се поддържа определен процент на разходите за отбрана като част от БВП. Досега тази квота за отбраната беше 2%. Отделените средства в размер на 1,44% от БВП ще създадат проблеми както вътре в армията, така и в доверието към нас от страна на европейските ни партньори.

Искам да фокусирам вниманието върху факта, че няма да бъдат реализирани целите, поставени пред армията, които са договорени с партньорите ни в алианса. Те очакват по тях да има конкретни действия.

- Според вас трябва ли да се търси начин да се увеличат разходите за армията?

- Като представител на опозицията нямам основания да искам увеличаване на военните разходи. Сигурен съм, че това съкращение се одобрява от много от политиците и българските граждани. Още повече че имаме драстично съкращаване на средствата за здравеопазване и за социално подпомагане. В такава ситуация е неуместно да се иска увеличаване на военния бюджет. Като член на специализираната комисия по отбрана и външна политика в парламента обаче трябва да заявя опасенията си, че България ще се изправи пред големи политически рискове, предизвикани от съкращаването на тези средства в областта на сигурността. Тези рискове са свързани с неизпълнението от страната ни на поети ангажименти, които вече са декларирани пред НАТО и ЕС. Говорим за постигането на оперативни способности, които са планирани за 2010 година. Заради липса на пари няма да могат да се реализират ангажиментите по модернизация и охрана на въздушното пространство. Това ще наложи промяна на централното планиране както на ниво ЕС, така и в НАТО. Просто ние няма да отговорим на нуждите на двата съюза, в които участваме.

- Къде ще се отразят най-сериозно предвидените съкращения?

- В най-голяма степен от това орязване страдат програмите за видовете въоръжени сили. Там имаме сериозно намаление в рамките на 140 млн. лева. Имаме сериозно намаление на средства за повишаване на качеството на живот на нашите войници. Там средствата за 2010 година са намалени с повече от 30% в сравнение с 2009 г. От това могат да се направят изводите, че няма да имаме достатъчно кандидати за местата на кадрови военнослужещи и дори ще се увеличи броят на напускащите армията. Имаме недостиг на средства за бойна подготовка и инфраструктура на въоръжените сили и МО като цяло. Освен това не са отпуснати никакви пари по програмата за утилизация на излишните боеприпаси. Добре знаем, че складовете за съхраняване на мунициите изискват модернизация и нова охранителна система. Това са наистина много средства. Трябват пари и за унищожаването на излишните боеприпаси. Аз направих предложение за увеличаване на средствата с 30 милиона лева точно по тези три направления - социална програма, военна подготовка и утилизация. С едно такова увеличение щеше да се постигне минималното ниво, на което трябва да са програмите в тези три основни направления. Страхувам се, че това е наистина един лош бюджет за Министерството на отбраната. Защото няма да позволи да се реализират основните задължения на армията.

Интервюто взе Александър Сивилов


04.12.2009 г., с. 16
След инциденти БДЖ губи между 5 и 10% от пътни­ците си
Загубите на БДЖ ЕАД в случаи на инциденти по влаковете надхвърлят су­мите, определени като преки щети, каза вчера пред агенция "Фокус" из­пълнителният директор на компанията Пенчо По­пов. Извършваните екс­пертни разчети и проуч­вания при такива ситуа­ции показват намаляване на пътникопотока с около 5-10% в дните след инци­дент и траен отлив на пътници, който обаче е под 1%. Освен пропуснати приходи инцидентите во­дят и до загуби от допъл­нително направени раз­ходи, като например: задържане на влакове, мане­врена дейност, престои на влакови състави, превозен персонал, допълни­телно назначени влакове, разходи за гориво и елек­трическа енергия, суми за върнати предварително закупени билети и платени инфраструктурни такси.


04.12.2009 г., с. 17
BG-40 попадна в мечи лапи
Търговията на Българската фондова борса и вчера бе вяла, въпреки че три от индексите приключиха на положителна територия. SOFIX прибави 0.28% и завърши сесията на 453.61 пункта. BG-40 бе единственият индикатор, който се понижи с 0.40% до 121.94 пункта.

При BGREIT ръстът бе най-големият за деня и индексът прибави 0.85% до 48.84 пункта, а BGTR30 се повиши със скромните 0.06% до 344.47 пункта.

На широкия измерител натежаха книжата на КТИ “Съединение” и “Билборд”, които загубиха съответно 4.52% и 4.05% от стойността си. Негативно влияние оказаха и книжата на “Оргахим”, при които понижението бе с 3.95%.

Спад за книжата имаше и при “Неохим”, “Индустриален холдинг България”, “Петрол” и “Холдинг пътища”, чиито дялове се понижиха с по над 1%. Намаление на цените имаше и на лотовете на “Софарма”, “Синергон холдинг”, “Алкомет”, “Зърнени храни България”, “Енемона”, “Еврохолд България”, “Булгартабак холдинг” и други.

На различни територии бяха книжата на финансовите институции. Разпродажба на 162 434 лота на ЦКБ доведе до спад в цената от 0.21% до средните 1.42 лв. С 0.87% падна и пазарната капитализация на КТБ. На другия полюс бяха акциите на ПИБ и БАКБ, които увеличиха стойността си съответно с 0.38% и 2.20%. В редиците на печелившите се наредиха и дяловете на “Химимпорт”, които са нагоре с 2.59%.

Подкрепа на индекса на сините чипове оказаха и книжата на “Оловно-цинков комплекс”, “Трейс груп холд”, “Каолин” и “Спарки Елтос”, които прибавиха по над 1%.

- Както много неща около мен, които бяха изфабрикува-ни и измислени, въпросът за политическия инженеринг го съчини Атанас Атанасов. Ясен е какъв беше подходът и ниво­то на морала в предизборната кампания, но е недопустимо да се използва националната сигурност като инструмент за очерняне, за отричане, за омаскаряване, за отстранява­не на конкуренти. На гърба на националната сигурност Атанасов отричаше Яне Янев, но някак си не му отиваше най-малко на генералската претенция. Нищо друго не се крие в този слух.

- Имате ли желание да влезете в политиката?

- Ако за пореден път не се случи икономически реинженеринг, логично е да предстои политически реинженеринг. Тогава не. съм сигурен, че няма да се включа. Реинже­неринг означава бизнес про­цесите или икономиката да се построят отново като върху чист бял лист.

- Това означава ли, че не ви е съвсем чужда мисълта за политическа кариера?

- Четох различни програми, включително и на управля­ващите. Всички констатират амортизирана и енергоемка инфраструктура например. Няма по-уникална възмож­ност точно сега, по време на криза, да се случи този реин­женеринг - и икономически, и технологичен, и всякакъв друг. Сега имаме всички предпос­тавки, имаме европейско фи­нансиране. Дори се дразня, че се борави с понятието усвоява­не, а не инвестиране. Този път се надявам, че ще се избегне познатото ни крадене. Появи се вече гражданска позиция, макар и много спорадична. С другите европейски страни влязохме в кризата с разли­чен стандарт. Ако държавно­то управление в България, неправителственият сектор и частниците са активни, може да се окаже, че ще излезем от кризата с еднакви с другите страни от ЕС стандарти. Това е уникален шанс. Въпрос на активно действие и поведение от всички.

Не се ли случи икономиче­ски, логично е да се наложи политически реинженеринг.

- Няма ли вече да свър­ши преходът?

Трансформацията на собствеността в България се оказва, че не е достатъчна за промяна на политическата система. Когато активите оти­дат при собствениците, които могат да ги стопанисват и да създават стойност, тогава ще е финализиран преходът и ще се постави началото на нова­та пазарна икономика. Няма по-добра възможност от сега, когато заедно с инвестициите за подмяна на амортизира­ната технологична база да се постигне и трансформация на капитала.Това може да се окаже, че е голямата полза за България от кризата.

- Успешен ли ще бъде Бойко Борисов като пре­миер?

- За негово лично съжале­ние, а може би и на всички нас Бойко Борисов имаше лошия късмет да застане начело на държавата в най-трудния мо­мент. Пожелавам новата годи­на да добави повече експертност в кабинета му, защото иначе ще му е много трудно.

- Усеща ли се вече коруп­ция и сред неговите хора?

- Засега се отчита индика­ция за забавяне на различни процеси. Към момента не мога да кажа дали те са проява на опити за някаква корупция. Съмнявам се да е проява на некомпетентност. Може би трудности по навлизането в управлениетно или пък са отражение на финансовата криза, но е очевидно, че има забавяне.

- Какво бихте посъветва­ли премиера?

- Да се обърне към науката. От историята и чуждия опит е известно, че когато имаш про­блем, трябва да извикаш на помощ науката.

- Как преценявате изказ­ването на Симеон Дянков за феодалните старчета?

- Като изпусната реплика. Като че ли има някаква при­пряност в действията на госпо­дин Дянков, което аз отдавам на трудностите с финансово-икономическата криза. Едва ли е некомпетентност, по-скоро намеса на нечия недобронамереност в стил "Костов". Струва ми се обаче, че трябва да съобрази своите познания и опит от Световната банка с нашата българска действи­телност. Например лично аз приемам опита му за ползване на част от фискалния резерв в условията на криза. Разбира се, трябваше да се прецизира формата за тази мярка. И тази добра според мен идея беше грубо отхвърлена, забележете не от кой да е, а от предста­вителя на "странните роли" Иван Костов с аргумента, че фискалният резерв е гаран­ция за стабилността. А каква по-голяма нестабилност отсе­га си представя господин Кос­тов? Сещам се, да се обърна към господин Дянков и да го помоля да се извадят на по­каз всички фирми, получили бюджетни средства от Българ­ската банка за развитие чрез търговските банки за подпо­магане на бизнеса. Може да се окаже, че бенефициенти по тези плащания са шофьори или секретарки на известни имена.

- Как си представяте сва­лянето на лихвите от Бо­рисов?

- В началото на септември казах: господин Борисов, или Бойко, както се изразявам,

свали лихвите. В Европейска­та общност нивото на лихвите е 3-4 %, а в българските усло­вия е 13-14%. Става дума за 10 пункта разлика. Не можеш да си конкурентоспособен в Европа, където свободно се движат стоки, хора, финансов ресурс, и да си с 10 пункта при по-тежки условия от пазарния конкурент, няма как.

- Нали повечето банки са частни?

- Пряко или косвено чрез бизнеса държавата е най-голе­мият клиент на банките и за­това има начини да въздейст­ва. Като клиент, а не като ад­министративен регулатор. Не е толкова сложно, трябва да поканят експертите да си ка­жат думата. Ако е необходимо, и сега пак ще се обърна към премиера и ще кажа: Бойко, свали лихвите, вслушай се в пулса на бизнеса. Независимо от европейското финансиране в България икономиката ще тръгне само ако се генери­рат национални източници на доходи. Това е възможно, когато се влезе в душата на предприемача, а не когато някои се опитва да го заставя.

- Бихте ли приели няка­къв пост от Бойко?

- Не се виждам до Бойко или той до мен. Ние сме много различни, което е даже по-по­лезно.

- Имат ли управляващи­те достатъчно кадри?

- Проблемът с човешкия ресурс е световен и още по­вече български, но си мисля, че трябва да се гледа пози­тивно и на неща, които са се случвали и преди идването на ГЕРБ. Ако започне всичко да се рестартира, ще е празна за­губа, и то не само на време.

- Има ли бъдеще ДАНС?

- Най-жалкото е, че ДАНС е от малкото организации, в които има качествен човешки ресурс. Проблемът е да бъде правилно управляван. Не мога да уловя каква е новата мисия или предназначение на ДАНС. Не е ясно каква ще е ролята на отделните направ­ления, заради които е създадена агенцията. Говори се за някакви вътрешни, битови проблеми, които не вълнуват хората. За тях е важно например как ДАНС би опазила спес­тяванията им, за да не отидат към банките майки, проблем, с който съм се занимавал лично и част от екипа.

- Опазихте ли парите на българите?

- Не зная каква е ситуаци­ята сега.

- А по ваше време как беше?

- Работихме ефективно.

- Внесете малко яснота за докладите на ДАНС, за­щото хората се объркаха кой е истински, кой е из­губен?

- Обещах публично, че ще се. изкажа много детайлно, но това - по-късно, за да не излезе, че стресирам някого или не си удържам на думата. ДАНС винаги е докладвала по някакъв начин на министър-председателя или на други ин­ституции по закон. Във всеки момент комуникацията е била двупосочна.

- Има ли бивш минис­тър, който да не е корум­пиран?

- Винаги има добри и лоши и в конкретния случай е така.

Не бива всички да се слагат под общ знаменател, както се правят обобщения за при­равняване на доносника и съ­трудника на ДС от миналото. И сега има деструктивни хора като Иван Костов, но има и конструктивни.

- Какво си казахте с Кос­тов в комисията?

- Много неща. Стана ясно, че има връщане към минало­то, към разбирания от времето на блоковото противопоставя­не.

- Бизнес интереси ли разделят служителите в ДАНС?

- Винаги става дума за ин­тереси. Твърдя, че хората, които изхвърлиха посттотали­тарния модел от ДАНС през лятото на 2008 г., се опитваха да работят, за да укрепне дър­жавността и в някаква степен успяха. Те влязоха в конфликт с представители на личните и корпоративните интереси.

- След като има данни, че някои са работили за чужди служби, защо не са отстранени, а ги връщат обратно?

- Има не само такива данни. Има и много други сериозни нарушения, даже и данни за престъпления. Говори се включително и за злоупотре­ба със служебно положение. Споделят го колеги, на които вярвам. Явно някой пречи да се изяснят тези въпроси, ко­ито се поставят в публичното пространство. В колективната сигурност отделните партньо­ри имат и национални инте­реси. В този смисъл понякога възникват и противоречия. Твърдя, че хората, с които съм работил в ДАНС, изцяло са защитавали националния интерес.

- Кой дърпа конците на прехода?

- Смятам, че не е имало цен­тър, иначе преходът нямаше да се случи по толкова лош сценарий. В дисертацията си описах на какво се дължи криминализирането на прехода. Службите, които са опазвали държавната собственост, са се оттеглили преждевременно, преди тя да премине в частни ръце. Това е големият про­блем на ограбването. Винаги

могат да си визират определе­ни хора, които са източили ед­но или друго предприятие, ако трябва да се конкретизира.

- Повечето от главните герои на прехода са свър­зани с ДС. Това ли е фор­мулата?

- Познавам хора, които са придобили активи и дори са съумели да ги стопанисват до­бре и да ги развият. Аз също съм се включил в този период, но никой по никакъв начин не ми е помагал. Твърдя точно обратното, че ми е упражня­ван дори тормоз. Там, където се е случвало уреждането, то не е с цвят. Куфарчетата не са само червени. Логично е опре­делени хора, на които е било предоставено да управляват външнотърговски дружества, да са се възползвали от това. Чувал съм да се извежда и те­за за агентурна зависимост, но според мен тя не работи.

- Доста от героите на прехода си заминаха.

- Не трябва да се търси сце­нарий, в крайна сметка в този период се създадоха условия за проспериране на престъпен

бизнес. Става въпрос за кон­фликти в неговата територия. Там правилата са ясни. Един­ственият мотив е конкуренци­ята за завоюване на престъп­ни позиции. Ясно е и как става - с премахване.

- Защо поне едно убий­ство не беше разкрито?

- В несигурната среда не­гативното си пробива път по-бързо. Бандитизмът в прехода изпревари органите за ред и сигурност. Тези неща бяха до­бре организирани и с участие на бивши и настоящи служи­тели, които разбират от този занаят, но това не означава участие или намеса на дър­жавата в разчистването на сметки.

- Как се насочихте към икономиката?

- Имаше неписано правило, че служителите от отряда във „Врана" могат да учат един­ствено в школата на МВР или във ВИФ. Реших, че мога да правя неща извън стандарта и правилото. Бях от малкото, на които разрешиха, но бях настоятелен. Нямаше хора, които да ми помагат. Завър­ших и продължих да работя в отряда.

- Как напуснахте?

- По собствено желание доста след 10 ноември. Дори по това време бях повишен в звание, радвах се на благоразположението на началниците, имах различни предложения за издигане. В един момент реших, че знам много за това, което съм правил 10 години, за да позволя на някого да го принизява. Тръгнах си по времето на Соколов, въпреки че и от него съм чувствал най-голямо благоразположение. Имало е, разбира се, и лични неща. Важното е, че напуснах изненадващо, без да зная как­во ще правя след това. Полу­чих предложения за заплати, които не съм си мислел, че то­гава е могло да се дават. Но се отказах.

- С какво започнахте?

- В началото обучавах деца по карате. Направих си една проста сметка колко курса мога да имам и изчислих, че с таксата може да се издър­жам като някакъв екзистенц минимум. След това с бивши колеги направихме Съюза на бившите барети като форма за защита в сложното време. Опитахме различни бизнеси -едни се получаваха, други не. Накрая като резултат като че ли се получи. Няма сложни неща, няма куфарчета, но ако имаше някое, сигурно нямаше да го откажа.

- Правили сте бизнес и с Бойко Борисов?

- Според мен с това съдру­жие с Бойко много се спекули-

ра. В онези години човек бързо тръгваше да прави съдружие по какви ли не въпроси. В МВР имаше различни вътрешни първенства и е нормално и спортът да ни свърже. От фир­мата с Бойко е останало само името, не е имала някаква дей­ност, за която да си заслужава да се говори. Дружеството се казваше „Будоинвест". Дори наименованието му показва, че в основата е бил спортът -карате.

- А защо избрахте точно басейна „Спартак"?

- Там тренирам още от 80-те години. Когато напуснах и не знаех какво да правя, се обър­нах към „Левски" и поисках да ми дадат една малка залич-ка. Към нея беше и прослову­тата сауна. Взех ги под наем. Направих ги с личен труд и средства и с малко помощ от приятели. В един момент по­степенно се създаде една соци­ална среда и се получи. Така тръгна, нищо сложно няма, съвсем прозаично.

- Там ли пазите масивите с информация?

- Масиви има само в чугу­нената глава на този, който го е написал това. Да напишеш, че има масиви на рафтове, трябва да си човек от мина­лата епоха и да не знаеш, че в информационната епоха но­сителите са други.
Снимка на три колони- без текст


04-10.12.2009 г., с.5
Огнян Петров:Още чакам парите от САПАРД
- Господин Петров, върви ли мандрата ви?

- Получихме сертификат и имаме право да изнасяме продукцията си в цяла Европа. Правим сирене и кашкавал от овче и краве мляко, марката е "Еко-Балкан".

- Как се насочихте към то­зи бранш?

- В него съм от 1996 г. За­купихме мандрата, която е от 1960 г., и беше фалирала. Започнахме реконструкция. В момента тук работят 36 души, имаме повече техника. Имаме и камион, който е истинска лаборатория и окачествява млякото на място. Само два са такива в страната и струва 800 хил. лева. Нашият продукт е от истинско мляко, но излиза с висока себестойност. Не знам как се прави сиренето от 3,40 лв., след като млякото е 60 сто­тинки на литър.

- Помагаше ли, или ви пре­чеше името Алексей Петров?

- Той ми помага със съвети, подкрепя ме, че вървя в пра­вилна посока.

- Има ли достатъчно мля­ко?

- Млекарите в района ме по­знават, знаят, че сме коректни, но не можем да вземаме от всички, защото за нас е важно качеството на млякото. Про­блемът е, че през 2003-2004 г. имаше директива да се рекон­струират мандрите, но фермите останаха назад. А трябваше да стане обратното. Навремето вземах млякото от ферми на 10-ина км, сега ги търсим на повече от 100 км. Мнозина фалираха.

- Разчитате ли на европейски пари?

- Предприятието е напра­вено по програма САПАРД. Документацията се изготвяше през 2004 г., а по-късно през 2006-2008 г. направихме ре­конструкцията. При нас минаха проверки, видяха, че всичко е нормално, но парите оттогава още не са изплатени. Подали сме заявление, но нищо. Одо­брени сме, но няма превод.

- Искаха ли ви подкуп?

- Не са ни искали рушвет, но е имало подмятания, че могат да забързат процедурата. Дъл­жат ни над милион лева. При това положение е много труд­но, защото плащаме лихви

на банката, от която теглихме кредит за реконструкцията.' Много хора от бранша фали­раха, не можаха да си погасят кредитите, докато чакат пари­те от САПАРД.

- А как се свързахте с Яне Янев?

- Янев помогна като кон­султация, като напътствие към кого да се обърна. Но не заради тази услуга реших да стана член на партията, а заради идеите, които пред­лага. Сега не знам в бъдеще дали ще се включа пак в политиката, нека видим какво ще стане. Благодарен съм на Яне, но имам и упреци към него. Яне е човек от земеде­лието, но след като излезе от партията на земеделците, той просто загърби и забрави земеделието. България има нужда и ако се възобнови стопанството, в такива трудни моменти този отрасъл не са­мо ще изхрани нацията, но и ще я спаси.
Снимка на три колони- без текст