Бюджетът е бил пренасочен в първата половина на годината и изхарчен

Министърът на отбраната Николай Младенов запозна президента и върховен главнокомандвакщ Въоръжените сили Георги Първанов с финансовото състояние на министерството и мерките, които предстои да се вземат.

Според Младенов, яс­ното формулиране на приоритети ще наложи структурни промени. По думите му в момента се инвестират много сред­ства в стара руска тех­ника, която осигурява само на хартия способ­ностите на Българска­та армия.

Министър Младенов заяви, че ще има промени в администрацията на МО. Никой не може да ме убеди, че тя работи ефек­тивно, ефикасно и проз­рачно, сподели той. По думите му България не би­ва да поема партньорски ангажименти, които не може да изпълни. Ще бъ­дат преосмислени мисии­те зад граница.

Министърът изтък­на, че е неизбежно прек­ратяването или предоговарянето на много от договорите за превъоръ­жаване.

Като друг проблем Николай Младенов посо­чи излишните имоти в системата на министер­ството. Той обясни, че в Министерския съвет ще бъде внесена стратегия за управлението на тези имоти. Където е възможно, смятаме да се освобо­дим от тях, за да не бъ­дат те в тежест, допъл­ни министърът. По ду­мите му 25 млн. лева струва охраната на те­зи имоти, която се осигу­рява от пенсионирани охранители. Това е неефек­тивно, коментира минис­търът. Той посочи, че приватизацията или смя­ната на формата на управление на голяма част от почивната база също е сред приоритетите на ведомството.

Аз не разбирам соци­алната политика в то­ва МО да бъде строи­телна площадка за дет­ски градини в българска­та държава, сподели ми­нистърът. Няма нищо лошо да има детски гра­дини, разбира се, че те трябва да бъдат осигу­рени, но нека те да бъдат поети от българските общини, изтъкна Младе­нов. Има възможности да бъдат направени договори с общините, та­ка че военнослужещите да получат услугата на място, без министерст­вото да се ангажира с не-характерна дейност, ко­ято до този момент има, обясни той.

Бюджетът през след­ващата година ще бъде изключително тежък в системата на отбрана­та, каза министър Мла­денов в друго свое изказ­ване от парламентарна­та трибуна. в словото си той се обърна директ­но към бившия министър-председател Сергей Станишев, сега депутат, и към другите представи­тели на бившата изпъл­нителна власт. Последс­твията, които вашето управление нанася на българската отбрана, на българската сигурност, означават, че от тук на­татък ние ще трябва да вземем толкова тежки и сериозни мерки, колкото не са взимани никога до този момент в българс­ката история, защото парите в държавата са изхарчени, изтъкна минис­тър Младенов.

Той заяви, че още в края на 2008 г. предходно­то правителство е било много ясно информирано от международните фи­нансови институции за финансовата криза и за последиците от нея през 2009 г. "И какво прави предишното правителс­тво - взима парите от втората половина на 2009 г. и ги изхарчва през първата половина на годината", изтъкна минис­тър Младенов.

По думите му това са пари, които се дължат не само към чужди достав­чици, а и към български доставчици, към работо­датели, към хора, които създават работни места в България. Същевремен­но сега в МО и в други ведомства се получават предупредителни писма, че им се спира токът и водата, че започват съ­дебни дела срещу Бълга­рия за неразплатени сметки.

От тук нататък през 2010 г. ситуацията с бюджета ще бъде мно­го тежка, заяви Николай Младенов. Това, което трябва да се направи в рамките на следващата година, е да върнем об­ратно фокуса на Минис­терството на отбрана­та върху отбраната, да създадем професионални­те възможности на хо­рата във въоръжените сили да се развиват, категоричен беше той. По думите му предишното управление, по време на което МО е разполага­ло с бюджет от 1,2 млрд. лв. за тази годи­на, не е осигурила бойна­та подготовка на Бъл­гарската армия, не е оси­гурила необходимата техника, нито нужното обучение. в същото вре­ме значителни средства са "хвърлени за безсмис­лени обекти, които ня­мат нищо общо с отб­раната".

И сега не ние, не пра­вителството на Борисов, не управляващото мнозинство, български­ят данъкоплатец тряб­ва да плаща тази смет­ка, сподели министърът на отбраната, допълвай­ки, че предстои да се взе­мат изключително тежки решения.
Снимка на три колони - Преглед на способностите ще определи от каква армия имаме нужда.


04.12.2009 г., с. 1
Русия готова на още преговори за Бургас-Александруполис
Операторът на про­екта за строителство на петролопровода Бургас-Александруполис, ком­панията „Транс Балкан Пайплайн", е готов да обсъжда с България ней­ните условия за реали­зация на проекта, заяви вчера генералният ди­ректор на компанията Александър Тараканов, цитиран от РИА „Но­вости".

Българската страна формулира пакет с допълнителни условия за своето участие в проек­та. Известни са ни проб­лемите и сме готови да седнем и да ги обсъ­дим, заяви Тараканов и добави, че става дума за транзитните такси.

Ден по-рано руският енергиен министър Сер­гей Шматко заяви, че поради разногласия с България проектът Бургас-Александруполис мо­же да се сблъска с проблеми.


04.12.2009 г., с. 1
Цанева изгони Янев от пленарна зала
Лидерът на РЗС обвини президента в липса на морални качества и заподозря БСП и ГЕРБ в съглашателство • Изобщо не усетих отсъствието му, каза Бойко Борисов
Председателят на На­родното събрание Цец­ка Цачева отстрани от пленарна зала Яне Янев вчера. Тя уточни, че причината за това са обидните квалификации, които депутатът отпра­ви в декларация към парламента, президента и политическите сили.

Янев обвини Първа­нов, че нямал необходимите морални дос­тойнства, за да изпъл­нява най-високата длъжност в България, съзнателно не защита­вал националния инте­рес на страната и дей­ствията му противоре­чали на основните принципи на правовата държава. Лидерът на РЗС заподозря ГЕРБ и БСП в съглашателство, защото хората на Борисов отказаха да намалят с около 1 млн. лв. бюджета на прези­дентството и да ги дадат на комисията „Кушлев".

Въобще не усетих липсата на Янев и не съм забелязал отсъст­вието му по време на дебата за бюджета в сряда вечерта, коментира Бойко Борисов. Ако ни е бил важен лидерът на РЗС, със сигурност съм щял да го потърся, посочи пре­миерът. Не бих допус­нал към президента да се използва обръщение, което не е прието като протокол, независимо от конфликта, който съ­ществува между нас, обясни Борисов.
Портретна снимка на една колона - Цецка Цачева
Портретна снимка на една колона - Яне Янев


04.12.2009 г., с. 2
Николов искал по 10 % за него и Етем от спечелени обществени поръчки
Бившият директор на „Гражданска за­щита" Никола Николов е искал от роми по 10 % за себе си и по 10 % за бившия министър Емел Етем от спе­челени обществени поръчка за бедст­вия, които не са нанасяли реални ще­ти. Това разказа пред Нова телевизия Димо Станчев, шеф на мешерето за Великотърновския регион и член на Върховното мешере (циганския съд), вчера. В сряда от прокуратурата съ­общиха, че започват проверка откъде са парите на Никола Николов, който се оплака, че е изнудван от роми, но след като им платил 150 000 евро от исканите 250 000 евро. По случая за рекета бяха задържани лидерът на „Бвророма" Цветелин Кънчев, ромският бос Христо Върбанов-Папата, вуйчо на фолкневеца Азис, и още три­ма роми.

Представителят на мешерето и съп­ругата му разказаха още в ефир, че са дали 100 златни пендара на Николов. Ценностите били дадени авансово за получаване на обществена поръчка по бедствията и авариите с уговорка 20 % от парите после да се върнат. Преди изборите станало дума за нова поръч­ка, чрез която да се получат държав­ни пари, и ромите трябвало да пре­доставят авансово дължимите от тях 20 % от шестцифрения бюджет на ре­монта. „Ние обаче пари нямаме" от­сече Станчев. Жена му пък разказа как се наложило да се раздели на два пъти с по 50 златни пендара, 5 грив­ни, с пръстена си и дори с едни пер-лени обици, които жената на Нико­лов много харесала.

При изпълнението на бюджета на съ­дебната власт ВСС при необходимост

може да прави изменения в бюджетни­те разходи на органите на съдебната власт, които не водят до промени на показателите в частта за заплати и въз­награждения за персонала.

Депутатите приеха и бюджетите на общините за 2010 г. Общата сума за де­легираните от държавата дейности към общините са 1 876 907,6 хил. лв. Транс­ферите за местните дейности, в това чис­ло общата изравнителна субсидия, са в размер на 242 617,0 хил. лв. Трансфери­те за зимно поддържане и зимно почис­тване на общинските пътища са в раз­мер на 14 600,0 хил. лв. Целевата субси­дия за капиталовите разходи на общи­ните е в размер на 122 600,0 хил. лв., като тук влизат и парите за екологич­ните обекти - 40 000,0 хил. лв., н за изграждане и основен ремонт на общин­ски пътища - 50 000,0 хил. лв.

обаче прекараха в пълно мълчание и практически де­бат не се състоя, каза още тя. „Какво не разбраха бъл­гарските граждани, че се случи на тъмно и без дебат по същество, попита народ­ната представителка. Бъл­гарските граждани трябва да знаят, че през 2010 г. ги ча­ка увеличаване на данъците - данък сгради, такса смет и най-вече увеличаване с 42 % на акциза на електричес­ката енергия за фирми, ко­ето означава, че ще се кач­ват цените на стоките, ка­тегорична е Корнелия Нино­ва. Българските граждани трябва да знаят, че остават със замразени доходи - ми­нималната работна заплата, пенсиите, заплатите в пуб­личния сектор, посочи още тя. Това означава, че със съ­щите пари те ще обеднеят.

Половин милион българи, които досега се самоосигуряваха на 260 лв. трябва да знаят, че сега ще го правят на 420 лв. и тези от тях, които не успяват, ще фали­рат, предупреди представи­телката на левицата. Българ­ските земеделски произво­дители трябва да знаят, че окончателно се прие, че те не могат да разчитат на дър­жавата, за да подпомага тяхната дейност, няма да се със­тои обещаното им от ГЕРБ 10 лв. доплащане на площ на декар. Ще получат по 1,50 лв. и много от тях няма да издържат, ще фалират и на българския пазар все по-рядко ще се вижда българска земеделска продукция. Об­щините трябва да знаят, че не могат да разчитат на дър­жавата от тук нататък да им помага за съфинансиране на техните проекти и тези от тях, които не могат да си осигурят тези пари, няма да могат да усвояват и евро­пейските фондове. Българ­ските фирми няма да мо­гат да участват в тези об­ществени поръчки, ще сви­ват работата си и ще сък­ращават хора, ще се покач­ва безработицата, а безра­ботните не могат да разчи­тат на увеличаването на обезщетенията за безработ­ни и на алтернативна рабо­та, коментира Нинова.


04.12.2009 г., с. 8
Неформалните
И бизнесът на светло масово започва да използва сиви практики, за да не бъде изтласкан от пазара
В следващите редове няма да стане дума за неформален лидер на партия, който три­умфално стана формален министьр-председател и се утвър­ди на мястото си. Не защото темата е безинтересна, а за­щото ми се иска точно той да направи решителен опит да превърне неформалната ико­номика във формална. Нещо, което половин дузина преми­ери преди него не можаха, или не поискаха, да направят. Простичко казано - неформал­ната икономика е сивата ико­номика, а формалната - тази, обхваната от бюджета на дър­жавата. В условията на криза „сивото" е заразно. То дори мо­же да се превърне в епидемия. За това „сиво" ни критикуват от Брюксел. А от правителст­вото пък, за пореден път, ни обещават безкомпромисна борба със сивата неформална икономика и с формални ар­гументи оправдават капаните, заложени в Бюджет 2010.

Ренесанс на сивата икономика

„Сивата икономика" възник­ва заедно с държавата. Най-старите писмени документи от древен Египет съдържат не дру­го, а указания как да се пресе­кат укриването и неплащането на данъци и как да се опише и обложи всичко произведено, търгувано и потребено. В анг­лийския тълковен речник на Оксфорд за едно от значения­та на думата „сиво" е посоче­но: „ситуация, при която няма ясни правила кое е правилно и кое грешно". Оттук произли­зат и понятията „сива иконо­мика", „сив сектор" и т. н., ко­ито навлязоха в нашата лекси­ка. В пазарни условия бълга­ринът се оказа много възпри­емчив към тях. Ето, след вре­менния спад в първите години от пълноправното членство на България в Европейския съюз, делът на сивата икономика у нас отново расте и вече надх­върля 34 % от брутния вътре­шен продукт според проучва­не на Българската стопанска камара. Ежегодно този процент се увеличава и вече придобива характер на епидемия. Спо­ред авторите на анализа вре­менният спад не само е „на­ваксай" но и размерът на скри­тите обороти е най-висок за последните 5 години, а броят на работещите без трудов до­говор или със заплащане над официално договореното е най-голям за последните 3 години. Секторите, които генерират най-голяма част от нерегламен­тираните плащания и нелегал­ното производство, продължа­ват да са строителството, услу­гите, в това число здравео­пазването и образованието, ту­ризмът, както и търговията с акцизни стоки. Сферата на при­ватизацията и обществените поръчки също се сочи сред ос­новните генератори на коруп­ция и нерегламентирани пла­щания. Подобни механизми се използват и в акцизните сек­тори на икономиката като про­изводството на алкохол и ци­гари, търговията с горива, а съ­що така и при държавните мо­нополи и секторите, които са силно зависими от обществе­ни договори - енергетика, здра­веопазване и др.

Сивият бизнес като политически порок

Обяснението е, че компа­ниите финансират политичес­ките партии с дарения, за да печелят обществени поръчки или достъп до концесии, при­ватизационни сделки и заменки. Така ядрото на сивата ико­номика се състои от обръчи­те на политически свързани фирми, които се ползват с предимства пред конкуренти­те си чрез установени връзки с местната и централната власт. При всяка смяна на властта те се активизират и прегрупират. Доходите от те­зи политически защитени си­ви монополи според изследо­вателите отиват за „завладя­ване на държавата" с цел да запазят преференциалните си позиции и да изградят мрежи от „бели" компании, в които да се „укрият" при неприят­ности и засилен контрол от страна на държавата. Нехай­ството на държавните и съ­дебните органи към контро­ла на несъответствията меж­ду платените данъци и види­мо високия стандарт на ня­кои „бизнесмени" засилват те­зи тенденции. Укритите от хаз­ната приходи служат за пла­щане на подкупи на най-раз­лични нива - от дребната су­ма за избягване на глоба до високите етажи на управле­нието. Неформалната иконо­мика е най-сериозната бари­ера пред фирмените инвести­ции в България според про­учване и на Световната бан­ка, а заедно с корупцията е основен проблем за легалния бизнес през последните десет години. Напомнят ни го и от Брюксел, като свързват лошо­то управление на европейски­те пари от предишното пра­вителство със „сътрудничест­вото" на сивия сектор с дър­жавната администрация. Това е „сложният феномен" на Бъл­гария. Според европейските експерти слабата държава тласка фирмите към „зоната на здрача". Там са богатите и корупционно платежоспособ­ните. За тях държавата се гри­жи. Слабостта на държавата, поради която тежестта на об­лагането се прехвърля върху по-слабите и добросъвестни­те, прави позиционирането на дребния и средния бизнес в сенчестия сектор най-изгодно. Ето, например, бедни и бога­ти внасят в хазната един и същ процент - 10 %. Аргумен­тът е, че ниските данъци ва­дят „на светло" доходите. Спо­ред експертите това правило обаче важи само за заплати­те, които се плащат в голе­мите фирми. В средния, дреб­ния и микробизнеса „сивите"

заплати продължат да бъдат хит заради осигуровките вър­ху тях. Косвените резултати от разрастването на сивата ико­номика могат да се просле­дят по реда на тяхното про­явление: криза в осигурител­ната система и демотивиране на заетите да се осигуряват върху реални доходи; напре­жение в бюджетната сфера и, оттам - хроничен недостиг на средства за здравеопазване, образование, наука, иновации, инфраструктура, култура и др. сфери; ескалираща деформа­ция в конкурентната среда, из­кривяваща пазарните крите­рии за успеваемост и предп­риемчивост; корупционни практики, обхванали ниските, средните и високите нива на част от политическия елит, държавната и общинската ад­министрация; застрашително увеличение на търговския де­фицит и дефицита по текуща­та сметка; изтегляне от стра­ната на чуждестранни инвес­титори; нездравословна тран­сформация в натрупания час­тен капитал; деформация на трудовия пазар и създаване на нови „професии" - безработен, социално слаб, инвалид.

В тресавището на сивата икономика

Сенчестият бизнес има ог­ромен корупционен потенци­ал. Той оперира с големи количества безотчетни налични пари, с които е в състояние постоянно да се откупува от контролните органи на държа­вата, да печели благосклон­ността на администрацията или да възнаграждава „добри­те услуги" на банкови служи­тели и експерти в частни над­зорни структури. Той задава ко­тировките на „борсата" на под­купите и незаконните комисиони за „добри услуги". Преоб­ладаващите мотиви на сивия бизнес са свързани с необхо­димостта от инвестиране на пари с престъпен произход в стопанска дейност. Нещата се променят, след като и бизне­сът на светло започва масово да използва „сиви" практики, за да не бъде изтласкан от па­зара. В резултат на привати­зацията социалната база на сенчестата икономика мно­гократно се разширява, а фо­кусът й се измества към по-светлата зона. Основните при­чини за появата и съществу­ването на сивия сектор се ко­ренят в оттеглянето на държа­вата от контролните й функ­ции и управлението на финан­совите и данъчните процеси. Сивата икономика генерира гигантски по обем парични по­тоци основно по три канала:

• Неиздаване на надлежно изискуемите от закона платеж­ни документи или фактурира­не под реалната цена на реа­лизираните стоки и услуги;

• Укриване на реалните до­ходи на заетите в икономика­та и произтичащи от това за­нижени данъчни и социално-осигурителни плащания;

• Обявяване на занижени цени при продажба на недви­жими имоти и др. активи.

Тази практика е широко разпространена в търговията, строителството, туризма, ус­лугите. В резултат, двойното счетоводство вече не е изо­лирано явление. То дори се приема като част от обичайна процедура при доказване на ликвидност и ефективност пред банковите институции. В резултат на тази широко провеждана очевидна доку­ментна и данъчна измама: в републиканския бюджет не постъпват значителни средс­тва от неплатени ДДС, акци­зи, корпоративен данък; в бю­джета на НОИ и НЗОК не постъпват реално дължими­те осигуровки; в икономика­та циркулират огромни маси „свободни" средства - осно­вен генератор на корупционните практики. Програмира­нето и функционирането на тази матрица не се извърш­ват от явния политически жи­вот и под контрола на граж­данското общество, а стават някъде в сивата зона, под контрола неизвестно на ко­го. Размитият профил на Бю­джет 2010 ще генерира допъл­нително сива, неформална икономика, която намира своя територия в кризата и се възпроизвежда в сивата зо­на. Повишените акцизи и възможността за вдигане на местните данъци и такси и натискът от увеличаващата се безработица допълнително ще генерират сив сектор.

Възможностите за оцеляване

Сивата икономика ерози­ра държавността и подкопа­ва устоите на икономическия просперитет. Тя е „спасение" за хора, обсебени от своето его и с хоризонт, не по-дале­чен от джоба им. Сметнете сами - ако укритите доходи са само 30 процента от сред­ствата за заплати, на повърх­ността ще изплуват около 3 млрд. лв. годишно от трудо­ви доходи, което означава до­пълнителен оборот в иконо­миката и допълнителни да­нъчни и осигурителни плаща­ния от около 2,5 млрд. лв. Ако тези средства се насочат към осигурителната система, това ще позволи да се повишат пенсиите с 50 %. Иначе е до­казано, че средната класа оп­ределя не само икономичес­ките, но и политическите ус­тои на продуктивните общес­тва с демокрация от западен тип, накъдето сме се запъти­ли и ние. Средната класа е решаващият фактор на избо­рите, казват европейските ек­сперти. Ако тази класа избра ГЕРБ и му възложи управле­нието, сега е необходимо неп­рекъснато да настоява и пита. Кои са мерките срещу разрас­тващия се в кризата сив сек­тор? Какви устои ще възпро­извежда една държава, чиито интереси са заключени в полукриминалната матрица на сивата икономика? Какви биз­нес стандарти и модели на по­ведение следва тя и имат ли място те в ЕС? И в крайна сметка, има ли опасност изго­дите от играта без правила и интересите в сивата зона да ни тласнат в посока, която ще ни отведе другаде? Ще про­работи ли в българското об­щество механизмът за прев­ръщането на неформалното във формално, щом го иска Брюксел и го обещава преми­ерът, който вече веднъж, за се­бе си, показа, че го може?