Строяхме ненужни бентове, генералът вземаше 20%

Строяхме ненужни бентове, генералът вземаше 20%

Последно ни взе 100 пендара, а обществена поръчка не ни даде

Две снимки на три колони – Стефка и Димо Станчеви заявиха, че ген. Никола Николов (на кръглата снимка) не им е върнал 100 пендара

Общо 105 480 лева са похарчени за изграждане на 105-метрова подпорна укрепителна стена на река Перущенска под ул. “Крайречна” в град Перущица. За този бент ромският строителен предприемач Димо Станчев разказа, че му бил възложен да го построи от ген. Никола Николов.Парите били отпуснати на два транша в края на декември 2004 г. и пролетта на 2005 г. Средствата обаче били усвоени от фирмата изпълнител ЕТ “Мимоза - Явор Петров”. Според ДАКСИ тя е регистрирана на ул. “Сливница” във Велико Търново. Но по документи в общината в Перущица седалището е в павликенското с. Върбовка. Искането за изграждането на подпорната стена е направено от общината в Перущица на 11 август 2004 г. Това става, след като комисия оглежда щетите от проливните дъждове на 3 август, отнесли част от пътя. Там се намира двуетажна общинска сграда, където е и полицията в Перущица.“Активизира се срутището и имаше опасност постройката да падне, трябваше да се укрепи. Ремонтът бе наложителен”, обяснява кметът Никола Янкулов. Ако в последващо разследване се окаже, че стената е била излишна, той ще се окаже заподозрян в престъпление.На 11 август 2004 г. заместникът му Димитър Манов изпраща писмо до Филиз Хюсменова, председателка на постоянната комисия по бедствия и аварии към Министерството на извънредните ситуации, с искане за отпускане на средства. Обявява се конкурс по Закона за обществените поръчки.Явяват се три фирми и печели “Мимоза”. “Наеха работници от с. Йоаким Груево, но нямаха техника. Чудим се как им излизаха сметките - все разправяха, че не им стигат парите. Чак от Павликени докараха булдозери и багери, а тук обикаляха за други машини”, говорят в Перущица. Според запознати явно ромският тартор Димо Станчев е препоръчал на Петров да участва в конкурса.“Познавам го Димо - идвал е няколко пъти в града, но беше отдавна. Явор също е идвал, но дали се познават, не мога да знам”, допълва Янкулов. Той твърди, че парите, които са отпуснати от бюджета, са превеждани на “Мимоза” и всичко срокове са спазени. Договорът с Петров е сключен на 13 декември 2004 г. До 31 декември 2004 г. са били изплатени 67 500 лева. Строителите заявили, че парите не стигат и на 4 април 2005 г. е сключен анекс за още 38 000 лева, платени на 6 април 2005 г.“Стената беше построена за 5-6 месеца”, обяснява Иван Витанов, представител на Гражданска защита в Перущица. Документът за въвеждане в експлоатация на обекта е от 30 ноември 2006 г. Фирма от София е извършила строителния надзор.Прости сметки сочат, че за стена от 105 метра, прекъсната от старо каменно укрепление, са похарчени по 1000 лева на метър. Подпорната стена е монолитна, стъпаловидна от 2,5 м до 6 м, а дебелината й достига до 2,5 м. Решението за отпускане на парите е от 17 ноември 2004 г., подписано от Филиз Хюсменова.

Снимка на три колони – Укрепителната стена на река Перущенска е била построена за 105 480 лева

Снимка на две колони – Кметът на Перущица Никола Янкулов показва макета за изграждане на укрепителната стена

Ромският тартор от Павликени Димо Станчев предлагал да лобира пред бившето Министерство на бедствията и авариите за прокарването на проекти на общината. Шефът на местното мешере се хвалел, че е семеен приятел с бившия шеф на Гражданска защита ген. Никола Николов.“Станчев има строителна фирма за хидроизолации “Елена 93”. Предлагаше ми упорито помощ по наши проекти пред ведомството на Емел Етем. Казваше ми: “Дай ми някой проект и ще го прокарам”, разказа вчера пред репортер на “Труд” кметът на Павликени Ангел Генов. Градоначалникът твърди, че отклонявал апетитните предложения на ромския тартор и не е ползвал услугите му. “Отхвърлях офертите категорично. Казвах му: “Това са сложни неща, не са за теб”, споделя Ангел Генов. Той разкри, че Станчев е искал да помогне за реализирането на проекти за укрепване на свлачища в две павликенски села. “Станчев е умерен хрисим човек, не е беладжия и агресивен. Все повтаря обаче: “Нашите хора ще оправят нещата.” Кои са неговите хора, така и не разбрах”, твърди още кметът на Павликени.Димо Станчев е добре познат на жителите в малкото градче. Родом е от павликенското село Дъскот, но още преди 10-ина години напуснал бащиния си дом и се захванал с бизнес. Купил етаж от кооперация в центъра на Павликени.“Явно доста пари е напечелил, защото демонстрира благополучие. Димо, съпругата му и децата му ходят накичени със златни бижута. Той кара “Ауди”, а синът му - БМВ”, споделят жители на Павликени. Освен със строителство Димо Станчев въртял и доходна търговия с недвижими имоти. Купувал къщи, ниви и свободни терени, които след това препродавал на по-високи цени.

Инспекторите на комисията за установяване на престъпното богатство надвиха в споровете с адвокатите на мафиота на 4 заседания. В резултат фамилията на Райко Кръвта ще се прости с емблематичния си имот в центъра на Перник - дискотека в двор зад висока ограда, наричана от полицията "база на съмнителни типове". Освен това ще се отнемат в полза на държавата дворно място в същия град, подземен гараж в София, дялове от капитала на "Тамагочи" ЕООД, "Агонцев и Ко" ЕООД, както и 16 000 лева.

"Делото срещу наследника на Райко Кръвта е прецедент - коментира проф. Стоян Кушлев. - То е първото дело, спечелено от комисията срещу починал, който е боравил приживе с престъпни активи. Райко Кръвта няма присъда, но щеше да бъде осъден, ако беше жив. Ние доказахме не само, че има разминаване между имотите и законните му доходи, но и че той се е обогатявал при престъпни обстоятелства. Прецедентът отваря широка врата за атака срещу наследниците на престъпни богатства. Кариерата на Райко Кръвта в подземния свят започва през 90-те години на миналия век, когато той става тартор на рекетьорска банда. Преди 16 години е съден за изнасилване, но след престрелка забягва в Испания и делото остава висящо. Връщайки се в България той сменя незаконно името си - от Райко Станков на Васил Арарски, за да се отърве от стари наказателни процеси. Последната му шумна изява е на 6 юни 2005 г. Тогава е арестуван с авер в кафене "Елит" в пернишкия квартал "Изток". От двамата мъже са иззети незаконни оръжия, обвиненията срещу тях са, че са заплашили с убийство полицай.

Райко Кръвта бе показно разстрелян на 12 октомври 2005 г. към 21,20 ч в центъра на Перник на излизане от кафене. Убиецът е неизвестен.

Откакто е основана преди три години, комисията “Кушлев” е образувала общо 179 дела за отнемане на престъпно богатство с обща стойност на исковете за близо 67 млн. евро. Това стана ясно вчера в столичния хотел “Хилтън” на събрание на КАРИН - международната мрежа на агенциите за отнемане на престъпни активи, в която членуват 50 държави.

В доклад, който изнесе пред колегите си, проф. Стоян Кушлев отбеляза, че 98% от внесените мотивирани искания на комисията за налагане на обезпечителни мерки са били уважени от съда. По думите му най-голям брой от образуваните дела са срещу лица, ръководили или участвали в организирани престъпни групи - 14,5%.

Шест процента от исковете са срещу наркотърговци, 5% - срещу трафиканти на хора, 4,7% - срещу перачи на пари, 8,5% - срещу осъдени за незаконно притежаване на оръжие и взривове, и 4,7% - срещу финансови престъпници.

По думите на проф. Кушлев доказателство за ефективността от работата на комисията е увеличаване броя на образуваните производства по нейно настояване през 2009 г. Така например с 5,5% са скочили делата срещу ръководители и участници в организирани престъпни групи.

Пред колегите си професорът разясни преимуществата на закона за отнемане на престъпно богатство пред възможностите, предвидени в НК за конфискация на имущество в полза на държавата на осъдените бандити.

Кушлев е категоричен, че специалният закон дава повече възможности за отнемане на мръсни пари и купени с тях имоти. Една от тях е, че комисията, носеща негово име, има правомощията да конфискува имуществото на разследваното лице и след смъртта му. Какъвто е случаят с пернишкия наркобос Райко Кръвта.

Бюджет 2010 строши едновременно няколко рекорда. Той се превърна в най-дълго обсъждания икономически закон. Дебатите, предхождащи приемането му, траяха 17 часа. Същевременно бюджетът е и най-рано приетият. От началото на 90-те години досега основният икономически закон се гледаше в дните преди коледната ваканция на парламента. Обсъжданията отнемаха 2-3 дни. Скандали винаги са съпровождали приемането на държавния сметкоплан, но досега няма бламиран бюджет. По-важно обаче е дали одобрените разходни тавани се спазват, или ведомствата тихомълком ги пренаписват в хода на изпълнението.

Паралелно с обсъжданията за бюджет 2010 все повече набираше скорост скандалът за състоянието на хазната през тази година. Оказва се, че ключови министерства са в критично финансово състояние. Бюджетът за 2009 г. се обезобрази до такава степен, че вече няма нищо общо с гласувания от парламента.

Вариантът, за който депутатите гръмнаха шампанското в края на 2008 г., предвиждаше икономически растеж и бюджетен излишък - още една година финансов комфорт за властта.

Най-тривиалното обяснение за ситуацията сега е негативното влияние на световната криза, но то не може да даде отговор на въпроса за слабата бюджетна дисциплина на публичния сектор. По този проблем бивши и сегашни управляващи си прехвърлят вината. Според министрите от кабинета “Станишев” мерките за увеличаване на събираемостта на приходите, гръмко обявени от новото правителство, са бутафорни и не дават резултат. Според хората на Бойко Борисов обаче тройната коалиция е харчела като за последно, а бюджетните разхищения са правени абсолютно целенасочено.

Затова и дебатите по новия бюджет се превърнаха в поле за взаимни нападки по отношение на текущия.

Дълговете на МВР към момента са 65 млн. лв., оповести вътрешният министър Цветан Цветанов в сряда по време на парламентарните дебати. Предшественикът му Михаил Миков контрира, че е оставил далеч по-малко задължения на 27 юли, когато е станал от креслото. В момента обаче МВР е на ръба на битовото оцеляване.

Почти една трета от дупката в бюджета му - 23 млн. лв., е за дрехи и обувки на служителите от системата. По закон всеки полицай получава по 400 лв. на година за т. нар. вещево доволство. Обикновено стотачките се дават до април-май. Нито един лев обаче не получили ченгетата по времето на Миков. Имало и около 3 млн. лв. неизплатени още за 2008 г. След идването на екипа на Цветанов и до приключването на ревизиите във ведомството пари за дрехи и обувки също не били давани.

Ведомството дължи още по няколко милиона на вещи лица, извършвали експертизи, за ток, за мита и данъци към общини и т. н.

“Принудени сме за 2010 г. да съкращаваме програмите за ремонти и строителство”, признава Цветанов. Според него преди около година, когато МВР получило традиционната инжекция от излишъка на стойност 40 млн. лв., сумата отново била изхарчена за непотребни неща.

“Поне с тези пари да си бяха покрили старите задължения”, ядосва се Цветанов.

Именно той и колегата му министърът на отбраната Николай Младенов повдигат въпроса за висящите борчове на ведомствата на последните заседания на Министерския съвет. Поради негласната забрана да се разплаща с цел да се балансира бюджетът държавата се превърна в най-лошия длъжник. Дори банките вече гледат скептично на бизнесмени, които са имали нещастието да сключат договори с бюджетния сектор.

Поради тази причина и представители на отбранителното ведомство използваха дебатите за бюджет 2010, за да “изплачат” текущите си неволи.

“Бившият военен министър Николай Цонев е поискал още през януари с две писма да му се отпуснат допълнително 100 млн. лв. от финансови лимити за месеците май, август, октомври, ноември и декември - по 20 млн. лв. на месец”, съобщи заместник-министърът на отбраната Аню Ангелов. Мотивите в първото писмо са за заплащане на доставката на десети вертолет “Кугар” - 47 млн. лв., и за доставка на трети самолет “Спартан” - 3 млн. лв. Втората молба за още пари е подплатена със сходни аргументи.

“Тези средства не са платени, а са пренасочени за други цели, за реализиране на социална програма, вероятно заради отдавна прогнозираната загуба на параментарните избори”, нападна бившето ръководство на МО Аню Ангелов. Заместник военният министър призна обаче, че казусът с неизплатените командировъчни на контингента в Афганистан е възникнал поради поредната “техническа грешка”, направена от Министерството на финансите.

“Груба манипулация е да се твърди, че са харчени пари с предизборна цел. Още щом заех поста, заявих открито, че имам 3 главни задачи за времето на моя едногодишен мандат. Едната от тях бе да развия социална политика в МО, защото до този момент тя беше формална”, реагира ексминистър Цонев. Той разви управленската си философия: “Разбирането ми е, че армията първо трябва да се окомплектова с хора, а след това с техника. Какъв е смисълът да плащаме за оръжия, когато няма кой да работи с тях?”

Сред букета бюджетни конфликти между бившето и сегашното правителство остава и ланският сняг.

Именно той е един от козовете, с които Бойко Борисов громи финансовата фриволност на тройната коалиция. 132 млн. лв. е сумата, която пътната агенция дължи за зимна поддръжка, ремонти и други дейности. В последните години в бюджета на пътната агенция се залагат по около 35 млн. лв. годишно за снегопочистване. По традиция агенцията увисва с големи неразплатени суми към пътните фирми, така че хроничните преразходи са се превърнали в обичайна бюджетна практика. Обикновено борчовете се изчистваха в края на годината от преизпълнението на бюджета. Сега обаче излишък няма.

Това поставя под заплаха целия модел на финансиране в България, който въпреки номинално въведените реформи, реално остава разходо-покривен.

Според ексфинансовия министър Пламен Орешарски по негово време винаги се е спазвало правилото 90% от издръжката на ведомствата да се разпределя на 12 равни месечни вноски, а 10% да се запазват като буфер. Изключения са възможни по искане на даден министър за изпреварващ еднократен разход. Такава е била практиката години наред.

“Още през май-юни обаче започнах да режа всички искания за предварително отпускане на пари, защото ситуацията не беше добра”, уточни Орешарски. Според него през януари е одобрено искането на Николай Цонев за повече средства, като целта е била да се покрият вноски по лизинг за хеликоптер “Кугар” и военен самолет “Спартан”. Давани са пари и на БДЖ поради очевидно плачевното му състояние. В същото време обаче финансовото ведомство е порязало мераците на няколко министри за авансово изплащане на цялата издръжка.

“Аз вече казах, че свиването на приходите се представя като “опукване на пари” от новите управляващи, а истината е, че постъпленията в хазната вървят по-зле отпреди”, каза Орешарски. “Работата на финансовия министър е да следи макрообстановката, така че не знам дали Цонев е плащал лизинг, или е правил социални разходи”, добави бившият пръв финансист. Той обаче подчерта, че когато е напуснал министерството, неизпълнението на приходите е било около 2 млрд. лв., а към момента вече се говори за 6-7 млрд. лева.

Според експерти лошото наследство на новата власт е факт, но и тя продължава да задълбочава проблема. Не е тайна, че в България от години е практика потискането на бюджетните приходи и последващото покриване на преразходите от натрупаните изкуствени излишъци. Че тази логика е залегнала и във философията на бюджет 2010, е подозрение на няколко експерти, на които “Труд” вече даде трибуна.

Проблемът изпъква обаче в края на тази година, когато излишъци няма. Излиза, че българските бюджети по традиция са с двойно дъно. А сметките, одобрени от парламента, и реално разполагаемите средства на администрацията винаги се разминават.

Те са винаги в сянката на премиера. Далеч от телевизионните камери и микрофоните. В нормативните документи за тях са написани само три изречения: че събират, обобщават и анализират информация, че подготвят справки и експертни становища.

А всъщност имат огромна власт. Понякога премиерските съветници са по-влиятелни и от самите министри, но това става ясно чак след като свърши даден премиерски мандат.

Симеон Сакскобургготски си имаше Тодор Диманов, Константин Паликарски и Димитър Цонев.

Сергей Станишев разчиташе на Азер Меликов, Ивайло Данаилов и Росен Карадимов.

А Бойко Борисов? Позовавайки се на Закона за достъп до обществена информация, поискахме от съветниците към политическия му кабинет да ни предоставят сами своите автобиографии.

Спец по криволиченето на пътищата

Човек с четири титли - генерал-майор, доцент, доктор-инженер Румен Миланов, е премиерски съветник и секретар на Съвета по сигурността. Миланов е бил шеф на КАТ, жандармерията, НСБОП, НСО, завършил е и Академията на Държавния департамент на САЩ, и Академията на МВР на СССР. В биографията си е изредил десетки публикации. Ето темите на две от тях: “Влияние на криволиченето на пътя върху безопасността на движението” и “Изследване скоростта на свободно пътуващите автомобили по криволичещите участъци на двулентови пътища”.

Проектант на магистрали

Когато завършвал висшето си образование с тапия за пътен инженер през 1968 г., премиерският съветник Васил Бонински проектирал в дипломната си работа част от магистрала “Хемус”. Става дума за участък от аутобана около Правец, включващ и днешния тунел “Правешки ханове”. На “Дондуков” 1 дошъл от областното пътно управление на София, на което бил началник 5 години. Преди това редувал работа в държавни и частни фирми все в областта на пътищата. Малко преди промените, през 1988 г., е ръководел проектирането на магистралата “Изток-Запад” в Алжир, финансирана от Световната банка. Бил е и зам.-началник по поддръжката на пътната мрежа в африканската страна към “Техноекспортстрой”. Според него проблемите с българските шосета се крият не в тяхното строителство, а в лошото им поддържане.

През 80-те години на миналия век е бил член на техническия комитет по пътно поддържане в Постоянната асоциация на пътните конгреси в Париж. А от 2004 до 2008 г. бил експерт към Еврокомисията за България в областта на обществените поръчки по програма TAIEX, сочи автобиографията му.

Майстор на шоколада

Едва ли някой журналист подозира, че шефът на правителствения пресцентър е... майстор на сладоледа и шоколадовите бонбони.

Две години Николай Боев се е трудел в шоколадовата фабрика “Станчо Колев” в Габрово, сочи автобиографията му. В завода си спомнят за Боев като работливо, интелигентно и усмихнато момче. Много добре се справял като оператор на поточната линия за форниране - на нея се изработвало фолиото, в което се поставят бонбоните, преди да бъдат пакетирани, разказва тогавашният началник на производството Николай Колев.

Боев, който пише, че е набивал крак в казармата цели 15 месеца в поделения в Ботевград, Пещера и Казанлък, е завършил журналистика в СУ “Св. Климент Охридски”. Като изключим трудовия му стаж във фабриката за вкуснотии, преди “Дондуков” 1 Боев е работел само на още едно място - Столичната община, в пресцентъра на кмета.

Медийният съветник е още ерген, но се радва на огромен интерес от страна на десетки чаровни репортерки. Боев посочва в биографията си, че е цар и на компютърната програма “Фотошоп”.

Полиглот от Белгия

Пет чужди езика говори Ангел Чолаков, съветникът по европейските въпроси на премиера.

Разказва, че научил шведски покрай едно свое гадже от северното кралство. А иначе в последните 14 г. е живял в Белгия - където завършил две магистратури.

Бил е стажант в Генерална дирекция “ЕкоФин”, финансов съветник в “ЕксонМобил Петролиъм”, медиен анализатор в агенция “Карма интернешънъл глобъл афеърс” и преводач.

Бивш заместник главен редактор

Бившият депутат в два парламента Светослав Спасов днес съветва премиера по мобилизационната подготовка. Историкът започнал трудовия си стаж като... журналист. И то не като обикновен репортер, а като цял зам. главен редактор на в. “Шуменски новини”.

Има и четири научни статии, една от които на тема: “Подвижните армейски работилници по време на войните (1912-1918)”.

Любовта му към историята и принадлежността към НДСВ го караха да се дегизира като цар Симеон Велики във възстановки на събития от Първата българска държава. Спасов набра популярност и сред парламентарните репортерки с познанията си по гледане на ръка, а уменията си във фън шуй приложи още в първия работен ден на Бойко Борисов на “Дондуков” 1 и даде на новия си шеф ценни съвети как да подреди кабинета си.

Търговец на мляко

Преди да стане съветник на Никола Саркози, а днес и на Бойко Борисов, Радослав Точев е бил... търговец на мляко в “Данон груп” във Франция, като отговарял за пазарите в цяла Източна Европа. Точев е чел и лекции пред българските евронаблюдатели в Страсбург.

Конструктор на приемници

Далеч преди да поеме надзора над европарите, Юлиана Николова стартирала трудовата си кариера като конструктор на нискошумови микровълнови приемници и системи за цифрова телекомуникация.

Кмет и съдия

Осем години кмет на Шумен и осем години съдия - това е накратко биографията на премиерския съветник Веселин Златев. След като загуби последния местен вот през 2007 г., бе адвокат и съдружник в две фирми.

Закрилничка на децата

Съветничката Деяна Костадинова е работила в агенцията за закрила на детето от нейното създаване през 2001 г. Била е шефка на дирекцията, която е проверявала дали в училища и ясли се спазват правата на децата. Участвала е в писането на няколко закона, свързани с малчуганите и семейството.

Професорът стоматолог

Заболяванията на венците са главният научен интерес на проф. Доан Зия,здравният съветник на Борисов. Деканът на Стоматологичния факултет в София е брат на бившия зам.-министър Нахит Зия, който е в кома, откакто на 8 декември 2006 г. катастрофира край село Микре, Ловешко.

Това са хората, които премиерът Бойко Борисов е наел да му помагат във въртенето на държавното кормило. Предстои да видим дали ще се справи с “криволиченето на пътя”.
Юлиана НИКОЛОВА

Ресор - секретар на Съвета за управление на средствата от ЕС

Образование - електроинженер

Чужди езици - английски и руски

Ресор - съветник и секретар на Съвета по сигурността

Образование - строителен инженер

Чужди езици -не е посочил

Ресор- ръководител на звеното за връзки с обществеността

Образование- бакалавър по журналистика, магистър по европейска публична администрация

Чужди езици - английски и руски/

Ресор- военнопромишления комплекс и мобилизационната готовност

Образование -историк и икономист, доктор на науките

Чужди езици- английски и руски

Ресор - съветник по местната власт

Образование- юрист

Чужди езици - руски и немски

Ресор -съветник по европейските въпроси

Образование - политически науки и бизнес администрация

Чужди езици - френски, английски, руски, шведски и немски

Ресор - съветник по регионално развитие

Образование - пътностроителен инженер

Чужди езици - английски, френски и руски

Ресор - съветничка по социална политика и юридически въпроси

Образование – юрист

Чужди езици - английски и руски

Доан ЗИЯ, 64 г.

Ресор - съветник на половин щат по здравеопазване

Образование - стоматологЧужди езици- не е посочил