№4529/2010 г по описа на сгс, нк, 7 състав в съда е внесен обвинителен акт срещу девет лица: И. М. Е

При индивидуализация на наказанието за отделните отвличания съдът прецени конкретния каузален принос на четиримата подсъдими. В тази връзка съобрази, че подсъдимите Ив. Е., Пр. П., Д. Д. и Л. Д. са участвали в отвличанията, като първите двама принудително са променяли местоположението на жертвите, третият е бил натоварен с управлението на автомобила, с който похищението е реализирано, а последният е охранявал района, в който са извършени посегателствата. При това положение отговорността на дейците следва да бъде диференцирана, като преките извършители понесат по – висока санкция в сравнение с тази на помагача Л. Д.. Отговорността на последния се смекчава допълнително и от факта, че на досъдебното производство е направил частични самопризнания, които макар и оттеглени към онзи момент са допринесли обективната истина в процеса да бъде установена по-лесно.

Съобразявайки спецификите на отделните деяния, личността на подсъдимите и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание, което ще постигне целите по чл. 36 НК и ще защити пълноценно генералната и индивидуална превенции, следва да бъде определено при условията на чл. 54 НК. Индивидуализацията на наказанието трябва да се извърши при изключителен превес на отегчаващи отговорността обстоятелства, като самото наказание бъде определено в максималния, предвиден за съответното престъпление размер или в граници, близки до него. В тази връзка съдът прие за основателно становището на държавното и частно обвинение по отношение на индивидуализацията на наказанието, като отчете, че последното наистина трябва да постигне справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи и на специалната и общата превенция.

Поради това, като взе предвид периода на действие на престъпната група, целите, с които е създадена, обстоятелството, че подсъдимите Е., П., Д. Д. и Л. Д. са взели участие в целия доказан период на функционирането й, както и огромния размер на облагите, получени от членовете й, съдът прецени, че адекватното наказание за всеки от тях е от по десет години лишаване от свобода.

Макар че подс. Д.Д. не е участвал пряко в принудата, съпътстваща отвличанията, поведението му, сравнено с това на подс. И. Е. и Пр. П., не е по – малко укоримо от правна и морална страна. Този подсъдим също е непосредствен извършител на отвличанията, а без съдействащото му поведение не би могло да бъде принудително променено местопребиваването на отвлечените. Ето защо съдът счете, че определеното на Д.Д. за индивидуалните отвличания наказание следва да бъде в размер, отмерен като справедлив и за подсъдимите И. Е. и П. П.. Като отчете изброените вече смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, начина, по който са извършени отделните отвличания, квалифициращите обстоятелства при тях, степента на довършеност на деянията, каузалния принос на дейците, силната обществена укоримост на подобни посегателства и сериозното значение на психическото състояние на отвлечените лица като резултат от стореното, съдът прие, че следва да определи наказания, както следва:

- на подс. Л. Д. осем години лишаване от свобода за отвличането на И. Ц.;

- на подсъдимите И. Е. и П. П. по десет години лишаване от свобода за отвличането на М. Ч.;

- на подсъдимите Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по дванадесет години лишаване от свобода, а на подс. Л. Д. десет години лишаване от свобода за отвличането на М. К.;

- на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по дванадесет години лишаване от свобода, а на подс. Л. Д. десет години лишаване от свобода за отвличането наД.М.;

- на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по дванадесет години лишаване от свобода, а на подс. Л. Д. десет години лишаване от свобода за отвличането наВ.В.;

- на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. по дванадесет години лишаване от свобода, а на подс. Л. Д. десет години лишаване от свобода за отвличането на А.А.;

- на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по дванадесет години лишаване от свобода за отвличането на К.А.;

- на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по десет години лишаване от свобода, а на подс. Л. Д. осем години лишаване от свобода за отвличането на Г. Г.;

- на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по десет години лишаване от свобода за отвличането на В.М.;

-за опита за отвличане на Б. Д. на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по осем години лишаване от свобода;

- на подс. Ив. Е., Пр. П. и Д. Д. – по дванадесет години лишаване от свобода, а на подс. Л. Д. – по десет години лишаване от свобода за отвличането на К. К.;

-на подс. Ив. Е. десет години лишаване от свобода за отвличането на Б. А..

При индивидуализация на наказанието на подс. П. П. за престъплението по чл. **9 от НК с пострадал В.В.като отегчаващи обстоятелства съдът прецени обремененото съдебно минало на подсъдимия и особените по обем и качество мъки, които при причиняване на телесната повреда е изпитал пострадалият. Като отегчаващ фактор бе преценена локацията на увредата – в областта на главата и на видимо място, както и това, че жертвата практически е била лишена от възможност за отбрана. При индивидуализация на наказанието в ущърб на подсъдимия бе преценена и целта, заради която той е извършил нараняването, мотивиран единствено от намерението си да получи по-висока откупна сума. Тежестта на увреждането, характера на нараняването и употребеното за извършването му оръдие разкриват ярост на извършетеля, която при индивидуализация на наказанието следва да бъде прецена като отегчаващо отговорността обстоятелство. Такова се явяват и последиците от увреждането, вследствие на което пострадалият е получил усложнения и е претърпял две оперативни интервенции. По отношение на това престъпление съдът не съзира снижаващо отговорността обстоятелство, освен данните за семейния статус на подсъдимия. Поради това за престъплението по чл. **9 от НК определи на подсъдимия П. наказание в максимално допустимия по закона размер от пет години лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимите Е., П., Д. Д. и Л. Д. съдът приложи разпоредбата на чл. 23 от НК, като прецени че те са признати за виновни за съвкупност от престъпления по чл. 321 НК, чл. **2 НК, а за втория от тях и по чл. **9, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. С оглед на това размерът на общото най-тежко наказание за първите трима подсъдимия съдът определи на дванадесет години лишаване от свобода, а на последният на десет години лишиване от свобода.

Съдът прие, че са налице законоустановените предпоставки на чл. ** НК за увеличаване на така определеното общо наказание. За да достигне до този извод отчете няколко обстоятелства. Такова на първо място са броя на индивидуалните престъпления, които за подс. Е. и П. са по дванадесет, за подс. Д. Д. са десет, а за подс. Л. Д. са осем. Самостоятелните престъпления отделно от това са извършени в кратки периоди едно от друго. Престъпната деятелност е продължила дълго - в рамките на близо две години. От друга страна - при подсъдимия Е. усилването на степента на репресия от 1998г. до 2001г., когато най-напред му е приложена мярка по чл. 7** от НК, а накрая ефективно наказание от 4 месеца и 7 дни, очевидно не е дала никакъв резултат. Това в пълна мяра важи и за подсъдимия П., който след наказание от дванадесет години лишаване от свобода е бил условно предсрочно освободен на 27.04.2006г. и малко повече от година след това е започнал участието си в група за отвличания, като е извършвал и множество индивидуални посегателства от последния вид. С оглед броя на отвличанията, начина на извършването им, упражнения висок интезитет на принуда спрямо трима от похитените, факта, че един от тях е бил дете, поради стройната огранизация и координираност между участниците в престъпното сдружение, включваща набавяне на къщи, полицейки атрибути и оръжия, поради огромния размер на поискани и платени суми за освобождаване на похитените, съдът приема, че са налице особени обстоятелства на случая и особено висока степен на обществена опасност на личността на осъдените. Тези фактори мотивират решаващият орган да приеме, че спрямо тях целите на наказанието не могат да бъдат удовлетворени с изтърпяване на общото най-тежко наказание. За да се постигне една справедлива и законосъобразна корекция на индивидуално определените по тежест наказания на четиримата подсъдими следва да се приложи института на чл. ** от НК, като за всеки от подсъдимите общото наказание се завиши с ½. В крайния му вид – от по осемнадесет години лишаване от свобода за подсъдимите Е., П. и Д. Д. и от петнадесет години лишаване от свобода за подс. Л. Д. наказанието ще изпълни целите на индивидуалната и генерална превенция.

Съдът, като отчете, че са налице предпоставките на чл. 61 т. 2 ЗИНЗС спрямо осъдените, определи първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното им наказание лишаване от свобода, което следва да бъде изпълнено в затвор.

На основание чл. 59 ал. 1 НК съдът приспадна при изпълнение на така наложеното наказание времето, през което подсъдимите задържани под стража по настоящото дело.

На основание чл. 70, ал. 7 НК съдът постанови подс. П. П. да изтърпи при строг режим в затвор неизтърпяната част от наказанието по н.о.х.д. № 208/1998г. на Военен съд – гр. С, от една година, шест месеца и пет дни, по което е бил условно предсрочно освободен с определение по ч.н.д.№1666/2006г. на СГС, НО, 20 състав.

При индивидуализация на наказанието на подс. Р.и М.Л. за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК беше приложена нормата, действаща към момента на деянието, предвиждаща в санкционната си част наказание до шест години лишаване от свобода. Наказанието за престъпленията по чл. 339 от НК на двамата подсъдими бе определено по правилата на чл. 54 от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства при тях беше отчетена относително високата степен на обществена опасност на извършеното с оглед предмета на деянието. Също така на плоскостта на характеристичните данни бе съобразено обстоятелството на предходно осъждане на М.Л., което, въпреки настъпилата реабилитация, заличаваща последиците от осъждането, дава отрицателна негова характеристика. По отношение на този подсъдим като отегчаващ фактор беше преценено, че държаните без разрешение пистолети са два и по характеристика са атипични, а това е резултат от предварителна и целенасочена дейност, обуславяща по – висока степен на обществена опасност на деянието. Спрямо подсъдимия Р.Л. като отегчаващ фактор беше преценен периода от време, в който е държал без разрешение бойни патрони, като бе отчетено, че от момента на отнемане на разрешителното до изземването в дома му е изминала повече от година. Като смекчаващи отговорността обстоятелства за престъпленията по чл. 339 от НК бяха преценени дадените от двамата подсъдими обяснения, семейния им статус, ниската степен на пробивност на държаните от подс. М.Л. преработени оръжия, неголемият брой патрони, върху които подс. Р.Л. е упражнявал фактическа власт, а също така и наличните актуални положителни данни за личността им. При тези съображения съдът определи размера на наказанието при превес на смекчаващите над отегчаващи вината обстоятелства. С оглед целите на генералната и специалната превенция, прие, че наказание от една година (за подс. Р.Л.) и от две години (за подс. М.Л.) се явява адекватно на извършеното от тях.

На основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяване на наказание за първия подсъдим от три, а за вторият от четири години лишаване от свобода. След анализ на относителната тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието получават успешна реализация спрямо тези подсъдими чрез налагане на условна санкция. Заради спецификата на извършените престъпления, изолацията от обичайната им среда в места за лишаване от свобода не е наложителна, както за постигане на ефективното поправително, възпитателно и превантивно въздействие върху подсъдимите, така и за гарантиране на обществената сигурност.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимите Р.и М.Л. са били задържани с мярка за неотклонение „задържане под стража”, а за първия и времето, през което е бил с домашен арест.
По гражданските искове
По отношение на предявените от И. Ц., М. К., Д.И.М.,В.В. В., А.Б.А.; К.Й.А., Г. Й. Г., В.Б.М., К. С. К., Б.С.А.искове за престъплението по чл. **2 от НК, съдът на първо място взе предвид, че с оглед изложените правни съображения, отвличането на тези лица е пряка и непосредствена причина от противоправното и виновно поведение на подсъдимите Е., П., Д.Д. и Л. Д., действащи в различни конфигурации едни с други или в съучастие с неустановени по делото лица. При тази изходна основа съдът счете, че предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди са доказани по основание и четиримата подсъдими са осъществили и фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. ** ЗЗД.

Индивидуализирането на размера гражданските искове съдът направи на основата на различни критерии. Съдът изходи най-напред от утвърдените в съдебната практика обезщетения за сходни или по-тежки от отвличането престъпни посегателства. Друг критерий, който използва за преценка на обезщетенията е възрастта на похитените и техния пол. Така несъмнено по-тежко се е отразило отвличането върху малолетния Д.М.и на възрастния К. К., които поради възрастта си са били по-уязвими от посегателствата срещу личния им интегритет. В по-висок в сравнение с останалите съдът прецени, че следва да бъде определен размера на обезщетенията и по отношение на К.А.. Тя е единствената жена сред отвлечените, похищението срещу нея е извършено във време, в което е предавала откупа за освобождаване на съпруга си, а след освобождаването й, вследствие на преживения стрес, е заболяла от тежка и трудно лечима болест. На следващо място - справедливото определяне на размера на гражданските искове изисква в сравнение с останалите в завишен размер да бъдат определени и обезщетенията на М. К., В.В.и А. Б.. В периода на отвличането срещу тези лица е проявена безсмислена жестокост, като на всеки от тях е причинено увреждане, реализиращо медико биологичната характеристика на средната телесна увреда. За да определи справедливия размер на обезщетението, съдът взе предвид и рязката промяна в начина на живот след похищенията на самите отвлечени и на членовете на техните семейства. Друг критерий, от който съдът се ръководи за определяне на размера на обезщетенията са нечовешките условия, при които пострадалите са били държани по време на отвличането – оковани с вериги или белезници, без достъп до светлина и с ограничена възможност да задоволят обичайни житейски потребности. Не без значение за определяне по справедливост на размера на гражданските искове са изключителните душевни страдания на пострадалите. Те са ги претърпели в лично качество, като в продължителен период от време са имали несигурност за съдбата си. Върху всеки от отвлечените похищението е оставило тР. диря – И. Ц. е прекъснал временно обучението си; Д.М.е напуснал страната и понастоящем пребивава в чужбина; В.В.е преустановил работните си занимания и е претърпял две операции; семейство А. цялостно са променили професионалните си и лични контакти; срещу В.М. е било образувано дело за бяство от затвора, а впоследствие режимът, при който е изтърпявал наказанието е бил променен в по-тежък; К. К. е бил принуден да се движи с охрана и да преустанови излизанията си вечер, а малолетния син на Б. А., който също е станал свидетел на отвличането е бил на медиК.тозна терапия.

Съблюдавайки изискването за репариране на вредите по справедливост, съдът прие, че справедливото обезщетение за претърпените душевни страдания за всеки един от ищците е, както следва:

-за И. Ц. – 50 000 лева, които трябва да бъдат заплатени от подс. Л. Д.;

-за М. К.-**0 000 лева, които трябва да бъдат заплатени соидарно от подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д. и Л.М.Д.;

-за Д.И.М. – **0 000 лева, които трябва да бъдат солидарно заплатени от подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д. и Л.М.Д.;

-за В.В.В.– **0 000 лева, които трябва да бъдат заплатени солидарно от подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д. и Л.М.Д.;

-за А.Б.А.–**0 000 лева, които трябва да бъдат заплатени солидарно от подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д. и Л.М.Д.;

-за К.Й.А.–**0 000 лева, които трябва да бъдат заплатени солидарно от подсъдимите И.М.Е., П. И.П.и Д.Д. Д.;

-за Г.Й.Г.– 15 000 лева, които трябва да бъдат заплатени солидарно от подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д. и Л.М.Д.;

- за В.Б.М.– 50 000 лева, които трябва да бъдат заплатени солидарно от подсъдимите И.М.Е., П. И.П.и Д.Д. Д.;

-за К. К. –100 000 лева, които трябва да бъдат заплатени солидарно от подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д. и Л.М.Д.;

-за Б.С.А.– 50 000 лева, които трябва да бъдат заплатени от подсъдимия И.М.Е..

В упоменатите размери гражданските искове следва да бъдат уважени, ведно с присъждане на законната лихва (в случаите, в които е поискана) от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. В останалата част до пълния им предявен размер исковете следва да бъдат отхвърлени като недоказани по размер.

С оглед наказателната част на присъдата като недоказани по основание следва да бъдат отхвърлени исковете, касаещи престъплението по чл. **2 от НК на гражданските ищци И.Ц. срещу подсъдимите Ц. С., П.П. и Р.Л.; на А.А.срещу подсъдимите П.П., Р.Л. и М.Л.; на К.Й.А.срещу подсъдимите Р.и М.Л., на Б.С.А.срещу подсъдимите П. и Д.Д. и на Р. Г.срещу подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д., Л.М.Д. и П.К.П..

Съдът уважи в пълния му предявен размер от 50 000 лева иска на гражданския ищец В.В.срещу подс. П. П. за неимуществени вреди, причинени от престъплението по чл. **9 от НК. Цялостното уважавена на иска за обезвреда се дължи на няколко обстоятелства. Най-напред деликтът е реализиран по отношение на лице, практически лишено от самоотбрана. Ушната мида е отрязана с инстР.т с остра режеша повърхност и въпреки поставянето на упойка по-късно се е наложило пострадалият да приема обезболяващи медиК.ти за облекчаване на страданията. Увредата е на видима част от човешкото тяло и е довела до усложнение в състоянието на пострадалия и до няколко естетични корекции. От друга страна при внезапното, безсмислено и нечовешко увреждане ищецът е изпитал силен шок, болка и страх, които не могат да бъдат заличени от изминалото време.

С оглед изхода на делото в наказателноправната му част съдът прие, че подсъдимият П. не е реализирал деликт по смисъла на чл. ** ЗЗД срещу А.А.. Поради това отхвърли гражданския иск, предявен от този пострадал за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди в резултат на престъплението по чл. **9, вр. с чл. **от НК, ведно със законна лихва от датата на увреждането.
По веществените доказателства:

Като съобрази изхода на делото и задължението си да се произнесе по съдбата на веществените доказателства, приобщени по делото съдът най-напред на основание чл. 53, ал. 2, б. „А” от НК отне в полза на държавата предмета на престъплението по чл. 339 от НК, а именно - 50 /петдесет/ броя патрони, кал. 9мм „П." /кал. 9 X 19/; сигнално-газов пистолет „Блоу компакт", мод. 2002 /"BLOW COMPACT" mod.2002/ c №21030, кал. 9 мм преработен в боен чрез отстраняване на компенсатора /преградна муфа в цевта му и сигнално газов пистолет „Идеал силвер 2004" /IDEAL SILVER 2004/ с №2**05, кал. 9мм, преработен в боен чрез отстраняване на компенсатора /преградна муфа в цевта му. В Закона за контрол над взривовете, оръжията и боеприпасите е посочено, че придобиването и държането на огнестрелно оръжие и боеприпаси става само въз основа на разрешение, издадено от органите на Министерството на вътрешните работи. Независимо, че в особената част на Наказателния кодекс за престъплението по чл. 339 от НК не е предвидено отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, основание за това се съдържа в специалния закон - ЗКВВООБ, който указва обществената опасност на деянието и увреждането на държавния интерес при неговото осъществяване. Поради това, независимо че не е посочено в Наказателния кодекс, отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, пак е налице основание за това, щом като в специалния закон се подчертава увреждането на държавния интерес.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК предадените с протоколи за доброволно предаване записи от охранителни камери в близост до местата на отвличанията следва да останат по делото, както и описаните в протоколи за доброволно предаване от **.06.2008г. .(т. 13, л. 101) и от 31.03.2010г. (т. **, л. 39).

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите И.М.Е., П. И.П., Д.Д. Д., Л.М.Д. да заплатят на конституираните в процеса граждански ищци и частни обвинители суми, съставляващи разноски за повереник, както следва: на гражданския ищец В.В.В.сумата от 5000 лева; на гражданския ищец А.Б.А.сумата от 2 000 лева; на гражданския ищец К.Й.А.сумата от 2000 лева; на гражданския ищец Г.Й.Г.сумата от 2 000 лева и на гражданския ищец К.С.К.сумата от 1 000 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: