№4529/2010 г по описа на сгс, нк, 7 състав в съда е внесен обвинителен акт срещу девет лица: И. М. Е

По това време свидетелят В.М. изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗО „К.”. Режимът, на който бил поставен, позволявал да работи на външен обект на фирма „Н.К.-**” ЕООД, с която затворническата администрация имала сключен договор. Фирмата имала обект в ж.к. „Д. - 1”, където на 27.11.2008г. през деня пострадалият работил. Около 17.30ч. той привършил работа и свидетелката А.С. дошла да го вземе с лек автомобил, за да го върне в ЗО „К.”. На път за общежитието свидетелите М. и С.прибрали от училище дъщеря им В.. Около 17.**ч. тримата стигнали до жилището им в гр. С., кв. „В.”, на ул. „Я.Я.”, бл. **. Свидетелката С.и детето се качили за кратко до апартамента, а пострадалият М. останал да ги изчака в автомобила. По това време зад него спрял друг автомобил, с неустановена марка и модел, с включена полицейска лампа. Облечени с тъмни дрехи и с маски на главите, от автомобила излезли подсъдимите Е., П., Д. Д. и Л. Д.. С викове „Полиция!” те наобиколили пострадалия и го извадили от колата, като един от тях насочил към него пистолет. Подсъдимите свалили свидетеля на земята, завързали ръцете му с белезници, а на главата му поставили качулка. После го вкарали в багажника на автомобила, с който дошли и се отдалечили от мястото. По път спрели и казали на пострадалия, че е отвлечен. Дали му да разговаря със св. А.С., която по тяхна поръка пострадалият помолил да не се обажда в полицията. По-късно похитителите прекачили свидетеля М. в багажника на друго превозно средство и го откарали в къщата в с. Б., в която бил държан преди това и отвлечения Г. Г.. Похитителите оставили отвлечения в едно от помещенията в къщата, предварително подготвено с тази цел. На пода в помещението имало поставени два дюшека. В стената имало забита кука с верига, за която завързали двата крака на отвлечения. Държан принудително по описания начин, пострадалият М. останал в това помещение до 07.**.2008г.

В деня след отвличането започнала комуникация с близките на В.М.. На 27.11.2008г. вечерта на мобилния телефон на св. А.С. било изпратено кратко текстово съобщение, съдържащо искане за откуп и инструкции за намиране на телефон и сим – карта, на които да се водят преговорите за освобождаване. По указание на похитителите синът на отвлеченияБ.М. намерил телефона и сим-картата зад пътен знак в ж.к. „С.Г.”. От този момент насетне чрез кратки текстови съобщения на този номер близките на отвлечения получавали указания да събират пари и давали на похитителите обратна информация каква сума са намерили. На 04.**.2008г. на семейството бил пуснат запис с гласа на М., който ги умолявал да спазват инструкциите на похитителите и да събират пари за откупа му. На същата дата свидетелката А.С. получила текстово съобщение със заплаха, че ако не събере поискани пари „ще трябва да приготви буркан с лед, за да й изпратят пръст от ръката на отвлечения”.

На 07.**.2008г. свидетелятБ.М. събрал **1 000 евро. Парите предал на приятелите на баща си - В. Й. и св. А. М.. Същата вечер, около 19.00 часа, те ги оставили на бул. „С.Ш.”, на отбивката за ресторант „Л.П.".

След като разбрали, че откупът е предаден похитителите взели решение да освободят похитения. На единадесетият ден от отвличането го накарали да увие около очите си тоалетна хартия, която да залепи с тиксо, прибрали ръцете му една до друга и ги завързали. След това го вкарали на задната седалка на неустановен по делото автомобил, като две лица седнали от двете му страни, а по-късно го прекачили в багажника на друго превозно средство. На 08.**.2008г. го оставили в кв. „В.”, в близост до ул. „Я.Я.”. Пострадалият се прибрал в дома на св. А.С., от където уведомил затворническата администрация, че е освободен.

Отвличането било съпроводено с негативи за пострадалия В.М.. Семейството му изпитвало затруднения от финансов характер, заради предадената за освобождаването му откупна сума, която били заели. Отделно това, тъй като отвличането станало във време, в което пострадалият изтърпявал наказание лишаване от свобода на лек лежим в затворническо общежитие от открит тип, той бил преместен на друго място, в което режимът бил по-строг.

На 18.03.2009г. подсъдимите П., Е., Д.Д., К.К.и свидетелятВ.М. чакали пострадалия Б. Д. пред фитнеса в черен микробус „Ф.” със синя полицейска лампа. Както и при предишните отвличания, на подсъдимия Д.Д. била възложена задача да управлява превозното средство. Подсъдимият И. Е. стоял до него, а в задната част на превозно средство били подсъдимите П., К. и св.В.М.. Около 08.30ч. пострадалият пристигнал с лек автомобил „М.”. Паркирал го на паркинга пред салона и тръгнал към входа му. В този момент от джипа, облечени с тъмни дрехи и маски на лицата, излезли подсъдимите П., К. и св.В.М., които се затичали към пострадалия. Съгласно предварителната уговорка първите двама трябвало да издърпат Б. Д. в джипа, а третият да му постави белезници. Пострадалият обаче ги видял, изплашил се и побягнал в обратна на фитнеса посока към бул. „Е. М.”. Подсъдимите П. и К. го последвали, но тъй като пострадалият взел значителна преднина, се отказали от първоначалното си намерение и се върнали в джипа. След това бързо се отдалечили от района.

Функциите в отвличането били разпределени по договорения при предишни отвличания начин между подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Л. Д. и К.К.. Както при предишни отвличания подсъдимият Л. Д. трябвало да наблюдава района около самото отвличане и да съобщи на останалите, ако възникне опасност. Не било планирано свидетелятВ.М. да участва в това отвличане, тъй като по това време бил в чужбина.

На 27.03.2009г., вечерта, в джип с неустановена марка и модел гореизброените подсъдими очаквали пострадалия К. К. пред дома му в гр. Б., на ул. „П.Е.” №*. Около 19.30 ч. пострадалият се прибрал с лек автомобил „П. К.” с ДК № ********. Пострадалият спрял пред къщата, оставил вратата на колата отворена и слязъл, за да провери дали не я е опрял в гаражната клетка. В този момент от джипа излезли подсъдимите П. П. и К.К.. Те хванали пострадалия от към гърба и го натоварили в багажника на джипа, с който дошли. Един от двамата поставил на главата на похитения качулка, а на ръцете му белезници и се качил с него в багажника, притискайки го към пода. Другият похитител се качил при останалите в джипа. Разположени по този начин подсъдимите и пострадалият се отдалечили от мястото. По път похитителите прекачили пострадалия в багажника на друго превозно средство и го откарали в къщата в с. Б., в която били държани преди това Г. Г. и В.М.. Похитителите оставили отвлечения в едно от помещенията в къщата, предварително подготвено с тази цел чрез преграждането му с пресовани плоскости. В така обособеното пространство имало дюшек, възглавница, лампа, вентилаторна печка и химическа тоалетна. Похитителите взели вещите на пострадалия, сред които златна гривна с диаманти, ключ за лек автомобил „П.”, писалка „Монблан” и запалка „Дюпонт”. На ръцете на пострадалия поставили белезници, захванати за верига, която му позволявала да се придвижва само в района на така обособеното пространство. Държан принудително по описания начин, в това помещение пострадалият останал до 13.04.2009г.

Два дни след отвличането започнала комуникация с близките на К. К.. На 29.03.2009г. на мобилния телефон на сина му И.К. било изпратено кратко текстово съобщение, а по-късно и друго, съдържащо инструкции за намиране на телефон и сим – карта, на които да се водят преговорите за освобождаване. По указание на похитителите синът на отвлечения намерил телефона и сим-картата на билборд след кв. „К.”. От този момент насетне чрез кратки текстови съобщения на този номер синът на отвлечения получавал указания да събира пари и давал на похитителите обратна информация каква сума е намерил. По указание на похитителите в кв. „Н.”, на бул. „Л.Ш.” свидетелят И.К. намерил пакет, в който били поставени златната гривна на баща му и писмо, с което той молел за помощ и давал инструкции от къде да намери пари за откупа. На шестия ден от отвличането похитителите направили запис с гласа на отвлечения, който пуснали на сина му. Изпратили му и снимка, на която пострадалият бил заснет с вестник с актуална дата.

Междувременно свидетелят И.К. подал в полицията съобщение за похищението. На основата на тази информация било поискано и дадено разрешение от Председателя на Софийски градски съд за използване на специално разузнавателно средство чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. Обект на подслушването била телефонната комуникация, осъществявана на подхвърления телефон с номер ***********. (т. 31, 37, т. **, т. 39 и т. 40 от секретните Т.е)

При това похищение в пазенето на отвлечения се включили подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д. и К.К.. Към тях, след завръщането си от чужбина, се присъединил и свидетелятВ.М..

На четиринадесетия ден след отвличането свидетелят И.К. събрал 517 000 евро. Сумата поставил в черен сак, а на следващия ден - 11.04.2009г., около 23.30ч. по указание на похитителите оставил парите на бул. „Ц.Ш.”, на 17-тия километър, зад мантинелата в близост до счупен авариен триъгълник от кола, закачен на оградата зад моста.

На подсъдимия Л. Д. било възложено да вземе откупа, което той сторил.

След като парите били взети похитителите взели решение да освободят пострадалия. На 13.04.2009г. го накарали да се измие, да се преоблече с нови дрехи и да се преобуе с нови обувки. Поставили на очите му памучни тампони и чувал, който прикрепили около лицето му с тиксо. Извели го от къщата и го вкарали на задната седалка на джип „ML”. СвидетелятВ.М. седнал до него. Джипът управлявал подсъдимия Д.Д., а до него се возил подсъдимия И. Е.. Подсъдимите К.К.и П. П. били с друг автомобил пред джипа, за да проверят дали придвижването по маршрута е безопасно. Така похитителите стигнали до кв. „Г.Б.”, където около 23.00ч. оставили пострадалия в близост до един хотел.

След освобождаването подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д., К.К.и свидетелятВ.М. поделили парите от откупа.

На 18.**.2009г. свидетелят К. К. участвал в следствен експеримент. Тогава била проверена получената при разпита му информация за помещението, в което била държан, докато бил отвлечен. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол, но самото действие не дало резултат за разпознаване на къщата. (т. 5, л. 1**-**8 от д.п.).

Свидетелят К. К. понесъл тежко отвличането. По него време отслабнал 15 кг. Дни след освобождаването влязъл в болница, заради съсирек в крака, образуван от принудителното му обездвижване. Започнал да изпитва страх от тъмното и в първите дни след освобождаването синът му бил непрестанно до него. След отвличането пострадалият станал по – малко жизнен и одухотворен. Освен това наел охрана, която да го пази и преустановил излизанията си във вечерно време.

Шумът от отвличането привлякъл вниманието на съпругата на похитения А. А.а. В очакване на съпруга си и заради шума, тя погледнала през прозореца на кухнята, която била на първия етаж и откривала отлична видимост към паркинга. От това място свидетелката възприела най-напред двама, а след това и трети мъж, които принудително вкарали съпруга й в багажника на джипа. Виждайки това, свидетелката незабавно сигнализирала полицията, като се обадила по телефона и на брат си Г.К..

В джипа похитителите поставили на пострадалия А. белезници на ръцете и качулка на главата. Обяснили му, че е отвлечен и за освобождаването му ще поискат откуп. Накарали го да се обади на съпругата си и да я помоли да не съобщава за случилото се в полицията. По път пострадалият бил прекачен в друго превозно средство и впоследствие откаран в неустановено по делото помещение, специално оборудвано с тази цел чрез изолация и зелен дунапрен. В това помещение пострадалият бил държан принудително следващите четиринадесет дни. Свободното му движение било ограничено посредством стоманено въже, за което бил завързан с поставени на ръцете белезници.

В деня след отвличането започнала комуникация с близките на Б. А.. На **.07.2009г. на мобилния телефон на неговия съдружник А. Т. било изпратено кратко текстово съобщение с инструкции за намиране на телефон и сим – карта, на които да се водят преговори за освобождаване. По указание на похитителите свидетелят Т. намерил телефона и сим-картата в старо електрическо табло в тунела под бул. "Ц.Ш." при отклонението за магазин „Мосю Бриколаж". От този момент чрез кратки текстови съобщения на подхвърления номер**********свидетелят Т. поддържал комуникация с похитителите. Тъй като размерът на събраната сума не ги удовлетворявал, около седмица по-късно похитителите започнали комуникация със зетя на отвлечения Г.К., на когото дали указание да намери друга сим карта и да събира пари. На посочено от похитителите място в ж.к. „Д.” свидетелят К.открил В. подхвърлена сим карта с №*********. Чрез тази карта свидетелят осъществявал комуникация с похитителите и ги уведомявал каква сума е събрал. Около шестия ден от отвличането похитителите направили запис с гласа на отвлечения, който също предали на близките му.

Междувременно на основата на информацията, подадена от семейството на отвлечения Б. А., било поискано и дадено разрешение от Председателя на Софийски градски съд за използване на специално разузнавателно средство чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. Обект на подслушване била телефонната комуникация, осъществявана на подхвърлените на свидетелите Т. и К.два телефона с номера**********и*********. (т. 18 -** от секретните Т.е)

На 05.08.2009г. свидетелите А. Т. и Г.К. събрали сумата от **3 000 евро. Свидетелят Г.К. сложил парите в черен найлонов плик, а после ги поставил в червена раница с надпис „Шел” с диктофона със записа на отвлечения, който бил получил по-рано. Същата вечер по указание на похитителите свидетелят изхвърлил раницата с парите и диктофона след рекламна табела на бензиностанция „Еко” в близост до Ботаническата градина на БАН.

След като разбрали, че откупът е предаден похитителите взели решение да освободят отвлечения. На 06.08.2009г. го накарали да се измие, преоблече, завързали ръцете и облепили очите му. Вкарали го след това в багажника на неустановен по делото лек автомобил, а по-късно го прекачили в друго превозно средство. На 06.08.2009г. похитителите оставили св. Б. А. на бул. „С.Ш.”, откъдето по-късно свидетелят Г.К. го прибрал.

За свидетеля Б. А. отвличането било съпроводено с неприятни изживявания. При принудителното задържане той отслабнал с около двадесет килограма. Отвличането се отразило тежко и на семейството му. Съпругата и големият му син (тогава девет годишен), които възприели част от нападението, също били в шок от случилото се. Заради случилото се детето не можело да спи и трябвало да приема медиК.ти.

На третия ден след отвличането започнала комуникация с близките на отвлечения. На 21.10.2009г., около **.00ч., на мобилния телефон на баща му Р. И.Г.било изпратено кратко текстово съобщение. С него похитителите уведомили свидетеля къде да намери подхвърлена сим карта, чрез която да води преговори за освобождаване на сина си. Свидетелят Р. Ил. Г.намерил сим картата на една от указателните табели на изхода за гр. С., активирал я и започнал комуникация с похитителите. Със съгласие на свидетеля телефонната комуникация била контролирана чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. (т. 36 от секретните Т.е).

На 23.11.2009г. свидетелят изпратил на похитителите съобщение, че е събрал 354 000 евро. По указание на похитителите на следващия ден обменил валутата в български лева в едри банкноти. На **.11.2009г. приятел на свидетеля Г.оставил по инструкция на похитителите парите с откупа в ж.к. „М.”, зад оградата на магазин „Метро”.

След като откупът бил предаден похитителите взели решение да освободят пострадалия. На 29.11.2009г. наредили на св. Г.да се изкъпе и преоблече. Поставили на главата му шапка, която омотали с тиксо. С тиксо завързали и ръцете, и краката му. Извели го от къщата и го оставили на задната седалка на неустановен по делото лек автомобил, а после го прекачили в друг. Така похитителите се придвижили до гр. Е.П., където оставили пострадалия.

В хода на досъдебното производство свидетелят Р. Г.участвал в следствени експерименти, които целели да проверят получената при разпита на пострадалия информация за помещението, в което бил държан, докато бил отвлечен. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол, но самото действие не дало резултат за разпознаване на къщата.

Отвличането се отразило на нормалния начин на живот на свидетеля Р. Г.. Случилото се било съпроводено със значителен стрес при него. Уплахата от преживяното останала в съзнанието му, тъй като при освобождаването похитителите му казали, че ако съдейства на полицията ще бъде убит или отвлечен отново. След освобождаването пострадалият преустановил временно ежедневните си занимания. Нормалният му ритъм на живот се възстановил около 15-20 дни по-късно.

Предадените в български лева и във валута като откупи за освобождаване на дванадесетте пострадали суми са, както следва:

-100 000 евро с левова равностойност 195 583.00 лева за освобождаването на И.Ц.;

- 218 342, 51 лева за освобождаването на М. Ч.;

- 300 000 евро с левова равностойност от 586 749.00 лева за освобождаването на М. К.;

- 200 000, 00 евро с левова равностойност 391 166.00 лева за освобождаването на Д.И.М.;

- 202 000 евро с левова равностойност 395 077.00 лева за освобождаването наВ.В.;

- 391 390, 00 евро с левова равностойност 765 492.30 лева за освобождаването на А.Б.А.;

- 157 000, 00 евро с левова равностойност 307 065, 31 лева за освобождаването на К.А.;

- 203 000, 00 евро с левова равностойност 397 033, 49 лева за освобождаването на Г. Г.;

- **1 000, 00 евро с левова равностойност 471 355, 03 лева за освобождаването на В.М.;

- 517 000, 00 евро с левова равностойност 1 011 164, 11 лева за освобождаването на К. К.;

- **3 000, 00 евро с левова равностойност 5** **3, 29 лева за освобождаването на Б. А. и

- 693 **0, 00 лева за освобождаването на Р. Г..
Подс. Р.Л. притежавал разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие, издадено от служба КОС при 08 РУП СДВР със срок на валидност до 31.03.2011 год. В разрешението били вписани ловна пушка „ИЖ”, кал. ** № К 4175 и ловна карабина Сайга”, кал. 7.62мм, № 0008850. (л. 168-169, т. **) Подсъдимият Р. Л. притежавал разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие – пистолет „Рюгер”, калибър 9 мм, № 304-472**. Със Заповед № 3072 от 09.**.2008г. на Началника на 08 РУП СДВР разрешението на Р.Л. за дейности с огнестрелно оръжие било отнето. Заповедта била връчена срещу подпис на подсъдимия на **.08.2009 год., но още на **.11.2008 год. той предал в полицейското управление описаното в нея огнестрелно оръжие и ** броя патрони към него. За действията му бил съставен протокол.

На 22.**.2009г. било извършено претърсване в дома на подсъдимия Р.Л. в ж.к. „Д.”, бл. ***, вх. *, ет. *, ап.**. При следственото действие била иззета кутия с 50 патрона „П.”, кал. 9 х 19. Действието било обективирано в протокол, одобрен в **-часов срок от съответния първоинстанционен съд. (т. 25, л. 20-25). Съгласно заключението на балистична експертиза №10 БАЛ-42/2010г. откритите в дома на подсъдимия Р.Л. 50 патрона представляват боеприпаси по смисъла на ЗКВВООБ и Правилника за приложение на същия закон. (т. 39, л. 98-104)

На 22.**.2009г. било извършено претърсване и в дома на подсъдимия М.Л. в ж.к. „М. -2”, бл. ** А, вх. *, ет. *, ап. *. При следственото действие, наред с другите предмети, били иззети два сигнално-газови пистолета - „Блоу компакт", модел 2002 c №21030, кал. 9 мм, и „Идеал силвер 2004" с №2**05, кал. 9 мм. Действието било обективирано в протокол, одобрен в **-часов срок от съответния първоинстанционен съд. (т. 25, л. 16-19). Съгласно заключение на балистична експертиза №10 БАЛ-25/21.01.2010г. във вида, в който са открити в дома на подсъдимия М.Л., двата пистолета представляват огнестрелно оръжие, тъй като от вътрешната им част е отстранен компенсатора, който иначе препятства изстрелването на твърди тела. (т. **, л. 194-195).

Съгласно писмо от 10.02.2010г. на началника на 07 РУ СДВР на името на подс. М.Л. не е издавано разрешение за носене и съхранение на бойно и ловно оръжие. (т. 31, л. 9)

Възприетата фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване.