Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна

Подсъдимият П. И.П.е роден на **.********. в гр. М., българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно образование, трудово ангажиран преди задържането, понастоящем с мярка за неотклонение Задържане под стража, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „З.Ф.”, бл. **, вх. *, ет.*, ап.**, с ЕГН **********.

Подсъдимият Д.Д. Д. е роден на **********. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, с едно дете, неосъждан, безработен, със средно образование, понастоящем с мярка за неотклонение Задържане под стража, с постоянен адрес гр.С., бул. „Я.” № **, с ЕГН***********.

Подсъдимият П.К.П.е роден на *********., в гр. Л., българин, български гражданин, осъждан, женен, с две деца, със средно образование, трудово ангажиран преди задържането, с постоянен адрес гр. С., кв. Б., ул. „Г.” №*, с ЕГН**********.

Подсъдимият Ц.Г.С.е роден на **********. в гр. С., българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан, трудово ангажиран, с постоянен адрес гр. С., бул. „Д.” № **, ет. *, с ЕГН *********.

Подсъдимият Л.М.Д. е роден на *****.***1г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, трудово ангажиран преди задържането, понастоящем с мярка за неотклонение Задържане под стража, с постоянен адрес гр. С., ул. „К.” № **, вх. *, ет. *, ап. **, ЕГН **********.

Подсъдимият Р.П.Л. е роден на ********., в гр. С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, безработен, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „Д.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *** с ЕГН********.

Подсъдимият М.П.Л. е роден на *********. в с. П., обл. П., българин, български гражданин, неосъждан, разведен, във фактическо съжителство, със средно образование, трудово ангажиран, с постоянен адрес гр. С., ж.к. „М.”, бл. ***, вх. *, ет.*, ап.**, ЕГН *********.

Подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Л. Д., К.К.(по отношение, на когото производството е прекратено), покойният И.П. и свидетелятВ.М. се познавали помежду си. Подсъдимите И. Е., П. П. и свидетелятВ.М. се запознали при общ престой в местата за лишаване от свобода. Също от там датирало познанството на част от изброените лица с подсъдимия К.К.. Чрез И.П. и от общи компании свидетелятВ.М. се запознал с подсъдимите Л. Д. и Д.Д., а подсъдимият П. П. на свой ред го представил на подсъдимия К.К..

Подсъдимите Р.Л. и М.Л. са братя. Първият от тях е близък приятел с подсъдимия П.П., познат с подсъдимите Ц. С. и Л. Д. и с покойния И.П..

На неустановена дата в началото на 2007г. подсъдимият Л. Д. и три неустановени по делото лица решили да извършат отвличане на И.Ц.. Намерението им било да получат значителна откупна сума от близките на похитения срещу неговото освобождаване. Четиримата участници разпределили функциите си в похищението, като преди това проучили навиците на жертвата и мястото, на което живее. На две от лицата, сред които и подс. Л. Д., било възложено да наблюдават мястото на отвличането. Задачата на подсъдимия била улеснена от факта, че познавал района, в който живеел и неговият баща. Било решено останалите двама похитители да променят местоположението на пострадалия, като го качат в ползван от тях автомобил.

В изпълнение на намисленото на 09.03.2007г. вечерта подсъдимият Л. Д. и останалите му съучастници чакали пострадалия пред дома му в гр. С., на ул. „С.”. В съответствие с договорките подсъдимият наблюдавал района, стоейки в лек автомобил на кръстовището, образувано от тази улица и ул. „Д.Б.”.

Около 22.25ч. пострадалият И. Ц. се прибрал с лек автомобил „М.”. Влязъл в общото помещение на подземния гараж към кооперацията на ул. „С.” ***с намерение да паркира колата в една от гаражните клетки там. Свидетелят включил осветлението, отворил двете врати на гаражната клетка и паркирал на заден ход автомобила. Точно привършвал маневрата, когато входът на гаражната клетка бил препречен от сребрист на цвят автомобил с марка „Ф.Б.” с ДК № ********. В него били двамата съучастници на подс. Л. Д., които по предварителна уговорка трябвало да извършат отвличането. От автомобила излязъл единият извършител - едър и висок мъж, облечен с тъмни дрехи и с маска на лицето, който, въоръжен с пистолет, се насочил към пострадалия. Чрез оръжието похитителят принудил пострадалия да излезе от колата, указал му да легне на пода и завързал ръцете зад гърба му с пластмасови кабелни превръзки.

В този момент в общото пространство на гаража влязъл джип „Н.”, управляван от съседа на пострадалия св. Г.Г.. На предната седалка на автомобила се возило друго момче от квартала – св. М. В..

При идването на джипа едрият похитител избутал И. Ц. към автомобила, с който пристигнал. Качил го вътре през задната му лява врата и седнал до него. На шофьорското място в този автомобил седял вторият похитител – мъж, облечен с тъмни дрехи и с маска на лицето. След като пострадалият бил качен в автомобила, шофьорът направил рязка маневра и опитал да излезе от гаража на заден ход. За да освободи пътя към изхода, маневра с джипа направил и свидетелят Г.Г.. Така водачът на лекия автомобил „Ф.Б.” успял да излезе от гаражното пространство на ул. „С.”, от където продължил към ул. „Д.Б.”, а после завил в посока към ул. „Т.К.”. В автомобила едрият похитител поставил плътна черна шапка върху главата на пострадалия, за да ограничи видимостта му.

Пострадалият бил транспортиран до неустановена по делото къща и държан в едно от помещенията там, предварително оборудвано с тази цел. Ръцете и краката му били привързани с пластмасови кабелни превръзки. Държан принудително по описания начин пострадалият бил държан в това помещение до 27.04.2007г.

Веднага след отвличането свидетелите Г.Г. и М. В. разговаряли с бащата на похитения св. К. Ц.. Те му съобщили какво са възприели в гаражното помещение, както и това, че непосредствено преди това са видели подс. Л. Д. в близост до мястото на похищението. Свидетелят К.Ц.съобщил тази информация в полицията. Едновременно с това се обадил на бащата на подс. Л. Д. и го помолил да се свърже със сина си. В тази вечер бащата на подсъдимия Л. Д. не успял да го открие.

На третият ден след отвличането започнала комуникация с близките на И. Ц.. На мобилния телефон на бащата К.Ц.било изпратено кратко текстово съобщение, с което похитителите му указали да намери сим карта, чрез която да води преговорите за освобождаване на отвлечения. Свидетелят К.Ц.открил сим картата зад електрическо табло на бул. „Б.” №** и започнал комуникация с похитителите. Със съгласие на свидетеля телефонната комуникация била контролирана чрез специално разузнавателно средство и прилагане на оперативен способ „подслушване”. (т. 6 от секретните Т.е). На тази карта свидетелят К.Ц.уведомявал похитителите каква сума е намерил. По тяхно указание в близост до Аерогара С. открил втори телефон със сим карта, чрез които продължил преговорите.

През В.та половина на месец април чрез кратко текстово съобщение свидетелят К.Ц.уведомил похитителите, че е събрал 100 000 евро. След това на три пъти без успех се опитвал да предаде тази сума. Придружаван от приятеля си И. А., свидетелят успял да стори това едва на **.04.2007г., когато под пътен знак в близост до пещера „Л.” оставил упомената сума, опакована в торби с надпис „Била”.

След като откупът бил предаден похитителите взели решение да освободят пострадалия. На 27.04.2007г. накарали отвлечения да се изкъпе и преоблече. После залепили очите му с тиксо, на главата му поставили шапка с козирка, а на ръцете му сложили пластмасови белезници. Извели го от къщата и го оставили да легне на задната седалка на неустановен по делото лек автомобил. По този начин го придвижили до ул. „С.”, където го освободили.

В хода на досъдебното производство свидетелят И. Ц. участвал в следствени експерименти, които целели да проверят получената при разпита му информация за помещението, в което бил държан, докато бил отвлечен. Проведените следствени действия не дали резултат.

Отвличането нарушило нормалния ритъм на живот на пострадалия Ц.. Поради продължителното отсъствие от учебни занятия, се наложило той да презапише семестъра и да завърши година по-късно от състудентите си. След отвличането били нарушени и социалните контакти на И. Ц., който ограничил кръга от хората, с които се среща. Заради травмата от отвличането по инициатива на семейството му провел и няколко срещи с психолог.

За целите му подсъдимите Е., П. и свидетелят М. закупили микробус В. ръка, с който решили да извършат отвличането. Освен това около месец наблюдавали набелязаната жертва. Така добили ясна представа за мястото, на което живее и работи М. Ч., за маршрута, по който се придвижва и за обичайните часове, в които отива и се връща от работа.

На **.04.2007г. подсъдимите Е. и П. и свидетелят М. проследили пострадалия М. Ч.. Установили, че след 20.00ч. той тръгва с лек автомобил „М. S 320” с ДК № *******от офиса на фирма „О.” на бул. „В.” към другия офис на фирмата на ул. „Ген. С.” № ***. След кратък престой във втория офис свидетелят се качил в колата си и продължил по Околовръстното шосе в посока кв. „Г.Б.”. Похитителите го проследили, задминали го и продължили по ул. „Г.К.”, от където знаели, че свидетелят ще се прибере. За да улеснят отвличането, около 100 метра преди светофара с бул. „Ц.Б.” ІІІ, похитителите обърнали на пътя кофа за боклук и изчакали пострадалия да мине от там. Десет минути по-късно свидетелят се появил. На ул. „Ген. С.” срещу № * той спрял колата си и слязъл от нея, за да премести кофата за боклук, която му пречила да продължи напред. В този момент подсъдимият П. и свидетелят М. се приближили до пострадалия, подхванали го от двете страни и го качили в задната страна на техния микробус. Там го накарали да легне по очи, притиснали тялото му към пода, сложили найлонов чувал на главата му и завързали ръцете му. Междувременно подсъдимият Е. паркирал колата на пострадалия встрани от пътя, за да не пречи на движението, след което се качил в микробуса и потеглил с останалите към село Л.. В изоставена постройка в селото похитителите пазили отвлечения до сутринта. На 13.04.2007г. те придвижили пострадалия до къща около гр. С., където в стая, завързан със синджир, го пазили още няколко дни.

Около средата на месец април подс. Е., П. и св. М. преместили пострадалия в къща в с. Г.. До там го придвижили с микробуса, с който го отвлекли, като преди това завързали ръцете и поставили на очите му тиксо. Къщата в с. Г. била собственост на братовчед на подсъдимия И. Е. – И. Кираджийски, но не се обитавала постоянно от семейството му. В къщата подсъдимите предварително били оборудвали стая, в която да държат отвлечения. До 15.07.2007г. в тази стая, завързан с верига, пострадалият бил охраняван на смени от подсъдимите Е., П. и св. М..

Още в деня, в който пострадалият бил отвлечен, започнала комуникация с близките му с цел получаване на откуп. На **.04.2007г. около 21.30 часа синът на отвлечения Л. Ч. получил на мобилния си телефон текстово съобщение с искане за откуп. След неуспешен опит да се свърже с баща си, свидетелят Л. Ч. тръгнал да го търси, минавайки по маршрута, по който обикновено пострадалият се прибирал у дома. На ул. „Г.К." пред №* свидетелят Ч. забелязал паркиран в страни от пътя ползвания от баща му лек автомобил, вътрешната част на който бил поръсен с червен пипер. Това окончателно го убедило, че е извършено престъпление и на 13.04.2007г. той подал съобщение за това в полицията.

На основата на предоставената от свидетеля Ч. информация било поискано и дадено разрешение от Председателя на Софийски градски съд за използване на специално разузнавателно средство чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. Обект на подслушване била телефонната комуникация на свидетеля Л. Ч., осъществявана чрез личния му мобилен телефон с № *********. Обект на подслушване била телефонната комуникация и на други две сим карти - с номера ********* и *********, подхвърлени от похитителите за връзка. Чрез кратки текстови съобщения и обаждане с модулиран глас на тези телефони свидетелят Л. Ч. получавал указания да събира пари, давал на похитителите обратна информация каква сума е събрал и приемал откъслечни данни за състоянието на отвлечения. По упътване на похитителите на два пъти свидетелят намирал видеокасети със запис на баща си. (т. ** от секретните Т.е)

В края на месец април по указание на похитителите свидетелят Л. Ч. взел събраната до момента парична сума, възлизаща на 101 067.51 лева, от които 117 275.00 лева и 51 675.00 евро. Свидетелят поставил парите в чанта и се качил на влака С. – Б.. По нареждане на похитителите, дадено по телефона, свидетелят изхвърлил чантата с парите през прозореца на влака в района на гр. Пазарджик.

След като откупът бил взет, подсъдимите Е., П. и св. М. взели решение да освободят пострадалия. На 10.05.2007г. те измили и преоблекли М. Ч., залепили на очите му тиксо и завързали ръцете му. След 20.00ч. подсъдимият П. и свидетелят М. извели пострадалия от къщата, натоварили го в багажника на лек автомобил „Ф.Г.” и потеглили към гр. С.. Подсъдимият И. Е. се придвижвал с тях, но с друг автомобил. Похитителите пристигнали в гр. С., в района около бул. „К. В.” и оставали пострадалия М. Ч. в подземен гараж в кв. „С.Т.", на ул. „К.", бл. ***.

След освобождаването подсъдимите Е. и П. и свидетелятВ.М. поделили парите от откупа.
През месец октомври на 2007г. покойният И.П. организирал в дома си в кв. „С.” среща между подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Л. Д. и св.В.М.. На тази среща шестимата взели решение да извършват отвличания на територията на страната на български граждани, а за освобождаването от близките им да търсят откупи. На срещата били разпределени функциите между участниците в сдружението. Било взето решение И.П., подсъдимите Л. и Д.Д. да набавят автомобилите и помощните средства, с които ще се извършват отвличанията, последните двама да наблюдават района на отвличането, да изпращат послания до близките на похитения и да взимат откупите, а самото похищение да се извършва от подсъдимите Е., П. и от св. М., които да отговарят и за пазенето на жертвите. Тъй като подсъдимият Д.Д. имал опит с автомобилите, било решено той да управлява колите, с които ще се извършват отвличанията.

На тази среща И.П. предложил първият отвлечен да бъде М. К.. Казал, че с него се познават от деца, известно му е мястото, където живее, навиците на К. и това, че семейството му разполага с парични средства. Предложението на И.П. било прието от останалите. Съобразно договореното всеки от тях се заел с реализацията на намисленото отвличане. За безпрепятственото му провеждане подсъдимият Е. се снабдил с боен пистолет „М,”.

На 22.10.2007г. вечерта подсъдимите Е., П., Д.Д. и свидетелят М. чакали свидетеля М. К. пред дома му в кв. „Л.”, на ул. „А.Й.М.” № **Б. Похитителите били облечени с тъмни дрехи. Носили ръкавици и маски на лицата си. Около 22.00ч. свидетелят К. се прибрал с личния си автомобил „А.А*” с ДК № С СА ****. Пред кооперацията на горния адрес пострадалият спрял автомобила, отворил шофьорската врата и понечил да излезе навън. В този момент подсъдимият Е. се приближил до него, насочил към лицето му пистолет и заедно с подсъдимият Д.Д. го издърпали от колата. След това подсъдимият П. и свидетелят М. качили пострадалия на задната седалка на неговия автомобил и седнали от двете му страни. Поставили белезници на ръцете му, а на главата му качулка. Привели тялото му напред. Подсъдимият Д.Д. седнал на шофьорското място, а подсъдимият Е. до него. Разположени по този начин, похитителите се отдалечили от мястото. По пътя се спукала гумата на автомобила на М. К.. Похитителите я сменили с резервната гума от колата на самия отвлечен, след което продължили в първоначално набелязаната посока. По път се срещнали с подсъдимия Л. Д. и с И.П., които им докарали джип, в който преместили отвлечения. Подсъдимите Л. Д., Д.Д. и И.П. взели колата на К., за да я върнат в С., а подсъдимите Е., П. и св. М. вкарали отвлечения в багажника на джипа и продължили с него към село Г.. В селото похитителите завели М. К. в къщата, в която преди това държали М. Ч.. Оставили отвлечения в едно от помещенията в мазето на къщата, което предварително били подготвили с тази цел. В помещението имало легло, закопано в пода. Със синджири, захванати за леглото и завършващи с окови, похитителите завързали краката на отвлечения. С отделен синджир завързали и лявата му ръка. Държан принудително по описания начин, в това помещение пострадалият К. останал до 20.11.2007г.

При престоя в къщата подсъдимите Е., П. и М. охранявали на смени пострадалия и го снабдявали с храна. Давали му да чете вестници, списания и книги със заглавия „Тайните на Светия Граал”, „Ген”, „Невинен” и „История на военното изкуство”. Последната книга била стара, видимо четена преди това, а на заглавната й страница без подпис и дата имало посвещение „М,, желая ти много успех. Бъди добър воин”.

Около две седмици след отвличането на К., като обсъждали начина, по който да бъде охраняван той, подсъдимите Е., П. и св. М. стигнали до извод, че трябва да потърсят още някой, който да стои в къщата. С тази целВ.М. извикал св. Н.Н., с когото поддържал приятелски отношения от времето на общия им престой в затвора. Срещу възнаграждение свидетелятН. се съгласил да охранява отвлечения К. в къщата, като му носи храна и вода.

В деня след отвличането започнала комуникация с близките на М. К. с цел получаване на откуп. На 23.10.2007г., около 15.00ч. от мобилния телефон на пострадалия на мобилния телефон на неговия брат А. К. било изпратено кратко текстово съобщение, съдържащо информация за отвличането. По упътване на похитителите свидетелят А. К. намерил най-напред ключа, а след това и автомобила на брат си, паркиран в ж.к. „Д.”, поръсен с кафяво прахообразно вещество. На 30.10.2007г. било извършено процесуално следствено действие по оглед на този автомобил. По указание на похитителите на бул. „С.” върху гумата на паркирана кола свидетелят А. К. намерил подхвърлен телефон със сим карта за кореспонденция с номер 0877888**1 и писмо с текст: „Цената е 1 200 000 евро. Сумата не подлежи на коментар. Сделката е еднократна. Съветът, който би получил от всеки би бил: Пазари се! Това би било в ущърб на М.. Повтарям - цената е окончателна! Запознати сме с възможностите ви и знаем, че не е проблем. Той засега е добре. Имаш 10 дни от **.10. след осъществяването на сделката. Парите ще бъдат проверени и, ако всичко е наред, М. ще бъде освободен. Иначе сърди се на себе си. Не ни принуждавай да те убеждаваме по друг начин! Телефонът е за връзка. Да не се изключва!".

На подхвърления телефон били изпратени послания, според които св. А. К. трябвало да следва инструкциите на похитителите и да събира пари за откупа на брат си. Поисканата сума била значителна и близките на отвлечения не могли да я съберат в срока, указан от похитителите. Чрез И.П., Л. Д. и Д.Д. тази информация достигнала до подсъдимите Е., П. и св. М.. За да накарат близките на отвлечения да съберат повече пари, тримата взели решение да отрежат пръст от ръката на пострадалия. За целта се снабдили с лозарска ножица и с медицински материали.

На 06.11.2007г. един от тях поставил упойка, а след това отрязал с лозарска ножица кР.та фаланга на петия пръст на дясната ръка на пострадалия. Парчето с отрязания пръст било поставено в латексова ръкавица. Още същият ден свидетелятВ.М. го предал на подсъдимия Л. Д., който го оставил на бул. „С." в близост до №** под паркиран там лек автомобил „Р.19" с ДК № *****. На това място по указание на похитителите ръкавицата с пръста била открита от брата на отвлечения А. К.. С протокол от 06.11.2007г. свидетелят А. К. предал ръкавицата с пръстта за нуждите на образуваното наказателно производство. (т. 6, л. 168 от д.п.)

На основата на предоставената от свидетеля А. К. информация било поискано и дадено разрешение от Председателя на Софийски градски съд за използване на специално разузнавателно средство чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. Обект на подслушване била телефонната комуникация на свидетеля А. К. чрез личните му или подхвърлени от похитителите телефони. Чрез кратки текстови съобщения на тези телефони свидетелят А. К. получавал указания да събира пари и давал на похитителите обратна информация каква сума е събрал.

На 20 ноември по указание на похитителите свидетелят А. К. взел събраната до момента парична сума, възлизаща на 300 000 евро. По предварителна инструкция свидетелят поставил подхвърления телефон и парите в сак и ги оставил до кофа за смет в ж.к. „М.”.

След като откупът бил взет, подсъдимите Е., П. и св. М. решили да освободят пострадалия. На 20.11.2007г. наредили на пострадалия да се измие. Докато се почиствал, К. отскубнал снопче с косми от тялото си и го проврял във фугите на тухлената стена, намираща се в ляво от леглото. По-късно похитителите преоблекли пострадалия, облепили очите му с тиксо, завързали ръцете му, извели го от къщата и го вкарали в багажника на лек автомобил „Ф.Г.”. Подсъдимият Е. шофирал, подсъдимият П. бил на предната дясна седалка, а свидетелят М. стоял отзад. По този начин похитителите се придвижили до кв. „К.”, където оставили пострадалия.

След освобождаването подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д., И.П. и свидетелятВ.М. поделили помежду си парите от откупа. Всеки от тях получил по 50 000 евро.

На 18.**.2009г. М. К. участвал в следствен експеримент. Тогава била проверена получената при разпита на свидетеля информация за помещението, в което бил държан, докато бил отвлечен. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол. (т. 5, л. 135-137 от д.п.).

Отвличането се отразило на пострадалия К.. След похищението той коренно се променил – затворил се в себе си и стеснил силно контактите си с хора. Непрестанно се опитвал да изтрие от съзнанието си спомена за случилото се.

Като обсъждали тяхната част от задачите по отвличането, подсъдимите Е., П. и св. М. решили, че новата жертва трябва да бъде държана в друга къща. След кратко проучване счели, че подходяща за целта е къща в гр. С., м. „К.”, ул. „В.” № **. За наемането й на 09.01.2008г. бил сключен писмен договор със собственикаБ.Б.. Като наемател в договора бил вписан свидетеляВ.М.. (т. 3, л. 41 от д.п.)

На 11.01.2008г. подсъдимите Е., П., Д.Д. и свидетелят М. чакали в джип „БМВ Х - 5” Д.М.пред дома му на ул. „Ц.Г.” № **. Похитителите били облечени с тъмни дрехи. Носили маски на лицата си. Подсъдимият Е. държал в себе си оръжие. През това време подсъдимият Л. Д. и И.П. имали за задача да наблюдават района около отвличането и маршрута, по който похитителите ще се движат, като им подадат информация при опасност.

Около 18.30ч. - 19.00ч. чичото наД.– св. П. М. прибрал дететото от училище с автомобил, който паркирал пред кооперацията на горния адрес. Момчето излязло от колата и минало от задната й част, за да пресече улицата. В този момент до детето се приближил джипа на похитителите. С викове „Полицейска акция! Всички на земята!” от джипа излезли подсъдимите Е., Д., П. и свидетелят М.. Първите с насочен пистолет тръгнали към свидетеля П. М., съборили го на земята и му подхвърлили телефон със сим картас указание да го предаде на майката на Д.. През това време подсъдимият П. и св. М. вкарали момчето в задната част на джипа и седнали от двете му страни. Поставили на главата му черна торба от плат и облепили очите му с тиксо. Междувременно подсъдимият Е. седнал на предната дясна седалка, а подсъдимият Д.Д. подкарал джипа, отдалечавайки се от мястото.

Похитителите стигнали до предварително набелязано място в района на с. Б., където изчакали подсъдимият Л. Д. и И.П. да им подадат информация, че не ги следва полицейски патрул. След като се уверили, че това е така продължили към къщата в м. „К.”. Около километър преди къщата подсъдимият Д.Д. слязъл от джипа, тъй като съгласно предварителните уговорки не трябвало да разбира на кое място ще държат детето.

В къщата похитителите оставили момчето в стая на първия етаж, която предварително била подготвена с тази цел. Прозорецът в помещението бил изолиран с гипсокартон. В стаята имало телевизор, камера за наблюдение и легло, към което бил прикрепена верига, с която детето било завързано. Държан принудително по описания начин, в това помещение пострадалият Д.М.останал до 22.01.2008г.

При престоя в къщата подсъдимите Е., П. и св. М. охранявали на смени детето и го снабдявали и с храна. Когато влизали в стаята, за да не ги вижда, карали момчето да поставя на главата си торба от плат.

Непосредствено след отвличането чрез разговор от мобилния телефон наД.за похищението разбрала майка му К. М.. Тя окончателно се убедила в това, след като разговаряла със св. П. М., който съобщил подробностите по отвличането и й предал подхвърления от похитителите мобилен телефон.

За отвличането свидетелката К. М. съобщила в полицията. На основата на предоставената от нея информация било поискано и дадено разрешение от председателя на Софийски градски съд за използване на специално разузнавателно средство чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. Обект на подслушване била телефонната комуникация на К. М., осъществявана чрез подхвърления телефон със сим карта с номер**********. Чрез кратки текстови съобщения и разговори на този телефон свидетелката М. получавала указания да търси пари и давала на похитителите обратна информация каква сума е събрала. (т. 8 от секретните Т.е)

На 22.01.2008г. по указание на похитителите свидетелката К. М. взела събраната до момента парична сума, възлизаща на 200 000 евро. По тяхна инструкция свидетелката поставила парите в сак, който оставила на бул. „Б.” върху лек автомобил „Ф.П.”.

След като откупът бил взет, подсъдимите Е., П. и св. М. взели решение да освободят пострадалия. На 22.01.2008г. почистили дрехите му, закрили очите му със салфетка и ги облепили с тиксо. Качили го в същия автомобила, с който го били отвлекли. Към тях по-късно се присъединил и подсъдимия Д.Д.. Около 22.00 – 23.00ч. похитителите оставили момчето в района на бул. „Б.”, като чрез текстово съобщение указали на майката къде да го намери.

След освобождаването подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д., И.П. и свидетелятВ.М. поделили парите от откупа.

На 19.**.2009г. пострадалият Д.М.участвал в следствен експеримент. Тогава била проверена получената при разпита информация за мястото, в които бил държан, докато бил отвлечен. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол. (т. **, л. 118-**0 от д.п.).

Отвличането било силно травмиращо за Д.М.и съпроводено със значителна доза стрес. В желанието да подсигури сигурността на детето, няколко дни след освобождаването, майка му го изпратила в чужбина. Там момчето и понастоящем продължава обучението си. Когато се връща в страната, продължава да изпитва страх.