по чл. **2, ал. З, вр. ал. 2, т. 2, пр. 2, т. 7, пр. 1, т. 8, пр. 2, алт. З, вр. ал.1, вр.чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК

5. по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 6 от НК – за това, че на 22.**.2009г., в гр.С., ж.к."Д.", бл. ***, вх. *, ет.*, ап. ** е държал боеприпаси -50 /петдесет/ броя патрони, кал. 9мм „П." /кал. 9 X 19/, предназначени за стрелба с пистолети кал. 9мм., без да има за това надлежно разрешение по чл. 7 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл. 41 от Правилника за приложение на закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите/.

1. по чл. 321 , ал. З, пр. 1 и пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК – за това, че в гр. С. от неустановена дата на месец май 2008г. до 17.**.2009г. участвал в организирана престъпна група, образувана и ръководена от неустановена дата на месец октомври 2007г. до 17.**.2009 г. от И.М.Е.и П. И.П., създадена с цел да върши престъпления по чл.**2 от НК- отвличане на лица с цел противозаконно да ги лишат от свобода, в която участвали лицата, посочени в обвинението по пункт първи на обвинителния акт, като групата е била въоръжена и създадена користна цел - получаване на парични суми за освобождаване на отвлечените лица;

2. по чл. **2, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 3, вр. ал. 2, т. 1, т. 2, пр. 2, т. 7, пр. 1, т. 8, пр. 2, алт. З, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК – за това, че за времето от 22.05.2008 г. до 10.07.2008 г. в гр.С. в съучастие с П. И.П./извършител/, Д.Д. Д. /извършител/, И.М.Е./извършител/, И.П.П./помагач/, П.К.П./помагач/, Л.М.Д. /помагач/ и Р.П.Л. /помагач/, като помагач- чрез пазене на отвлечения А.А./държан до 10.07.2008 г. в къща находяща се в гр.С.,кв."Б.", ул „Б.Г.",№**, умишлено улеснил извършеното на 22.05.2008 г., около 01,00 часа в гр.С., кв."Д." пред бл. ** от П. И.П., И.М.Е.и Д.Д. Д. отвличане на А.Б.А.с цел противозаконно да го лишат от свобода, като извършителите са били въоръжени с пистолети, неустановени по делото, деянието е извършено от повече от две лица- от горепосочените три лица; отвличането е с користна цел - получаване на парична сума, деянието е извършено от лица, които действат в изпълнение на решение на организирана престъпна група /с посочени по-горе ръководители и участници/, от деянието са настъпили значителни вредни последици – за освобождаване на похитения са заплатени 391 390, 00 евро с левова равностойност 765492, 30 лева и към отвлеченото лице е проявена особена жестокост - отрязани са му дисталната /кР.та заедно с нокътя/ и част от средната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка и дисталната /кР.та заедно с нокътя/ и цялата средна фаланги на пети пръст на лявата ръка/

3. по чл. **2, ал. 3, вр. ал. 2, т. 2, пр. 2, т. 7, пр. 1, т. 8, пр. 2, алт. З вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 от НК -за времето от 10.07.2008 г. до 30.07.2008 г. в гр.С. в съучастие с П. И.П./извършител/,И.М.Е./извършител/ Д.Д. Д. /извършител/, И.П.П./извършител/ и Р.П.Л. /помагач/, като помагач чрез пазене на отвлечената К.А., държана до 30.07.2008г. в къща, находяща се в гр. С., кв."Б.", ул."Б.Г." №**, умишлено е улеснил извършеното на 10.07.2008г. в землището на с. М. от П. И.П., И.М.Е., Д.Д. Д. и И.П.П.отвличане на К.Й.А.с цел противозаконно да я лишат от свобода като деянието е извършено от повече от две лица-гореизброените четири, отвличането е с користна цел - получаване на парична сума, деянието е извършено от лица, които действат в изпълнение на решение на организирана престъпна група /с по-горе изброени ръководители и участници/ и от деянието са настъпили значителни вредни последици – за освобождаване на похитената са заплатени 157 000, 00 евро с левова равностойност 307065, 31 лева

4. по чл. 339, ал. 1, пр. 2, алт. 2 от НК – за това, че на 22.**.2009 г., в гр.С., ж.к."М.*",бл.***, вх. *, ет.*, в ап. № * държал огнестрелни оръжия -сигнално-газов пистолет „BLOW COMPACT" mod.2002/c №21030, кал. 9 мм преработен в боен чрез отстраняване на компенсатора в цевта му и сигнално газов пистолет „IDEAL SILVER 2004” с №2**05, кал. 9мм, преработен в боен чрез отстраняване на компенсатора в цевта му без да има за това надлежно разрешение по чл. 7 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и чл. 41 от Правилника за приложение на закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите.

Наказателното производство по отношение на подсъдимия М.Л. за престъпление по чл. 133 от НК, от което пострадал е О.Д.е прекратено с влязло в сила разпореждане на съдията докладчик, издадено по реда на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК.

Наказателното производство по отношение на подс. К.К.е прекратено с определение от **.03.20**г., поради смърт на дееца.

С определение от 22.**.2010г. преди даване ход на съдебното следствие са конституирани като частни обвинители единадесет от пострадалите - И. Ц., М. Ч., М. К., непълнолетният Д.И.М.,В.В., А.А., К.А., Б. Д., К.К., Б. А. и Р. Г..

С определение от същата дата са конституирани като граждански ищци единадесет от пострадалите – И. Ц., М. К., Д.И.М.,В.В., А.А., К.А., Г. Г., В.М., К. К., Б. А. и Р. Г.. Приети за съвместно разглеждане са гражданските им искове за неимуществени вреди, както следва:

-от И. Ц. - за сумата от 400 000 лв., платима солидарно от подсъдимите П.П., Л. Д., Ц. С. и Р.Л. като обезщетение за вредите от престъплението по чл. **2 НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата;

-от М. К. - за сумата от 500 000 лева, платима солидарно от подсъдимите П. П., И. Е., Д.Д. и Л. Д. като обезщетение за вредите от престъплението по чл. **2 НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата;

-от Д.И.М. – за сумата от **0 000 лева, платима солидарно от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д. и Л. Д. като обезщетение за вредите, причинени от престъплението по чл. **2 от НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата;

- отВ.В. В. – за сумата от 150 00 лева, платими солидарно от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д. и Л. Д. като обезщетение за вредите от престъплението по чл. **2 НК и за сумата от 50 000 лева, платима от подсъдимия П. П. като обезщетение за вредите от престъплението по чл. **9 НК, ведно със законната лихва от датите на увредите;

-от А.Б.А.- за сумата от 250 000 лева, платими солидарно от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Л. Д., П.П., Р.Л. и М.Л. като обезщетение за престъплението по чл. **2 НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата и за сумата от 100 000 лева, платими от подсъдимия П. П. като обезщетение за престъплението по чл. **9, ал. 2, вр. с чл. **НК;

-от К.Й.А.– за сумата от 250 000 лева, платими солидарно от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Р.Л. и М.Л. като обезщетение за престъплението по чл. **2 НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата;

-от Г.Й.Г.- за сумата от 15 000 лева, платими солидарно от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д. и Л. Д. като обезщетение за престъплението по чл. **2 НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата;

-от В.Б.М.- за сумата от 300 000 лева, платима солидарно от подсъдимите И. Е., П. П. и Д.Д. като обезщетение от престъплението по чл. **2 от НК;

- от К.С.К.– за сумата от 200 000 лева, платима от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Л. Д. и К.К.като обезщетение за престъплението по чл. **2 НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата;

- от Б.С.А.– за сумата от 200 000 лева, платима солидарно от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д. и К.К.като обезщетение за престъплението по чл. **2, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата и

- от Р.Р.Г.- за сумата от 500 000 лева, платима солидарно от подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Л. Д., П.П. и К.К.граждански иск като обезщетение за вредите от престъплението по чл. **2 НК, ведно със законната лихва от датата на увредата до окончателното заплащане на сумата.

С определение от **.10.2011г. по молба на частния обвинител М. Ч. е преустановено участието му в процеса.

С определение от 21.**.2011г. на основание чл. **7, ал. 1 от НПК е допуснато изменение на обвинението, поради съществено изменение на обстоятелствената му част. Изменението е свързано с мястото, на което са извършени отвличанията на Д.И.М. и на Г. Й. Г.. Първото, според измененото обвинение, е реализирано в гр. С., на ул. „Ц.Г.” № **, а второто в гр. С., на ул. „Н.О.” №**. В останалите части и по отношение на лицата предявените с обвинителния акт обвинения са останали непроменени.

Представителите на СГП в съдебно заседание поддържат обвиненията с изключение на това срещу подс. К.К., по отношение на когото наказателното производство е прекратено. Въз основа на събраната в хода на съдебното следствие доказателствена маса прокурорите извеждат фактическите си твърдения за отделните отвличания и за обвинението по чл. 321 от НК. Позовават се на обясненията на подс. Л. Д., на показанията на пострадалите и техните близки, а също и на казаното от защитените свидетелиВ.М. и Н.Н.. Считат, че в подкрепа на обвинителната теза са протоколите за оглед на къщите, в които пострадалите са държани принудително и намерените при тези действия обективни находки. Позовават се на заключенията на дактилоскопните и ДНКЕ експертизи, от които по научен път се установява, че по намерени в една от къщите книги са открити дактилоскопни следи, идентични с отпечатъка от показалеца на лявата ръка на подсъдимия П. П., а също така, че профилът върху подхвърления за комуникация на близките на пострадалия И. Ц. мобилен телефон съвпада с този на подсъдимия Л. Д.. Смятат, че подсъдимите П.П., Р.и М.Л. са подпомогнали похищението на сем. А., тъй като първият е посочил А.Б.като потенциална жертва, а вторите двама са пазили отвлечените по време на противозаконното им лишаване от свобода. Молят, ако съдът не приеме, че подсъдимите Р.и М.Л. са подпомогнали отвличането на семейство А., да ги признае за виновни в извършване на престъпление по чл. **2а от НК. Обвинението намира за неправдоподобни обясненията на подс. Р.Л., че е наел къщата в с. Б., на ул. „Б.Г.”, за да бъде обитавана от семейството на подс. П.П.. Счита, че престоят в затвора на последния във времето на отвличане на А.А.не разколебава обвинителната теза, тъй като в инкриминирания период привлеченият към отговорност е бил в затворническо общежитие от открит тип, имал е възможност да работи на външни обекти и да излиза в отпуск. Като доказано се определя авторството на подсъдимия П. при причиняване на телесните повреди на М. К., В.В.и А.А.. Прокурорите считат, че обвинението по чл. 321 от НК е несъмнено установено в основния и квалифицираните му състави, а също така и от гледна точка на ръководителите, организаторите и участниците в престъпното сдружение. Определят като доказани и обвиненията срещу М.и Р.Л. за незаконно притежаване на оръжие и боеприпаси, позовавайки се на заключенията на балистичните експертизи и на протоколите за претърсване, чрез които тези предмети са иззети от домовете им. Молят съдът да наложи на всички подсъдими наказания лишаване от свобода към максимума, предвиден в закона. Пледират наказанията да бъдат увеличени по реда на чл. ** от НК.

Поверениците на гражданските ищци и частни обвинители И. Ц. и В.М. (последният само граждански ищец) – адв. О. и адв. В. се присъединяват към пледоарията на държавното обвинение, както по отношение на изнесената фактология, така и досежно поисканото по вид и размер наказание. Молят да бъдат уважени гражданските искове в пълния им предявен размер.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители М. К. и Р. Г.– адв.В., прави анализ на събрания по делото доказателствен материал. На тази основа определя като несъмнено доказано обвинението за отвличане с пострадал М. К.. Счита за установена връзката между последния и покойния И.П., когото обвинението сочи като помагач в това отвличане. Позовава се на показанията на пострадалия М. К., на разказа на неговия брат и на гласните доказателства, събрани чрез разпита на двамата защитени свидетели. Определя като достоверни показанията на св.В.М. и подчертава, че той дава сведения за отвличане, в което лично е участвал. Отделя внимание на показанията на св. Б. К. – собственик на къщата, в която отвлеченият е бил държан. От тях извежда връзката между този имот и подсъдимите. Позовава се на показанията на св. Д. Л., който е разпознал подсъдимия Е. като едно от лицата, посещавали тази къща, а също така и на разказа на поемните лица, присъствали при огледа й. Като сериозни за обвинителната теза определя дактилоскопните и биологична експертизи, от които се установява, че в къщата са открити следи и нишковидни обекти, произхождащи от пострадалия К. и от подсъдимия П.. Смята, че този подсъдим е причинил средната телесна повреда на доверителя й, като е отрязал първата фаланга от кутрето на дясната му ръка. За това си твърдение се позовава на показанията на свидетеля Н.Н., който при разпита пред съда е обявил, че е видял П. да държи предмета, с който увредата е причинена. Моли за наказание в максималния, предвиден в закона размер и за цялостно уважаване на гражданския иск за обезвреда.

Такова становище повереникът изразява и по отношение на обвинението за отвличането на Р. Г.. Счита същото за несъмнено доказано от обясненията на подс. Л. Д. и от показанията на пострадалия, неговите близки и очевидците на отвличането А.И.и Н. Н.. Смята, че косвено доказателство за това отвличане е сходния с предходните маниер на извършването му. Акцентира върху нечовешките условия, при които пострадалият е бил държан при противозаконното му лишаване от свобода и на ниската му възраст. Смята, че единственото справедлИ.наказание е отмереното в максимален размер такова наред с пълното уважаване на гражданската претенция.

Поверениците на гражданския ищец и частен обвинител Д.И.М. – адв. Г.а и адв. М., пледират за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимите, предадени на съд за това отвличане. Обстоятелствата по време, място и начин на неговото извършване поверениците извеждат от показанията на свидетелите Д., К. и П. М.. Авторството на деянието основават на разказа на защитения свидетелВ.М. и на прочетените от досъдебното производство обяснения на подс. Л. Д.. На тази доказателствена основа определят за установени всички посочени от обвинението квалифициращи обстоятелства, касаещи въоръжението на извършителите, техния брой, користната цел, с която е извършено отвличането, значителните произтекли от него вредни последици и непълнолетната възраст на пострадалия. Посочват, че е открита къщата, в която похитеният е бил задържан, като се позовават на протокола за следствен експеримент, на показанията на св. Б. Б. (неин собственик) и на св.В.М., който я е наел. Самостоятелно внимание отделят на детайлите на отвличането, които определят като идентични с предхождащите и следващите го посегателства от същия вид. Искат да бъде уважен в цялост предявения граждански иск, като се позовават на непоправимите вреди, които отвличането е нанесло върху психиката на гражданския ищец, на страха от случилото се, който определя начина му на живот и до днес и на коренната промяна в семейството му, обусловена от процесното събитие.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинителВ.В.-адв. С., моли съдът да постанови осъдителни присъди за подсъдимите Е., П., Д.и Л. Д.и. Счита, че по безспорен начин е доказан механизма на отвличането, деня, в който е станало то и мястото, на което е реализирано. За тези обстоятелства иска съдът да кредитира показанията на пострадалия, на защитения свидетелВ.М. и на съседите на похитения, които са станали очевидци на отвличането. За несъмнено доказано счита и мястото, на което отвлеченият е бил държан. По отношение на увредата, причинена на пострадалия и травмите, които са му нанесени се позовава на показанията на двамата защитени свидетели, на разказа на самия отвлечен и на заключението на медицинската експертиза. Моли за издаване на осъдителни присъди с максимален размер на наказанията по тях, а също и за уважаване на гражданския иск така, както е предявен.

Повереникът на гражданските ищци и частни обвинители А.А., К.А. и К. К.-адв. Т., твърди, че в хода на съдебното следствие е несъмнено установено от обективна и субективна страна, че подсъдимите са осъществили състава на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение. Иска те да бъдат признати за виновни по тях, а гражданските искове да бъдат уважени в цялост.

Повереникът на гражданския ищец Г. Г.–адв. К. Ч., изразява същото становище, присъединявайки се към позицията на представителите на държавното и частно обвинение.

Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Б. А.-адв. К. Д. смята, че в хода на съдебното дирене са събрани достатъчни по обем доказателства, които да обусловят издаване на осъдителни присъди спрямо подсъдимите П., Е. и Д. Д.. Счита, че тези трима подсъдими, наред с подсъдимия К.К., по отношение на когото производството е прекратено, са участвали в отвличането на Б. А.. Приема за несъмнено установени всички посочени от прокуратурата квалифициращи обстоятелства относно това отвличане. Иска гражданският иск да бъде уважен изцяло, тъй като отвличането е станало пред малкото дете на пострадалия и е оставило трайни негативни последици върху цялото му семейство.

Повереникът на частния обвинител Б. Д. – адв. К., не поддържа обвинението срещу подсъдимите П., Е. и Д.. Счита, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че те са автори на инкриминирания от прокуратурата опит за отвличане.

Защитникът на подсъдимия И. Е. – адв. К., пледира за издаване на оправдателна присъда. Смята, че в хода на процеса обвинението не е постигнало първостепенната си цел и не е представило убедителни доказателства за извършителите на отвличанията по обвинителен акт. Определя като несъставомерно обвинението по чл. 321 от НК. За него твърди, че е установено само познанство между част от подсъдимите, но не и обединението им в престъпно сдружение. Заявява, че във всички пунктове обвинителната теза се крепи на показанията на защитения свидетелВ.М., но счита, че те не могат да обосноват единствено възможен и несъмнен извод за авторство. Смята, че по същината си тези показания представляват оговор, върху който осъдителна присъда не е допустимо да се основава. Акцентира върху отказа на свидетеля да отговаря на въпроси за причиняване на телесната повреда на М. К.. От този отказ защитата черпи аргумент, че свидетелят не е добросъвестен при излагане на показанията си, като подчертава, че първоначалното им снемане е станало във време, в което той е бил задържан под стража. Защитникът излага доводи и във връзка с обясненията на подс. Л. Д. на досъдебното производство, като счита, че разпитът там е проведен в нарушение с принципите за честен и справедлив процес, тъй като по отношение на подсъдимия е било приложено насилие и психическо въздействие за изтръгване на самопризнания. Излага съображения за това кои доказателства и средства за тяхното установяване следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност поради процесуална неиздържаност. Иска това да бъде стоР.по отношение на протоколите за оглед на четирите къщи, в които обвинението твърди, че са държани отвлечените, а също така и по отношение на протоколите за разпознаване на подс. И. Е.. Смята, че първите процесуални документи са негодни, поради участие в следствените действия на служители от системата на МВР, а вторите, заради факта, че подсъдимият е предявен за разпознаване по черно бели снимки. Твърди, че досъдебното производство е водено непрофесионално и по начин, недопускащ разкриването на истинските извършители. Поддържа теза, че разследващите органи са „изфабрикували” доказателства, а този подход ясно е демонстриран от прокуратурата и в съдебна фаза при разпитите на свидетелите Н.А.и Б. Д..

Подсъдимият И. Е. се възползва от законоустановеното си право и отказва да дава обяснения. Подкрепя казаното от защитника си и моли за оправдателна присъда.

Защитникът на подсъдимия П. П. – адв. С., смята за недоказано обвинението във всичките му пунктове. Счита, че прокуратурата е подходила небрежно към обосноваване на своята теза, позовавайки се на показанията на свидетелитеВ.М. и Н.Н.. Определя тези показания като недопустими, тъй като принадлежат на лица, които пряко са участвали в отвличанията. Очертаният, по мнение на защитата, неправилен подход е използван и в обвинителния акт, в който не е посочено прякото участие на защитените свидетели в престъпните посегателства, а извършителите на отвличанията са изведени в намален състав. Смята за недоказано обвинението за престъпна група, като посочва, че никой от разпитаните свидетели не е посочил подс. П. като неин ръководител. Взема отношение по предявените квалифициращи обстоятелства на отвличанията, считайки че те отсъстват. Твърди, че заплащането на откупната сума не може да запълни състава на чл. **2, ал. 3 от НК, тъй като щетата е настъпила в патримониума на лица, различни от отвлечените. Смята, че липсват доказателства при отвличането дейците да са били въоръжени, защото твърдяното за използвано оръжие не доказано, че е бойно. Счита за необоснована тезата на прокуратурата за наличие на квалифициращо обстоятелство „особена жестокост”, защото при извършване на телесните повреди пострадалите К., В. и А. са били упоени и не са осъзнавали какво се случва с тях. Защитникът не приема за доказани обвиненията по чл. **9 от НК, за които срещу подс. П. също е внесен обвинителен акт. Смята, че не е безспорен вида и характера на причинените телесни повреди, а авторството им е останало недоказано. За да защити тезата си, посочва, че отрязването на меката част на ушната мида на св. В. е извършено едномоментно, със сигурна ръка и без надрязвания, т.е. по начин, предполагащ специални умения, каквито неговият довереник не притежава. Изрично акцентира върху показанията на защитения свидетелВ.М., който не желае да посочи кой е причинил увредата на св. М. К. с единствен аргумент да не уличи себе си в престъпление. Защитата твърди, че дактилоскопните следи, идентични с отпечатъка на подсъдимия П., свързват последният с местопрестъплението, но не и с престъпното деяние, защото са оставени в неустановен период от време и върху движими вещи. Счита за недопустимо съдът да извежда изводи за авторството на деянията на основата на т.нар. сходни факти и на близкия почерк между отделните отвличания. Определя като необосновани исканията на частното и държавно обвинение за определяне на максимално наказание.

Подсъдимият П. П. не дава обяснения по обвиненията. Отрича да е участвал в инкриминираната престъпна дейност и моли за справедливост.

Защитникът на подсъдимия Д.Д. - адвокат К. Л., пледира за оправдателна присъда. Смята, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които несъмнено да установят участието на подс. Д. Д. в престъпната група или съпричастността му към предявените обвинения за отвличане. Посочва, че тезата на прокуратурата не е подкрепена с никакви доказателства, освен с показанията на защитения свидетелВ.М.. Оспорва, както добросъвестните показания на последния, така и допустимостта на качеството му като свидетел. Акцентира върху обстоятелството, че свидетелят дълго време е прикривал Н.Н. като участник в отвличанията и смята, че може да е сторил това и по отношение на други извършители в ущърб на нейния клиент. Посочва, че подсъдимият Д.Д. не е бил разпознат от свидетеля, а в показанията си пред съда го посочва само по прякор. Поради това смята, че не е установена тъждествеността между лицето, за което свидетелят говори в показанията си и подсъдимия Д.Д.. Заявява, че при разпита свидетелят си служи с вероятности и предположения, а не изразява категорична убеденост за сведенията, които представя. Определя този свидетел като заинтересован, заради прякото му участие в отвличанията и поради желанието да избегне наказателна отговорност за тях. Моли, ако съдът реши да ги постави в основата на доказателствените си изводи, да приложи разпоредбата на чл. **4 от НПК, която съдържа забрана присъдата да почива единствено на показания, дадени по реда на чл. **1 от НПК. Иска съдът да не кредитира прочетените от досъдебното производство обяснения на подс. Л. Д., но ако го стори – да има предвид, че в тях той не споменава името на Д.Д.. Оспорва процесуалната годност на протоколите за оглед на къщите, като твърди, че с оглед служебните им отношения с МВР, участващите в тях поемни лица са били заинтересовани от изхода на делото.

Другият упълномощен защитник на подс. Д.Д. – адв. Д. Л., заявява, че поддържа казаното от останалите защитници. На свой ред застъпва позиция, че разследването е проведено при засилен и незаконен натиск от страна на разследващите органи. Основава твърдението си върху протоколите от ВДС, приложени чрез СРС, от които се установява, че свидетелятВ.М. и подс. Л. Д. са били поставени в безизходица, като им е било внушено да дадат сведения в насока, обслужваща разследването. Защитата определя тези СРС като процесуално негодни, но моли съдът да ги разгледа в контекста на твърдения психологически натиск, оказван, както върху свидетелите, така и върху привлечените към отговорност лица. Смята, че прокуратурата е проявила престъпно бездействие, като е отказала да привлече като обвиняемВ.М., въпреки че той сам е признал участието си в отвличанията. Именно, защото е извършител на престъпленията, защитникът твърди, че той не може да дава показания като свидетел и моли това гласно доказателство да бъде изключено от подлежащата на обсъждане доказателствена маса.

Подсъдимият Д.Д. се възползва от законоустановеното си право и в хода на съдебното следствие отказва да дава обяснения. В защитната си реч оспорва процесуалната годност на СРС и прочетените от досъдебното производство обяснения на подс. Л. Д.. Съпоставя показанията на свидетеляВ.Д. от досъдебното производство и дадените такива пред съда, като счита, че в двата разпита има съществени противоречия. Твърди, че този свидетел не го е разпознал като участник в отвличанията, а само неговите показания не са достатъчни за издаване на осъдителна присъда.

Защитникът на подсъдимия П.П. – адв.В., моли неговият подзащитен да бъде признат за невинен. Анализира събраните доказателства и смята, че те не могат да доведат до различен извод по съществото на делото. Определя като позиция на „нагаждане” показанията на И. и К. Ц.и и опитът им да свържат подсъдимия П. с първото по време отвличане. Твърди, че в началото на досъдебното производство двамата свидетели не са дали информация за физическите данни на „по-дребния извършител”, нито са посочили специфики в неговия говор, за каквито споменават пред съда. Акцентира върху физически недъг на лявата ръка на подсъдимия П. и твърди, че той му пречи да извършва фини движения по снемане на меки контактни лещи, за каквито пострадалият И.Ц. споменава. Моли да не бъдат възприети прочетените обяснения на Л. Д. в частта им, в която този подсъдим сочи неговия клиент като участник в отвличанията на Ц., А. и Г.. Смята, че тези обяснения са дадени под натиск и с единствената идея подсъдимият да облекчи собственото си процесуално положение. Твърди, че по отношение на отвличането на И.Ц. тези обяснения са опровергани от свидетелитеГ., В. и от заключението на СМЕ на подсъдимия; по отношение на отвличането на А.А.– от факта, че П.П. е бил в затвора през този период, а за отвличането на Р. Г.– от показанията на неговия баща, който твърди, че не познава подс. П.. Счита, че твърденията на обвинението за участието на П.П. в отвличането на А.А.се опровергават от събраните по делото доказателства – показанията на множеството свидетели, разпитани по искане на защитата на подс. Р. Л. и от показанията на св. С. Н.. Смята, че изложената в обвинителния акт фактология не е намерила пълен и Я. израз в диспозитива на обвинителния акт, нито е била потвърдена от събраните в хода на процеса доказателства. Заявява, че обвинението е непоследователно, тъй като твърди, че отвлечените А. и К.А. са държани в една и съща къща, но едновременно с това поддържа, че П. е подсигурил имота само за първото отвличане.

Подсъдимият П.П. дава обяснения, чрез които отрича съпричастността си към предявените обвинения. Посочва, че не познава пострадалите И. Ц. и Р. Г., нито лица от близкото им семейно обкръжение. В този смисъл възразява да е участвал в похищението на първия или да е посочил втория като обект на отвличане. Определя като несъстоятелно и обвинението за помагачество в отвличането на А.А., който твърди, че знае от общодостъпна за всеки информация като собственик на ФК „Л.”. Заявява, че по време на отвличането на А.А.е изтърпявал наказание лишаване от свобода и смята, че това е достатъчен аргумент, за да се счете, че няма съпричастност към това престъпно посегателство. Твърди, че единственото, което го свързва с това отвличане е къщата в с. Б., на ул. „Б.Г.” № **, в която семейството му е живяло под наем. Заявява, че близките му са ползвали къщата до края на месец април на 2008г., а отвличането и противозаконното лишаване от свобода на А.А.е станало след това. Посочва, че след горната дата е предал ключовете за ползване на къщата на И.П., без да знае, че там ще се държат отвлечени лица. Обявява, че към процесния период от подсъдимите по делото е познавал само Р.Л., Л. Д. и Ц. С.. Поради това, като несъстоятелна определя тезата на прокуратурата, която го свързва в група и с останалите подсъдими. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Л. Д. – адв. Б., пледира за издаване на оправдателна присъда по отношение на този подсъдим. Посочва, че ползваната от обвинението доказателствена съвкупност по всички предявени обвинения е изградена на базата на собствените му признания (прочетени по реда на чл. 2**, ал. 1, т. 3 от НПК) и на показанията на свидетеля със защитена самоличностВ.М.. Прочетените обяснения твърди, че са изтръгнати срещу обещание за облекчаване на положението на подсъдимия, който е бил накаран да ги заучи и възпроизведе. За това си твърдение защитата се позовава на изслушаните в съдебно заседание записи от СРС. Поддържа, че извън тях с подсъдимия са провеждани множество други разговори, за които в разрез с изискванията на НПК, не е бил съставян протокол. По отношение на преценката на показанията на защитения свидетел, твърди, че на досъдебното производство са допуснати груби закононарушения, свързани с процесуалното качество на това лице. И този защитник застъпва тезата, че прокуратурата не е имала правомощие да го освободи от наказателна отговорност, в който смисъл твърди, че е недопустим и разпитът му като свидетел. Отделно от това защитата акцентира върху непоследователността в показанията на свидетеля М. и върху това, че по отношение на част от отвличанията тези гласни доказателства са с производен характер. Посочва, че няма други гласни, писмени или веществени доказателства, които да свържат подсъдимия Л. Д. с вменените му престъпления. Моли съдът да не кредитира заключенията на двете ДНК експертизи на веществени доказателства, тъй като са изготвени в значителен период една от друга и вещите лица не дават еднозначен, а вероятен отговор дали профилът върху подхвърления за комуникация на близките на пострадалия И. Ц. мобилен телефон съвпада с този на подсъдимия Л. Д..

Подсъдимият Л. Д. в съдебно следствие отрича обясненията, които е давал пред съдия в хода на досъдебното производство. Твърди, че депозирането им е станало под натиск от разследващите органи, които го малтретирали психически и му нанесли физически увреди. Заетата пред съдебния състав позиция на този подсъдим е, че няма съпричастност към нито едно от престъпленията, за които му е повдигнато обвинение. Отрича отношение към отвличанията да са имали и подсъдимите, които в предходните си обяснения пред съдия е посочил като техни извършители. Заявява, че в отречените обяснения е дал информация за похищенията, която е получил от разследващите органи, от компании, в които се е движил, от средствата за масово осведомяване и от покойния И.П.. Твърди, че под натиска на разследващите органи е свързал подсъдимия П.П. с отвличането на А. и К.А., а чрез него е обявил и подсъдимия Р.Л. като съпричастен към това похищение. Пред съда посочва, че със съгласието на подс. П.П. и със съдействащото поведение на подс. Р.Л., е подсигурил възможност покойният И.П. да получи ключ от къщата в с. Б., на ул. „Б.Г.” № **. Твърди, че с това се изчерпва неговото съдействие по случая. Заявява, че познава част от подсъдимите и изразява недоумение защо го свързват в обща престъпна група с всички тях. Отрича да има познанство със свидетеляВ.М. и няма обяснение за причината, поради която това лице дава уличаващи го показания. Иска от съда да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Ц. С.-адв. С., намира, че оправдателна присъда по отношение на това лице е единственият съдебен акт, който би съответствал на доказателствата по делото. Посочва, че обвинителната теза по този пункт се основава единствено на обясненията на подс. Л. Д., които по-късно са отречени. Смята, че е налице хипотеза на оговор и е недопустимо осъдителната присъда да почива само на това. Определя като неиздържана конструкцията на обвинението, което сочи подсъдимият С. като помагач чрез водене на преговори за освобождаване на отвлечения, което е последващо самото отвличане поведение. Акцентира върху неправомерните обещания, които разследващите органи са дали на подсъдимия Л. Д. и на св. В. М., за да обслужат обвинителната теза.

Подсъдимият Ц. С. не дава обяснения по обвинението. В последната си дума заявява, че не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия Р.Л.-адв. В., счита, че обвиненията срещу подзащитния му не се доказват по безспорен и несъмнен начин. Солидаризира се с възраженията на останалите защитници по отношение на незаконосъобразното поставяне в качеството на свидетел наВ.М.. Излага доводи за това, че експертизите и следствените действия по оглед са опорочени, тъй като в тях са участвали заинтересовани лица-служители от системата на МВР. Смята, че стремежът на прокуратурата да фабрикува доказателства е достигнал своя пик в съдебната фаза, когато като свидетел е привлечен Б. Д., а оглед на поставената под полицейска охрана къща в с. П.. е извършен извънпроцесуално – без знание и съгласие на съда. Солидаризира се с твърденията на адв.В. по отношение на показанията на св. И.и К. Ц.и, Г.Г. и М. В.. Посочва, че неговият клиент няма говорен дефект, какъвто похитеният съобщава да е имал по-едрият извършител. Заявява, че в периода на отвличането на И.Ц. подсъдимият Л. е бил на място, различно от мястото, на което похищението е реализирано. Прави подробен анализ на показанията на А. и К.А., като посочва, че в тях се съдържат данни за престъпна дейност, от която те са пострадали, но подчертава, че свидетелите не свързват подзащитния му с противозаконната деятелност. Не счита за несъмнено установено, че тези двама отвлечени са били пазени в къщата в с. Б.. Дори да се приеме противното, не го смята за достатъчно да установи, че подсъдимият Р. Л. е пазил отвлечените в тази къща. Позовава се на показанията на свидетелите З., К. и И., които под страх от наказателна отговорност заявяват, че в инкриминирания период подсъдимият е бил извън гр. С.. Моли като негодно доказателствено средство, поради извършените в него поправки и отсъствието на едно от поемните лица при следственото действие, протоколът за оглед на къщата в с. Б. да не бъде използван от съда. Счита за житейски неправдоподобно Р.Л. да е участвал в престъпна група, създадена с користни цели, като се позовава на недоброто финансово състояние на този подсъдим. Счита за недоказано и обвинението по чл. 339 от НК. Твърди, че инкриминираните от обвинението 50 патрона подсъдимият е забравил да върне след като му е отнето разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие. Тъй като експертите балисти са простреляли само осем от намерените патрони, твърди, че само за тях може да се твърди, че съставляват боеприпаси. В случай, че не се приеме тезата за субективна несъставомерност на обвинението по този пункт, моли съдът да признае подсъдимият Р. Лбешковски за виновен в държането само на тези осем патрона, като приложи нормата на материалния закон, действаща към момента на извършване на инкриминираното деяние.

Подсъдимият Р.Л. дава обяснения. Твърди, че няма отношение към отвличанията на И. Ц., А. и К.А.. Поради изминалия период от време, не може да конкретизира как е прекарал времето си в деня на отвличането на първия от тях и периода, в който това лице е било похитено. Смята обаче, че съпричастността му към отвличането е изключена, тъй като по това време е пътувал за чужбина, работил е на трудов договор с фирма „СИС И.С.” ЕООД и е посещавал активно семейни тържества. По отношение на обвинението за отвличането на А. и К.А. обяснява, че по заръка на подс. П.П. е взел под наем къща в с. Б., на ул. „Б.Г.”, където семейството на последния е трябвало да живее. Твърди, че къщата е била освободена от семейството в края на месец април на 2008г., а малко преди това И.П. е поискал да я пренаеме. Заявява, че е имал посредническа роля в тези отношения, като писменият наемен договор за къщата е бил сключен на името на жената, с която е във фактическо съжителство С. Г.. За посредническите си функции твърди, че е получил минимално възнаграждение и посочва, че с това се изчерпва съпричастността му към случая. Не отрича, че на 22.**.2009г. в дома му са открити 50 боеприпаса, както и това, че към този период разрешението за притежаване на огнестрелно оръжие му е било отнето. Твърди, че при предаване на пистолета в полицията е забравил да върне и патроните, които му се следват. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимия М.Л. – адв. П., моли да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на подзащитния му по всички повдигнати обвинения. Твърди, че те не се подкрепят от фактическа и правна страна от събрания по делото доказателствен материал. Посочва, че обвинението за участие в престъпна група и обвиненията за помагачество в отвличането на А. и К.А. се основават единствено на обясненията на подс. Л. Д., които имат производен характер. Твърди, че това е класически пример за оговор – приписване на престъпление, което не е достатъчно за поддържане на обвинение и за издаване на осъдителна присъда. Заявява, че тези обяснения са дадени във време, в което подсъдимият Л. Д. е бил задържан под стража и е бил под натиска на оперативните служби. Подчертава, че в съдебната фаза на процеса тези обяснения са отречени, а подсъдимият Л. Д. рационално е изяснил причините за предходната си процесуална позиция. Прави анализ на събраните по делото гласни доказателства, от които извежда кР.та си теза, че през процесния период подсъдимият М.Л. е работил в к.к. „З.П.” и естеството на ангажираност не му е позволило да отсъства за по-продължителен период от там. Подчертава, че подсъдимият М.Л. не е поддържал контакт с другите подсъдими по делото с изключение на своя брат. Спира се на процесуалното поведение на подсъдимия, като обявява, че през целия процес то е било добросъвестно, обслужващо обективната истина и разкриващо непричастността му към предявените обвинения. Определя като процесуално неиздържано обвинението за помагачество в отвличането чрез предложената от прокуратурата конструкция – пазене на вече отвлечени лица. Заявява, че отвличането се изразява в принудителна промяна на досегашното местопребиваване на пострадалия и е довършено от момента, в който тази промяна е реализирана. Поради това твърди, че всички последващи принудителната промяна на местопребиваването действия, включително и пазенето на похитените, нямат отношение към отвличането, което вече е било осъществено. Смята, че за първи път с присъдата съдът не може да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. **2а от НК, както пледира при условията на евентуалност прокуратурата, защото това е качествено ново обвинение, непредявено в подготвителната фаза на производството. Спира се и на показанията на защитените свидетели, които по мнение на защитата ясно демонстрират порочния подход при събиране на доказателства от страна на обвинението. Не отрича, че в дома на подсъдимия М.Л. са открити два газ-сигнални пистолети без предпазни муфи. Смята, обаче, че подсъдимият не може да бъде държан отговорен и по този пункт на обвинението, тъй като е държал упоменатите оръжия без съзнание за действителния им вид и характеристики на бойни.

Подсъдимият М.Л. дава обяснения. Отрича да има отношение към предявените обвинения за участие в отвличането на А. и К.А. и в престъпна група. В тази връзка твърди, че към момента на задържането от подсъдимите по делото е познавал единствено брат си Р.Л.. Смята, че обективно не би могъл да участва в отвличанията на семейство А., тъй като по време на тяхната реализация е бил ангажиран с дейността на хотел „Н.П.” в к.к. „З.П.”. Заявява, че през пролетта и лятото на 2008г. се е връщал в гр. С. инцидентно, за кратко и не е могъл да бъде ангажиран с пазене на отвлечените лица. По отношение на предявеното обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК не отрича, че на 22.**.2009г. при претърсване на обитаваното от него жилище са открити два сигнални газови пистолета без предпазни муфи. Твърди, че не е имал съзнание, че оръжията са без компенсатор и в държания вид могат да изстрелват твърди тела. Тези пистолети заявява, че представляват нереализирани вещи от заложни къщи, предадени му като газови оръжия. В последната си дума заявява увереност, че ще бъде оправдан.