№4529/2010 г по описа на сгс, нк, 7 състав в съда е внесен обвинителен акт срещу девет лица: И. М. Е

По изложените съображения в горните четири пункта и на основание чл. 304 от НПК в тази част от присъдата си съдът постанови оправдателен диспозитив.

Съгласно обвинителния акт автор на средните телесни повреди на тримата пострадали е подсъдимия П. П..

От обективна страна несъмнено е установено, че на 09.03.2008г., в къща в гр. С., м. „К.”, подсъдимият П. е причинил на В.В.средна телесна повреда като с предмет с остра режеща повърхност е отрязал външната част на дясната му ушна мида. Посоченото увреждане по характеристика представлява средна телесна повреда, тъй като е реализиран медико-биологичния признак обезобразяване на лицето. Касае се за морфологичен дефект, който изменя съществено вида на главата и води до решителна промяна във външния вид на пострадалия. Тъй като тази промяна обективно загрозява човешкия образ, съдът се солидаризира със становището на медика д-р В. досежно вида и характера на увредата. Заключението на тази експертиза няма основание да не бъде възприето от съда, още повече, че то е изготвено след като вещото лице е изследвало частта от отрязаната ушна мида на пострадалия, съхранявана до момента на предаването й на разследващите в хладилни условия в буркан в дома наВ.В..

Между деянието на подс. П. и резултата е налице причинна връзка. Биомеханогенезата на причиняване на тази увреда – едномоментно, чрез предмет с изключитело остър, режещ ръб, какъвто е фино наточения нож, също потвърждава изложеното.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – подсъдимият е предвиждал общественоопасните последици от деянието, съзнавал е общественоопасния му характер и е искал настъпването на тези последици. За да определи формата на вината, съдът оцени мястото на отрязване; начина, по който е стоР.това – с предмет с остра режеща повърхност, както и конкретната обстановка, при която е осъществено деянието – по отношение на лице, което практически е било лишено от възможност за самоотбрана.

Възприетата за несъмнено установена фактическа обстановка установява, че по отношение на пострадалите М. К. и А.А.е налице хипотеза на недоказано обвинение по следните съображения:

При обсъждане на доказателства по – горе съдът подробно анализира причините, поради които приема, че не е установено кой е отрязал кР.та фаланга от петия пръст на дясната ръка на пострадалия М. К.. От правна страна само следва да бъде подчертано, че въпреки положените процесуални усИ. и несъмнено установения вид, характер и механизъм на причиняване на увредата не са събрани доказателства, които недвусмислено да свържат подс. П. П. с отрязването пръста. Присъствието на три лица в помещението в този момент и отказът на св. В. М. да каже подробности по този случай, «за да не уличи себе си в престъпление» позволява изграждането на различни версии за аВ. на телесната повреда, които са обективно и обосновано възможни и не са абстрактни теоретични хипотези.

Въпреки това от правна страна съдът анализира медико биологичната характеристика на причинената на М. К. увреда, защото прие, че има затруднения по въпроса от какъв конкретно вид е. В тази насока, основавайки се на данните по делото, съдът отчита, че ампутацията на кР.та фаланга на пръста на К. е затруднила движението на горния крайник и основната (хватателна) функция на дясната ръка. Съгласно повторната лекарска експертиза № П-359/2011г. и уточненията на вещите лица в съдебно заседание това затруднение е с практическа стойност, но не е било трайно, а за период по-малък от 30 дни. Тъй като съдебната практика (ППВС №3/19**г.) приема, че за да бъде телесната повреда средна, затрудненото движение на крайника трябва да е с времетраене поне тридесет дни, съдът не се съгласява с прокуратурата, която в обвинителния акт посочва, че отрязването на кР.та фаланга на малкия пръст от ръката на М. К. е довело до трайно затрудняване в движението на дясната му ръка. Чрез това увреждане по мнение на съда е причинена друга форма на телесна повреда от упоменатите в чл. **9, ал. 2 НК, а именно обезобразяване на част от човешкото тяло. Такова е налице, тъй като гилотинната ампутация на частта от кутрето е изменила значително горния десен крайник на пострадалия и обективно е загрозила неговия вид. Тази форма на средна телесна повреда съществува, защото изменението не е кратковременно, а е с постоянен характер и е свързано със сериозни последици за личността на пострадалия. Съдът приема, че е налице точно този вид средна телесна повреда, а не посочената от вещите лица Г. и Д.а в повторната експертиза друга нейна форма - постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. По мнение на съда последната по вид телесна повреда не е налице, тъй като според т. 13 от ППВС № 3/19**г. разстройството на здравето представлява увреждане на човешкия организъм, при което се намаляват жизнените сили и способността на организма да се противопостави на заболявания. Като примери в практиката за такъв вид телесни повреди се посочват плевралните сраствания, стесненията на хранопровода, затрудненията в дишането и хроничните изменения на кожата. Същевременно загубата на фаланга на пръст не може да бъде отнесено нито към тях, нито да се счете, че влияе върху жизнените сили на организма. В тази връзка, след като взе предвид констатираното от вещите лица в съдебно заседание на 21.11.2011г. обективно положение, че лезията на пръста при К. завършва медицинския критерий на обезобразяването, съдът прие, че е налице именно тази форма на средна телесна повреда.

Въпреки че с обвинителния акт е повдигнато обвинение за друга форма на средна телесна повреда, при доказано авторство на деянието принципно не съществува пречка да се обсъждат въпросите за виновността по приетото за доказано увреждане. Установените от съда факти не се отличават от тези в обстоятелствената част на обвинителния акт и сочат пак на престъпление с правна квалификация чл. **9, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което не биха поставили в положение на процесуална изненада подсъдимия при осъждането му за обезобразяване на част от тялото на пострадалия. Всички тези аспекти биха създали процесуалната възможност съдът да реши въпросите за съставомерността на деянието и правилната квалификация, но само при несъмнена доказано авторство на причинителя на увредата. Тя на основата на вече направения анализ на доказателствата очевидно не съществува.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка установи, че в два последователни дни през месец юни на 2008г. на А.А.е причинена травматична ампутация на кР.та фаланга и ¾ от средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка, а също така и ампутация на дисталната и средна фаланги на петия пръст на същата ръка. Съгласно повторната лекарска експертиза на д-р Г. и д-р Д.а и тук лезията на двата пръста е довела до затруднение с практическа стойност в движението на левия горен крайник при пострадалия, но не трайно, а за период по-малък от тридесет дни. При това положение, както по-горе и при М. К., съдът приема, че гилотинната ампутация на двата пръста е причинила на А.А.форма на средна телесна повреда, различна от упоменатата в обвинителния акт и представляваща не трайно затруднение на движението на крайника, а обезобразяване на част от човешкото тяло.

Съдът изразява обаче изразява несъгласие с позицията на обвинението, което в акта по чл. **6 от НПК свързва увредите с подсъдимия П. П. и впоследствие поддържа това обвинение. В процеса не е събрано нито едно доказателство – пряко, косвено, първично или производно, което да го посочи този подсъдим като причинител на увредите на А.А.. В тази връзка следва да се посочи, че пострадалият не е видял извършителя на увредите. Защитените свидетелиВ.М. пред разследващите органи или пред съда в процедура по чл. 223 от НПК също не свързват подсъдимия П. с това противоправно поведение. Няма открити негови биологични или дактилоскопни следи по буркана с подхвърления на св. Г.Г. пръст. Няма обективна находка, установена в помещението в с. Б., което да го свърже с това деяние. Подсъдимият Л. Д. преди да се отрече от обясненията си също не е идентифицирал П. като автор на увредите на А.А.. Отсъствието на доказателства, които да свържат подс. П. с тази телесна повреда са били ясни още на досъдебното производство и в разрез с изискването на закона за наличие на достатъчно данни прокуратурата е повдигнала обвинение по този пункт срещу това лице, като го е поставила в позиция на обвиняем и за това престъпление.

При изложените безспорни фактически положения за този съдебен състав не съществува обективен критерий, който да обоснове обективната и субективна връзка на подсъдимия П. с това престъпление. При недоказаност на посочената в обвинителния акт теза липсва процесуален механизъм за различни изводи в това производство, поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът постанови оправдателна присъда по този пункт на обвинението.

От обективна страна на 22.**.2009г. в гр. С., ж. к. „Д.”, бл. **5, вх. **, ап. ** подсъдимият Р.Л. е държал 50 броя патрони калибър 9 мм „П.”, а подсъдимият М.Л. на същата дата в дома си в гр. С., ж.к. „М.” *, бл. ***, вх. 2, ет. *, ап. ** е държал два сигнално газови пистолети – „Б, к,т”, мод. 2002 и „И, С, ****” преработени в бойни чрез отстраняване на компенсатора в цевта им.

Процесните патрони и оръжия притежават всички свойства на боеприпасите и огнестрелните оръжия по смисъла на чл. 4 и чл. 6 от действалия към момента на деянията ЗКВВОБ и съобразно изискванията на член 4, ал. 1 и член 7, ал. 1 от действащия понастоящем Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.

От обективна страна подсъдимият Р.Л. е държал боеприпаси по смисъла на чл. 6 от ЗКВВОБ – 50 броя бойни патрони. Този текст определя боеприпасите като съвкупност от взривни вещества и други елементи, както и твърди предмети, които самостоятелно или изхвърлени от оръжие или друго техническо устройство имат разрушително, запалително, отровно, разяждащо, задушливо, упойващо, сълзотворно и друго увреждащо действие или светлинен и звуков ефект. От назначената балистическа експертиза обсъдените параметри по отношение боеприпасите се установяват безспорно.

Не се споделя довода, че доказано по отношение на този подсъдим е обвинението за държане само на осем патрона. Според защитата това е така, тъй като толкова боеприпаси са отстреляни при опитната стрелба и само за тях характеристиките на бойност са установени несъмнено. Възражението е неоснователно, защото за изготвяне на всяка експертиза вещите лица Б.вят с условно и свободно избран материал, който служи като основа за крайните им изводи. В случая избраните за опитната стрелба патрони са напълно идентични с останалите неизползвани такива. Обектите на изследване, точно защото са произволно избрани, са били достатъчни, за да формират у специалистите извод за характеристиките и на неизползваните боеприпаси. Какво количество или брой материал да се използва е въпрос на тактика, а е и криминалистическо изискване, защото вещите лица са длъжни да вземат мерки да запазят обекта на експертизата и когато е възможно да позволят да се изготви повторна или допълнителна такава.

От обективна страна подсъдимият М.Л. е държал атипично огнестрелно оръжие. Касае се за газови пистолети, чиято преработка, изразяваща се в отсъствие на ограничителна муфа в цевта ги прави такива. В представения им вид процесните оръжия притежават основните характеристики на едно огнестрелно оръжие – оръжейност, огнестрелност и надеждност.

От обективна страна двамата подсъдими са осъществили посочената от прокуратурата В. форма на изпълнително деяние на престъплението по чл. 339 от НК–държане. Държането е свързано с господство върху инкриминираните боеприпаси и пистолети и с възможност за извършване на фактически и правни действия с тях. За да бъде осъществено това изпълнително деяние, не е необходимо подсъдимият да има непрекъснат физически контакт с предмета на престъплението. Достатъчно е той да има достъп до него и този достъп да не е изключен под влиянието на различни обективни фактори или от действията на други лица. В конкретния случай със съхраняването на пистолетите и боеприпасите в жилищата на двамата подсъдими, на място, до което те са имали безпрепятствен и необезпокояван достъп, това изискване е изпълнено. Независимо, че жилищата, в които оръжията и боеприпасите са държани, са били обитавани и от други лица близки до подсъдимите, самите те не отричат, че фактическата власт върху предмета на престъплението по чл. 339 от НК е осъществявана именно от тях.

От обективна страна е осъществен и следващият елемент на престъпното деяние - държането на преработените газови оръжия и боеприпасите е станало без надлежно разрешение. Подсъдимите Р.и М.Л. не са притежавали необходимото по ЗКВВООБ разрешение, а това прави държането им ненадлежно по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК. Макар в предхождащ деянието период от време подс. Р.Л. да е притежавал разрешително за носене на различни по вид и технически характеристики огнестрелни оръжия, към момента на задържането му – 22.**.2009г. това разрешение е било отнето. По този начин е отпаднала възможността той да държи боеприпаси на законно основание, респ. фактическата власт върху тях е осъществявана извън надлежния регламент.

Всъщност спорният момент по отношение и на двамата подсъдими е свързан не толкова с обективната, а със субективната страна на деянията. Възражението на защитата на Р.Л. е, че отсъства умисъл за извършване на престъплението, тъй като след отнемане на разрешителното от подсъдимия не било поискано да върне и боеприпасите, а възражението на защитата на М.Л. е, че последният не е имал познание относно действителната характеристика на пистолетите, които е държал в дома си като нереализирани заложни вещи.

Във връзка с тези възражения съдът трябва да припомни, че за изводите относно субективното отношение на дееца към извършеното от него и настъпИ. резултат, са релевантни действията на подсъдимия, а не неговите обяснения.

На следващо място следва да се има предвид, че по собствените му обяснения подс. Р.Л. е „запален ловджия”. На няколко пъти той е получавал разрешение за притежаване на оръжие, което му е било отнемано. Той е бил наясно с това, че в съответствие с ППЗКВВОБ за всяко оръжие, за което има съответно разрешително, може да притежава и съответно количество патрони. След като е имал познание за това и се е снабдявал със следващото се количество боеприпаси, на същото основание следва да се приеме, че е съзнавал, че при отпадане на основанието за притежаване на оръжието, отпада и законовото основание за държане на патроните, върху които преди това позволено е упражнявал фактическа власт. Не може успешно да се поддържа, че подсъдимият Р.Л. не е съзнавал, че отнемането на разрешителното за носене на оръжие има за последица и бъдеща забрана за държане на боеприпаси, доколкото и едните, и другите се намират под разрешителен режим. Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че той е бил наясно, че с отнемане на разрешението за посочените боеприпаси е изгубил и правото да държи боеприпаси за тях, е обстоятелството, че Р.Л. е притежавал различни по вид огнестрелни оръжия в един продължителен период от време и се налагало да иска разрешение за всяко едно от тях, респ. съществувала е необходимост от продължаване на срока на разрешението. Освен това лично му е била връчена заповедта за отнемане на разрешението, в която са били упоменати всички легално притежавани оръжия, които той е предал с протокол за доброволно предаване. Не може следователно да се твърди, че подсъдимият не е осъзнал значението на връчената му заповед и понеже патроните „не му били поискани” заедно с оръжието не е осъзнал, че индивидуалният административен акт ще разпростре действието си не само върху изброените в нея предмети, но и върху предназначените за нормалното им функциониране патрони.

Не се споделя възражението на защитата, че от доказателствата по делото не може да се изведе укор за вина по отношение на държаните от подс. М.Л. газови пистолети. Когато съдът разкрива психическото отношение на дееца към деянието, е необходимо да прецени съвкупно всички факти и обстоятелства, които предшествуват, съпровождат и следват неговото осъществяване, като има предвид и оценката, направена от самия деец за тези обстоятелства. Знанието на подсъдимия М.Л. за фактите, които лежат в основата на престъпното държане на огнестрелно оръжие се извежда от съвкупната преценка на няколко обстоятелства. На първо място, по собствените му обяснения подсъдимият е отбил редовна военна служба. Там е получил познания по оръжезнания, които са му дали възможност без усИ. да отграничи газовото от бойното оръжие. Отликата е лесно установима, защото процесните пистолети са газ-сигнални от преработен вид. За да станат забранени за притежание без разрешително, при тях е премахната единствено муфата от цевта, което е позволило изстрелването на твърди тела. Отсъствието на компенсатора е видимо с невъоръжено око чрез издърпване на затворния блок и осигуряване на достатъчен светлинен поток. Липсата на процесните муфи, следователно, е установима от неспециалист и без използване на техническо средство за целта. От друга страна отсъствието на стеснение в цевта на процесните пистолети е лесно противопоставимо с вида на третото намеР.в дома на този подсъдим оръжие – отново с модел „Блоу компакт”, което е технически изправно и предназначено само за стрелба с газови патрони. Освен това – отново от обясненията на подс. М.Л. се установява, че той се е снабдил с двете оръжия от заложните къщи, които е притежавал. Иначе казано – подсъдимият нито е закупил двата пистолета от оръжеен магазин със следващото се в този случай удостоверение за закупуване, нито дори ги е получил с документ, издаден от заложната къща на залогодателя. Не без значение за преценка на субективната съставомерност на деянието е обстоятелството, че по мнение на балистите след последното почистване с двата пистолета е стреляно. Разбира се, законодателят не предвижда наказателно отговорното лице да може да Б.ви с правните понятия „огнестрелно оръжие” и „държане” в степен, в която е необходимо да се познават те от юриста, прилагащ правото. В случая обаче умисълът за престъплението се извежда от конкретните факти по делото и житейските конкретности на казуса. Осъзнаването на това, че подсъдимият е получил фактическа власт върху вещи, забранени от закона се извежда от начина, по който те са попаднали в негова фактическа власт, от наличието на знания по оръжезнание с оглед отбитата военна служба и от това, че отсъствието на предпазната муфа в цевта на оръжията е видна от неспециалист и с невъръжено око.

По изложените съображения съдът прие за неоснователни твърденията на защитниците на подсъдимите Р.и М.Л., касаещи субективната несъставомерност на деянията по чл. 339 от НК и счете, че те са реализирани при форма на вината пряк умисъл.
По наказанието
Предвид разпоредбата на чл. 2 от НК повдигнатите по отношение на подсъдимите наказания следва да бъдат съобразени със закона, който е бил в сила по време на извършването на деянията, който се явява и най-благоприятен за тях.

В тази връзка обвиненията по пункт първи от обвинителния акт и наказанията за тях следва да бъдат съобразени с редакцията на чл. 321 от НК към ДВ, бр. 27/2009г.

Обвиненията за всички индивидуални отвличания и наказанията за тях (без това на Б. А. и Р. Г.) следва да бъдат съобразени с редакцията на чл.**2 от НК към ДВ, бр.92/2002 г., а обвиненията за отвличанията на посочените поименно двама пострадали и наказанията за тях трябва да бъдат съобразени с редакцията на чл.**2 от НК към ДВ, бр. 27/2009 г. от 10 април 2009г.

Повдигнатите срещу подсъдимия П. П. обвинения по чл. **9 от НК, както и обвиненията по чл. 339, ал. 1 НК срещу подсъдимите Р.и М.Л. следва да бъдат съобразени с редакциите на чл. **9 и на чл. 339, ал. 1 от НК преди изменението със ЗИД, ДВ, бр. **/2010 г.

Смекчаващите отговорността на подсъдимите Е., П. и Д.Д. обстоятелства са семейния им статус, доколкото и тримата са обвързани и с деца, а по отношение на последния и необремененото съдебно минало.