веществени доказателствени средства

По този пункт на обвинението обясненията на подс. П. не влизат в колизия и с показанията на пострадалия И. Ц.. На опитите на последния да свърже по – дребния от похитителите си с подс. П.П. следва да се противопоставят няколко възражения:

На първо място съдът не се довери на казаното от свидетеля Ц. в хода на следствието, че на 09.03.2007г. в гаражното пространство на ул. «С.» е бил и вторият от похитителите, който описва като по-дребен и шофьор на автомобила, с който е отвлечен. Съдът анализира в цялост показанията на свидетеля Ц. и във връзка с показанията на очевидците на отвличането му М. В. и Г.Г.. Съпоставени едни с други относно коментирания факт показанията на пострадалия се опровергават от показанията на двамата свидетели, които след като са влезли в гаражното пространство не биха пропуснали да видят шофьора на автомобила, ако той действително е бил извън него. Освен това на досъдебното производство свидетелят Ц. не е посочил, че е видял в гаража двамата нападатели. Само един от тях е възприет и от независимите свидетелиГ. и В., поради което твърдението на похитения, че пред него е стоял и вторият похитител очевидно представлява теза, поддържана с оглед процесуалното развитие на делото и изправянето пред съда на подсъдимия П.П., който като телосложение е очевидно по – дребен от останалите. Пред съда бащата на отвлечения св. К.Ц.също съобщава, че очевидците на похищението са му съобщили, че в гаража са видели шофьора на л.а. „Ф. Б.”. Разпитът на свидетелитеГ. и В. опровергава в тази част показанията на св. К. Ц.. Двете момчета отричат да са описвали на бащата шофьора на автомобила, като поясняват, че обективно не биха могли да сторят това, тъй като не са имали визуален контакт с него. На 13.06.2011г. с цел изясняване на коментираното противоречие бе проведена очна ставка между свидетелитеГ., В. и К. Ц.. Следственото действие не отстрани противоречието, но демонстрираната от първите двама свидетели убедителност ясно показа, че достоверно е тяхното изложение, а не това на свидетеля К. Ц..

На следващо място - съдът се отнесе критично към показанията на пострадалия И. Ц. и в частта, в която за първи път в съдебно заседание твърди, че по-дребният похитител е имал специфичен говорен дефект и е заеквал. Съдът прие, че възприятията на свидетеля са били повлияни от последващи формирането им внушения и от ясно демонстрираната в хода на съдебното следствие нарушена плавност в речта на подсъдимия П.П., водеща до неволеви повторения, удължавания на звукове, паузи и принудителни прекъсвания. Темпоритмичната организация на речта при подсъдимия П. е явно нарушена и е с дългогодишна давност. Тя е отлично забележима дори при кратковременен словен контакт, за което сведения дават различни общували с него лица, включително свидетелите Н.А., Ю.Ц. и Р.Г.. В този смисъл и тъй като свидетелят Ц. твърди, че по време на принудителното си задържане многократно е общувал с „по-дребния от похитителите”, който очевидно свързва с подсъдимия П.П., е логично да е забелязал говорния дефект още тогава и да е съобщил за него поне при един от петте разпита, проведени в хода на досъдебното производство. Това, противно на твърденията му пред съда, пред разследващите органи той не е направил, макар че в хода на досъдебното производство изрично са му били задавани въпроси за речевите специфики на похитителите. Следва да се отбележи, че в хода на разследването с убедителност, подобна на демонстрирана и пред съда, свидетелят е обявил, че гласът на случайно видян от него мъж в сградата на СДП има „голямо сходство с гласа на по-едрия от похитителите”, а констатираното от него „гласово съвпадение е около 90-95%”. Разследването още тогава е проверило версията на пострадалия и е установило, че тя е недостоверна, тъй като посоченият мъж е полицейски служител и в дните на отвличането на И. Ц. е бил дежурен. Всичко това идва да покаже, че свидетелят Ц. не може да бъде достатъчно убедителен в твърдението си, че по-ниският от похитителите му е заеквал и по тази особеност на говора той може да го разпознае.

На опитите на свидетеля И. Ц. да свърже по-дребния от похитителите с подсъдимия П.П. следва да бъде противопоставено експертно решение на ТЕЛК № 0847/17.04.2000г. и заключението на лекарската експертиза, изготвена от в.л. ЕмИ. К.а в хода на съдебното следствие. От медицинския документ и от експертизата се установява, че вследствие претърпяна през ***9г. тежка травма след транспортно произшествие подсъдимият П. е с изцяло загубена хватателна функция на лявата ръка. Поради нарушаване целостта на лъчевия нерв, китката на тази ръка виси надолу с леко присвити пръсти. При поставяне на предмет с неголеми размери в дланта, той се задържа, но не може да бъде обхванат. Тази ръка не може да извършва движение с китката, нито действие по обхващане и отваряне на очния клепач на друго лице. Съдът обръща специално внимание на невъзможността с палеца и показалеца на лявата ръка подсъдимият П. да повдигне и отвори клепача на окото на друг човешки индивид, защото точно такъв вид действие съобщава свидетелят И. Ц., че е предприел по отношение на него по-дребния от похитителите, когато по време на принудителния престой в къщата е свалил меките контактни лещи от очите му. Поставянето и отстраняването на контактни лещи, особено на лице, различно от носещия ги, предполага добра двигателна активност на ръката, с която лещата се снема. Такава, предвид физическия недъг, подсъдимият П. очевидно не притежава. Здравословният му проблем и специфичният метод на отстраняване на меки лещи изключва възможността подсъдимият да е могъл широко да отвори горния и долния клепач на окото на пострадалия, чрез избутване или прищипване за десет секунди да свали лещите от двете очи на св. И. Ц., като през цялото това време насочва и фенер с константен светлинен лъч. Проследяването на логическата верига от упоменатите факти води до извод, че поради увредата в ръката си, подсъдимият П.П. обективно не е могъл да извърши описаните от пострадалия Ц. действия по снемане на контактните лещи. Съобразявайки изложеното, съдът намери, че обсъдените вече твърдения на св. И. Ц. са изолирани от останалите доказателства и не биха били достатъчни да обосноват извода, че подсъдимият П.П. е един от извършителите на неговото отвличане. В този смисъл като достоверни се преценяват обясненията на този подсъдим, че не е участвал в похищението над И. Ц..

Обясненията на подсъдимия М.Л., че не познава никого от останалите подсъдими, освен брат си, не се опровергават от събраните по делото доказателства и се приемат за достоверни. Твърдението му, че в периода, в който е обвинен да е участвал в отвличането на А. и К.А. е бил ангажиран с управлението на хотел „Н.П.” в к.к. „З.П.” се потвърждава от показанията на свидетелите Н. И. и св. В.Л.. Чрез фирма „И.**” ЕООД те са били в трудово правни отношения и също пряко са имали отношение към дейността на обекта. Показанията на тези свидетели потвърждават обясненията на подсъдимия, че естеството на работа е предполагало постоянното му и ежедневно присъствие в хотела, тъй като върху него са били възложени отговорности по отчет на ежедневните приходи, наемане и обучаване на персонал и координиране на общата хотелиерска дейност. В обсъжданата част обясненията на подсъдимия и показанията на двамата свидетели намират потвърждение в разказа на св. К.а Г.а. Тя е бивша интимна приятелка на подсъдимия, до края на месец май 2008г. е съжителствала с него и е наясно, че в този период от време М.Л. е бил непрестанно ангажиран с дейността на хотела.

Съдът кредитира обясненията на подс. М.Л., че при претърсване на 22.**.2009г. в дома му са открити три газ сигнални пистолета, два от които без предпазни муфи. В тази част обясненията се подкрепят от протокола за претърсване и изземване и от показанията на св. Х.И., която също е присъствала на следственото действие.

Съдът възприе обясненията и на подсъдимия Р.Л., че в дома си е държал 50 бойни патрони, тъй като такава информация се съдържа в протокола за претърсване на т. 25, л. 20-25, а характеристиките на боеприпасите се потвърждават от заключението на балистичната експертиза.

За еднопосочни и достоверни се възприемат обясненията на подсъдимите П.П. и Р.Л., касаещи предявеното им обвинение за участие в отвличането на А. и К.А.. (на П.П. е предявено обвинение само за първото от тях). Тезата на подсъдимите, че през лятото на 2007г. Р.Л. е наел за семейството на П.П. къща в с. Б. не намира противоречие в други доказателствени източници. Тя се потвърждава от показанията на свидетелите С. Г. (наемател), М.М. (наемодател) и от наемния договор на т. **, л. 86-87. Обясненията на подсъдимите, че семейството на П.П. е използвало имота до края на месец април на 2008г., т.е. до преди отвличането на семейство Б.и, са вътрешнохармонични и последователни. Те се подкрепят от показанията на св. С. Н., който в посочения период е помогнал на семейството на П. да пренесе багажа си от къщата. Без съществени логически противоречия в отделните части и в синхрон едни с други са обясненията на подсъдимите П. и Р. Л., че след тази дата къщата е следвало да бъде използвана от И.П.. Тези обяснения не се опровергават от други доказателства, а намират убедителна опора във всички останали доказателства, касаещи същите факти. Така обясненията на подсъдимия Р.Л. за това, че на 21.04.2008г. е провел разговор с И.П. и е дал съгласие той да пренаеме къщата се потвърждават от показанията на свидетелите Я. К., Г. З., Р. М., Л. М., С. Г. и В.Л.. Всички те са присъствали на рождения ден на подсъдимия на горната дата и дават еднопосочни сведения, че по време на празненството подсъдимият се е отклонил от общата група, разговарял е с две непознати за компанията лица (по-късно индивидуализирани от част от свидетелите като подс. Л. Д. и И.П.), от които по-късно е обяснил, че „е изкарал пари”. За следващата съществена част от разглежданото събитие – че в края на месец април на 2008г. в присъствието на подс. Л. Д. ключовете от къщата са дадени от подс. П.П. на И.П., обясненията на двамата подсъдими не са в противоречие с никакви други обективни доказателства. Те не се опровергават от установената при огледа обстановка в къщата в с. Б., нито от показанията на наемодателката М.М.. В тази връзка не могат да бъдат игнорирани и показанията на защитения свидетелВ.М., който твърди, че покойният И.П. е имал пряко участие в отвличанията на А. и К.А. и заедно с подсъдимия Л. Д. е бил част от „групата на автокрадците”, която ги е организирала. Акцент заслужава и изричното изявление на св.В.М., че къщата, в която са държани А. и К.А. е осигурена от познати на подс. Л. Д., сред които той не включва подсъдимите П.П., Р.и М.Л..

Становището на обвинението, че обясненията на подсъдимите за пренаемането на къщата не следва да се кредитират не може да бъде споделено. По същество възражението не е срещу добросъвестността на обясненията, тъй като нито се сочат, нито са налице обективни факти, които да ги разколебават. Прокуратурата всъщност твърди, че обясненията не отговарят на истината, защото няма логика пренаемането на къщата да е станало по описания от подсъдимите начин. Доказателственият анализ в наказателния процес обаче е недопустимо да се основава върху субективната преценка на страните или на състава на съда за това дали едни или други доказателства въплъщават собствената им представа за обичайното житейско стечение на обстоятелствата. Доказателствата не се кредитират от гледна точка на логиката на обикновените житейски ситуации. Анализът им в тяхната взаимовръзка по хронология и смислово значение не представлява конкуренция на житейски гледни точки (тази на подсъдимите срещу тази на представителите на обвинението), а стъпва върху съблюдаването на обективни правила, похвати и норми на формална логическа дейност, чрез които е обективно постижимо разкриването на обективната истина. В случая процесуално допустимият подход при проВ.та на достоверността на обясненията на подсъдимите, че те са съдействали за пренаемането на къщата в с. Б., но без да знаят, че в нея ще се държат отвлечени лица, установява, че разглежданото твърдение не се опровергава от други доказателства. То косвено се подкрепя от показанията на свидетеляВ.М. и пряко от множеството присъствали на рождения ден гости на Р.Л..

Обясненията на подс. П.П., че не е посочвал А.А.като потенциална жертва на отвличане се потвърждават от показанията на защитения свидетелВ.М.. Под страх от наказателна отговорност свидетелят М. обявява, че предложението за това отвличане е изходило от подс. Л. Д. и е обсъдено между общо шест лица, сред които П.П. не е бил.

Обясненията на подс. П.П., че не е наблюдавал маршрута на движение на А.А.преди отвличането и че не е участвал в пазенето по време на противозаконното му лишаване от свобода също са достоверни. Застъпвайки противната теза, прокуратурата пропуска, че в периода на отвличане на А.А., подсъдимият П.П. е бил в местата за лишаване от свобода, където е изтърпявал наказание. Вярно е, че режимът в ЗО „К.”, където е бил, му е позволявал работа на външни обекти, но това е ставало под контрола на затворническата администрация, която след 18.00ч. е подсигурявала връщането на затворника в общежитието. Справки от затвора в гр. С. показват, че в инкриминирания период подсъдимият П.П. не се е отклонявал от работа и няма констатирани закъснения при прибирането си в общежитието. (л. 1723-17**, част 6 от с.д. и т. 31 л. 6-7 от д.п.)

Обясненията на подсъдимия П.П., че по време на задържането в кИ. № 16 на Следствения арест не е правил извънсъдебни признания за участие в отвличането на сем. А. са достоверни. Опитът на задържания в същата кИ. свидетел Н.А.да убеди съда в противното е неумел. Показанията на св. Али изцяло се опровергават от разпитите на другите двама затворници от същата кИ. – св. Р.Г. и Ю. Ц.. Застъпената от тях позиция пред съда е категорична и тя е, че при принудителния си престой в ареста подсъдимият П. не е заявявал съпричастност към отвличането на А. и К.А.. (за отвличането на К.А. срещу подс. П.П. дори няма обвинение) При това положение показанията на св. Н.А.са очевидно неверни и са дадени, защото „П.е неговият билет за навън”, както е споделил пред Ю. Ц..

За достоверни се приемат обясненията на подсъдимите Р.и М.Л., че не са участвали в похищенията над А. и К.А., че не са прекачвали пострадалите в минИ.в нощта на отвличането и не са ги пазили в къща в с. Б.. В обсъдената част обясненията не се оборват от нито една доказателствена данна. Те не се опровергават и от показанията на основния свидетел на обвинениетоВ.М.. Последният има пряко участие и в двете отвличания и изяснява, че на път между селата Ж. и Б. е оставил пострадалите на двама мъже, които са подсигурили по-нататъшното им принудително преместване. От значение за защитната теза на подсъдимите Л. е, че свидетелят не е видял мъжете, на които е предал пострадалите, тъй като са били с маски, а локацията (идвайки от висока към ниска част) и тъмнината са му попречили да възприеме дори общи техни характеристики като ръст и телосложение.

Обясненията на подсъдимия Л. Д. условно могат да бъдат разделени на две части – изявления пред настоящия състав и обяснения пред съдия, прочетени по реда на чл. 2**, ал. 1, т. 3 от НПК.

От обясненията на Л. Д. в съдебната фаза за достоверна се приема само онази тяхна част, в която подсъдимият заявява, че се познава с П.П. и Р.Л., че е присъствал на разговор за пренаемане на къщата в с. Б. с И.П. и в края на месец април е видял, че последният е взел ключа от имота. За тези обстоятелства обясненията на Л. Д. се потвърждават от обясненията на П.П. и Р.П., а също от показанията на свидетелите К., З., М., М., Г. и В. Л..

В останалата част обясненията на подс. Л. Д. пред съда са недостоверни.

Противоречащо на други доказателства по делото е твърдението на този подсъдим, че не е участвал в отвличането на И. Ц. и не е пазил района на похищението. Противното се установява от показанията на свидетелитеГ. и В., които в процесната нощ са видели подсъдимия в непосредствена близост до мястото на отвличането да разговоря по телефон. По твърдения на св. К.Ц.след като отвличането е било реализирано бащата на подсъдимия се е опитал да осъществи контакт с него безуспешно. Това на свой ред опровергава тезата на подсъдимия, че в процесната вечер е гостувал на баща си, живущ също на ул. „С.”. По делото освен това са приети ДНКЕ на ВД № 104/2007г. и ДНКЕ на ВД № 09/ДНК-704. Първата изолира ДНК профила на биологичния материал по обтривките от батерия и СИМ карта на GSM „Nokia”, подхвърлен на бащата на отвлечения като средство за комуникация между него и похитителите. В.та експертиза по научен път установява, че изолираният профил при първия експертен анализ съвпада, включително в алелите, посочени като най-вероятни, с алелите от съответните локуси в ДНК профила на подс. Л. Д.. Несъстоятелни са твърденията на защитата, че ДНКЕ №09-704 е манипулирана, защото е изминало значително време до нейното изготвяне. Периодът от две години между изолирането на ДНК профила с първата експертиза и установеното му съвпадение с ДНК профила на подс. Л. Д. с В.та експертиза е обясним с писмото на НИКК с рег. № 4891/30.09.2011г. (л. 2067, 7 част от съдебното дело). От него се установява, че подсъдимият Л. Д. е регистриран в Националната ДНК база данни на 07.04.2004г., но профилът му е определен и въведен на **.06.2008г. Това обяснява защо, въпреки че по време на изготвяне на първата експертиза подсъдимият Л. Д. е бил регистриран в Националната ДНК база данни, не е установено съвпадение с неговия профил. Връзката на този подсъдим с отвличането на Ц. еднопосочно се извежда и от прочетените по реда на чл. 2**, ал. 1, т. 3 негови обяснения. В тях подсъдимият Л. Д. признава участието си в това отвличане чрез посочената от прокуратурата форма – пазене на мястото на похищението. Вярно е, че по отношение на това обстоятелство подсъдимият е оттеглил самопризнанието си, но също така е вярно, че съдът не е задължен да даде вяра на оттегленото изявление, а трябва да прецени дали то или първоначалното са достоверни. В обсъдената част настоящият състав приема за достоверни дадените на предварителното следствие признания. За да стори това, съдът отдели спорното от безспорното, положителното от съмнителното, установеното от неустановеното, като изведе на преден план обстоятелството, че обясненията съставляват първичен доказателствен източник и като такъв са сериозна изходна основа за изясняване на обективната истина На второ място прецени, че в обсъдената им част тези обяснения не се изолирани, а се потвърждават от показанията на свидетелитеГ. и В., от разказа на К.Ц.и от заключенията на цитираните по-горе две експертизи.

Първата част от условно обособените в групи доказателствен анализ включва показанията на лицата, посочени от обвинението като пострадали.

Съдът кредитира като последователни и обективни показанията на свидетелите И. Ц., М. Ч., М. К.,Д.М.,В.В., А. и К.А., Г. Г., В.М., Б. Д., К. К., Б. А. и Р. Г., дадени пред съдебния състав и на досъдебното производство и приобщени, чрез прочитането им на основание чл. **1, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК. Тези свидетели, спрямо които е била насочена деятелността на подсъдимите, подробно описват обстоятелствата по отвличането си – време, място, брой участници в похищението, а също и начина, по който е извършена принудителна промяна на местоположението им. Чрез разпита на тези лица се изясняват и характеристиките на помещенията, в които са били държани при принудителното им задържане и причината, поради която са били лишени от възможността да напуснат тези места.

Пряко относимата към процесните обвинения доказателствена маса е в обем по – малък от гореизброения, тъй като срещу подсъдимите не са повдигани и поддържани обвинения за противозаконно лишаване от свобода. Тъй като обаче по време на принудителното задържане на свидетелите К., В. и А. са причинени телесни увреди (обуславящи квалификацията особена жестокост) и доколкото набавянето на помещенията свързва пряко част от подсъдимите с отвличанията, съдът прие, че следва да има предвид и доказателствата, относими към противозаконното лишаване от свобода на пострадалите. Такова отношение към доказателствения материал се налага, защото тези обстоятелства служат за проВ. на показанията на основните свидетели на обвинениетоВ.М. и Н.Н., а и за обосновка на предварителната и координирана дейност на подсъдимите, спрямо които са повдигнати обвинения и за престъпна група. Всичко това означава, че предметът на доказване логически и фактически е свързан и с местата, на които пострадалите са били държани след отвличането.

Подлагайки на критична преценка показанията на тринадесетте пострадали, настоящият съдебен състав изразява категоричното си мнение, че те заслужават доверие. Въпреки изявеното от част от свидетелите и уважено от съда тяхно искане да участват в процеса като граждански ищци и/или частни обвинители, допълнителните функции, следващи от тези процесуални качества, не правят изложението им недостоверно. Съдът кредитира показанията на свидетелите Ц., Ч., К., М., В., А., Г., М., Д., К., А. и Г.след като анализира детайлно и внимателно съдържанието им и отношението им към останалите доказателства и доказателствени средства. От показанията на изброените лица съдът прие за установено времето на деянието, местоположението им преди отвличането (или опита за такова по отношение на св. Б. Д.), поведението на похитителите в този момент, включително и начина, по който са изглеждали, както и това дали са били въоръжени, техния брой, поведението на нападателите по привеждане в движение на автомобилите, с които е ставало или предвидено да стане (за Б. Д.) отвличането, както и поведението на самите свидетели непосредствено по време и след похищението. На следващо място, от показанията на тринадесетте пострадали се установява, че нито един от тях не може да направи описание на външния вид на извършителите (освен да даде най-общи техни характеристики като телосложение и ръст), тъй като всички са били облечени еднотипно, а лицата им са били закрити с шапки или маски.

По отношение на действията по отвличане показанията на пострадалите намират сериозна опора в други гласни и писмени доказателства. При отвличането на И. Ц. това са показанията на свидетелитеГ. и В., които са възприели принудителното вкарване на пострадалия в автомобил в гаража на ул. «С.»; при отвличането на Д.М.– това са показанията на неговия чичо П. М., който е взел детето от училище, придружил го е до дома във вечерта на отвличането и на комуто е бил подхвърлен първия телефон за комуникация с похитителите; при отвличането на В.В.– това са показанията на неговите съседи Ц. и М. В.и, които са възприели боричкане на ул. «П.» и са чули виковете за помощ на пострадалия; при отвличането на Г. Г. - това са показанията на свидетелите М. Н.а (П.а) и Н. Н., които след отвличането са прегледали записите от охранителните камери, монтирани в района на похищението; при отвличането на В.М. – това са показанията на свидетелката А.С., която е възприела симулираното арестуване на приятеля си пред входа на ул. «Я.Я.» № ** от лица, афиширащи се за полицаи; при опита за отвличане на св. Б. Д. – това са показанията на свидетелите Я.К., В.К., К. К. и И.И., които по работа или като клиенти са били в или около района на фитнес «Т. GYM»; при отвличането на Б. А. – това са показанията на св. А, А.а, която е наблюдавала част от похищението през прозореца на кухнята в дома си на бул. «С.Ш.»; при отвличането на Р. Г.– това са показанията на свидетелите А.И.и Н. Н., чието непреднамеР.присъствие в района на Националната спортна академия ги е направило очевидци на принудителното вкарване на пострадалия в микробуса, с който е похитен. Всички гореизброени гласни доказателствени средства съдържат някои несъответствия помежду си, които след съвкупната им преценка, съдът прие, че се дължат на бързото развитие на ситуацията и настъпилата суматоха при отвличанията и не затрудняват разкриването на истината за деянията.

Обстоятелствата по отвличането на пострадалите И.Ц., Д.М.и Р. Р. Г.се изясняват и от показанията на техните близки К. Ц., К. М. и Р. Ил. Г.. От показанията на последните трима се извличат контролни факти за достоверност, тъй като самите отвлечени са им разказали подробно начина, по който са били похитени, държани и освободени.

Надеждността в показанията на пострадалите и разказа им за това, че са били отвлечени следва и от писмените доказателствени материали. Това са протоколите за оглед на гаражното пространство на ул. „С.”, откъдето е бил отвлечен И. Ц.; протокола за оглед от 13.04.2007г. на л.а.”М.” с ДК № ******ВН, с който е бил пострадалия М. Ч.; протокола за оглед от 30.10.2007г. на л.а. „А.” с ДК № СА ****, с който е станало отвличането на М. К.; протокола за оглед от 06.02.2008г. на л.а. „П. К.” с ДК № *******, управляван от В.В.преди похищението; протокола за оглед от 10.07.2008г. на л.а. „Ф.Г.” с ДК № ******, нает от К.А. и използван при придвижването й, за да занесе откупа за освобождаването на съпруга си; протокола от **.03.2009г. за оглед на л.а. „П. К.”, с който К. К,е бил преди отвличането. При огледните действия не са открити следи или обективни находки, които да свържат отвличането с конкретен извършител. Въпреки това, протоколите за оглед имат значение за главния факт, тъй като установяват, че автомобилите, с които пострадалите са се придвижвали преди отвличанията са изоставени незаключени, някои от тях с увреди, а други посипани с пипер или с друго прахообразно вещество, препятстващо откриването на следи. Последното доказва, че пострадалите са били с принудително променено местоположение, защото в противен случай не биха изоставили превозните средства незаключени и без надзор.

В хода на съдебното следствие при снемане на показанията на пострадалите се използва процесуална техника по прочитане за част от тях на показанията от досъдебното производство. Съдът възприе прочетените от досъдебното производство показания на свидетелите Р. Г.,В.В., М. К., А. Б., К.А., В.М.,Д.М., М. Ч. и И. Ц. (за последния без противостоящите им със св.Г. и В. части). Съдът постави в основата на доказателствени си изводи прочетените части, като отчете, че при първоначалното снемане на показанията пострадалите са били много по-близко до детайлите от случилото се и това им е позволило да съобщят конкретния ден на отвличането, обстоятелствените действия на похитителите, обстановката в помещението, в което са държани и размера на откупна сума за освобождаването им.

На следващо място съдът възприе изцяло показанията на свидетелите К. и Д.Ц.и (за първия без онази им част, която влиза в противоречие с разказа на св.Г. и В.), на Л. Ч., на А. и В. К., на К. и П. М., на В. и Д. В.и, на М. и Н. Н.и, на А.С.,Б.и В. М.и, А. М., на И.К., на Г.К., А. Т. и на Р. И.Г.. Това са лица от близкото семейно обкръжение на отвлечените Ц., Ч., К., М., В., Г., М., К., А. и Г.. Поради личната или семейна обвързаност с пострадалите, те са били наясно с факта на тяхното отвличане. С тези лица похитителите или са водели преговори за откупа, или, както е при Д.Ц.а, П. М. и В. М.а, са им станали известни всички обстоятелства по преговорите за освобождаването на техните близки. Показанията на всички изброени лица са подробни и конкретни. Въпреки отрицателния заряд, с който за тях е натоваР.случилото се, пред съда те излагат логически последователни и вътрешно непротиворечиви сведения, включително и за твърдяната и напълно обяснима реакция на неприятна изненада от случилото се, страх за живота и сигурността на близките им и целенасочени действия по събиране на откуп за тяхното освобождаване.

В подкрепа на показанията на тези свидетели са и протоколите от специалните разузнавателни средства, чието прилагане към онзи момент е било продиктувано от спецификите на формите на престъпност и доказателствените трудности при разследване на отвличанията. Специалните разузнавателни средства, приложени по отношение на Л. Ч., А. К., К. М., В. В., К.Б.а, М. Н.а, А. Т., Г.К. и Р. Г., са проведени при стриктно съблюдаване на изискванията на НПК и на ЗСРС. При използване на оперативните способи „подслушване” и „наблюдение” е съобразено е, че приложното поле на СРС е сведено до изброените в чл. 172, ал. 2 от НПК тежки умишлени престъпления от общ характер и че има обективна възможност при неприлагане на тези способи в доказателствен план да не могат да бъдат установени обстоятелства от значение за делото. Използването на техническите средства и оперативните способи е поискано от оправомощените по НПК и ЗСРС органи, скрепено е със санкция на председателя на СГС, а прилагането им е станало в рамките на установения в чл. 21 от ЗСРС срок. Едновременно с това изготвянето на ВДС е отразено в протоколи, които процесуално годно отразяват времето и мястото на прилагане на СРС и изготвянето на съответните ВДС, самоличността на контролираното лице, използваните способи и технически средства и текстовото възпроизвеждане на съдържанието на ВДС. При това положение съдът основа фактически констатации върху изготвените веществени доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства. От тях се установява, че в периодите на отвличанията с близките на похитените са провеждани преговори за освобождаването им след заплащане на откуп. Проследена в хронологичен порядък комуникацията установява ясно значимата за процеса информация, че под угроза от увреди, принудително задържане и смърт, близките на отвлечените са били принудени да събират и предават откупни парични средства за освобождаването им. Записаните телефонни разговори и кратки текстови съобщения съдържат диалог за начина, по който е трябвало да бъдат набрани парите, а откупът предаден. В доказателствен план тази информация се потвърждава от протоколите за опис на серийните номера на банкнотите, предадени за освобождаването на отвлечените И. Ц., М. Ч., Б. А., К. К. и Р. Г., находящи се съответно в т. 5 секретен, т. 16, т. 18, т. ** секретен и т. 1 явен.

Обстоятелството, че всички пострадали (без Б. Д.) действително са били с променено местоположение се потвърждава и от протоколите за доброволно предаване, с които самите те или техни близки са предоставили за нуждите на разследването дрехите, с които са били освободени, а също са предали изпратените по време на отвличането „послания” от похитителите. По отношение на отвличането на М. Ч. следва да се вземат предвид протоколите от 02 и **.05.2007г. за доброволно предаване на две видеокасети със записи на отвлечения и на подхвърлените мобилни телефони (т. 16, л. 102 и л. 105). По отношение на отвличането на М. К. – това са протоколите от **и 30.10.2007г. и от 06 и 21.11.2007г., удостоверяващи доброволно предаване на първото анонимно заплашително писмо от похитителите, подхвърлените за комуникация телефони и част от пръст, както и дрехите, с които отвлеченият е бил освободен (т. 6, л. 166, л. 165, л. 168 и л. 169). По отношение на отвличането на Д.М.следва да се вземе предвид протокола от 23.01.2008г., чрез който неговата майка предоставя на разследващите дрехите, с които момчето е било освободено, тиксото с тоалетната хартия, с което тогава е бил облепен, а също и подхвърления за комуникация мобилен телефон (т. **, л. 91). В същия контекст отвличането на В.В.има потвърждение в протокола от 21.03.2008г. за доброволно предаване на вещите, с които е бил освободен- горнище и долнище от анцунг, чифт маратонки и бяла марля с кафеникава материя (т. 8, л. 88). В доказателствен план такова значение, но за отвличането на А. и К.А. имат протоколите от 06 и **.06.2008г., с които св. Г.Г. предава доброволно подхвърлена от похитителите сим карта за телефон и част от човешки пръст, поставен в стъклен буркан (т. 13, л. 100 и л. 101), а К.А. предоставя дрехите, с които похитителите са я освободили (т. 11, л- **8-**9). В същия контекст при отвличането на Г. Г. значение има протокола от 31.10.2008г. (т. 17, л. 21); при отвличането на К. К. протокола от 15.04.2009г. (т. 10, л. 76 секретен); при отвличането на Б. А. протокола от 07.08.2009г. (т. 18, л. **), а при отвличането на Р. Г.протокола от 30.11.2009г. (т. 2, л. 3) – всички те, удостоверяващи доброволното предаване на дрехи и вещи, с които пострадалите са били освободени. Гореизброените писмени доказателства не хвърлят светлина върху авторството на процесните деяния. Въпреки че всички предадени доброволно вещи са били обект на разнородни експертни анализи, по тях не са установени следи, косми или други обективни находки, които да свържат отвличането с конкретно лице. При все това протоколите изясняват обстоятелства от главния факт в процеса, тъй като дават сведения какви „послания” са изпращани от похитителите към близките на отвлечените и в какво състояние последните са били освободени.

Показанията на свидетелите М. К.,Д.М.,В.В., А. и К.А., Г. Г. намират потвърждение и в протоколите за следствени експерименти с тяхно участие.

Такъв вид действие е извършено и с участието на свидетеля М. Ч.. Протоколът, който обективира това действие обаче не е процесуално годен. Опитното действие принципно е довело до резултат от значение за делото, доколкото по трайни и специфични белези свидетелят Ч. е индивидуализирал помещението, в което е бил държан принудително. Въпреки това протоколът следва да бъде изключен от доказателствата, тъй като действието е било осъществено без участието на преводач. Присъствието му е било наложително, тъй като свидетелят Ч. не владее писмено български език. Нивото на ползване на езика, специфичния набор от думи, използвани в описателната част на протокола, а и самото естество на следственото действие, при което се изисква съпоставка между възсъздадените и реално настъпили обстоятелства, са изисквали участието на преводач. С подобни функции, според отразяване в протокола, е била натоварена съпругата на пострадалия А. Ч.. Тя обаче не е била назначена от разследващите за преводач, не е била предупредена за отговорностите, които носи при даване на неверен превод, а не е имала и право да участва в подобно качество, поради близката й степен на родство с пострадалия по аргумент от чл. **8, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, т. 7 от НПК. От показанията на св. Ч. пред съда се установява, че поради отсъствието на преводач той не е прочел протокола за следствен експеримент и е положил подпис под него, без да се убеди в неговата съдържателна част. Поради това съдът не цени като годно доказателствено средство протокола за следствен експеримент от 19.**.2009 г. на т. **, л. 109-113 от сл. дело.

Съдът цени като годни доказателствени средства протоколите за следствен експеримент на т. 5, л. 135-137, на т. **, л. 118-**0, на т. 3, л. 6- 10, на т. **, л . 62-64, на т. 33, л. 71-73 и на т. **, л. 109 – 113. Те са извършени с участието на свидетелите К., М., В., А. и К.А. и Г. Г.. С този процесуален способ разследващите органи са проверили и уточнили данните от извършените преди това разпити и огледи на къщите в с. Г., в м. „К.”, ул. „В.” **, в с. Б. и в с. Б.. Протоколите отразяват валидно извършено следствено действие, осъществено при съблюдаване на правилата на НПК.

Неразривно свързани с действията по следствени експерименти на къщите се явяват и предхождащите ги действия по оглед на същите обекти. Съдебният състав счита, че протоколите за оглед на къщите в с. Г., с. Б. и м. „К.” на т. 3, л. 11-**, т. 5, л. 69-** и т. 5, л. 1**-**2 са годни писмени доказателствени средства. В тази връзка се съобразяват и показанията на свидетелите П.Н., ЕмИ. М., И.М., М. Г.а, С.С. и Н. Б.ов, които са участвали като поемни лица при извършените огледи. В показанията си като свидетели пред съдебния състав тези лица потвърждават извършените действия и удостоверените в протоколите резултати. Обстоятелството, че първите двама свидетели към онзи момент са били в служебни отношения с ГДБОП, а свидетелките М. и Г.а по същото време са се обучавали в академията на МВР, не дискредитира техните показания и не се отразява върху валидността на извършените действия. Вярно е, че нормата на чл. 137, ал. 2 от НПК изисква поемните лица да се избират между лица, които нямат друго процесуално качество и не са заинтересовани от изхода на делото. В случая поемните лица нямат друго процесуално качество, а обстоятелството, че са били в служебни отношения с ГДБОП или че са обучавани във висше училище за подготовка на служители за нуждите на МВР, не е достатъчно да установи заинтересованост от изхода на делото, тъй като няма други конкретни данни в тази посока. Поради това, съдът цени показанията на посочените свидетели и възприема, че те потвърждават факта на извършените процесуално-следствени действия, реда на тяхното извършване и резултати.

Съдът не възприема позицията на защитата, че огледният протокол от 22.**.2009г. на къщата в с. Б. на т. **, л. 56-61 е негоден, тъй като на втория лист е включен израза „както и бетонно блокче с парче рикелово желязо на него”, а добавката не е удостоверена с подписа на лицата, които са подписали документа. От заключението на назначената в хода на съдебното следствие графическа експертиза се установява поправка в протокола, съответна на посочената от защитата. Нарушението на чл. 130 от НПК обаче е несъществено, тъй като касае незначителна част от документа и не се отразява върху съдържанието му.

Въпреки това, основавайки се на показанията на поемните лица М.К. и И.М. съдът не направи фактически изводи, както върху упоменатия по – горе протокол, така и върху протокола за оглед от 17.**.2009г. на полуразрушена постройка в парцел 1178 в с. Б., находящ се на т. 4, л. 175-178 от д.п. Двата протокола удостоверяват процесуално-следствени действия, извършени от компетентен орган. От външна страна те отговорят на изискванията за съдържание по чл. **9 от НПК. Валидността на протоколите е само външно формална, защото действията са били извършени без поемни лица, които да гарантират законосъобразната им реализация. Разпитът на свидетелите М.К. и И.М. в съдебната фаза установи, че присъствието им при провеждане на следствените действия е било само формално, тъй като те не са били в помещенията при извършване на огледите, нито са проследили местата, от които са намерени иззетите вещи. В тази връзка св. М.К. споменава, че по време на огледа на къщата в с. Б. „е правил чай, кафе, разхождал се е”, не е бил в оглежданото мазе, а само е влизал и излизал от кориД., който го е свързвал. По отношение начина, по който са протекли следствените действия на пристройката в с. Б. аналогични сведения дава и св. И.М.. Тя на свой ред обяснява, че не е била в пристройката, а „един от служителите е извикал, че е открил там автомобилни ключове и запалка”, които по-късно е видяла поставени върху стол извън навеса. Действителното участие на поемните лица, а не формалното им посочване и полагане на подписите под изготвените протоколи, гарантира законосъобразното протичане на следствените действия, които те обективират. Тъй като участието на поемните лица в тези следствени действия не е било съобразено с изискването на чл. 137, ал. 1 от НПК, двата протокола за оглед от 17 и от 22.**.2009г. са лишени от процесуална годност.

Съдът подробно анализира качествеността на двата протокола за оглед, тъй като тези доказателствени средства стоят в основата на обвинителната теза. Така иззетите при първото действие запалка „Дюпонт” и писалка „Мон Блан” са били разпознати от пострадалия К. К. като отнети по време на отвличането му лични вещи, а огледът на къщата в с. Б. е от значение, доколкото според обвинението в този обект след отвличането са държани А. и К.А.. Доколкото по изложените съображения огледите не са извършени при спазване на предвидения в НПК ред, съдът има всички основания да не кредитира резултатите от следствените действия. Тъй като не е налице валидно приобщаване на веществени доказателства, иззети при извършване на тези действия, не следва да се ценят и протоколите за разпознаване на запалката и писалката от свидетеля К. К..

Съдът формира фактически констатации върху двата протокола за претърсване и изземване от 22.**.2009г. (т. 25, л. 16-19 и т. 25, л. 20 -25). Те документират следствени действия, извършени в домовете на подсъдимите М.и Р.Л., при които от жилището на първия са иззети два газ сигнални пистолета без предпазни муфи, а в апартамента на втория са открити принадлежащи му 50 броя бойни патрони. Нито една от страните не е направила възражение относно начина, по който двете следствени действия са извършени. На свой ред съдът също е счел, че е безпредметно да проверява редовността на претърсването чрез разпит на поемните лица, тъй като в обясненията си подсъдимите не отричат, че инкриминираните оръжия и боеприпаси са били намерени в домовете им във вида, в който това е отразено в протокола.

До тук съдът анализира доказателствената маса, която безпротиворечИ.изяснява, че посочените от обвинението тринадесет лица са били жертва на отвличане, че са държани в пригодени за тази цел помещения, а за освобождаването им е заплатена откупна сума.

Не по – малко значим за главния факт е и доказателствения материал, който свързва подсъдимите с тези отвличания. В тази връзка решително значение за обвинителната теза имат показанията на свидетелитеВ.М. и Н.Н..

Поради всичко изложено, само заради защитения им статут и реда, по който е проведен разпита наВ.М. и Н.Н., показанията им не са нито недопустими, нито ненадеждни. Съвсем отделен е въпросът, че при защитени с тази мярка свидетели важи ограничението във връзка с доказването, установено в чл. **4 от НПК и обвинението и присъдата не могат да се основат само на тези показания.

Съдът приема за неоснователно възражението на защитата, че показанията на свидетелите М. иН. трябва да бъдат разглеждани на плоскостта на оговора. Оговорът представлява част от обяснения на обвиняем, чрез които той уличава друго лице в извършване на престъплението, което му е приписано.В.М. и Н.Н. обаче нямат качеството на обвиняеми, респ. на подсъдими по делото и събраните чрез разпита им доказателствени средства имат характер на свидетелски показания, при които въпрос за оговор на стои. Процесуално недопустима е аналогията, която защитата прави между показанията на свидетеля – участник в отвличанията и обясненията на обвиняем, уличаващ свой съпроцесник в извършването на престъпление.

В показанията си в хода на съдебното следствие свидетелятВ.М. подробно описва обстоятелствата, свързани с престъпната дейност на подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д., Л. Д. и К.К., като разказът му намира фактическа подкрепа и в други доказателства по делото.

СвидетелятВ.М. посочва, че след излизането от затвора е осъществил контакт с подсъдимите И. Е. и П. П. и тримата са взели съвместно решение да отвлекат пострадалия М. Ч. срещу откуп. Свидетелят М. дава подробни показания за това отвличане, включително времето, в което са следили жертвата, начина, по който е извършено похищението, както и помещенията, в които е държан отвлечения. Твърденията наВ.М. са вътрешно съгласувани, логически издържани и в тях не могат да бъдат открити непълноти и несъответствия, даващи основание да се приеме, че свидетелят е необективен при излагане на фактите, че преувеличава някои от тях или съзнателно укрива други с цел да навреди на подсъдимите. За обсъжданото отвличане показанията на свидетеля не са изолирани. До най-малките детайли те влизат в синхрон с показанията на свидетеля М. Ч.. По отношение на броя лица, участвали в похищението, механизма на извършване на отвличането, броя помещения, в които е преместван пострадалия и описание на къщата в с. Г. показанията на свидетелите М. и Ч. са в пълно съответствие. При преценка на достоверността на показанията на св.В.М. прави впечатление, че той дава детайли относно отвличането на Ч., като маршрут, по който пострадалият е проследен и обръщането на кофа за боклук на пътя, за да се улесни похищението му. От гледна точка на механизма на извършване на отвличането, показанията на св. М. намират потвърждение и в протокола за оглед от 13.04.2007г. на лекия автомобил на пострадалия, който е намерен изоставен в страни от пътя на ул. „Ген С.”. От гледна точка на мястото, на което пострадалият е оставен след освобождаването показанията на св.В.М. намират потвърждение в протокола за оглед от 11.05.2007г. на подземния гараж в ж.к. „С.Т.”, бл. ***. За съпричастност на подсъдимите Е. и П. в това отвличане косвено може да се съди и от протоколите за доброволно предаване на касети с видеозапис на отвлечения, каквито по време на принудителният му престой в с. Г. свидетелят М. твърди да са правени. Най – сетне извод за достоверност в показанията за това отвличане се съдържат и в показанията на свидетеля Л. Ч., който описва, че е предал откупа за освобождаване на баща му по начин, известен и упоменат отВ.М. – чрез изхвърляне на парите от влак.

В показанията си свидетелятВ.М. подробно описва и обстоятелствата, свързани с отвличането на М. К., Д.М.иВ.В., които свързва, както със себе си, така и с подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д. и Л. Д., с покойния И.П., а частично и със свидетеля Н.Н.. Силен аргумент за надеждност на показанията е обстоятелството, че при разказа сиВ.М. не опитва да представи себе си в благоприятна светлина, сочейки по – ниска активност на действията си или твърдейки, че те са имали друга насоченост. Напротив – той описва водещата си и пряка роля в отвличанията, наред с подсъдимите Е., П. и Д. Д. и спомагателната такава на подсъдимия Л. Д. и на И.П., които е трябвало да наблюдават района на похищенията и да отговарят за получаването на откупа. От показанията на свидетеля М. по повод отвличането на К., М. и В. се извеждат фактически данни за обстоятелствата по самите отвличания, при които са използвани бойни пистолети „Макаров” и за местата, на които похитените са били държани. Показанията на свидетеляВ.М. относно местата и начина, по които са станали отвличанията се подкрепят от показанията на самите похитени. Изложените от свидетелите М. К., Д.М.и В.В.сведения за помещенията, в които са били държани са подкрепени и от протоколите за следствени експерименти на къщите в с. Г. и на м. „К.”. Получените чрез следствените експерименти с М. К. и В.В.данни са потвърдени и с други способи за събиране на доказателства. Като такова се цени комплексната експертиза № 9/БТМ 764, от която се установява, че намерените в мазето в с. Г. нишковидни обекти представляват косми, произхождащи от отвлечения М. К.. На следващо място - съгласно дактилоскопна експертиза №10/ДКТ-10 тридесет и една броя годни дактилоскопни следи на същото лице са намерени върху списание „М,” от месец септември на 2007г., иззето от помещение на етаж от същата къща. В показанията си свидетелят М. К. твърди, че такова списание му е давано като четИ.по време на принудителния му престой в къщата. Получените от следственият експеримент със свидетеля В.В.данни пък се потвърждават от заключенията на две ДНК експертизи на веществени доказателства, при които е установено, че иззетата от пода на тавана в къщата на м. „К.” кафеникава материя представлява кръв, произхождаща с вероятност 1 на 8 920 000 000 000 от този пострадал. (т. 3, л. 66 – 68 и т. 8, л. 319-322). Обсъдените обективни находки недвусмислено установяват, че са достоверни показанията на св.В.М., който твърди, че в къщите в с. Г. и в м. „К.” са били принудително държани отвлечените М. К. иВ.В.. Очевидно е, че следите от косми и кръв са оставени от тях по време на противозаконното им лишаване от свобода, тъй като свидетелите не са имали друг повод или основание да посетят тези къщи. Освен това следата от кръвта на пострадалия В.В.е обяснима с употребеното срещу него насилие по време на принудителното му задържане в къщата, а космите от тялото на св. М. К. са намерени в онази част от мазето, в която самият пострадал твърди, че ги е оставил преди да бъде освободен.

Свидетелят М. дава убедителни сведения за участие на подс. Д.Д. в отвличанията, въпреки че не е участвал в следствено действие по неговото разпознаване. Разпознаването не е задължителен способ за събиране на доказателства. То се налага, за да се установи тъждество между предявените за разпознаване лица и онези, за които в показанията си говори разпознаващия. В случая такова следствено действие удачно не е извършено, тъй като свидетелят М. посочва подсъдимия Д.Д. освен с двете му имена и с прякора, с който е известен. Допълнителното название и съобщените от свидетеля две имена не остават разумно съмнение, че в показанията си като автор на отвличанията той посочва именно подс. Д.Д..

Некоректно е твърдението на защитата, че в показанията си свидетелят М. Б.ви с вероятности и предположения. При проведения двудневен разпит разказът на този свидетел е последователен и информативен. Изразите „вероятно” и „предполагам” той използва само по отношение на събития, в чиято достоверност не е убеден. На фона на съдържателните сведения, обективирани в петдесет страничния му протокол за разпит, колебанията на свидетеля са незначителни. Анализът, синтезът и тълкуването на посочените от свидетеля факти показват, че той е пряк участник в процесните събития и без колебание съдът може да изгради съжденията си върху неговия разказ.

Несъстоятелна е позицията на подс. Д. Д., че е налице съществено противоречие в показанията на св.В.М., дадени на досъдебното производство пред съдия и депозираните пред настоящия състав. Съдът напомня, че показанията на св. М. от досъдебното производство не са станали в цялост част от доказателствения материал, тъй като нито съставът, нито страните са констатирили основание за прочитането им по реда на чл. **1, ал. 1, т. 1 от НПК. Единственото противоречие, касаещо този подсъдим е свързано с отвличането на М. К., тъй като на досъдебното производство свидетелят не е посочил Д.Д. като участник в това похищение, а в съдебна фаза убедително го обявява за такъв. След прочитане на показанията в обсъжданата част защитеният свидетел обяснява причината за противоречието, изтъквайки че подсъдимият Д. не е присъствал пред дома на К. в деня, предхождащ отвличането и тъкмо това го е заблудило при снемане на предишните му показания. Освен това описаният в съдебно заседание брой на похитителите в това отвличане напълно съвпада с разказаното от самия похитен. При това положение съставът счете, че в обсъжданата част истината отразяват показанията на свидетеля М., дадени пред него.

В посока на това, че показанията на св.В.М. са надеждни и както той, така и подсъдимите Е. и П. имат пряко отношение към отвличането на пострадалите К., М. и В., са показанията на свидетелите Б. К. иБ.Б. - собственици на къщите в с. Г. и м. „К.”.

От разпита на първата се установява, че като братовчед на покойния й съпруг подсъдимият И. Е. е имал достъп до къщата в с. Г., която в по-голямата част от годината не е била обитавана от семейство К,. Показанията на св. К. и близката степен на родство между съпруга й и подсъдимият И. Е. обясняват възможностите последният да подсигури за нуждите на отвличанията къщата в с. Г., за което съобщава и св.В.М.. Разпитан в съдебно заседание на 15.06.2011г. свидетелят Д. Л. също потвърждава, че е виждал в процесния период в къщата в с. Г. подсъдимия И. Е.. Тези негови показания, включително с прочетената им пред разследващия орган част, са подкрепени от протокола за разпознаване на лица по фотоснимки на **, л. 90 от досъдебното производство. Твърденията на свидетеля, че „не е имало свидетели, които да виждат кого разпознава” съдът не кредитира с доверие, тъй като в изготвения протокол фигурират поемни лица, а подписите им са скрепили законосъобразното провеждане на действието.

Показанията на св.Б.Б. на свой ред изясняват, че чрез формален договор свидетелятВ.М. е наел къщата в м. „К.” малко преди похищението на първия държан там отвлеченД.М.. Показанията на св.Б.Б. са от значение за главния факт още, защото установяват, че преди наемането къщата е била посещавана от наемателя по договораВ.М. и от подсъдимия П. П., който първият е представил на наемодателя като „майстор”. Тези показания на свидетеля Б. са подкрепени от протоколите за разпознаване на лица на т. 3, л. ** и л. 49, а също така и от договора за наем на къщата, сключен със св.В.М.. Датата на сключване на този договор е 09.01.2008г. и тя обективно позволява в наетата къща да е държанД.М., чието отвличане е станало два дни по-късно. Краткият времеви интервал между наемането на къщата и отвличането не е пречка принудителният престой на момчето да е реализиран именно там, тъй като помещението за задържане не е сериозно конструктивно променяно. Предварителното му оборудване с упоменатата цел е сведено до заковаване на прозореца на стената в дясно от вратата и боядисването й в цвят, различен от цвета на останалите. От друга страна- дължината, широчината и височината на таванското помещение в същата къща и разположението на носещите греди са позволявали вътрешно конструктивно обособяване на самостоятелен обект от пресовани плоскости вътре. Там именно свидетелятВ.М. заявява, че е държан отвлеченияВ.В.. Освен това при огледа на таванското помещение от трите носещи греди след подпорите е иззета жълтеникава материя, която физико химичната експертиза №09/ФЗХ-5** определя като полиуретанова пяна - продукт, използван в строителството. (т. **, л. 168- 169 от д.п.) Преценена в съвкупност с останалите доказателства тази обективна данна самостоятелно потвърждава показанията на св.В.М., че таванското помещение в къщата в м. „К.” е било оборудвано със стенни дървени конструкции, които в празните пространства между тях са били закрепени с полиуретан.

Пряка информация за съпричастност на подсъдимите И. Е. и П. П. към принудителното задържане на пострадалите М. К. и В.В.се съдържа и в показанията на втория защитен свидетел Н.Н.. Той е пазил двамата пострадали в къщите в с. Г. и в м. „К.” и като непосредствен участник дава съдържателни сведения за местата, на които отвлечените са държани, за начина, по който свободното им придвижване е било ограничено и за отношението на похитителите към тях. Също като свидетеля М., Н.Н. посочва, че е поел ангажимент да пази отвлечените срещу заплащане, което е наложило относително дълговремененния му престой в къщите в с. Г. и м. „К.”. От показанията на свидетеляН. се установява, че от разговори пред него междуВ.М., И. Е. и П. П. е узнал, че лица извън тях тримата са натоварени да вземат откупните суми за освобождаване на отвлечения К.. Това на свой ред потвърждава показанията на св.В.М., че подсъдимият Л. Д. и И.П. е трябвало да осигурят парите, определени като равностойни за освобождаването на отвлечените от тях лица. Показанията на свидетеляН. се потвърждават от протоколите за следствени експерименти и оглед на двете къщи, на които по-горе беше отделено детайлно внимание. Посочените гласни доказателствени средства не са изолирани, включая от гледна точка на употребената спрямо пострадалите К. и В. принуда и нанесените им по време на принудителното задържане телесни увреди.

Фактически данни за начина, по който са извършени тези телесни увреди, за лицата, които имат съпричастност към тях и за медикобиолоичната им характеристика се извеждат от показанията на свидетелитеВ.М. и Н.Н., на пострадалите М. К. и В.В.и от заключенията на двете медицински експертизи – основна от досъдебното производство и повторна, назначена в хода на съдебното следствие.

Задълбоченият анализ на тези доказателствени материали е с пряко отношение към главния факт по две причини. Най - напред прокуратурата счита, че отвличанията спрямо В.В.и М. К. са реализирани при квалифициращ признак „особена жестокост”. На второ място прокуратурата е повдигнала самостоятелни обвинения по чл. **9, ал. 2 от НК за средни телесни повреди, причинени на същите пострадали, като е посочила подсъдимият П. П. като техен извършител.

Дали съществува квалифициращ признак по чл. **2, ал. 4 от НК съдът ще вземе отношение при обсъждане на правната страна на деянията. В доказателствен план по отношение на причинените увреди на пострадалите М. К. и В.В.трябва да се прецени причинена ли е увреда и от какъв вид, кога е станало това и кой е нейния автор.

Фактическите констатации за деня, начина и средствата, чрез които са нанесени увредите се извеждат по несъмнен начин от показанията на свидетелите М. К. иВ.В.. Те по мнение на съда и в тази им част са изцяло достоверни. Макар че са били задържани продължителен период на едно място, пострадалите са имали добър ориентир за изминалото време и точно определят деня, в който е причинено увреждането – 06.11.2007г. на М. К. и 09.03.2008г. наВ.В.. Логично е свидетелите да имат Я. спомен за този ден, защото той се отличава от останалите от принудителния им престой в къщите и е свързан с последици в силно негативен план за тях. Упоменатата от пострадалите давност и механизъм на причиняване на увредите са потвърдени в последствие от медицински документи и лекарски експертизи.

В доказателствен план от значение за авторството на увредите са показанията на свидетелитеВ.М. и Н.Н..

Недвусмислени фактически констатации за лицето, което е отрязало външната част от дясната ушна мида на пострадалия В.В.обаче се съдържат в показанията на свидетеляВ.М.. За разлика от случая с М. К. за това престъплениеВ.М. дава подробни показания. При разпита в хода на съдебното следствие той посочва, че извършител на увредата е подсъдимият П.. Напълно обяснимо е свидетелят М. да разполага с тази информация, тъй като при отрязване на ухото е бил в таванското помещение, наблюдавал е и е бил пряко ангажиран със случващото се. Свидетелят М. е бил натоварен с набавяне на средството за увреждане – лозарска ножица, тъй като предварителната нагласа на похитителите е била да се отреже пръст от ръката на пострадалия, а такъв режещ инстР.т се е явявал подходящ за извършване на намисленото. По «молба» на самия отвлечен подсъдимите Е., П. и св. М. са решили да бъде отрязана част от ухото му. Пряк извършител на увредата е станал вторият от тях, който за целта е използвал друг режещ инстР.т – нож. Съдът намира, че показанията на св. М. безусловно свързват отразването на ушната мида на В.В.с подсъдимия П.. Самият подсъдим също не съобщава различна версия за случилото се. Тя не следва и от факта, че П. не е имал медицинско образование, а по мнение на експертите отрязването е извършено едномоментно, презицно и със сигурна ръка. Същевременно показанията на св. М. за това при какви обстоятелства е извършено увреждането са детайлни и вътрешно непротиворечиви и ясно показват, че с тях добросъвестно желае да изясни истината. Достоверността в показанията на защитения свидетел се потвърждава и от разказа на самия пострадал, който твърди, че при причиняване на увредата, освен него в помещението е имало още две лица. Показанията на св. М. не се разколебават и от разказа на втория защитен свидетел Н.Н., който твърди, че по време на увредата е бил в къщата, но не е наблюдавал пряко случващото се. Биомеханогенезата на причиняване на тази увреда – едномоментно, чрез предмет с изключитело остър, режещ ръб, какъвто е фино наточения нож, също потвърждава показанията на св. М., който в показанията си описва точно такъв механизъм на увреждането и средство за причиняването му.

За това, че след предаването на двамата неустановени по делото мъже пострадалият е бил заведен в къщата в с. Б., на ул. „Б.Г.” № ** съдът се основава на протокола за следствен експеримент. Чрез него е проверена информацията за помещението, в което А.А.е бил държан. В доказателствен план тя се подкрепя и от подробното описание от пострадалия на това помещение. Детайли от него като извитото стълбище към мазето, дървената ламперия над него, приблизителните размери на мазето, наличието на малко прозорче на източната стена, съществуването на значим компоненти вътре като огромен варел за нафта, Г-образен стелаж и система за СОТ охрана, са съставни части на обстановката, за които споменава и собственичката на къщата св. М.М..

Фактическите констатации за периода, начина и средствата, чрез които са нанесени увредите на А.Б.се извеждат от неговите показания. Те установяват, че в два последователни дни във времето между 05.06.2008г. до 25.06.2008г. му е причинена травматична ампутация на кР.та, заедно с нокътя фаланга и ¾ от средната фаланга на четвъртия пръст на лявата ръка, а също така и ампутация на дисталната и средна фаланги на петия пръст на същата ръка, довела до затруднение с практическа стойност в движението на левия горен крайник при пострадалия за период по-малък от тридесет дни. По делото обаче не са събрани доказателства, от които да се изведат фактически данни за аВ. на тези увреди.

С изключителна информативна стойност са показанията на свидетеляВ.М. и по отношение на отвличането на пострадалата К.А.. От тях се установява, че пряко отношение към това престъпно посегателство имат лицата, които са взели участие и в отвличането на А.А.. В показанията си свидетелятВ.М. поименно ги посочва, свързвайки ги със себе си, с И.П., с подсъдимите Е., П. и Д. Д. и с още две неустановени лица, които са подсигурили размяната на А.А.със съпругата му. В показанията свидетелят М. посочва, че подс. Л. Д. също е имал решаваща роля в това отвличане, като е взел участие при предварителните разговори за неговото извършване и пряко е подпомогнал реализацията му в процесната нощ, когато е наблюдавал района на похищението. Тъй като обаче прокуратурата не е повдигнала обвинение срещу Л. Д. за отвличането на К.А., участието на този подсъдим не следва да бъде повече коментирано.

Относно събитията по отвличането на К.А. свидетелят М. лансира версия, която е потвърдена от събраните по делото обективни доказателства, а сама по себе си е вътрешнологически последователна и убедителна. Свидетелят разказва, че отвличането на К.А. е било предварително съгласувано между упоменатите вече лица и пазачите на А.А., които след предаване на откупа е трябвало да подсигурят «размяната» и да закарат жената на същото място, на което е бил задържан съпругът й. Свидетелят разказва, че това е станало около района на с. В., жената е била причакана в пикап от него, от И.П. и от подсъдимите Е., П. и Д. Д.. Заявява, че пострадалата е пристигнала с л.а. «Ф.П.», че подсъдимият Е. е взел от колата сака с парите за откупа на съпруга й, които тя е носила, че са изхвърлили компактното проследяващо устройство, чрез което полицията е трябвало да локализира местонахождението й и са продължили с нея по обратния път през планината за кв. «Д.». Тези твърдения, разгледани в контекста на целия доказателствен анализ, представят напълно логична версия, която се потвърждава от показанията на св. К.и А.А.и. Тя среща убедителна опора и в протокола за следствен експеримент от 04.03.2010г., потвърждаващ дадената от отвлечената информация за помещението, в което е била държана. Това следствено действие и протокола за следствен експеримент, извършен с участието на А.А., обосновават показанията на свидетеля М., че е едно и също мястото, на което двамата съпрузи са били противозаконно лишени от свобода.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М., че двама неустановени по делото мъже с тъмни дрехи и маски на лицата са подсигурили размяната между А. и К.А.. Показанията на свидетеля в тази част, съпоставени с описанието за отвличането на А.А., стоят последователно и логически убедително в цялостния му разказ. Липсата на информация у свидетеля за това кои са били пазачите на Б.и е логически обоснована с конспиративността в поведението на различните участници в отвличанията и с това, че на отделни групи от тях са възложени различни функции от реализация на престъплението – едни са отговаряли пряко за отвличането, други – за пазенето на жертвите, трети – за комуникацията с близките и вземането на откупите.

Изключително значими от гледна точка на предмета на доказване са показанията на свидетеляВ.М. и по отношение на отвличанията на Г. Г., В.М., К. К. и Б. А.. За разлика от предишните, в тези отвличания свидетелятВ.М. не е имал пряко участие. По делото липсват първични доказателства, които да установят лицата, които са участвали в тези четири похищения, тъй като отвлечените не са видели нападателите, а подсъдимите възприемат допустима от гледна точка на правото линия на защита и отказват да дадат обяснения. За участието им в тези похищения са налице факти, които свидетелят М. възпроизвежда като чуто непосредствено след отвличанията от самите подсъдими - И. Е., П. П., Д.Д. и Л. Д.. Подмяната на първични доказателства с производни е допустима, доколкото показанията наВ.М., освен че съдържат предсъдебното признание на подсъдимите, се подкрепят и от други обективни данни. Достоверността на показанията на св. М. не може да бъде подложена на съмнение – той познава изброените подсъдими, участвал е с тях в предишни отвличания и заедно като потенциални жертви са обсъждали похищението на Г. Г., В.М., К. К. и Б. А.. Поради това разговор между него и подсъдимите на обсъжданата тематика е логично да бил проведен. Това е обяснимо и предвид широкото медийно огласяване на отвличанията, при което информацията за похищенията на тези лица е станала известна и за свидетеля.

На следващо място – от показанията на св. В.М. се установява, че при противозаконното му лишаване от свобода е бил държан в къща в с. Б., община И,, включена като основа в урегулиран поземлен имот XV-78, в кв. 27. От протокола за следствен експеримент от 19.**.2009г. е видно, че в този имот е бил държан и отвлечения Г. Г.. От показанията на св.В.М., който е охранявал К. К., е видно, че в тази къща е бил пазен и този похитен. Това означава, че принудителния престой и на тримата пострадали по време на отвличането е бил в къщата в с. Б..

Набавянето й също свързва част от подсъдимите с отвличанията, които след предишните похищения са си набавили средства, за да закупят и оборудват това място. Така от показанията на св. Б. К. се установява, че по заръка на подсъдимия И. Е. с нотариален акт тя е придобила къщата в с. Б. от сестрите С. Г., В. П. и В.Т.. За свидетелката К. сделката е била само формална, тъй като преди продажбата тя не е оглеждала имота, не е заплащала пари за придобиването му и не получавала реална фактическа власт върху него. Той е придобит на нейно име, но по заръка и за подсъдимия И. Е.. Откарването на свидетелката пред нотариус в гр.И.е станало от страна на свидетеляВ.М. отново по заръка на подс. И. Е.. Показанията на свидетелите И.Х.Д., С. Г.а и С, Л.и протоколите за разпознаване на т. **също свързват подсъдимите И. Е. и П. П. с къщата, тъй като установяват, че в процесния период те са идвали в село Б. и са се интересували от партидата за тока на този имот. Съдът кредитира с доверие прочетените показания на свидетелите И.Х.Д. и С. Л.от досъдебното производство като отчете, че депозирането им пред разследващ орган е станало по-близо във времето по отношение на интересуващите процеса събития. Че подсъдимите И. Е. и П. П. имат пряко отношение към оборудването на имота в с. Б. е видно и от показанията на св. И.Ч., на когото те са поръчали да изработи капаци за къщата и от протокола за разпознаване на т. **а, в който свидетелят посочва вторият подсъдим като едно от лицата, което му е дало тази поръчка. Пребиваването на подсъдимия П. в къщата корелира и със заключението на ДНКЕ на веществени доказателства № 09/ДНК – 718 и №09/ДНК-718-1, от които се установява, че по иззети от къщата бутилки с минерална вода и разклонител е открит негов биологичен материал. (т. 35, л. 47-51 и л. 66-72)

На поставените в писмен вид въпроси от адв. Ч. за отвличането на Г. Г. свидетелят М. дава недвусмислена информация, като посочва, че знае от подсъдимите Е., П. и Д.Д., че са имали обичайна (както при предишните отвличания) роля в това похищение и са преки негови извършители. От същите източници свидетелят М. е разбрал, че в отвличането на Г. Г. подсъдимият Л. Д. е имал различна роля от отдадената му предишните престъпления роля, като не само е наблюдавал мястото на отвличането, а е замествал функциите на самияВ.М. и пряко е участвал в промяната на местоположението на отвлечения. Въпреки тези показанията прокуратурата не е предприела действия по изменение на обвинението в този пункт и по отношение на този подсъдим. Без това изменение осъждането на подс. Л. Д. за съизвършителство би било недопустимо, тъй като тази форма на съучастие е по-тежка от помагачеството. Заради това и при доказателствения анализ съдът не отделя повече внимание на прякото участие на подсъдимия Л. Д. в отвличането на Г. Г., като само посочва несъмнено установеното обстоятелство, че той има съпричастност в това похищение, без която общият престъпен резултат не би бил постигнат. Във връзка с получената от подсъдимите Е., П. и Д. Д. информация за това отвличане свидетелят М. посочва и друго конкретно обстоятелство, твърдейки че останалите са го попитали „дали не се сърди, че не са го включили в това похищение”.

По отношение на отвличането на Г. Г. свидетелят дава значимата за главния факт информация, че посоченият като съучастник от прокуратурата И.П. няма участие в това престъпление, тъй като е бил „изчезнал”, а по думите на подс. Д. Д. „се е занимавал и с други неща и е възможно някой да го е оправил”.

Свидетелят М. дава конкретна, макар и с производен характер, информация за отвличането и на В.М.. Лично от подсъдимите Е., П., Д.Д., а и Л. Д. (който не се посочва като извършител) свидетелят е разбрал, че тези лица имат пряко участие в отвличането на М., като функциите им в похищението са били разпределени, както при предишните отвличания. В показанията си свидетелят М. споменава, че при обсъждане на това отвличане с подсъдимия И. Е. последният е споделил, че са неверни „легендите, които се носят в подземния свят, че отвлеченият разполага с много пари” и при откупа за освобождаването му близките му „едва са събрали 200 хиляди евро”.

Информацията, която свидетелят М. дава по отношение на отвличането на К. К. е още по-конкретна. При обсъждане на достоверността на твърдението наВ.М. във връзка с това похищение съдът отчете, че много преди деянието да е факт свидетелят и подсъдимите Е., П. и Д. Д. са проучвали навиците на този пострадал и начина му на живот. Вярно е, че в самото отвличане свидетелят М. не е участвал, тъй като е бил в чужбина. Той обаче се е включил в пазенето на похитения в къщата в с. Б. и е получил информация от И. Е. за преките извършители на отвличането – този подсъдим, подсъдимите П., Д. Д., К.К.(по отношение, на когото производството е прекратено) и Л. Д., който е наблюдавал района на похищението). Към онзи момент отношенията междуВ.М. и И. Е. са били приятелски и няма разумна фактическа основа, която да обоснове извод, че подсъдимият би направил изявление пред свидетеля, което уличава него и други лица в извършване на престъпление, ако то не би било вярно. Показанията на свидетеля се потвърждават от разказа за отвличането на самия похитен, който твърди, че е бил причакан от няколко лица пред дома му в гр. Б., а при принудителната промяна на местоположението му е бил качен в багажника на превозно средство с друго лице. Още няколко детайла се припокриват с разказа на пострадалия и обосновават надеждността в показанията на св. М., касаещи отвличането на К. К.. Това са дадените от него сведения за помещението, в което похитеният е бил държан – сглобено от пресовани плоскости и конструктивно обособено в стая в къщата в с. Б., извеждането на пострадалия от това помещение, за да проведе телефонен разговор със сина си и вземането на парите от откупа около с. В,, „пуснати на неудобно място”.

По категоричен начин от показанията на св.В.М. се опровергава тезата на прокуратурата, че в отвличането на К. К. е участвал и И.П., тъй като още преди отвличането на Г. Г. местонахождението му не е било известно.

Фактически данни за това, че при отвличанията на Г. Г. и В.М. похитителите са били въоръжени се извежда от показанията на самите пострадали.

Фактическа констатация, че И. Е. е участвал пряко в отвличането на Б. А. се извежда от показанията на свидетеляВ.М., пред когото подсъдимият лично е споделил тази информация. Свидетелят М. прави отчетлИ.разграничение между непосредствено възприетите от него факти, от изводите, които той си е направил по – късно и от наученото впоследствие от други хора. За разлика от отвличанията на Г. Г., В.М. и К. К., за похищението над Б. А. свидетелят М. е разговарял единствено с подсъдимия Е.. Само той е потвърдил участието си в това отвличане, но не е споделил кои са другите лица, съпричастни към него. В най-общ план броят на похитителите и начинът на извършване на отвличането се установява от разказа на св. Б. А. и съпругата му, която е наблюдавала похищението от прозореца на дома си. Тъй като свидетелите не са възприели лицата на извършителите, а пред св.В.М. подсъдимият Е. е признал единствено своето участие, няма фактическа основа да се счете, че в отвличането на Б. А. са участвали и посочените от прокуратурата други подсъдими П. П., Д.Д. и К.К.. За тях свидетелят М. твърди, че „си е направил извода, че са участвали” по почерка, по който е извършено отвличането и използваните дъждобрани, но изрично уточнява, че подсъдимият Е. не ги е назовал като негови съучастници. За разлика от предишните три отвличания при похищението на Б. А. не е открито и помещението, в което той е принудително държан. Ето защо единственият привлечен към отговорност, който на основата на показанията на св. М., може да бъде свързан с това отвличане е подсъдимият И. Е..

Показанията на свидетеляВ.М. изясняват кои са преките участници и в опита за отвличане на Б. Д.. В показанията си защитеният свидетел свързва това похищение със себе си, с подсъдимите Е., П., Д. Д. и К. К. (последният не е включен в обвинителния акт) и с общата им договорка срещу откуп да извършат отвличането пред фитнес, който знаели, че пострадалият ежедневно посещава. Свидетелят уточнява, че в деня на похищението подсъдимите са били облечени с тъмни дрехи, носили са ръкавици и маски на лицата, а приготвеният за изпълнение на отвличането микробус е бил оборудван с полицейска лампа. Подобна информация следва и от показанията на свидетеля Б. Д., който разказва за рязкото спиране на тъмен микробус пред него, нападението от няколко лица, излезли от микробуса и бягството му в посока бул. „Е. М.”. Описаните данни се намират в корелация и с показанията на случайните очевидци Я.К., В.К., К. К. и И.И..

Фактически констатации за периода на съществуване, действието на организирана престъпна група, за функциите и отделните участници в нея, се извежда от показанията на свидетелитеВ.М. и Н.Н.. Категорични данни в тази връзка се извеждат и от начина, по който са планирани отвличанията, а също и от предварителната им обезпеченост чрез набавяне на помещения, снабдяване с автомобили и оръжия.

Съдът не обсъжда показанията на свидетелите П. У,, И. Г. и П. М.ски, тъй като разпитът им не изяснява фактология от значение за делото.

Съдът счита, че не може да основава фактически констатации върху изготвените и предявени веществени доказателствени средства, получени при използването на специални разузнавателни средства (т. **, т. 27, т. **, т. 29, т. 30 от сл. дело). В резултат на приложените специални разузнавателни средства е бил изготвен звукозапис, отразяващ разговори, проведени със свидетеляВ.М., с подсъдимите Л. Д. и П.П., а също така и между подсъдимите И. Е. и П. П.. От протоколите за ВДС е видно, че СРС по отношение на свидетеляВ.М. и подсъдимите П.П. и Л. Д. са проведени в сградите на ГДБОП. Подслушването е извършено в служебно помещение и под формата на диалог със служителите на МВРВ.Ц,, С, Ф,, Й, М, и зам. главния прокурор Б,Н.ов. Макар че законът не поставя ограничения за мястото, където ще се приложи СРС, за кръга от лицата, които ще присъстват при прилагането му и за средата, в която контролираното лице се намира, е очевидно, че чрез използването на тези СРС разследващите органи са избрали незаконен начин да документират процесната деятелност. Този начин е законово неприемлив за изясняване на авторството на отвличанията, тъй като към момента, в който СРС са прилаганиВ.М., П. П. и И. Е. са били фактически задържани, а Л. Д. и П.П. са били и привлечени като обвиняеми. Това показва, че по естеството си подслушаната и документирана посредством СРС „беседа” не е нищо друго освен разпит на задържано лице без да са му разяснени правата и без да са осигурени минимално изискуемите гаранции за защита. Подобно тежко заобикаляне на закона не може да бъде толерирано от съда, който при формиране на фактическите си изводи е задължен да изключи упоменатите специални разузнавателни средства. Като приема, че те нямат процесуална стойност, съдът не обсъжда по-задълбочено информацията, събрана чрез тях.

На значимите за главния факт експертизи съдът акцентира при направения по-горе доказателствен анализ, който намира за безпредметно да повтаря. Извън тези, и останалите изброени и приети експертизи са с отношение към процеса, но тене разкриват съществена информация, която да налага детайлното им обсъждане. По отношение на тези експертизи съдът подчертава, че им дава вяра, защото са изготвени в съответствие със специалните знания, опит и квалификация на специалистите в съответната област.

Извън горепосочените по делото се съдържат и други писмени доказателства. Те представляват справки от М-тел, информация от кредитни институции за разкриване на банкова тайна, протоколи за обиск, претърсване и изземване, справки за съдимост и др., които не съдържат значими доказателствени факти, относими към обстоятелствата, включени в предмета на доказване.