№4529/2010 г по описа на сгс, нк, 7 състав в съда е внесен обвинителен акт срещу девет лица: И. М. Е

На 05.02.2008г. подсъдимите Е., П., Д.Д. и свидетелят М. чакали в джип „БМВ Х – 5” с полицейска лампа пострадалия пред дома му в кв. „С.”, на ул. „П.” № **. През това време подсъдимият Л. Д. и И.П. наблюдавали мястото, от което тръгва и маршрута, по който пострадалият пътува. Единият стоял около служебния офис на В., а другият бил в центъра на кв. „С.”, за да уведоми кога пострадалият се прибира.

Около 19.30ч. свидетелят В. се прибрал с личния си автомобил „П. К.” с ДК № *******. На ул. „П.” пътят му бил препречен от джипа, управляван от подсъдимия Д.Д.. С викове „Полиция!” от джипа излезли подсъдимите Е., П. и свидетеля М.. Свидетелят М. счупил страничното стъкло на шофьорската врата на пострадалия, придърпал лостчето на вратата и така успял да я отвори. През това време с насочени към пострадалия пистолети „Макаров” подсъдимите Е. и П. го издърпали извън колата. Пострадалият разбрал, че нападателите не са полицаи, започнал да вика и се опитал да избяга. Свидетелят М. го задържал за якето, а за да парализира съпротивата му подсъдимият П. го ударил с оръжието по главата. През това време подсъдимият Е. паркирал встрани от пътя колата на В.. Суматохата била наблюдавана от съседите на пострадалия Ц. и М. В.и, които по това време случайно били излезли на улицата. Подсъдимият П. и св. М. успели да качат пострадалия на задната седалка на джипа и седнали от двете му страни, като привели главата му напред, около очите му намотали бинт, който закрепили със залепващо фолио, а на ръцете му поставили белезници. Подсъдимият Е. се качил на предната седалка, а подсъдимият Д.Д. поел управлението на джипа. Разположени по този начин, похитителите се отдалечили от кв. „С.”. Спрели в района на с. Б., където преоблекли пострадалия и изчакали И.П. да им докара друг автомобил. След като се уверили, че не ги преследва полицейски патрул, подсъдимите Е., П., Д. Д. и св. В. М. качили пострадалия на задната седалка на новото превозно средство и продължили с него към къщата в м. „К.”, на ул. „В.” № **. Преди къщата подсъдимият Д.Д. слязъл от джипа, за да не разбере къде ще държат отвлечения. Останалите вкарали пострадалия до тавана на къщата по външни стълби, а за да не усети, че стъпалата са метални, подсъдимият П. го качил на гръб. Таванът бил предварително преграден с плоскости от корк, закрепени с монтажна пяна. При преграждането било използвано разстоянието между дървените подпори на тавана, които служили за ограничител. В така обособеното пространство имало креват с пружина. Вътре била монтирана и камера за наблюдение. На двете ръце на пострадалия били поставени белезници. По-късно дясната му ръка била освободена. Държан принудително по описания начин, в това помещение пострадалият В. останал до 20.03.2008г.

При престоя в къщата подсъдимите Е., П. и св. М. охранявали на смени пострадалия и го снабдявали с храна. Оставили му също така бинт, риванол и спирт, за да промие раните, които получил при отвличането. Обсъждайки начина, по който да продължи охраната, подсъдимите Е., П. и св. М. решили да извикат отново свидетеля Н.Н., което и сторили.

Още в деня след отвличането започнала комуникация с близките наВ.В.. На 06.02.2008т. на мобилния телефон на баща му В. В. било изпратено кратко текстово съобщение, съдържащо информация за отвличането и искане за откуп от 1 500 000 евро. Междувременно на ул. „П.” със счупено странично стъкло бил намерен и автомобила на отвлечения. Всичко това убедило св. В. В., че синът му е жертва на похищение, за което уведомил полицията. Въз основа на предоставената от св. В. информация било поискано и дадено разрешение от председателя на Софийски градски съд за използване на специално разузнавателно средство чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. Обект на подслушването била телефонната комуникация на свидетеля В. В., осъществявана чрез личния му мобилен телефон с номер *********. Разбирайки за отвличането, на 07.02.2008г. майката наВ.– св. Д. В.а, която по това време била в чужбина, се завърнала в страната. От този момент до освобождаването на В.В.похитителите поддържали комуникация основно с нея. Чрез кратки текстови съобщения свидетелката Д. В.а получавала указания да събира пари и давала на похитителите обратна информация каква сума е намерила. (т. 2 от секретните материали).

След В.та седмица на отвличането похитителите записали на касета В.В.без дрехи, с подстригана коса и с видими следи от насилие по себе си. Записът бил намерен от родителите му по указание на похитителите.

Сумата от 195 000 хиляди евро, която родителите наВ.събрали не удовлетворявала похитителите. За да накарат близките на отвлечения да съберат повече пари, подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д., св.В.М. и И.П. взели решение да отрежат част от тялото на пострадалия. Първоначално искали да отрежат пръст от ръката, но после приели да отделят с нож част от ухото му.

На 09.03.2008г. на пострадалия била поставена упойка. Малко по-късно в помещението при него влезли подсъдимия П. и свидетелятВ.М.. Двамата накарали пострадалия да се обърне към стената, след което подсъдимият П. се качил на кревата зад него и отрязал с нож външната част на дясната му ушна мида. След това подсъдимият П. и св.В.М. помогнали на пострадалия да се превърже и излезли от стаята.

Отрязаната част от ушната мида двамата поставили в буркан и предали на групата на „автокрадците”. Те на свой ред го оставили в кофа за боклук на бул. „С.Ш.", в близост до хотел „Ж.”. На това място същата вечер по указание на похитителите бурканът с ухото бил открит от родителите на отвлечения.

На 10.03.2008г. свидетелят Н.Н. напуснал къщата в м. „К.”. За охраната на отвлечения продължили да отговарят подсъдимите Е., П. и св. М..

На 19.03.2008г. свидетелите В. и Д. В.и поставали в сак събраната от тях парична сума от 202 000 евро. По инструкция на похитителите двамата оставили сака с парите на Панорамния път в посока гр. П. след ресторант „Ч.”.

След като откупът бил взет, похитителите решили да освободят пострадалия. На 20.03.2008г. му наредили да се измие. Дали му нови дрехи и маратонки и го накарали да се преоблече. Направили му превръзка на очите с бинт и залепващ материал. След това го извели от къщата, качили го в джип, в който по-късно се качил и подсъдимия Д.Д. и го оставили на бул. „Ц.Ш.”, в близост до алея Я..

След освобождаването подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д., И.П. и свидетелятВ.М., поделили парите от откупа. Всеки от тях получил по около 35- 36 000 евро. Свидетелят Н.Н. получил по-малка сума, тъй като преждевременно напуснал къщата в м. „К.”.

На 07.**.2009г. свидетелят В.В.участвал в следствен експеримент. Тогава била проверена получената при разпита му информация за помещението, в което бил държан, докато бил отвлечен. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол. (т. 3, л. 6-10 от д.п.).

На 07.**.2009г. бил извършен оглед на къщата в м. „К.”, ул. „В.” № **. В таванското помещение на къщата били открити три носещи греди. Под лявата носеща греда на разстояние 2.10м. в пода била открита и иззета кафеникава материя, запечатана в плик с № 0**037, означена в протокола като обект № 7. Назначените в хода на разследването ДНК експертизи на веществени доказателства установили, че кафеникавата материя представлява кръв, а ДНК профилът по памучния тампон, с който тя е иззета, съвпада с ДНК профила на пострадалияВ.В.. При огледа на таванското помещение от трите носещи греди след подпорите била иззета и жълтеникава материя, запечатана в плик с № 0**039, означена в протокола като обект № 5. Назначената за нуждите на разследването физико-химична експертиза установила, че иззетата жълтеникава материя представлява полиуретанова пяна, която се използва в строителството.

Отвличането било съпроводено със силен стрес за св. В.В.и за неговите близки. След освобождаването свидетелят В. временно преустановил работните си занимания. Получил възпаление на ушната мида, което наложило да замине за оперативна интервенция в И.. В рамките на следващия месец посетил пет различни клиники в САЩ, за да избере вариант за реставрация на ушната мида. По този повод претърпял две оперативни намеси.

На 21 срещу 22.05.2008г. подсъдимите Е., П., Д.Д. и свидетелят М. чакали в микробус с полицейска лампа пострадалия А. пред дома му в ж.к. „Д.”, пред блок **. През това време подсъдимият Л. Д. и И.П. наблюдавали мястото, от което тръгва и маршрута, по който пострадалият пътува. Единият стоял на Б.Ш., а другият в района около ресторант „К.”, където същата вечер пострадалият бил със семейството си.

На 22.05.2008г., около 01.00ч. след полунощ свидетелят А.Б.се прибрал с лек автомобил „М.” с ДК № *******. Автомобилът бил управляван от съпругата му К.А.. В колата бил и синът им. Пред блока пострадалият А. останал да паркира колата, а съпругата и детето му се прибрали. Пострадалият паркирал автомобила, заключил го, пресякъл улицата и тръгнал по алеята към входа на блока. В това време пътят му бил препречен от микробус с включена синя лампа, управляван от подсъдимия Д.Д.. С викове „Не мърдай! Полиция!” от микробуса излезли подсъдимите Е., П. и свидетелят М.. Подсъдимият Е. насочил към пострадалия пистолет, а подсъдимият П. и св. М. използвали уплахата му и го вкарали в каросерията на буса, където го накарали да легне по очи. Там сложили на пострадалия белезници и притиснали тялото му към пода. Подсъдимият Е. се качил на предната седалка, а подсъдимият Д.Д. поел управлението на микробуса. Разположени по този начин, похитителите се отдалечили в посока Б.Ш.. Междувременно уведомили И.П. и подс. Л. Д., че отвличането е реализирано. По път похитителите спрели на закътано и тъмно място в района между с. Б. и с. Ж.. Там, съобразно предварителните им договорки, изчакали другите неустановени по делото участници от групата, на които да предадат отвлечения. Последните дошли десет минути по-късно с миниван. Спрели на разстояние. Подсъдимият П. и св. М. предали отвлечения Б. на мъжете от минивана. Те били двама, облечени били с тъмни дрехи и носили маски на лицата си. Мъжете хванали Б. от двете страни и го прекачили в минивана, с който дошли. Завели го в къщата в кв. „Б.”, на ул. „Б.Г.” № **, която със съдействието на подс. Л. Д., И.П. предварително бил пренаел. Похитителите оставили пострадалия в предварително оборудваното помещение в приземната източна част на къщата. Не махнали белезниците от ръцете му. Поставили на краката му пранги с халка, прикрепена към бетонно блокче, отлято на пода. Сложили на главата му качулка, а в ушите му поставили тапи. В помещението имало камера за наблюдение, стелажи с празни буркани и огромен метален резервоар за нафта, заемащ 1/3 от мазето. На източната страна имало и малко прозорче. Държан принудително по описания начин, в това помещение пострадалият А. останал до 10.07.2008г.

При престоя в къщата пазачите охранявали на смени пострадалия и го снабдявали с храна.

На 22.05.2008г., след като св. А.А.не се прибрал у дома, съпругата му започнала да го търси. Тъй като не се свързала с него по телефона и не го открила пред блока, подала съобщение в полицията. Въз основа на тази информация на 22.05.2008г. били извършени огледи на района пред ** в ж.к. „Д.”, където станало отвличането.

Петнадесет дни след похищението на А.А.започнала комуникация с близките му. На 07.06.2008г., около 15.00ч., съпругата му получила кратко текстово съобщение, с което похитителите й поискали телефон за контакт със съдружника на отвлечения Г.Г.. Свидетелката А. предоставила поисканата информация, след което похитителите започнали преговори със свидетеля Г. на подхвърлена и намерена по тяхно указание сим карта. Поисканият за освобождаване на А.А.откуп бил 10 000 000 евро.

За да уверят св. Г.Г. в сериозността на намеренията си и да го принудят да събере сумата, похитителите решили да отрежат пръст от ръката на отвлечения. Около седемнадесетия ден след отвличането двама от тях влезли при пострадалия, поставили му упойка и с неустановен предмет с режеща повърхност един от тях отрязал кР.та и цялата средна фаланги на петия пръст на лявата му ръка. На следващия ден по същото време и начин похитителите отрязали кР.та и ¾ от средната фаланга на безименния пръст на същата ръка. Частта от eдиния отрязан човешки пръст била поставена в буркан и оставена до обозначителна табела на пътя за с. Г., където по указание на похитителите била намерена от свидетеля Х. Х.. Последният предал буркана с пръстта на св. Г.Г., а той на свой ред с протокол от **.06.2008г. го предоставил за нуждите на воденото разследване. Отрязаната част от другия пръст на свидетеля А. била поставена в буркан и оставена на автомагистрала „Тракия”. На 25.06.2008г. служители на МВР намерили оставения от похитителите буркан с отрязан пръст.

Тъй като не постигнал уговорка за заплащане на конкретна парична сума, свидетелят Г. преустановил контакт с похитителите. Преговорите за освобождаването продължили със свидетелката К.А.. Чрез кратки текстови съобщения свидетелката А. уведомявала похитителите каква сума за откупа на съпруга си е успяла да събере. Комуникацията била контролирана от полицията чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”.

Междувременно пазачите на Б., подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д., И.П. и св. М. решили при предаване на парите за откупа на Б. съпругата му К.А. да бъде разменена с него. Надявали се чрез принудителното задържане на жената свидетелят А.А.да бъде принуден да плати допълнителни пари.

Похитителите взели решение размяната да се извърши в нощта на 09 срещу 10.07.2008г. Разпределили функциите си в това похищение – подсъдимият Л. Д. (на когото не е повдигнато обвинение) трябвало да наблюдава района на отвличането, И.П. следвало да изпраща съобщения на свидетелката и да вземе парите за откупа на Б., а подсъдимите Е., П., Д.Д. и св.В.М. трябвало да извършат самото отвличане на жената. На мъжете, които пазели Б. било възложено да подсигурят размяната със съпругата му, а после да заведат и нея в къщата в с. Б..

По указание на похитителите на 03.07.2008г. свидетелката А. наела от фирма „Р.М.М.” ЕООД лек автомобил „Ф.П.” с ДК № ********.

На 09.07.2008г., около 20.30ч., И.П. изпратил съобщение, с което наредил на пострадалата да вземе събраната до момента парична сума от 391 390 евро и да се придвижи с наетия автомобил до Околовръстно шосе на разклона за гр. К.. Следващите указания били свидетелката да стигне през кв. „С.” до кв. „Ф.”.Там, залепена за пътен знак, пострадалата намерила сим – карта, чрез която продължила комуникацията с похитителите. По упътване на П. свидетелката се придвижила до с. Д.. След табелата „Край на Д.” завила 400 метра вляво, после завила пак наляво, занулила километража и на 10.07.2008г., около 03.30ч., спряла на 5- тия километър в района на с. М.. На това място пътят й бил препречен от голям джип, управляван от подсъдимия Д.Д.. Подсъдимите Е., П. и св. М. излезли от него и взели жената и сака с парите от автомобила, с който тя се придвижвала. Проверили дамската й чанта и установили, че вътре има проследяващо устройство, което изхвърлили. Поставили на главата на пострадалата качулка, на ръцете й сложили белезници и я качили в задната част на джипа. Подсъдимият П. и св. М. седнали от двете й страни. Подсъдимият Е. седнал отпред, а подсъдимият Д.Д. поел управлението на джипа. В каросерията на колата останал И.П.. Разположени по този начин, похитителите се отдалечили в посока с. Б.. В началото на кв. „Д.” И.П. взел сака с парите, слязъл от джипа и заедно с подсъдимия Л. Д. уведомили пазачите на А. Б., че отвличането на К.А. е реализирано. На предварително набелязано място между селата Б. и Ж. подсъдимите Е., П., Д.Д. и св. В. М. изчакали пазачите на Б. да го доведат и да вземат съпругата му. Последните дошли десет минути по-късно с миниван. Както и при предишното отвличане, спрели на разстояние. Подсъдимият П. и св. М. предали отвлечената на мъжете от минивана. Те били отново двама. Били облечени с тъмни дрехи и с маски на лицата. Мъжете прекачили К.А. в минивана, с който дошли и я завели в къщата в кв. „Б.”, на ул. „Б.Г.” № **. Оставили пострадалата в същото помещение, в което бил държан и съпругът й. На единия й крак поставили желязна пранга. Едва по-късно махнали железните белезници от ръцете й и на тяхно място поставили пластмасови кабелни превръзки. Държана принудително по описания начин, в това помещение пострадалата К.А. останала до 30.07.2008г.

При престоя в къщата пазачите охранявали на смени пострадалата и я снабдявали с храна.

След размяната подсъдимите Е., П., Д.Д. и св. В. М. оставили пострадалия А.Б.в една от преките на кв. „К.”. За да минимизират риска от ориентация преди извеждането му от къщата, го принудили да изпие значително количество алкохол.

След освобождаването свидетелят А.А.бил на лечение във Военномедицинска академия пет дни. След изписването от болницата похитителите се свързали с него и поискали да събере откуп, за да бъде освободена съпругата му. Комуникацията се осъществявала чрез кратки текстови съобщения, в които похитителите давали указания, а свидетелят А. им описвал каква сума е намерил. В края на месец юли обявил, че за освобождаването на съпругата си е събрал 157 000 евро.

След отвличането на К.Б.а подсъдимите Е., П., Д.Д., Л. Д., И.П. и св. В. М. провели няколко срещи, на които разделили парите от откупа, предаден за освобождаването на А. Б., като коментирали и обстоятелствата по задържането на съпругата му. Подсъдимите Е., П. и св. В. М. получавали информация за състоянието на жената и за събраната за откупа й сума чрез подсъдимите Л. Д., Д.Д. и чрез И.П., които поддържали връзка с нейните пазачи и със св. А. Б.. Всички похитители стигнали до решението, че събраната за освобождаването на К.А. сума от 157 000 евро е незначителна на фона на риска, който биха поели при получаването й. Поради това съвместно с лицата, които се грижили за охраната на К.А., взели решение парите за откупа да бъдат дарени от съпруга й на фондация „У.З.В.”.

На 29.07.2008г., от екрана на БТВ, по указание на похитителите, свидетелят А.А.направил изявление, че дарява на организацията сумата от 157 000 евро. Малко по-късно същият ден в „П.И.Б.” АД свидетелят превел упоменатата сума по сметка на фондацията.

На 30.07.2008г. пазачите на св. К.А. й наредили да се измие. Накарали я да се преоблече с нов анцунг и да се преобуе с нови джапанки. Поставили тапи в ушите й, направили превръзка на очите й с дебела хавлиена кърпа, която намотали с тиксо. След това я извели от къщата, качили я в багажника на джип и около 3.30ч. я оставили в района на с. К., от където по-късно съпругът й я прибрал.

Свидетелят А.А.изпаднал в тежко психологично състояние след отвличането. Стресът при него бил изключително голям и подсилен от отвличането на съпругата му и от нанесените телесни увреди. Отрязването на двата пръста на ръката при него било съпроводено с жестоки болки. Интензитетът им бил така голям, че първите дни след увредата пострадалият приемал болкоуспокояващи, давани му от похитителите. Когато бил сам, използвал стар лек – уринирал върху раните, за да се затворят. Поради силната болка и в желанието си да избяга веднъж по време на противозаконното си лишаване от свобода пострадалият дори успял да скъса единия белезник.

На 22.**.2009г. свидетелят А.А.участвал в следствен експеримент. Тогава била проверена получената при разпита му информация за помещението, в което бил държан, докато бил отвлечен. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол. (т. **, л. 62-64 от д.п.).

Свидетелката К.А. също понесла тежко отвличането. След освобождаването била силно травмирана от случилото се и под постоянен стрес. Диагностицирано при нея било онкологично заболяване, което наложило лечение в чужбина.

След терапията свидетелката се завърнала в страната и на 04.03.2010г. участвала в следствен експеримент. Тогава била проверена получената при разпита й информация за помещението, в което била държана, докато била отвлечена. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол. (т. 33, л. 71-73 от д.п.).

В изпълнение на него подсъдимите Е., П. и св.В.М. решили да оборудват нова къща. Избрали имот с планоснимачен номер 78, в с. Б., община Ихтиман, включен като основа в урегулиран поземлен имот XV-78, в кв. 27. Дворното място и къщата към него били собственост на сестрите С. Г., В. П. и В.Т.. Подсъдимият Е. взел решение по документи имотът да бъде прехвърлен на името на негова близка - свидетелката Б. К.. Последната на **.07.2008г. свидетелят В. М. завел при нотариус в гр.И.заедно със собствениците на къщата. На **.07.2008г. нотариус Д.К.изповядала покупко – продажбата на имота. Договорът бил обективиран в нотариален акт № 176 от **.07.2008г., подписан на място от свидетелката К. като негов купувач. (т. **, л. 41).

За целите на следващо отвличане преустройство на къщата подсъдимите започнали след освобождаването на К.А. на 30.07.2008г.
Обект на новото похищение бил набелязаният от по-рано като жертва Г. Г.. Задачите по отвличането били разпределени между подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д. и Л. Д..

На 17.10.2008г. четиримата подсъдими чакали в тъмносин микробус „Ф.Т.” пострадалия пред дома му в кв. „И.”, на ул. „Н.О.” № **. Около 3.00ч. след полунощ свидетелят Г. се прибрал до кооперацията на адреса с личния си автомобил „М.”. Паркирал колата в подземния гараж и излязъл на улицата. В този момент джипът, в който били подсъдимите, препречил пътя му. Облечени с полицейски униформи, с маски на главите и с насочени към пострадалия пистолети, подсъдимите го наобиколили с викове „Полиция, не мърдай". След това вкарали свидетеля в задната част на буса, завързали ръцете му с белезници, а на главата му поставили чувал, който облепили с тиксо. В автомобила похитителите казали на пострадалия, че е отвлечен и му поискали 1 500 000 евро, за да бъде освободен. После го прекачили в две други превозни средства и го откарали в закупената по-рано къща в с. Б.. Оставили отвлечения в едно от помещенията в къщата, което предварително били подготвили с тази цел. В помещението имало дюшек, юрган и монтирана камера. В стената имало забити шини, през които минавала верига, за която завързали отвлечения. Държан принудително по описания начин, пострадалият Г. останал в това помещение до 30.10.2008г.

Скоро след отвличането бил осъществен контакт с Ю.И.- лице от близкото обкръжение на отвлечения. По указание на похитителите в ж.к. „Л.” той открил мобилен телефон. На по-късен етап комуникацията за откупа от този телефон водила приятелката на отвлечения М. Н.а, която подала и съобщение в полицията за похищението.

На основата на предоставената от свидетелката М. Н.а информация било поискано и дадено разрешение от Председателя на Софийски градски съд за използване на специално разузнавателно средство чрез прилагане на оперативен способ „подслушване”. Обект на подслушване била телефонната комуникация, осъществявана на подхвърления телефон с номер **********. (т. 16 от секретните Т.е) Чрез кратки текстови съобщения на този и на личния си телефон свидетелката Н.а получавала указания да търси пари и давала на похитителите обратна информация каква сума е събрала. На 29.10.2008г. ги уведомила, че събраната сума е 203 000 евро.

На 30.10.2008г. след полунощ братът на М. Н.а – свидетелят Н. И.Н., следвайки инструкциите на похитителите, оставил събраната сума в тревата до пътен знак, находящ се между кв."Ф." и ж.к."Л.".

След получаване на откупа похитителите взели решение да освободят пострадалия. Дали му нови дрехи и го накарали да се преоблече. Направили превръзка на очите му. След това го качили в задната част на джип, където го накарали да легне на пода. На 30.10.2008г. около 5.00ч. похитителите оставили пострадалия в района на П., от където той се прибрал.

На 19.**.2009г. свидетелят Г. Г. участвал в следствен експеримент. Тогава била проверена получената при разпита му информация за помещението, в което бил държан, докато бил отвлечен. Резултатите от следственото действие били обективирани в протокол. (т. **, л. 109-113 от д.п.).

Отвличането било стресиращо за свидетеля Г. Г., но по собствените му твърдения, след освобождаването нормалният му ритъм на живот не бил нарушен съществено. Затрудненията, които изпитвал били предимно от финансов характер и се дължали на предадената за освобождаването му откупна сума, за събиране на която от собствената му автокъща били продадени автомобили на значително по-ниска от действителната им стойност.