№4529/2010 г по описа на сгс, нк, 7 състав в съда е внесен обвинителен акт срещу девет лица: И. М. Е
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна
Изтегляне 2.1 Mb.
|
| Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна страна:
По отношение на обвинението по чл. 321 от НК. Възприетата за несъмнена фактическа обстановка установи основателността на обвинителната теза по отношение съществуването на престъпно сдружение, участието на част от подсъдимите в групата и техните функции. Въз основа на събраните доказателства съдебният състав счита, че подсъдимите И. Е., П. П., Д.Д. и Л. Д. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 1 и пр. 2, вр. с ал. 2 от НК, като за периода от месец октомври на 2007г. до 17.**.2009г. заедно с още две неустановени лица, считано от месец май на 2008г. и с подсъдимия К.К., считано от неустановена дата на месец март на 2009г., са участвали в организирана престъпна група, функционираща на територията на гр. С., която е била въоръжена и създадена с користна цел. Съставомерността на деянието в лицето на изброените подсъдими съдът прецени на основата на легалната дефиниция на чл. 93, т. 20 от НК (ред. Д.В. бр. 27/2009г.). Според нея организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години. Валидно събраната и проверена доказателствена маса установи, че по отношение на подсъдимите Е., П., Д. Д., Л. Д. са налице законовоустановените критерии на чл. 93, т. 20 НК в количествено и съдържателно (качествено) отношение. Най-напред обективно е установено, че в инкриминирания от обвинението период е съществувало и функционирало структурирано трайно престъпно сдружение. От месец октомври на 2007г. то е съставлявало общност от повече от три лица и в него са се включвали подсъдимите Е., П., Д. Д., Л. Д., И.П. и св.В.М.. Преди отвличането на сем. Б.и към месец май на 2008г. към тях са се включили още две неустановени по делото лица, а през март на 2009г. се е присъединил и подс. К. К.. Всички тези лица са се намирали в обективна връзка помежду си и са взели решение съгласувано да извършват престъпления, като отвличат срещу откуп български граждани. Изброените лица са разпределили ролите си в преките отвличания, в наблюдението на района на похищението, в пазенето на похитените, във воденето на преговори за получаване на откуп с близките им и при получаването му. Обединените им усИ. са били насочени към постигане на общите престъпни цели, а съгласуваността им е била не инцидентна и за извършване на едно, а на много повече деяния. Сформираното сдружение е трайно по времеви показател и от гледна точка на обективни връзки между участващите лица. За целите на отвличанията подсъдимите са набавяли къщи, които са оборудвали така, че да задържат лица. Между тях са осъществявани множество срещи, на които са обсъждани потенциалните жертви на отвличане, набелязван е начина на похищение, коментирани са финансовите възможности на близките на отвлечените, а дори и обществения отзвук от похищенията. Установява се също така, че е имало разпределение на ролите между участниците – едни са отговаряли за отвличането, други за наблюдение на маршрутите, за пазене на отвлечените, а трети за искането и получаване на откупите. Налице е и следващия признак от обективна страна - трайно структурираното сдружение се е насочило към извършване на определена категория престъпни деяния. Събраната и проверена доказателствена маса не оставя разумно съмнение, че подсъдимите са съгласували волите си да извършват престъпления по чл. **2 от НК, като отвличат различни лица. Престъпленията, към чието извършване е била насочена деятелността на организираната група, са наказуеми с повече от три години лишаване от свобода. Тук е мястото да се уточни, че при словесното описание на престъплението по чл. 321 НК прокуратурата е посочила, че групата е „създадена с цел да върши престъпления по чл. **2 от НК”. Тази характеристика съществува само като описателен елемент от легалната дефиниция на чл. 93, т. 20 от НК, а не като квалифициращ признак на престъпната група по алинея 3, пр. 3, алт. 1, тъй като последният е въведен за първи път с измененията в НК, обн. Д.В. **/2010г., т.е. след периода, в който престъпната група на подсъдимите е преустановила действието си. Ето защо нито едно от привлечените към отговорност лица не може да бъде държано отговорно за подобно квалифициращо обстоятелство, а създаването на групата с цел извършване на престъпления по чл. **2 от НК се посочва за яснота. По отношение на групата е налице по-тежко квалифициращото обстоятелство на чл. 321, ал. 3 от НК, тъй като тя е била въоръжена. Видно от показанията на пострадалите и на защитените свидетели В. М. и Н.Н. участниците в престъпното сдружение са разполагали с огнестрелно оръжие – бойни пистолети „Макаров”, държани от подс. Е., от „автокрадците”, носещи атрибутите за отвличанията или пазени в къщите, в които жертвите са охранявани. Макар че за отвличанията не е било използвано автоматично дълго оръжие, то също е било на разположение като част от арсенала на групата. От правна страна е установена и користната цел, заради която е сформирана групата, тъй като за всяко от доказаните довършени отвличания участниците в групата са получавали откупни средства, които по предварителна договорка е следвало да поделят помежду си. Наред с доказаната основателност на обвинителната теза за престъплението по чл. 321 от НК има три пункта, в които то е несъстоятелно. Първо - от показанията на свидетелитеВ.М. и Н.Н. не се извеждат фактически изводи за това, че подсъдимите Е. и П. са извършили активна дейност по съгласуване на волите на участниците в сдруженията за осъществяване на отвличания или пък такава по даване на нареждания и указания или поставяне на задачи на един или повече членове на групата. Тяхната дейност е без по-значима активност от тази на останалите и е била като на обикновени участници в престъпното сдружение, а не като на нейни организатори или ръководители. Второ - необоснована е тезата на прокуратурата, че за целия период на групата участие в нея е имал И.П.. От показанията на св.В.М. се установява, че П. е преустановил участието си в групата преди отвличането на Г. Г. през месец октомври на 2008г. Освен това на 09.01.2010г. трупът на П. е открит в Плана планина. В акт №**/2010г. като дата на смъртта е посочен момента на откриване на трупа, но от показанията на св. Д. М. е видно, че още от **.04.2009г. И.П. е с неустановено местонахождение. По този повод с телеграма №17785 на 15.04.2009г. той е бил обявен и за общодържавно издирване, което в обвинителния акт се сочи и от самата прокуратура. Преценени наред с показанията на св.В.М., обсъдените данни сочат, че след месец октомври на 2008г. няма сигурни доказателства, че П. е бил част от престъпното сдружение. Трето - като несъстоятелна се определя обвинителната теза в частта й, в която като участници в сдружението се посочват подсъдимите П.П., Р.и М.Л.. При обсъждане на самостоятелните обвинения за отвличане съдът ще изложи подробни съображения в тази насока. Тук само подчертава, че няма нито едно конкретно действие в поведението на тези трима подсъдими, което да ги свърже, както с конкретните престъпления по чл. **2 НК, така и със съвместната престъпна деятелност на участниците в сдружението. Налице са данни за това, че двама неустановени мъже са участвали в групата при отвличанията на А. и К.А., но не и доказателства, че тези лица са подсъдимите Л.. Няма фактическа основа, която да подкрепи твърдението на прокуратурата, че през месец май на 2008г. тези двама подсъдими и подс. П.П. са провели обща среща с другите участници в сдружението и са съгласували с тях позицията да участват в отвличането на български граждани. По изложените съображения в горните три пункта на основание чл. 304 от НПК в тази част от присъдата си съдът постанови оправдателен диспозитив. По отношение на обвиненията по чл. **2 от НК Първият въпрос, чието разрешаване казусът изисква, е свързан с оценка на обстоятелството последвалата след извършване на отвличанията промяна в материалния наказателен закон как се отразява на вмененото на подсъдимите обвинение по този пункт. Правно аргументиран отговор този въпрос следва да получи, тъй като с приемането на ЗИД НК (обн. Д.В., бр. **/2010г.) е отменена специалната цел, действаща към периода на отвличанията, а квалифициращите обстоятелства са структурирани по различен начин. Анализирайки старата и новата редакция на закона, съдът счете, че промяната във възгледите на законодателя не се отразява съществено на деянието. И след измененията в текста на чл. **2 от НК нормите продължават да действат в правния мир по начин, по който да могат да бъдат идентифицирани с други, като залегналите в старата редакция престъпни обстоятелства са включени в актуалния състав на чл. **2, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 7 и т. 8 и ал. 3, т. 2 и т. 3 от НК. Това означава, че промяната във възгледите на законодателя довежда до приложение на чл. 2 от НК единствено на плоскостта на наказанието. Въз основа на приетата за несъмнена фактическа обстановка от обективна страна се установява, че на посочените от обвинението дати и място, с цел противозаконно да ги лишат от свобода, са били отвлечени пострадалите, както следва: на 09.03.2007г. свидетелят И. Ц. е бил отвлечен от неустановени по делото лица, които подсъдимият Л. Д. е подпомогнал; на **.04.2007г. свидетелят М. Ч. е бил отвлечен от подсъдимите Е. и П.; на 22.10.2007г. свидетелят М. К. е бил отвлечен от подсъдимите Е., П., Д. Д., Л. Д. и от И.П.; на 11.01.2008г. свидетелят Д.М.е бил отвлечен от подсъдимите Е., П., Д. Д., Л. Д. и от И.П.; на 05.02.2008г. свидетелят В.В.е бил отвлечен от подсъдимите Е., П., Д. Д., Л. Д. и от И.П.; на 22.05.2008г. свидетелят А.А.е бил отвлечен от подсъдимите Е., П., Д. Д., Л. Д., от И.П. и от две неустановени лица, които са го превозили до къщата в с. Б.; на 10.07.2008г. свидетелката К.А. е била отвлечена от подс. Е., П., Д. Д., от И.П. и от две неустановени лица, които са я разменили със съпруга й и са я превозили до къщата в с. Б.; на 17.10.2008г. свидетелят Г. Г. е бил отвлечен от подсъдимите Е., П., Д. Д. и Л. Д.; на 27.11.2008г. свидетелят В.М. е бил отвлечен от подсъдимите И. Е., П. П. и Д.Д.; на 18.03.2008г. е направен опит за отвличането на свидетеля Б. Д. от подсъдимите Е., П. и Д. Д.; на 27.03.2008г. свидетелят К. К. е бил отвлечен от подсъдимите Е., П., Д. Д., К.К.и Л. Д., а на 23.07.2009г. свидетелят Б. А. е бил отвлечен от подсъдимия И. Е. и от три неустановени по делото лица. Съдът достигна до правния извод за извършване на отвличане (респ. опит за отвличане при Б. Д.) по отношение на дванадесетте пострадали, като съобрази, че в основния си състав член **2 НК санкционира посегателства, засягащи свободата на личността и в частност правото за свободно формиране на воля и избор на поведение, свободата на придвижване на човека в пространството и възможността по свое лично усмотрение да избира мястото на пребиваването си. От обективна страна на посочените по – горе дата и място изброените подсъдими са реализирали изпълнителното деяние на отвличането. Те са сторили това като принудително са променили, а подс. Л. Д. е улеснил промяната на местопребиването на пострадалите И. Ц., М. Ч., М. К.,Д.М.,В.В., А.А., К.А., Г. Г., В.М., К. К. и Б. А., а по отношение на Б. Д. са направили опит да сторят това. Посредством различни форми на принуда, включващи насилие и заплаха, възползвайки се от изненадата на пострадалите, подсъдимите са издърпали похитените в автомобилите, с които са се придвижвали, там са ги обездвижили, а впоследствие са ги завели на предварително приготвено за целта място. Подсъдимият Л. Д. умишлено е улеснил отвличането на първия пострадал, като е наблюдавал района на похищението. Деянието по отношение на пострадалия Б. Д. е останало недовършено в стадия на опита по независещи от волята на подсъдимите причини и поради своевременната реакция на пострадалия, който е побягнал от мястото. По отношение на всички дванадесет пострадали е налице квалифициращото обстоятелство по точка 2 на чл. **2, ал. 2 от НК – две или повече лица и това по точка 7 на същия текст– користна цел. Отвличанията са квалифицирани по първото от посочените обстоятелства най-напред, предвид легалната дефиниция на чл. 93, т. ** от НК, според която в принудителното преместване на пострадалия и възможността му да се придвижва свободно в пространството са участвали поне две лица и второ – поради обстоятелството, че тъкмо подобна деятелност е установена в лицето на изброените подсъдими. Отвличанията в тяхно лице са квалифицирани и по т. 7 и са извършени с користна цел, тъй като обективно е установено, че дейците са очаквали настъпването на определена материална облага след извършване на похищенията, като са искали и получили откуп. При отвличанията на И.Ц., М. К.,Д.М.,В.В., А.А., Г. Г., В.М., Б. А. е налице и квалифициращото обстоятелство по чл. **2, ал. 2, т. 1 от НК, тъй като дейците са били въоръжени. При тези отвличания чрез прякото служене с оръжията (макар и без възпроизвеждане на изстрели с тях) извършителите са демонстрирали решимост и желание да сломят волята на жертвите, за да я подчинят на своите намерения. Тъй като при упоменатите отвличания е било използвано оръжие за заплашване на жертвите съдът приема квалификацията по този й пункт за осъществена. Като неоснователно се определя твърдението на защитата, че няма доказателства използваните оръжия да са били бойни, тъй като не са били обект на експертно изследване, което да установи тези им характеристики. Оръжията, с които са извършвани отвличанията не са били установени и иззети, в който смисъл обективно невъзможно е било да бъдат обект на експертен анализ. Годността им да възпроизвеждат изстрели и да поразяват целта се извежда от показанията на защитените свидетели и на пострадалите, а също и от целта, с която те са използвани – да заплашат жертвата и да преодолеят предполагаемата й или действителна съпротива при отвличането. Отвличането на Д.М.е по-тежко наказуемо по чл. **2, ал. 2, т. 3 с оглед особеността на самия непосредствен обект. Пострадалият от това отвличане не е бил навършил 18 години и с оглед неоформената му психика деянието не само е могло, а и реално е предизвикало сериозни душевни смущения при момчето и е повишило обществената опасност на престъплението. При отвличанията на пострадалите К., М., В., А. и К.А., Г. Г., В.М., Б. Д., К. К. и Б. А. е налице квалифициращото обстоятелство по чл. **2, ал. 2, т. 8 от НК, тъй като престъпленията са извършени в изпълнение на решението на ОПГ, а извършителите са били нейни участници. При всички доказани отвличания /без опита на Б. Д./ е осъществен и по-тежкия квалифициращ състав по алинея 3 на чл. **2 НК, тъй като престъпленията са съпроводени със значителни вредни последици. Последните се определят не само от абсолютната стойност на материалните щети за близките на похитените, които за освобождаването им са заплатили откупи, надхвърлящи стотици пъти минималните за страната работна заплата, а и от естеството на последиците са самите отвлечени, които са променили сериозно начина си на живот. В този смисъл като несъстоятелно се определя твърдението на защитата, че по-тежката квалификация не е налице, тъй като откупните средства са платени не от пострадалите, а от техните близки, в чийто патримониум вредата е настъпила. От субективна страна изброените подсъдими са действали при форма на вината пряк общ умисъл в допълнение с изискуемата от закон специална цел. Подсъдимите са съзнавали, че преодоляват волята на пострадалите посредством принуда и по своя воля са ги транспортирали (без Б. Д.) до избрано от тях място. Изводите за субективната страна в пълна мяра важат и за подс. Л. Д., който е улеснил отвличането на И. Ц., наблюдавайки района на похищението му. При наличие на представи относно всички съставомерни квалифициращи обстоятелства подсъдимите са преследвали и особената визирана от състава цел – да лишат пострадалите от свобода, като ги задържат в предварително оборудвани помещения. Наред с доказаната основателност на обвинителната теза за престъпленията по чл. **2 от НК има четири пункта, в които тя е несъстоятелна. На първо място - несъстоятелност в тезата на прокуратурата се разкрива по отношение на част от привлечените към отговорност лица. Доказателствената маса не установи, че подсъдимите П., Р. Л. и Цв. С. са участвали в отвличането на И. Ц.; подсъдимите П.П., Р.Л. и М.Л. са участвали в отвличанията на А.А., а последните двама и в отвличането на К.А.; И.П. е участвал в отвличанията на Г. Г. и К. К.; подсъдимите П., Д. Д. и К.К.са участвали в отвличането на Б. А., а подсъдимите Е., П., Д. Д., К. К., П. П. и Л. Д. са участвали в отвличането на Р. Г.. За участието на подсъдимите П., Д. Д. и К. К. в отвличането на Б. А. по делото не е събрано нито едно доказателство. Подс. И. Е. е споделил пред защитения свидетел личното си участие в това похищение, но не го е свързал с останалите посочени от прокуратурата негови съучастници. В обясненията на досъдебното производство и пред настоящия състав подсъдимият Л. Д. също не дава сведения за това отвличане. Прокуратурата не е ангажирала доказателства за помещението, в което този отвлечен е държан. Няма обективен критерий, който да свърже субективната преценка на св. М., че освен подс. И.в Е., който е признал участието си в похищението, и горепосочените трима подсъдими са с отношение към него. Участието на подсъдимите П., Д. Д. и К. К. в предишни отвличания може да послужи на разследващите органи, като ги насочи в определена издирвателна насока, но не е допустимо да определи еднопосочно съдийското убеждение за виновността на тези лица. Необоснована е обвинителната теза по отношение и на останалите изброени в предходния параграф лица. За участието на подсъдимите П., Р. Л. и Цв. С. в отвличането на И. Ц.; за участието на подсъдимите П., Р.и М.Л. в отвличанията на А. и К.А.; за участието на И.П. в отвличанията на Г. Г. и К. К. и за участието на подсъдимите Е., П., Д. Д., К. К., П. П. и Л. Д. в отвличането на Р. Г.прокуратурата разполага с едно обвинително доказателство – прочетените по реда на чл. 2**, ал. 1, т. 3 от НПК обяснения на Л. Д.. Както и при доказателствения анализ бе посочено, само върху тези обяснения осъдителната присъда е недопустимо да почива. Тези обяснения са оттеглени и макар този факт да не може да ги отстрани като доказателствено средство, разколебава сериозно тяхната доказателствена сила. В сериозен обем отречетените обяснения освен това представляват оговор – уличаване на съподсъдими в процеса, неподкрепен от други доказателства. В същински техни части обясненията влизат в колизия и с други обективни доказателства каквито са показанията на св.Г., В., Р. И.Г., СМЕ и писмата на СЗЦ, касаещи обвиненията срещу П.П.; показанията на свидетелитеВ.М., К.а Г.а, Н. И. и В.Л., касаещи обвинението срещу М.Л.; показанията на свидетелите Н., К., З., М. и В. М., касаещи обвиненията на Р. Л.. По неясни причини в отречените си обяснения този подсъдим отказва да включи като автор на отвличанията и Д.Д., чиято съпричастност към престъпните посегателства е несъмнено установена от показанията на В. М.. Непълните и колебливи признания на Л. Д. отчетлИ.се открояват при обвинението срещу подс. М.Л., за когото, когато е запитан, е отвърнал с три обвинителни изречения: „М.е брат на Р.. П.ми каза, че М.и Р.са пазели Б., докато е бил отвлечен. За съпругата на Б. не съм сигурен дали е участвал М.”. Отречените обяснения от досъдебното производство са единствените обвинителни доказателства и срещу подс. Ц. С., който освен всичко останало Л. Д. е наименовал тогава само като „Ц,”. Извън оттеглените обяснения на подсъдимия обвинението не разполага с нито едно веществено или невеществено, пряко или косвено, първично или вторично доказателство, изясняващо авторството при тринадесетото по ред отвличане – това на студента Р. Г.. При това похищение с допустимите от закона способи не са събрани доказателства за мястото, на което е държан отвлечения. По този пункт отречените обясненията на Л. Д., че П.П. е посочил пострадалия като обект на похищението, защото баща му бил „стар негов приятел от Правец”, се опровергават и от казаното от св. Р. И.Г.. Участието на подсъдимите Е., П., Д. Д., К. К., Л. Д. в предходни отвличания не могат да бъдат преценявани в техен ущърб, тъй като сходните факти не могат да служат като доказателства за виновността на обвиняемия. По тези съображения съдът прие, че отречените обяснения на Л. Д. от досъдебното производство не могат да обосноват решителните изводи за виновност на останалите му съподсъдими. На второ място – прокуратурата е посочила, че отвличанията на М. К., В.В.и А.А.са извършени с особена жестокост, тъй като спрямо похитените са извършени членовредителни действия. Сочейки увредите като квалифициращи обстоятелства по алинея 4 на чл. **2 от НК, прокуратурата не е отчела характеристиките на отвличането, което е резултатно престъпление и е довършено, когато пострадалият бъде поставен в положение да не може да се придвижва свободно в пространството. Както посочените от прокуратурата, така и обективно установените в хода на съдебното дирене обстоятелства показват, че отвличанията на К., В. и А. са довършени, когато пострадалите са отведени в къщите в с. Г., м. „К.” и в с. Б., а увреждащите ги телесни повреди са им причинени след това - във време на противозаконното им лишаване от свобода, за което няма повдигнато обвинение. Противен извод не следва и от историческото тълкуване на разпоредбата на чл. **2, ал. 4 от НК, която в процесната си словна формулировка е приета във време, в което от обективна страна отвличането е било съпроводено и с противозаконно лишаване от свобода. Поради това, макар да е несъмнено установено, че към пострадалите К., В. и А. е проявено безчовечно отношение при противозаконното лишаване от свобода, самото им отвличане не е съпроводено с особена жестокост. Тази квалификация не е налице и с оглед начина на реализиране на отвличанията. За да приеме, че особена жестокост при отвличанията не съществува съдът се позова на практиката за умишлените убийства по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 от НК. В произнасянията по този текст ВС приема, че особената жестокост съществува, ако деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, коравосърдечие и безчовечност. Практиката е противоречива до известна степен по въпроса дали особената жестокост е качество на дееца или на деянието. Така или иначе този квалифициращ признак ще бъде налице винаги, когато по интензитет изпълнителната дейност явно надхвърля необходимото за причиняване на деянието и сочи на допълнително субективно отношение към жертвата, съдържащо изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм. Такова отношение не е проявено при отвличането на пострадалите К. и А., а и спрямо пострадалия В., въпреки че при принудителното преместване в пространството на последният е нанесен побой. Поставянето на качулка на главата, на белезници на ръцете и ударите по главата на В.В.не са проява на изключителна ярост и безчовечност, поради което отвличането не е съпроводено с особена жестокост. Необоснована е освен това тезата на прокуратурата, че жестокостта на преките извършители може да обоснове по – тежката отговорност и на подс. Д.Д., който е управлявал автомобилите, с които е ставало отвличането или на подс. Л. Д., който е наблюдавал района на похищението. Жестокостта е характерова особеност на дееца, проявена при осъществяване на отвличането, поради което тя следва да бъде взета предвид само по отношение на преките извършители, които са я проявили. На трето място необоснована е конструкцията на обвинението срещу подсъдимите Р.и М.Л.. Според прокуратурата помагаческата съучастническа дейност на двамата подсъдими се изразява в пазене на отвлечените А. и К.А.. По дефиниция помагачеството предшества или съпътства изпълнителното деяние на извършителя. Съотнесено към конкретния случай това означава, че подсъдимите могат да са помагачи в отвличанията само, ако преди или по време на изпълнителното деяние на престъплението, са подпомогнали преките извършители да променят принудително местопребиваването на пострадалите. След като самата прокуратура твърди, че двамата подсъдими нямат отношение към осъществяване на отвличанията на А. и К.А. не може успешно да поддържа, че поведението им е в причинна връзка с настъпването на престъпния резултат. Тези аргументи важат в пълна мяра и за обвинението на П.П., подс. Л. Д. и Цв. С., за които в част от пунктовете прокуратурата твърди, че са подпомагали извършителите, като са охранявали местата на получаване на откупите. Подсъдимите Р.и М.Л. не могат да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. **2а от НК, както алтернативно пледира прокуратурата. Това обвинение не е качествено ново за тях, тъй като за него има факти в обвинителния акт, а и е по-леко наказуемо от предявеното такова на подсъдимите за отвличане. В този смисъл няма процесуална пречка те да бъдат признати за виновни да са участвали в противозаконното лишаване от свобода на семейство А.. По делото обаче не са събрани доказателства, които да установят, че в посочения период именно Р.и М.Л. са лицата, които са охранявали пострадалите в къщата в с. Б.. От тук следва и правния извод за необходимост от цялостното им оправдаване. Каталог: wp-content -> uploads -> 2012 2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения 2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения 2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г 2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на 2012 -> София-град Актуализиран на Педагогически съвет №8/04. 09. 2012 г 2012 -> Програма за развитие на селските райони европейски земеделски фонд за развитие на селските райони европа инвестира в селските райони 2012 -> Книгата е създадена по действителен случай. Имената на описаните места и действащите лица са променени 2012 -> Относно Обособена позиция №1 Изтегляне 2.1 Mb. Сподели с приятели:
|