6 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

трябва, за да върне собствеността на министерството на икономиката. Последваха прокурорски проверки, стартира и съдебно дело, което не доведе до резултат. В последните месеци по темата се установи тишина и МИЕТ сякаш се примири със статуквото и второстепенната роля на държавата в панаира.

„Нужна е дългосрочна политика на панаира,която да съдейства на развитието на българската индстрия”

„Панаирът няма да се сгромоляса колкото и да искат.Да дойдат да видят документите и цифрите за участниците.Панаирът е в подем и цяла Европа го признава.

Посещението на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган в София отчете напредъка по свързването на газопреносните мрежи на двете съседки, договорено при разговорите му с Бойко Борисов в Анкара през януари.

Подобна връзка дава на София резервен вариант за доставки при евентуални бъдещи кризи като газовата война между Русия и Украйна в началото на 2009 г. чрез достъп до южния коридор Турция - Гърция - Италия. Има принципна договорка за българско участие в терминали за втечнен газ на турска територия. Очевидно е, че с диверсификацията на доставките

страната ни печели и коз в преговорите с Москва

Вече са налице конкретни стъпки по осъществяването на тази програма. През миналия месец бе постигнато съгласие на ниво министри между България и Гърция за интерконектор между Стара Загора и Комотини. Тече и проект за свързване на Букурещ и Русе. Да се надяваме, че както в последните два случая и връзката с Турция, която може да се превърне в компонент на газопровода "Набуко", ще бъде финансирана със средства на ЕС.

Със заработването на нефтопровода Баку - Тбилиси - Джейхан и газопровода, свързващ азeрбайджанската столица с град Ерзурум в Източна Анадола, през 2006 г. Турция се утвърди като първостепенен играч в стратегическите инфраструктурни проекти. От български интерес е двустранното сътрудничество да бележи напредък.

Дълго време в България се акцентираше с немалка доза страх и загриженост,върху ролята на Турция като външен покровител на турското малцинство и ДПС. Енергийната сфера не само дава възможности, но и насочва взаимоотношенията между двете съседни страни в нова посока. Задълбочаващите се контакти между София и Анкара трябва да се разглеждат в по-широк контекст.

При управлението на Партията на справедливостта и развитието (АКП) Турция започна да провежда активна политика спрямо съседните страни и региони. Най-видно е отварянето към Близкия изток - стремежът за посредничество между Запада и Иран във връзка с ядрената програма на Техеран, усилията за насърчаване на икономическата интеграция със Сирия, Ливан и Йордания.

Задълбочават се отношенията с Русия, която в момента е главен търговски партньор на Турция. Наблюдаваме и активизиране на турската дипломация на Балканите, в Задкавказието – по линия на инициативите за помирение с Армения, в Персийския залив, дори в Афганистан.

Освен че носят ползи за турския бизнес, задълбочаващите се връзки със съседите са коз за Турция в стремежа й да се утвърди не само като регионален, а и като глобален играч в рамките на институции като Г20. През 2010 г. се очаква турската икономика да отбележи ръст от 9%, един от най-високите в световен план.

Докато Турция търси по-активна роля в глобалната политика,

отношенията й със Запада са в криза

Преговорите за членство в ЕС, които започнаха преди точно пет години, са в задънена улица – отворени са 13 от общо 35 преговорни глави, но само една е затворена. Кипър и Франция упражняват нееднократно правото си на вето в Съвета на министрите, а водещи политици като Ангела Меркел и Никола Саркози призовават за "привилегировано партньорство" вместо пълноправно членство.

По теми като Иран и израелско-палестинския конфликт Анкара се оказа на противоположни позиции от САЩ и ЕС. На Балканите обаче регионалната стратегия на Турция следва интересите на Запада въпреки немалкото подозрения и у нас, и другаде в региона. През 2009 г. външният министър Ахмет Давутоглу поде инициатива за тристранен диалог със Сърбия и Босна и Херцеговина с цел преодоляване на негативното наследство на юговойните от началото на 90-те.

Анкара подкрепя неотклонно независимостта на Косово. Същевременно отношенията с Белград набират скорост – Ердоган и президентът Абдула Гюл демонстрират близки лични контакти с Борис Тадич, турски фирми участват в инфраструктурни проекти в западната ни съседка, наскоро бе отворен културен център в столицата на Санджак Нови пазар, а Turkish Airlines се спряга за потенциален купувач на държавния авиопревозвач JAT.

Българската

политика на прагматизъм в отношенията с Турция е правилна

Твърдата линия, особено в институциите на ЕС, би донесла малко изгоди. Разгръщането на сътрудничеството от друга страна има пряк положителен ефект. Нещо повече, ако България има амбицията да влияе на общата външна политика на евросъюза, то за нея е нужно да се превърне в мост между Анкара и Брюксел.

- Преди всичко това са едни данъчни разпоредби. Основната цел на промените е да няма прикрити цени, да могат да се обложат данъчно истинските суми, които си разменят гражданите, и да се следи произходът на средствата, за да не се използват сделките с недвижими имоти за пране на мръсни пари.

Основната промяна е, че единственият възможен начин на плащане е по банков път. Тепърва ще трябва да се коментира дали това означава, че кешовите сделки с недвижими имоти стават противни на закона. Банковото плащане не е цел, а е средство за постигане на целите, за които споменах. Освен това при задължителни банкови плащания цената на имота ще стане част от имотната партида.

Така вещите лица, като дават оценки, ще го правят по пазарна стойност, извлечена от актовете за собственост, а не по цени от вестниците. Сега в Агенцията по вписванията няма справка за цена по дадена имотна партида. Това има огромно значение, когато се продава държавен или общински имот, при приватизационни сделки, при обезщетяване на граждани за изграждане на инфраструктурни обекти.

Имаше упреци, че това е лобистки закон, направен в полза на банките, за да печелят от такси.

- Това е извън моята сфера, но банките казват, че таксите ще са минимални. В ЕС няма друга страна освен България, в която да са позволени плащанията в брой за имоти. Дори и в Македония. Така че с тази промяна не ставаме някакво екзотично изключение. Сега някои предлагат нотариусът да удостоверява купчина пари - в сак или куфар, които да брои. Оставям подобна идея без коментар - вече сме 2010 г.

Според поправките страните по сделката ще подписват декларация, че обявената пред нотариуса сума е реално платената цена. Това достатъчно ли е, за да се гарантира, че пак няма да се укриват суми?

- Не, но е начало за търсене на наказателна отговорност. Спори се дали тази декларация да е в нотариалния акт, или да е самостоятелен документ. Ако е отделно, нотариусът ще я таксува - 5-10 лв., а ако е част от акта, гражданите няма да бъдат натоварени с разходи.

Със закона се създава специална сметка на нотариуса, в която ще трябва да се превежда цената по сделката. Това задължително ли ще е?

- Не, това е една възможност. И в момента нотариусът има сметка, по която страните могат да превеждат суми, сега обаче тя става специална и средствата в нея няма да подлежат на принудително изпълнение. Сега парите се внасят в личната сметка на нотариуса и ако някой симулативно заведе дело срещу него, той няма как да защити парите на клиентите.

Пари се превеждат по сметка на нотариуса най-вече при сделки с проблемни имоти. Когато има ипотеки, вписани искови молби или възбрани като обезпечения на бъдещ иск и купувачът е склонен да вземе такъв имот, за да се гарантира, че парите му няма да отидат по сметка на продавача, а примерно по сметка на кредитора, в полза на когото е учредена ипотеката, средствата се внасят по специалната сметка. Така нотариусът става гарант, че сумата ще бъде преведена на кредитора. Този вариант е предпочитан и от чужденците.

Ще доведат ли банковите плащания до забавяне на сделките?

- Промените нямат никакво отношение към бързината на сделките. Сделките се бавят и има една огромна несигурност заради хаоса в Агенцията по вписванията - вместо да се впишат същия ден, се чака две седмици. Причината е, че когато нотариусът занесе нотариалния акт, те го преписват целия и едва тогава го нанасят във входящия регистър, вместо да го направят веднага. През този период се работи на тъмно, бавят се кредити.