6 октомври 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

- За съжаление промените не уточняват как точно ще се промени процедурата. Поради това за нас остава по-скоро въпросът как ще се отразят тези промени на срока на сключване на една сделка. И сега, когато в сделката е намесена банка, сроковете се удължават.

Сега ще има забавяне за откриване на банкова сметка, купувачът ще трябва да внесе парите по сметката на продавача и ще могат да отидат при нотариуса едва след като е получено потвърждение за банковия превод. Ако транзакцията се забави, ще трябва да се уговаря нов час при нотариуса.
Ако пък парите се превеждат по специалната сметка на нотариуса, той ще трябва да ги задържи там, докато сделката не бъде вписана в Агенцията по вписванията и едва тогава да преведе парите на продавача.

Освен това още в края на миналата година споделихме, че обсъждането на плащане по банков път стимулира покупките с пари в брой във времето преди влизането в сила на промяната в закона. В такъв случай, ако общественото обсъждане се активизира отново, до края на годината очакваме по-голям брой такива сделки.

За нас е важно, преди да бъдат гласувани, промените да бъдат широко обсъдени, за да се вземат предвид всички гледни точки. Необходимо е да се определи и мястото на посредниците, както и моментът и процедурата за получаването на нашите възнаграждения.

Промените ще доведат ли до поскъпване на сделките с имоти и ако да, приблизително с колко?

- На този етап не знаем какви такси и комисиони ще определят банките. Средното допълнително оскъпяване на една сделка е около 3-4% от стойността и включва местни данъци и такси, както и плащания към нотариуси и към банката в случаите на външно финансиране. В момента има банки, при които за превод на суми таксата достига до 0.1% от парите.

Със сигурност след приемането на задължението за разплащане по банков път при сделките с недвижими имоти банките ще приемат по-специална политика и преференциални такси, но те са търговски дружества и сами ще решават това. Ако законът бъде гласуван в този му вид, ще трябва да изчакаме тълкуванията на юристите, преди да изчислим реалното оскъпяване. Важното е то да е предварително известно на страните по сделката.

В текстовете не е посочено как ще се плаща комисионата към агенцията, когато страните предпочетат парите по сделката да минат през специалната сметка на нотариуса. Дали от сумата, преведена в нея от купувача, нотариусът ще удържа различните такси по сделката, дали от нея той ще преведе и възнаграждението на посредника?

Необходими ли са законодателни промени по отношение на сделките с имоти и ако да, какви?

- Според нас е необходимо регулиране на процеса по сключване на сделка. Необходимо е конкретно описание на отговорностите на страните – инвеститори, посредници, нотариуси, местна власт.

Отдавна се мисли за лицензиране или поне регистрация на посредниците, което ще доведе до по-голяма сигурност на всички участници в процеса. Сертифицирането на професията в Европейския съюз вече е факт и България неизбежно върви по този път.

Трябва да се каже, че плащането по банков път е нормално и дава гаранции. Сега при покупко-продажба на недвижим имот е много важно кой е по-силен в преговорите и как ще защити клиента си. Например, за да се договори кога продавачът получава цената - дали веднага или при вписването на сделката, защото в София за вписване се чака три седмици.

Прозрачността, която през последните години излиза на преден план, ще става все по-важно конкурентно предимство за нашия бизнес, а законовата регулация ще спомогне естествено започналите процеси.

Тази поредица от въпроси се появи, след като преди няколко седмици правителството определи размера на такса депониране, която от догодина ще се плаща от общините за всеки тон боклук, изхвърлен на сметищата. За депата, които отговарят на европейските екологични стандарти, таксата ще е 3 лв. на тон за 2011 г., 9 лв. през 2012 г., 15 лв. за 2013 г. и... 35 лв. през 2014 г.

Кметствата, които ползват стари сметища, ще плащат двойно. Средствата ще се събират от такса смет, плащана от домакинствата и фирмите, и ще могат да се използват само за разширяване на съществуващи или строеж на нови депа.

За и против

Един от аргументите на министерството на околната среда да въвежда допълнителна финансова тежест за гражданите и бизнеса е, че вече е крайно време да започне пестенето на пари за строеж на депа по евростандарти. България отчайващо закъснява в това отношение - още до средата на 2009 г. страната трябваше да изгради 55 регионални депа за изхвърляне на отпадъци, които да обхванат всички общини. До момента има 32 сметища по евростандартите, а заради забавата България рискува наказателна процедура от Брюксел.

Много от депата се строят с европейско финансиране по предприсъединителната програма ИСПА и оперативната "Околна среда". След това обаче България ще трябва сама да се грижи за следващите, така че отсега общините трябва да се готвят за тази скъпа самостоятелност. Затова и новата такса, наричана "отчисление", ще се събира в специална общинска сметка и на 3 месеца ще се превежда на отделна сметка на регионалната екоинспекция, като при забава кметствата ще плащат лихви.

Екоминистърът Нона Караджова не крие, че се надява отчислението да изиграе и ролята на наказателна такса, която да пришпори общините по-бързо да изградят сепариращи инсталации и така да намалят изхвърляното количество боклук.

Това всъщност е и голямата крайна цел - все по-голямо количество боклук да се връща в икономиката като рециклирани суровини или като гориво за производство на енергия. България, както и останалите страни в ЕС има задължение да намали наполовина боклука за депо до 2020 г. Така че общините имат доста работа и в тази насока.

Точно тук обаче сметките на държавното ведомството и на местните власти се разминават.

Според изчисленията на сдружението на общините сепарирането ще им излиза по-скъпо, отколкото ако продължат да изхвърлят целия боклук на сметищата и плащат дори най-високата - засега - наказателна такса от 35 лв. за 2014 г. При сепариране се отделят 30% от боклука, което струва между 20 и 30 лв. за тон. За депонирането на останалите 70% ще се плаща още около 24.50 лв. такса, с което сметката набъбва на 45-55 лв. за тон, изчисляват от сдружението.

И твърдят, че такса смет ще се увеличи още повече.От екоминистерството обаче коментират, че кметовете са "изпуснали" приходите, които могат да получават от рециклираните материали. От МОСВ твърдят, че чрез сепарирането може да се покрият изцяло разходите по новото отчисление, така че да не се наложи увеличаване на такса смет.

Кметовете се надяват преговорите с кабинета да продължат и екоминистерството да намали таксите. За да бъдат местните власти наистина мотивирани да намалят боклука, според тях те трябва да бъдат освобождавани от това отчисление, ако постигнат определени цели при сепарирането.

"Целта за намаляване на отпадъците е добра, но общините трябва да получат друг вид стимул, а не налагане на отчисления от страна на държавата", каза пред "Дневник" кметът на Ловеч Минчо Казанджиев. "Ще изпробваме настоящия механизъм и поне в първите три месеца на 2011 г. тези отчисления ще се събират задължително от всички, след това можем да променим наредбата", коментира наскоро зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева.

Откъде пари?

В момента само София и Пловдив разполагат с общински сепариращи инсталации с капацитет съответно до 120 хил. и 125 хил. т годишно. Отделно организациите за оползотворяване на опаковки имат 26 такива съоръжения в цялата страна. Повечето от тези инсталации могат да обработват само разделно събрания (относително) боклук от цветните контейнери. По информация на екоминистерството три от тях - в Ямбол, Търговище и Габрово, са пригодени да обработват и смесен отпадък.

От общините твърдят, че за повечето от тях е непосилно да инвестират в собствени сепариращи инсталации. Това обаче не е задължително - основни източници за финансиране са държавният бюджет и европейските фондове.

Общините, които вече имат сметища по евростандартите, могат да кандидатстват за безлихвени кредити от предприятието ПУДООС към екоминистерството или от националния бюджет. По втората линия са заделени общо 66 млн. лв. за сепариращи инсталации и закриване на стари сметища, обясни шефът на дирекция "Управление на отпадъци" в екоминистерството Стефан Стефанов. За сравнение, софийската общинска сепарираща инсталация струва 1.8 млн. лв. Кандидатстването за средства е всяка година до 1 юли.

Новите 23 регионални депа ще бъдат строени с пари по оперативна програма "Околна среда" и повечето от тях ще бъдат снабдени с такива инсталации за предварително третиране. Изключение ще правят онези региони, където се генерира боклук под 20 000 тона на година и сепарирането при тях е финансово необосновано, обясни шефът на оперативната програма в ековедомството Малина Крумова.

Такива са Малко Търново, Ботевград, Панагюрище, Костинброд и Разлог. Там, обясниха от МОСВ, за намаляване на отпадъците ще се разчита на ефективна работа на системите за разделно събиране и домашното компостиране на биоразградимия боклук.Вариант за финансиране на сепарирането е и публично-частното партньорство.

Единият начин е частен инвеститор да осигури парите за изграждане на инсталациите, а общината да му плаща, за да ги ползва. София има такъв опит,защото използва и сепариращи съоръжения на организациите по оползотворяване. Кметът на Левски Георги Караджов също търси вариант да изгради инсталация за разделяне на боклука с помощта на частни инвестиции. Засега обаче проектът е в бъдеще време, няма яснота колко ще струва и кога ще се осъществи.

Такса смет - неизбежно нагоре

По всяка вероятност новият начин за управление на отпадъците ще доведе до увеличаване на такса смет, но все още не е ясно с колко и откога. Столичната община все още не е направила сметката за догодина, каза зам.-кметът по екологията Мария Бояджийска. Общината има неясноти по новите правила и е отправила запитване към екоминистерството.

"След като се получи отговорът и се направи план-сметката за чистотата за следващата година, ще е ясно дали ще се наложи повишаване на таксата", обясни Бояджийска. Според колегата й зам.-кмет по финансите Минко Герджиков ставката не трябва да се увеличава в условията на криза. За разлика от другите общини обаче за София от догодина ще отпадне един голям разход - за съхранение на балираните отпадъци. В бюджет 2010 за него са предвидени 5.8 млн. лв., а таксата за депониране през 2011 г. ще е максимум 1 млн. лв., и то при положение че не бъде сепариран нито един тон отпадъци.

Община Левски е една от многото, които и догодина ще продължат да хвърлят отпадъците си на старото сметище, и за това съгласно наредбата ще плаща двойно по-големи отчисления (съответно 6 лв. за 2010 г., 18 лв. за 2011 г. и т.н.). Проектът за регионалното й депо се прави от две години и половина по програма ИСПА от фирма, избрана от предишния екип на екоминистерството.

Кметът Георги Караджов обаче смята, че отчисленията няма да натоварят особено бюджета на общината. "Тази сума е нищо. Такса смет обаче със сигурност ще се вдигне, но това е оправдано - все отнякъде трябва да се осигурят пари за строителство и разширяване на депата. Друг вариант няма", каза Караджов.Ключът е в цветните контейнери

"Отпадъците могат да намалеят само при подобряване на системата за разделно събиране", коментира зам.-кметът на столицата Милена Бояджийска. Кметовете на Левски и Ловеч също смятат, че ключът е в цветните контейнери. "Ако системата за разделно събиране работи, рециклируемите отпадъци може въобще да не стигат до депото", каза кметът на Ловеч Минчо Казанджиев.

Това засега обаче е утопичен вариант, показва горчивият опит на София. В части от града, сред които най-големите квартали "Младост" и "Люлин", цветни контейнери на практика няма, а общината вече няколко месеца се опитва да накара организациите по оползотворяване да спазват договорите си. "Предстои да променим споразуменията с организациите, което трябва да направи системата по-ефективна", каза пред "Дневник" Милена Бояджийска, без да дава повече подробности.
Снимка на четири колони- Една от сепариращите инсталации на "Екобулпак" в София

/Компании&Финанси

6.10.2010 г.,с. XI
Българската борса остана далеч от оптимизма на чуждите пазари
Весела Николаева

Встрани от настроението на световните пазари остана Българската фондова борса вчера. Оптимизмът на европейските борси и на американските инвеститори не успя да се пренесе у нас и тук за пета поредна сесия основният индекс SOFIX се понижи.

Измерителят отбеляза 2.3% загуба до 372.59 пункта, следван от останалите индекси. "Дневник 20" се понижи с 1.26 на сто, над процент беше загубата и на BG TR30. И трите индекса следят най-ликвидните и големи публични дружества, но се различават по броя компании, включени в тях, и начина си на изчисление.

Общият оборот на пазара доближи 3 млн. лв., но 1.7 млн. лв. от тях са резултат от търговия на извънрегулирания пазар. По-голяма част от тях бяха от прехвърляне на 2800 облигации на "Етап Адрес" - една от емисиите с проблеми при плащането, за която беше договорено разсрочване.

На регулирания сегмент Корпоративна търговска банка и Българо-американска кредитна банка бяха двете най-търгувани дружества с по 260 хил. лв. оборот.

Цената на акциите им не е промени съществено – тези на БАКБ поскъпнаха с 0.6%, а КТБ поевтиня с 0.43 на сто. Централна кооперативна банка прибави 2.7% към пазарната си оценка, а ПИБ се понижи с 1.3%. И при двете обаче търговията беше слаба. Нов спад имаше и при "Холдинг Пътища" с 3%, с което акциите му паднаха до 0.82 лв. При конкурентния му инфраструктурен холдинг "Трейс груп холд" имаше близо процент ръст.

Сред фондовете за имоти интересът беше слаб, само "Софарма имоти" направи 20 500 лота обем, а акциите й поскъпнаха с близо 11%. От дружествата, включени в секторния индекс BG REIT, търговия имаше само с "ФНИ България", който изгуби 1.33%. Индексът затвори с 0.26% спад до 41.76 пункта.

Европейските борси бяха в зелено, а след ръст при фючърсите на американските индекси и пазарът зад океана отвори с ръст. Повишението беше предизвикано от положителни новини – за ръст в сектора на услугите в САЩ през септември и печалби над очакванията. Преди това оптимизмът се подхранваше от намерението на Японската централна банка да намали основната лихва до 0%, за да намали лошото влияние на силната йена върху икономиката.

ББР ще пусне втория транш от инфраструктурните облигации

Българската банка за развитие ще издаде до края на годината втория транш от облигационната емисия, предназначена за финансиране на инфраструктурни проекти, съобщи пред "Дневник" изпълнителният директор на банката Ангел Геков.

"Плановете са книжата да бъдат издадени през последното тримесечие, но не мога да кажа кога точно. При всички случаи трябва да стане до края на годината", коментира Геков.

През май държавната банка пласира сред пенсионни фондове първата част от емисията, която също беше 20 млн. евро. Предлагането е частно – само сред инвеститори, поканени от ББР. Предвижда се парите от дълговите книжа да се използват за инвестиции във възобновяеми енергийни източници и завод за преработка на боклук.

Става дума за укрити около 200 000 лв. от получения от Доган хонорар от около 2 млн. лв. Той е взет от четири договора за градежа на каскадата "Цанков камък", "Горна Арда" и язовир "Тунджа". 458 000 лв. лидерът на ДПС е получил авансово в края на 2008 г. След приспадането на социални и здравни осигуровки Сокола е прибрал чисто 336 000 лв. Останалата сума от хонорара Доган е взел през 2009 г. От около 1,6 млн. той е платил 50 000 лв. на четиримата експерти от Института по минно дело, които реално са написали консултациите по проекта. От останалата част от парите институтът е платил осигуровките на Доган. На практика лидерът е прибрал около 1,3 млн. лв., твърдят източници на "Стандарт". В годишната си декларация пред Сметната палата обаче Сокола е посочил, че от други странични дейности е получил едва 1 100 154 лв.

Така Доган може да бъде обвинен за укриване на доходи в особено големи размери, обясниха прокурори. Според Наказателния кодекс за особено големи размери при данъците се смята сума по-голяма от 12 000 лв. Наказанието е лишаване от свобода от 3 до 8 години затвор и конфискация на имущество. След образуването на следствено дело главният прокурор Борис Велчев ще прецени и най-вероятно ще поиска имунитета му, обясниха магистрати.

Казусът ще се гледа утре и от комисията "Антикорупция". "Очакваме зам. главният прокурор Валери Първанов освен за данъците да ни осветли и какво става с проверките и за доходите на Ахмед Доган за построяването на други четири обекта - Боянския сарай, спа комплекса "Орфей" в Девин, хотел "Каса домини" в Рибарица, парка "Росенец" южно от Бургас и Дома на децата в Дръндар", обясни вчера Димо Гяуров от комисията. Преписки за това строителство има още от 2008 г. Според шефа на НАП Красимир Стефанов НАП е проверила лидера на ДПС и още 16 лица, за които се смята, че са свързани с Доган.

Масово домовете в столицата се продават на цени между 650 и 950 евро за кв. м според квартала и спецификата на жилището, показва справка в сайта за недвижимости imot.bg. Най-евтино вървят имотите в кварталите "Суходол", "Илиенци", "Обеля и "Гара Искър" - от 350 евро за квадрат. В софийския квартал "Иван Вазов" пък ще се наложи да броите между 1250 и 1400 евро за квадратен метър.

Отношенията с Турция са прекалено сериозни, за да бъдат оставени в ръцете на аматьори или външни фактори. До този извод стигна и Бойко Борисов, който уверено дръпна юздите при последната визита на премиера Реджеп Тайип Ердоган. Досега връзките с Анкара минаваха през няколко играчи, които ги пречупваха през собствения си интерес. През последните 20 години ДПС успя да голяма степен да сложи ръка върху този стратегически ресурс.

Причините са няколко - движението на Ахмед Доган необезпокоявано придоби монопола върху политическото представителство на българските турци, които наброяват около 350 хиляди. От друга страна, силно е и влиянието на изселниците от България, които в южната ни съседка са не по-малко от половин милион и поддържат традиционно топли връзки с ДПС.

Изявленията на Ердоган в София обаче показват, че доверието между двете правителства е на ниво, което позволява да бъдат отстранени посредниците.

Доста рязко Борисов сложи на мястото и външните многознайковци като френския посланик, които не от вчера се изживяват като настойници на българското правителството. Заедно с това българският премиер обяви категорична подкрепа за европейския път на Анкара, с което даде да се разбере, че няма да се съобрази с антитурските прокламации на крайните националисти от ВМРО и "Атака".

Реална е възможността кабинетът да осъществи стратегически пробив в двустранните отношения, ако твърдо ги отстоява през призмата на дългосрочните ни интереси.

Много по-важни за гражданите на двете страни са проблемите с имотите на тракийските изселници и изплащането на пенсиите на прокудените от България по време на възродителния процес. Далеч по-съществени са строежите на газопроводи, магистрали и язовири и развиването на стокообмена между двете страни. Само изграждането на близки партньорски връзки на централно ниво може да отстрани факторите, които се опитват да паразитират върху двустранната комуникация - било от прекалена обич, било от силна омраза.

Факт е, че навремето Турция оказа решаваща подкрепа за приемането ни в НАТО. Най-малкото доверието в аванс изисква и ние също да помогнем на съседския маратон към Брюксел, който за Анкара има цивилизационно и стратегическо значение.

Друг е въпросът, че в Стара Европа се надига мощна ислямофобска и в частност туркофобска вълна. Без изключение крайнодесните партии, които никнат като гъби след дъжд по целия континент, играят със страховете на обеднялото от кризата население спрямо забрадките и минаретата.

Двата колоса на ЕС - Германия и Франция, се изказват вече твърде неопределено за постъпването на Турция в клуба, а и всички негласно разбират, приемането на 72-милионна държава означава турска доминация в Европарламента и брюкселската администрация.