6. Процесът на планиране в организацията

Л-TУ-6.doc
08-3-2005 г.
4
пълното отчитане и оптимално адаптиране към променящите се външни и вътрешни условия (фак- тори).
Разработването на стратегия на фирмата е скъпоструваща управленска дейност, която отнема и значи- телно време. Поради това, малките фирми са затруднени в разработването на собствени структури за стратегическо планиране. Липса на стратегически планове обаче изправя фирмата пред голям риск тя да не се адаптира към промените в пазара, към новите действия на конкурентите, към появата на нови, високоефективни технологии и изделия. Затова малките фирми също развиват функцията стратегичес- ко планиране с помощта на консултанти, чрез купуване на нужната им външна информация, чрез спе- циализирано обучение на своите сътрудници и съвместяване на дейности.
Резултатите от стратегическото планиране не се виждат веднага, но могат да бъдат много значими след време, когато се приложи стратегията на практика.
Стратегическото планиране е процес на определяне на: целите на фирмата и тяхното изменение; ресурсите, необходими за постигане на целите; политиката, насочена към придобиване и използване на нужните ресурси.
Предимствата на формализираните нормативни технологии за стратегическо планиране (системи за стратегическо планиране) се явяват в конкурентоспособност а на фирмата , в по-пълния анализ на външните спрямо фирмата условия за бизнеса, в по-високата степен на вътрешно фирмена координа- ция и съгласуваност, в установяването на здрава връзка между етапите на формулиране на стратегия- та и нейното практическо изпълнение.
Концепцията за стратегическо планиране предоставя на фирмата методически постановки и научно приложен инструментариум с помощта на който тя е в състояние да насочва и координира перспектив- ното развитие при отчитане на собствените възможности и въздействието на заобикалящите ги иконо- мически, научно-технически, пазарни и други условия.
Белгия – изследвани 124 фирми – 82 от тях работят с формализирано стратегическо пла-
ниране.
Средния период на планиране 3-5 години. Над 6 години използват само 10% от фирмите.
93% преразглеждат текущо стратегическите си планове.
63% не разработват алтернативни стратегии, главно заради необходимостта от повече
усилия и ресурси.
6.3. Видове стратегии.
Системният анализ на стратегиите на различни фирми показва, че те могат да бъдат диференцирани на определен брой частни стратегии - стратегически алтернативи. Това разграничаване на стратегиите може да стане според:
А. възловите проблеми на съответната дейност;
Б. конкурентната позиция и пазарния дял на фирмата;
В. текущото състояние на фирмата.

Изтегляне 234.52 Kb.

Сподели с приятели: