65 поучения върху стария завет
Изтегляне 1.12 Mb.
|
|
Благочестивото възпитание е крайно важно за семейството. Лот израстна в благочестивия дом на Авраам, където членовете на семейството биваха наставлявани в Господния път (Битие 18:19). Начинът, по който Авраам изграждаше семейството си, очевидно включваше личния пример. В предните уроци Авраам беше пример за възторжено и щедро гостолюбие. Тъй като Лот беше възпитан в дома на Авраам, той също притежаваше добродетелта на гостоприемството. В началото на 19 глава го виждаме как той настойчиво кани двамата странници да пренощуват в дома му. Той не само великодушно ги покани, но също и щедро ги нагости. По-късно, когато ангелите го избавиха, това добро дело го постави в позицията на единствения човек в Содом, заслужаващ спасение. Бог винаги ще възнагради всяко добро дело на Неговите светии, било тук или във вечността (Матей 25:31-40; Евреи 6:10).
Понесени в стремителния поток на противното си болестно състояние (Римляни 1:26-27), жителите на Содом се осмелиха да осквернят дори небесните пратеници. Това само показва дълбочината на покварата, в която бяха потънали. Хората, които се предават на нечистота сами подписват заповедта за тяхното вечно осъждение. Бог се отвращава от аморалното държание. Разпуснатото поведение е неприемливо за Него. Поради това Той е дал цялото писание, пълно с предписания срещу всяка форма на аморалност (Изход 20:14; Левит 18:20,22; Второзаконие 5:18; Марк 7:21-23; Деяния 15:29; 1 Коринтяни 6:9-10). Предупрежденията на Писанието срещу аморалността достигат своята кулминация в Откровение 21:8, когато Бог рисува картината на вечното наказание на всички, които не са се покаяли от аморалността си. Содомците не се посвениха да изявят безсрамното си желание, а крещяха с пълен глас: “Изведи ни ги да ги познаем” (стих 5). И когато Лот, в отчаян опит да защити гостите си, предложи дъщерите си да проституират, за да удовлетворят страстите им (стихове 7 и 8), те само се раздразниха още повече. Не можем да отминем това предложение на Лот, без да го осъдим. Истина е, че от две злини, трябва да изберем по-малката, но от два гряха не трябва да избираме нито единия. Никога не трябва да правим зло, заблуждавайки се, че по този начин ще излезе нещо добро. При все, че по това време беше обичай човек да защити гостите си на всяка цена, мисълта на Лот да изложи дъщерите си на осквернение, показва колко закоравен към греха е станал той самият в този нечестив град. Поради това, че Лот беше станал духовно хладък (въпреки че не вършеше грях, той правеше компромиси с грешниците), когато се изправи пред предизвикателство за неговата вяра, той избра пътя на най-малкото съпротивление. Ти огъваш ли се и превиваш ли се, когато настанат трудни изпитания? Слабоватият протест на Лот ни най-малко не промени закоравените сърца на содомците. Те бяха склонни да приложат и насилие, за да изпълнят плана си: “Но те рекоха: Махни се... ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата” (стих 9). Содомците, заробени от греховното желание, бяха глухи за гласа на разума, мъртви към всякакво чувство и удавени в нечестие. Онези, които стават безочливи в греха си, като правило демонстрират непокаян дух, което ще ги доведе окончателно до тяхната погибел.
Въпреки че содомците усетиха сянката на надвисналото Божие наказание, те отказаха да се покаят. По-скоро те проявиха демонична склонност към греха (стих 11). Това е характерна черта на грешниците от всяка епоха, които, заслепени и закоравени чрез измамния блясък на греха, отхвърлят предложената им от Бoга милост и вместо това се поругават с Царя на небето и земята. Предреченото поведение на грешниците по време на Голямата скръб доказва горното твърдение. Виждайки, колко упорити са содомците в техните грехове, ангелите наредиха на Лот да потърси роднините си, за да бъдат спасени. Това беше уникална възможност за Лот да проповядва благата вест. Със същия дълг Бог е натоварил всеки вярващ. От нас се очаква да направим всичко, което е по силите ни, за да спасим грешниците, които са около нас. Лот излезе вън по нареждането на ангелите, за да предупреди роднините си. За съжаление содомците се отнесоха към предупреждението на Лот лекомислено и пренебрежително. На тях им се струваше, “че той се шегува” (стих 14). Има няколко причини за този неадекватен отговор.
“И недейте се съобразява с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си, за да познаете от опит що е Божията воля, - това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено” (Римляни 12:2) Трето: благовестването на Лот пропадна, защото той много закъсня. Докато ядеше и пиеше с хората в Содом, докато търгуваше с тях, той имаше възможност да ги води към праведност. Но той не го направи. Когато имаше голяма възможност да им проповядва спонтанно благовестието, той забравяше за нуждата им от спасение. Не е чудно, че когато най-сетне той изяви благата вест, те я отхвърлиха. Както Библията ни казва, за всичко си има време (Еклисиаст 3:1). Нашето мото и движеща сила при евангелизирането трябва да бъдат думите на нашия Господ: “Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4). Четвърто: Лот излезе да евангелизира, но най-силният му стимул за това си оставаше подбуждението на ангелите. Той не беше подтикнат от вътрешно убеждение и не носеше товар в сърцето си, който да го принуди да спаси обречените содомци. Макар че Лот издигна глас: “Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града” (стих 14), той говори на зетьовете си и на дъщерите си, но в гласа му липсваше съпътстващо видение. Той имаше послание, но нямаше милост. Най-добрият вид евангелизъм, който стопява закоравените сърца на грешниците, поражда отвращение от греха в живота им и подбужда към покаяние, е състраданието, родено от любовта към тях (Псалми 126:5-6; Матей 9:36). Не свидетелствай просто, защото така е редно. Достигни изгубените с благовестието, защото ги обичаш и искаш да ги видиш спасени. Посей в праведност. Пожъни в милост. Накрая: Жителите на Содом бяха толкова закоравени в греха, че изобщо не оцениха последното за тях предложение да се покаят от греховете си и да живеят. Много скоро те щяха да бъдат наказани с огненото негодувание, което щеше да падне върху техния аморален град. Днес, мнозина, които при все че многократно са били предупреждавани чрез верни Божии служители, пак продължават в техните грехове, се носят стремглаво към сигурна погибел. Да си припомним пак: “Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си, внезапно ще се съкруши и то без поправление” (Притчи 29:1).
СПАСЕНИЕ ПО БОЖИЯ МИЛОСТ (Битие 19:15-29; Йов 31:3; Псалми 11:6; Евреи 4:1; 1 Петрово 4:17-18; Тит 3:5; Яков 5:16; 1 Солунци 5:9) Точно както Бог предупреди, денят за разплата със Содом и Гомор най-сетне дойде. Но преди да дойде унищожението, Лот беше изведен на безопасно място. Ангелите му заповядаха да си тръгне от този обречен град заедно с жена си. Лот не вършеше делата на содомците и, в светлината на Божията справедливост, не биваше да бъде наказан като тях. Все пак, за да избегне участта на непокаяните грешници, той трябваше да побегне към прибежищния град в планината. Днес Христос е нашият прибежищен град (Числа 35:11). Въпреки неизбежната опасност и настоятелното подканване от страна на ангелите, Словото свидетелства, че Лот “се бавеше”. Той се беше окопал толкова дълбоко в Содом, че му беше трудно да се откъсне от този опозорен град. Днес има много вярващи, които въпреки че осъзнават жалкото си духовно състояние, всеки път отлагат решението за промяна; такова двоумене по отношение на покорството към Божието Слово произхожда от фалшивата притегателна сила на материалните неща около нас. Двамата ангели буквално изтеглиха Лот от Содом (него и семейството му), “понеже Господ го пожали” (Битие 19:16). Колко напомня това на нашето състояние като вярващи? Ние сме спасени само по Божията милост. В стих 17 ангелите отново повтарят на Лот да бяга за живота си, при това с по-ясно указание: “Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш някъде в цялата тая равнина; бягай на планината”. Бог изигра Своята роля в спасението ни, като ни даде възможността да се избавим. Наш дълг след това е да се покорим дословно на Неговите указания. Те са прости, с цел да не бъдем погълнати с грешниците. Тъкмо Лот беше вече в безопасност, “Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения”. Праведният беше пощаден от участта на нечестивия. По подобен начин светиите ще бъдат грабнати от този свят преди Голямата скръб. Както ни показват 24 и 25 стих Бог беше пряк автор на ужасното разорение, сполетяло двата града. Този, Който би трябвало да бъде Спасител, стана унищожител за всички онези, които отхвърлиха Неговото спасение.
Онези, които имаха необичайно влечение към чужда плът, бяха унищожени от необичаен огън. Да, Бог има безгранична милост, Той не бърза да се разгневи и е ревностен да прощава. Но когато ние си играем с Неговата милост и продължаваме да съгрешаваме, Той става “огън пояждащ”, вместо избавящ Спасител. Вместо да ни оправдае, Той става наш Съдия, когато ние отхвърляме предложената ни от Него милост. “Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол” (стих 26) Трагедията на Лотовата жена доказва верността на аксиомата: ‘можеш да извадиш светския човек от света, но не можеш да извадиш света от светския човек’. Все още привлечена от блясъка и златото на Содом, жената на Лот нямаше желание напълно да се обърне от греха. Нейната участ е записана за наше предупреждение (Лука 17:32). Както примерът на Содом е предупреждение за грешниците да се обърнат от тяхната неправда, така и примерът на Лотовата жена е предупреждение за праведните, да не се обръщат от праведността си (Езекиил 3:20; 33:13). Пред душата на вярващия винаги стои опасността да отпадне от вярата. “И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в Неговата почивка, нека се боим да не би да се открие, че някой от вас не е достигнал до нея” (Евреи 4:1). Вместо да се обръщаме назад, нека, като Павел, да се фокусираме на предстоящата пред нас награда (Филипяни 3:14). “И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот” (Битие 19:29) В този, заключителен за днешното ни учение стих, ние виждаме важността на ходатайството. Минавайки през изказванията на Лот в 13, 14 и 19 глави на Битие, ние лесно заключаваме от неговите дела, че той не е някакъв изключителен вярващ, достоен да привлече Божието специално благоволение. Неговото спасение е преди всичко резултат от Божията милост, защото в стих 16 ни се казва, че “Господ го пожали”. Нашето спасение също се дължи на Божията милост. “Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост” (Тит 3:5) В заключение на този урок можем да кажем, че унищожението на Содом и Гомор ни показва и Божието велико търпение, и Неговия жесток гняв. Осъждението на двата града е пример за Божия гняв срещу греха и грешниците. От този пасаж научихме, че грехът е зло. Той наранява грешника, ближните му и обществото около него. Непокаяните грешници ги чака сигурна присъда. И пак, от избавлението на Лот, ние отново се уверяваме, че вярващите ще избегнат участта на грешниците, както ни каза и Павел: “Защото Бог ни е определил не на гняв, но да получим спасение чрез нашия Господ Исус Христос” (1 Солунци 5:9). Въпреки тази надежда, когато си спомним как Лот се спаси “на косъм”, трябва да се замислим върху великия въпрос на Петър: “И ако праведният едвам се спасява, то нечистият и грешният где ще се явят?” (1 Петрово 4:18).
ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА
Текст: Матей 12:46-50 Учението ни тази седмица е много поучително, тъй като Исус, проповядвайки истината за Царството по характерния за Него начин, използва това сравнение, за да ни покаже колко по-важни са духовните връзки от физическите. Той беше ангажиран с делото на Отца си – да води изгубените души към светлината и живота. Той правеше това с нераздвоено внимание и съвършена отдаденост. Нищо чудно, че зявява: “Аз трябва да върша делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи” (Йоан 9:4, KJV) От тук ние виждаме последователността и постоянството на Христос относно дадената му от Бога задача. Той поддържаше погледа си фокусиран върху задължението, поради което беше дошъл на земята, и беше посветен на него. Той поддържаше и правилни заимоотношенията с неговото семейство, без обаче те да влияят на дадената Му от Бога задача. Тази Негова характерна черта беше забележителна, дори и в крехките години, когато Неговите родители се грижеха за Него и се чудиха къде ли ще е отишъл. И когато най-сетне Го намериха в храма, майка му попита: “Синко защо, постъпи тъй с нас? Ето, баща Ти и аз наскърбени Те търсехме. А Той им рече: Защо да Ме търсите? Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:48-49). Какъв важен урок научаваме от начина, по който нашият Спасител поддържа посвещението Си и поверената Му отговорност без да се разсейва! Истината, която поучаваше, Той я и пазеше и на същото научи и нас, вярващите. Той не ни е натоварил с повече, отколкото можем да носим, нито изисква от нас служба, която е невъзможно да принесем. Все пак, мнозина християни днес влизат в противоречие с тази истина. Някои започват фокусирани върху Божия план и цел за техния живот. Започват с явно призвание и посвещение на здравото учение и съгласието им с Божието Слово е очевидно. Те продължават така за известно време, само за да се отклонят в погрешни и фалшиви доктрини след малко. Те не успяват да поддържат убеждението си посред променящите се ценности и маниери в този свят и така се отклоняват в погрешни и фалшиви доктрини. Това не е ли духът на последното време, за който се говори в писанията? ПРИМЕР ЗА РОДНИНСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ (Матей 12:46-47; Марк 3:31-32; Лука 8:19-20) Исус е най-великият Учител, живял някога. Йозефус, известен юдейски историк, който става фарисей на 19 годишна възраст, описва Исус като: “такъв учител, от който хората с удоволствие приемаха истината”. Хората по Неговите дни се обръщаха към Него с “rabbi” (велик учител), “didaskalus” (учител или господар) и “espistates” (господар), показвайки, че осъзнават Неговата власт и вечната истина, която освобождава. При едно от тези проповядвания на вечната истина, Неговата майка и братята Му Го търсеха. Забелязваме, че поради Неговата ангажираност с Божията работа, Той живееше толкова предизвикателен живот, че майка Му и братята Му бяха тръгнали да Го търсят. “Когато Той още говореше на народа, ето, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да Му говорят” (Матей 12:46). Животът на Христос, както и отношението Му към свързаните с Него хора, било по плът или по дух, бяха белязани със скромност и топлота. Независимо от почитта и уважението, което Му отдаваха външните, Той поддържаше такъв благочестив и смирен живот, че Неговата майка и братята Му бяха подтикнати да Го търсят. Животът Му сред роднините Му трябва да е имал убедително влияние и непреодолима сила, на която не можеш да се съпротивиш. Това е и причината, поради която майка Му и братята Му Го търсеха. Той наистина не демонстрираше поведение от типа: “аз съм по свят от тебе”, нито беше осъдителен и критикарски настроен спрямо тях поради Своята духовна зрелост. Беше готов да опрости каквато и неадекватност да забележеше в тях и с търпение да ги настави в пътя на правдата и в Божията воля. Той поддържаше балансиран начин на живот и с родствениците си по плът, и с братята си по дух, но никога не позволи привързаността Му към майка Му или роднините Му да надделеят над духовните Му отговорности. Той все още смело заявяваше Своята обвързаност с Бог и предаността Му към Него като първостепенен Свой дълг, който не можеше да се пожертва за нищо на света.
Исус Христос е олицетворение на балансирания, зрял и продуктивен лидер. Той беше предопределен от Бог да ни даде пример как да водим хората обратно към Бога, показвайки качествата, които допринасят за изпълнението на Великото поръчение към вярващите (Кое е Великото поръчение?). Зрелият лидер се фокусира върху осъществяването на дадената от Бога мисия, независимо от факторите, които се опитват да го разсейват. Библейските личности, които можаха да извършат нещо внушително за Царството, бяха хора, чиито роднински връзки не можеха да ги отклонят от духовните им ангажименти. Те не бяха оплетени във връзките и влиянията на роднините си. Очевидният урок, който можем да извлечем от това е следният: въпреки, че посвещението ни и обвързването ни с Бога трябва да са на първо място, ние все пак трябва да живеем благочестив живот, който ще има такова позитивно влияние върху нашите роднини, че те ревностно да потърсят нашия Бог. Нашата служба пред Бога не бива да бъде принасяна по такъв начин, че да ги отблъсне от Христос или да създаде негативно впечатление за отговорностите и посвещението на християните. Никой не бива да се заблуждава, че поради думите на Исус от нашия текст, е проява на благочестие и посвещение да не снабдяваш нуждите на семейството си. Защото Писанието казва, че “Но ако някой не промишлява за своите, а най-вече за домашните си, той се е отрекъл от вярата, и от безверник е по-лош” (1 Тимотей 5:8).
Уместно е да отбележим, че благочестието не е позволение за пренебрегване или изоставяне на семейните ни ангажименти. Но докато снабдяваме нуждите им, нека живеем благочестив живот, който да ги предизвика да се приближат при Бога, без да позволяваме тяхното влияние да ни залее и така да отклони вниманието ни от дадената ни от Бога отговорност. Тогава не бихме изпълнили Божието изискване: “Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Менe” (Матей 10:37)
Каталог: files files -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на files -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност files -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения Изтегляне 1.12 Mb. Сподели с приятели:
|
