Текст: Йоан 13:34-35; 1 Йоан 4:7-12, 16-21; Псалми 133:1-3

Преди да си замине от този свят, Господ се погрижи, щото и след заминаването Му, Неговата работа между хората по земята да продължи. Той постави основите на силна, зряла и непревземаема Църква. Той направи това, чрез установяване на живо общество от хора, които бяха обвързани с особено силни връзки: вяра в Христос; доброволно, но непреклонно усилие за спасението на света и любов един към друг. Това са трите характеристики на християнските последователи и, разбира се, трите елемента, които циментират Църквата в истинско единство. По-късно ние ще се фокусираме върху практическата страна на единството в Църквата, а днес ще наблегнем върху последният елемент, а именно: любовта един към друг.

Типът любов, който радва Господа, е противното на онова, което старата природа на човека проявява: студенина, подозрителност, злоба и завист. Това е характер, който се разкрива в доброжелателство, доверие и взаимопомощ. Ние трябва да се обичаме по начина, по който Христос ни обича. Той ни обича с неизменна, последователна, търпелива любов. Той пожертва Себе Си в любов. Христос, на Голготския кръст, стана символ на любовта; Той е ЛЮБОВ с главни букви. Той е любов повече отколкото е писано на историческите страници, които можем да прочетем. Тъй като Той ни обича, очаква от нас да се обичаме един друг. Исус каза:

Любовта между братята е жизненоважна за църквата, на първо място защото тя е истинско доказателство за това, че сме Христови последователи. Според Христос именно любовта е едно от нещата, които убеждават света, че ние Му принадлежим. Той казва: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си” (Йоан 13:35).

Всички членове на църквата трябва да са вплетени в това единство. Това е молитвата на Христос за Църквата. “Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние” (Йоан 17:11). Чудно ли е, че Христос се помоли с тази молитва? Спомнете си, че Църквата е тялото на Христос. И Той знае, че Църква, която има единство на целите и духа, е вдъхновена от едно и също желание, да издигне Христовата слава и да привдигне човечеството.

От друга страна, изпълнението на службата на църквата, както и силата й, изискват единство.

Единството и любовта са толкова крайно необходими за Църквата, че никаква жертва от наша страна не е прекалено голяма, за да не я направим. Нищо не заслужава по-гореща молитва от Исусовата: "да бъдат всички едно". Ние всички трябва да работим, за да бъде Църквата пропита с дух на мир, чрез издигането и провокирането на любов и единство, които са неизменните условия за всеки истински успех.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 64

МОЛИТВА И ПОСТ

Въпреки, че молитвата би трябвало да бъде най-естественото нещо за смъртния човек, все пак, плътта често е най-нежелаеща да се моли. Затова Бог е счел за необходимо да даде указания относно молитвата в Писанието. Старият и Новият Завет изобилват с най-различни варианти на заповедта да се молим. Всички хора са призовани да търсят лицето на Господа, а от неправедните се изисква да изоставят пътищата си в молитва на покаяние (Исая 55:6-7). На вярващите е заповядано да искат, да търсят и да хлопат (1 Летописи 16:11; Матей 7:7-11). Призовани сме да се молим по всяко време (Филипяни 4:6) и непрестанно (1 Солунци 5:17).

Няма твърдо установено правило за това в какво положение да се молим. Библията ни разкрива различни положения: преклонение, коленичене (Псалми 95:6; Римляни 14:11; Изход 4:31), падане по лице (3 Царе 8:54), изправяйки се, сядайки, лягайки, гледайки нагоре, издигайки или простирайки ръцете си (1 Тимотей 2:8; Изход 9:29). Други форми включват плач, говорене, агонизиране и стенене. Очаква се, когато някой се моли да си затвори очите, за да не се разсейва. Затварянето на очите в молитва дава възможност на вярващия да се спаси от всички неща, които му пречат да се концентрира върху Господа.

Новият Завет ни изяснява, че единствената форма на молитва, на която Бог отговаря, трябва да е принесена към Отца (Матей 6:6; Йоан 16:23; Ефесяни 3:14), чрез Господ Исус Христос (Йоан 16:23-24; Матей 18:20). От нас се иска да се молим постоянно и във вяра (Марк 11:24), с цяло сърце (Еремия 29:13), с простителен дух (Марк 11:25), с настойчивост и постоянство (Лука 18:1), в праведност и покорство (1 Тимотей 2:8-9; 1 Йоан 3:22).

Ето някои от причините, поради които една молитва може да остане неотговорена: непокорство (Второзаконие 1:42,45), таен грях (Псалми 66:18), пренебрегване на милостта (Притчи 21:13), закоравяване (Захария 7:13), виновност за чужда кръв (Исая 1:15), съмнение (Яков 1:6-7) и себеоправдание (Яков 4:3).

Въпрос 4а): Спомени три условия за молитва и три пречки пред молитвата.

Въпрос 4б): Спомени четирима души в Библията, на чиито молитви Бог е отговорил.

ДУХОВНИЯТ ПОСТ И ПОЛЗИТЕ ОТ НЕГО

(Исая 58:3-12; Матей 6:16-18; 17:19-21)
Постенето е библейско, полезно духовно упражнение, което може да извърши велики неща, когато се прави в комбинация с молитва и вяра. По същество постът е лишаване от храна (твърда или течна). Гръцката дума "neshto", преведена като "пост", е съставена от двете думи "ne" (нищо) и "eshto" (да ям).

Да постиш не е въпрос на избор, а въпрос на задължение (Матей 6:16). Господ Исус Христос учеше последователите Си, че постът е необходимо и възнаградено духовно упражнение, в което Той очаква ние да вземем участие. Както хора от различни социални слоеве в Стария Завет - царе, пророци, светии, грешници, мъже, жени и деца постеха (с постигане на резултати), така и в Новия Завет вярващите са призовани да постят. Примери за хора в Библията, които са постили, са: Мойсей (Изход 34:28), Ахав (3 Царе 21:27), Ездра (Ездра 10:6), Даниил (Даниил 10:3), Христос (Лука 4:1-2), Павел (Деяния 9:9), водачите на антиохийската църква (Деяния 13:2), Павел и Варнава (Деяния 14:23). Господ очаква от вярващите да постят (Матей 9:15).

Някои хора имат определени възражения срещу поста, но писанията дават отговор на всяко едно от тях. Противно на възраженията на някои християни, постенето не беше отменено с отмяната на Мойсеевия закон (2 Коринтяни 6:5). Нито пък постът прави някой да изглежда като фалшив пророк, фарисей или невярващ. Исус не препоръча поста на никой от последните трима, които уповават на себе си и презират другите (Лука 18:9,14). Не е законническо да постиш редовно, нито е погрешно да се присъединиш към група, която пости.

Постът подкрепя молитвата на вярващия, когато е под наказание (2 Царе 1216-23), под осъждение (3 Царе 21:27), в нужда или опасност (Ездра 8:21; Естер 4). Той също помага, когато някой е обезпокоен (Даниил 6:18), в затруднение (Деяния 27:9,33), в духовен конфликт (Матей 4:1-11) или в процеса на служение (Деяния 13:1-3).

Въпрос 6: Спомени три ситуации, при които постът подпомага молитвата на вярващия.

Постът извършва много добри неща в живота на вярващия. Това включва смирение на душата пред Бога (Псалми 35:13; 69:10), потискане на апетита с цел да имаш повече време да търсиш Господа (2 Царе 12:16-23), фокусиране вниманието върху Бога, изключвайки всичко друго (1 Коринтяни 7:5). Нещо повече, то помага в изпитания (Матей 4:1-11), помага при упражняването на сила върху демони (Матей 17:14-21) и прави молитвата мощна и резултатна.

Все пак, ние не се нуждаем да постим, за да получим даровете на спасение, освещение или кръщение в Святия Дух. Единственото условие за тяхното получаване е вяра (Лука 11:13). От друга страна, извънредно дългото постене, което може да навреди на здравето ни, трябва да се избягва (1 Царе 14:24-28). Небиблейско е да постим толкова дълго, че физическите ни сили да ни напуснат.

Ако вярващите и християнските работници поставят в действие духовните принципи за пост и молитва, със сигурност ще се радваме на непрестанна пълнота от небесни благословения. Постът и молитвата са безценни инструменти за получаване на благодат и победа. Вярващият, който търси лицето на Бога чрез молитва и пост, издържа, за да спечели неизброими духовни благословения.

ВСЕКИДНЕВНО ЧЕТЕНЕ НА БИБЛИЯТА

	сутрин	вечер
Понеделник Вторник Сряда Четвъртък Петък Събота Неделя

Урок № 65

СВЕТЩИНАТА И СВЕТСКИТЕ УДОВОЛСТВИЯ

Църквата и всичките й членове трябва да бъдат напълно очистени от света - от ценностната му система и традиции. Затова Библията ни казва: “Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, в него няма любов към Отца” (1 Йоан 2:15)

Светщината започва от сърцето. Това е тайна вътрешна наклонност и по-късно копнеж за капризите, хрумванията и маниерите на света. Окончателно то се изявява в стила на обличане. Когато хората от света (твоите приятели, колеги, роднини, съседи) диктуват и определят твоят начин на обличане, ти вече си станал светски. Когато сърцето ти започне да копнее по тенденциите на тоя свят, по модите и ругатните на света, светщината вече се е настанила в него. Когато сватбите, които се водят "християнски", следват всички традиции, стилове, поведение и показност, наблюдавани в сватбените церемонии на грешниците, светщината вече се е настанила там.

Бог ни предупреждава в Словото Си:“Прелюбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога” (Яков 4:4)

Нито евангелието на Господ Исус Христос, нито посланията на апостолите дават позволение на християните да водят светски начин на живот или да се обединяват под каквато и да е форма със света. Вярващият трябва да се отдели от света.

Въпрос 3: Каква трябва да е позицията на вяращия спрямо света?

ИЗЯВЯВАНЕ НА СВЕТЩИНАТА

(1 Йоан 2:15-17; Исая 3:16-24; Яков 3:15; Матей 24:38)

Библията ни рисува картината на света с нейните истински цветове. И освен това, тя заявява по много начини и на много места, че светът е плътски, дяволски, осъден и рушащ се. Облеклото е една област, където светщината в сърцето говори високо и ясно. Християните не трябва да се обличат както светът се облича. Духът, който диктува моделите на света, е дяволски. Той процъфтява върху почвата на греховните страсти и покара, които не знаят отдих, докато не направят човека похотлив и не го накарат окончателно да извърши грях. Този дух и продиктуваните от него маниери или облекла са постоянно и продължаващо отклонение от Бог, святостта и праведността. Влачещите се поли с шлейфове, минижупа, полите с дълги цепки, разкопчаните отпред облекла, облеклата с гол гръб, без ръкави и тям подобни, които разкриват определени места от женското тяло, произхождат от дявола, който иска да хвърли мъжете в огъня на страстта. Когато сестрите в църквата започнат да се обличат така, църквата е станала светска. Необходимо е покаяние.

Украшенията, копирани от света, които, най-малко, отразяват тщеславието на живота и копнежа на плътския дух, са светски и трябва да бъдат избягвани като чума. Такива са разточителните украси на жилища или коли, използване на прозрачни материи за облеклата, носене на мънистени огърлици, както са правели езическите племена в старо време, използването на пудри, допълнителни кичури за вграждане в косата, подхранващи гордостта позлатени дрехи, пръстени и бижутерия.

Някои майки-християнки пробиват ушите на техните деца, за да им сложат обеци. Ако беше необходимо, Бог щеше да ги направи с дупки на ушите. Ако беше необходимо като жертва, щеше да ни даде заповед. Чудно е как майките гледат болезненото промушване на ушите на дъщерите си, само и само за да изглеждат като света. Със сигурност зад това стои дух.

Светщина виждаме и в церемониите. Когато една сватба е съпроводена с всичко, което придружава светските сватби - наемане на коли, вземане на дрехи под наем за женитбата, прекомерни разходи, които понякога граничат със задлъжнялост, видео-документиране на събитието, особено с мотиви на гордост и показност, пръстени, нескромни дрехи, публично танцуване - такава сватба е светска. Водещите принципи на християнина са скромност и приличие.

“Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се. Вашата кротост да бъде позната на всичките човеци; Господ е близо” (Филипяни 4:4-5)

Освен дрехите, церемониите и украшенията, има някои мероприятия, които са по същество светски, греховни и претрупани. Когато дадена среща се прави, за да подхранва плътските желания, да разпали умовете и да отхвърли скърбите, които са необходими, за да се приготви едно сърце за семето на Божието Слово, дискотеките или техните религиозни еквиваленти, т.нар. ‘хвалителни-събрания’ - християните трябва да стоят далече от такива неща. Такова събрание е светско. Такива са ритуалите по даването на титли и звания. Небесните поклонници няма какво да правят на някакви сбирки, в които се използват някакви маски. Локалните, племенните и общоцърковните събори, събиращи т.нар. ‘вярващи от всички църкви’, сбирките по фризьорски и бръснарски салони за шеги и закачки, както и родовите срещи, не бива дори да се доближават. Истинските сериозни християни се пазят от такива събрания. Обкръжението на такъв род сбирки е плодотворна почва, на която плътта процъфтява. Модните тенденции, невероятно съревнование кой как изглежда, пожеланието на очите и гордостта на живота, които процъфтяват на тези сбирки, не могат да ни помогнат да се фокусираме върху небето. Ако не друго, то те просто охлаждат силата в сърцата на християните и загасят тлеещия огън в сърцата на новоповярвалите. Господ ни заповядва да избягваме всичко, което прилича на зло.

Въпрос 4: Къде и как се изявява светът?